Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 397 Година 2019, 11.11 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………
На втори октомври
….……………………...….. Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар ……………………
Станка Чавдарова …….......………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...…
търговско дело
номер ……… 507 ……… по описа за ……. 2018 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър
Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес София,
район „Оборище“, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №84, ет. 4 против И.П.К., ЕГН **********,*** за осъждане
на ответната страна да заплати на ищцовата сумата от 21332.08 евро,
представляваща дължима главница; сумата от 968.82 евро, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 26.07.2017 година до 12.04.2018
година на основание чл. 3, ал. 1; сумата от 524.77 евро, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.07.2017 година до 29.07.2018 година на
основание чл. 3, ал. 3; сумата от 69.15 евро, представляваща такси за периода
от 28.06.2017 година до 29.07.2018 година на основание чл. 4, т. 2 и сумата от
25.05 евро, представляваща застраховки за периода от 15.01.2018 година до
29.07.2018 година на основание чл. 14, всички дължими от него на основание
сключен между тях на 10.11.2006 година договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL13904, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от
датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане.
Претендират се от ищцовата страна и направените от нея съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че страните по него сключили договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL № 13904 от 10.11.2006 година, по силата
на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 17900 евро за
покупка на недвижим имот - апартамент в к-с „Славейков“ в град Бургас. Кредитът бил усвоен в пълен размер на
14.12.2006 година. Съгласно чл. 5, ал. 1 от него, крайния
срок за погасяването му, включително дължимите лихви, бил 360 месеца, считано
от датата на откриване на заемната сметка.
С договор за цесия от 03.10.2007 година банката
прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД всички свои вземания, произтичащи
от горецитирания договор за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности, каквато възможност била предвидена и в чл. 24 от договора за кредит.
С осем допълнителни споразумения към договора за кредит, страните „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД като цесионер и кредитор и ответникът предоговорили
условията по договора за кредит, както следва:
С допълнително споразумение към договора за кредит от 26.03.2009
година, след направена констатация на текущите задължения, бил въведен период
на облекчено погасяване на общия дълг от дванадесет месеца. Съгласно
разпоредбата на чл. IV от него, кредиторът упражнил правото си, потвърдено с
изрично съгласие на кредитополучателя да преоформи сумата на съществуващите
просрочия (за главница, лихва, такси) чрез натрупването им към усвоената и
непогасена главница по кредита в размер, съгласно чл. 1. 3.
С последващото допълнително споразумение от 28.06.2010
година, също след констатация на дълга - текущи и просрочени задължения, отново
в резултат на упражнено от кредитора право за това, потвърдено с изрично
съгласие на кредитополучателя била преоформена сумата на съществуващите
просрочия (за главница, лихва, такси) чрез натрупването им към усвоената и
непогасена главница по кредита (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен
бил период на облекчено погасяване на общия дълг от пет месеца (чл. 4, ал. 1).
В чл. 4, ал. 2 страните определили размера на начисляваната годишна лихва от
4.76 %. Фиксиран бил и размера на равните месечни погасителни вноски през
периода на облекчено погасяване на 75 евро.
С допълнителното споразумение към договора за кредит от
28.01.2011 година отново бил констатиран дълга и преоформена сумата на съществуващите
просрочия (за главница, лихва) чрез натрупването им към усвоената и непогасена
главница по кредита (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен бил период
на облекчено погасяване на общия дълг от девет месеца, определен размера на
начисляваната годишна лихва - 4.84 %, както и фиксиран размера на равните
месечни погасителни вноски през периода на облекчено погасяване на 77 евро.
Така било процедирано и при подписването на допълнително споразумение
от 30.11.2011 година и по-точно констатиран дълга, преоформена главницата по
същия начин, въведен период на облекчено погасяване на общия дълг от дванадесет
месеца, определен размера на начисляваната годишна лихва от 5.07 %, фиксиран
размера на равните месечни погасителни вноски през периода на облекчено
погасяване на 82 евро. С допълнително споразумение от 11.04.2012 година
страните се били съгласили да прекратят действието на въведеното облекчено
погасяване на общия дълг.
