Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 16.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври през 2018 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2121 по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 241311 от 17.10.2017 г. постановено по гр.д. № 24649/2017 г. на СРС, 78 състав,
са уважени предявените на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Е.Л. Г.и М.К.Г., а именно за признаване за установено, че те двамата дължат на „Т.С.” ЕАД, солидарно следните суми: 3301,48 лв. -
стойността на потребена от ответниците
топлинна енергия за периода май 2014 г. - април 2016 г., 253,49 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 301,48
лв., за периода 15.09.2015 г. - 02.11.2016 г., КАТО СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете в следните части: в частта за признаване за установено, че ответниците Е.Л. Г.и М.К.Г. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД,
сума в размер над 3 301,48 лв. до пълния предявен размер
от 3 322,32 лв. - цена за ползвана топлоенергия, и сума в
размер над 253,49 лв. до пълния предявен размер от 255,10
лв. - лихва за забава върху главницата.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ответниците Е.Л. Г.и М.К.Г. да заплатят солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата
от 537,95 лв разноски
в исковото производство и сумата от 125,94 лв. за разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
Това
решение е обжалвано в срок от ответниците М.К.Г. и Е.Л. Г.в частите, в които исковете срещу тях са били
уважени, респ. и в следващата от това отговорност за разноските.
С въззивната жалба
се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при
нарушение на материалния и на процесуалния закон. Конкретно се правят
оплаквания за липса на доказателства за дължимост на
исковите суми поради недоказване наличието на отоплителни тела в жилището, на
което ответниците са собственици, липсата на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод
за дължимост на претендираните от ищеца суми,
не се установявало и изправността
на уредите, чрез които е извършвано
измерването на топлинна енергия (ТЕ) през процесния период, липсата на отчетните документи от данните в абонатната станция за установяване на количеството постъпила
ТЕ в нея, поради което не следвало да
бъде обсъждана СТЕ която е дала заключение само по документи от ищеца и третото лице-негов
помагач. Изложени са оплаквания за нарушение на процесуалния закон, поради неуведомяването
им за доклада на съда , не призоваване на съдебно заседание попречило им да
поставят въпроси на вещите лица, необсъждане на направените тотях
с отговора на исковата молба възражения и оспорвания и искания по
доказателствата, вкл. и по искането им ищецът да представи издаваните помесечно фактури, които пропуски на съда дискредитирали
приетите по делото ССчЕ и СТЕ. Излагат се и оплаквания относно размeра на присъдените в
полза на ищеца разноски, тяхната прекомерност и други оплаквания по нарушаване правото
им да оспорят размера на разноските поради непризоваването им за съдебно
заседание пред СРС.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД не са дали
писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба
след този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва
жалбата, претендира разноски за въззивната инстанция 200лв.
за защита от юрисконсулт съгласно представен списък на разноските за въззивната
инстанция по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение, е валидно,
а в обжалваните части и допустимо.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. В случая съобразно оплакванията по въззивната
жалба, в предмета на възивна проверка за правилност
се очертават фактите относно това, дали е доказано ответниците да
са потребили ТЕ за битови нужди, за което се иска да
заплатят цена за процесния
период – месец април
2014 г. до месец април
2016 г., както и дали през процесния
период за посочения обект е потребено количеството топлоенергия на претендираната стойност от
ищеца, респ. и лихви за забава върху нея.
Първоинстанционният съд е основал решението си на база
приетите по делото доказателства, че ответниците са собственици
на топлоснабдено жилище в гр.София, за което се търси
цена на ползвана ТЕ, и по тази причина се явявали и страна в облигационното
отношение с ищеца по доставка на ТЕ по силата на закона- чл.153 от ЗЕ по договор
при Общи условия (ОУ), обвързващи ответниците
като собственици на жилище в топлоснабдена
сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за
жилището им, съответна на размер за главница, установен от приетата по делото
СТЕ, и лихви за забава върху цената на тази услуга, определени от съда по реда
на чл.162 от ГПК, установени от приетите по делото писмени доказателства, вкл.
и представените от третото лице-помагач
такива за отчети и изравнение по отоплителни периоди, и съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), които
доказателства не са били оспорени в процеса. Тези фактически констатации и
правни изводи въззивният съд , при съвкупна преценка
на същите доказателства, намира за правилни, и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към мотивите на първоинстанционното решение
изцяло, като ги споделя като свои, в частта относно наличие на консумирана ТЕ на
стойност общо 3301,48 лв., тъй като са основани на приетите по делото
доказателства, които сочат на качеството потребител на топлинна енергия на ответниците като собственици на топлоснабдено
жилище за исковия период, по смисъла на чл.153 от ЗЕ, респ. същите се явяват и
задължени лица, солидарно като съпрузи, да
заплатят цената на тази консумирана ТЕ за исковия период за отопление и битово
горещо водоснабдяване в установения по делото размер от СТЕ 3301,48лв., която сума включва стойността на доставена за
жилището на ответниците ТЕ за топла вода, отопление-
за наличие на щранг-лира, без да е начислявана ТЕ за
отопление от радиатори, доколкото такива в жилището липсват.
Ответниците не оспорват да са собственици на процесното жилище, правата им се установяват от
представения нотар.акт за ипотека, следователно
двамата се явяват потребители на ТЕ за битови нужди, съгласно чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката, която облигационната връзка - договор за продажба на
топлинна енергия - се създава по силата на закона.
Съгласно
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане
от потребителите. Ищецът е обявил надлежно ОУ от 2014 г. за доставка
на топлинна енергия, което е служебно известно на съда. Според
чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните
с публикуваните ОУ потребители на
топлинна енергия могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото
не се твърди и не се доказва ответниците
да са подали възражение по посочения ред.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че най-късно към
25.04.2001 г., сградата в която е жилището на
ответниците, представляващо етажната собственост, е била
топлоснабдена и "Т.С." е доставчикът на ТЕ, като в жилищата са
монтирани индивидуални уреди за разпределение на ТЕ от третото лице-помагач изискване съгласно
ЗЕЕЕ/отм./)., с изключение на жилището на ответниците, където такива измервателни уреди на отполителни тела не са монтирани- приет и не е оспорен
протокол от ОС на ЕС от 25.04.2001 г. за това по делото. В този
смисъл, съдът намира за основателно заявеното от ответника възражение за
липсата на ползвана ТЕ за отопление радиатори, но такава ТЕ, отдадена от
радиатори, не е и начислявана за исковия период за жилището на ответниците.
От
заключението на СТЕ се установява, че сградата – етажна собственост, в която се
намира жилището, е извършвано е разпределение на топлинната енергия по
системата за дялово разпределение (чл.139 ЗЕ) от лице, като за жилището на ответниците ТЕ е определяна на база щранг-лира
и 2 бр. водомери за топла вода. При разпределянето на топлинната енергия е
спазена Методиката по Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването.
Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно
изготвено, основано и на приети и неоспорени по делото писмени доказателства. Представеният
и приет по делото документ от третото лице-помагач - формуляр за отчет за двата
отполителни сезона 2014-2015 и 20-154-2016 с абонат ответника
М.Г., имат подпис за абоната, от съдържанието им се установява наличие на отчет
на база мощност за щранг и отчети по 2 водомера. Оплакванията
за нищожност на Наредбата от 2007 г. не могат да се разглеждат от въззивния съд, доколкото същата е подзаконов нормативен акт
, от общ характер, и валидността й се преценява само от ВАС съгласно чл.132,
ал.2, т.1 от АПК, и е изключена преценката на общия граждански съд за
законосъобразност, вкл. нищожност, на такъв нормативен акт като Наредба на
министерство на икономиката и енергетиката по силата на законова делегация с
чл.125, ал.3 от ЗЕ.
Експертът
по СТЕ, приета пред първоинстанционния съд, е констатирал още, че заложената в подробните
изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по
общия топломер. Размерът на дължимите суми за топлинна енергия, потребена в имота през процесния
период, е представена в таблица към
заключението, като всички суми за топлинна енергия са без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от ищеца на
база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба 16-334 с годишно изравняване по
реален отчет на монтираните в имота уреди от фирмата за дялово разпределение.
Като е съобразило извършеното от ищеца отчитане и от третото лице – помагач
дялово разпределение, вещото лице е дало заключение за тяхната съобразност с
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и
Общите условия. Ответниците не са оспорил
заключението на вещото лице в срока по чл.200 от ГПК. Възражението на ответниците с въззивната жалба,
че не са били редовно призовани за откритото съдебно заседание пред СРС и не им
е бил връчен доклада на съда по чл.140 от ГПК, станал окончателен, не намира
опора в доказателствата по делото. Ответниците са
получили надлежно проекто-доклада на съда по
определението от 20.06.2017г. заедно с призовката за насроченото открито
съдебно заседание пред СРС/единствено/ за 17.10.2017г., на дата 11.07.2017
г.-лично Е. Г.и същата като съпруга за М.Г.. Не са се явили в съдебното
заседание пред СРС на 17.10.2017г., без да се сочи извинителна причина за това,
с което сами са се лишили от възможността да оспорят приетите в това заседание
нови писмени доказателства, или експертизи, респ. да направят нови искания по
доказателствата. С въззивната жалба са направили
оплаквания относно неуважаване от СРС на всички техни доказателствени
искания, но доколкото с въззивната жалба изрично са
направили изявление, че искат въззивния съд да приеме
само ново доказателство-СТЕ по друго дело/което въззивният
съд е отказал да приеме като недопустимо/, без да са направили искане въззивният съд да се произнесе отново по доказателствените им искания пред СРС, то въззивният съд
следва да се произнесе на база допуснатите и вече събраните пред СРС доказателства.
А те сочат на основателност и доказаност на иска за
главница в размер на 3301,48лв. за потребена ТЕ. При тези съображения съдът намира, че СТЕ е
обоснована и следва да се кредитира от съда.
Въззивният съд, обаче, намира обжалваното решение в частта, в която
искът за лихви за забава е уважен, за неправилно, като постановено в нарушение
на материалния закон и установено с императивна материално правна норма на
задължението за законна лихва при наличие на забава плащане на главно парично
задължение, каквото е това за цената на ТЕ.
По
отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ, консумирана до 31.1.2014 г. се прилагат Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а по
отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана
след 31.1.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.3.2014 г.
Следователно,
за задълженията за процесния период м.04.2014 г. – м.04.2016
г. са приложими ОУ от 2014 г., съдържанието и публичното оповестяване на които
е служебно известно на съда . Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 2014 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г.клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014
г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца
от 2014 г. следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен
срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от
2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период. Ищецът не е доказало делото дали
и кога е публикувал фактурите за ТЕ за периода м.04.2014 г.-м.04.2016 г., следователно лихвите върху главниците за тези
месеци се явяват недължими и за тях искът за лихви следва да се отхвърли. Решението
в частта, в която искът за лихви е уважен за 253,49лв. за посочения в решението
период подлежи на отмяна като неправилно.
Поради частично
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части
следва да се отмени само в частта по уважения иск за лихви за забава за 253,49лв.
и се отхвърли в отменената част. В останалата обжалвана част, в които искът за
главница е бил уважен, решението следва да се потвърди като правилно.
Относно разноските по обжалваното
решение. Въззивната жалба на ответниците срещу първоинстанционното решение в частта за разноските по
чл.78, ал.1 от ГПК има характер на искане по чл.248 от ГПК, компетентен по
което е първоинстанционния съд, поради което в тази
част следва да се върне на СРС за произнасяне.Едва определението на СРС по
чл.248 от ГПК подлежи на обжалване.
По разноските за въззивната инстанция : Само ответникът е направил искане за
заплащане на разноски пред въззивния съд.
Съгласно чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата
страна-ищец би имала право на разноски пред въззивната
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от въззивната
жалба, който размер е определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8
от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно
характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да
се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната
жалба/частната жалба, с която претендира
уважаване на исковете и възлагане на разноски, което не може да се
счита осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от
противната страна. Искането за разноски на ищеца не може да се уважи за въззивната инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 241311 от 17.10.2017 г. постановено по гр.д. № 24649/2017 г. на СРС, 78 състав, В ЧАСТТА в която е
признато
за установено, че Е.Л. Г.и М.К.Г. дължат на „Т.С.” ЕАД, солидарно сумата 253,49 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 301,48 лв., за периода 15.09.2015 г. - 02.11.2016 г., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Т.С.” ЕАД ***, СРЕЩУ Е.Л. Г., ЕГН: **********,*** и М.К.Г., ЕГН: **********,***
иск по реда
на чл. 415, ал.1 ГПК, за признаване за
установено, че Е.Л. Г.и М.К.Г. дължат на „Т.С.”
ЕАД, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, солидарно сумата
253,49 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от
3 301,48 лв., за периода 15.09.2015 г. - 02.11.2016 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.11.2016 г. по
ч.гр.д.№ 63404/2016 г. по описа на СРС, 78 съста.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 241311 от 17.10.2017 г. постановено по гр.д. № 24649/2017 г. на СРС, 78 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която иска за главница
е бил уважен за сумата 3301,48лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканeто на въззиваемия-ищец „Т.С.“ ЕАД за разноски в
размер на 200лв. за въззивната инстанция по чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ВРЪЩА на СРС, 78 състав, за произнасяне по чл.248 от ГПК, по жалбата
на Е.Л. Г.и М.К.Г. срещу решение № 241311 от 17.10.2017 г. постановено по гр.д. № 24649/2017 г. на СРС, 78 състав, В ЧАСТТА за разноските.
В тази част съдебният
акт има характер на определение, което не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.