Р Е
Ш Е Н
И Е № 2
Гр. Пловдив, 03.01.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12709 по описа на ПРС за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от И.А.М., ЕГН **********
срещу Областна Дирекция на МВР - Пловдив. Ищцата е предявила срещу ответника
обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението й,
извършено със заповед ****-*****/**.**.**** г., с която е прекратено трудовото
й правоотношение с ответника, на основание чл. 190, ал. 1, т. 1, предл. 2 във
вр. с чл. 186, чл. 187, т. 1, предл. 2 и чл. 188, т. 3 КТ и същото да бъде
отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ******”,
както и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за това, че е
останала без работа за срок от 6 месеца, считано от 02.08.2016 г. до 02.02.2017
г., в размер на 3000 лева (по 500 лева месечно) ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с ответника на длъжност
****. Трудовото правоотношение (ТПО) било прекратено със заповед
****-*****/**.**.**** г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 1, предл. 2 във вр. с
чл. 186, чл. 187, т. 1, предл. 2 и чл. 188, т. 3 КТ. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
поради:
- процедурни
нарушения: Не била спазена процедурата за налагане на дисциплинарни
наказания по ЗМВР, тъй като ответникът бил смесил процедурите по ЗМВР и КТ.
Издадената заповед нарушавала чл. 193 КТ, доколкото не били поискани обяснения
от ищцата преди налагането на дисциплинарното уволнение. Не били спазени преклузивните
сроковете по чл. 194 КТ, в тази връзка излага, че работодателят още на
30.03.2016 г. е узнал за т. нар. нарушения.
- нарушения
по същество: твърди, че не е извършила посочените в заповедта нарушения,
като винаги съвестно и точно си е изпълнявала трудовите задължения. Посочва, че
за посочените дати за преждевременно напускане и е била изплатена пълна работна
заплата.
Ето защо
намира заповедта за незаконосъобразна и иска да бъде отменена, както и да бъде
възстановена на преди това заеманата длъжност. Излага, че след прекратяването е
останала без работа, поради което имала интерес да претендира обезщетение по
чл. 225 КТ за период от 6 месеца 02.08.2016 г. до 02.02.2017 г. В хода на
процеса посочва, че за периода 12.09.2016 г. до 16.10.2016 г. е работила в
„Бравис и КО” ООД, поради което моли за посочения период да й бъде присъдена
разликата между получаваното при ответника брутно трудовото възнаграждение за
последен пълен отработен месец и полученото трудово възнаграждение при „Бравис
и КО” ООД. Моли предявените исковете да се уважат, претендира законна лихва
върху иска за обезщетение за оставане без работа. Претендира разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника - Областна Дирекция на МВР - Пловдив.
Взето е становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията
изложени в исковата молба. Твърди, че „откриването” по смисъла на чл. 194, ал.
1 КТ е налице, когато е установен субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна
страна, които да го квалифицират като дисциплинарно нарушение и това
установяване да е станало известно на работодателя. Излага, че обстоятелството,
че е изплатена пълна работна заплата на ищцата за месеците февруари и март е
неотносимо към законността на уволнението. Моли за отхвърляне на предявените
обективно съединени искове. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените
от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ:
Относно иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарното
наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на работника/служителя наложеното наказание се
явява съответно.
По делото не
се спори, а и от събраните доказателства се установява, че ищцата е работила на
безсрочен трудов договор при ответника на длъжност ****. Не се спори и, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено, със Заповед
****-*****/**.**.**** г. на Директора на ОД на МВР гр. Пловдив, на основание
чл. 190, ал. 1, т. 1, предл. 2 във вр. с чл. 186, чл. 187, т. 1, предл. 2 и чл.
188, т. 3 КТ, както и, че заповедта е връчена на И.М. на 02.08.2016 г.
Видно от
атакуваната заповед, съобразно справки с рег. № 317р-4168/12.05.2016 г. и
317р-5721/06.07.2016 г., е констатирано, че И.А.М. пет пъти преждевременно е
напуснала работа от сградата на РУ-Асеновград, находяща се в гр. Асеновград,
пл. А. Н.Х. № *, като всяко от преждевременните напускания е не по-малко от
един час, на следните дати и часове:
- на
16.02.2016 г. в 10:44:13 часа
- на
23.02.2016 г. в 10:54:33 часа
- на
02.03.2016 г. в 10:54:33 часа
- на
07.03.2016 г. в 10:12:59 часа
-на
10.03.2016 г. в 09:50:19 часа
С деянието
си И.М. не била спазила работното време на ЛРТП /хигиенистки/, определено в
Раздел II,
т. 3.3 от Правилник рег. №
ИЯ/А-7498/20.03.2013 г. за вътрешния трудов ред на лица работещи по трудови
правоотношения в МВР към РУ „Полиция” при ОД на МВР-Полиция (раздел II, т. 3.3 „Работното време на ЛРТП
/хигиенистки/ от РУ „Полиция” Асеновград в рамките на 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица от 07:00 ч. до 16:00 ч. с обедна почивка
от 12:00 ч. до 13:00 ч.) и била осъществила състава на чл. 187, т. 1, пред. 2 КТ.
Ищецът
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя да уволни работника/служителя, а
ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за
надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение
не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще
се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се
произнесе извън сезирането /в този смисъл и само от 2016 г. - решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. №
4515/2015 г. на ВКС, IV ГО, решение № 174/13.10. 2016 год. по гр .д. № 659/2016
год. на III г.
о. на ВКС, решение № 23/02.02.2016 г. по
гр. д.№ 4553/ 2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 160/01.06.2016
по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др. /. Непредявените от ищеца
обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират.
Съдът не може да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди
предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. Решението по
иск за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти,
които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично
посочени от ищеца като такива.
Пороците на
уволнението въведени от ищеца в настоящото производство се отнасят до четири
групи:
1/. смесване
на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по КТ с тази по ЗМВР;
2/.нарушаване
на изискванията на чл. 193 КТ;
3/.
неспазване на сроковете по чл. 194 КТ;
4/.доводи по
същество – не били извършени твърдените нарушения;
Процедурата
по дисциплинарна отговорност по ЗМВР е уредена в глава 8 на закона. Съгласно
чл. 194, ал. 1 ЗМВР тази процедура касае само държавните служители в МВР.
Досежно работниците на трудово правоотношение приложение намира КТ /арг. от чл.
142, ал. 5 ЗМВР/. Не е спорно по делото, че между страните е съществувало
трудово правоотношение. Не се споделят от съда обаче доводите за смесване на
двете процедури. Видно от заповедта за уволнение същата е изцяло основана на
текстовете на КТ. Обстоятелството дали в някои от предходните документи в хода
на процедурата са цитирани текстове на ЗМВР е ирелевантно, тъй като се касае до
правна квалификация. Следва да се уточни, че неспазването на определени
разпоредби и нарушения на КТ биха опорочили уволнението на самостоятелно
основание, като не е нужно извод за това да се прави от приложимостта или не на
друг ред за дисциплинарно уволнение. Т. е. основното е работодателят да е
спазил посочения и приложим ред по КТ, а не дали се е позовавал на дадена
разпоредба на ЗМВР в хода на проверката. Горното ще се установи при
изследването на останалите твърдения въведени от ищеца.
Съобразно
практиката по реда на чл. 290 ГПК, както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /виж решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело №
768/2011 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело №
1068/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 182/07.10.2015 г. по гр. дело №
1284/2015 г. III г. о. на ВКС и др./. В настоящия случай това е спазено.
Така, видно от въпросник /л. 21 от производството/ и въпросник /л. 23 от
производството/ И.М., е бил поканена да даде обяснения за посочените по-горе
нарушения на трудовата дисциплина в периода от 16.02.2016 г. до 10.03.2016 г.
Работникът се е възползвал от правото си да даде обяснения, видно от отговор и
допълнителен отговор /л. 22 и 24 от производството/. Предвид посоченото съдът
намира, че доводът за нарушаване на изискването на чл.193, ал.1 КТ е
неоснователен и формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание,
свързани с изискване на обяснения, са спазени. Обстоятелството как е озаглавена
поканата за даване на обяснения не се отразява по никакъв начин на характера й.
За
основателен съдът намира обаче доводът за неспазването на срока по чл. 194, ал.
1 КТ, поради следните съображения:
"Откриване на нарушението",
по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение /виж решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1036/2011 г., IV г. о./. По
сходен казус свързан със съответно ОД на МВР практиката по реда на чл. 290 ГПК е посочила, че когато в докладна
записка нарушението по чл. 187, т. 3 КТ е очертано в неговите съществени
признаци и същото е адресирано до съответния дисциплинарно наказващ орган, то
срокът по чл. 194, ал. 1 КТ започва да тече именно от свеждането на тези докладни
записки до знанието на субекта на дисциплинарната власт /виж решение № 207/ 24.06.2016 г. по гр. д. №
1123 / 2016 г. на IV г. о. на ВКС/.
В конкретния случай по делото се приети справка от 12.05.2016 г., в
която подробно са описани всички нарушения на И.М., съдържащи се и в процесната
заповед. Справката съдържа подробно описание на нарушенията по дати, както и
хронологично всички извършени действия по дисциплинарната процедура. Освен
посочване на всички нарушения, същата съдържа и предложение за налагане на И.М.
на дисциплинарно наказание уволнение за това, че е напускала работа
преждевременно. Справката е подписана с думите „запознат съм” от Директора на
ОД на МВР гр. Пловдив. Х.Р. на дата 08.06.2016 г.
Представени са и две докладни записки по повод извършена проверка за
спазване и уплътняване на работното време от ЛРТП /хигиенистките/ в РУ А.
И.А.М. и Т.М. до директора на ОД на МВР гр. Пловдив. първата от дата 09.03.2016
г. и втората от 21.03.2016 г.
В първата докладна записка от 09.03.2016 г. е посочено от ВПД началник
РУ А. С.М, че на 16.02.2016 г. сутринта идвайки на работа е установил, че двете
служителки са на работното си място. Около 10:45 ч. от прозореца в канцеларията
видял, че И.М. напуска сградата на управлението. Било разпоредено на служител
да го уведоми след като И.М. се върне на работа, лично той проверил в 13:10 ч.
и 14:30 ч., но същата не била установена. Било му докладвано в края на работния
ден, че И.М. не се била върнала на работа. На 23.02.2016 г. сутринта отново и
двете служителки били на работа. Около 10:55 ч. от прозореца в канцеларията
видял, че И.М. напуска сградата на управлението. Отново разпоредил на служител
да го уведоми, когато тя се върне. Извършена била проверка в 11:50 ч., но М. не
била намерена в сградата. В края на работния ден му било докладвано, че същата
не се е върнала в сградата на РУ. На 02.03.2016 г. било разпоредено на служител
да докладва спазването на работното време от И.М.. М. дошла на работа с 40 мин.
закъснение, а след края на работния ден му било докладвано, че тя напуснала
сградата на управлението в 10:05 ч., след което не се завърнала на работа. По
повод констатираните нарушения били снети записи от охранителни камери.
Във втората докладна записка от 21.03.2016 г. е посочено от ВПД началник
РУ А. С.М, че на 07.03.2016 г. около 10:13 ч. от прозореца в канцеларията
видял, че И.М. напуска сградата на управлението. Направил две проверки в 11:00
ч. и 14:00 ч., но не открил служителката. На 10.03.2016 г. било разпоредено на
служител да докладва спазването на работното време от И.М.. Докладвано било, че
М. напуснала сградата на управлението в 09:50 ч. Ето защо извършени били две проверки в 11:00 ч. и 13:10 ч., но
служителката не била открита на работното си място. В края на работния ден му
било докладвано, че същата не се е върнала в сградата на РУ. По повод
констатираните нарушения били снети записи от охранителни камери.
Не става ясна коя е точната дата, на която адресатът (директорът на ОД
на МВР) на двете докладни записки се е запознал с тях, но най-късната възможна
дата за това е 30.03.2016 г. Това е видно от заповед № ****/**.**.****г., с
която е заповядано от директора на ОД на МВР
да се извърши проверка за изясняване на получените данни, че през м.