С допълнително споразумение към договора за кредит от
31.05.2012 година, след като били констатирани текущите задължения и просрочия,
била преоформена сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихви, такси
и застраховки) чрез натрупването им към усвоената и непогасена главница по
кредита, въведен бил период на облекчено погасяване на общия дълг от шест
месеца, определен размера на начисляваната годишна лихва на 3.33 %, фиксиран
размера на равните месечни погасителни вноски през периода на облекчено
погасяване на 55 евро. С допълнително споразумение от 24.10.2012 година страните
се били съгласили са прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на
общия дълг.
С допълнително споразумение от 31.10.2012 година страните
предоговорили условията по договора за кредит, като били констатирани текущите
задължения и просрочия. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от него, кредиторът
упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателя) да
преоформи сумата на съществуващите просрочия (за лихви и такси) чрез
натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен бил период на облекчено погасяване на
общия дълг от шест месеца (чл. 4, ал. 1). В чл. 4, ал. 2 страните определили
размера на начисляваната годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в съответната валута, намален със 7.02 пункта. Към
датата на подписване на допълнителното споразумение БЛП на банката бил в размер
на 8.3 % (чл. 5). Фиксиран бил и размера на равните месечни погасителни вноски
през периода на облекчено погасяване на 20 евро.
С договор за цесия от 25.01.2013 година, сключен между
„Юробанк България“ АД като цесионер и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД като
цедент, банката придобила обратно от последното всички свои вземания,
произтичащи от горецитирания договор за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности. С четири броя допълнителни споразумения към договора за кредит,
страните - ищеца като цесионер и кредитор и ответника предоговорили условията
по договора за кредит, както следва:
С допълнително споразумение към договора за кредит от
25.06.2013 година, след констатация на размера на дълга и в резултат на
упражнено от кредитора право, потвърдено с изрично съгласие на
кредитополучателя била преоформена сумата на съществуващите просрочия (за
главница, лихва, такси и застраховки) чрез натрупването им към усвоената и
непогасена главница по кредита (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен
бил период на облекчено погасяване на общия дълг от три месеца, определен в чл.
4, ал. 3, както и размера на начисляваната годишна лихва, равняваща се на
действащия към същата дата референтен лихвен процент прайм на банката, намален
с 4.03 пункта. Фиксиран бил и размера на равните месечни погасителни вноски
през периода на облекчено погасяване на 20 евро. В чл. 5 бил посочен и текущият
размер на референтния лихвен процент прайм на „Юробанк България“ АД за
обезпечени кредити в евро 5.2 %. Към допълнителното споразумение страните
подписали и Методологията за определяне на референтния лихвен процент (прайм)
по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
С поредното допълнително споразумение от 27.12.2013
година отново бил констатиран дълга, упражнено правото на кредитора да
преоформи сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихва, такси) чрез
натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен бил период на облекчено погасяване на
общия дълг от шест месеца, определен размера на начисляваната годишна лихва,
равняваща се на действащия към същата дата референтен лихвен процент прайм на
банката, намален с 1.77 пункта. Фиксиран бил и размера на равните месечни
погасителни вноски през периода на облекчено погасяване на 60 евро. В чл. 5 бил
посочен и текущият размер на референтния лихвен процент прайм на „Юробанк
България“ АД за обезпечени кредити в евро 5.2 %. Към същото била подписана
Методологията за определяне на референтния лихвен процент (прайм) по
потребителски и жилищно - ипотечни кредити.
Следващото допълнително споразумение към договора било от
28.10.2014 година. В него също имало констатации за текущите задължения и
просрочия. Кредиторът отново упражнил правото си и преоформил сумата на
съществуващите просрочия (за главница, лихва и такси) чрез натрупването им към
усвоената и непогасена главница по кредита. Въведен бил период на облекчено
погасяване на общия дълг от дванадесет месеца, определен размера на
начисляваната годишна лихва, равняваща се на действащия към същата дата
референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 5.234 %. Фиксиран
бил и размера на равните месечни погасителни вноски през периода на облекчено
погасяване на 100 евро. Страните се договорили, че за референтен лихвен процент
ще се ползва лихвения индекс шестмесечен ЕURIBOR. В чл. 5, ал. 4 бил посочен и
текущият размер на референтния лихвен процент 0.306%.
