Р Е Ш Е Н И Е
Номер 326 /07.08. Година 2020
Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На девети юни
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 00380 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-005083/03.01.2020г.
изд. от Началник група в сектор ПП при
ОД МВР – Перник, упълномощен със заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. министъра на вътрешните работи, на Г.К.Г. ***, са наложени административни наказания глоба в размер 300 /триста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.183,
ал.7 от ЗДвП, за това, че на 22.11.2019 г., в 22.15 часа, в гр. Перник, на
кръстовището от ул. „Софийско шосе“ и ул. „Оборище“ като водач на МПС – лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ****, при въведена временна организация на
движението не съобразява поведението си с ПЗ В2 като при въведена временна
забрана за движение навлиза след знака и се движи в зоната му на действие- нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Г.Г.. В нея без да оспорва фактическите
обстоятелства на вмененото му нарушение, същият навежда възражения за това, че
работи като таксиметров шофьор и е бил изпратен на адрес на клиент, нуждаещ се от
спешна медицинска помощ. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е
изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 22.11.2019г.,
около 22.15 часа, Г.Г. ***, с посока от ПВ „Хумни дол“ към ПВ “Марина бара“, управлявайки
лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ****. Приближавайки кръстовището с ул. „Оборище“ възприел ПЗ В2 с предписание "Забранено е влизането на пътни
превозни средства в двете посоки", поставен по повод ремонт на ул. „Софийско шосе“.
Въпреки въведената забрана жалбоподателят продължил движението
си като навлязъл в участъка, затворен за движение на пътни превозни средства. Действието му било забелязано
от свидетеля М.К. и Л. М. – служители на
01 РУ – ОД МВР Перник, които предприели извършване на проверка..
Въз
основа на установеното на място
фактическо положение свид. К. приел, че Г.Г.
виновно е нарушил разпоредбата на чл.6,
т.1 от ЗДвП, поради което образувал
срещу него административнонаказателно производство със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение № 97660/22.11.2019г. При съставяне
на акта соченият като нарушител не направил възражения срещу вмененото му нарушение. .
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени такива.
На 03.01.2020
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на
събраните по преписката доказателства наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на Г.Г. за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на
свидетеля М.С.К., както и приетите писмени доказателства: съставения АУАН GA №97660/22.11.2019 г., заверено копие на заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
От
правна страна намира следното :
От позицията на жалбоподателя,
изложена в жалбата му, става ясно, че същият не оспорва, че на инкриминираната
дата е навлязъл в забранения за движение участък, независимо от факта, че
влизането в тази част на улицата, било забранено с пътен знак В2. Не оспорва, че
е възприел пътния знак и обективно е можел да съобрази поведението си с него като водач
на МПС. Като не го сторил, с деянието си Г. е нарушил нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
От друга страна обаче, деянието на жалбоподателя е квалифицирано по чл.183,
ал.7, вр. чл.6, т.1 от, ЗДвП, т.е., вменено му е навлизане след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение. При това положение следва по безспорен начин да се
установи, че временната забрана е въведена при спазване условията и реда за
създаване на временна организация и безопасност на движението по Наредба № 3 от
16.08.2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. Съгласно чл.3 от Наредбата, сигнализацията
за въвеждане на ВОБД в пътен или уличен участък, в който се извършват СМР, има
за цел: 1. да информира участниците в пътното движение за особеностите и
опасностите, възникнали в пътния (уличния) участък, и за изменените пътни
условия; 2. да указва границите на пътния (уличния) участък с изменени пътни
условия и 3. да въвежда режим на движение, който осигурява безопасно преминаване
през пътния (уличния) участък. Същевременно, нормата на чл. 30, изр.1 от Наредбата
предвижда, че сигнализацията на СМР в обхвата на пътя или улицата трябва да е
ясно видима и разбираема от участниците в движението по всяко време на
денонощието и при всякакви метеорологични условия и да дава навременна и
достатъчна информация за изменените пътни условия, а чл. 31 регламентира, че временната
сигнализация се поставя преди участъка, в който се извършват СМР, на разстояние,
осигуряващо достатъчно време на участниците в движението да се съобразят с
изменените пътни условия и да извършат предписаните маневри за безопасно
преминаване.
В изпълнение на тези предписания, в Приложение 73, към чл. 75, т. 1 от
Наредбата е указан задължителният начин за сигнализиране при временна
организация и безопасност на движението при дълготрайни СМР с отбиване на
движението, какъвто е и настоящият случай. При тази организация на движението е
следвало по всички улици, от които се приближава към затвореният за движение
пътен участък да бъдат поставени пътни знаци от категорията ЖЗ
"Предварителен указател за отклоняване на движението", дублиращи се
през определено разстояние, както и пътен знак А23 "Участък от пътя в
ремонт".
По делото не са ангажирани доказателства, че в съответния пътен участък е
била въведена временна организация на движението, съгласно предвидения ред,
както и че горепосочените изисквания са били спазени. С показанията си свид. К.
също не допринася за установяването им, доколкото най-общо
установява, че във връзка с
ремонт на ул. „Софийско шосе“ била въведена временна организация на движението
като била поставена съответна сигнализация с пътни знаци.
Въз основа на изложеното съдът приема, че макар в процесния участък да е била
въведена временна организация на движението за дълготрайни СМР с отбиване на
движението, то не е доказано спазването на изискванията на наредбата относно
сигнализирането й по начин, осигуряващ навременна информираност на участниците
в движението за това обстоятелство, както и достатъчно време да съобразят поведението си с изменените пътни
условия. Следователно, недоказано е
жалбоподателят да е действал виновно по отношение съществения обективен признак от състава на
вменената му административнонаказателна норма, а именно да е нарушил нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП при въведена временна забрана за движение.
Независимо от
този извод, както се посочи, по делото е безспорно установено, че Г. е извършил
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като не съобразила поведението си с предписанието на пътен
знак В2. Това обстоятелство установява
еднозначно свид. М.К., а жалбоподателят не го оспорва. Така установеното
фактическо положение мотивира изменение на наказателното постановление като се
приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение - чл.183, ал. 3, т.
5, пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща наказване на водач, който навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство. Действието е допустимо, тъй като
новата квалификация на нарушението не е свързана с промяна на обстоятелствената
част на обвинението, предявено на нарушителя, поради което изцяло в
правомощията на съда, като въззивна инстанция, е да измени НП в смисъла
по-горе. С изменението на квалификацията на нарушението не се утежнява
положението на жалбоподателя и не се
ограничават процесуалните му права, тъй като се е защитавал срещу
идентични факти, а и новото обвинение обуславя по-лека
наказателна отговорност.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №19-1158-005083/03.01.2020г.
изд. от Началник група в сектор ПП при
ОД МВР – Перник, упълномощен със заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. министъра на вътрешните работи, с което на Г.К.Г. с адрес ***, с ЕГН ********** на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер 300 /триста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като за извършеното
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП - навлизане след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, на основание чл. 183, ал. 3, т.
5, пр. 1 от ЗДвП налага глоба
в размер 30 /тридесет/ лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ИЗ