Решение по дело №163/2015 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 43
Дата: 16 февруари 2017 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20155500900163
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2015 г.

Съдържание на акта

                  РЕШЕНИЕ                                   

 

Номер         /               16.02.2017 г.                               град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 16.11.                                                                                                                      2016 г.

В публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: Д.К.

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 163 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

         Ищецът “Б.” ЕООД твърди, че е наемател за стопанската 2013/2014г. на земеделски земи в землището на с.Я., общ.С.З., с обща площ 1075,685 дка въз основа на 123 договора за наем индивидуализирани в молбата. Ищецът посочва, че през стопанската 2013/2014 г. наетите от него поземлени имоти - земеделски земи, били засети с пшеница и добивът от тях представлявал пшеничено зърно. Като наемател на посочените 1075,685 дка земеделски земи, ищцовото дружество било собственик на добитите от тях през 2014 г. пшеничено зърно от момента на отделянето му от наетите земи, независимо от това кое лице е извършило жътвата.

         Твърди, че през лятото на 2014 г., без да имат правно основание, ответниците заедно прибрали и се разпоредили с реколтата от описаните 1075,685 дка земеделски земи. Двете дружества ожънали наетите от ищеца земеделски земи заедно, защото били свързани лица - едно и също лице било собственик на капитала им - „Й." - И. и едно и също лице бил техен управител - Д. Д. Й.. Посочва, че, въпреки че са извършили жътвата, двете дружества - ответници не стават собственици на добива от пшеничено зърно от земеделските земи наети от ищеца, защото нямали каквито и да са права върху тях. Ищецът твърди, че е собственик на пшениченото зърно, представляващо добив от описаните по-горе 1075,685 дка земеделски земи, тъй като е техен наемател.

         Сочи, че ответните дружества прибрали от процесните земеделски земи - 448 560 кг. пшенично зърно (средно по 417 кг. от 1 дка), но не го предали на собственика им „Б." ООД, а се разпоредили с него. С това свое противоправно поведение, те причинили вреда на ищеца в размер на 47 200 лева с ДДС, която представлявала разликата между пазарната стойност на посочените 448 560 кг. пшеничното зърно и разходите за производството му. Ответниците отказвали да платят на ищеца причинената му вреда.

         Моли, да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата 47 200 лева, с ДДС, представляваща обезщетение, равно на разликата между пазарната му цена и разходите за производството за прибраното от ответниците 448 560 кг. пшенично зърно от 1075,685 дка земеделски земи в землището на с. Я., наети от “Б.” ООД през стопанската 2013/2014г.

         След оставяне на исковата молба без движение, ищецът е депозирал допълнителна молба, с която е направил уточнение на първоначалната искова молба, включително относно солидарната отговорност на ответниците.

         Ответникът “Г.” ЕООД в отговора на исковата молба посочва, че искът е недопустим и следва да се остави без разглеждане, като излага подробни съображения. Оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че през стопанската 2013/2014г. по силата на сключени договори за наем/аренда е имал правно основание да използва земеделски имоти с обща площ 11879.369 дка в посочени землища. Посочва, че всички имоти са подробно индивидуализирани в Анкетна карта за регистрация на земеделски производител и между описаните имоти и цитираните от ищеца в исковата молба нямало идентичност. Сочи, че в землището на с.Я. е използвал парцели, с обща площ 1983,500 декара обособени в блокове на земеделското стопанство (БЗС), които били индивидуализирани с карти и цитираните от ищеца в исковата молба имоти не влизали в очертанията на БЗС. Ответникът твърди, че през стопанската 2013/2014г. е обработвал и прибрал готова продукция само от имотите, за които е имал правно основание за ползване и те не включвали процесните имоти.

         Посочва, че в исковата молба не става ясно дали ищецът е засял процесните земеделски земи и съответно дали той е понесъл разходите за производство на пшеничното зърно или това е било направено от друг. Излага подробно становище по основателността на иска.

          Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск. При условие, че се допусне  до разглеждане, моли да се отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан по отношение на “Г.” ЕООД. Претендира за направените по делото разноски.

        

          Ответникът “А.” ЕООД в подадения писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и  недоказан, като излага съображения по допустимостта и основателността на иска. Оспорва иска по основание и размер. Посочва, че през стопанската 2013/2014г. по силата на сключени договори за наем/аренда е имал правно основание да използва земеделски земи с обща площ 11244.108 декара в изброени землища. Твърди, че всички имоти, в т.ч. и тези находящи се в землището на с.Я. били подробно индивидуализирани в Анкетна карта за регистрация на земеделски производител, заверена на 11.02.2014г. на Областна дирекция “З.” – гр.С.З. с приложените към нея анкетни формуляри (общо 10 бр.). Твърди, че между описаните в Анкетната карта имоти използвани от “А.” ЕООД и цитираните от ищеца в исковата молба няма идентичност. Ответникът сочи, че е обработвал и е прибрал готова продукция само от имотите, за които е имал правно основание за ползване и е заявил за подпомагане само имоти, които е обработвал, като тези имоти не включвали процесните.

         Посочва, че в исковата молба не става ясно дали ищецът е засял процесните земеделски земи и съответно дали той е понесъл разходите за производство на пшеничното зърно или това е било направено от друг.

          Излага подробни съображения по основателността на иска.

          Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск. При условие, че се допусне  до разглеждане, моли да се отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан по отношение на “А.” ЕООД. Претендира за направените по делото разноски.

         Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която твърди, че през стопанската 2013/2014г. двете ответни дружества са засели без негово знание и съгласие, както и без наличие на правно основание процесните земеделски земи, подробно изброени в исковата молба. Посочва, че от писмените доказателства приложени към исковата молба е видно, че средният размер на добива от пшеница през стопанската 2013/2014г. е бил 417 от декар. Твърди, че ответниците са ожънали и прибрали зърното от земеделските ниви, с обща площ 1075,685 дка, т.е. същите са получили и прибрали 448,560 кг. зърно. Посочва, че към исковата молба са приложени доказателства за пазарната стойност на пшеницата през съответната година и че претендираната от него сума от 47 200 лв. представлява разликата между пазарната цена и стойността на разходите направени за засаждането и прибирането на тази култура.

 

               Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

         За удостоверяване на твърденията си, че „Б." ООД е наело ниви, с обща площ от 1075,685 декара за стопанската 2013/2014 година в землището на с.Я., община С.З., дружеството е представило 122 броя договори за наем на земеделска земя.

         Съгласно допълнителното заключение на назначената по делото комплексна (тройна) съдебно-агрономическа, техническа и икономическа експертиза общата площ на процесните имоти, описани в исковата молба, е 1047,794 дка. За 9 от тези 122 договора за наем, а именно: Договор № 200/29.07.2013 г., Договор № 199/29.07.2013г., Договор № 188/29.07.2013г., Договор № 187/29.07.2013г„ Договор № 44+106/29.07.2013г., Договор № 94/29.07.2013г., Договор № 169/29.07.2013г., Договор № 203/29.7.2013г. и Договор № 131/29,07.2013г., е открито производство по оспорване на истинността по реда на чл.193 от ГПК и  е извършена съдебно-почеркова експертиза, която изследва подписите, поставени от името на наемодателите. Съгласно заключението на експертизата подписите, поставени от името на наемодателите по Договор № 199/29.07.2013г., Договор № 200/29.07.2013г., Договор № 203/29.7.2013г„ Договор № 187/29.07.2013п, Договор № 94/29.07.2013г. и Договор № 188/29.07.2013г. (обособени в Първа група), са изпълнени от едно лице, подписите поставени от името на наемодателите по Договор № 44+106/29.07.2013г., съгласно исковата молба (или Договор № 2/44 от 29.07.2013г., съгласно заключението на вещото лице) и Договор № 169/29.07.2013г. (обособени във Втора група), са изпълнени от едно лице, а по отношение на Договор № 131/29.07.2013г. (обособен в Трета група) вещото лице заключи, че транскрипциите са несравними, което прави невъзможно  използването  на  сравнителния  метод  за  получаване  на  краен резултат, но е налице категорично сходство в останалите общи признаци.

         Ищецът е представил ведомост за изплащане на наем за ползвани от “Б.” ООД земеделски земи през стопанската 2013-2014 година в землището на село Я., за която твърди, че  се потвърждавал  факта, че собствениците на процесните имоти са възложили на ищцовото дружество обработването й. Съдът намира, че представената ведомост съдържа непълни записи, върху които са правени множество корекции, които будят съмнение за авторството и автентичността на направените в нея изявления. Наемодателите са посочени само с трите си имена, без да е посочен техният ЕГН, поради което не може да се извърши тяхното идентифициране. В графата "изплатена сума" има по няколко отбелязвания, срещу които стоят различни подписи за един и същи наемодател (в т.ч. на стр. 19 от ведомостта под № 142 за договор №200 и под № 143 за договор № 199). Между страните по договорите за наем и ведомостта, съдът също констатира разминавания. На стр.6 от ведомостта на ред 45 за договор № 188 е отбелязано, че наемодателя е Делчо Тошев Рашков, докато в представения договор № 188/29.07.2013г. е посочено, че наемодателите са Д.Т.Р. и Н.Д.Р.. На ред 44 на ведомостта за договор № 187 е отбелязано, че наемодателите са Д.Т.Р. и Н.Д.Р., а в договор № 187/19.07.2013г. е посочено, че наемодателят е Д.Т.Р.. За договор с № 44 +106/29.07.2013г. не е налице никакво отбелязване във ведомостта.  

         Ето защо съдът намира, че общата площ на земеделските земи, която има право да обработва ищеца е 951,669 декара, а не както твърди -1075,685 декара.

         По делото е безспорно установено, че трасиране на имотите не е било извършвано от ищеца. По отношение на услугата, извършена от ЕТ "Р." по възлагане от ищеца, а именно: изработване на SНР файлове за землище с.Я., които касаят 580 бр., имоти от картата на възстановената собственост на землище с.Я., техническия експерт Т.Н. в съдебно заседание е заявил, че възлагането на тази услуга не означава извършване на трасиране на место. Липсата на трасиране на процесните имоти на место се потвърждава и от свидетелските показания на св.Д..

От допълнителното заключение на комплексната (тройна) съдебно-агрономическа, техническа и икономическа експертиза се установи, че през 2014 година ищцовото дружество е заявило за подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) за стопанската 2013-2014 година общо 1047,794 декара. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1, от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че кандидатът ползва и извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал. 3, т.4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Експертното заключение е констатирало, че след извършените проверки от Разплащателната   агенция   на   "Б."   ООД   са   били   одобрени   за подпомагане общо 948,340 декара, които дружеството е декларирало, че ползва през стопанската 2013-2014 година за отглеждане на мека пшеница на 433,220 декара от 117 бр. имоти и на слънчоглед - 515,270 декара от 155 броя имоти. Видно от колона № 18 - ЗЕМЛИЩЕ и колона № 19 - ОБЩИНА на Приложение № 1 към допълнителното заключение на комплексната (тройна) съдебно-агрономическа, техническа и икономическа експертиза, касае се за обработвани от дружеството имоти в землището на с.Я., община Чирпан (по-късно включено в община С.З.). Следователно по собственото изявление на ищеца, направено пред държавните органи, администриращи подпомагането по ЗПЗП, през стопанската 2013-2014 година, същият е ползвал и лично е обработвал наети имоти в с.Я. с обща площ от 948,490 декара, като е засял със слънчоглед 515,270 декара от тях. Ето защо съдът намира, че декларираното от ищцовото дружество пред Разплащателна агенция във връзка с подпомагането му като земеделски производител противоречи на твърденията му, че други лица са обработвали и засяли наетите от него площи и   са ги засели само с пшеница.

По делото са събрани гласни доказателства.

Съдът като взе предвид, че св. Д. към момента на даването на свидетелските показания, се намира в трудови правоотношения с “Б.” ООД  приема, че е заинтересован от изхода на делото, поради което свидетелските му показания не могат да се възприемат като безпристрастни.

От друга страна свидетелските показания на св.К. изцяло опровергава  показанията на св.Д.. Св.К. е работил в "А." като мениджър производство от 2003-2004г. до октомври 2015г. Според него през 2013-2014г. нямало споразумение с "Б." и “А." не е работил имоти на "Б.". Св.К. не е виждал в с.Я. трасирани имоти от Г.. Към него представители на "Б." не са се обръщали с претенции. Между арендаторите в с.Я. е имало споразумение в предишни години, още от 2010г., но това са били споразумения с друга фирма "Б." ЕООД, с управител  бащата на П.Г., собственик на капитала на "Б." ЕООД). През стопанската 2013-2014г. свидетелят е имал устно споразумение с други арендатори в същото землище (Р.Т., А.С., и др.), като с ищцовото дружество не е имало споразумение и негови имоти не са обработвани и не са сети от "А.". Така очертаната картина се подкрепя и от показанията на св.С. (кмет на с.Я. от 2007г. до настоящия момент), съгласно който последното споразумение било от 2010г. За стопанската 2013-2014г. споразумение не е имало. Св.С. се е срещал много рядко с П.Г. през 2013-2014г. От малкото разговори, които били провеждани, разбрал, че има проблеми с арендаторите, но кои точно арендатори свидетеля не можа да посочи. Следва да се има предвид, че към момента на даването на свидетелските показания пред съда св. К. не се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество "А.”, поради което няма основание за съмнение в неговата заинтересованост от изхода на делото.

По отношение дейността на "А." ЕООД в землището на с.Я. през стопанската 2013-2014 година се установи следното:

От представените по делото доказателства се установява, че през стопанската 2013/2014 година по силата на сключени договори за наем/аренда "А." ЕООД е имало правно основание да използва земеделски имоти, с обща площ 1124,4108 хектара или 11244,108 декара, разпределени в общо 10 землища на територията на област С.З., от които 3377,083 дка в землището на с.Я., община С.З., които са подробно индивидуализирани в Анкетна карта за регистрация на земеделски производител, заверена на  11.02.2014г. на Областна дирекция “З.” - гр.С.З. заедно с приложените към нея анкетни формуляри (общо 10 броя/ по номер на имота от КВС, начин на трайно ползване, форма на стопанисване и обща площ в хектари, за които се установи, че не са идентични с имотите посочени от „Б." ООД в исковата молба.

От Допълнителното заключение на комплексната (тройна) съдебно-агрономическа, техническа и икономическа експертиза (стр. 4) се установи, че "А." ЕООД е заявило за подпомагане общо 3213 дка в с.Я., от които 1146,700 дка с пшеница и 2016,30 дка със слънчоглед. След извършената проверка от ДФЗ-РА на двойно заявените площи съгласно данните, предоставени от МЗХ "А." ЕООД е получило подпомагане за общо 2977,700 дка. За двойно заявените площи на "А." ЕООД, които са разрешени в полза на „Б." ООД (маркирани в синьо в Приложение № 1 към Допълнителното заключение), се установи, че всичките 32,71 хектара са били засети със слънчоглед. Следователно одобрените за подпомагане площи на "А." ЕООД с пшеница в землището на с.Я. са останали без промяна след проверката на ДФЗ-РА.