Последното допълнително споразумение към договора за
кредит било от 17.12.2015 година. Констатирани били в него текущите задължения
и просрочия. Съгласно разпоредбата на чл. 3 на допълнителното споразумение,
кредиторът упражнил правото си
(потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи сумата на
съществуващите просрочия (за главница, лихва и такси) чрез натрупването им към
усвоената и непогасена главница по кредита (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т.
5). Въведен бил период на облекчено погасяване на общия дълг от двадесет и пет
месеца. В чл. 4, ал. 3 страните определили размера на начисляваната годишна
лихва, равняваща се на действащия към същата дата референтен лихвен процент
плюс договорна надбавка в размер на 5.491 %. Фиксиран бил и размера на равните
месечни погасителни вноски през периода на облекчено погасяване 149.14 евро.
Страните се съгласили за референтен лихвен процент да се ползва лихвения индекс
шестмесечен ЕURIBOR. В чл. 5, ал. 4 бил посочен и текущият размер на
референтния лихвен процент - 0.049 %.
Поради забава в плащанията по договора за банков кредит,
а именно една вноска за главница, дължима на 26.06.2017 година и девет вноски
за договорни лихви и главница, дължими в периода от 26.07.2017 година до
26.03.2018 година, на основание чл. 18, ал. 1 от договора за кредит на
12.04.2018 година вземанията на банката по цитирания договор били обявени за
изцяло предсрочно изискуеми. С покана за изпълнение, връчена по реда на чл. 47
от ГПК от ЧСИ, рег. № 804 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Бургас
длъжникът бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост и му бил даден
седемдневен срок за погасяване на задълженията по договора за кредит. На адреса
на ответника, потвърден във всички подписани допълнителни споразумения били
извършени посещения в периода от 02.05.2018 година до 11.06.2018 година. След
посещението на 11.06.2018 година била залепено уведомление на входната врата на
апартамента, като в двуседмичния срок по чл. 47 ГПК, ал. 1 от ГПК никой не се явил
за получаване на поканата за изпълнение. Събрани били сведения от
домоуправителя и съсед, че ответникът живее на адреса. От съдебния изпълнител
била направена справка за местоработата на ответника и такава установена, като
на 05.06.2018 година бил посетен работодателя, но представляващото го лице
отказало да получи поканата. Поканата за изпълнение следвало да бъде счетена за
връчена с оглед на наличието на предпоставките за това, предвидени в чл. 47 от ГПК. Нещо повече, с клаузата на чл. 25 от договора за банков кредит страните
изрично били уредили реда за връчване на всички уведомления и изявления във
връзка с него. С подписването му страните приели уговорка за реда и начина на
кореспонденция между тях, респективно риска от евентуалното физическо неполучаване. В същия член било
инкорпорирано задължение на страните при промяна на адресите, посочени там, да
уведомят писмено другата страна, като посочат новия си адрес. Договорната
фикция, заложена в чл. 25 от процесния договор следвало да бъде отчетена и поради
това съобразено добросъвестното поведение на ищеца и изпълнението на
договорните му задължения и положените усилия за уведомяване.
Към настоящия момент длъжникът не бил изплатил дължимите
суми по договора за кредит, което обуславяло правния интерес на банката-ищец от
предявяване на настоящите искове.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника, като му е
указал, че двуседмичен срок може да подаде писмен отговор и упражни предоставените
му с тази правна норма права. В същия такъв е депозиран чрез назначения му особен
представител. С него заявените претенции са оспорени изцяло по основание и по
размер.
Сочи се на първо място, че цесията от 03.10.2007 година
била в противоречие с разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, защото нямало данни, които
да сочат на това, че предишният кредитор бил съобщил на длъжника за извършеното
прехвърляне. Поради това, всички допълнителни споразумения, сключени след
извършената цесия били неоснователни. След като цесията била в противоречие на
чл. 99 от ЗЗД и последващите споразумения неоснователни, то предявената
претенция била погасена по давност, като в тази връзка е направено възражение
за изтекла погасителна давност на цялото вземане .
На следващо място, към всяко едно от приложените
споразумения, сключени от ответника и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД били
приложени погасителни планове, но изготвени от „Пощенска банка” АД и носещи
логото на тази банка. Това сочело, че същите не касаели сключените споразумения,
а се отнасяли вероятно до друг сключен от ответника договор.
Повторно извършената цесия отново била сторена в
противоречие на чл. 99 от ЗЗД по същите причини, изложени за първата. От това
също се налагал извода, че сключените допълнителни споразумения след нея били
изцяло неоснователни.
Изтъква се, че представеното допълнително споразумение от
25.06.2013 година касаело договор за кредит НL 13904 от 2007 година, който бил
различен от основния договор за кредит и който бил от 2006 година. Останалите
споразумения, сключени след цитираното, следвало да се приемат за
неоснователни. От това се извежда отново извода за изтекла погасителна давност
относно цялото вземане.
Твърди се, че ищецът в противоречие на разпоредбите на
договора за кредит и сключените споразумения обявил договора за предсрочно
изискуем без да уведоми ответника за тези действия. Счита неправилно
извършеното уведомление от служител на съдебния изпълнител, защото не били
положени достатъчно усилия, за да се събере необходимата информация относно
ответника. Нещо повече, не било вярно изложеното в исковата молба, че
уведомлението било залепено на вратата на апартамент № 91. Направеното
отбелязване било за залепено уведомление на преградна, а не на самата врата на
апартамент №91, като не било ясно къде се намира тази врата, дали тя не е към
друго жилище и т. н.
Препис от отговора на исковата молба е бил връчен на
ищцовата страна, като на същата е било указано, че може да двуседмичен срок да
депозира допълнителна искова молба и упражни правата си по чл. 372 от ГПК.
Съобразно дадената и възможност, тя е депозирала такава. Сочи се в нея, в
отговора се съдържало признание на допуснатото от ответника трайно просрочие,
което било договорно основание за обявяване на вземането по договора за кредит
за изцяло и предсрочно изискуемо.
Поддържа се заявеното твърдение, че банката била
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуемо и обявила на
длъжника предсрочната изискуемост, което се случило с покана за изпълнение,
връчена му от ЧСИ Николов по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Отново се изтъкват
същите доводи за редовно връчване на поканата по реда на чл. 47 от ГПК поради
наличието на предпоставките на тази правна норма. Преповторени са и
поддържаните твърдения за постигнати договорености във връзка с получаването на
книжа от страните по договора.
Изтъква се във връзка с договора за цесия, че банката
била прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД всички свои вземания,
произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности.
С всички допълнителни споразумения към него, подписани между „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД и ответника били предоговорени условията по договора за кредит.
Същото се отнасяло и до „обратната“ цесия и последвалите четири допълнителни
споразумения. По този начин недвусмислено се установявало, че ответникът бил
формирал знание към датата на всяко едно допълнително споразумение, че е в
договорни правоотношения със съответния кредитор.
Абсолютно неотносими и неоснователни се явявали
твърденията на ответника за неспазване на процедурите, свързани с цесията и
порочност на сключените допълнителни споразумения.
Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД регламентирала задължение
за цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето. Съобщението, обаче не било
част от фактическия състав на сделката. Правните последици на уведомлението
били релевантни единствено досежно изпълнението от длъжника на надлежния
кредитор и не рефлектирали върху волята на страните по цесията да се обвърже
преобретателят на вземането със събирането му. Нещо повече, съобщаването не
било лично непрехвърлимо право, поради което за него можел да бъде упълномощен
включително и цесионера. То не било обвързано с нарочна форма за
действителност, поради което и дори съобщаването с исковата молба било надлежно
и валидно, а в процесния случай били сключени седем допълнителни споразумения
между цесионер и длъжника - ответник. Допълнителен аргумент се съдържал и в чл.
28 на процесния договор, предвиждащ изрично възможността за прехвърлянето на
вземанията по него именно на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД.
След надлежното връчване на преписа от допълнителната
искова молба, ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който е оспорено
твърдението на ищеца за направено от негова страна признание на трайно
просрочие на претендираните вземания.
Отново се заявява, че извършеното уведомяване от ЧСИ
Николов било неправилно и в нарушение на законовите изисквания, като са
изтъкнати същите доводи и съображения.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на
страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от доказателствения материал, че на 10.11.2006
година между „Българска пощенска банка“ АД и ответника по делото е бил сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13904, по силата на който
дружеството е предоставило на физическото лице кредит в размер на 17900 евро за
покупка на недвижим имот, представляващ апартамент №91, находящ се в град
Бургас, к-с „Славейков“, бл. 46, ет. 13, с площ от 38.15 кв. м., състоящ се от
дневна, кухня, баня-тоалетна и антре, ведно с прилежащото избено помещение с
площ от 2.81 кв. м., както и 0.689% идеални части от сградата и от правото на
строеж върху държавна земя срещу задължението на последното да го върне заедно
с дължимите лихви, при условията и в сроковете по това писмено съглашение. Съгласно
клаузите на същото, разрешеният кредит се усвоява по посочената в чл. 2 от
договора блокирана банкова сметка на ответника след представяне от страна в
банката на посочените в ал. 1 на цитираната разпоредба документи. За усвоения
кредит кредитополучателят се е задължил към банката за годишна лихва в размер
на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на „Българска пощенска банка“ АД за
жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 0.5 пункта, като към момента на сключване на
договора той е в размер на 6%. Лихвите се начисляват от датата на първото
усвояване на кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, ответникът дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване
на кредита, съгласно цитираната по-горе ал. 1 на чл. 3, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като
уведомлението за настъпилата промяна и датата, от която същата е в сила до кредитополучателя
се прави от банката чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
Ответникът се е задължил и за еднократна такса управление от 1.5% върху размера
на разрешения кредит, платима при усвояването му и за годишна такса управление
от 0.1% върху размера на непогасената главница към началото на всяка следваща
година, считано от откриването на заемната сметка и на последно място за
административна такса за обработка на документи в размер на 20 лева, платима
еднократно при подаване на молбата за кредит. Крайният срок за погасяване на
кредита, заедно с лихвите е установен на 360 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита. Погасяваното става на равни месечни
анюитетни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка една от тях от
113.14 евро. В случай на промяна на БЛП по време на действие на договора
размера на погасителната вноска се променя автоматично в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят е дал своето неотменяемо и безусловно
съгласие с подписването на договора. В чл. 18 и чл. 19 е регламентирано правото
на банката да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, както и
условията за това.
Видно от книжата по делото, на 03.10.2007 година между
„Българска пощенска банка“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е бил сключен
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, измежду които, според
представеното приложение към него, е и процесния такъв с ответника. На
25.01.2013 година „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е сключило с ищеца отново
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, в приложението към
който процесният такъв фигурира отново.
По делото, при съобразяване на наведените от ответника
чрез назначения му представител възражения, е спорен на първо място въпроса
дали действието на втората цесия, въз основа на която именно ищецът се
легитимира като кредитор на същия за процесното вземане, е настъпило спрямо него.
Поради това и при съобразяване на фактите по искова молба, съдът намира с оглед
на тяхното естество и последици, че първо следва да разгледа направеното
възражение за липса при ищеца на качеството на кредитор спрямо ответника на
основание процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него предвид
липсата на направено валидно съобщение на същата от страна на стария
кредитор.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 година на ОСГК на ВС и постановените по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 123/24.06.2009 година по търг. дело №12/2009
година на ВКС, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 година по гражд. дело №
5759/2014 година на ВКС, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, предишният кредитор е този,
който трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на това
негово задължение за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е последният
да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението,
извършено от новия кредитор (цесионера). Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.
9 ЗЗД предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил
съобразно чл. 39 ЗЗД. Получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не
може да бъде игнорирано. Следователно, с връчване на уведомлението в хода на
исковото производство цесията има действие спрямо длъжника (така и в решение №114 от 07.09.2016 година по търг. дело №362/2015 година
на ВКС, ІІ т.о.).
В конкретния случай при съобразяване на посоченото от ищцовата
страна следва да се приеме, че същата твърди да е налице валидно и редовно
направено на ответника по делото уведомление както за първата, така и за
втората цесия, като в тази връзка са изтъкнати от нея няколко самостоятелни и
независими един от друг доводи. На първо място се сочи, че уведомлението е било
направено надлежно с последователно сключените между ответника и „Бългериън
Ритейл Сървисиз“
АД няколко на брой допълнителни споразумения. Този довод
е неоснователен. Както бе посочено по-горе, единственото валидно и надлежно
сторено до длъжника съобщение е това от
неговия предишен кредитор или в случая това е банката по първата цесия,
съответно търговското дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД по втората цесия. Уведомление от новия кредитор би било валидно само,
ако е налице упълномощаване от вида на посоченото и коментирано по-горе. Такова
в случая липсва. Законодателят в цитираните норми изрично е посочил на кого е
възложено задължението за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
задълженията му, като единственото възможно в тази насока изключение е по
силата на редовно упълномощаване на новия от страна на стария кредитор за
извършване на това действие. Такова упълномощаване в случая, при съобразяване
на постигнатите между двамата кредитори писмени съглашения и всички представени
и приети по делото доказателства няма. Наред с това е необходимо да се посочи,
че съобщението
за цесията следва да бъде направено от цедента до длъжника в писмена форма, в
който случай само цесията ще породи действие за длъжника. В този смисъл
релевантен за делото е въпросът не дали ответникът е знаел за всяка една от
цесиите, а дали му е било съобщено от цедента по всяка една от тях извършеното
прехвърляне на вземането (така и в
определение №274 от 26.05.2015 година на ВКС по търг. дело № 2748/2014 година,
II т.о., определение № 90 от 19.02.2015 година на ВКС по търг. дело № 1452/2014
година, II т.о.). Да е направено
такова съобщение със сочените от ищеца допълнителни споразумения не би могло да
се приеме за основателно твърдение в процеса. В тях самите никъде не се съдържа
и дума в тази насока, а същевременно по делото липсват каквито и да са данни,
че към този момент или в предходен такъв ответникът изобщо e бил наясно с
това, че в интервала от 2007 година до 2013 година е имал кредитор, различен от
банката след като дори погасителните планове, при това всички, са изготвени на
нейни бланки. Видно от допълнителните споразумения, сключени в този период от
време, същите за „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са били подписвани и от лицето Живка Йовчева Стоянова като негов упълномощен
представител, която обаче е подписала както договора, така и последните
допълнителни споразумения с ответника от името на банката-ищец, т. е. дори и
визуално той е виждал едни и същи лица и като се вземе предвид това, че няма
данни същият да има специални юридически познания, то дори и от житейска гледна
точка той трудно би могъл да разбере за настъпилата промяна. Наред с това в
споразуменията, сключени с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД се говори за „базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в
съответната валута“, т. е. на същото това дружество, което безспорно не може да
отпуска такива кредити, а може само потребителски. В текста на нито едно от тях
не се съдържа упоменаване на това обстоятелство под каквато и да форма,
респективно не се открива чрез употребата на каквито и да било словесни изрази;
липсва наред с това и оформено в някакъв друг писмен вид уведомление или
съобщение, направено на ответника за извършеното прехвърляне на вземането по
процесния договор.
На последно място
не може да бъде споделено и твърдението, че съобщението за цесията е надлежно
като направено чрез връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея. Както бе посочено по-горе, получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство
с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно, с връчване на уведомлението в
хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника. В
конкретния случай, обаче нито към исковата молба, нито по-късно по делото е
приложено уведомление, изхождащо от цедента или от упълномощено от него лице до
длъжника, в което да е налице конкретно уведомяване за прехвърляне на вземане,
което да е индивидуализирано по произход, основание, размер и падеж. Исковата
молба изхожда от цесионера по втората цесия, поради което същата не може да
породи правните последици на уведомление по чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. От друга страна липсва отделен документ, изходящ от
цедента и обективиращ волеизявлението му, отправено до длъжника за извършване на
втората цесия. Липсата на надлежно уведомяване от цедента до длъжника,
представено по делото прави невъзможен извода за нейното надлежно съобщаване.
