Р Е Ш Е
Н И Е
№182 07.07.2020
год. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
РАЙНА Т.
при
секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Нейка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №152 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Ж.Д.Д. против решение №108/18.02.2020г., постановено по АНД №2893/2019
г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърдено Наказателно
постановление №19-1228-001625/17.07.2019г, издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ с наложени на касатора административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000лв и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал.3 предл.
второ от ЗДвП за това, че на 09.07.2019г в 22.00ч в град Стара Загора на бул.
„Славянски“ пред №90 , в посока запад-изток управлява лек автомобил М.200 с
рег. №****, собственост на Д.Ж.Д., като отказва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с Дръг тест 5000 с фабричен номер
ARLU-0072.
Издаден талон за медицинско изследване №0060434 с връчени 7 холограмни стикери
към него. Не е дал кръв за медицинско изследване. С посоченото деяние е
осъществил нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
С въззивната си жалба Д. е твърдял, че е следвало
да се посочи конкретен факт, който да обуслови извода, че водачът е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство, тъй като в чл.2 ал.1 от
Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване употребата на алкохол и8или
наркотични вещества и/или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да
изпълнява точно дадените му от контролните органи указания, като неизпълнението
на това задължение, с което се препятства извършването на проверка се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Липсата на този факт води до нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и
препятства правото му на защита. Освен това водачът имал право да откаже
проверка с техническо средство или да оспори резултата по аргумент от чл.3 ал.2
от Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Твърди, че не е налице отказ да бъде проверен за
употреба на алкохол, тъй като от него не е искана такава проверка, а този факт
му се вменява едва с наказателното постановление за първи път. Наказаното лице е поставено в положение да
узнае новите фактически обстоятелства от наказателното постановление, което е
грубо нарушение на правото му на участие в административно наказателното
производство, чрез запознаване с административното обвинение и упражняване
право на защита в неговия ход.
За да потвърди НП РС Стара Загора е приел за
установено следното от фактическа страна: описаните фактически обстоятелства в
АУАН и в НП се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и
свидетелите по акта, които кореспондират помежду си и са подкрепени от талона
за изследване №0060434/09.07.2019г, в който изрично е отразен отказът на водача
да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, удостоверен с подписа му срещу даденото му предписание да се яви
на точно определено място и в конкретен срок, а именно „Ще помисля“, и
връчването на екземпляр от талона, които действия са удостоверени с неговото
писмено изявление – подпис. В изпълнение на задължението за служебна проверка за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление съдът е проследил съответствието на
съдържанието на АУАН и на НП със съответните изисквания на чл. 42 и чл.57 ал.1
т.5 и т.6 от ЗАНН. Като последица от потвърждаване на НП, настоящия касатор е осъден да заплати на ОД МВР Стара Загора и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80лв.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено в противоречие с чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 от ЗАНН и необосновано, тъй
като от установените по делото факти не следва извод, че контролните органи са
имали повод да бъде проверен водачът за употреба на наркотични вещества.
Поддържа се тезата, че фактическото обвинение не изпълва състава на чл.174 ал.
3 от ЗДвП, защото по аргумент от чл.3 ал.2 от Наредбата са възможни 4 хипотези,
в които употребата на алкохол се установява по друг начин, а именно с
доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване. Освен
това водачът има право да откаже да бъде
тестват, което само по себе си не консумира състав на административно нарушение
по чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като тази възможност е предвидена в самата Наредба.
От съда се иска да приеме, че административно нарушение не е извършено, чрез
отказ да бъде извършена проверка на водача с тест, а ако се приеме, че отказа е
съставомерен то да се заключи, че липсва факт, който
да го доказва. Претендира отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване
на друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът ОД на МВР Стара Загора не се
представлява и не представя писмен отговор против касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище
за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна
страна, за която съдебното решение се
явява неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Разпоредбата
на чл.174 ал.3 от ЗДвП е административно наказателна и материално правна по
своя характер норма, тъй като съдържа правилото за поведение – хипотеза, която
се извлича от нейната диспозиция – описанието на съставомерното поведение, и
санкция предвидените две кумулативни административни наказания. Правилото за
поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално
правна разпоредба на ЗДвП е следното: водачите са длъжни да бъдат проверени за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. След като
водачите са длъжни, то явно и безспорно се касае за момент на проверка, когато
субектите на задължението управляват моторни превозни средства, а това от своя
страна означава на място и веднага. Това им задължение се изпълнява под страх
от налагане на административно наказание, като в диспозицията на чл.174 ал.3 от ЗДвП е описано съставомерното поведение – отказ на водача, както и възможните
форми на изпълнителното деяние, които не могат да бъдат тълкувани като избор –
нормата е административно наказателна и императивна. Няма наказателна разпоредба
в българското законодателство, която да предоставя избор. Тези разпоредби
описват фактически съставомерни деяния, чрез
осъществяване на което и да е от тях се осъществява административно нарушение
по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Формалните състави на административни нарушения,
какъвто е чл.174 ал.3 от ЗДвП описват поведението, което се отклонява от
хипотезата на правната норма – общо валидно правило за поведение, състоящо се
от хипотеза – дължимото поведение, диспозиция – отклонение от него, и санкция –
предвидените наказания или правни последици. Поради това една правна норма може
да се съдържа и в повече от една разпоредба, каквито са преобладаващите правни
норми в ЗДвП, тъй като хипотезата на нормата, а това са правата и задълженията,
дължимото поведение са описани в едни правни разпоредби, а диспозицията –
отклонението от тях и предвидената санкция се съдържат в административно
наказателните разпоредби. Водачите нямат право на отказ да бъдат проверени на
място с техническо средство за употреба на алкохол, след като този им отказ е
деяние, което нарушава установения ред на държавно управление и е обявено за
наказуемо. Изложената теза от касатора, че водачите имат право на отказ да
бъдат проверени с техническо средство е опровергана от определението на чл.6 от ЗАНН за административно нарушение вр. с чл.174 ал.3 от ЗДвП. След като отказа е
съставомерно деяние, обявено за наказуемо то не може да се приеме, че това е
право на водачите. Нещо повече в чл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози / Наредбата/ е казано следното: При извършване на
проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява
точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по
ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ
на лицето да му бъде извършена такава. Законодателя борави с термина
„задължението“ да бъде проверен като начина се избира от контролните органи
според състоянието на водача и техническите възможности, а не от него самия.
Освен това всяко поведение, което препятства проверка се приема за отказ тоест
квалифицира се правно като деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Предвид различните
начини за проверка на място – с техническо средство за алкохол, съответно с
тест за наркотичните вещества, а когато не е възможно с други средства,
законодателя е предвидил две различни форми на изпълнителното деяние в разпоредбата
на чл.174 ал.3 от ЗДвП, при осъществяване на която и да е от тях, водачът
извършва административно нарушение и подлежи на административно наказание. По
силата на чл.3 от Наредбата при
извършване на проверка на място концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с тест. В тази хипотеза и органите нямат право на избор, още по-малко
такъв е предоставен на физическото лице – водач. Когато проверката с техническо
средство е невъзможна, поради физическото състояние на лицето – чл.3а т. 3 и
чл.5 от Наредбата, тогава отказа по чл.174 ал.3 от ЗДвП се осъществява, чрез
втората предвидена форма на изпълнително деяние „или не изпълни предписание за
химико-токсикологично изследване“. Формалното административно нарушение,
съответно и престъпление, се описва чрез посочване на възможните форми на
изпълнително деяние, което не може да бъде тълкувано като избор на начина и
средството за проверка, след като това поведение е диспозиция на
административно наказателна разпоредба, представляваща от своя страна част от
правната норма – задължително и общо валидно правило за поведение, скрепено в
случая с административно наказание. Издадения и неизпълнен талон за изследване
доказва обвинителната теза, че лицето не се е подложило на проверката, която
дължи по силата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Оплакването, че в АУАН е повдигнато
друго фактическо обвинение, а именно за отказ да бъде извършена проверка за
употреба на алкохол е несъстоятелно. В АУАН №74153 от 09.07.2018г е описано
същото фактическо обвинение като цитираното по-горе съдържание на наказателното
постановление. Като е достигнал до извод за законосъобразност на наказателното
постановление, РС Стара Загора е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №108/18.02.2020 год.,
постановено по АНД №2893/2019 год. по описа на районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.