Р Е Ш Е Н И Е
№3646/31.7.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети юли, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №16912 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен
иск с правно осн. чл.
55, ал.1, пр.3 -то вр.чл.86, ал.1 ЗЗД от В.И.К., ЕГН ********** *** срещу
„Р.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 23700 лева –главница дължима по развален
договор за строителство и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда от 22.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 18.10.2019г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните са били обвързани
в облигационно правоотношение
по силата на договор за строителство
и въвеждане в експлоатация
на жилищна сграда от 22.10.2018г, по силата на който ищецът възложил на ответното търговско дружество в качеството му на изпълнител да изгради едноетажна жилищна сграда състояща се от
мазе, жилищен етаж и таванско помещение, по проект
на инвеститора в груб строеж, с включени материали, за срок
от два месеца
считано от подписване на договора, при уговорена крайна
цена от 54720 лева. Уговорено било поетапно заплащане
на дължимата от възложителя цена по договора. До депозиране на исковата молба в съда ищецът
заплатил на ответника сумата от 39000 лева. За заплатената стойност
от 39000 лева изпълнителят е следвало да осъществи строителство на цялата сграда в груб строеж, с изключение на поставяне на керемиди на тавана, както и хидро и топлоизолация на избите.
През месец
февруари на 2019г. ищецът
констатирал, че изпълнителя е преустановил работа, като е напуснал обекта. В последвали разговори
твърди, че от ответника му
били поискани допълнителни средства, но такива били
отказани от ищеца, доколкото същия предоставил средства за изграждане
на жилищната постройка в груб строеж. Твърди, че е отправил
до ответника нотариална покана, с която договорът за строителство е бил развален, като
е поискал връщане на сумата от 23700 лева съставляваща разлика между заплатените
от ищеца за осъществяване на строителството на сградата в груб строеж и реално
вложените труд и материали от ответника
в размер на 15300 лева. В стойността от
15300 лева били включени и некачествено изработени от изпълнителя
вътрешно стълбище и колона на южна стена на коридора.
В исковата молба се излагат
твърдения, че първоначално строителството на сградата било започнато
от друг строител,
който осъществил изкопа, основите на къщата, отлята е плоча на пода на избата, стените и подпорните колони на височина от 1,6
метра.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното
дружество чрез неговия управляващ и представляващ. Не се оспорва, че
между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за строителство
и въвеждане в експлоатация
на жилищна сграда от 22.10.2018г., както и че сумата
от 39000 лева е предадена от възложителя
на изпълнителя по договора. Посочва, че първоначалния проект за строителство
е претърпял последяващи изменения, което е довело до оскъпяване
на изпълнението на възложеното
по договора - промяна
на стълбище, промяна дебелина на плоча над избено помещение
и промяна в разпределението
на помещенията в избата.В последствие изпълнителя поискал и нова промяна на разпределението на помещенията на първия жилищен етаж на сградата, както и други промени, които да останат в рамките на вече уговорената цена. Излага възражения, като посочва, че последяващите
изменения водят до увеличаване цената на строителство. Посочва се, че
сторените на обека разходи възлизат на:8951 лева за бетон,
10144 лева за желязо, 2596,61 лева за тухли
и 17500 лева за труд. Посочва, че е вложил и
допълнителни материали за около 4000 лева,
които не били признати от
ищеца.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за строителство и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда от
22.10.2018г., по силата на който ищецът в качеството му на възложител е възложил на ответното търговско дружество в качеството му на изпълнител да изгради едноетажна жилищна сграда в С.И. О.С състояща се от мазе,
жилищен етаж и таванско помещение, по проект на инвеститора
в груб строеж, с включени материали, за срок от
два месеца считано от подписване
на договора, при уговорена крайна цена от 54720 лева.
Представени по делото за разписки за периода 25.10.2018г.-11.12.2018г., от
които се установява, че ответникът е получил от ищеца общо сумата от 39000
лева, на основание договор за строителство в село Изгрев.
С покана рег. №
14/31.05.2019г., връчена на 31.05.2019г., ищецът е довел до знанието на
ответника, че разваля договорът за строителство като го уведомява, че дължи
връщане на сумата от 23700 лева, която се явява разлика между общо получените
по договора 39000 лева от изпълнителя и осъществените от него СМР на обща
стойност от 15300 лева.
Прието по делото е
заключение по съдебно – техническа експертиза на в.л. инж. Т.О., в което се
посочва, че общата стойност на осъществените от ответника СМР на обект на
изпълнение в село Изгрев възлиза на 21600 лева, от които СМР на обекта до кота
0.00 в размер на 7157,81 лева и над кота 0.00 в размер на 13372,21 лева, вещото
лице включва към така осъществените СМР
и 5% за непредвидени разходи или сумата от 1026,50 лева. От така закръглената
стойност на осъществените СМР, стойността на труда възлиза на 8500 лева, а
стойността на материалите на 13100 лева.
В изпълнение на задачата си
в.л. констатира в общия обем на осъществените от строителя СМР, такива които са
некачествено изпълнение, същите на обща стойност от 3400 лева.Посочва, че за
осъществяване ремонт на стълбище следва да бъдат сторени разходи в размер на
1077,86 лева, ремонт на тухлени шайби – 1982 лева и корекция по бетонни
елементи на кота – 2.80 в размер на 49,58 лева. Следва да бъдат включени и
непредвидени разходи в размер на 10% от стойността на дейностите или сумата от
310,94 лева.
В устните си обяснения в.л.
при приемане на заключението по съдебно – техническата експертиза посочва, че
изграденото стълбище е изцяло негодно, като не е съобразено с техническите
книжа на строежа. Проектът не е спазен, като включително посочва, че така
изградено стълбището е опасно за ползване по предназначение. Осъществено е
изграждането му посредством стъпала в клиновидна форма, които са на различна
едно спрямо друга височина. Тухлените земетръсни шайби не са изградени от
плътни тухли с използване на силен варо-циментов
разтвор с марка 25, като вместо това са влагани решетъчни тухли, които се
използват за зидария на стена.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Фактическия състав
на разпоредбата на чл.55, ал.1 пр. 3 ЗЗД, изисква
да е налице отпаднало основание, което основание е съществувало при получаването
на престацията, но след това отпада
с обратна сила, т.е. правното основание е съществувало и е било валидно, но впоследствие,
в резултат на упражняване
на потестативно право, каквото е правото за
едностранно разваляне на договор,
то е отпаднало с обратна сила и е заличило правните последици от момента
на тяхното възникване.
Не се оспорва между страните,
поради което е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
същите са били валидно облигационно обвързани по договор за строителство на
жилищна сграда в С.И. О.С. Не се оспорва също така, че ответникът в качеството
му на изпълнител е получил от ищеца в качеството му на възложител сумата от
39000 лева по изпълнение на договора за строителство.
От представените по делото
писмени доказателства и в частност покана рег. № 14/31.05.2019г., връчена на
31.05.2019г на ответника, съдът приема, че ищецът в качеството си на възложител
на строежа е упражнил своето потестативно право да развали договорът за
строителство поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя. С тази покана
е релевирано и искане за връщане даденото по разваления договор, което е в
повече от реално осъществените СМР на обекта на изпълнение.
Спорът по същество между страните
е съсредоточен около размера на осъществените на обекта на изпълнение СМР, като
ищецът счита, че те възлизат на 15300 лева, при което навежда твърдение, че
част от СМР за изпълнение некачествено и то в степен до негодност за използване
по предназначение, докато ответникът навежда възражения и посочва, че
вследствие изменение на първоначално дадения проект за строителство от ищеца са
осъществени допълнителни СМР, при което са сторени допълнителни разходи за труд
и материали. Общата стойност на осъществените от него СМР ответникът в
отговорът на исковата си молба счита, че възлизат на 43191 лева, от които 25691
лева стойност на материалите и 17500 лева стойност на труда.
За да бъде даден отговор на
съществения по спора въпрос, а именно за стойността на осъществените дейности
на обекта на изпълнение в С.И. О.С, съдът назначи съдебно – техническа
експертиза. Заключение по същата депозира вещото лице инж.Т.О., като така
представеното по делото заключение от вещото лице се кредитира изцяло, като
обективно и безпристрастно дадено. От същото съдът приема, че общата стойност
на осъщественото от ответника в качеството му на изпълнител по договора за
строителство от 2018г. възлиза на 21600 лева, от която сума стойността на труда
възлиза на 8500 лева, а стойността на материалите в размер на 13100 лева. От
така изпълненото от ответното дружество, стойността на изцяло некачествените
СМР възлизат на 3400 лева. Като тук съдът посочва, че категорично вещото лице в
обясненията си в съдебно заседание по приемане на заключението посочи, че
стълбището и противоземетръстните тухлени шайби са
изпълнени не съобразно приетите технически правила и норми, при което следва да
бъдат осъществени дейности по тяхното изграждане наново, което от своя страна
се предхожда и от разваляне на некачествено осъщественото от изпълнителя. По
отношение на излятите бетонни елементи на кота 2.80.
се налага единствено корекция, при която в.л. посочва една по-незначителна
стойност необходима за привеждането им в техническа годност. Изложеното
мотивира съда да приеме, че общата стойност на изработеното от изпълнителя по
договора за строителство, което съставлява годно и технически съобразено със
строителните правила и норми, а и съобразно техническата документация на
строежа възлиза на 18200 лева, която сума се получава като от общата стойност
на осъществените СМР (21600 лева) бъдат приспаднати некачествените такива в
размер на 3400 лева.
Безспорно е, че изпълнителя е
получил по разваления договор за строителство от възложителя сумата от 39000
лева. Ответникът не доказа своите правоизключващи възражения, съобразно които
посочи, че стойността на извършеното от него по договор възлиза на 43191 лева,
поради което същия дължи връщане на разликата над качествено изпълнените от
него СМР и общо полученото по договора от възложителя. При така изложеното
съдът намира, че следва да уважи частично предявеният иск, като осъди ответното
дружество да заплати сумата от 20800 лева (39000 лева -18200 лева), дължима по
развален договор за строителство от 2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 18.10.2019г. до
окончателно изплащане на задължението. За разликата над уважения размер от
20800 лева до първоначално предявения размер от 23700 лева предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В полза на ищеца са дължат
съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част на предявеният иск или
сумата от 2367,86 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
осъжда „Р.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.И.К., ЕГН ********** *** сумата от 20800 (двадесет хиляди и осемстотин) лева - главница дължима по
развален договор за строителство и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда в С.И. О.С от 22.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 18.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля предявеният иск за разликата над уважения
размер от 20800 лева до пълно предявения размер от 23700 лева, на осн. чл. 55, ал.1,
пр.3-то ЗЗД.
осъжда „Р.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.И.К., ЕГН ********** *** сумата от 2367,86 (две хиляди триста шейсет и
седем лева и 86 ст.) лева, съдебно –деловодни разноски съразмерно уважената част на предявеният иск,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :