РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Свищов, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Х.
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Х. Гражданско дело №
20214150100530 по описа за 2021 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 и чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от „Б“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С, , представляван от ВМС – Главен изпълнителен директор и
ДДМ – Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Г.П.
против ГИИ и СБХ. Твърди се , че на 11.02.2008г. между банката от една
страна и Г. ИВ. ИГН., ЛМИ и СВ. Б. ХР. от друга е сключен по Договор за
жилищен и ипотечен кредит. Съгласно договора за кредит, на длъжниците е
предоставена в заем парична сума в размер на 20 000 лева, която са се
задължили да върнат за 240 месеца, считано от усвояване на кредита -
14.02.2008г. Върху тази сума се начислява лихва, формирана от базов лихвен
процент-4,19% и надбавка-4,80 и с приложената отстъпка, лихвата по кредита
е общо 8,49%. За обезпечение е учредена договорна ипотека върху недвижим
имот- административна сграда с колеин кантар. Кредитът е погасяван на
равни месечни вноски, съгласно погасителен план, като задължението се
погасява чрез разплащателна сметка №02/4209714 на ГИИ. На 4.08.2011г. е
сключено допълнително споразумение към Договора за кредит, в което по
отношение на остатъка от дълга в размер на 19799,30 лева страните се
1
споразумяват, че банката се отказва от наказателни лихви в размер на
182,66лева и заемни такси 75,04 лева за периода 11.07.2011г. до 4.08.2011г.,
договорен е гратисен период 6 месеца, като крайната падежна дата остава без
промяна. До месец септември 2019г. вноските са изплащани, след което е
преустановено плащането. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е бил 25.01.2028г., но поради неизпълнение на
задължението на кредитополучателите за заплащане в срок на погасителните
вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание т.20.2, раздел
„Отговорности и санкции“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит на
21.07.2020г. Кредитополучателите са уведомени за обявяване на
предсрочната изискуемост с писмено уведомление.
За сумата 13 793,96 лева/тринадесет хиляди седемстотин деветдесет и
три лева и деветдесет и шест стотинки/- главница, заемни такси в размер на
841,96 лева /осемстотин четиридесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/, договорна лихва в размер на 1 689,61 лева /хиляда шестстотин
осемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ за периода от
25.08.2011г. до 20.07.2020 г., лихва за забава в размер на 9,64 лева /девет
лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода от 02.11.2018г. до
20.07.2020г., лихва за забава в размер на 211,63 лева /двеста и единадесет
лева и шестдесет и три стотинки/ за периода от 21.07.2020г. до 15.09.2020г.,
законна лихва върху главницата от 16.09.2020 г. до изплащане на вземането,
ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 907/2020г. на СвРС е
издадена Заповед за незабавно изпълнение №44/19.10.2020г. Длъжниците
ГИИ и СБХ са получили съобщение за издадената Заповед за изпълнение при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са изпълнени предвидените в чл.47
ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същите не са открити, поради което ищецът
предявява настоящия установителен иск. Длъжникът ЛМИ е получил от ЧСИ
Косева покана за доброволно изпълнение и Заповед за изпълнение
№44/19.10.2020г. , не е подал възражение и по отношение на него същата е
влязла в сила. Молят съда да признае за установено, че ГИИ и СБХ дължат на
банката гореописаните суми , за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение №44/19.10.2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. 907/2020г. на
СвРС.Претендират разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
2
ответникът СВ. Б. ХР. не е подала отговор.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от
ГПК ответникът ГИИ, чрез адв.С.Т. е подал писмен отговор, в който заявява,
че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца
. Навежда твърдения за заблуждение от страна на представителите на банката
към неговия клиент, говори за други договори , привличане на трети лица и
разпит на служители на банката-кредитни инспектори и т.н.
В съдебно заседание двамата ответници ГИИ и СБХ се
представляват от адв.С.Т., който заявява , че искът следва да се отхвърли.
Излага подробни съображения в писмена защита.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е налице спор по делото и от приетите Договор за жилищен и
ипотечен кредит от 11.02.2008г., Допълнително споразумение от 4.08.2011г.,
ведно с със съответните ОУ и погасителни планове и Нотариален акт № 42,
рег. № 1082, д. № 56/2008г. на Нотариус Л.Аджерска № 294, действащ в
района на СвРС, се установява, че банката-ищец, е предоставила на
ответниците, в качеството им на кредитополучатели, сумата от 20 000 лева,
която следва да бъде върната на равни месени вноски за срок от 240 месеца.
Задължението за погасяване на кредита е обезпечено с ипотека върху
собствения на кредитополучателите недвижим имот- Административна
сграда с колиен кантар, със застроена площ от 54,57 кв.м. на сградата и
45,00кв.м. на кантара, находящ се в кв.10-ти ,УПИ VII, гр.Свищов.
Според чл.7 от договора дължимата лихва се определя, чрез сбора на
базов лихвен процент за този вид кредити и стандартната надбавка, намалена
с отстъпка съгласно условията за ползване на преференциална лихва по
програма "ДСК Уют", като към дата на сключване на договора размер БЛП е
бил 4,19 % и на надбавката 4,8 % пункта, намалена с отстъпка 0,5 пункта, или
общо 8,49 %. В чл.11 от договора за кредит се съдържа удостоверително
изявление на кредитополучателите, че са получили и приели ОУ, които са
неразделна част от договора. Съгласно чл.12 от Договора
кредитополучателите дължат такси за предоставените услуги съобразно
3
Тарифата на банката, като с чл.13 от договора, същите заявяват, че са
запознати с тарифата. В чл.14 от Договора е предвидено право на кредитора
да променя ОУ, които стават задължителни за кредитополучателите. Според
т.9.1, вр. с т.25.3 приложените по делото ОУ, които носят подписи на
кредитополучателите, кредиторът може да променя едностранно размера на
БЛП при настъпване на определени промени в икономическите условия,
които са подробно описани в 6 пункта. На основание т. 20.1 на ОУ, при забава
в плащането на погасителна вноска съответната част от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, като при забава до 7
дни наказателната надбавка не се прилага. Според т.20.2 от ОУ при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. С Допълнително
споразумение от 4.08.2011г., ведно с Погасителен план, страните са приели,
че към посочената дата остатъчното задължение по договора е в размер на
19799,30 лева, от които 18718,60 лева-главница , 823,00 лева-редовна лихва,
като по силата на споразумението кредиторът се е отказал от вземането си за
заемна такса в размер на 75,04 лева и наказателни лихви в размер на 182,66
лева. Чрез трансформиране на дължимата редовна лихва в главница е
образуван нов размер на задължението- 19416,00лева, което занапред ще се
олихвява с лихва в размер на 10,49 %, като е изготвен нов погасителен план
отразяващ договорените промени и е договорен 6 месечен гратисен период.
Приложени са нови Общи условия, които също носят подписите на
ответниците. Според т. 20.2 и т.21.2 от новите ОУ при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Установява се от приетите преписи от Нотариални покани, че ищеца е
предприел действия за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
по договора за кредит, поради допусната забава при погасяването му, като на
ответниците на 5.02.2020г. са връчени покана-уводмление за обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми. На 16.09.2020г. ищецът е подал
заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 907/2020г. на СвРС е издадена
Заповед за незабавно изпълнение №44/19.10.2020г. за сумата 13 793,96
лева/тринадесет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и
шест стотинки/- главница, заемни такси в размер на 841,96 лева /осемстотин
4
четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, договорна лихва в
размер на 1 689,61 лева /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и
шестдесет и една стотинки/ за периода от 25.08.2011г. до 20.07.2020 г.,
лихва за забава в размер на 9,64 лева /девет лева и шестдесет и четири
стотинки/ за периода от 02.11.2018г. до 20.07.2020г., лихва за забава в
размер на 211,63 лева /двеста и единадесет лева и шестдесет и три стотинки/
за периода от 21.07.2020г. до 15.09.2020г., законна лихва върху главницата от
16.09.2020 г. до изплащане на вземането. Длъжниците Г. ИВ. ИГН. и СВ. Б.
ХР. са получили съобщение за издадената Заповед за изпълнение при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Длъжникът ЛМИ е получил от ЧСИ Косева
покана за доброволно изпълнение и Заповед за изпълнение №44/19.10.2020г. ,
не е подал възражение и по отношение на него същата е влязла в сила.
По делото е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза,
което се кредитира от съда като компетентно и добросъвестно дадено. Според
заключенията сумата по Договора кредит в размер на 20000 лева е преведена
по банкова сметка на Г. ИВ. ИГН. на 14.02.2008г. и е усвоена от нега на
15.02.2008г./ в размер на 19 600,00лева/. За периода от датата на сключване на
договора до 11.02.2019г. ответниците са погасили сумата от 29394,59 лева, от
която 6903,44 лева-главница, 20408,48 лева- договорна лихва, 20,43 лева-
наказателна лихва и 2062,24 лева-такси. Кредита е погасяван нередовно, като
някои вноски по същия са просрочвани. Последното плащане е от 11.12.2019
г. в размер на 214,00лева, след което плащанията са преустановени. Към
25.01.2020г. дните забава са 92 от падежната дата на първата просрочена
вноска за месец октомври 2019г. На 5.02.2020г. на кредитополучателите са
връчени покани-уведомления, а на 21.07.2020г. целия остатък от кредита е
обявен за предсрочно изискуем. Размерът на усвоените и платени суми не се
оспорва от ответниците и в този смисъл заключението на вещото лице е
прието като неоспорено. Процесуалният представител на ответниците,
базирайки се на обстоятелстовото, че някои от вноските по кредита са
правени от трето лице- Красимир Любенов Кънев / видно от изисканите
разпечатки/ , се домогва да докаже наличие на други отношения между
банката и кредитополучателите, и съответно това трето лице, но същият не
фигурира по Договора, поради което е безпредметно да се събират
доказателства в тази насока.
5
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.240 и
чл.138 от ЗЗД, като предмет на исковата претенция са суми, представляваща
непогасени от кредитополучателя задължения по Договор за жилищен и
ипотечен кредит от 11.02.2008г., Допълнително споразумение от 4.08.2011г.,
ведно с със съответните ОУ, по който се сочи да е обявено за предсрочно
изискуемо в цялост, поради настъпване на предвидените в ОУ предпоставки
за това. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно
развило се заповедно производство по ч.гр.д.907/2020г. на СвРС, по което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, връчена по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът е предявил иск в законоустановения едномесечен
срок.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна
облигационна връзка по Договор за жилищен и ипотечен кредит от
11.02.2008г., сключен с ГИИ , СБХ и ЛМ; усвояване отпуснатата сума по него
от кредитополучателите; настъпване на сочените предпоставки уговорени в
договора, даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост
на вземанията, произтичащи от договора, уведомяване на
кредитополучателят; дължимост на сумите за главница, договорни,
наказателни лихви, такси в посочените от ищеца размери.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при
така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
възникването и дължимостта на спорните вземания, а от своя страна
ответниците следва да докажат фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява факта на отпускане на кредита в посочения размер, усвояването
му и спиране на погасяването кредита, считано от 11.12.2019г. Както вече се
посочи, тези факти не се оспорват от длъжниците.
Защитната теза на ответниците включва компилация между твърдения
за нищожност на договора, поради недобросъвестно банково обслужване и
заблуждение от страна на представителите на банката към
6
кредитополучателите / в частност Г.И./ и общи твърдения за неравноправни
клаузи, което води до тяхната нищожност на основание ЗЗП. В тази връзка не
били изследвани от съда преддоговорните отношения на банката-ищец и
ответниците, като сключеният Договор за жилищен и ипотечен кредит от
11.02.2008г. бил последица от други отношения , както и от сключен преди
това Договор за ипотечен кредит от 21.11.2007г. Освен това имало уговорка
кредитът да се изплаща от КЛК, но „от страна на банката не били изготвени
съответните писмени документи или ответниците не били насочени да
изготвят съответните документи, които да удостоверят факта на поетото от
Кънев задължение да изплаща кредитите“. Всички тези твърдения, как
ответниците били заблудени , поради доверието си в банковата система и
непознаване на условията на банковото кредитиране и погасяване на кредити
са несъстоятелни. Ответниците са пълнолетни, дееспособни български
граждани и е несериозно да се твърди, че са мотивирани да изгеглят кредит ,
за да закупят атрактивен имот, като впоследствие този кредит ще се изплаща
от трето лице без да има писмен договор между банката и това трето лице. В
случая страни по процесния Договор за жилищен и ипотечен кредит от
11.02.2008г. са банката от една страна и Г. ИВ. ИГН., ЛМИ и СВ. Б. ХР.-от
друга. Отношенията и задълженията по Договор за ипотечен кредит от
21.11.2007г. не са предмет на това производство. Също така извън предмета
на това дело е защо банката в изпълнителното производство, образувано въз
основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д. 907/2020г. на СвРС е посочила няколко
способа, но не е посочила изпълнение върху обезпечението по договора–
Колиен кантар.
С оглед защитната теза на ответниците, че договора е нищожен на
основание ЗПК и че съдържа неравноправни клаузи, което води до тяхната
нищожност на основание ЗЗП, на първо място следва да се разгледат общите
/по отношение на целия договор/ правоизключващи възражения, след което
тези касаещи отделни негови клаузи. Договор за жилищен и ипотечен кредит
е сключен на 11.02.2008г. при действието на отменения ЗПК.
Към договора е приложима общата императивна закрила, срещу
неравноправно договаряне предвидена в Закона за защита на потребителите.
Това е така защото кредитът е предоставен на физически лица като обявената
в него основна цел /потребителски кредит/ изключва те да са действали като
професионалисти и съответно следва да се приемат за потребители по
7
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Същевременно насрещната страна е търговско
дружество, лицензирано като банка, съответно предоставянето на кредит
несъмнено е в рамките на специалната му търговска дейност.
Бланкетното възражение на представителя на ответниците за допуснати
особено съществени нарушения при сключване на процесния договор за
кредит, се явява неоснователно.
Поначало липсата на конкретно посочени нарушения затруднява
проверката на това твърдение, но при все това, видно от материалите по
делото е, че банката е предоставила на кредитополучателите по ясен и
разбираем начин основните данни по чл. 58, ал. 1 и, ал. 2 от ЗКИ.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22, във вр. чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал.1, т. 9, т.11 от ЗПК реквизити на договора за кредит водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива. Въпреки, че по делото не е направено
възражение на особения представител на ответника в тази насока, съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на
сключения договор за заем.
Сключеният договор за заем освен, че попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит, същевременно към него е приложима и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от
10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/ 13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение
да не е било направено от потребителя.
По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП.От
потребителската защита по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са изключени клаузите по чл.
145, ал. 2 от ЗЗП, които се отнасят до определяне на основния предмет на
договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от
една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена
в замяна, от друга страна. Преценка на неравноправен характер на тези
8
клаузи се извършва, само ако същите не са ясни и разбираеми. В случая
клаузите относно размера на главницата са ясни и съдържат конкретизирано
по размер задължение за длъжника да внесе определена сума.
Съдът намира, че клаузите на чл.9.1 и чл.9.4 от ОУ за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити /версия януари 2011 г. /, позволяващи на
банката едностранно да променя размер на договорната лихва, е
неравноправна клауза, респективно е нищожна. Това е така защото
посочените клаузи водят до значително неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора, тъй като измението на лихвения
процент става без участието и съгласието на потребителя и представлява
противоправно изкривяване на задълженията на кредитополучателя. Както бе
посочено по-горе, при обсъждането на спора от фактическата страна,
договора предвижда заплащане на годишна лихва в размер на сбора от
определеният от банката БЛП и стандартната надбавка в размер на 4.8 %
пункта. Същевременно според чл. 9.1 вр. чл. 9.4 от ОУ БЛП се определя от
банката и не подлежи на договаряне, като промените в него стават
задължителни за страните. Сама по себе си възможността за изменение БЛП
при обективно промени във финансовите условия, не представлява основание
за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, вр.
чл. 146, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗП. В случая обаче е налице неравноправност на
уговорката за изменение на БЛП, тъй като липсва конкретизация на
механизма, по който следва да бъде осъществявано изменението на
уговорената променлива компонента. В процесния договор за кредит липсват
уговорки за методологията на формиране стойността на БЛП, която да е
инкорпорирана в него, чрез ясно диференциране на отделните компоненти,
тяхната тежест и конкретният им размер. Методологията за определяне на
БЛП не фиксира обективни критерии, а налага анализ от страна на орган на
банката, т.е. субективизъм при определяне на тежестта различните
показатели. От изложеното следва извода, че липсват конкретни, обективно и
ясно определяеми предпоставки за изменение на променливата компонента
/БЛП/ включена в обема на годишния лихвен процент, чрез което в тежест на
длъжниците се възлага изпълнението на задължение за заплащане на годишна
лихва върху усвоената главница, в зависимост от условие, чието определяне
зависи единствено от волята на банката. Изложеното обуславя извод за
неравноправност на клаузата от общите условия към договора за кредит
9
позволяваща на банката едностранно да определя лихвените нива, тъй като
този подход води до значително неравновесие в правата и задълженията на
търговеца и потребителите на финансови услуги.
За да достигне до горния извод съдът съобрази, че в разглеждания
казус не са налице основания за приложение на уредените в чл. 144 от ЗЗП
изключения по отношение на забраните по чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП
касаещи доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесният
договор за банков кредит съобразно § 13, т. 12 от ЗЗП. За да е допустима
уговорка, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално
уговорената лихва, тя следва да отговаря едновременно на следните
изисквания: -обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени
лихвата, да са изрично уговорени в договора или в ОУ; -тези обстоятелства да
са обективни и да не зависят от волята на кредитора; - методиката за промяна
на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен
начинът на формиране на лихвата; -при настъпването на тези обстоятелства
да е възможно, както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва. В случая първите три условия не са налице, поради което
клаузата на чл.9.1, вр. чл. 9.4 от ОУ към договора за кредит, се явява
нищожна като неравноправна клауза.За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че ищеца не е навел твърдения или ангажирал доказателства за
индивидуално уговаряне на клаузата за формиране на БЛП, позволяваща
приложение на изключението по чл.146, ал.1, пр.2 от ЗЗП, отричащо
възможността за нищожност на клаузата.
В резултат от нищожността на клауза чл.9.1 от ОУ, тя не е породила
правни последици и следователно не е обвързала страните по сделката. Ето
защо извършеното изменение на лихвата по процесния договор за банков
жилищен и ипотечен кредит със Споразумение от 4.08.2011г., също не е
произвело действие и размера на лихвата се е запазил в размера заложен в
договора за кредит и по конкретно при лихва от 8.49 %.
Ето защо, съдът намира, че клаузата за определяне на договорната лихва
е нищожна, като неравноправна, поради което претенцията за сумата
1689,61лева е неоснователна и като такова следва да бъде отхвърлена.
С оглед гореизложеното претенция на ищеца за главница се явява
основателна до размера от 13793,96 лева.
10
Предвид уважаване на главния иск и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде уважено и акцесорното искане на ищеца за заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното ѝ изплащане.
Претенциите за заплащане на такси за управление на кредита и за
застраховане на ипотекираното имущество, са основателни, тъй като
заплащането им е предвидено в ОУ към процесния договор, като техния
размер е правилно определен, което се потвърждава от вещото лице . Ето
защо иска за присъждане на сумата от 841,96 лева - такса управление, следва
да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и, ал. 8 от ГПК в
полза на ищеца се дължат разноски . Според представения списък същите са
в размер на 830,94 лева, от които 330,94лава-ДТ, 200,00лева-депозит за вещо
лице и 300,00лева-юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената
част от иска, полагащите се на ищеца разноски са в размер на 745,60лева,
всеки от ответниците дължи по 372,80лева. Предвид направеното искане от
ответниците и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тяхна полза се следват
разноски според доказателствата за извършени такива -2040,00лева –
адв.хонорар/ на двамата ответници по 1020,00лева/ и съразмерно с
отхвърлената част от иска, чиито размер възлиза на 208,00лева, т.е. за всеки
от ответниците по 104,00лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 16.09.2020 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в Свищовския районен съд и към настоящия момент) в полза на
„Б“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С, , представляван от
ВМС – Главен изпълнителен директор и ДДМ – Изпълнителен директор
съществува вземане против Г. ИВ. ИГН. с ЕГН ********** от гр. * и СВ. Б.
ХР. с ЕГН ********** от с.**, които да заплатят солидарно и с ЛМИ сумата
13 793,96 лева /тринадесет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки/- главница, 841,96 лева /осемстотин четиридесет
и един лева и деветдесет и шест стотинки/- заемни такси , 9,64 лева /девет
11
лева и шестдесет и четири стотинки/- лихва за забава за периода от
02.11.2018г. до 20.07.2020г., 211,63 лева /двеста и единадесет лева и
шестдесет и три стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.07.2020г. до
15.09.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата от 16.09.2020 г. до
изплащане на вземането, съгласно Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК № 44/19.10.2020 г. по ч.гр.д. № 907/2020 г. на Свищовски районен
съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1 689,61 лева /хиляда шестстотин
осемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/- договорна лихва за
периода от 25.08.2011г. до 20.07.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С, ,
представляван от ВМС – Главен изпълнителен директор и ДДМ –
Изпълнителен директор да заплати на Г. ИВ. ИГН. с ЕГН ********** от гр.
* сумата 104,00 лева-направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Б“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С,
представляван от ВМС – Главен изпълнителен директор и ДДМ –
Изпълнителен директор да заплати на СВ. Б. ХР. с ЕГН ********** от с.** А
сумата 104,00 лева-направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г. ИВ. ИГН. с ЕГН ********** от гр. * да заплати на
„Б“АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С, представляван от ВМС
и ДДМ – изпълнителен директор сумата 372,80лева -направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА СВ. Б. ХР. с ЕГН ********** от с.** да заплати на „Б“АД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С, представляван от ВМС и ДДМ
– изпълнителен директор сумата 372,80лева -направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12