Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Г.Т., 06.12.2010г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Районен съд гр. Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав:

Председател: Росен Стоянов

 

В присъствието на секретаря Ж.М., разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 244 по описа на Районен съд гр. Г.Т. за 2010г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

          Производството е образувано по жалба на Е.А. *** с ЕГН – **********, срещу наказателно постановление № 221/10.08.2010г. на Директор РИОКОЗ – гр. Д.

          С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 44 от Закона за здравето, на основание чл.213, ал.І от ЗЗдр му е наложена глоба в размер на 3000.00лева.

          Въззиваемата страна, се представлява от главен юрисконсулт Великова, по същество се излагат доводи, за неоснователност на жалбата, НП е издадено законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено в неговата цялост, ведно с размера на наложената санкция.

          Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.

Жалбоподателят  се явява, представлява се от адв.С.Н. ***. С жалбата и по същество се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

          След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          На 11.09.2009г. и на 02.10.2009г. е извършена инспекция от служители на РИОКОЗ – гр. Д., в обект амбулатория за първична медицинска помощ в с. С., общ. Г.Т., с общопрактикуващ лекар д-р Е.А.. Констатирано било, че мазилката е подпухнала и изкъртена, стените не са били с покритие позволяващо влажно почистване и дезинфекция, лоша текуща хигиена. В резултат на констатираното на 06.10.2009г. е съставено предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки. Предписано е жалбоподателя - д-р А. в срок до 15.01.2010г. да изправи констатираните нередности, които са подробно описани.Предписанието е получено от жалбоподателя на 08.10.2009г. На 08.06.2010г. е извършена проверка, в която е констатирано, че дадените предписания от 06.10.2009г. не са изпълнени, за което е съставен протокол. Предвид констатираното и неизпълнение на дадените предписания с изх.№ РД-3040/10.06.2010г. от Директор РИОКОЗ – гр. Д. е издадена Заповед за спиране експлоатация на обект, а именно амбулатория за първична медицинска помощ в с. С., общ. Г.Т. с общопрактикуващ лекар д-р А.. На 23.06.2010г. е извършена отново проверка от служители на РИОКОЗ – гр. Д. в същия обект. Констатирано е, че заповедта за спиране експлоатация на обект, а именно амбулатория за първична медицинска на Директор РИОКОЗ – гр. Д., не се изпълнява и амбулаторията функционира, с оглед на което е съставен протокол. На 09.07.2010г. е бил   съставен акт за установяване на административно нарушение № Ф 263/2010г. срещу жалбоподателя. 

Описаната фактическа обстановка се установява показанията на актосъставителя – К.Г. и свидетелите Б.К., Д.Д. и Т.П., както и от приложените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съда изцяло кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля като логично подредени, взаимнодопълващи се, кореспондиращи с приобщените към доказателствения материал писмени доказателства. Съда кредитира пестеливо показанията на св. Х.Х., като се ползва от тях единствено по отношение на обстоятелството, че при извършената последна проверка предписанията все още не са били изпълнени. Следва да се отбележи, че свидетеля е нает от жалбоподателя за извършване на ремонтни дейности. От приложените и приети по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по несъмнен начин се доказва, че амбулаторията е функционирала след спиране на експлоатацията й.

          Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от правна страна:

         В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен по реда на чл.40, ал. ІІ от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

          Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

          Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

          По отношение на приложимия материален закон съда взе предвид следното:

                   АУАН е редовно съставен, поради което и съгласно чл. 189, ал.ІІ от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 14, ал.ІІ от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съда е длъжен, разглеждайки делото по същество,  да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

          В показанията си актосъставителя и свидетелите по съставения АУАН недвусмислено потвърждават направените констатации в акта. В наказателното постановление в достатъчна степен подробно, аргументирано и изчерпателно е посочено извършеното нарушение.

С разпоредбата на чл. 44 от Закона за здравето на физически и юридически лица е вменено задължение да изпълняват заповедите на органите за държавен здравен контрол, каквато се явява процесната Заповед с изх.№ РД-3040/10.06.2010г. от Директор РИОКОЗ – гр. Д. за спиране експлоатация на обект. При извършената проверка в обекта на жалбоподателя от служители при РИОКОЗ – Д. е било констатирано, че обектът продължава да работи въпреки установената забрана за това с цитираната заповед. Това обстоятелство е било отразено в съставения акт за установяване на административно нарушение на името на жалбоподателя. В обясненията си по акта нарушителят е отразил особено мнение. Пред проверяващия орган жалбоподателят В. не е отрекъл, че извършва прегледи в амбулаторията, като пред св. К. е заявил, че знае, че не трябва да работи, но не може да остави населението. Обстоятелството, че е амбулаторията е функционирала се доказва безспорно от приложените и приети писмени доказателства.

Съдът намира, че жалбоподателя Е.А. в качеството си на физическо лице – общо практикуващ лекар, наистина е извършил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 44 от Закона за здравето, поради което правилно и законосъобразно му е наложено административното наказание по чл. 213, ал. І от ЗЗдр. Съдът не споделя развитите в жалбата доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Безспорно се доказва, че амбулаторията е функционирала. Е.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 44 от ЗЗдр.

 

Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че „неправилно е издирен субекта на нарушението…”, като е следвало да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност на едноличния търговец, като самостоятелен субект на правото и полагащото му се наказание би следвало да бъде имуществена санкция, а не глоба. Със самата заповед с изх.№ РД-3040/10.06.2010г. от Директор РИОКОЗ – гр. Д. за спиране експлоатацията на обекта е посочено натовареното с изпълнението й лице – д-р Е.А.А. – общо практикуващ лекар в с. С. като физическо такова. Именно на д-р Е.А.А. като физическо лице е наложено и административното наказание "глоба" за неизпълнение на тази заповед.

          Съдът счита неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно - в акта е посочено, че жалбоподателят изказал особено мнение. Според събраните гласни доказателства същият отказал да го подпише и напуснал помещението преди връчването му.  Актът е подписан от двама свидетели. В съдебно заседание не се оспорва, че жалбоподателят се явил лично в сградата на РИОКОЗ – гр. Д. При съставянето на акта същият бил несъгласен с констатациите, написал, че е с особено мнение и напуснал помещението преди актът да му бъде предявен. В съответствие с разпоредбата на чл.43, ал.ІІ от ЗАНН акта е подписан от св. Тодорка Панайотова.  От изложеното съдът  стигна до логичния извод, че с напускането на жалбоподателя, непосредствено преди  предявяването на акта е равнозначно на отказ да го подпише.      Този отказ е удостоверен с подписа на свидетел и да  се приеме противното означава, че жалбоподателят  черпи права от собственото си противоправно поведение, което е недопустимо.

По отношение наложената санкция: Същата е наложена към минималната стойност на определения от законодателя размер, съответства на високата обществена опасност на извършеното нарушение и съобразена с данните за жалбоподателя, поради което съда счита, че е основателна и справедлива, поради което не следва да я преразглежда.

 

 

          Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                           

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 221/10.08.2010г. на Директор РИОКОЗ – гр. Д., с което на Е.А. *** с ЕГН – **********,  за извършено нарушение по чл. 44 от Закона за здравето, на основание чл.213, ал.І от ЗЗдр му е наложена глоба в размер на 3000.00лева.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред административен съд в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

                    Районен съдия: