№ 12090
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110130680 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т..” ЕАД срещу ответника М. М. М., обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 231.65 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ...,
за сумата от 44.97 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода 15.09.2019 г. – 30.08.2022 г., сумата от 26.26 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 5.19 лв. – законна лихва за
периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 12.09.2022 г. до плащането. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
1
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът М. М. М., е депозирал отговор
на исковата молба, в който се оспорват изложените обстоятелства и
предявените искове. Навежда доводи, че не притежава качеството потребител
на топлинна енергия за процесния период. Позовава се на давност.
Претендира разноски.
„Т..” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника М. М. М., в полза на
ищеца на 04.01.2023 г. по ч.гр.д.№49449/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 148 с-
в е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ и
цена за предоставена услуга дялово разпределение (с лихви и разноски) в
периода от м.05.2018 г. до м. 04.2021 г.
С писмените доказателства и приетите заключения на допуснатите
съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи се доказа наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които
не са платени.
Правото на ползване върху топлоснабдения имот предпоставя
наличието на възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) облигационно правоотношение между „Т..” и ответника с предмет
доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите
условия на ищцовото дружество (няма доказателства за сключено
индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2018 г. до м. 04.2021 г., се установява от
2
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за
правоотношението лице - „Т..” ЕООД (измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т..” ЕООД с
договор от 26.09.2002 г., също приет като писмено доказателство).
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на
доставена топлинна енергия е доказан по основание - в периода от от
м.05.2018 г. до м. 04.2021 г. ответникът е потребител на енергия за битови
нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия
ЗЕ дължат плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 291580 е доставена топлинна енергия, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията (по ССчЕ за процесния
период възлизащи на 231.65 лева главница и 44.97 лева лихва за забава),
които не са платени.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
3
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито
плащане на задълженията си (пълно или частично), но задълженията им са се
погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО), поради което исковете
следва да се уважат само в непогасената им част за процесния период.
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответника, които са станали изискуеми след датата м.10.2019 г. - три
години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ищеца.
Общият размер на тези вземания по заключението на ССчЕ е 151.79 лева
главница и 27.55 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия, и 26.26 лева
главница и 5.19 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение, които не
са погасени по давност.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 598.71 лв. (държавна такса, депозити за
вещите лица и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения).
Дължимите по заповедното производство разноски са в размер на 51.32 лв.
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 126.31 лв. на
адв. К. И. Б., която съгласно представения договор за правна помощ, е
осъществявала безплатно процесуално представителство на ответника по
настоящето дело.
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 126.31 лв. на
адв. М.Л.Л., който съгласно представения договор за правна помощ, е
осъществявал безплатно процесуално представителство на ответника по
ч.гр.д.№49449/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 148 с-в.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. М. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, .., адв. К. И. Б., дължи на „Т..”
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., сумата от
151.79 лв. – главница за доставена в периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 291580, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 27.55 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от м.10.2019
г. до 30.08.2022 г., сумата от 26.26 лв. - главница за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2019 г. и сумата от
5.19 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 01.10.2019 г.
до 30.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 04.01.2023 г. по ч.гр.д.№49449/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 148 с-в,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 151.79 лв. до пълния
предявен размер, представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия, иска за лихва за забава върху главното вземане за разликата над
27.55 лв. до пълния предявен размер, както и за периода от м.05.2018 г. до
м.10.2019 г.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ..,
адв. К. И. Б., да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр.София, .., сумата от 598.71 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 51.32 лв.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, .., да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на
адв. К. И. Б., с адрес: гр.София, .., сумата от 126.31 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по делото за осъщественото от адвоката
безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, .., да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на
адв. М.Л.Л., с адрес: гр.София, .., сумата от 126.31 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по делото за осъщественото от адвоката
безплатно процесуално представителство на ответника по ч.гр.д.№49449/2022
5
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 148 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..” ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6