февруари и март 2016 г. И.А.М., ЛРТП, ******* преждевременно напуска работа. В
посочената заповед като повод за издаването са посочени постъпилите данни от въпросните две докладни записки - докладна
записка с рег. № 235р-5640/09.03.2016 г. и № 235р-7219/21.03.2016 г. по
описа на РУ А. от главен инспектор С.М.
Ето защо при така очертаната фактическа обстановка и цитирана практика,
настоящият съдебен състав намира, че органът на дисциплинарна власт, в случая
директорът на ОД на МВР е узнал за извършването на дисциплинарните нарушения
далеч преди приетата справка от 12.05.2016 г. и допълнителната справка от
06.07.2016 г., а именно най-късно на 30.03.2016
г. В описаните подробно докладни записки от 09.03.2016 г. и 21.03.2016 г.
се съдържа изчерпателна, подробна и детайлна информация относно субекта,
времето, мястото и начина на осъществяване - всички обективни и субективни
признаци отнасящи се до нарушенията. Посочени са точно, кореспондиращи с
посочените в заповедта за уволнение, датите и часовете, в които работното място
е било преждевременно напуснато.
Съдът намира, че информацията в двете докладни записки представлява
достатъчно данни, позволяващи установяването на всички съществени признаци и
квалифицирането на нарушенията като дисциплинарни такива по смисъла на чл. 190,
ал. 1, т. 1, предл. 2 във вр. с чл. 186, чл. 187, т. 1, предл. 2 и чл. 188, т.
3 КТ. В този смисъл и датата 30.03.3016 г. може да бъде определено като
най-късната такава за „откриване“ на
нарушенията по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ. Именно в рамките на
двумесечния срок от откриването на нарушението, т. е. от установяване на
посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от
него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да
определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на
работника или служителя. След
изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното
потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е
упражнено, се преклудира.
Поради всичко изложено съдебният състав намира, че срокът за налагане на
дисциплинарно наказание на И.М. е изтекъл на 30.05.2016 г., с което и се е
преклудирала възможността за налагане на наказание по „откритите нарушения“. Заповедта за уволнение е от дата 20.07.2016
г., т. е. почти 2 месеца след изтичането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ. С оглед
така извършеното процедурно нарушение и неспазване на законовия срок,
уволнението е незаконно и следва да бъде отменено въз основа на посоченото
основание.
При така изложените мотиви съдът не следва да се занимава с въпроса
извършени ли са нарушенията посочени в заповедта за уволнение или не, и да
обсъжда събраните доказателства досежно това обстоятелство, доколкото намира за
безспорно установено неспазването на срока по чл. 194, ал. 1 КТ.
Относно иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и
обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност – „*****”.. В случая не е налице пречка за
възстановяване ищцата на работа, тъй като същата е работил по безсрочно трудово
правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.
Относно иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ:
Съдебната практика е изяснила въпросът прекъсва ли се причинната връзка
между незаконното уволнение и търпените вреди (неполучено трудово
възнаграждение), ако в 6 месечния период след уволнението работникът е започнал
работа при друг работодател.
Хипотезите са разграничени според това, дали в шестмесечния срок
незаконно уволненият работник е започнал работа при друг работодател по срочен
или по безсрочен трудов договор. В първия случай първоначалният работодател
дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода преди и след времетраенето
на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била
по-ниско платена - и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза,
причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от
оставането без работа не е прекъсната. Ако в рамките на шестмесечния период
след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при
нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата
работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи
обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до изтичане на шестмесечния срок. В този
случай, работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение, не дължи
обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали
новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след
незаконното уволнение. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното
уволнение - причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа е прекъсната, поради което искът за обезщетение се явява неоснователен
/виж решение № 169 от 29.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1699/2009 г., IV г. о. и решение №944/07.12.2009 г. по гр. д. №
5022/2008 г. на IV г. о./.
Настоящият съдебен състав споделя посочената съдебна практика в частта,
в която се приеме, че при започването на друга работа по безсрочен трудов
договор в 6 месечният период и прекратяването на това второ трудово
правоотношение отново в този 6 месечен период се прекъсва причинната връзка
между първоначалното уволнение и оставянето без работа и в този смисъл
обезщетение за оставяне без работа за периода след прекратяване на втория
трудов договор от работодателя по първия такъв не се дължи независимо от
изтичането или не на 6 месечния срок, посочен в чл. 225, ал. 1 КТ.
В съдебно заседание на 29.11.2016 г. е представен оригинал на трудова
книжка на И.А.М. и е констатирано, че за периода 12.09.2016 г. до 16.10.2016 г.
същата е работила в „Бравис и КО“ ЕООД, като ТПО е прекратено по реда на чл.
71, ал. 1 КТ.
Уговарянето на срок за изпитване при сключването на трудовия договор не
променя посочените по-горе разрешения. Tрудовият договор
по чл. 70 КТ се сключва, както когато работодателят
иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява
съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е
подходяща за него. Срок за изпитване може да се уговори, както при
договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът
на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Наличието на последната не прави договора
срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с
едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Докато тече
срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, защото зависи от
волята на страната, в чиято полза е уговорен срока. Само, ако не бъде прекратен
до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно
сключен като срочен или за неопределено време /в зависимост от предварителната
уговорка на страните/ /решения № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д.№ 253/10
г.на III г.о., решение № 11 от 24.01.2012 г. по гр. д.№ 1783/11г.на IV г. о. и
решение № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д.№ 1405/10г.на IV г. о.на ВКС/. От изложеното произтича и разликата от срочния договор, при уговорката
за изпитване имаме едно условие, принципно да се провери годността на работника
или служителя да се справи с работата, което дава право на работодателя да прекрати
договора в уговорения срок. Работникът/служителят сам се съгласява да сключи
трудов договор при такива условия и се поставя в подобно положение, а освен
това липсва изначалната срочност на този договор, който би могъл да прерасне и
в такъв за неопределено време. Ето защо уговорката за изпитване на променя
разрешенията в практиката за прекъсването на причинно-следствената връзка при
прекратяване на последващо ТПО в шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ.
Не се доказа в настоящия случай при условията на пълно и главно
доказване от страна на работника, че уговорката за изпитване е била досежно
срочен трудов договор, следователно съдът намира, че уговорката за изпитване
между И.А.М. и „Бравис и КО“ ЕООД е била свързана с трудов договор за
неопределено време. При това положение с прекратяването на трудовия договор по
реда на чл. 71, ал. 1 КТ се прекъснала причинно следствената връзка между
уволнението при ОД на МВР гр. Пловдив. и оставянето без работа на И.М.. Според
приетата по делото ССчЕ за периода, в който ищцата е работила при „Бравис и КО“
ЕООД тя е получила 646.90 лева, а за същия период в ОД на МВР гр. Пловдив. е
щяла да получи 579.66 лева. Ето защо обезщетение по чл. 225 КТ се дължи само за
периода от уволнението до започването на работа в „Бравис и КО“ ЕООД, а за
останалия период претенцията по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е неоснователна.
В съдебно заседание от 29.11.2016 г. съдът е отделил като безспорно
обстоятелството, че последното получено БТВ на ищцата е за периода 01.07.2016
г. -31.07.2016 г. и е в общ размер на 638.63 лева. Никъде обаче съдът не е
отделял като безспорно обстоятелството какво е БТВ на ищцата за последен пълен отработен месец, по
смисъла на чл. 228 КТ. В този ред на
мисли съдът кредитира ССчЕ, която посочва, че БТВ на ищцата за последен пълен
отработен месец преди датата на прекратяване на ТПО е за м. 03.2016 г., тъй
като през останалите месеци до прекратяване на ТПО ищцата е ползвала отпуска и
болничен. При това положение съдът
намира, че базата за изчисляването на обезщетението по чл. 225 КТ е БТВ за
месец март 2016 г. Относно парите за храна /порцион/, те представляват
специфична добавка към трудовото
възнаграждение и се дължат по силата на чл.269, ал.2 КТ. Следва да се
различават от безплатната храна по чл.285, ал.1 КТ, която е предвидена за
специфичен характер на работата и организация на труда и винаги се осигурява в
натура – в тази насока /виж решение № 206
от 09.06.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г., ІV г.о. и № 1086/2012 г. на ІV г.о.
ВКС и решение № 23/16.02.2016 г. по гр. д. № 1407/2015 г. на ІII г.о. на ВКС/.
Възнаграждението е уговорено в трудовия договор и съдът намира, че същото има
постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, поради което следва да се
добави към сумата от 514.71 лева или базата за изчисляване на обезщетението по
чл. 225 КТ е в размер от общо 634.71 лева.
В съдебно заседание е констатирано, че ТПО между ищцата и „Бравис и КО“
ООД е започнало на 12.09.2016 г. Поради изложеното предявеният иск по чл. 225,
ал. 1 КТ е основателен за периода 02.08.2016 г. до 11.09.2016 г. Работни дни
през месец март 2016 г. са 22, поради което БТВ за всеки един отделен отработен
ден е 28.85 лева. Работните дни за
периода 02.08-11.09.2016 г. са 28 дни, следователно искът по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ във вр. с чл. 225 КТ ще се уважи до размер от 807.80 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
исковата молба – 26.09.2016 г. до окончателното изплащане, а в останалата си
част до пълния предявен размер от 3000 лв. ще се отхвърли по-изложените
съображения, като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Разноски при
този изход на спора ще се присъдят по съразмерност.
Ищцата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева,
представени са доказателства за заплащането – л. 173 от делото. Постъпило е
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, ситуирано в отговора на
исковата молба. Възражението е неоснователно, поради следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове. Съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения по исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 420 лева
/МРЗ към дата на договор за правна защита и съдействие – чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредбата/, а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 440 лева /чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата/.
При минимален размер от 860 лева на дължимото адвокатско възнаграждение и
съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални
действия, проведените три открити съдебни заседание, съдът не счита, че следва
да намаля претендирания размер и счита възражението за прекомерност за
неоснователно. От така претендираното възнаграждение и доколкото в договора за
правна защита и съдействие не е посочено каква част е относима към всеки иск,
съдът намира, че 440 лева са уговорени за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а
останалите 460 лева по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъди за
разноски сумата от 578.48 лева (460 лева + 440/3000x807.80).
Ответника
по производството претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК са дължими на ответника само за иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ и то по съразмерност. Минималният размер за този иск по Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 440 лева /чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата/. Ето защо на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъди сумата от 321.52 лева /440/3000x2192.2/.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна
на уволнението – 80 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа – 80 лева, и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа –
32.31 лева или общо 192.31 лева. В
негова тежест ще се възложат по съразмерност и разноски за ССчЕ от бюджета на
съда /относими единствено по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/ в размер на 20 лева.
Така
мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на И.А.М., ЕГН **********, с
адрес ***, извършено със Заповед ****-*****/**.**.**** г. на директора на
Областна Дирекция на МВР – Пловдив., с адрес - гр. Пловдив., ул. „К.Б.“ № * –
Х.Г.Р, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 1, предл. 2 КТ – дисциплинарно
наказание уволнение, считано от 02.08.2016 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.А.М., ЕГН **********, с адрес *** на
заеманата преди уволнението длъжност – „*****”..
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив., с
адрес - гр. Пловдив., ул. „К.Б.“ № *, представлявано от Х.Г.Р – директор, да
заплати на И.А.М., ЕГН **********, с адрес ***:
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 807.80 лева – обезщетение за периода от 02.08.2016 г.
до 11.09.2016 г., в който период И.А.М. е останала без работа вследствие на
незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 26.09.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 12.09.2016
г. до 02.02.2017 г.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
578.48 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по съразмерност.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Областна Дирекция на МВР – Пловдив, с адрес - гр. Пловдив, ул.
„К.Б.“ № *, представлявано от Х.Г.Р – директор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 321.52 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив, с
адрес - гр. Пловдив, ул. „К.Б.“ № *, представлявано от Х.Г.Р – директор, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 192.31 лева - държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 20
лева– разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ПОС в двуседмичен срок, считано от 03.01.2017 г., на осн. чл. 315,
ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ЛШ