По отношение дейността на "Г." ЕООД в землището на с.Я. през стопанската 2013-2014 година се установи следното:

През стопанската 2013/2014 година по силата на сключени договори за наем/аренда "Г." ЕООД е имало правно основание да използва земеделски имоти, с обща площ 1187,9369 хектара или 11879,369 декара, разпределени в общо 4 землища на територията на област Р. и 3 землища на територията на област С.З., от които 3112,198 дка в землището на с.Я., община С.З., които са подробно индивидуализирани в Анкетна карта за регистрация на земеделски производител, заверена на 11.02.2014 г. на Областна дирекция “З.” - гр.С.З. заедно с приложените към нея анкетни формуляри (общо 7 броя) по номер на имота от КВС, начин на трайно ползване, форма на стопанисване и обща площ в хектари, за които се установи, че не са идентични с имотите посочени от „Б." ООД в исковата молба.

От Допълнителното заключение на комплексната (тройна) съдебно-агрономическа, техническа и икономическа експертиза (стр.4) се установи, че "Г." ЕООД е заявило за подпомагане общо 1983,300 дка в с.Я., от които 1532,600 дка с пшеница и 450,800 дка със слънчоглед. След извършената проверка от ДФЗ-РА на двойно заявените площи съгласно данните, предоставени от МЗХ "Г." ЕООД е получило подпомагане за общо 1950,200 дка. За двойно заявените площи на "Г." ЕООД, които са разрешени в полза на „Б." ООД (маркирани в синьо в Приложение № 1 към Допълнителното заключение), се установи, че всичките 9,79 хектара са били засети с пшеница. Следователно одобрените за подпомагане площи на "Г." ЕООД с пшеница в землището на с.Я. са били намалени с 9,79 хектара след проверката на ДФЗ-РА.

От Приложение № 2 към Допълнителното заключение на комплексната (тройна) съдебно-агрономическа, техническа и икономическа експертиза, представящо значимите застъпвания в кадастрални имоти на „Б." ООД с други кандидати за подпомагане, се установи че „Б." ООД е имало застъпвания за имотите в землището на с.Я. не само с "А." ЕООД и "Г." ЕООД, но също и с други арендатори, в т.ч. ППЗК Е., Г. ЕООД, Х. ООД, ЗС С., Н.Д.Н. и З. ООД.

По отношение на добивите на "А." ЕООД от засята пшеница през 2013/2014г. комплексната (тройна) съдебно-агрономическа, техническа и икономическа експертиза установи, че дружеството е засяло с пшеница общо 3804 декара на територията на община С.З., включително 1146,700 дка в землището на с.Я., община С.З.. От всичките 3804 декара "А." ЕООД е добило общо 1963,140 тона пшеница, което е дало среден добив зърно от пшеница от 516 кг/дка, за производството на тази пшеница дружеството е направило разходи в размер на 112,21 лева на декар, в които не е включен разхода за рента.

По отношение на добивите на "Г." ЕООД от засята пшеница през 2013/2014 година комплексната (тройна) съдебно-агрономическа, техническа и икономическа експертиза установи, че дружеството е засяло с пшеница общо 3707 декара на територията на община С.З., включително 1532,600 дка в землището на с.Я., община С.З.. От всичките 3707 декара "Г." ЕООД е добило общо 2047,280 тона пшеница, което е дало среден добив зърно от пшеница от 552 кг/дка. За производството на тази пшеница дружеството е направило разходи в размер на 140,40 лева на декар, в които не е включен разхода за рента.

На база на осреднените стойности от продажбите, разходите и добивите за пшеница през стопанската 2013/2014 година на "А." ЕООД и "Г." ЕООД вещите лица са заключили, че средният приход от продажба на пшеница е 274,40 лева на тон, средният разход за производство на пшеница е 123,47 лева на декар, а средният добив за пшеница от декар е 534 килограма. Следователно разликата между пазарната стойност (951,669 декара х 534 кг./декар = 508,191 тона х 274,40 лева/тон = 139 447,61 лева) и разходите за производство (951,669 декара х 123,47 лева/декар = 117 502,57 лева] на пшеницата от 951,669 декара (за които ищцовото дружество е доказало правно основание за ползване, съгласно изложеното по-горе] при среден добив от 534 кг. от декар е в размер на 21 945,04 лева (139 447,61 лева -117 502,57 лева ).

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства анкетни карти, заявления за подпомагане, както и от заключения на комплексната тройна и на съдебно-техническата експертизи, безспорно се установи, че ответните дружества разполагат с правно основание за ползване на площите, от които са добили произведеното от тях пшенично зърно през стопанската 2013-2014 година и тези техни площи не включват процесиите площи на „Б." ООД. Безспорно е установено, че произведеното количество пшеница от ответните дружества съответства на направените от тях разходи и получените приходи от продажби за площите, с които дружествата са разполагали с правно основание да ползват и следователно това пшенично зърно безспорно им принадлежи.

По делото не е установено ищцовото дружество да е било възпрепятствано, както да обработва и засее процесните имоти, така и да прибере произведената върху тях продукция. Не е установено в процесния период „Б." ООД да е уведомило ответните дружества с претенции, че същите нарушават правата му на ползвател на процесните имоти. Единственото действие, предприето от „Б." ООД е завеждане на производство по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, в което е установено с влязло в сила решение, че липсва установено ползване без правно основание от страна на лицата, които са посочени от „Б." ООД  като ползватели на посочените имоти.

Искът по чл. 59 от ЗЗД се предявява, когато липсва друга възможност за правна защита. Фактическият състав по чл. 59 от ЗЗД изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: разместване без основание на имуществени блага, при което да е настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването. Обогатилият се дължи по - малката сума между обедняването и обогатяването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства и заключения на експертизите не се установи, че процесните имоти, с обща площ от 1075,685 дка, наети от „Б." ООД, са засети с пшеница; че „А." ЕООД и „Г." ЕООД „заедно" са обработвали процесните имоти, с обща площ от 1075,685 дка, наети от „Б." ООД и че именно те са ги засели с пшеница; че ответните дружества са прибрали 448 560 кг. пшенично зърно от процесните имоти, с обща площ от 1075,685 дка, наети от „Б." ООД; че ответниците заедно са се разпоредили с 448 560 кг. пшенично зърно от земеделски земи, с обща площ от 1075,685 дка, наети от „Б." ООД, които са му принадлежали; че ищеца има сключени валидни договори за наем за всичките 1075,685 дка, за които претендира обезщетение; че са трасирани границите на процесиите имоти с обща площ от 1075,685 дка, наети от “Б.” ООД. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че след като “Б.” ООД не е установило по безспорен начин наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответните дружества, което е в негова тежест, съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, предявения иск следва да бъде отхвърлен  като неоснователен.

 

         Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения от „Б." ООД против „А." ЕООД и „Г." ЕООД иск за заплащане солидарно на сумата 47 200 лева, с ДДС, представляваща обезщетение, равно на разликата между пазарната му цена и разходите за производството за прибраното от ответниците 448 560 кг. пшенично зърно от 1075,685 дка земеделски земи в землището на с. Я., наети от “Б.” ООД през стопанската 2013/2014г. като неоснователен и недоказан.

 

         Ищецът „Б." ООД следва да заплати на ответника  „Г." ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, в размер на 2 983 лв.

 

         Ищецът „Б." ООД следва да заплати на ответника  „А." ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, в размер на 4 481 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** против „Г." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. *** и „А." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. *** иск за заплащане солидарно на сумата 47 200 лева, с ДДС, представляваща обезщетение, равно на разликата между пазарната му цена и разходите за производството за прибраното от ответниците 448 560 кг. пшенично зърно от 1075,685 дка земеделски земи в землището на с. Я., наети от “Б.” ООД през стопанската 2013/2014г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Б.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** да заплати на „Г." ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. *** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 2 983 лв.

ОСЪЖДА “Б.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** да заплати на „А." ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. *** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 4 481 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.                                                                           

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :