Номер 239112.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20203100502023 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 33326/02.06.2020г. на Областна Дирекция на
МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт
Богдана Йорданова, срещу решение № 1562 от 23.03.2020г., постановено по гр.дело №
16890/2019г. на Варненския районен съд, 11-ти състав, с което въззивникът е осъден да
заплати на А. З. К. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,м-ст Боровец-юг, ул."26-та"№ 17
следните суми: 1/ 1085,47 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 166 часа за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т.2 от ЗМВР и 2/ 195,21 лв. , представляваща сбор от дължимите обезщетения за
забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от
17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко
задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, т.е. до 16.10.2019г.
включително, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с
въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 116,96 лв. /сбор от дължимата сума за първо и
второто тримесечие на 2018г. – 0,00 лв. и 116,96 лв. и обезщетение за забава за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 26,21 лв., съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на
нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 33326/02.06.2020г. на
Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 1562 от 23.03.2020г.,
постановено по гр.дело № 16890/2019г. на Варненския районен съд, 11-ти състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на А. З. К. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,м-ст
Боровец-юг, ул."26-та"№ 17 следните суми: 1/ 1085,47 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 166 часа за периода от
17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР и 2/ 195,21 лв. ,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г.
извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата на
предявяване на исковата молба в съда, т.е. до 16.10.2019г. включително, на осн. чл. 86 от
ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2023/2020г. на ВОС за 06.10.2020г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________