№ 107
гр. Ловеч, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500222 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 14/23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 632 по описа на РС-Троян за
2022 г., е отхвърлен предявеният установителен иск от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ"
АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на
правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул.
„Ситняково" № 23, ет.б с ЕИК: *********, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен
директор, срещу Д. В. В., произтичащо от сключен между нея и «БНП Париба Пърсънъл
Файненс» ЕАД гр.София Договор за малък паричен заем № *************, с който се иска
да се признае за установено, че "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД има вземания
срещу Д. В. В., както следва: сумата 1207.33 /хиляда двеста и седем лева и тридесет и три
стотинки/ лева, представляваща незаплатен остатък от отпусната сума по Договор за малък
паричен заем, с номера ************* от 04.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано
от 30.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 526.67 /петстотин
двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева - договорна лихва за периода от
05.11.2012 г. до 25.02.2013 г., сумата 503.08 /петстотин и три лева и осем стотинки/ лева -
неустойка за забава за периода от 16.11.2012 г. до 26.01.2017 г., сумата 44.74 /четиридесет и
четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лева - разноски за държавна такса, както и
сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 50 от 31.01.2017 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
83/2017г. по описа на РС Троян като неоснователен и е осъден "МОСТ ФИНАНС
1
МЕНИДЖМЪНТ" АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към
Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Слатина, бул. „Ситняково" № 23, ет.б с ЕИК: *********, представлявано от В.Ю.Б. -
Изпълнителен директор да заплати на Д. В. В., с постоянен адрес гр. Троян, ул. „Генерал
Карцов" № 466, ЕГН ********** сумата от 860.00 /осемстотин и шестдесет/ лв., направени
разноски по ч.гр.д. 83/2017г. по описа на РС-Троян и сумата 487.00 /четиристотин осемдесет
и седем/ лева направени разноски по настоящото дело, съгласно представен по реда на чл.80
от ГПК списък на разноските.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 554/1.02.23 г. от "МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ" АД, гр.София, бул, "Ситняково" № 23, етаж 6 представлявано от В.Ю.Б. -
Изпълнителен директор, чрез Я. М. юрисконсулт срещу Решение № 14/23.01.2023г.,
постановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на Районен съд-гр. Троян, като счита
решението за неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Мост Финанс Мениджмънт" АД, ЕИК ********* срещу Д. В. В., с искане
ответникът да бъде признато за установено парично вземане в размер на 1 207,33 лева -
главница; 526,67 лева - договорна лихва за периода от 05.11.2012г. до 25.02.2013г.; 503,08
лева - неустойка за забава, считано от 16.11,2012г. до 26.01.2017г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 30.01.2017г., произхождащи
от неизпълнение на Договор за потребителски паричен кредит №
*************/04.09.2012r., сключен между „Джет Файненс Интернешънъл" АД /с ново
наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД/ и Д. В. В., както и 44,74 лева-
разноски за държавна такса, както и сумата 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 50 от 31.01.2017г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 83/2017г. по описа на PC Троян.
Сочи, че с Решението си, първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е счел,
че искът е неоснователен, поради погасяване на задължението с петгодишна погасителна
давност. Счита това за неправилно поради следните съображения:
Твърди, че съдебния състав е посочил, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
влязла в законна сила на 10.03.2017 г. и на същата дата е издаден и изпълнителния лист под
№ 2016/10.03.2017г., като изпълнителното дело, въз основа на този изпълнителен лист е
образувано на 04.03.2022 г., а изпълнително действия, прекъсващо давността е извършено
на 14.03.2022 г. и според решаващия съдебен състав давността е изтекла на 10.03.2022г., тъй
като заповедта е влязла в сила на 10.03.2017г.
Счита обаче, че решаващият съдебен състав не е взел предвид чл. 3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., който гласи:
Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на извънредното положение спират да
текат:
2
1. (изм. -ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) процесуалните срокове
по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете
по производствата и делата съгласно приложението;
2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;
3. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.);
4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава
дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия
закон;
5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 - 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на
срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Изтъква, че съгласно посочения член от Закона, давностният срок е удължен до
10.05.2022 г. и счита, че в полза на длъжника не е изтекла, посочената в закона давност.
С оглед на гореизложеното, моли съда се произнесе по същество и да отмени
Решение № 14/23.01.2023г., постановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на Районен съд-
гр. Троян и да постанови ново справедливо решение и да му присъди разноски за
настоящото производство.
По отношение на разноските, присъдени на ответника в Решение № 14/23.01.2023г.,
постановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на 11-ри състав на Районен съд-гр. Троян
изтъква, че въпреки че в депозираната молба за провеждане на заседанието на 24.11.2022г.,
са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, съдът е присъдил 860,00 лева разноски по ч.гр. дело № 83/2017
г. Сочи, че за извършването на тези разноски ищецът е уведомен с обжалваното решение,
съдът е присъдил и разноски в размер на 487,00 лева за исковото производство, които в
случай, че се отхвърли въззивната жалба, моли да се намалият възнагражденията, съгласно
възражението ни и НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,
В срок е постъпил отговор от Д. В. В., с адрес в ***, чрез адвокат Б. Д..
Изтъква, че във въззивната жалба се сочи, че Решение № 14/23.01.2023 год. по гр. д.
№ 632/2022год. по описа на ТРС не било съобразено с чл. 3 от ЗМДИП, който спира хода на
погасителната давност от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на извънредното положение - последно
удължено с РМС № 826/25.11.2021 г. до 31 март 2022 г. Смята, че фактическата констатация
на въззивника е вярна, но без правно значение за правилния извод на съда относно
изтеклата погасителна давност, основал решението по гр. д. № 632/2022год. по описа на
ТРС.
Счита, че изискуемостта на вземанията на кредитора, т.е. началото на погасителната
давност за тях е уговорена в т. 4 от Договора за малък паричен заем №
3
*************/04.09.2012r., съгласно която кредитора не дължи покана за изпълнение, а
предсрочната изискуемост за всички уговорени и дължими вземания на кредитора настъпва
при неизпълнение на задължението на заемателя да плати четири или повече седмични
вноски.
Изтъква, че в конкретния случай датата на настъпване на предсрочната му
изискуемост по Договор за малък паричен заем № CASH ********/04.09.2012г. е 26.11.2012
год. - посочена е от ищеца в заявлението по чл. 410 ГПК и не е спорна по делото, макар да е
установена и с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (т.2 на стр.З от
заключението).
Твърди, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, в процесния случай 26.11.2012 год. Твърди, че на 30.01.2017 г.
дружество „Мост Финанс Мениджмънт" депозира чрез „Български пощи" ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. В., ЕГН ********** за
сумата от 2237,08 лева, от които 1207.33 лева остатък от главница по Договор за малък
паричен заем № *************/04.09.2012 г.; 526.67 лева договорна лихва, начислена за
периода 05.11.2012г.-25.02.2013г.; 503,08 лева — неустойка за забава за периода от
26.11.2012г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост на заема) до 26.01.2017г. -
датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, а именно
30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението и е направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 194,74 лева. Сочи, че
подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение и издаването на
изпълнителен лист (ИЛ) по ч. гр. д.№ 83/2017год. по описа на ТРС не са действия по чл. 116
ЗЗД, които прекъсват хода на погасителната давност, започнала да тече на 26.11.2012 г,
поради което към 26.11.2017год. всички вземания по Договор за малък паричен заем №
CASH ********/04.09.2012г. са погасени по давност.
Твърди, че периода по чл.З от ЗМДИП започва от 13.03.2020 г. когато всички
вземания по Договор за малък паричен заем № *************/ 04.09.2012г. вече са били
погасени по давност. Затова решаващия извод на съда, основал Решение № 13 /
23.01.2023год. по гр. д. № 632/2022год. по описа на ТРС за изтекла погасителна давност е
правилен като резултат и не се засяга от действието на чл.З от ЗМДИП.
На по-силно основание поддържа, че решението по гр. д. № 632/2022год. по описа
на ТРС е правилно защото Договор за малък паричен заем N9 *************, сключен на
04.09.2012 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Д. В. В. е нищожен поради
противоречие със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД) и поради накърняване на добрите нрави, като
уговореното възнаграждение на кредитора в противоречие с чл.9 и чл.10 ЗЗД и добрите
нрави относно своя размер, който надвишава многократно трикратния размер на основния
лихвен процент на БНБ, и в случая е 734.18% както установи назначената съдебно-
икономическа експертиза, а установения от БНБ за месец септември 2012 г. е 0,04%, е
базисният, а основният + 10 пункта, тоест 10,04% е законната лихва за забава.
4
Сочи, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети
в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Твърди, че въпреки
тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26,
ал. 1 ЗЗД). Изтъква, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Сочи, че
съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека,
залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС,
II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г.
по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
По изложените причини, счита че Решение № 14/23.01.2023 год. по гр. д. №
632/2022год. по описа на ТРС е правилно и моли да бъде оставено в сила, като бъде осъден
"МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Слатина, бул. „Ситняково"№ 23, ет.6, ЕИК: *********, представлявано от В.Ю.Б.
Изпълнителен директор да заплати на основание чл.78 от ГПК на Д. В. В., с адрес в ***
сторените разноски по настоящото производство.
Въззивният състав с определение №208/10.03.23 г. е прекратил производството по
образуваното по въззивната жалба в.гр.д.№101/23 г. по описа на ЛОС и е върнал делото на
РС-Троян за произнасяне по искането за изменение на решение № 14/23 на Районен съд –
Троян по ГД № 632/2022 г., постановено на 23.01.2023г в частта за разноските, направено в
подадената въззивна жалба вх.№792/14.02.23 г.
След постановяване на определение №190/21.04.23 г. по реда на чл.248 от ГПК, ТРС
е върнал делото на ЛОС за разглеждане на въззивната жалба с вх.№554/1.02.23 г, като
самото определение не е обжалвано с частна жалба от страните.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща представител. С
писмена молба поддържа исковата си претенция и моли да бъде уважена. Преди това прави
и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
въззиваемата страна.
За въззиваемата страна се явява дав.Б. Д., който поддържа отговора и моли да бъде
потвърдено решението на ТРС, като му бъдат присъдени разноските във въззивното
производство по представен списък на разноските. Представя писмена защита в съдебно
заседание в подкрепа на становището си по съществото на спора.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.632/22 г. на РС-Ловеч, и
5
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
От представеният по делото договор за потребителски кредит № CASH
********/04.09.2012г се установява, че той е сключен на 4.09.2012 г. между БНП Париба
пърсънъл Файненс ЕАД- София и Д. В. В. от гр.Троян, по силата който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя сумата 1500 лв. под формата на заем, а
последният се е задължил да я върне при условията и сроковете на договора, както и да
заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора в
срок на 24 седмични вноски, като първата падежна дата е 17.09.2012 г, последната на
25.02.2013 г, а предпочитаният ден е понеделник. Посочено е, че погасителната вноска е в
размер на 102 лв общата стойност на плащанията е 2 448 лв. ГПР е 686,18%, а ГЛП е
227,14%
В чл.4 от условията по договора е посочено, че при просрочие на четири и повече
седмични вноски и считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска, вземането
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и сички разноски за събиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение.
Видно от представеният по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 14.10.2015 г. „Мост Финанс Мениджмънт“АД е закупил от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и приложение №1 към него, вземането по процесният договор за кредит е
прехвърлено на ищеца.
Съгласно уведомление за извършено прехвърляне на вземания/цесия/ изх.
№*************/23.10.015 г, получено от В. на 2.11.2015 г. срещу подпис на обр.разписка
на л.25 от делото, тя е уведомена за настъпилата цесия.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№83/17 г. по описа на ТРС „Мост Финанс
Мениджмънт“АД е подал заявление вх.№960/30.01.17 г./пкл.27.01.2017 г, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. В. В. от гр.Троян за сумата 2237,08 лв. от
които главница 1207,33 лв представляваща незаплатен остатък от отпусната сума по договор
за малък паричен заем № CASH ********/04.09.2012 г, договорна лихва 526,67 лв.
начислена за периода от 5.11.2012 г. до 254.02.13 г., неустойка за забава 503,08 лв. начислена
6
за периода 26.11.2012 г. до 26.01.2017 г. и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането. В т.9в от заявлението е посочено, че претенцията произтича от
непогасен заем по договор за малък паричен заем № CASH ********/04.09.2012 г,, който е
прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД на заявителя, за което длъжника е уведомен. Издадена е заповед
№50/31.01.2017 г. срещу длъжника Д. В. В., с която е разпоредено тя да заплати на
кредитора „Мост Финанс Мениджмънт“АД главница 1207,33 лв представляваща незаплатен
остатък от отпусната сума по договор за малък паричен заем № CASH ********/04.09.2012
г, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, договорна лихва 526,67 лв. начислена за периода от 5.11.2012 г. до 254.02.13 г.,
неустойка за забава 503,08 лв. начислена за периода 26.11.2012 г. до 26.01.2017 г. сумата
44,74 лв. разноски за ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като на адреса на длъжника не е намерено лице, на което да бъде връчена
заповедта, е залепено уведомление на входната врата на 7.02.2017 г. Съдът е издал и
изпълнителен лист, след като е приел, че заповедта е връчена редовно и не е постъпило
възражение на датата 10.03.2017 г.
От приложеното по делото копие от изпъл.д. №************** по описа на ЧСИ
Велислав Петров се установява, че то е образувано по молба на „Мост Финанс
Мениджмънт“АД на 4.03.2022 г. по представен изпъл.лист от 10.03.2017 г. издаден по
ч.гр.д.№83/17 г. по описа на ТРС, като е поискано да бъде наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжнцата. Изпратена е ПДИ и запорно съобщене до работодателя на
В.-„Лайф Маркет“ ЕООД-Плевен, връчено на 18.03.22 г. както и до банките ПИБ, ОББ и
Юробанк България изпратени на 14.03.2022 г., получени съответно на 21.03.22 г, 23.03.22 г.
и 22.03.22 г. До ЧСИ е изпратен отговор от работотаделя, с който уведомява ЧСИ, че
длъжницата получава под МРЗ за страната и няма да удържа и внася сума по посочения
запор.
След връчване на ПДИ на 14.04.2022 г. по ИД №************** по описа на ЧСИ
Велислав Петров на В., тя е подала възражение по чл.423 от ГПК срещу заповедта за
изпънение по ч.гр.д.№83/2017 г. по описа на ТРС пред ЛОС. Образувано е ч.гр.д.№272/22 г.
по описа на съда и с определение №424/30.06.22 г. е прието на основание чл.423 ал.1 т.1 от
ГПК възражението, подадено от длъжника Д. В. В. от гр.Троян срещу заповед
№50/31.01.2017 г. по ч.гр.д.№83/17 г. по ч.гр.д.№83/17 г. и е спряно на основание чл.4123
ал.3 изр.второ от ГПК изпълнението на зопевта.
С разпореждане №260072/12.07.22 г. ТРС е указал на заявителя възможността да
предяви против длъжника иск за установяване на вземането в едномесечен срок от
получаване на съобщението. Разпореждането е връчено на заявителя на 25.07.22 г., а
установителят иск е предявен на 24.08.22 г./п.клр./, поради което настоящето установително
производство по реда на чл.422 от ГПК е допустимо.
За правилно решаване на спора ТРС е допуснал назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещо лице Ангелова, което се възприема от съда като
7
компетентно изготвено се установява, че сумата по договора за кредит е предадена на
кредитополучателя в брой на датата на сключване на договора от оторизиран представител
на кредитора. Вещото лице е установило, че ответницата е заплатила седем седмични
вноски от по 102 лв, или общо са заплатени 714 лв, като в. табличен вид са посочени
вноските и какви задължения са погасени с тях. Експертизата посочва, че размерът на
непогасените вземания по главница, договорна и мораторна лихва предвид обявената
предсрочна изискуемост на 26.11.2012 г. /каквито са твърдениятана ищеца/ са както следва:
главница 1207,33 лв, договорна лихва 526,67 лв, обезщетение за забава 511,82 лв., който
размер остава непроменен, тъй като след подаване на заявлението не е постъпвало
плагщане.
Уточнено е от вещото лице, че ГЛП по договора за потребителски кредит е 227,14%,
ГПР при параметри 1500 лв. главница и 24 седмични анюитетни вноски от 102 лв. е
734,18%.
Съдът приема заключението за компетентно и безпристрастно и се позовавана него
при решаването на спора.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от
закупилия от кредитора вземане спрямо длъжника, който е подал възражение против
издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение. В това производство ищецът
следва посредством пълно и главно доказаване да установи наличието на вземането. В
казуса е направено възражение за изтекла погасителна давност от длъжника в отговора на
исковата молба.
И двете страни твърдят, че вземането е станало изискуемо на датата 26.11.2012 г,
следователно 5 годишната погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД изтича на
26.11.2017 г. На 27.01.2017 г. година обаче, т.е. преди да е изтекла давността ищецът е подал
заявлене за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, такава заповед е издадена
на 31.01.2017 г, а изпълнителен лист е издаден на 10.03.2017 г. Безспорно се установи, че
ответницата е узнала за издадената заповед за изпънение на 14.04.2022 г. чрез своя
работодател по нейните твърдения, тъй като видно от копието от изп.д. №**************
по описа на ЧСИ Велислав Петров тази покана е връчена чрез работодателя й. След като
успешно провежда производството по чл.423 от ГПК и възражението е прието за подадено в
срок, след като на заявителя е указано да предяви в едномесечен срок исковото
производство, той е спазил този срок. В т.14 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/13 г. на
ОСГТК на ВКС се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността, и тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл.422 ал.1 от ГПК, като предявяването му има обратно
действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 от ГПК. Изводът е, че липсва бездействие
на кредитора в заповедното производство при издаване на обикновена заповед за
изпълнение, тъй като препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд
8
и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила/ чл.416 ГПК/ С оглед
събраните по делото доказателства обаче тук не се наблюдава типичното развитие на
производството по реда на чл.410 от ГПК. Установи се, че заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на 7.02.2017 г, прието е било от ТРС,
че тя е влязла в законна сила на 9.03.2017 г.. издаден е изпълнителен лист на дата 10.03.2017
г.,, но молбата за образуване на изпълнително дело е входирана на 4.03.2022 г, а
изпълнителното действие, което прекъсва давността е предприето на 14.03.2022 г. чрез
налагане на запор. Едва след връчване на ПДИ длъжницата подава възражение до ЛОС по
реда на чл.423 от ГПК, което е прието от съда и се е развила впоследствие процедурата по
уведомяване на заявителя за възможността ва предяви иск за установяване на вземането си
по реда на чл.422 от ГПК и той е спазил срока като е предявил настоящата искова молба.
Изводът е, че кредиторът е проявил бездействие и след като е разполагал с изпълнителен
лист не е образувал своевременно изпълнително дело в разумния срок, поради което може
да се приеме, че е налице бездействие от страна на кредитора и давността не е прекъсната от
момента на подаване на заявлението. В този смисъл е константната практика на ВКС, която
се споделя и от настоящият съдебен състав, че при спазен едномесечен срок по чл.415 от
ГПК за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, прекъсването на давността от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение възниква само ако,
изпълнението е предприето действително в разумен срок и при липса на бездействие от
страна на кредитора.
По тези съображения съдът намира, че в казуса погасителната давност е изтекла към
момента на предявяване на иска по чл.422 от ГПК, поради което следва да бъде отхвърлен
предявеният установителен иск от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, вписано в
Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково" № 23, ет.б с
ЕИК: *********, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор, срещу Д. В. В.,
произтичащо от сключен между нея и «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД гр.София
Договор за малък паричен заем № *************, с който се иска да се признае за
установено, че "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД има вземания срещу Д. В. В., както
следва: сумата 1207.33 /хиляда двеста и седем лева и тридесет и три стотинки/ лева,
представляваща незаплатен остатък от отпусната сума по Договор за малък паричен заем, с
номера ************* от 04.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата 526.67 /петстотин двадесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/ лева - договорна лихва за периода от 05.11.2012 г. до
25.02.2013 г., сумата 503.08 /петстотин и три лева и осем стотинки/ лева - неустойка за
забава за периода от 16.11.2012 г. до 26.01.2017 г., сумата 44.74 /четиридесет и четири лева и
седемдесет и четири стотинки/ лева - разноски за държавна такса, както и сумата 150.00 /сто
и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 50 от 31.01.2017 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 83/2017г. по описа на РС
Троян като погасен по давност.
9
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на ТРС,
отразени в решение №14/23.01.22 г. постановено по гр.д.№632/22 г. по описа на съда, то
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, "МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ" АД следва да заплати на Д. В. В. разноските по делото по представен
списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата 668,30 лв. Направено е възражение за
прекомерност от страна на въззивника на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът намира, че
това искане е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, тъй като
са предявени няколко обективно и субективно съединени иска и обстоятелството, че са
проведени повече от две съдебни заседания.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №14/23.10.23 г. постановено по
гр.д.№632/22 г по описа на РС-Троян.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД,
вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на
правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул.
„Ситняково" № 23, ет.б с ЕИК: *********, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен
директор да заплати на Д. В. В., ЕГН ********** с адрес *** сумата 668,30 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10