Присъда по дело №169/2019 на Окръжен съд - Хасково

М О Т И В И

 

към Присъда № 17 от 04.04.2019 г., постановена по НОХД № 169 по описа за 2019 г. на Окръжен  съд – Хасково

 

Окръжна Прокуратура – Хасково е предявила обвинение срещу Т. Б., роден на **** в ****, ***** гражданин, с **** паспорт № ******, издаден на *****., женен, неосъждан, със средно образование, ****** за това, че на 28.12.2018г. на ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, дал подкуп /дар/ - парична сума в размер на 10 евро /една банкнота с номинал от 5 евро, със сериен № ****** и една банкнота с номинал от 5 евро, със сериен № *****/, с левова равностойност 19,56 лв., на длъжностни лица – полицейски органи, а именно на Г.З.С.– **** на ГКПП „Капитан Андреево“ от ****, със специфично наименование на длъжността ***** и на А. А. – ***** с ранг „*****“ в ****, командирован от **** и разположен от ****** за участие в съвместна операция на ГКПП „Капитан Андреево“ , за да не извършат действие по служба – да не извършат задълбочена /обстойна/ проверка на управлявания от него л.а. марка и модел „Рено Меган“, с **** рег. № ***** и на документите на същия, и за да не извършил **** Г.З.С.действие по служба – да го пропусне да премине заедно с М.С.с л.а. марка и модел „Рено Меган“, с **** рег. № ***** от Р България в Р Турция – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е повдигнато. Намира, че фактите и обстоятелствата изложени в съобразителната част на обвинителния акт субсумират съставите на престъпленията, за които подсъдимият е предаден на съд. Основният фокус в пледоарията на прокурора е индивидуализацията на наказанието. Пледира наказанието на подсъдимия да бъде определено по реда на  чл. 58а, вр. чл. 55 от НК, като съда му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от около 6 месеца, чието изтърпяване да отложи по реда на чл. 66 от НК, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба”.

Защитникът на подсъдимия Б. – адв. К. релевира искане съдебното производство да протече по реда на съкратено съдебно следствие, регламентиран в Глава XXVII от НПК, а именно по реда на чл. 371, т. 2 – с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимият се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В пледоарията си защитникът споделя виждането на прокурора по отношение на наказанията на подсъдимия, като моли наказанието „глоба“ да бъде определено в минимален размер.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от неговия защитник. Признава се за виновен и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези факти. В последната си дума изказва съжаление и разкаяние за стореното.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ  НПК – чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2018г. подсъдимият Т.Б. пребивавал на територията на *****, откъдето си закупил л.а. марка и модел „Рено Меган“, с **** рег. № ****. За целта между него и продавача - **** гражданин, бил съставен договор за покупко-продажба, от който подсъдимият получил екземпляр. В *** град Б., преди да отпътува за ****, подс. Б. срещнал свой съгражданин - св. М. С.. Последният го помолил да го вземе със себе си и двамата заминали за *** със закупения от подсъдимия л.а.„Рено Меган", като имали намерение да минат през Р Сърбия, Р България и Р Турция. Те влезли у нас от Р Сърбия през ГКПП "Калотина шосе" на 28.12.2018г. в 13:49 часа и се отправили директно към ПСПП "Капитан Андреево", общ.Свиленград, обл. Хасково, откъдето искали да излязат от страната ни за Р Турция.

С управлявания от подсъдимия л.а. „Рено Меган", той и св. С., пристигнали на ГКПП "Капитан Андреево" малко преди 18:00 часа на инкриминираната дата. В този момент на пункта служебните си задължения във връзка с осъществяване на граничен контрол изпълнявали свидетелите Г. З. С., А. А. и А.В. А. – всички, имащи качеството на длъжностни лица – полицейски органи.

Към инкриминираната дата св. А. бил **** на ГКПП "Капитан Андреево" от *****. Сред длъжностните му задължения било ръководство на служителите на *****, които били на смяна. Св. Г. С. пък била ***** в същата група - ***** на ГКПП "Капитан Андреево" от ****, със специфичното наименование на длъжността *****". Тя изпълнявала служебните си задължения с полицейска униформа, носеща отличителните белези на *****, удостоверяваща длъжностното й качеството. Като служител в структура при *****, нейните правомощия били регламентирани в Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС №104/20.05.2002г., Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.55/21.07.2015г., както и в длъжностната й характеристика.

Въз основа на горепосочените актове, като полицейски орган, св.С. имала правомощията да осъществява граничен паспортно-визов контрол на ГКПП "Капитан Андреево" на лицата и транспортните средства, преминаващи през границата на Р България за Р Турция, като сред основните й задачи били разкриване и предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на ГКПП. При осъществяване на граничния контрол, тя била оправомощена да извършва самостоятелни и/или съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства и техните документи и да не допуска преминаването им през гранично контролно-пропускателния пункт, когато те не отговаряли на условията, предвидени в нормативен акт, или били налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница. При проверката на документите на превозните средства, като *****, извършващ проверка на първа линия, каквито функции именно св. С. изпълнявала на инкриминираната дата - 28.12.2018г., на автоматизирано работно място /АРМ/ №12. Тя имала право да изисква от водачите документ за регистрация на моторното превозно средство и документ за неговата собственост, както и да извършва сравнение на идентификационните номера на самото превозно средство с тези, записани в документите. Когато при проверката на лицата, превозните средства и на представените от тях документи не се констатирали нередности, св. С. следвало, след въвеждането им в граничната система, да положи изходен граничен печат в документите им за пътуване и да ги пропусне да преминат през ГКПП "Капитан Андреево" от Р България за Р Турция. В случай обаче, че при проверка на документите, включително и тези, касаещи превозните средства, се установели признаци за фалшифициране, подправяне или несъответствие, С. имала правото да отклони водача, пътниците и превозното средство за задълбочена /обстойна/ проверка, която се извършвала на втора линия. Тя имала това правомощие и когато не й бъде представен документ за собственост и/или за регистрация на превозното средство, както и, ако за автомобила, при проверка в автоматизираната информационна система „Граничен контрол", се установели данни, че е предмет или средство на престъпление или нарушение.

При изпълнение на служебните си задължения като **** на ГКПП "Капитан Андреево" **** Г. С. имала достъп само до българската информационна система, но не и до европейските бази данни /т.е. от Шенгенската информационна система/, с какъвто разполагал св.А. А.. Последният заемал длъжността ***** и в страната си на произход работел на **** *****. Като граничен полицейски служител на държава-членка на Европейския съюз, А. бил командирован от ***** и към 28.12.2018г. изпълнявал, наравно с българските си колеги, функции по граничен контрол на ГКПП "Капитан Андреево", като участник в съвместна операция по охрана на българската граница с Р Турция. Там той бил разположен по линия на *****/. Последната, съгласно Регламент (ЕС) 1624/14.09.2016г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа, провеждала дейности по външните граници на ЕС за подсилване на граничния контрол. Командироването на гранични служители от държавите-членки било именно с цел да бъдат разполагани от Агенцията в определени гранични зони за подпомагане на компетентните национални органи на приемащата държава-членка по време на съвместни операции, бърза гранична намеса или в рамките на екипи за съдействие в управлението на миграцията. Всяка съвместна операция се координирала от Агенцията въз основа на оперативен план, задължителен за нея, за приемащата държава и за участващите държави-членки. Той включвал описание на ситуацията, начина на действие, целите на разполагането, географската област на провеждане на операцията и нейната продължителност, описание на задачите, отговорностите, специални инструкции за екипите, включително относно разрешените справки в бази данни, както и техния състав. Съгласно горепосочения Регламент (ЕС) 1624/14.09.2016г. /чл.40 и сл./, членовете на екипите трябвало да са способни да изпълняват всички задачи и да упражняват всички правомощия за граничен контрол и връщане, както и тези, необходими за изпълнение на целите на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно Кодекса на шенгенските граници и Директива 2008/115/ЕО. При изпълнение на задачите си и упражняване на своите правомощия те се ръководели от правото на Съюза, международното право, както и от националното право на приемащата държава-членка. Членовете на екипите /какъвто бил св. А./ упражнявали правомощията си единствено съгласно инструкциите и като общо правило – в присъствието на гранични служители или персонал от приемащата държава. При изпълнение на своите функции, те имали правото да носят собствената си гранична униформа, както и синя лента на ръкава с отличителните знаци на ЕС и Агенцията, които ги идентифицирали като участници в съвместна операция и удостоверявали длъжностното им качество на полицейски органи.

Съвместната операция, в която *** А. А. участвал и заради която в периода от 10.10.2018г. до 02.01.2019г. бил разположен от **** на ГКПП "Капитан Андреево", била с наименование „Фокусни точки 2018 сухоземни граници" /СО „Сухопътни Координационни звена 2018“/. В нея той участвал като длъжностно лице - полицейски орган - ***** Като такъв, служебните му задачи и функции били утвърдени с Решение 38/23.11.2016г. на **** за приемане на профилите и общия брой гранични служители и друг съответен персонал, които да бъдат предоставени на екипите на Европейската гранична и брегова охрана. Според същото, като експерт по документи, св. А. бил служител на компетентен национален орган на държава-членка, който имал опит в провеждането на задълбочени проучвания на широк спектър от документи, свързани с пътувания. Същият имал право да оценя автентичността на документите и дали те се представят от законния притежател, да извършва подробни изследвания на подозрителни документи, да изпълнява обучителни мерки за ****, да насочва документите от експертиза към ****.

Действайки в съответствие с правната рамка и насоките, включени в оперативния план на операцията, както и горепосоченото европейско и национално ни законодателство, към 28.12.2018г. **** А. осъществявал функциите си на ***** на ГКПП "Капитан Андреево". Той оказвал помощ и съдействие на българските гранични полицаи, като водил наблюдение на пътнико-потока, извършвал анализ на същия и преценка кои пътници и автомобили отговарят на рисковия профил и подлежат на по-задълбочена проверка, като ги посочвал на българските гранични служители, работещи на ****. След това съвместно с тях преглеждал представените от лицата документи, включително относно моторните превозни средства – свидетелство за регистрация, пълномощно, договор. В случай на съмнение или нередност, св. А. отправял устно искане до граничния служител на първа линия автомобилът и лицата, пътуващи с него, ведно с документите, да бъдат изпратени за контрол на втора линия. Там той сам или съвместно с българския граничен полицай извършвали обстойна проверка на документите на автомобила и на самия автомобил, като сравнявали посоченото в свидетелството за регистрация с ВИН-номера на превозното средство. Също така А., с оглед достъпа му до всички системи с бази данни на страните от Европейския съюз, извършвал и съответни справки относно лицата, автомобилите и представените от тях документи. Той самият обаче нямал правомощието да въвежда техните данни в българската гранична система, както и да полага изходни гранични печати в документите им за пътуване с цел тяхното пропускане през границата от Р България в Р Турция. Последното било в правомощията на съответните български гранични полицаи, работещи на смяна на ГКПП "Капитан Андреево".

На 28.12.2018г., при пристигането му на ГКПП „Капитан Андреево", подсъдимият Б. се позиционирал с управлявания от него л.а. марка и модел „Рено Меган“, с *** рег. № *** и спътника си св. М.С.на трасето на АРМ №12 на изход от Р България за Р Турция. В този момент в граничната кабинка, наред със св. С., бил и св. А., както и св. И. В. А. – **** на ГКПП "Капитан Андреево". От автомобила си, през отворения прозорец на гишето, подсъдимият подал на св. С. носените от него и сънародника му документи, които граничните полицаи С. и А. започнали да преглеждат. Това били **** паспорт с №****, издаден на *****. на Б., *** паспорт с №****, издаден на ****на С., и свидетелството за регистрация на лекия автомобил „Рено Меган". То било на ***език, като в него бил поставен и договорът за покупко-продажба от 27.12.2018г., съставен между подсъдимия – в качеството му на купувач и ***** собственик на превозно средство – в качеството му на продавач. В договора, който също бил на *** език, с печатни букви, след дълго многоточие, в крайно дясно били изписани имената на продавача, което ги правило трудно забележими за разлика от тези на Б. – изписани ръкописно, с химикал, заемащи целия ред. Същевременно от долу на бланката също било изписано ръкописно името на подсъдимия като купувач, но фигурирал само един подпис, разположен непосредствено след неговото име и под графа „продавач“, като по този начин не ставало ясно за кого е положен - за продавача или за купувача.

С оглед така съставения и представен от подсъдимия договор, свидетелите С. и А. в първоначалния момент, както и св. А., не успели да забележат, че в същия имало име на продавач с печатни букви и че то съответствало на собственика на автомобила по регистрационен талон. Поради това, на *** език и с жестове, те поискали от Б. да представи пълномощно, от което да е видно, че е упълномощен от собственика по талон да управлява превозното средство. Комуникацията между тях протичала трудно, понеже подсъдимият не разбирал добре*** език, а владеел писмено и говоримо ****, какъвто език обаче С. и А. не говорели. С превода не успял да помогне и св. А., който междувременно напуснал АРМ №12 с оглед пристигнали на неговото работно място /АРМ №8/ излизащи от страната автобуси.

Въпреки езиковата бариера, **** гражданин Т.Б. успял да разбере, че граничните служители Г. С. и А. А. изискват от него допълнителни документи, с каквито не разполагал. С жестове и на *** език, изправен до гишето през отворения прозорец, той им обяснил, че няма какво друго да представи. Тъй като възникналите съмнения за нередовност на документите за превозното средство не били отхвърлени, С. преценила, че на този етап не следва да пропусне двамата ***** граждани и автомобила да преминат през ГКПП "Капитан Андреево" от Р България в Р Турция. Съвместно със св. А. те решили да отклонят пътниците и превозното средство, ведно с документите, за контрол на втора линия. Там двамата гранични служители възнамерявали да им извършат задълбочена /обстойна/ проверка. В хода й щели да сравнят посоченото в свидетелството за регистрация с ВИН-номера на превозното средство, св.А. щял да направи справки за същото и неговата собственост в *****система с данни, до която имал достъп, като при необходимост щели да бъдат извършени и подробни изследвания на представените от подс. Б. документи и евентуално да бъдат насочени от А. за експертиза към трета линия. За тази цел, а именно за изпращането им за обстойна проверка на втора линия, св.Г. С. започнала да въвежда в граничната система данните на автомобила от талона и тези от паспортите на двамата **** граждани.

От действията на свидетелите С. и А., както и от проведените разговори между тях, на подс. Б. му станало ясно, че той, спътникът му и превозното средство няма да бъдат пропуснати веднага от Р България за Р Турция, а предстои да им бъде извършена обстойна проверка. За да я избегнат и с цел да им бъде разрешено непосредствено преминаването на границата ни през ГКПП "Капитан Андреево" за Р Турция, Б. взел внезапно решение да даде подкуп на граничните полицаи А. и С.. Последната тъкмо била въвела в граничната система данните от талона на автомобила и от паспорта на подсъдимия за изпращането им на втора линия, като оставало да въведе и тези от паспорта на св. М.С., когато подсъдимия се пресегнал през отвореното гише и взел от бюрото на С. паспорта си. След това той поставил в него две банкноти с номинал от по 5 евро – едната със сериен номер **** , а другата - със сериен номер ***** и го върнал обратно през прозореца в гишето, като го подал в посока двамата гранични служители. Паспортът, ведно с дадената като подкуп сума в размер на 10 евро, с левова равностойност 19,56 лева, бил поет от св. А. А.. Той стоял в граничната кабинка, изправен до колежката си С., която все още не била приключила с въвеждането на данните в граничната система от паспорта на С.. При разтваряне на документа от страна на св.А., между страниците се видели двете поставени от Т.Б. банкноти от по 5 евро, които преди това не били там и с които той целял да подкупи униформените. ***** гражданин дал дара на двамата ****, за да не предприемат планираната от тях проверка, каквато действие по служба А. и С. имали правото да извършат, и да бъде пропуснат да премине през ГКПП "Капитан Андреево" от Република България в Република Турция със спътника си М.С.и с лекия автомобил „Рено Меган" рег. № *****, с каквото правомощие разполагала св. С. като *****.

Граничните полицаи Г.С. и А. А. отказали да се възползват от подкупа, даден им от подсъдимия. С оглед така създалата се ситуация, С. останала на АРМ №12, а А. взел представените от подс. Б. документи, ведно с дадения от него дар, и ги отнесъл в дежурната стая. Там той докладвал за случая на ****  св. А. А., на когото предал документите и парите. Било взето решение да бъде уведомен дежурен разследващ полицай, като с протокол за разпит на свидетел било започнато настоящото досъдебно производство. В хода му с протокол за доброволно предаване св. А. предал банкнотите, предмет на подкупа.

Междувременно документите, представени от подс. Б., и автомобилът били подложени на задълбочена проверка. В нея участие взел и св.Х. Я.Х., *** в ****. Извършената проверка, включително на трета линия, не установила нередности, както и направените от св.А. А. справки за посочения автомобил „Рено Меган" в ШИС. Същият не се издирвал, съществувала и сделката, обективирана в представения от Б. договор за покупко-продажба между него и **** гражданин, посочен като собственик по талон на превозното средство. Тогава граничните служители отново разгледали предадения им от Б. договор за покупко-продажба и установили, че в същия в действителност фигурират не само неговите имена като купувач, но и данните на **** гражданин, собственик по талон, като продавач, които били изписани печатно.

Подсъдимият е бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед № УРИ 4536зз-278/28.12.2018г. на Началника на 02 Група на ГКПП „Капитан Андреево“ – ГПУ-Свиленград, считано от 20:00 часа на 28.12.2018г.

От приложена по делото справка от официалния сайт на БНБ се установява, че предметът на престъплението – две банкноти с номинал от 5 евро, е с левова равностойност 19,56 лв.

Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗМВР, ГД „Гранична полиция“ осъществява дейностите по чл. 6, ал. 1, т.1-3, т. 6-9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, а именно оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, информационна, контролна, превантивна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗМВР повелява, че охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Р България, като дейността се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез патрулно – постова дейност. Съобразно чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 ЗМВР контролната дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място; проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средство, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и документи. Видно от чл. 31, т. 1 ЗМВР, административнонаказателната дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез установяване на административно нарушения и налагане на административни наказания. По силата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители – полицейски органи. Органите на областните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 (чл. 56, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗМВР). Полицейските органи са органите на областните дирекции (чл. 57 от ЗМВР).  

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия Т.Б., разпитите на свидетелите Г. З. С., А. А., А. В. А., И. В. А., М.С.и Х. Я. Х., приобщени по реда на чл. 371, т. 2 НПК; от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 194/2018 г., по описа на ГПУ - Свиленград; от предявените, на основание чл. 284 от НПК, на страните веществени доказателства, представляващи една банкнота с номинал от 5 евро, със сериен № **** и една банкнота с номинал от 5 евро, със сериен № *****/с обща левова равностойност към инкриминираната дата 19,56 лв., съгласно курса на евро към лев на БНБ/.

Така събраните доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви, установяващи времето, мястото и авторството на деянието, като същите кореспондират и с направените от самия подсъдим пълни самопризнания. С показанията на горепосочените свидетели се установяват обстоятелствата по престъпната деяние на Б., осъществяващо състава на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК. Пълни, точни и еднопосочни да сведенията на полицаите С. и А., като именно А. е възприел поставените в паспорта на подсъдимия 2 банкноти с номинал от 5 евро.

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства.

По правната квалификация на деянието:

            При така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин. От обективна страна по делото е установено, че на инкриминираната дата 28.12.2018г. подсъдимият Б. е дал дар на свидетелите Г. С. и А. А., които са имали качеството, както на полицейски органи така и на длъжностни лица, за да не извършат действия по служба, изразяващи се в това същите да не извършат обстойна проверка на управлявания от него л.а. марка и модел „Рено Меган“, с *** рег. № ****, както и на документите на автомобила, както и да извършил св. С. действие по служба – да го пропусне да премине с управлявания от него автомобил и спътника му св. С. през границата на страната ни за Р Турция. Няма спор в случая, че деянието е било довършено, след като подсъдимият е поставил двете банкноти в паспорта си, който предал на св. А. на граничната кабинка на АРМ № 12 и по този начин е прехвърлил владението върху двете банкноти на полицейските служители, който са се намирали в граничната кабинка. Подсъдимият е протегнал ръка, взел паспорта си от граничната кабинка, поставил предмета на престъплението между страниците му и го подал към св. А. и С.. Липсва разговор с полицейските служители относно дара поради трудната комуникация помежду им, но е очевидно, че действията на подсъдимия са били насочени и към двамата свидетели, а не само св. А., който поел паспорта на Б., с поставените в него две банкноти от по 5 евро.

Установено е още, посредством длъжностната характеристика на св. С., че към инкриминирания момент същата имала както качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК, така и качеството полицейски орган с оглед заеманата от нея длъжност, а именно ******

            Св. А. също имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК е бил полицейски орган по смисъла на европейското законодателство, така и на ЗМВР. А. заемал длъжността *****.

            Към инкриминираната дата св. А. бил разположен от „*** като участник в съвместна операция по охрана на българската граница с Р Турция и изпълнявал функции по граничен контрол.

Няма спор още, че към момента на извършване на проверката на граничната кабинка двамата са осъществявали служебните си задължения, като С. е била подпомагана от А..

            От субективна страна, Б. е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал, че предстои да му бъде извършена обстойна проверка от служители на „Гранична полиция“. Взетото решение е било продиктувано от намерението на Б. да мотивира А. и С. да пропуснат да извършат служебните си задължения по извършването на задълбочена /обстойна/ проверка на управлявания от него л.а. „Рено Меган“ и документите на автомобила и за да извърши С. действие по служба – да пропусне  Б. да премине с управлявания от него автомобил и спътника му св. С. през границата на Р България за Р Турция. Б. категорично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, като е искал тяхното осъществяване, като безспорно е бил наясно с качеството на „полицейски орган“ на свидетелите, които са носели униформи. Тези признаци говорят за прекия умисъл на извършеното от подсъдимия.       

Поради изложеното съдът призна подсъдимия Т.Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК - за това, че на 28.12.2018 година, на ГКПП „Капитан Андреево”, обл. Хасково, община Свиленград, дал подкуп /дар/ – парична сума в размер на 10 евро, с левова равностойност 19,56 лева на длъжностни лица - полицейски органи, а именно: на **** Г. З. С. – ****, и ***** А. А. – ***** за участие в съвместна операция на ГКПП „Капитан Андреево”, за да не извършат действие по служба – да не извършат обстойна проверка на управлявания от него лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган”, с **** регистрационен номер ***** и на документите на същия, и за да извърши **** Г. З. С. действие по служба – да го пропусне да премине заедно с М.С.с посочения лек автомобил от Република България в Република Турция.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до десет години и „глоба“ до петнадесет хиляди лева.

Съдът определи вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление на плоскостта на чл. 54 НК, като прие, че степента на обществената опасност деянието му не е висока. Установената фактология по делото не позволява да се приеме, че извършеното от дееца се отличава с признаци, които да обуславят по-висока степен на обществената опасност в сравнение с други подобни случаи. От друга страна, личността на самия деец не се отличава с висока степен на обществено опасност, а напротив същият е с чисто съдебно минало и видно от справката, е с добри характеристични данни, а също така се занимава с *****. Изразява искрено съжаление за извършеното, оказал е съдействие в хода на наказателното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. При така обусловения превес на смекчаващите вината обстоятелства, настоящият състав на Окръжен съд – Хасково определи наказания в размер, близък до техния минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3, т.е. окончателният размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 4 месеца. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

За постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед констатацията, че личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност, съдът прецени, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието, поради което и доколкото са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от 3 години.

Налице е предпоставката на чл. 307а НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на предмета на престъпленията по раздел IV на глава осма от НК. В изпълнените на законоустановеното изискване, съдът постанови отнемане в полза на държавата на веществените доказателства и предмет на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 304а от НК, представляващо една банкнота с номинал от 5 евро, със сериен № **** и една банкнота с номинал от 5 евро, със сериен № ****** /с обща левова равностойност към инкриминираната дата 19,56 лв., съгласно курса на евро към лев на БНБ/

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :