МОТИВИ по
НЧХД № 311/2020г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.
Производството по делото е образувано въз основа
тъжба, депозирана от М.К.Р., ЕГН:**********,***, с
която е предала на съд подсъдимия С.Р.Н. ЕГН: **********, с адрес ***
по обвинение, за извършено престъпление
от частен характер, с фактически рамки и правна квалификация, че на 21.01.2020г., в град
Русе, ***, казал нещо унизително за честта и достойнството на М.К.Р., ЕГН:**********
– „Курво нещастна, майка ти ще еба“, в нейно присъствие, като обидата е
нанесена публично – престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие съдът, на
основание чл. 82, ал. 2 НПК, конституира частната тъжителка като граждански
ищец в наказателния процес и на основание чл. 84 НПК, прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявения частната тъжителка М.К.Р., ЕГН:**********,*** срещу подсъдимия С.Р.Н. ЕГН: **********, с адрес *** граждански
иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 3000 лева (три хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието, за което е предаден на съд подсъдимия неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
– 21.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода и по реда на съдебните прения, частната тъжителка,
чрез упълномощения от нея повереник, поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, при същите фактически обстоятелства и правна
квалификация на деянието, както изложените в тъжбата. Пледира за доказаност на обвинителната теза и релевира
доводи, че изложените в тъжбата факти, се подкрепят и доказват от събраните по
реда на съдебното следствие доказателства. По отношение на гражданският иск,
заема становище, че същият е доказан по основание и размер. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
подсъдимия. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия, по реда на съдебните прения,
инвокира доводи, че изложената в тъжбата фактическа
обстановка не се подкрепя от доказателствата събрани в хода на съдебното
следствие и обвинението не е доказано по изискуемия от процесуалния закон начин,
като в подкрепа на това твърдение се релевират фактически доводи, във връзка с
анализ на събраните в хода на производството доказателства. Моли се подсъдимият
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не
е извършил деянието, за което е предаден на съд, както и да бъде отхвърлен
предявения граждански иск. Претендират се разноски.
Упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума, подсъдимият Н., излага доводи във връзка с приема на лекарства и моли да
възтържествува истината.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от
страните по реда на съдебните прения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Р.Н. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, женен, с висше
образование, пенсионер по болест, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран).
Частната тъжителка и
подсъдимият се познавали от дълги години, като първоначално са били в много
близки приятелски отношения, но впоследствие отношенията им се влошили и същите
от няколко години се намирали в конфликт по между си.
На 21.01.2020г. подсъдимият Н.
постъпил за лечение в УМБАЛ „Медика“, където бил хоспитализиран в периода
21.01.2020г. (10,43 ч.) – 26.01.2020г. (08.40 ч.), с диагноза „Увреждане на междупрешленни дискове в поясен
отдел с радикулопатия“. Режимът на пролежаване на
подсъдимия бил стационарен, като с оглед обстоятелството, че същият е можел да
се обслужва самостоятелно и да е на свободен ход, без придружител, правилата на
отделението позволявали на пациента достъп до външни обекти в определени
часове, съобразно нуждите му.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства приобщени, чрез обясненията на подсъдимия
и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Р.И.Р.,
Н.Г.Р., П.М.Н., Д.А.Р. и Л. Й. Л., както и прочетените и приобщени по реда на
чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства – справка
за съдимост на подсъдимия, заверен препис на Епикриза
от Неврологично отделение, писмо от УМБАЛ „Медика – Русе“ ЕООД, писмо от УМБАЛ
„Медика – Русе“ ЕООД, ведно с история на заболяването № 1233 и Правилник за
устройството, дейността и вътрешния ред на отделение по нервни болести при
УМБАЛ „Медика – Русе“ ЕООД.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани противоречиви помежду си гласни доказателства и в
изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, и след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по
делото, намира следното:
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед възможната заинтересованост на
всеки един от тях, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация
на очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата корелация
между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с останалите
ангажирани от по делото доказателствени източници, формиращи цялостната
доказателствена съвкупност по делото.
След анализ на ангажираните
гласни доказателства, съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.И.Р., Н.Г.Р.
и Д.А.Р., в частта им, че подсъдимият на 21.01.2020г. около 18,30 часа е бил в
жилищния блок, където живеел, тъй като в тази им част, показанията на тези
свидетели напълно се сугестират от представените и
приети по делото писмени доказателства - заверен препис на Епикриза
от Неврологично отделение, писмо от УМБАЛ „Медика – Русе“ ЕООД, писмо от УМБАЛ
„Медика – Русе“ ЕООД, ведно с история на заболяването № 1233 и Правилник за
устройството, дейността и вътрешния ред на отделение по нервни болести при
УМБАЛ „Медика – Русе“ ЕООД, от които е видно, че по същото време, подсъдимият е
бил хоспитализиран за стационарно лечение в Неврологично отделение в УМБАЛ
„Медика – Русе“ ЕООД. Отделно от това съдът намира показанията на посочените
свидетели и за заинтересовани, тъй като свидетелката Д.Р. е майка на частната
тъжителка, а видно от показанията на свидетелите Р.Р.
и Н.Р., същите са в постоянен и тежък междусъседски конфликт с подсъдимия, като
едновременно с това са подсъдими по дело образувано от съпругата на подсъдимия Н..
Съдът кредитира, показанията
на свидетелката П.М.Н., въпреки възможната заинтересованост на депозираните от нея
показания предвид факта, че е съпруга на подсъдимия, тъй като показанията на
тази свидетелка, в частта им, че на инкриминираната дата подсъдимият е постъпил
за лечение в УМБАЛ „Медика – Русе“, напълно се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства и се намират в корелативно единство с тях. В останалата
част от показанията на свидетелката за конфликтите между подсъдимия, частната
тъжителка и свидетелите Р.Р. и Н.Р., тези факти също
напълно се подкрепят от гласните доказателства събрани в хода на производството.
Съдът кредитира и
показанията на свидетелката Л. Й. Л. като депозирани от лице, по отношение на
което не са налице и най-общи данни за възможна заинтересованост в депозираните
от този свидетел показания и едновременно с това показанията на свидетелката,
касаещи провежданото лечение на подсъдимия кореспондират с писмените
доказателства по делото.
При оценка на
доказателствената съвкупност, съдът подложи на критична оценка обясненията на
подсъдимия, с оглед тяхната двойствена доказателствена природа, предвид това,
че същите, освен важен източник на доказателства са и средство за защита като
напълно кредитира депозираните от подсъдимия обяснения, доколкото същите не
съдържат съществени вътрешни противоречия, житейски логични и убедителни са и не
се опровергават, а напротив напълно кореспондират с писмените доказателства по
делото - заверен препис на Епикриза от Неврологично
отделение, писмо от УМБАЛ „Медика – Русе“ ЕООД, писмо от УМБАЛ „Медика – Русе“
ЕООД, ведно с история на заболяването № 1233 и Правилник за устройството,
дейността и вътрешния ред на отделение по нервни болести при УМБАЛ „Медика –
Русе“ ЕООД. Основен принцип при оценка от страна на съда на обясненията на
подсъдимия е, че същите се считат за истина, до доказване на противното – чл.
103, ал. 3, пр. 3 НПК и когато обясненията на подсъдимия не съдържат съществени
вътрешни противоречия или непълноти и не се опровергават от другите събрани по
делото доказателства, за съда не съществува възможност да ги отхвърли.
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на
доказателствените източници налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, а именно, че на
21.01.2020г., в град Русе, ***, казал нещо унизително за честта и достойнството
на М.К.Р., ЕГН:********** – „Курво нещастна, майка ти ще еба“, в нейно
присъствие, като обидата е нанесена публично
– престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 НК не е
доказано, по начина изискващ се от чл. 303, ал. 2 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, която по своята същност представлява развитие на един от
основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за
невиновност, залегнал в чл. 16 НПК, съдът може да признае подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай,
обясненията на подсъдимия, че на инкриминираната дата, когато се твърди, че е
осъществил деянието е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Медика – Русе“, напълно
кореспондират с писмените доказателства по делото и с показанията на
свидетелката Л.Л.. Както в своите показания
свидетелката Л., така и в приобщения по делото Правилник за устройството,
дейността и вътрешния ред на отделение по нервни болести, където е бил настанен
подсъдимият, се допуска болните да напускат отделението, като посещават обекти
в района на болничното заведение в посочените в правилника за вътрешния ред
часови интервали. Тезата на частното обвинение, че поради занижения контрол в
отделението, както посочва и самата свидетелка Л., е възможно пациентите да
напускат отделението и в други часова и за по-дълъг период от регламентирания в
правилника по своята същност представлява едно предположение, предполагащо
нарушение на установените правила в отделението, което обаче си остава една
хипотетична възможност, а не безспорно доказателство, че действително
подсъдимият е нарушил този установен в отделението ред, за който факт по делото
не са налице доказателства, а напротив от представеното от УМБАЛ „Медика –
Русе“ писмо изх. № 458/30.06.2020г. (лист 56 от делото), самият персонал не е
имал конкретни спомени от пациента, което обосновава и извод, че същият е
спазвал установения в отделението вътрешен ред, а не е нарушавал същия, тъй
като дори и при посочения от свидетелката Л. занижен контрол в отделението,
неспазването на правилата в отделението от страна на пациент неминуемо би
направило впечатление на персонала. Отново и само единствено в сферата на
хипотезите е и твърдението на частното обвинение, че отразеният в историята на
заболяването час на поставяне на медикамент е отразен грешно. На последно
място, но не и по значение е и факта, че към момента, когато се твърди, че
подсъдимият е осъществил деянието, а именно 18,30 – 19,00 часа, се твърди, че
същият е напускал входа, което съпоставено с хипотезата на частното обвинение,
че същият се е прибрал до дома си за тоалет, съотнесено
с местонахождението на лечебното заведение и адреса на жилището на подсъдимия и
тъжителката, обосновават извод, че същият следва да е напуснал лечебното
заведение през период, в който съгласно правилника за вътрешния ред се провежда
следобедната визитация, а именно между 16,30 – 17,30 часа и неминуемо е щяло да
бъде установено неговото отсъствие от болничното заведение.
Единствено и само гласните
доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите Русеви, по отношение
на които, както беше посочено са налице сериозно основания да се приемат същите
за възможно заинтересовани, не могат да бъдат опровергани по изискуемия от
наказателния закон начин писмените доказателства приложени по делото, касаещи
престоя на подсъдимия в лечебното заведение и да се презумира
негова недобросъвестност във връзка със спазване на режима в лечебното заведение.
В тази връзка не е без значение и факта, че се касае именно за първият ден, в
който същият е приет в лечебното заведение, което обосновава и извод, че щом се
е наложило неговата хоспитализация, очевидно в този момент състоянието на
подсъдимия е налагало престоя му в лечебно заведение.
Изискването на чл. 303, ал.
2 НПК означава, че колкото и висока да е степента на вероятност подсъдимият да
е автор на престъплението, това си остава вероятност и не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда
относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито
и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
Именно в този аспект всички писмени доказателства по делото препятстват
възможността да бъде създадено изискуемото от закона вътрешно убеждение у
настоящия съдебен състав.
По изложените мотиви съдът
призна подсъдимият за невинен и го оправда по повдигнато му от частната
тъжителка обвинение за извършено от престъпление
по чл. 130, ал. 1 НК, а именно че на 21.01.2020г., в град Русе, ***, казал нещо унизително за честта и
достойнството на М.К.Р., ЕГН:********** – „Курво нещастна, майка ти ще еба“, в
нейно присъствие, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
По гражданският иск.
Депозиран е граждански иск,
с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, предявен от частната тъжителка М.К.Р., ЕГН:**********,*** срещу
подсъдимия С.Р.Н.
ЕГН: **********, с адрес ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на
3000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието, за което е предаден на съд подсъдимия неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
– 21.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Правното основание на
предявения иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради и
което, за да бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на
виновно противоправно поведение, в правната сфера на
пострадалото лице са настъпили неимуществени вреди в претендирания
размер, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от
подсъдимия деяние.
Съдът намира гражданския иск,
за недоказан по своето основание, тъй като не беше установено и доказано
подсъдимият да е осъществил състава на престъплението, в резултат на което да
са настъпили неимуществените вреди, които се иска да бъдат репарирани, поради и
което съдът отхвърли изцяло предявения гражданския иск като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частната тъжителка, беше осъдена
да заплати на подсъдимия С.Р.Н., сумата в размер на по 500 лева (петстотин лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
За да определи
именно един такъв размер на разноските, а да не присъди претендираните
от подсъдимия разноски в пълният им размер от 2000 лева, съдът съобрази
направеното от страна на повереника на частната
тъжителка възражение за прекомерност на разноските.
Действително в
съдебната практика са налице противоречиви становище във връзка с възможността
в производство по НПК да бъде направено и уважено възражение за прекомерност на
посоченото в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение и в НПК действително
липса идентична разпоредба на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият
съдебен състав счита, че независимо от липсата на изрична уредба в НПК, не е
недопустимо да бъда разгледано и уважено едно такова възражение, касаещо прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение
при произнасянето по реда на чл. 190 НПК, изхождайки от общата разпоредба на
чл. 36 от Закона за адвокатурата, съгласно която размерът, който е определен с
договор между клиента и адвоката, следва да е справедлив и обоснован. С оглед
това и с цел охраняване интересите и на двете страни, както и като съобрази
фактическата и правна сложност на конкретното дело, настоящият съдебен състав
намира, че следва празнината в НПК досежно възражението за прекомерност на
разноските да бъде преодоляна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на
основание чл. 46, ал. 2 ЗНА и претендираното от
защитника на подсъдимия адвокатско възнаграждение беше намалено до двукратния
размер на предвиденото такова в чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди
изменението и в сила от 31.07.2020г.
По гореизложените мотиви
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: