Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

13.04

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

17

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от кмета на община Черноочене, против Решение № 171/10.12.2021 г., постановено по АНД № 962/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № НЯСС-169/04.08.2021 г., издадено от председателя на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, по т. 1 на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ и по т. 2 на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е преквалифицирана санкционната норма на двете административни нарушения по чл. 200, ал. 1 , т. 39 от ЗВ и е потвърдено НП в останалата му част. С решението е осъдена Община Черноочене да заплати на ДАМТН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо място въвежда довод, че първоинстанционният съд няма правомощия да преквалифицира административното нарушение, което е описано в НП. В този смисъл твърди, че безспорно ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, но само по отношение на особените правила за връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, изчисляване на срокове, както и за разглеждане на производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване. Препращането не можело и не следвало да доведе до пренебрегване на особеностите на административнонаказателното производство. Словесното описание на нарушението, за което се налага определена санкция, следвало изцяло да отговаря на правната норма в НП. В случай, че описаното в АУАН нарушение не отговаряло на посочената правна норма, то това обосновало заключението, че се касае за незаконосъобразен акт. В тази връзка счита, че след като е преквалифицирал разпоредбата на твърдяното в НП административно нарушение, районният съд е елиминирал правото на защита на санкционираното лице.

Излага съображения, че АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 и чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Релевира доводи, че при издаването на АУАН не е спазен тримесечния давностен срок по чл. 34 от ЗАНН.

По изложените съображения намира, че след като не е отчел гореизложените факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 171/10.12.2021 г., постановено по АНД № 962/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № НЯСС-169/04.08.2021 г., издадено от председателя на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, по т. 1 на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ и по т. 2 на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът по - Председател на ДАМТН гр.София, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото и нарушения на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е изменил Наказателно постановление № НЯСС-169/04.08.2021 г., издадено от председателя на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, по т. 1 на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ и по т. 2 на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е преквалифицирал санкционната норма на двете административни нарушения по чл. 200, ал. 1 , т. 39 от ЗВ и е потвърдил НП в останалата му част.

Районният съд е приел, че административните нарушения са доказани по несъмнен начин, респ. налице са констатираните от АНО нарушения на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ, изразяващи се в неизпълнение на задължителни преписания по отношение на язовир „***“, а именно: да възстанови изправното техническо състояние на преливника; да се премахне масивната селскостопанска постройка от короната, в близост до преливника, в определения за това срок – до 16.11.2020 г. Посочил е, че при извършената на 17.11.2020 г. проверка на водоема е констатирано, че предписанията не са изпълнени, респ. не e e било възстановено техническото състояние на преливника и намиращата се до него масивна селскостопанска постройка не е била премахната.

Първоинстанционният съд е посочил,  че се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, поради което деянието не следва да се доказва от субективна страна.

Районният съд е изложил мотиви, че в съставения АУАН липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушенията относно признака повторност. Преценил, че липсата в акта на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвиненията в извършени нарушения по приложения по-тежко квалифициран състав на чл. 200, ал. 4 от ЗВ. Цитираното от наказващия орган Наказателно постановление № 260/30.12.2019 г. (обуславящо признака повторност) е било известно и на контролните органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него и в съставения АУАН. Приел е, че АНО е установил по безспорен начин нарушения на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ като всяко от тях осъществява основния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Предвид това и на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК е счел, че следва да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като се преквалифицират процесиите деяния от такива по чл. 200, ал. 4 вр. ал. 1, т. 39 от ЗВ в нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Изложил е доводи, че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по ЗВ и такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите, а не само срещу правната им квалификация. Посочил е, че в случая фактите, покриващи признаците от състава на двете деяния по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция.

На следващо място районният съд е изложил мотиви, че преквалификацията няма да доведе до промяна в размера на наказанията, тъй като наложените такива са ориентирани към минималните предвидени от закона, а именно „имуществена санкция” от 2 000 лв. за всяко от нарушенията. Посочил е, че наказания в такъв размер се явяват справедливи и съобразени със степента на обществена опасност на деянието и нарушителя, който очевидно допуска нарушения като процесиите не за пръв път – наказван е с влязло в сила на 21.10.2020 г. Наказателно постановление № 260/30.11.2019 г. Приел е, че  жалбоподателят вече е бил наказван за неспазване на чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, което безспорно представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо санкция над минимума. Предвид това и отчитайки, че предмет на атакуваното постановление са извършени две административни нарушения, районният съд е преценил, че именно с наказания в размер от по 2 000 лв. биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Община Черноочене, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е потвърдил НП районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 17.11.2020 г. Община Черноочене, в качеството си на собственик на язовир „***“, находящ се в имот с номер *** в землището на ***, собственост на Община Черноочене, актуван с АПОС № ** от *** г., не е изпълнила задължителни предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на дадените с Констативен протокол № 08-02-110/29.07.2020 г. предписание: Да се възстанови изправното техническо състояние на преливника; Да бъде премахната масивната селскостопанска постройка от короната, в близост до преливника“, със срок на изпълнение 16.11.2020 г.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на процесните административни нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Ц. И., Л. Р., М. К. и Д. К., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на останалите доводи, въведени в касационната жалба и в хода на устните състезания, съдът намира за необходимо да посочи:

На първо място неоснователни се явяват доводите, че районният съд няма правомощията да преквалифицира приложената санкционна норма за констатираните процесни нарушения. В тази връзка съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия,  в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

Следва да се отбележи, че в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изрично е регламентирано, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Предвид горното и доколкото в конкретния случай първоинстанционният съд е преквалифицирал санкционната норма, прилагайки закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на съставомерните факти, респ. при съставомерност на процесните нарушения по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, без квалифицирането им като осъществени при условията на повторност, което налага приложението на санкционна норма, предвиждаща по-нисък размер на санкция, то районният съд не е допуснал нарушението на съдопроизводствените правила.

Настоящият състав изцяло споделя и мотивите на състава на Районен съд – Кърджали, с които е прието, че в случая не се налага изменение на размера на  всяка една от наложените имуществени санкции, с оглед наличието на предходно нарушение на по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, по отношение на които е налице влязло в сила НП.

На следващо място, АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № А-237/08.06.2020 г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и Ц. С. И./ да съставят АУАН по ЗВ. Свидетелят по процесния АУАН № 08-029/09.02.2021 г. – Д. Г. К., е и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, което е видно от съдържанието на Констативен протокол № 08-02-197/17.11.2020 г. и акта за нарушение. Предвид това доводите за нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН са неоснователни. Не е налице релевираното нарушение на чл. 43 от ЗАНН. В случая актът за нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като видно от показанията на свидетелите И., К. и К., кметът на община Черноочене е бил надлежно поканен да се яви в канцеларията на контролния орган на 09.02.2021 г. за съставяне на АУАН, но независимо от това същият не е явил на указаната дата и място, поради което актът бил съставен в отсъствието на представител на общината. Това обстоятелството се потвърждава и от приложената към преписката покана за съставяне на АУАН, връчена на 21.01.2022 г.

Следва да се посочи, че НП е издадено на 04.08.2021 г., а АУАН на 09.02.2021 г., т.е. спазен е шестмесечният срок по чл. 34 от ЗАНН. Процесните нарушения са извършени и констатирани на 17.11.2020 г., като процесния АУАН се явява издаден в законоустановения 3-месечен срок, изтичащ на 17.02.2021 г.

В конкретния случай са констатирани две нарушения и съответно са наложени две имуществени санкции, което е в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН, като няма процесуална пречка с едно НП на санкционираното лице да бъдат наложени две или повече административни наказания.

За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица от извършените административни нарушения е лошо състояние експлоатационна състояние на язовир „***“, находящ се в имот с номер *** в землището на ***, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171/10.12.2021 г., постановено по АНД № 962/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.