№ 135182
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110129797 по описа за 2023 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу Б. З. З. и Н. Ц. З.а, с което се иска и
издаване на заповед за разноски за връчване на покана в размер на 120,00
лева, представляващи вреда за банката.
В настоящия случай са приложими разпоредбите на ЗПК, доколкото се
твърди, че вземанията произтичат от Договор за банков кредит № 008LD-R-
008257/21.04.2021 г. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Кредиторът обаче не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Съдът счита, че сумата в размер на 120,00 лева за разноски за покана се
претендира в противоречи с чл. 33 от ЗПК, който предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата и че в този случай обезщетението за забава не
1
може да надвишава законната лихва. Заплащането на посочените разноски
възниква като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението
за обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
"всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна", поради което съдът
счита, че не се дължи и тази сума. Отделно от това в заявлението посочената
сума е обозначена като вреда за банката, а в т. 9, б. "в" от завление е
обозначено противоречиво на това основание, че сумата се претендира като
разноски на договорно основание.
Водим от изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК заявлението следва да се отхвърли в частта относно сумата в размер на
120,000 лева - разноски за връчване на покана, както и в съответната на тези
суми част от разноски за настоящото производство в размер на 325,96 лева -
държавна такса, и 50,00 лева - възнаграждение за юрисконсулт, определено от
съда, на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу Б. З. З. и Н. Ц. З.а, в частта относно
разноски за връчване на покана в размер на 120,00 лева, представляващи
вреда за банката. и в частта относно разноските за сумата над 323,56 лева до
325,96 лева - държавна такса, и за сумата над 49,63 лева до 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждние.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2