№ 9
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000594 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод
подадена въззивна жалба срещу постановеното решение №53 от 04.07.2022 г.
по търг.дело №105/2021 г. по описа на Окръжен съд П., с което е отхвърлен
изцяло искът с основание чл.432,ал.1 от КЗ, предявен от А. А. К. срещу Д. -
О.З. АД, за заплащане на обезщенение в размер на 120 000 лв., частично от
150 000 лв., за причинени неимуществени вреди от смъртта на Д.А.А.,
настъпила при ПТП на 22.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
29.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
Жалбоподателят А. А. К., действащ чрез процесуалния си пълномощник
адвокат П. К., е останал недоволен от отхвърлителното решение. Моли да се
отмени, като се уважи претенцията му частично - да се осъди
застрахователното дружество да му заплати застрахователно обезщетение в
размер на 80 000 лв., частичен иск от 150 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 29.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл.38,ал.2 от
ЗАдв.
Изложил е подробни съображения във въззивната жалба в подкрепа на
искането си, като счита, че изводите на окръжния съд са неправилни в
1
резултат на допуснати от него процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. На първо място, посочва, че събраните
гласни доказателства са обсъдени превратно, че не е направена съвкупна
преценка, анализ и логична последователностт на всички събрани
доказателства по делото. Така се е достигнало до неправилен извод за липса
на трайна дълбока и емоционалана връзка между ищеца и починалото лице,
което е основание за присъждане на застрахователно обезщетение по чл.52 от
ЗЗД. Направил е доказателствено искане за събиране на нови гласни
доказателства, а при условие на евентуалност – за преразпит на свидетели,
което е оставено без уважение с оглед предвидената в чл.266 от ГПК забрана
за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство.
Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор от застрахователното
дружество Д. - О.З. АД, както и ответникът не е взел становище във
въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на ищеца на 21.07.2022 г., а
въззивната му жалба е депозирана по пощата на 04.08.2022 г., което е в
двуседмичния срок, предвиден в закона за подаването и. Подаделят е
надлежна страна, жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт и подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
оплакванията срещу постановеното решение.
Предмет на настоящото възивно производство е присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищеца А. А. К. в
резултат на ПТП, при което е причинена смъртта на Д.А.А., настъпила при
ПТП на 22.07.2020 г.
Видно от искова молба, ищецът посочва, че починалият е негов баща,
че причината за смъртта му е ПТП , настъпило на 22.07.2022 г. в гр.С. на
моста над р.М., посока магазин Ж. при движение на л.а. Ф.М., рег.№* ****
**, управляван от водача М.Х.М., който, поради движение с несйобразена
скорост и неспазване на дистанция, застига и удря движещия се пред него
велосипедист Д.А.А., който получил много тежки и несъвместими с живота
травми, от които починал.
Позовава се на констативен протокол за ПТП №18 от 22.07.2020 г. на
РУ С.. Посочва, че по случая било образувано досъдебно производство
№284/2020 г. по описа на РУ С., прокурорска преписка №1287/2020 г. по
описа на Окръжна прокуратура Х., което не е приключило.
2
Твърди, че изживява изключително тежко загубата на баща си.
Неочакваната му смърт е съкрушителна за него и предизвиква дълбоки
душевни страдания. Между двамата съществували отношения с чувство на
много обич, уважение и привързаност и подкрепа, били задружно семейство,
непрекъснато се търсели и имали нужда един от друг. Загубата на баща му
била в момент, когато най-много се били сближили. Освен, че го отгледал и
възпитал, той оставил целият си досегашен живот, за да се грижи за него,
когато имал нужда след катастрофа през 2014 г. – помагал му в най-
елементарните грижи, обличал го, обувал го, готвил му, тъй като бил в
безпомощно състояние дълго време. Фактът, че ищецът не бил припознат от
Д., не е променил по никакъв начин отношенията между тях, които не се
различавали от нормалните отношения между баща и син. Моралните му
страдания са огромни и ще го съпътстват през целия му живот.
Посочва, че процесният автомобил, с който било възникнало ПТП, е
имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с
ответното дружество, поради което е отправил претенция към ответника да
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Образувана била
щета №**************, по която не е изплатено исканото обезщетение.
Поради тази причина предявява исковата молба.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва исковата молба. Липсва
активна процесуална легитимация на ищеца да предяви иска, тъй като не е
увредено лице по смисъла на КЗ и няма доказателства да е син на починалия
от ПТП. Счита, че причина за ПТП са действията на велосипедиста, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, което е довело до неговата
смърт. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като велосипедистът не се е движил най-вдясно до дясната граница на
платното за движение, управлявал е велосипеда без предпазна каска, без
светлоотразителна жилетка, без каквато и да е сигнализация на велосипеда.
Оспорва настъпилите вреди, както и размера на претенцията.
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че няма да
установява биологична връзка с починалия Д. А.. Уточнява, че Д. А. го е
отглеждал като свое дете с много обич и внимание, бил изключително
грижовен и отговорен баща, опора в живота му, а смъртта му му причинила
неописуема мъка и душевни болки.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си
срещу иска.
По делото са ангажирани писмени доказателства, съдебно
автотехничека експертиза за механизма на ПТП, съдебно-медицинска
експертиза, свидетелски показания.
Първият въпрос, на който следва да се отговори във въззивното
производство, е дали ищецът е активно материално правно легитимирано
лице да предяви иска за заплащане на застрахователно обезщетение в
резултат на смъртта на Д. А., предизвикана от ПТП. В закона /чл.52 от ЗЗД/
3
не е посочено конкретно кои лица са материално правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди, а само е уреден размерът на
неимуществените вреди - по справедливост, но винаги с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съгласно
Постановление №4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, неимуществените
вреди са неизмерими с пари, поради което следващото се обезщетение за тях
и кръгът на лицата, които могат да го получат, се определят по принципа на
справедливостта. Обезщетение се дължи на най-близките на пострадалия в
случай на неговата смърт, а именно на низходящи, съпруг и възходящи при
условие, че се установи същите да са претърпели неимуществените вреди.
Постановление №5 от 24.11.1964 г. на Пленума на ВС разширява така
посочения кръг, като включва случаите, когато между пострадалия при
непозволено увреждане и други лица извън кръга на най-близките са се
създали отношения, напълно сходни с най-близките, тогава е справедливо да
се присъжда обезщетение за вредите от неимуществен характер, които им са
причинени със смъртта, последвала от непозволено увреждане на близкия им.
В тази група трябва да бъдат включени отглежданите и неосиновени деца,
когато това отглеждане е било трайно и е създало връзка и чувства между
пострадалия и ищеца, каквито са отношенията между родител и дете, както и
когато пострадалият и преживелият го са били във фактическа семейна
съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да
има и деца. Съгласно Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, освен най-
близкия родствен и семеен кръг, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са и всички лица,
които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната
част на решението е разяснено, че възможността за обезщетяване на други
лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение,
само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. В тази връзка са разпитани свидетели на страната
на ищеца.
Видно от показанията на свидетелката Н. А. А. от с. Х.Д. се
4
установява, че тя познавала ищеца от селото, тъй като живеела малко по-
надолу от тяхната къща. Познавала го от бебе, като посочва, че Д.А.А. му бил
баща. Заедно с майка му го гледали, но имали още едно момиче, с което са
брат и сестра по принцип. Установява се, че тя не знае майка му, даже и името
и, тъй като отишла да живее с дъщеря си в с.Р.. В същото време посочва, че
познава майката на А., която го отглеждала като бебе, но напуснала и не знае
кога. Тъй си пораснало момчето, сам се гледал. Оставила го на баща му Д.,
който го гледал много – изпращал му пари, тъй като работил извън селото,
идвал, гледал го как е и си отивал, идвал и си отивал, давал пари и изчезвал.
А. имал имал баби, лели, оженил се малък, живеел с децата си. Баща му много
го обичал. Когато А. го блъснала кола, баща му Д. го гледал. Като починал Д.,
на А. му станало лошо, с водичка го вдигнали, тъжи за баща си до ден
днешен.
От показанията на свидетеля Р.И.Д. се установява, че живее също в с.
Х.Д. на съседна спрямо ищеца улица. Познавал ищеца и Д., като син и баща.
Баща му отглеждал ищеца. И майка му участвала, но повече Д. се грижил за
сина си. Имал още едно момиче в Р. – Ф., но не е правил разлика между
децата. А. му казвал „татко“. След като пораснал А., Д. си намерил работа в
гр.С., гледал животни. Чували се по телефона със сина си. Д. му помагал със
съвети и пари. За катастрофата роднините на Д. или не знае кой звъннали на
А., за да му кажат. Станало му лошо, започнал да плаче, казвал, че е останал
без баща и няма кой да се грижи за децата му.
От приложеното удостоверение за родствени връзки на А. А. К. към
исковата молба се установява, че ищецът има майка А. А. А. и едноутробна
сестра Ф. Д. А.а. От удостоверението за родствени връзки на сестрата Ф. се
установява, че нейният баща е починалият при ПТП Д. А. А., че има четири
деца, двама синове и две дъщери, че има пет еднокръвни братя и сестри и
един едноутробен брат - ищецът по настоящото дело.
От данните за ищеца на л.16 от първоинстанционното дело се
установява, че той има постоянен адрес в с.Ч., Община П., а настоящ адрес в
с.Д.М., Община К..
Така събраните доказателства следва да се преценят поотделно и в
тяхната съвкупност. При тази преценка се установява, че починалият при
ПТП Д. не е вписан като баща на ищеца. Самият ищец не претендира да
установява биологична връзка между него и Д. А., а твърди, че е отглеждан
от Д., като негово дете с много обич и внимание, т.е. като баща. В този
случай от значение е съществуването на изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка между ищеца и починалия, присъща в отношението
родител - дете, породена от определени житейски обстоятелства. Установява
се от удостоверенията за родствени връзки, че сестрата на ищеца Ф. има
еднокръвни братя и сестри, а оттук и, че Д. е имал не само една дъщеря, както
5
посочват свидетелите в своите показания. Установява се различен настоящ
адрес от този, посочен от свидетелите. Ето защо, свидетелските показания
следва да се преценяват много прецизно. Като цяло, показанията на двамата
свидетели, съседи в с.Х.Д., не си противоречат, тъй като установяват, че Д. се
грижил за ищеца – давал пари и го виждал, идвал и си отивал там, където
работи. В същото време показанията са общи, липсва конкретика в тях. Не
става ясно дали ищецът е бил отглеждан първоначално от майка си и Д., в
кой момент Д. се е включил в отглеждането му, от кога майка му го е
оставила на Д., при положение, че първата свидетелка посочва, че той се е
гледал сам и е живял сам. Въз основа на тях не се установява трайна и
дълбока емоционална връзка, присъща между родител и дете, както и особена
близост между ищеца и Д., породена от обстоятелството, че Д. и майката на
ищеца имат общо дете. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът не е
материално легитимирана страна. Неговата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна, поради липса на материално правна легитимация. До този
извод е достигнал и окръжния съд, поради което неговото решение следва да
бъде потвърдено, като се препрати към неговите мотиви на основание чл.272
от ГПК.
Не се установяват посочените оплаквания във въззивната жалба.
Първоинстанционният съд е уважил доказателствените искания на ищеца в
съответствие с разпределената доказателствена тежест, а при изготвяне на
съдебното решение е изложил съображенията си по повод събраните
свидетелски показания, като е направил анализ и съвкупна преценка. Не са
налице твърдените процесуални нарушения, а изводите съответстват на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД и на задължителната съдебна практика –
посоченото по-горе тълкувателно решение на ВКС. Ето защо, въззивната
жалба следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №53 от 04.07.2022 г. по
търг.дело №105/2021 г. по описа на Окръжен съд П. В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА
МУ ЧАСТ, с кото е отхвърлен искът с основание чл.432,ал.1 от КЗ, предявен
от А. А. К. срещу Д. - О.З. АД, за заплащане на обезщенение в размер на
80 000 лв., частично от 150 000 лв., за причинени неимуществени вреди от
смъртта на Д.А.А., настъпила при ПТП на 22.07.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7