Решение по дело №115/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че
с решение за налагане на финансова санкция № ВН – ND/03/201000000755/20
от 27.05.2020 г., влязло в сила на 09.07.2020 г., постановено от несъдебен
орган – Bezirkshaumptmannschaft Neusiedl am See, Република Австрия, на
българския гражданин С.Т.Х. е наложена финансова санкция в размер на
85,00 евро по реда на § 20 Abs. 2 StVO; § 99 Abs. 3 lit. a StVO на издаващата
държава за това, че на 19.12.2019 г. в 19:37 ч., в населено място Nickelsdorf,
A4, StrKm 61.950, Fahrtrichtung Ungarn, с превозно средство с рег. № *** е
извършил нарушение „Превишаване на скоростта“. При разрешена
максимална скорост 130 км/ч е измерено превишаване на скоростта (след
изваждане на допустимата погрешност на измерването) 24 км/ч.
Изпратеното удостоверение (вкл. и на български език) е издадено по
смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и е по реда на чл. 30 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр.
Сливен заявява, че са налице законовите предпоставки за признаване
решението за налагане на финансовата санкция.
Засегнатото лице Х., нередовно призован, не се явява. Същият не е
намерен на известния по делото адрес, за да бъде призован. Упълномощеният
от него защитник счита, че били налице основанията на чл. 35
ЗПИИАКОРНФС и прави искане за прекратяване на производството и
недопускане изпълнение на решението. Счита, че от решението не било ясно
дали били спазени правата на засегнатото лице, защитаван ли е бил пред съда,
разяснени ли са му били правата и дали осъществените от него действия
съставлявали престъпление. Решението се отнасяло за деяние, извършено на
територия на издаващата държава и не попадало под юрисдикцията на
българските съдилища. Деянието съставлявало административно нарушение
по българския ЗДвП, а именно превишена скорост 24 км/ч. От друга страна
засегнатото лице не било намерено на известните адреси в страната, нямало
имущество и не получавало доходи в РБългария от което следвал изводът, че
нямало местоживеене или пребиваване в границите на България. Посоченият
постоянен адрес не покривал критерия за живеене или обичайно пребиваване
по смисъла на чл. 30 ал. 3 ЗПИИАКОРНФС. Моли съда да приеме, че не били
налице предпоставките за признаване на решението за налагане на финансова
1

санкция.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице С.Т.Х. е български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес: ***, на който е регистриран от 06.01.2000г. и компетентен да разгледа
делото съобразно чл. 31, вр. чл. 6 Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции е Окръжен съд – Сливен.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
ВН – ND/03/201000000755/20 от 27.05.2020 г., влязло в сила на 09.07.2020 г.,
постановено от несъдебен орган – Bezirkshaumptmannschaft Neusiedl am See,
Република Австрия, с което на засегнатото лице С.Т.Х. е наложена
финансова санкция в размер на 85 евро по реда на § 20 Abs. 2 StVO; § 99 Abs.
3 lit. a StVO на издаващата държава. Левовата равностойност на сумата от 85
евро е 166,25 лв.

Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени,
обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са
следните: на 19.12.2019 г. в 19:37 ч., в населено място Nickelsdorf, A4, StrKm
61.950, Fahrtrichtung Ungarn, с превозно средство с рег. № *** е извършил
нарушение „Превишаване на скоростта“. Измерено превишаване на скоростта
(след изваждане на допустимата погрешност на измерването) 24км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба.
От описанието на извършеното от Х.ов нарушение следва извод, че
деянието му представлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава и тъй като поведението му
нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна
наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
2

заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по
образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото
съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички
реквизити предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция.
Неоснователни са доводите на защитата, че не са налице
предпоставките на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС за признаване на
решението за налагане на финансова санкция. Засегнатто лице Х. има
местоживеене на територията на Република България и съгласно разпоредбата
на чл. 94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация това е настоящият му
адрес в ***. При наличие на местоживеене в страната, за да признае съдът
решението за налагане на финансова санкция не е необхидимо наличието на
останалите две алтернативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл.
30, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС – лицето срещу което е постановено решението
да притежава имущество, получава доходи или да има обичайно пребиваване
на територията на Република България.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че решението е било връчено лично на засегнатото лице на
24.06.2020г. и то е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния
закон представител относно правото на повторно разглеждане или обжалване
на делото, както и за сроковете на обжалване. Към момента на постановяване
на настоящото решение не е изтекла давността и по австрийското
законодателство.
3

С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган - Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am
See, Австрия. С решението на несъдебния орган, българският гражданин
С.Т.Х. е осъден да заплати глоба в размер на 85 евро, чиято левова
равностойност към 27.05.2020г. - датата на постановяване на решението в
издаващата държава е 166,25 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	49
Дата:	13 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200115
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 март 2023 г.

Решение по дело №115/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите