Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 01.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното
от съдия Пенов в.гр.д. № 4 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С
решение № 389/20.10.2017 г., постановено по гр.д. №
863/2017 г. на РС – Ловеч, е отхвърлен предявения от М.В.М., Г.В.У. и Д.М.М. против Д.С.Д. иск правно
основание чл. 439, вр. чл.124, ал. 1 ГПК за
признаване, че ищците не дължат на ответника сумата от 9 856,94 лева,
изплатена от него по изп. дело № 20168800400283/2016
г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, че Д.С.Д. не се е суброгирал в правата на
кредитора по същото изпълнително дело и не може да бъде конституиран като взискател по него. Със същото решение съдът се е произнесъл
по отговорността за разноските, осъждайки ищците да заплатят на ответника
сумата 400 лв., респ. отхвърляйки претенцията на ищците за заплащане на
сторените по делото разноски.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от М.В.М., Г.В.У. и Д.М.М., подадена чрез пълномощника адв.
Л.. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като
е направено искане за неговата отмяна, за уважаване на предявения установителен иск и за присъждане на разноските за двете
инстанции. Оплакванията във въззивната жалба са в две направления – за липса на
предпоставките по чл. 74 ЗЗД за встъпване в правата на удовлетворения кредитор
(в случая на взискателя по изпълнителното дело) и за
неправилно приложение от съдебни изпълнител на чл. 429, ал. 1 ГПК,
конституирайки ответника като взискател без да е
налице изпълнителен титул, издаден в негова полза срещу ответниците.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Д.С.Д. не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивниците вземат участие в съдебното
заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв.
Л., която поддържа жалбата, излага подробни съображения за нейната
основателност, моли за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на
предявения иск и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
Въззиваемият взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Карабова,
която оспорва жалбата, навежда съображения за нейната неоснователност и моли за
потвърждаване обжалваното решение и присъждане на разноските
по делото.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо. Допустимостта за водене на
отрицателния установителен иск в случая се извежда от
отричане съществуване на вземането в полза на ответника за платената от него
сума по изпълнителното дело и от доводите на ищците за липса на законова суброгация в полза на ответника, извършил плащане на
задължението на ищците по издадения срещу тях изпълнителен лист. При тези
твърдения за ищците е налице правен интерес искат установяване, че не дължат
изпълнение на ответника за сумата, която той е изплатил по образуваното срещу
тях изпълнителното дело. Предвид изводите за допустимост на обжалваното
решение, състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени
във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е
образувано по иск от М.В.М., Г.В.У. и Д.М.М.
против Д.С.Д. с предмет установяване по отношение на ответника, че ищците не му
дължат сумата от 9 856,94 лева, изплатена от него по изп. дело № 20168800400283/2016 г. по описа на ЧСИ Румен
Димитров, поради липсата на встъпване в правата на правата на взискателя. В
исковата молба се поддържа, че ответникът не се е суброгирал в правата на взискателя по изпълнителното дело, тъй като за него не е
налице правен интерес от изпълнение.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба,
в който е дадено становище за наличие на предпоставките по чл. 74 ЗЗД за
встъпване в правата на удовлетворения кредитор, като правният интерес от
изпълнение на чуждото задължение .
Като
обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С
решение № 312/27.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2100/2014 г. РС Ловеч, на
основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на Милен Янков Цанков
договор за дарение на недвижим имот, сключен между М.В.М., Иванка Божкова
Нанкова, Г.В.У., Д.М.М., от една страна и Д.С.Д., от друга страна, обективиран
в нот.акт № 70, том III, рег. № 1652, дело № 213 от
2012 г. Решението е влязло в законна сила на 12.12.2015 г., видно от положената
върху него заверка.
Видно
от приетия по делото изпълнителен лист, същият е издадена на 19.01.2016 г.
основа на решение № 104/27.02.2015 г. по гр.д. № 1562/2014 г. по описа на РС
Ловеч, с което на основание чл. 240 ЗЗД М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У.
и Д.М.М. са осъдени да заплатят солидарно на Милен Янков Цанков сумата
6 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 10.10.2014 г. (датата на подаване на иска) до окончателното й изплащане,
както и сумата от 593,50 лева разноски по делото. Изпълнителният лист е издаден
в полза на Милен Янков Цанков.
От
удостоверение за наследници изх. № 1166/16.05.2017 г. на Община Ловеч е видно,
че Иванка Божкова Нанкова е починала на 04.05.2017 г. и оставила за наследници
по закон Г.В.У. и М.В.М., в качеството им на дъщери (ищци по делото).
От приложеното по делото копие на изпълнително
дело № 20168800400283 се
установява, че същото е образувано по молба на Милен Янков Цанков с вх. № 3248/12.05.2016 на ЧСИ Румен Димитров, рег. №
880, към която е приложен изпълнителен лист от 19.01.2016 г., издаден въз
основа на решение № 104/27.02.2015 г. по гр.д. № 1562/2014 г. по описа на РС
Ловеч срещу М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М.. В молба до ЧСИ взискателят Милен Янков Цанков е поискал при липса на доброволно
изпълнение, да се предприеме принудително изпълнение (опис, оценка и публична
продан) на осем новообразувани поземлени имоти, всичките находящи
се извън строителните граници на гр. Ловеч, които са предмет на договора за
дарение, обективиран в нот.
акт № 70, том III, рег. № 1652, дело № 213 от 2012 г., обявен за относително недействителен
спрямо него с решение № 312/27.07.2015 г., по гр.д. № 2100/2014 г. РС Ловеч.
По
изпълнително дело № 20168800400283 от Д.С.Д. е внесена в брой сумата от 9857
лв., като от удостоверението на частния съдебен изпълнител се установява, че тя
покрива следните вземания срещу длъжниците: 6000 лв. – главница, 1394 лв. –
лихва от 10.10.2014 г. до 23.01.2017 г., 593,50 лв. - разноски по гражданското дело,
350 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 362,50 лв. –
авансово платени такси и 1155,97 лв. – такси по ТТЗЧСИ.
С молба вх. № 690/23.01.2017 г. на ЧСИ рег. № 880 Д.С.Д.
е посочил, че желае да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, с оглед
пълното погасяване дълга на длъжниците към взискателя
Милен Янков Цанков в общ размер 9 825 лева.
С постановление
№ 119/24.01.2017 г. ЧСИ Румен Димитров, с рег. № 880 от регистъра на КЧСИ е
конституирал на основание чл. 74 ЗЗД и чл. 429 ГПК Д.С.Д. като взискател по изпълнително дело 20168800400283 на мястото на
Милен Янков Цанков.
Срещу
постановлението е подадена жалба от М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М..
С решение № 20/16.02.2017 г., по в.гр.д. № 95/2017 г. на ОС Ловеч жалбата е
оставена без разглеждане в частта, с която се иска отмяна на постановлението.
При така установените факти
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Предявеният иск е неоснователен.
За да отричат вземането на ответника
за платената от него сума в изпълнителния процес, ищците поддържат, че за него
не е налице правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД от изпълнение на
задължението им срещу предишния взискател. Този извод не е съобразен с общите
предпоставки на законовата суброгация по чл. 74 ЗЗД,
които според настоящия състав са налице.
Ответникът е предложил изпълнение на
паричното задължение на ищците към техния кредитор по изпълнителния лист, чрез
плащане на сумата по сметката на съдебния изпълнител. В постановлението за
конституиране на ответника като взискател, съдебният
изпълнител е приел престацията и удовлетворявайки
кредитора по изпълнителния лист, е зачел погасяване на неговото вземане към
ищците. Касае се за парично задължение
Налице е правен интерес от
предложеното изпълнение. Ако Д.С.Д. като трето лице не бе платил задължението на ищците към Милен Янков
Цанков, последният като техен кредитор изпълнителния лист би насочил
принудително изпълнение срещу осемте имота, чиито собственик е ответникът. В
това се проявява изискуемата от закона конкретна зависимост на правната сфера на платилото трето лице от
отношението между ищците и техния кредитор. Възможността за такова засягане
(насочване на принудително изпълнение върху имотите) е била реална и нейната
правомерност е осигурена от успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от
кредитора Милен
Янков Цанков против
ищците и ответника. С обявяване на договора за дарение за недействителен по отношение на Милен Янков Цанков за последния се
разкрива възможност да насочи принудително
изпълнение върху имотите, предмет на сделката, чиито собственик е ответникът, и
да удовлетвори вземането си от продажната цена. При евентуално такова развитие
на отношенията кредитор-длъжнк по необходимост и
закономерно би се стигнало до изгубване правото на собственост върху имотите от
ответника. За да избегне тази негативна за него последица, ответникът плаща по
изпълнителното дело задължението на ищците към техния кредитор. В тази
конкретна зависимост се проявява правния интерес по смисъла на чл. 74 ГПК. За
ответника е налице обратно вземане спрямо ищците за платената от него сума,
доколкото не се установява изпълнението му да е със средства на длъжниците и въз
основа на техен мандат. Няма фактическо основание да се приеме и че ответникът
е изпълнил погрешка или с дарствено намерение.
По тези съображения съдът приема, че Д.С.Д. е встъпил в правата
на кредитора Милен Янков Цанков, плащайки по дължимата от ищците сума по
изпълнителното дело, образувано срещу тях по молба на същия кредитор.
Въззивният съд не споделя доводът на
въззивниците за липса на правен интерес за ответника
от изпълнение на задължението на ищците към техния кредитор Милен Янков Цанков.
То е основано на невярното интерпретиране последиците на съдебното решение по
уважения иск по чл. 135 ГПК, а именно – че в отношенията между страните по иска
договорът не съществува. Напротив, такъв договор е действителен и поражда
правни последици за страните по него, от което следва, че в качеството му на приобритател по договора за дарение, ответникът е станал собственик
на дарените имоти. Сделката се счита за недействителна само по отношение за
кредитора по Павловия иск, като правната последица от тази недействителност се
изразява в откриване възможност той да насочи принудително изпълнение върху прехвърленото
със сделката имущество, а за приобретателя по
сделката – да предостави това имущество за
удовлетворяването на чуждо парично задължение. За да се освободи от
изпълнението върху имуществото, приобретателят по
сделката може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, след което може да иска възмездяване от
него.
Разбирането, че изпълнявайки задължението на ищците, ответникът
не може да встъпи в образувания срещу тях изпълнителен процес, в случая не може
да бъде споделено. То не държи сметка за настъпилата суброгация
в материалното правоотношение, в което ответникът се явява правоприемник на
страната на стария кредитор. Освен това, следва да се прави разлика между приемство в изпълнителния лист, преди образуване на
изпълнителното производство и приемство в течение на
вече започнал изпълнителен процес, защото това са различни периоди от
съществуване на изпълнителната сила на съдебното решение. В първия случай, в
хипотезата на чл. 429, ал. 1 ГПК новият кредитор (правоприемникът или платилият
дълга поръчител или солидарен длъжник) образува изпълнителното дело въз основа
на изпълнителния лист, по който не е титуляр на присъденото вземане, поради
което е нужно да се представи и писменото доказателство, удостоверяващо правоприемството, респ. плащането (чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК). При приемство в течение на вече започнал
изпълнителен процес, такива писмени доказателства също следва да се представят,
доколкото тези факти са външни на производството, освен ако плащането не е
направено директно на съдебния изпълнител и последният е удовлетворил взискателя. В случая е налице именно такава хипотеза,
защото ответникът е платил дълга на ищците към взискателя
по вече образувано изпълнително дело и плащането е извършено на съдебния
изпълнител.
Предвид гореизложеното, въззивната
жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а
решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено,
доколкото направените от настоящия състав изводи по основателността на
предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не
следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се присъдят
в полза на въззиваемия, които са доказани до размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 389/20.10.2017 г., постановено
по гр.д. № 863/2017 г. на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.В.М., с ЕГН********** ***,
Г.В.У., с ЕГН ********** *** и Д.М.М., с ЕГН ********** *** да заплатят на Д.С.Д.,
ЕГН********** *** сумата 300 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски
във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.