№ 44337
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110113833 по описа за 2024 година
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на дата 14.06.2023
г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко – продажба на вземания
(цесия) от дата 14.06.2023 г. между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу А. А. И.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 648920 от дата 16.03.2022 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството кредитор. Сочи, че ОУ по договора за
заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Изтъква, че длъжникът е бил уведомен за
извършената продажба на вземането от името на „Сити Кеш“ ООД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-П-СТК/648920 от дата 20.06.2023 г., изпратено с известие за доставяне.
Посочва, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент
относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени
лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес.
Твърди, че в извлечението на Приложение № 1 са включени само и единствено
личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти, а личните данни на
другите физически лица са заличени, като обратното би означавало превишаване на
целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените
принципи. Сочи, че в приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската
информация, която също е ирелевантна за процесния случай. Заявява, че в случай, че
1
съдът прецени нуждата от представяне на Приложение № 1 в цялост, да бъде уведомен
за това с нарочен акт.
Ищецът твърди, че съгласно постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291
от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. поуп. д. Ns 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата
молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, а съгласно чл.
99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.
Сочи, че в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, поради
което моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Счита, че
уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да
го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Изтъква, че длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, поради което счита, че фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се е установило, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Заявява, че на дата 16.03.2022 г. „Сити кеш“ ООД, като Заемодател и А. А. И. в
качеството й на Заемател е сключен договор за паричен заем с № 648920, при спазване
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския
кредит, като съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил
да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 350 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора в поле
„размер на отпуснатия заем“. Сочи, че с подписването на договора за кредит страните
са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна
на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя
на Заемателя - Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за
заем, с които Заемателят се е бил запознал подробно и с които се е съгласил изрично и
безусловно.
Сочи, че полагайки подписа си на Договора за паричен заем, заемателят, е
удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя.
Твърди, че по този начин предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия
2
заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Сочи, че погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя. Сочи, че годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може
да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Твърди, че страните са
постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 17.93 лева, а
общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 367.93 лв., която е
платима на 11 броя седмични погасителни вноски, като първите 1 в размер на 2.73 лв.
и още 10 в размер на 36.52 лв., при първа погасителна вноска на дата 23.03.2022 г. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане на дата 01.06.2022 г.
Твърди се, че в ОУ, действащи по време на сключване на Договора, в случай, че
Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената
главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Посочва, че на основание
горепосочените разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер
на 133.04 лева за периода от 24.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като за периода от 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
С оглед на гореизложеното ищецът, счита, че е налице правен интерес за
предявяване на претенциите по съдебен ред и е входирал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение срещу длъжника – А. А. И., като съдът е уважил претенцията
по образуваното ч.гр.д. № 66186/2023 г. по описа на СРС, 38 състав, е издадена
Заповед за изпълнение, като длъжникът е възразил срещу издадения съдебен акт, което
обуславя правния интерес от предявяване на исковата молба.
Заявява, че заявителят ’’Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е регистриран
в Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция
„Електронно управление” и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за
електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014),
като В тази връзка моля връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във
връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК, да се осъществява на следния електронен адрес:
https://edelivery.egov.bg.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
3
отношение на ответника А. А. И., че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ следните суми:
350 лв. (триста петдесет лева) - главница;
15.20 лв. (петнадесет лева и двадесет стотинки) - договорна лихва за периода от
23.03.2022 г. до 01.06.2022 г.;
133.04 лв. (сто тридесет и три лева и 04 стотинки) - представляващи
обезщетение за забава за периода от 24.03.2022 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС;
законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350,00 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника А. А. И..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище
по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.02.2025г., от 9:40ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по –
горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4