№ 75
гр. Плевен, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
Ищцата *** от ***, е предявила против ***, ***, иск за признаване за
установено, че не дължи на ответника принудително изпълнение на
вземанията по ИЛ от ***, издаден от ***, а именно: 1/3 част от следните
суми: 3 360 лв. разноски по делото пред СРС; 18 420,98 лв. разноски пред
въззивен съд и 1 800 лв разноски пред ВКС, поради погасяване по давност.
Твърди, че по посочения изпълнителен лист, тя и още две ФЛ, били осъдени
да заплатят на ответника *** посочените суми, които са присъдени при
условията на разделност, и всеки от тях дължал по 7 860.33 лв. Твърди, че по
изпълнителния лист ответникът образувал срещу тримата длъжници ***, ***,
с район на действие ***, което било прекратено с постановление на *** на ***
по отношение на нея, поради настъпила перемпция в периода *** през който
период не са искани от взискателя никакви изпълнителни действия спрямо
нея. Сочи, че след образуване на изпълнителното производство на ***,
кредиторът не е искал извършване на изпълнителни действия спрямо нея,
единствено *** е изпратил на *** запорни съобщения до банките в страната, и
1
твърди, че поради това вземането е погасено по давност най-късно на ***, с
изтичане на 5-годишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД. Сочи, че
към момента е налице производство по *** по описа на ***, по иск с правно
основание чл.135, ал.1 и ал.3 ЗЗД, предявен от *** срещу нея, за обявяване за
относително недействителна спрямо ***, сделка за дарение на недвижим имот
от ***, с която ищцата е дарила на децата си свой недвижим имот -
апартамент в ***, като в това исково производство ответникът се е
легитимирал като кредитор на ищцата именно с вземането си по ИЛ от ***, за
което твърди, че към настоящия момент вече е погасено по давност.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва изложените
факти от ищеца по отношение на възникване на вземането в негова полза по
посочения изпълнителен лист, образуваното въз основа на този лист
изпълнително дело *** на *** ***, както и извършените изпълнителни
действия по същото от ***, чрез изпращането на запорни съобщения до
търговските банки. Не оспорва висящността на съдебното производство по
*** на ***, образувано по предявен от него иск срещу ищеца по настоящото
дело и още две лица - негови правоприемници, с правно основание чл. 135,
ал.1 и ал.3 от ЗЗД. Възразява срещу твърдението, че вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност по отношение на ответника. Счита,
че последното изпълнително действие срещу длъжника е извършено на ***, и
от *** е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок за вземането, който е
прекъснат на *** с предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу
длъжника - ищец в настоящото производство. Твърди, че с този иск той цели
да върне обратно в патримониума на ищеца-длъжник единственото негово
имущество, за да насочи принудителното изпълнение към това имущество.
Поради изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде оставен без уважение. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна: Безспорно е по делото, а и видно от приложения
изпълнителен лист от ***, че ищцата В.С., както и *** и ***, са осъдени да
заплатят на ответника по настоящето дело „***“ ***, следните суми: сумата
3 360 лв. - разноски пред ***, сумата 18 420.98 лв. - разноски по договор за
правна защита от 16.11.2010 г. и фактура от 16.11.2010 г. адвокатско
2
възнаграждение, и за частна жалба пред въззивен съд, и сумата 1 800.00 лв. -
разноски пред ВКС. Изпълнителния лист е издаден по *** на *** във връзка с
решение по *** на *** и решение от *** по ***. След преглед на събраните по
делото доказателства, съдът констатира, че сумите по изпълнителния лист са
станали изискуеми на различни дати, както следва: сумата 3 360.00 лв. и
сумата 18 420.98 лв. са били присъдени за направени разноски при
инстанционното разглеждане на делото, а сумата от 1 800 лв. са разноски при
извънинстанционния контрол по молба за отмяна на влязло в сила решение от
страна на длъжниците. В тази връзка съдът намира, че съобразно
представените съдебни решения на л. 412 - 421 от делото, първите две
посочени в изпълнителния лист суми са станали дължими на 28.05.2013г.,
когато е постановено определение на ВКС по ***, за недопускане до
касационно обжалване на въззивното решение по спора между страните, а
сумата 1800 лв. е била присъдена при извънинстанционния контрол на
02.07.2014г./видно от самия изп.лист/, и съответно от тази дата тази сума е
станала изискуема и за нея е започнала да тече погасителна давност.
Независимо от различното време, в което е възникнала изискуемостта на
сумите по изпълнителния лист, то погасителната давност за тези вземания е
била прекъсната по едно и също време, т.к. по издадения изпълнителен лист
от ***, с молба от ***, „***“ *** е поискал образуването на изпълнително
дело срещу длъжниците като с тази молба на основание чл.18, ал.1 от З*** е
възложил на съдебния изпълнител изцяло да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, както и да определи начина на изпълнението. По тази молба е
образувано приложеното изпълнително дело *** на *** ***. От
изпълнителното производство се установява, че на *** *** е изпратил до
банките в *** запорни съобщения върху сметките на тримата длъжника,
включително и на ищцата в настоящия процес В.С.. На 25.09.2014 г. за този
длъжник е налице превод от 0,91 лв. /лист 139 от делото/. Ищцата в
качеството си на длъжник е получила поканата за доброволно изпълнение по
посоченото изпълнително дело на 01.10.2014 г. По делото са правени
множество справки относно имущественото състояние на този длъжник, но
доколкото не са открити секвестируеми имущества, други изпълнителни
действия с изключение на запора от 15.09.2014 г. по отношение на този
длъжник не са осъществявани. По отношение на другите двама длъжника по
3
изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни действия – през 2016
г. е било налице вписване на възбрани, през 2017 г. е бил насрочен опис, като
на 23.03.2017г. е имало искане от страна на взискателя за този опис, но тези
изпълнителни действия не са били по отношение на длъжника В.С., и за нея
не е прекъсвано течението на давностния срок. Съгласно удостоверение на
*** /лист 422 от делото/, към 29.05.2018 г., актуалният дълг на ищцата С. по
делото е бил в размер на 8 967.33 лв., и към тази дата не е открито
секвестируемо имущество нейна собственост. По отношение на другите
двама длъжника изпълнителното производство е било прекратено, като
последно, с Постановление на *** от ***, в сила от 15.06.2021г.
изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК и по отношение на ищцата В.С.. В това постановление не е
посочено кога е настъпила перемпцията на делото, но при установеното
последно изпълнително действие на 15.09.2014 г., съдът констатира, че
перемпцията за този длъжник е настъпила на 15.09.2016 г. Също безспорно
между страните е и че на *** кредиторът „***“ *** е предявил пред *** иск
по чл.135, ал.1 и ал.3 от ЗЗД срещу длъжника *** и правоприемниците *** и
*** /л. 6-12 от делото/. В този иск, позовавайки се на вземането си по
процесния изпълнителен лист от ***, „***“ *** е поискал обявяване за
относително недействителна спрямо него сделката на дарение по ***, с която
В.С. е дарила на другите двама ответника недвижим имот – апартамент в ***.
Настоящия иск е предявен на 23.06.2021г. пред ***, след влизане в сила
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на ищцата, поради което искът е квалифициран не по чл. 439 от
ГПК, а по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Преценката на съда относно прекъсване на давността е
обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на
давността в изпълнителния процес. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Прието е, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е
4
поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл.
116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е
предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния
изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл. 18 З***/. Като
действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат
характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ,
проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира
да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не,
като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото
обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС №
3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали
се ползва с обратно действие тълкувателното решение или действа занапред
единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на
постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост,
съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото
правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с
новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в
5
този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, доколкото
изпълнителното производство е било образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД,
дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015г.
на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело от *** взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същевременно същият е и спрян
до 26.06.2015г./датата на новото разрешение на ВКС/, т.к. в случая
изпълнителното дело е било висящо към този момент. То, съобразно
доказателствата по делото е перемирано на 15.09.2016г. по отношение на
конкретния длъжник – В.С.. След започването на новия срок на давността –
след влизане в сила на новото разрешение - 26.06.2015г., не е било налице
прекъсване на давността по отношение на ищцата, чрез поискани от
кредитора изпълнителни действия в изпълнителното производство, като 5
годишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД за погасяване на вземането
би следвало да изтече на 26.06.2020г.
В този срок обаче, на ***, е предявен искът по чл. 135 от ЗЗД, като
спорен по делото е въпросът – прекъсва ли предявяването на този иск
погасителната давност за вземането на ответника – взискател спрямо
длъжника, срещу който искът е предявен.
