Решение по дело №112/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 152
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20223200500112
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. гр. Добрич, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500112 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 260242/19.01.2022 г. от С.К. А. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Д.***, чрез особен представител адв.П.П. - ДАК, срещу решение №
260000/05.01.2022 г. по гр.д.№ 586/2021 г. на РС-Добрич, с което се признава
за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че СТ. К. АК., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Д.Б.**, като длъжник по
Договор за далекосъобщителни услуги, дължи по издадената от Добричкия
районен съд заповед № 260297/30.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2946/2020 г. в полза на
кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С.р.Т.бул.Б.**, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., сумите
от: 147,24 лв. /сто четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща главница, произтичаща от неплатени изискуеми задължения
по договор за далекосъобщителна услуга с клиентски номер ***, сключен на
04.10.2017 г. между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, по който договор са издадени фактури с №№ ***/08.11.2017 г.,
***/08.12.2017 г., ***/08.01.2018 г. и ***/09.02.2018 г. за периода от
1
08.10.2017г. до 08.02.2018 г. на обща стойност 212,66 лв., платима до
24.02.2018 г., като сумата е сформирана от сбора на четири месечни
абонаментни такси за периода от 08.10.2017 г. до 08.02.2018 г., като вземането
е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С.Г. Груп” ООД,
което дружество от своя страна е цедирало вземането в полза на ищеца
„ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 27.10.2020 г. до окончателното плащане, и 11,63 лв. /единадесет
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 25.02.2018 г. до 13.10.2020 г. и се осъжда за разноски.
Неправилно съдът приел, че „С.Г. Груп” ООД е придобил вземане по
договор за цесия от 16.10.2018 г. от „БТК“ ЕАД. Липсвали доказателства за
плащане по договора, копие от списъка на прехвърлените вземания,
уведомление на длъжника за извършената цесия. Не било налице валидно
упълномощаване от „БТК” ЕАД за уведомяването на длъжника от цесионера.
Връчването на исковата молба от втория цесионер „ЮБЦ“ЕООД не било
надлежно уведомяване за цесия, тъй като ищеца не бил упълномощен за
уведомяване на длъжника нито от първия, нито от втория цесионер. Съдът не
съобразил тези обстоятелства, не проследил дали с всяка една цесия надлежно
е прехвърлено вземането, има ли за всеки цесионер надлежно
упълномощаване за уведомяване. Решението било неправилно и защото
ищецът нямал вземане в присъдения размер. Съдът не е съобразил
уточнението на вещото лице в съдебно заседание относно размера на
вземането и начина на формирането му, че в главното задължение е включена
неустойка от 59.97 лева, която не е предмет на делото. Иска отмяна на
решението.
В писмен отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната
страна чрез упълномощения адвокат изразява становище за нейната
неоснователност. Към исковата молба били приложени уведомления до
длъжника и за двете цесии. Връчването на исковата молба към която са
приложени и документи за прехвърлянето на вземането било прието в
практиката на ВКС като надлежно уведомяване. Позовава се на съдебна
практика, която подробно цитира. Подробно излага доводи по същество на
спора относно възникването, съществуването, надлежното прехвърляне на
вземането, обстоятелствата относно уведомяването на длъжника и
2
легитимацията на ищеца като кредитор. Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
07.01.2022г., когато решението е връчено на особения представител, отговаря
на регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК
/особения представител не дължи държавна такса за въззивното обжалване/.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№586/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№263411/22.02.2021г. от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********, гр. С., с която срещу
СТ. К. АК. с ЕГН ********** от гр.Д.***, е предявен положителен
установителен иск за установяване съществуването на парично вземане на
ищеца - сумата 151.48 лева неплатени задължения по договор за
далекосъобщителна услуга, дължими за периода 08.10.2017г. - 08.02.2018г. по
договор с клиентски номер ***, сключен на 04.10.2017г. между СТ. К. АК. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура
с №***/09.02.2018г. на обща стойност 151.48 лв., платима до 24.02.2018г.;
сумата от 40.40лева мораторна лихва за периода от 25.02.2018г. до
13.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 260297/30.10.2020 г. по ч. гр. дело №
2946/2020 г. Добричкият районен съд.
Обосноваващи възникването на претендираното вземане обстоятелства
се свеждат, до твърдения за инициирано заповедно производство,
приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни
отношения , породени от сключен на 04.10.2017г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и СТ. К. АК. с клиентски номер ***
договор за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер *** и
избран тарифен план Smart L с посочена абонаментна такса от 23,99 лева.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 04.10.2019 г.
Според ищеца абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за
четири последователни отчетни месеца, а именно 11/2017 г.,12/2017 г.,
3
01/2018 г. и 02/2018 г., за които са издадени фактури № ***/08.11.2017 г., №
***/08.12.2017 г№ ***/08.01.2018 г.. № ***/09.02.2018 г., на стойност 212.66
лева неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.10.2017г.-
08.02.2018г.. Поради неплащането в срок на стойността на ползваните
мобилни услуги по издадените фактури операторът „БТК“ЕАД е прекратил
едностранно индивидуалния договор на абоната, считано от 12.02.2018г., като
е издадена и крайна фактура № ***/08.03.2018г..
Вземането било предмет на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело 2946/2020 г. Добричкият
районен съд. Съдебно-установителната претенция на ищеца е за
дължимостта именно на сумата от 151.48 лева, част от сумата от 212.66 лева
неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.10.2017г.-
08.02.2018г., и за сумата от 40.40лева мораторни лихви за периода
25.02.2018г.- 13.10.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 260297/30.10.2020 г. по ч. гр. дело
№ 2946/2020 г. Добричкият районен съд.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК, назначеният при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител на ответника е изразил становище за неоснователност на иска по
причина да не е доказана легитимацията на ищеца като кредитор на вземането
по силата на договора за цесия, тъй като праводателят му не е носител на
вземането по договор за цесия, който не удостоверявал плащане, да не е
уведомен длъжника за сключените договори за цесия между „БТК“ЕАД и
„С.Г. Груп“ ООД, както и между „С.Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ЕООД, да не е
ясно по коя фактура какво по размер вземане се претендира, длъжникът да не
е бил запознат с общите условия
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда
от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса
от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление
с вх. рег.№264398/28.10.2020г. до РС-Добрич за издаване на заповед за
4
изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане от общо 151.48лв.-
неплатени задължения по договор за далекосъобщителна услуга, сключен на
04.10.2017г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и СТ. К.
АК. с клиентски номер ***, дължими за периода 08.10.2017г. - 08.02.2018г., и
мораторна лихва от 40.40лева за периода 25.02.2018г. - 13.10.2020г.,
Легитимацията си на кредитор ищцовото дружество черпи от договор за
цесия, сключен на 01.10.2019г. със „С.Г. Груп“ ООД на което
дружество„БТК“ ЕАД е прехвърлило процесното вземане с договор от
16.10.2018г.. Съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният
кредитор трябва да уведоми за цесията длъжника, за когото тя има действие
от деня, в който му е съобщена. Допустимо е цедентът да упълномощи
цесионера да извърши уведомяването. Ефектът на уведомяването настъпва и
при връчване на книжата на назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител на длъжника - ответник в исковия процес. Приемането на
изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно представителство и
представлява част от правомощията на особения представител да получава
адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца. Ако
особеният представител не разполага с такова правомощие, неговото участие
в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от особения представител
на материалноправното изявление по чл.99 ал.3 от ЗЗД до отсъстващия
ответник е допустимо, защото не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права /решение №198/18.01.2019г.
по т.д. №193/2018 г. I ТО на ВКС/. Освен това длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че,
още преди да е уведомен, е изпълнил на стария кредитор. Уведомяването на
длъжника за цесията е предназначено да осуети това - длъжникът, като не
знае за прехвърлянето, да изпълни на стария кредитор. Иначе, между цедента
и цесионера ефектът на прехвърлянето настъпва с постигането на съгласие
помежду им /сключването на договора/. В този смисъл налице е активна
процесуална легитимация за ищеца да предяви иск за установяване
съществуването на вземането, за което по подаденото от него заявление е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
260297/30.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2946/2020 г. Добричкият районен съд, с
последиците по чл.78, ал.1 от ГПК-да иска присъждане и на сторените
съдебно-деловодни разноски: 25лева държавна такса и 180лева
5
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на
20.01.2021г./дата на връчване на съобщението/, при преценка за наличие на
хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с
начало 20.01.2021г. и край 20.02.2021г. заявителя е депозирало искова молба
вх.№263411/22.02.2021г., чрез изпращането и по куриер на 19.02.2021г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установено е по делото, че на 04.10.2017г. г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и СТ. К. АК., абонат с клиентски номер
***, е сключен Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен
номер *** и избран тарифен план Smart L с посочена абонаментна такса от
23,99 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 04.10.2019 г.
За предоставените и ползвани мобилни услуги от ответника СТ. К. АК.
за периода 08.10.2017г. - 08.02.2018г.операторът „БТК“ЕАД е издал фактури с
№№ ***/08.11.2017 г., ***/08.12.2017 г., ***/08.01.2018 г. и ***/09.02.2018 г.
за периода от 08.10.2017г. до 08.02.2018 г. на обща стойност 212.66лева.
Не се твърди и не се сочат доказателства от ответника да е платил за
четирите последователни отчетни месеца стойността на ползваните услуги,
което е породило правото на оператора за едностранно
прекратяване/чл.50.6,б.“в“ от ОУ/, считано от 12.02.2018г.
Според изслушаното от районния съд заключението на в.л. Д.Д.
издадените от доставчика фактури са на стойност 274,73 лв. от които 3,43 лв.
са начислените лихви. По счетоводни данни по месечна сметка/фактура
№***/08.11.2017 има плащане в размер на 62,03 лв., по същата е отразен
6
баланс от предходни периоди в размерна – 15,00 лв. На 09.02.2018 г. е
издадено кредитно известие за върнат месечен абонамент в размер на 17,03
лв., на 14.03.2018 г. е освободен депозит в размер на 30,00 лв. съгласно
клауза, посочена в сключения договор. Според експертното заключение
общата стойност на приспаднатите и платени суми е 124,06 лв., а остатъка от
плащане – 150,67 лв., от които 3,43 лв. са начислените лихви. В констативната
част на заключението е описан начина на формиране на стойностите на
услугите по всяка месечна сметка и съобразно заявеното от абоната
допълнително ползване на пакети за МВ на максимална скорост в България и
Роуминг в ЕС, 4бр. +Trafik 750, 1бр. +Weekly Trafik. Констатирано е от
вещото лице и, че месечна сметка ***/08.01.2018 г. включва сумата от
59.97лева, равняваща се на трикратния размер от месечният абонамент и
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване. Това вземане е
включено в издадената от доставчика крайна фактура № ***, респ. макар и
непрецизно заявено общо със вземанията за стойността на ползваните услуги,
то е предмет на настоящия иск, основателен по размер до сумата 147,24 лв.
Според вещото лице лихвата за забава върху сумата от 147,24 лв. за периода
25.02.2018 г. - 13.10.2020 г. възлиза на 11,63 лв.
След като в уговорените между страните срокове потребителят не е
изпълнил задълженията си по договора от 04.10.2017г, установителната
главна претенция е основателна и правилно уважена за сумата от 147,24 лв., а
акцесорната за сумата от Обжалваното решение на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за въззивното производство-
сумата 180 лева адвокатско възнаграждение и сумата от 200 лева –
възнаграждение за особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/05.01.2022 г. по гр.д.№ 586/2021 г.
на РС-Добрич.
ОСЪЖДА СТ. К. АК., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
7
гр.Д.ж.к.Б.***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.,бул.Б.***, представлявано
от управителя Ю.Б.Ц., съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция -
180лева адвокатско възнаграждение и 200лева възнаграждение за назначения
му особен представител.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8