Решение по дело №99/2018 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                    14.06.2018г.            гр.Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар Д.П.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 99 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

 

ИЩЕЦЪТ – „Е.Р.С.” ЕООД гр.София, представляван от управителя С.М.Д., твърди в депозираната искова молба, че на основание Трудов договор № 07/31.03.2011г. ответникът заемал в ищцовото дружество длъжността „***” по безсрочно трудово правоотношение, с място на работа в гр.Димитровград.

Въз основа на Заповед № 12/04.04.2017г., издадена от работодателя „Е.Р.С.” ЕООД и връчена на работника на 05.04.2017г. чрез препоръчана куриерска пратка с обратна разписка на куриерска фирма „Е.Е.”, трудовото правоотношение с ответника било прекратено, поради наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, с оглед неявяването му на работа за периода от 13.03.2017г. до 31.03.2017г. - нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.1 от КТ. В издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът начислил дължимото от ответника обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 1 месец, с правно основание чл.221 ал.2 от КТ във вр. чл.228 ал.1 от КТ, представляващо парична сума в размер на 817.60 лв.

Тъй като ответникът не заплатил дължимото обезщетение, на 14.09.2017г. от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС - Димитровград, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1484 по описа на същия съд за 2017г. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 956/15.09.2017г., по силата на която на длъжника било разпоредено да заплати на кредитора сумата от 817.60 лв. - неизплатено обезщетение с правно основание чл.221 ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото: държавна такса в размер на 25 лв. и 200 лв. - адвокатско възнаграждение. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, на кредитора било указано, че може да предяви установителен иск за вземането си, предмет на заявлението.

С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 817.60 лв. - неизплатено обезщетение с правно основание чл.221 ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие със Заповед № 12/04.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2017г. до окончателното й изплащане, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство съдебно-деловодни разноски и всички направени по настоящото исково производство разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ – Т.Т.Б. ***, чрез назначения му особен представител – адв.Г.Ч., в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че предявеният установителен иск е допустим, но неоснователен и недоказан по следните съображения:

Не било спорно съществуването на безсрочно трудово правоотношение между страните и фактът, че въз основа на Заповед № 12/04.04.2017г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с ответника, поради наложено на лицето дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, с оглед неявяването на същия на работа в периода от 13.03.2017г. до 31.03.2017г. В тази връзка се посочва, че когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й, освен ако в нея не е посочено друго. По делото обаче не били представени надлежни доказателства кога е връчена процесната заповед на ответника. От представените куриерски разписки не се установявало безспорно какво е съдържанието на изпратеното писмо и по-конкретно, че това е била именно процесната заповед. Дори и да се приемело за доказано, че именно процесната заповед е била изпратена до адреса на ищеца, то връчването отново не можело да се приеме за надлежно, тъй като било получено от лице, различно от ответника.

По този повод се сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е връчена на работника по надлежния ред, визиран в чл.195 ал.2 от КТ, съответно не е налице предпоставка за дължимост на претендираното обезщетение. Обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ било дължимо при наличие на валидно прекратено трудово правоотношение, като към момента такова не било налице и искът бил преждевременно предявен, съответно следвало да бъде отхвърлен.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

     От събраните по делото писмени доказателства безспорно бе установено, че между ответника Т.Т.Б., като работник, и ищцовото дружество „Е.Р.С.“ ЕООД гр.София, като работодател, е бил сключен Трудов договор № 07/31.03.2011г., по силата на който ответникът изпълнявал в дружеството длъжността „***“, считано от 01.04.2011г., със срок за изпитване – до 01.10.2011г., уговорен в полза на работодателя, след изтичането на който срок трудовото правоотношение между страните се трансформирало в безсрочно такова. Страните уговорили следните условия на възникналото между тях трудово правоотношение – основно месечно трудово възнаграждение в размер на 490 лв., възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 13.8 % или 67.62 лева, както и основен платен годишен отпуск от 20 дни.  

Това трудово правоотношение било прекратено със Заповед № 12/04.04.2017г. на главния изпълнителен директор на ищцовото дружество, издадена на основание чл.188 т.3 вр. чл.190 ал.1 т.2 и чл.187 т.1 от КТ, с която заповед на ответника било наложено  дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ поради неявяването му на работа в периода от 13.03.2017г. до 31.03.2017г. В заповедта се посочва, че работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от един месец на основание чл.221 ал.2 от КТ в размер на 817.60 лева. Заповедта е изпратена на ответника като куриерска пратка чрез „Е.Е.“ на 04.04.2017г.(като в описанието на куриерската разписка изрично са цитирани датата и номера на заповедта) и връчена на 05.04.2017г. на лице с имена Нела Ванева.

Въз основа на постъпило в Районен съд – Димитровград на 14.09.2017г. заявление от „Е.Р.С.” ЕООД гр.София е образувано ч.гр.дело № 1484/2017г. по описа на съда. По същото на 15.09.2017г. е издадена Заповед № 956 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжникът Т.Т.Б. да заплати на кредитора сумата в размер на 817.60 лева – неизплатено обезщетение с правно основание чл.221 ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие със Заповед № 12/04.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2017г. до окончателното й изплащане. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, след уведомяването на кредитора и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, посочен от ищеца. В показанията си пред съда свид.Евелина Стойчева заяви, че работи в „Е.Р.С.“ ЕООД като експерт управление на човешките ресурси. Запозната била с дисциплинарното производство по отношение на Т.Т.Б.. Същият спрял да се явява на работа. Имал разрешен отпуск от работодателя, но след изтичането му не се явил на работа. Търсен бил по телефона, който самият той посочил, но не отговарял. В тази връзка било образувано дисциплинарно производство и същият бил поканен да даде обяснения с писмо с обратна разписка. Ответникът обаче не се явил и била издадена заповед за дисциплинарното му уволнение. Заповедта била изпратена като куриерска пратка с обратна разписка, като преди това отново опитали да се свържат с ответника, но телефонът му не отговарял. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на 05.04.2018г.

         

     Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Предявеният в настоящото производство иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.221 ал.2 от КТ се явява основателен и доказан. От събраните по делото доказателства безспорно бе установено наличието на предпоставките на цитираната разпоредба, съответно следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

Предназначението на обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ е да се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда се свързва с извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай, трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ – за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и за същия е възникнало задължение да заплати на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – един месец, доколкото между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение.

В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът не е оспорил основанието за налагане на това наказание, нито процедурата по налагането му, както и компетентността на наложилото го лице. Единственото възражение, което се изтъква от назначения му особен представител, явяващо се и основание за оспорване на иска, се свежда до твърдението за нередовно връчване на заповедта за уволнение, тоест до неспазване на разпоредбата на чл.195 ал.2 от КТ. Съгласно тази разпоредба обаче, когато заповедта за дисциплинарно наказание не може да бъде връчена срещу подпис на работника или служителя, същата може да бъде изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че след неявяването на ответника работа, което е послужило и като основание за налагането на дисциплинарно наказание, със същия, въпреки положените усилия, не е могло да бъде осъществен никакъв контакт. Показателен в тази връзка е и фактът, че същият не бе успешно призован както в заповедното, така и в настоящото производство, именно поради обстоятелството, че е напуснал адреса си и невъзможността да бъде установено точното му местонахождение. От събраните гласни доказателства се установи, че ответникът не е отговорял и на предоставения от самия него телефонен номер за контакт. В този смисъл работодателят напълно законосъобразно е прибегнал до предвидената от самия законодател възможност да връчи заповедта, използвайки препоръчано писмо с обратна разписка(в случая куриерска пратка), надлежно връчена на лице на адреса, което се е съгласило да я приеме. Неоснователни се явяват възраженията, че липсват доказателства за точното съдържание на пратката, предвид изричното отбелязване в куриерската разписка на датата и номера на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, както и събраните по делото гласни доказателства.

В този смисъл и доколкото бе установено наличието на предпоставките на чл.221 ал.2 от КТ, предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца присъдената със Заповед № 956/15.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК сума в размер на 817.60 лева – неизплатено обезщетение с правно основание чл.221 ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие със Заповед № 12/04.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2017г. до окончателното й изплащане, следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, които в заповедното производство възлизат на 225 лева, а в настоящото производство – 725 лева.

 

     Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И   :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Т.Б. с ЕГН : ********** ***, че дължи на „Е.Р.С.“ ЕООД, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление: гр.София п.к.1404, район „***, представляван от С.М.Д. - управител, присъдената със Заповед № 956/15.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, сума в размер на 817.60 лв.(осемстотин и седемнадесет лева и 60 ст.) – неизплатено обезщетение с правно основание чл.221 ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие със Заповед № 12/04.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2017г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Т.Т.Б. с ЕГН : ********** ***, да заплати на „Е.Р.С.“ ЕООД, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление: гр.София п.к.1404, район „***, представляван от С.М.Д. - управител, разноски в размер на 225 лв.(двеста двадесет и пет лева) по заповедното производство и 725 лв.(седемстотин двадесет и пет лева) по настоящото производство.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: