№ 478
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330206100 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 6093206,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Р. Ч. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Аргументите се развиват в допълнителна молба и се свързват с неправилно
приложение на материалния закон относно санкционната норма, която се приема за
непълна и неясна до степен да липсва. Моли се обжалваният акт да се отмени и да се
присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
виждането си, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди. Не се
представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно представената справка от АИС АНД, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.06.2022 г. в 09:42 ч. в гр. Пловдив на бул. „България“ № 86 в посока запад,
при ограничение на скоростта от 50 km/h МПС лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***
се е движил със скорост от 93 km/h, като е превишил максимално допустимата с 43
1
km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство и система ARH CAM
S1 № 120сса8. Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят А. Ч.. За
установеното нарушение е издаден разглежданият електронен фиш, наложена е глоба в
размер на 1200 лв. и е отчетен толеранс от „минус“ 3 km/h в полза на водача.
Спрямо водачът е издаден електронен фиш серия К № 5838300, който е влязъл в
сила на 30.05.2022 г., не е бил заплатен от жалбоподателя, но не е и обжалван.
Установява се АТСС ARH CAM S1 № 120сса8 да е одобрено средство за
измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало
периодична техническа проверка на 02.12.2021 г., за което е съставен протокол от
проверка № 123-СГ-ИСИС/02.12.2021 г. на БИМ и заснемането е сторено в
едногодишния срок за техническа изправност на средството. За извършеното заснемане
е съставен клип № 120сса8/0023594.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 120сса8/0023594,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология (БИМ), протокол за проверка № 123-СГ-ИСИС/02.12.2021 г. на
БИМ, справка за регистрация на МПС от АИС, протокол рег. № 1030р-
12402/27.06.2022 г., 2 бр. справки АИС АНД, снимка на АТСС.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от въззиваемата страна и
жалбоподателя, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от последния
електронен фиш и се установява от доказателствата по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание и са
ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на
закона по съставения образец, но създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя, като не съдържа правилно посочена
санкционна норма, което е ограничено правото му да защита, доколкото е останал
неясен законът, въз основа на който се санкционира жалбоподателят. Правилно е
отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е
посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта,
посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Електронният фиш съдържа правна квалификация на нарушението – чл. 21, ал. 1
от ЗДвП и правна квалификация на санкционната норма – чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4 от ЗДвП. Последната гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1
– 5 (от същата рома) е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Съобразно посоченото
съдът е на мнение, че правната квалификация на санкционната норма е неправилно
посочена и непълна в степ, че да се приеме, че липсва въобще санкционна норма.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е препращаща към ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
2
ал. 3, т. 1 – 5 и ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от същия член, т.е. тя е бланкетна. Затова и
недостатъчно е за приложението й да бъде самостоятелно посочена. По естеството си
тя изисква конкретното отразяване на коя от по-горните хипотези е повторно
нарушена. Това от своя страна да бъде проверено и установено чрез събраните
доказателства и правилно да може да бъде приложен материалния закон, така и
правилно да бъде определено наказанието. В процесния електронен фиш обаче липсва
каквато и да било привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва
бланкета.
Доколкото санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3
съдържа и диспозиция, и санкция, т.е. сочи на конкретно поведение на водачите при
определени условия, то така, както е посочена в електронния фиш правната
квалификация на нарушението, тя е била непълна и неясна, като изобщо в електронния
фиш не е било посочено коя от различните хипотези на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП
е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност на
това именно нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която пък препраща към
предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно, защото определянето на
административното наказание за повторност е обвързано с размера на наказанието,
предвиден за съответното нарушение.
Посочването пълната правна квалификация, макар и точно определена, но за
първи път от съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално въз основа на
коя именно разпоредба бива санкционирано с електронния фиш. Нарушават се
принципите на инстанционен контрол на актовете на администрацията, както и се
надхвърлят правомощията на съда, който разполага единствено с възможността да
преквалифицира деянието на нарушителя, когато обаче е дадена правната му
квалификация в акта, но не и когато липсва такава или посочената е дотолкова непълна
и некоректна, че да се приеме за липсваща въобще (какъвто е настоящият случай).
Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото се отразява върху адекватното
упражняване правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във
възможността му да оспори правилността на правната квалификация пред въззивния
съд. Посоченото поради това и съставлява основание за отмяна на фиша, независимо от
факта на установеното нарушение. В горния смисъл Решение № 90/16.01.2023 г. по
КАНД № 2861/2022 г. на Административен съд Пловдив и Решение № 1876/26.10.2022
г. по КАНД № 1609/2022 г. на Административен съд Пловдив.
В останалите си аспекти електронният фиш е законосъобразно издаден при
спазване на процесуалния и материалния закон. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр.
чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се
три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични
АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от
мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат
използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и
отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на
движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично в процеса на измерване. То се
характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия
3
и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на
нарушението е ирелевантно. Затова и възражението в тази връзка е неоснователно.
След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящият случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на й
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта съобразно
общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на
режима на измерване, началото и края на работата по час и минута, броя на
установените нарушения. Протоколът е съпроводен със снимка на конкретното АТСС.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 24.06.2022 г. в 09:42 ч. лек автомобил „Ауди А 3“
с рег. № *** се е движил в гр. Пловдив на бул. „България“ № 86, в посока запад при
въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h със скорост 93 km/h,
като е превишил максимално допустимата с параметри в порядъка с 43 km/h.
Установява се и не се спори, че собственик на автомобила е лицето, на което е
издаден електронния фиш.
4
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС със скорост над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
Същевременно обаче не се установява квалифициращия признак на
нарушението, а именно същото да е при условията на повторност в едногодишен срок
от наказването му за същото по вид нарушение. Действително по делото е налична
разпечатка за това жалбоподателят да е бил глобяван с електронен фиш серия К №
5066372, който е влязъл в сила на 01.09.2021 г., така че настоящото нарушение да се
разглежда като такова в едногодишен срок от влизането в сила на предходно. Не се
установява обаче признака това предходно наказване да е за същото по вид нарушение,
каквото е изискването на пар. 1, т. 33 от ДР към ЗДвП, за да се приеме, че е налице
повторност. Както е известно, електронен фиш може да се издаде и за нарушение по
Кодекса на застраховането, а не само по ЗДвП. В този смисъл не се установява и
нарушението да е извършено повторно.
Изложеното тук обаче не разколебава извода за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани със съдържанието на електронния
фиш и по приложението на закона, които обуславят извод за неговата отмяна.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е
изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил
доказателства за сторените разноски по обжалване на електронния фиш – договор за
правна защита и съдействие и пълномощно за представителство. Възнаграждението е
уговорено съгласно правилото на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а именно
оказване на правна помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат
присъдени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
жалбоподателя, а именно на адв. С. Ж. П., съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
т.е. в минимално предвидения в наредбата размер от 314 лв. съобразно с обжалваемия
интерес от 1000 до 5000 лв., а именно от 300 лв. плюс 7 % от горницата над 1000 лв., а
именно 7 % от 200 лв., което се равнява на 14 лв. В този смисъл сумата от 314 лв. за
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена в тежест на ОД на
МВР-Пловдив, съгласно изричното правило на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА в полза на
адвоката. Същевременно следва да се посочи, че приложим е законът към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, каквато е константната
практика на ВКС, а именно към 17.10.2022 г. и разноските се определиха по размерите
на минималните адвокатски възнаграждение към онзи момент.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице и макар да са спазени задължителните формални изискания
за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента
на извършване на деянието, са допуснати съществени нарушения по прилагането на
закона, което дава основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен
и последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6093206, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. Р. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪДЖА ОД на МВР Пловдив да заплати на адв. С. Ж. П., вписан в
Адвокатска колегия - Пловдив, сумата в размер на 314 лева, разноски в съдебното
производство на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6