По този въпрос настоящия състав счита, че следва да отчете характера
на погасителната давност – настъпването й е последица от бездействието на
кредитора, но с предявяването на иск по чл.135 от ЗЗД, кредиторът реално не
бездейства, а упражнява потестативно право, изразяващо се в правната
възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на
атакуваното увреждащо действие. Със завеждането на Павлов иск против
длъжника по конкретното задължение, кредиторът предприема активни
действия за удовлетворяване на вземането си. В случая увреждането се
изразява в невъзможността взискателят да се удовлетвори от имуществото на
длъжника поради безвъзмездното разпореждане с имот от негова страна, и
6
чрез Павловия иск кредиторът – ответник в настоящето производство, цели
определено имущество да бъде възстановено в патримониума на длъжника, за
да насочи принудителното изпълнението върху него. Ако се приеме, че при
уважен Павлов иск, погасителната давност за вземането не се прекъсва с
подаване на исковата молба по чл.135 от ЗЗД, то конститутивното действието
на влязлото в сила решение би било безполезно за кредитора поради
погасяване на вземането, доколкото същият не би могъл да удовлетвори
вземането си, макар и вече да е налице имущество, към което да насочи
изпълнението /в т.см. Решение № 7/10.01.2018г. по възз.гр.д. 530/2017г. на ОС
Кюстендил, Решение № 1512/06.12.2018г. по гр.д. 1467/2018г. на ОС
Пловдив/.
Действително, налице е и съдебна практика в обратния смисъл, напр.
Решение от 10.01.2020 г. по гр.д. № 13215/2018 г. на *** /без данни за
влизането му в сила/, в което е прието, че с подаването на иск по чл. 135 от
ЗЗД не се прекъсва давността за вземането, тъй като самото вземане на
кредитора по иска с по чл. 135 от ГПК, не е предмет на този иск. Настоящият
състав не споделя виждането, че давността не се прекъсва, независимо, че
действително „вземането“, като такова, не е предмет на Павловия иск. В
случая Павловият иск представлява особен по характер иск – той цели
установяване на недействителност на сделка в отношенията кредитор-
длъжник, като впоследствие вземането да бъде удовлетворено от предмета на
тази сделка. Неговият предмет е правоотношение между страните, което е
свързано конкретно с възможността за изпълнение, и поради това съдът
намира, че предявяването именно на такъв отменителен иск представлява
активно действие за удовлетворяване на вземането. Действително
предявяването на този иск не е действие за принудително изпълнение, но
предпоставя, при уважаване, възможността такова да бъде извършено, и е
действие на още по-силно основание от едно изпълнително действие –
иницииране на исков процес, в който кредитора да се защити от действия на
длъжника, които го поставят в невъзможност да удовлетвори вземането си.
Видно от изпълнителното производство, кредиторът не разполага с други
възможности за принудително събиране на дължимите му се суми, поради
което се е възползвал от възможността, даващ му Павловият иск.
Поради изложеното дотук, настоящият състав намира, че на ***, с
предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД, кредиторът на ищцата е прекъснал
7
давността за погасяване на вземането си от нея на осн. чл. 116 б. „б“ от ЗЗД,
преди тя да е изтекла. Към настоящия момент производството по Павловия
иск е висящо, поради което настоящия състав може само да съобрази датата
на неговото предявяване, но не и последиците, които ще настъпят при
влизане в сила на решение по този спор. При тези изводи на съда,
предявеният в настоящето производство отрицателен установителен иск
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Липсва изтекъл
петгодишен давностен погасителен срок за вземането, считано от
26.06.2015г., т.к. той е прекъснат на *** и не е изтекъл нито към датата на
подаване на исковата молба - 23.06.2021г., нито към датата на приключване
на съдебното дирене – 20.12.2021г.
При този изход на делото, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, разноски се
дължат от ищцата на ответника, като същите възлизат на стойност 867.62лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за
признаване на установено, че ***, ЕГН **********, съд.адрес ***, ***, не
дължи на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, принудително изпълнение на вземанията по изпълнителен лист от ***,
издаден от ***, а именно 1/3 част от следните суми: 3 360 лв. разноски по
делото пред СРС; 18 420,98 лв. разноски пред въззивен съд и 1 800 лв.
разноски пред ВКС, поради изтекла погасителна давност на задължението,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, ***, ЕГН **********, съд.адрес
***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, направените по делото разноски в размер на 867.62лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9