Р Е Ш Е Н И Е  №  260557

 

гр.Пловдив,19.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети април,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             СВЕТЛАНА СТАНЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 3069/20г. по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от Н.Д.С.,ЕГН-********** ***,длъжник в изпълнителното производство против отказа на ЧСИ К.П.,рег.№ 824,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 992/11г.и обективиран в постановление от  31.07.20г.да уважи молбата на длъжника  по изпълнението за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е незаконосъобразен и неправилен по изложени съображения и се иска отмяната му.Твърди се,че единствено извършения опис представлява изпълнително действие,но не и несъстоялия се такъв,респ.не е изпълнително действие самото разпореждане за насрочване на опис.Така последното валидно изп.действие било извършено на 07.08.15г. с плащане по извършен запор на тр.възнаграждение.След това в период от повече от четири години не били предприемани валидни изп.действия,доколкото разпореждането за насрочване на опис от 27.04.17г.и насрочения за 30.04.19г.опис не представлявали изп.действия.

           Взискателят по изп.дело „Пинот трейдинг“ООД,със седалище гр.**** не е изразил становище по жалбата.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ К.П. поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по подробно изложени съображения.Проследява се развитието на изп.производство,като се навежда довод,че не са налице предпоставките за прекратяването му на основание чл.433,ал.1,т.6 от ГПК.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на  събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна  против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Според разясненията,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г.на ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право,като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Според цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.Изрично е разяснено,че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Настоящата инстанция намира,че такива действия са извършвани регулярно по изпълнителното дело както следва:

Изпълнително дело № 992/11г.по описа на ЧСИ П. с рег. № 824, район на действие – ПОС е образувано по молба от „Пинот трейдинг“ООД,гр.**** против Н.Д.С..Предмет на изпълнение е парично задължение по изпълнителен лист,издаден на 08.06.11г. от ПдРС по ч.гр.д. № 9766/11г.

С молбата за образуване на изпълнителното производство на основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ-да проучва имущественото състояние на длъжника и да извършва всички действия,като конкретно е поискал налагане на запор върху тр.възнаграждение на длъжника и върху притежаваните от него МПС и банкови сметки.На длъжника са наложени запор върху трудовото възнаграждение,запор върху притежавани от него дружествени дялове от капитала на „Автосервиз С.“ЕООД и е вписана възбрана върху притежавани от него 3/12 ид.ч.от  ПИ в гр.Б.

Поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника на 01.08.11г.

Длъжникът на няколко пъти е погасявал частично задълженията си,видно от протоколи за извършено погасяване на дълга от 18.12.14г.,05.02.15г.,25.02.15г.-до 07.08.15г.

С разпореждане от 27.04.17г.ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за дата 25.05.17г.,който не се е състоял.

С разпореждане от 15.03.19г.ЧСИ отново е насрочил  опис на собствени на длъжника движими вещи за 30.04.19г.,който отново не се е състоял.Следващото разпореждане за насрочване на опис е от 26.05.20г. за дата 04.08.20г.

От посоченото изброяване е видно,че след образуване на изпълнителното производство давността е била прекъсвана многократно–с извършване на поисканите от взискателя изпълнителни действия, както и с постъпвалите по изпълнителното дело доброволни плащания на длъжника.Всяко от тези плащания представлява периодично погашение на дълга и прекъсва срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Разпорежданията за насрочване на опис са от 27.04.17г. и от 15.03.19г.,като не е налице бездействие на взискателя за период повече от две години.

Настоящата инстанция не споделя становището на  жалбоподателя,че само извършването на описа представлява изпълнително действие,а разпореждането за насрочването му не е такова действие.Насроченият с разпореждане от 27.04.17г.опис на дв.вещи за 25.05.17г.прекъсва давността,както и насроченият с разпореждането от  15.03.19г.опис на дв.вещи за 30.04.19г.Макар двата описа да не са били реално осъществени от съдебния изпълнител,по този начин ЧСИ е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ–изпълнение върху движими вещи,към който именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи.Самият опис на движими вещи по смисъла на чл.465 ГПК е в изпълнение на съответния изпълнителен способ,свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан.В този смисъл  в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС се приема,че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,каквото изпълнително действие е насрочването на опис,обективирано в разпореждане за насрочване.

Следователно липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на повече от две години. Поради това искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.При това положение жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

          Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.Д.С.,ЕГН-********** ***,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ К.П.,рег.№ 824,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 992/11г.и обективиран в постановление от 31.07.20г.да уважи молбата на длъжника по изпълнението за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Решението е окончателно.

      

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: