№ 116
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
в присъствието на прокурора М. Д. М.
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20211100112064 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ, както и иск по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на С. А. В., чрез адв.
К. А. срещу П.НА Р.Б., по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за
заплащане на сумата от 40 000 лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 206, ал.3, вр. с
ал.1 от НК, за което ищецът е опрадван с влязла в сила присъда, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от 27.05.2016г. – постановлението, с което
ищецът е привлечен като обвиняем до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че срещу него е образувано ДП № 43254/2015 г. по описа на
СРП за това, че на 09.04.2015г. в гр.София, бул. „*******, противозаконно присвоил,
като не върнал на „У.Л." АД и е задържал за себе си чужди движими вещи,
собственост на „У.Л." АД, а именно - един брой офсетна печатна машина със сериен №
DS 000092, на стойност 178 337.44 лева, един брой система за експониране на печатни
форми със сериен №PJ000918, на стойност 89 800 лева, един брой едностранен
полиграфически нож със серен № 7811317 на стойност 89 400 лева и един брой
сгъвачна машина със сериен № **********, на стойност 89800 лева или всички вещи
на обща стойност 447 337.44 лева, които владее - вещите му били предоставени за
ползване по силата на Договор за финансов лизинг на движимо имущество №
84365/18.07.2008 г. подновен с Договор за финансов лизинг на движимо имущество №
89679/01.04.2010 г. и обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал.3,
вр. с ал.1 от НК.
Твърди, че е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д.
1
№ 12297/2016 г. по описа на СРС - 11 с-в, по което е постановена Присъда от
21.04.2017 г., вляза в законна сила на 10.05.2017 г., с която ищецът С. В. е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е професионалист и е известен като такъв
в рекламния бизнес. Наведен е довод, че повдигането на обвинение и внасяне на
обвинителен акт за тежко умишлено престъпление, обсебване в особено-големи
размери за сума от почти половин милион лева е нанесло сериозни вреди върху
авторитета на В., както пред колегите му, така и пред многобройните клиенти, които
обслужва, което е довело до сериозен психически стрес у ищеца. С повдигане на
обвинението на ищеца е уронено доброто му име като човек, професионалист в
рекламния бизнес, накърнена е честта и достойнството му.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б., в качеството на процесуален субституент на
държавата е депозирала отговор, в който оспорва исковата претенция по основание и
размер. Оспорва началната дата, от която се претендира лихва за забава. Навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция. Навежда възражение за погасени
по давност вземания за лихва за забава. Оспорва на ищеца да са причинени значителни
неимуществени вреди. Заявява, че наказателното производството е приключило в
разумен срок, както и че по отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение.
В о.с.з. ищецът чрез пълномощника си адв. А. поддържат предявените искове.
Уточнява, че поддържа акцесорния иск за законна лихва върху главницата считано от
10.05.2017г. – датата на която е влязла в сила оправдателната присъда до
окончателното изплащане на вземането.
В о.с.з. П.НА Р.Б., чрез прокурор – М. М. от СГП поддържа възраженията
наведени в отговора.
По делото като контролираща страна е осигурено участие на СГП.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните,
намира за установено следното:
от фактическа страна:
От материалите по приложеното в оригинал н.о.х.д. № 12297/2016г. по описа на
СРС, НО, 11-ти състав, се установява, че на 27.05.2016г. ищецът е привлечен като
обвиняем по досъдебно производство № 15174/2015г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 43254/2015г. по описа на СРП, за това, че на 09.04.2015 г., в гр. София, бул.
„*******, противозаконно присвоил, като невърнал на „У.Л.” АД и задържал за себе
си, чужди движими вещи, собственост на „У.Л.” АД, а именно - един брой офсетна
печатна машина със сериен № DS000092, на стойност 178 337,44 лв., един брой
система за експониране на печатни форми със сериен № PJ000918, на стойност 89 800
лв., един брой едностранен полиграфически нож, със сериен № 7811317, на стойност
89 400 лв. и един брой сгъвачна машина със сериен № **********, на стойност 89 800
лв., всички вещи на обща стойност 447 337,44 лв., които владеел - вещите му били
предоставени за ползване по силата на Договор за финансов лизинг на движимо
2
имущество № 84365/18.07.2008 г., подновен с Договор за финансов лизинг на движимо
имущество № 89679/01.04.2010 г. и обсебването е в големи размери - престъпление по
чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
На 08.07.2016г. е внесен обвинителен акт по обвинението на С. А. В., по който е
образувано н.о.х.д. № 12297/2016г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав. По делото са
проведени 8 открити съдебни заседания.
С Присъда № 98214 от 21.04.2017г., постановена по н.о.х.д. № 12297/2016г. по
описа на СРС, НО, 11-ти състав, С. А. В. е признат за невиновен, за това, на 09.04.2015
г., в гр. София, бул. „*******, противозаконно да е присвоил, като не върнал на „У.Л.”
АД и задържал за себе си, чужди движими вещи, собственост на „У.Л.” АД, а именно -
един брой офсетна печатна машина със сериен № DS000092, на стойност 178 337,44
лв., един брой система за експониране на печатни форми със сериен № PJ000918, на
стойност 89 800 лв., един брой едностранен полиграфически нож, със сериен №
7811317, на стойност 89 400 лв. и един брой сгъвачна машина със сериен №
**********, на стойност 89 800 лв., всички вещи на обща стойност 447 337,44 лв.,
които владеел - вещите му били предоставени за ползване по силата на Договор за
финансов лизинг на движимо имущество № 84365/18.07.2008 г., подновен с Договор за
финансов лизинг на движимо имущество № 89679/01.04.2010 г. и обсебването е в
големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото
обвинение по чл. 206, вр. ал. 3 вр. ал. 1 НК. Посочено е, че присъдата е влязла в сила
на 10.05.2017г.
В хода на съдебното дирене пред СГС са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Г.Ж.П., ангажиран от ищеца за установяване на
неимуществените вреди. Свид. Г.П. сочи в показанията си, че познава С. В. от 2004 г.,
като от 2013г. живеят на семейни начала. Свид.П. посочва, че ищецът бил съсипан от
повдигнатото обвинение. Здравето му много се влошило, отключил хашимото, в
резултат, на което настъпил стерилитет. Ищецът се затворил, бил депресиран. Това
започнало от 2015 г., когато фирмата фалирала. Началото на 2016 г. направили
изследвания, от които се установило, че ищецът не може да има деца. Свидетелката П.
счита, че ищецът преживял много тежко случилото се. След като започнало
наказателното дело, той загубил всички клиенти. Имал два бизнеса - рекламна агенция
и печатница с голяма техника. След приключване на процеса бил много депресиран и
затворен, много напълнял. Престанал да общува с хората. Изолирал се от всички.
Относно бизнеса му - проектите не продължили, смятали, че е рисков клиент.
Установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата
3
отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, П. и съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ:
Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните
органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ са държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица
с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.НА Р.Б.. С оглед наличието на правен
интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявения иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явява допустим.
По основателността:
Относно иска за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на следствието, П. и съда вследствие незаконно обвинение за
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.
4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест
на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този
закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните
органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
В настоящия случай ищецът С. В. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 206, ал.3, вр. ал.1 от НК, като производството срещу него
продължило до 21.04.2017г., когато с Присъда № 98214, постановена по н.о.х.д. №
12297/2016г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав от същата дата, ищецът е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Поради това настоящият състав на
СГС намира, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че спрямо ищеца В.
4
е повдигнато обвинение за извършено престъпление, като е оправдан с влязла в сила
присъда. Наказателното производство във всичките му фази е започнало от
привличането на ищеца като обвиняем на 27.05.2016 г. и и продължило до
10.05.2017г., когато е влязла в сила Присъда № 98214 /21.04.2017г., постановена по
н.о.х.д. № 12297/2016г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, с която ищецът е оправдан
по повдигнатото обвинение.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение, съставлява основание за носене на имуществена отговорност
от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание
чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, съдът
приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва
да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение./вж. Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК/
При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе
предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,
данните за личността на ищеца, с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, му се е отразило негативно, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК./ . От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното
5
производство във всичките му фази е продължило от привличане на ищеца като
обвиняем на 27.05.2016г. до 10.05.2017г., когато е влязла в сила Присъда № 98214
/21.04.2017г., постановена по н.о.х.д. № 12297/2016г. по описа на СРС, НО, 11-ти
състав, с която ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение, т.е. по-малко от една
година. По делото липсват данни спрямо ищеца да е налагана мярка за неотклонение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и
незаконното обвинение, съгласно правилото на чл.154 от ГПК е изцяло в тежест на
ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на
ЗОДОВ.
Предвид изложеното решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл.
2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, съставлява основание за
носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни
органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди,
доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът В. е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ,
на основание чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ. При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид възрастта на ищеца – 47 г. /към
момента на привличането му като обвиняем/, тежестта на повдигнатото обвинение – за
тежко умишлено престъпление, продължителността на наказателното преследване –
по-малко от една година, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на
психиката му, на контактите и социалния му живот, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски показания на свид.П. се установява, че
повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения, неудобства и трудности
в ежедневието и в работата. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П., в частта
относно това, че ищецът е заболял от хашимото в резултат на обвинението, доколкото
тези показания не са подкрепени от съответни медицински документи, нито от
експертно заключение.
Преценявайки тези обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение
и установените от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца
вследствие воденото наказателно производство, настоящият състав намира, че следва
да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, което
адекватно репарира претърпените неимуществени вреди. При определяне на размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът приема, че на обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и
техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
6
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен
на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение/ така Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015
г., IV г. о., ГК, Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС,
Като цяло в процесния случай са претърпени обичайни неимуществени вреди,
понасяни от лице, което е обект на незаконно наказателно преследване.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че адекватен размер на
обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно
обвинение, е такъв от 2 000 лв., като сумата е определена глобално съобразно
задължителните указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, който
отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост, а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По акцесорния иск с пр. основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда - в случая 10.05.2017г., от който момент вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.
по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
Основателно е възражението на ответника, че част от лихвите за забава са
погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111б. "в" от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В случая искът е предявен на 05.10.2021г. след повече от три години от
началната дата на възникване на вземането за лихви, 10.05.2017г., от която датата е
влязла в сила оправдателната присъда. Ето защо, акцесорното вземане за лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се счита погасено за периода от
10.05.2017г г. до 04.10.2018 г., т. е. за периода, предхождащ 3-годишния период преди
завеждането на исковата молба.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 400 лева, съгласно представения на л. 7 от делото
договор за правна защита. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно. При отчитане на действителната
фактическа и правна сложност на делото и нормативно определения минимален размер
на адвокатското възнаграждение, с оглед материаления интерес по делото,
7
определеното по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, действаща към
датата на подписване на договора за правна защита и съдействие, адвокатско
възнаграждение възлиза на 1 730 лева, а в случая се претендира 2 400 лева. С оглед
изложеното, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 300 лева.
По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.София, бул.******* да заплати на С. А. В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********* - чрез адв. К. А., на
основание чл. 2, ал.1, т.3, пред. 1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 2 000 /две хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение в престъпление по чл. 206, вр. ал.3, вр. ал.1 НК, за което ищецът е
бил оправдан с Присъда № 98214, постановена на 21.04.2017 г. по н.о.х.д. №
12297/2016г. на СРС, НО, 11-ти с-в, ведно със законна лихва от 05.10.2018 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от присъдения до пълния претендиран размер от 40 000 лв., като
неоснователен, както и претенцията за законна лихва за периода от 10.05.2017г. до
04.10.2018 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********, чрез адв. К. А., със
съдебен адрес: гр. София, ул. *********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сума в
размер на 300 лв., разноски пред СГС.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат платени по банкова сметка посочена на
л.33 от делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8