В заключение и по
горните доводи съдът намира, че втората извършена цесия все още не е произвела спрямо
ответника своето действие, съобразно смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. След като
е налице необходимост цесията да бъде съобщена на длъжника от първоначалния
кредитор /цедент/, за да е легитимиран новият кредитор /цесионер/ да търси от
длъжника изпълнение на вземането, респективно акцента е върху доказаността на
уведомяването като факт, релевантен за основателността на предявения от новия
кредитор иск относно вземането, то предявените такива по делото са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени /в този смисъл е
трайната съдебна практика - определение № 623 от 25.09.2009 година на ВКС по
търг. дело № 461/2009 година, II т. о., определение № 732 от 12.10.2015 година
на ВКС по търг. дело № 3605/2014 година,
I т. о., определение № 669 от 27.11.2018 година на ВКС по търг. дело № 1044/2018 година, II т. о., определение № 567
от 18.09.2018 година на ВКС по търг. дело 3153/2017
година, II т. о./.
С оглед на всичко изложено от съда по-горе в настоящия му съдебен акт
следва да се отбележи, че той разглежда двете последователни цесии и най-вече
липсата на съобщение до длъжника по втората от стария кредитор, тъй като това
са фактите по искова молба. Ищецът не претендира заявените със същата вземания
на основание сключения между него и ответника договор за кредит за покупка на
недвижим имот, а се легитимира като нов негов кредитор на основание
придобиването на вземанията по втория сключен договор за цесия, т. е. това са
именно въведените от него факти, на които са основани претенциите му.
Съгласно задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012
от 06.11.2013 година, постановено по тълк. дело №6/2012 година на ВКС,
ОСГТК, размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47
ал. 6 от ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на
дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за
назначаването на особения представител, като този размер се съобразява с
указаното в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към цитираната
по-горе Наредба
№1/2004 година, с оглед установяване минималното възнаграждение за вида
процесуална дейност. Представителството по чл. 47,
ал. 6 от ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от
държавата, поради което по отношение на него не се прилагат правилата на Глава
VII от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане
на правната помощ.
По делото, в съответствие с посоченото по-горе и с
нарочен акт на съда на ответника е бил назначен особен представител, след като
определените от съда разноски за това представителство са били внесени надлежно
от ищцовата страна. Назначеният особен представител е осъществявал процесуално
представителство, като е оказал цялостно правно съдействие и защита по делото -
надлежно е изготвил отговор на исковата молба, съответно допълнителен отговор
на допълнителната искова молба и се е явявал на всички насрочени по делото съдебни
заседания, поради което и на основание чл. 7
ал. 4 от Наредбата, следва да му бъде присъдено
определеното и внесено от ищеца възнаграждение в посочения минимален размер от
общо 1874.82 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 ал. 1 от Търговския закон и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър
Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град
София, район „Оборище“, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №84, ет. 4 против И.П.К.,
ЕГН **********,*** за осъждане на ответната страна да заплати на ищцовата
сумата от 21332.08 евро, представляваща дължима главница; сумата от 968.82
евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.07.2017
година до 12.04.2018 година на основание чл. 3, ал. 1; сумата от 524.77 евро,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2017 година до 29.07.2018
година на основание чл. 3, ал. 3; сумата от 69.15 евро, представляваща такси за
периода от 28.06.2017 година до 29.07.2018 година на основание чл. 4, т. 2 и
сумата от 25.05 евро, представляваща застраховки за периода от 15.01.2018
година до 29.07.2018 година на основание чл. 14, всички дължими от него на
основание сключен между тях на 10.11.2006 година договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL13904, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане.
ПРИСЪЖДА на адвокат Бойко Любенов Даков от АК- Бургас, с
адрес на кантората град Бургас, ул. „Оборище“ №77 възнаграждение в размер на 1874.82 /хиляда осемстотин
седемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ лв., съобразно
внесения от ищцовата страна депозит и което възнаграждение да му бъде изплатено
от същия.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: