Р Е Ш Е Н
И Е № 260005
гр. ПЛОВДИВ 13. 07. 2022 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение
в открито заседание от 10. 06. 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря
КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия
СПАСОВ т. дело № 762 по описа на ПАС за 2020 г., установи
следното:
Производство по чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение постановено по
т. дело № 1774/2019 г. по описа на ВКС е отменено решението по т. дело №
583/2018 г. по описа на ПАС и същото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд.
Така се е стигнало до
образуване на настоящето дело.
Предмет на разглеждане
по същото е въззивната жалба на „П.“ АД, ЕИК ..., гр.
С. против постановеното от П.О.С. по т. дело № 237/2017 решение, с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „П.“
АД иск по чл. 422, ал.1 ГПК да се признае за установено
по отношение на Д. И.Т., ЕГН ********** и М.Й.М., ЕГН
**********, че в полза на банката съществува
вземане против тях в качеството им
на солидарни длъжници произтичащо от
договор № 314-83 от 13.03.2008 г. за ипотечен банков
кредит „Домът“, както следва:
- 31 006, 41 евро,
представляващи просрочена главница по договора за ипотечен банков
кредит,
- 4023, 67 евро,
представляващи просрочена договорна лихва, дължима за
времето на забавата от 26.05.2014 г. до 22.07.2016 г.,
- 4 145,
22 евро, представляващи наказателна лихва,
дължима съгласно т. 6.2 от Раздел
Трети от договора за ипотечен банков кредит за времето от
25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.,
- 233, 40 евро,
представляваща комисионни дължими по договора за
кредит за трите години 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и
- 264 лв.,
представляващи разноски за връчването на нотариалните покани,
за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч. гр.дело № 15915/ 2016 г. по описа на ПРС.
Във въззивната жалба
са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, отправено е искане за отмяната му и постановяване на друго уважаващо
исковете в пълния им размер.
Въззиваемите са
изразили становище за неоснователност на жалбата.
Съдът
след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните от двете инстанции
доказателства намери за установено следното:
На
04.05.2017 г. в П.О.С. е постъпила изходяща от „П.“ АД искова молба
против Д. И.Т., ЕГН ********** и М.Й.М., ЕГН ********** ***.
В обстоятелсвената част
на същата се сочи, че банката ищец е универсален правоприемник на „М.Ю.” АД.
Споменава се в тази връзка, че между „Ю.“ ЕАД от една страна и
Д.И.Т.-кредитополучател и М.Й.М.-солидарен длъжник от друга на 13.03.2008 г.
бил сключен договор № 314083 за предоставяне на ипотечен кредит „ДОМЪТ“ за
покупка на недвижим имот. С него банката предоставила на кредитополучателя
банков кредит в размер на 60 000 евро. Той бил усвоен еднократно от
него на 25.03.2008 г. по банковата му сметка в банката с IBAN ***.
Размерът
на възнаградителната лихва бил уговорен в раздел ІІІ, т.
6.1 и т. 6.1.1 от договора. В нея се предвиждало, че кредитът ще се олихвява за
първата година с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 7, 35 %. , а след
изтичането на срока по т. 6.1, непогасената част от главницата ще се олихвява с
плаващ лихвен процент получен от сбора на действащия шестмесечен
индекс Euribor плюс фиксирана надбавка в размер на 2, 45 пункта, но
не по-малко от 7,35 %.
В т. 6.2 от
раздел III страните се споразумели и че при нарушаване на сроковете за
погасяване на главницата по кредита върху просрочената главница за времето
на просрочието и/или при предсрочна изискуемост на кредита, банката
събира от кредитополучателя и солидарния длъжник наказателна лихва равняваща се
на договорната лихва по т. 6.1 (респективно по т. 6.1.1) и наказателна надбавка
от 10 пункта, която се начислява на годишна база.
В т. 7.2 от Раздел III
страните уговорили заплащането на комисионни за управление на отпуснатия
кредит. В т. 7.2.2. било предвидено, че за всяка следваща година от срокът на
кредита, кредитополучателят заплаща 0, 25 % върху остатъка по
кредита, платими в началото на всеки следващ годишен период от срока на действието
на договора.
Ищецът сочи и че между
страните имало сключени два анекса към договора с №№ 14-265 от 15.02. 2013 г. и
14-43 от 24.02. 2014 г., с които бил определен нов погасителен план за
погасяване на кредита.
Той твърди и че така
описаният кредит бил погасяван частично по главница и лихви, като е направено
проследяване на извършените от ответниците плащания. На
база същото е направена констатация, че те не обслужвали кредита в срокове
и по начини уговорени в договора и погасителните планове към него. Говори се за
28 просрочени погасителни вноски в периода 24.03.2014 г.- 24.06.2016 г. Прави
се извод за забава от общо 976 дни към 24.11.2016 г.
Неизпълнението принудило
банката да изпрати до двамата ответници нотариални покани чрез
Нотариус Б.Т. с район на действие този на ПРС. Твърди се че същите им били
връчени, като този факт бил удостоверен в констативни протоколи № ***,
с peг. № ****/10.06.2016 г. за Т. и № ***, с peг. № ****/10.06.2016
г. за М..
С поканите на основание
уговорките чл. 15.2, Раздел ІV от договора двамата били поканени за заплатят в
пълен размер доброволно всички задължения произтичащи от Договора за кредит в
седмодневен срок. В същите било указано, че при неплащане в този срок, П. АД
обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Плащания не последвали и
банката обявила кредита за предсрочно изискуем считано от 22.07.2016 г.
Плащане на
задълженията и след този момент не било извършено, което наложило да се подаде
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Било
образувано ч.гр.дело № 15915/2016 г. по описа на ПРС, по което се издали
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответниците за следните суми дължими
по договор № 314-83 от 13.03.2008 г. за ипотечен
банков кредит „Домът“:
- 31 006, 41 евро,
представляващи просрочена главница по договора за ипотечен банков
кредит,
- 4023, 67 евро,
представляващи просрочена договорна лихва дължима за
времето от 26.05.2014 г. до 22.07.2016 г.,
- 4 145,
22 евро, представляващи наказателна лихва,
дължима съгласно т. 6.2 от Раздел
Трети от договора за ипотечен банков кредит за времето от
25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.,
- 233, 40 евро,
представляваща комисионни дължими по договора за
кредит за трите години 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и
- 264 лв.,
представляващи разноски за връчването на нотариалните покани,
Длъжниците с оглед
дадените им от ГПК правомощия подали възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Това обуславяло и
интереса на банката- ищец в срок да предяви и установителни искове
по чл.422 ГПК, с които да се установи по отношение
на длъжниците съществуването на горните вземания
в патримониума й.
Всеки от ответниците е
подал отговори на исковата молба. Изложените в тях защитни възражения обаче са
идентични и съдът ще изложи общо същите.
Те не
оспорват сключването на процесния договор за кредит от Д. Т. в
качеството й на кредитополучател и това, че М.М. го е подписал
като съдлъжник. Не се оспорва и факта на усвояване на кредита.
Основните им възражения
са свързани с липса на неизпълнение на задълженията по договора, което пък да
обуслови пораждане в патримониума на ишеца правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
В тази насока твърдят,
че подписването на двата анекса е в резултат на предсрочно погасяване на
главницата от страна на кредитополучателя Д.Т.. С тях се намалил броя на
вноските и крайния падеж на задължението. Съответно се излагат съображения, че
няма логика на 24.02.2014 г. да се сключи втория анекс за предоговаряне на
условията по кредита, а след един месец да възникне ситуация на неизпълнение.
Правят се и
твърдения, че от страна на ищеца не са посочени всички факти и обстоятелства
обуславящи отношенията му с ответниците. В тази връзка се споменава, че
между страните бил сключен и втори договор за кредит „Улеснение“ с № 314-283 от
25.07.2008 г. Отношенията по същия били от значение за настоящето дело по
причина, че отчитането на двата кредита се правило от банката от една и съща
банкова сметка, от която били разпределяни плащанията на задълженията и по
двата кредита. По този повод се твърди, че Д.Т. отправяла искания плащанията да
се отнасят само към процесния договор, но те не били уважавани.
Излагат се също така и
доводи, че Т. правила няколкократни опита за предсрочно погасяване на кредита,
но кредиторът поставял неоснователни изисквания за заплащане на суми по
договори за кредит на трето лице- търговско дружество, с което тя нямала нищо
общо.
Твърди се, че всички
извършени от нея плащания по банковата сметка били за погасяване на
задълженията по процесния договор с оглед изричните й волеизявления,
но независимо от това те са разпределяни и за погасяване на задължения по
другия договор за кредит.
На тази база се прави
заключение, че кредиторът е в забава, тъй като не е оказал необходимото съдействие
на длъжника да изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по кредита, като
предостави отделна банкова сметка за обслужване на кредит „Улеснение“ , което
да се уреди с нарочен анекс към същия, както и поради неприемане на предложено
изпълнение поради обвързването му с условия за заплащане и на кредит, по който
Т. не е страна.
Направено
е възражение за неравноправност на клаузата по чл.6.1.1. от договора, с което е
уговорена възнаградителната лихва с оглед на това, че поставяла минимална
граница на лихвения процент в размер на 7, 35% и така ограничавала правата
на ответниците потребители. В тази връзка се твърди, че така
уговорена клаузата прехвърляла изцяло риска върху потребителя от колебанията на
финансовите пазари.
Твърди се също, че е
недействителна и клаузата касаеща наказателната лихва. Същото от една
страна се обосновава с това, че тя се определя от лихвения процент
по възнаградителната лихва, а от друга с противоречието й с
добросъвестността и морала.
Недействителността на
уговорките за възнаградителна и наказателна лихва се свързва с това,
че при съотнасяне на извършените плащания с размера на главницата ще се
достигне до извод за липса на неизпълнение и на предпоставки да предсрочна
изискуемост на кредита.
Тук в отговора се сочи,
че дори да се приеме, че тези договорки не са изцяло, а частично недействителни
то начисляваната от банката лихва е в размер по- голям от сбора на действащия в
периода 6 м. Euribor и константата от 2, 45 пункта. Това водело
до извод за надвнасяне на възнаградителна лихва, което при съотнасяне
на надвнесената сума към дължимото също изключвало извода за неизпълнение.
На тази База се
прави и извод, че за банката не е възникнало основание за обвяване на
предсрочна изискуемост.
От
страна на ответниците в отговорите им са изложени и доводи за липса
на редовно уведомяване за предсрочната изискуемост, като в тази връзка се сочи,
че при връчването на нотариалните покани нотариусът нарушил процедурата на
чл.47 ГПК, тъй като не потърсил настоящия им адрес, който към момента на
връчването е бил променен. Споменава се, че не било изпратено и уведомление на
посочен в договора трети адрес.
Наред
с това с отговора на Т. е заявено, че в договора за кредит„Улеснение“
договорената за кредитиране сума била отпусната по банкова сметка
***учталеката не е изразила съгласие за усвояване и на втория кредит по
нея. Споменато е също, че от тази сметка преведените от банката кредит били
изтеглени от трето неупълномощено от Т. лице. В тази връзка се прави извод, че
от страна на банката е извършена неразрешена платежна операция, с което Т. била
увредена с нерегламентирано изтеглената сума от 63 900 евро. Направено е
евентуално искане за прихващане на това нейно вземане с вземанията на банката
предмет на иска при формиран на положително становище за съществуването им.
Ищецът е подал ДИМ, в
която са изложени доводи за неосновалетност на направените защитни възражения.
Отговора на ДИМ не е
подаван.
Така съдът след събиране
на посиканите от страните и относими към спора доказателства е постановил
решението предмет на обжалване.
В него е прието за
безспорно сключването на договора за кредит и анексите към него.
Направен е извод за
неравноправност на клаузата касееща договорната лихва в частта й предвиждаща,
че същата не може да бъде по - ниска от фиксиран в договора минимум, въпреки,
че формулата, по която е уговорено определянвето й предполага нейното
понижаване.
Прието е обаче, че
надвенесаната по тази причина сума не била по- голяма или равна на
незидължената такава. Така е формиран извод за налачие на незипъление.
Въпреки същото е
достигнато до извод, че не можге да се говори за предсрочна изискуемост на
кредита пради това, че изпратените от ищеца покани са били нередовно връчени.
На тази база е
казано, че към подаване на заявлението за незабавно изпълнение вземането в
заявения размер не е било изискуемо и възникнало в патримониума на
ищеца на предявеното основание, което налагало отхвърляне на исковете.
Недоволен от решението е
останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето
прозиводсво.
В нея са изложени
подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението с оглед
направените в него изводи за нередовно връчване на поканите, с които банката
твърди да е обявил кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка е споменато,
че поканите са връчени на уговорени между страните адреси за кореспонденция,
което не било съобразено от съда. Оспорени са и направените в решението изводи
за неравноправност на клаузите от договора относно договорната лихва.
От изложеното по- горе е
видно, че пред ПОС са предявени пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 и 124 от ГПК.
Видно от приетите по
делото писмени доказателства е безспорно, че по ч. гр. дело № 15915/ 2016 г. по
описа на П. районен съд са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. С тях е разпредено на
двамата ответници да заплатят солидарно на банката ищец суми дължими
на основание договор № 314-83 от 13.03.2008 г.
за ипотечен банков кредит „Домът“ и Анекси към него с №
2 ог 15.02.2013 г. и „ от 24.02.2014 г., както следва:
- 31 006, 41 евро,
представляващи просрочена главница по договора за ипотечен банков
кредит,
- 4023, 67 евро,
представляващи просрочена договорна лихва, дължима за
времето на забавата от 26.05.2014 г. до 22.07.2016 г.,
- 4 145,
22 евро, представляващи наказателна лихва,
дължима съгласно т. 6.2 от Раздел
Трети от договора за ипотечен банков кредит за времето от
25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.,
- 233, 40 евро,
представляваща комисионни дължими по договора за
кредит за трите години 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и
- 264 лв.,
представляващи разноски за връчването на нотариалните покани.
По повод на така издадената
заповед за незабавно изпълние двамата длъжници са уведомени на дата 14.03.2017
г. На 27.03.2017 г., т.е. в предвидения в чл. 414, ал.2 от ГПК срок
те са подали възражения. За същите банката е уведомена на 04.04.2017 г. и на
04.05.2017 г., т.е. в срока по чл. 415 от ГПК е предявила исковете за
установяване съществуването на вземанията предмет на заповедта.
Изложеното води до
извод, че те са допустими, което прави допустимо
и първоинстанционното решение.
Това налага с оглед
нормата на чл. 271 от ГПК съставът на ПАС да реши спора по същество.
Възникването на
предявените със заявлението вземания се извежда от съществуването на договора,
анексите към него и обявената поради неизпълнение на задължения по същия предсрочна
изискуемост на кредита от 22.07.2016 г. В тази връзка и в исковата молба по чл.
422 от ГПК, за да се обоснове възникването и съществуването на оспорените
вземанията в патримониума на кредитора са изложени същите
обстоятелства.
От казаното възникването
в патримониума на ищеца на процесните вземания наред със
съществуването на договора за банков кредит и анексите към него на
първо место е обусловено и от даване отговор на въпроса за наличието на
предсрочна изискуемост по същия.
Във връзка с получаване
отговор на горните въпроси следва да се посочи, че видно от
вписванията в ТРРЮЛНЦ ответната банка е правоприемник
на ТБ „М.Ю.“ АД, гр. С..
На 13.03.2008 г. в гр.
П. между ТБ „М.Ю.“ АД, гр. С. в качеството й на кредитор и Д.И.Т. в
качеството й на кредитополучател е сключен договор №314-83 за предоставяне на
ипотечен кредит за покупка на недвижим имот, който е наименуван от страните –
Ю. „ДОМЪТ“. С него на Т. е предоставена сумата от 60 000 евро за покупка
на подробно описан в договора недвижим имот. В т. 11 от същия е уговорено, че
кредитът се погасява на 180 равни месени анюитетни вноски, т.е. за
180 месеца от моментна на усвояването му, но не по- късно от 04.04.2023
г. По този договор М.Й.М. се е задължил да отговаря за изпълние на
задълженията на кредитополучателя като съдлъжник, т.е. встъпил е в дълга
на кредитополучателя.
В т. 6.1 от договора е
постигнато съгласие, че за първата година от кредита главницата ще се олихвява
с годишен лихвен процент от 7, 35 пункта.
В т. 6.1.1. е
договорено, че след изтичане на тази 1 година непогасената част от
главницата ще се погасява с плаващ лихвен процент за 6 месечни депозити в
евро за Еврозоната публикуван на
страницата Еuribor на Reuters плюс фиксирана надбавка от 2,
45 пункта, но не по- малко от 7, 35 %.
Съответно в т.
6.1.2 е посочено какво представлява 6 м. Euribor и как се определя.
В т. 6.2 страните са се
уговорили, че при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по
кредита върху просрочената част от същата за времето на забавата
и/или при предсрочна изискуемост на кредита банката събира от
кредитополучателя наказателна лихва равняваща се на договорната
лихва + наказателна надбавка от 10 пункта.
В чл. 6.3 от договора е
предвидено, че олихвяването се извършва ежемесечно на падежната дата, а лихвата
се събира служебно от банката от сметките на кредитополучателя с оглед клаузата
на чл. 21 от договора.
В нея е материализирано
съгласие на кредитополучателя и солидарния длъжник, банката на основание чл. 6,
ал.1 от Наредба № 3 за паричните преводи и платежни системи са събира служебно
от сметките им всички свои вземания с настъпил падеж.
Към този договор са
сключени два анекса на 15.02.2013 г. и 24.02.2014 г. С първият е изменен
срокът за погасяване на кредита, като страните са се разбрали той да се
погасява на 155 месечни анюитетни вноски дължими ежемесечно и
подписали нов погасителен план. Уговорено е и запазването на останалите клаузи
по договора.
С втория анекс също са
направени промени само в сроковете за погасяване на кредита, като страните са
се разбрали това да става на 140 месечни вноски с краен срок за издължаване до
24.11.2019 г.
Тук също е посочено, че
останалите уговорки постигнати в първоначалния договор се запазват.
В чл. 24 от договора са
декларирани и адресите за кореспонденция на страните по договора. За
кредитополучателя и солидарния длъжник са посочени два такива - ****
и ****.
По този повод следва да
се посочи, че в чл. 19.6, буква Б от договора кредитополучателят се е съгласил
да уведомява в 15 дневен срок банката за промени в посочения в договора
постоянен адрес или адрес за кореспонденция, като съобщи писмено за новия си
адрес. При неизпълнение на това задължение е предвидено, че всички уведомления,
съобщения и покани изпратени на стария адрес ще следва да се считат за връчени.
В чл. 15
от процесния договор се говори за предсрочна изискуемост като е
казано, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
настъпването на определени предпоставки. Сред тях в чл. 15.2 е и непогасяване в
срок, на която и да е анюитетна погасителна вноска, дължими лихви или
комисионни или при неизпълнение в срок на задължение по чл. 19.9.
Последното е свързано с предоставяне на средства за подновяване на ипотеката и
т.н.
В чл. 16 от договора е
казано, че при обявяване на предсрочна изискуемост банката осчетоводява
вземането си като просрочен дълг, олихвява го при условията на чл. 6.2 и 6.3 от
договора и изпраща на кредитополучателя уведомление за изпълнение на цялото
задължение. Предвидено е и че кредитът се счита за предсрочно изискуем от
датата посочена от банката в уведомлението.
Така изложеното свързва
предсрочната изискуемост с отпадане на правото кредитополучателя да ползва
предоставената му в кредит сума за определения с договора за кредит срок и с
възникване на задължението да върне напълно и незабавно всички получено по
договора, вкл. и падежираните и неплатени задължения за главница и
лихва.
Казаното води до извод,
че настъпването на предсрочната изискуемост предполага изменение в
постигнатото съвпадение на две насрещни волеизявления за отпускане
от страна на банакта на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок и за задължаване
на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.
Това сочи, че правото да
се измени договора, като се направи същия предсрочно изискуем
е потестативно по характер и съществува в патримониума на
кредитора по съответния договор. То се упражнява чрез направа на едностранно
волеизявление на носителя му до другата страна. Фактът, че същото е свързано с
изменение на един договор и породеното от него правоотношение предполага, че
настъпване на тази промяна изисква получаване на волеизявлението от насрещната
страна. Тя не може да стане факт автоматично при настъпване на опредени
събития, а изисква и извършване на действия от правоимащата страна по
упражняване на потестативното право, т.е. направа на самото
волеизявление в тази насока и връчване на същото на насрещната страна.
Това съобразено с чл.
5.2 от процесния договор и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ сочи, че изводът за
предсрочна изискуемост на процесния кредит е възможен при наличие на
доказателства за неизпълнение на задължения по договора за кредит и на такива
за отправено изявление на кредитора за упражняване на потестативното си
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до
насрещната страна. Именно от момента на достигане на изявлението до нея и
дадените в същото евентуални срокове за плащане зависи и настъпването на
самотно изменение на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая от страна на
банката на 25.04.2016 г. са представени пред Нотариус Б.Т. с рег. № ***на НК и
район на действие този на ПРС две на брой нотариални покани изходящи от ищеца.
В тях са материализирани
адресирани до всеки от двамата ответници волеизявления свързани с
наличието на просрочени задължения по процесния договор за кредит за
главница и лихви. Посочен е размера им и е материализирано изявление, че с
оглед чл. 15.2 от договора длъжника се кани в 7 дневен срок за заплати същите,
а ако това не стане кредитът ще следва да се сита за предсрочно
изискуем.
В поканата адресирана до
кредитополучателя Д.Т. е посочен адрес ***. В тази адресирана до М.М.-***.
Към двете покани са
прикрепени два на брой констативни протокола от 10.06.2016 г. за
връчването им.
В единия е посочено , че
при посещение в извънработно време на адрес в **** на дати
26.04.2016 г., 05.05.2016 г. и 17.05.2016 г. не е намерен адресата на поканата,
нито трето лице, което да е получи.
Споменава се за залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК на външната входна врата и за пуснато такова в
пощенската кутия на 17.05.2016 г.
В 14 дн. срок от тази
дата, т.е. до 01.06.2016 г. не се явило лице, което да получи същата
Напълно идентично е и съдържанието
на другия констативен протокол, който касае връчването на М.М., но на адрес
***.
От съдържанието на тези
две покани е видно, че от страна на банката не е са извършени действия по
връчване на поканите за двата ответници на всеки от двата адреса
посочени в цитирания по- горе чл. 24 от договора. Това изключва извода за
редовно уведомяване на всеки едни от ответниците за предсрочната
изискуемост и за настъпване на същата.
От друга страна според
чл. 50 от ЗННД връчването на съобщения и книжа от Нотариуса или негов служител
става по реда на чл. 37-58 от ГПК.
Това води до извод, че
удостоверително изявление за редовно извършено връчване по чл. 47, ал. 6 от ГПК
може да се направи едва след спазване на процедурата по чл. 47, ал. 3 и 4 от ГПК, т.е. изискване на справка за постоянен и настоящ адрес. При разминаване на
някои от същите с адреса по поканата е логично да се извършат действия по ново
връчване на адресите от справката.
В случая това не е
сторено, което изключва възможността да се направи извод за редовно
връчване на двете покани по смисъла на ГПК.
Липсата на действия по
изпращане на покани и на двата посочени в чл. 24 адреса изключва възможността
за приложение и на уговорката в чл. 19.6, буква Б от договора, още повече, че същата
касае само кредитополучателя, но е и солидарния длъжник.
Така изложеното води до
извод, че не е налице редовно връчено уведомление за предсрочна изискуемост,
т.е. не може да се достигне до извод за настъпване на същата дори и да се
приеме, че е налице твърдяно неизпълнение на договорни задължения от страна
на ответниците.
Това обаче не е
достатъчно да се направи извод за липса на посочените в заявлението
до ПРС вземания и респ. за неоснователност на исковете.
Това на първо место е
така по причина, че липсата на предсрочна изискуемост изключва извода
за дължимост на непадежираната главница, но не и този за
наличие на задължение за плащане на падежираната такава, респ.
на падежираните лихви, за които става реч в заявлението.
От друга страна с оглед
приетото в ТР № 8/2019 г. на ОСГТК иск по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Това от своя страна
налага да се даде отговор за размера на падежираните вноски за главница
към датата на даване ход на устните състзания пред ПАС, още повече,
че видно от съдържанието на Анекса от 2014 г. крайният срок за погасяване на
кредита е 24.11.2019 г., т.е. задълженията по същия за плащане на всички вноски
за главница вече са падежирали.
Преди да се пристъпи към
даване отговор на въпроса за вида и размера на съществуващите
в патримониума на ищеца вземания към ответниците съдът
следва да даде отговор на направените от тяхна страна защитни възражения, които
са свързани с твърдения за нищожност на определени клаузи от договора и по-
точно на тези свързани с възнаградителната и наказателната лихви.
Тук за яснота е
нужно да се спомене, че преценка за действителността на договора или части от
него се дължи и служебно с оглед факта, че нищожността е едно фактическо
състояние което има за последица непораждане действие на целия договор или
съответните му , а и поради това, че
кредитополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП. Това според чл.
7, ал. 3 от ГПК изисква служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи
в процесния договор.
В
тази връзка е нужно да се посочи, че в чл. 143, ал.1 от ЗЗП е казано, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. От страна на законодателя е направено и примерно
изброяване на уговорки даващи основание да се достигне до извод за
неравноправност.
В чл. 145, ал.1 на ЗЗП,
законодателят сочи, че неравноправната клауза в договор сключен с потребител се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи.
В ал. 2 пък са посочени
уговорките /клаузите/, за които не се прави преценка за неравноправност. Те
касаят тези свързани с определяне на основния предмет на договора. Изрично е
посочено, че преценката за неравноправност не се прави ако тези клаузи на
договора са ясни и разбираеми, т.е. при липса на такава съдът е длъжен да
извърши преценка и на тази част от уговорките в сделката.
При даване отговор на
въпроса дали в процесния договор има неравноправни клаузи или не
следва да се изхожда и от факта, че предмет на същия е доставка на финансова
услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, т.е. при преценката по споменатия
въпрос следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.
В нея се говори за
неприложимост на определени разпоредби на чл. 143 от ЗЗП по отношение на
договори с предмет доставка на финансови услуги.
Анализът на тези
текстове на ЗЗП дават основание на ПАС да направи заключение, че не може да се
говори за автоматична приложимост на същите при всеки един договор за финансова
услуга. Реално това ще е възможно само, когато съдържанието на съответната
клауза дава основание да се достигне до извод, че причината за
материализираната с нея уговорка е съобразена с посоченото в текстовете на чл.
144 от ЗЗП. Липсата на възможност да се извърши преценка, че предвижданията за
изменение в условията на сделката са следствие на тези хипотези е основание за
заключение, че чл. 144 от ЗЗП е неприложим. В подкрепа на това си становище ПАС
намира за нужно да посочи, че изискването за яснота и разбираемост на
договорите е залегнало в чл. 147 от ЗЗП, а при липса на такава е прието, че те
следва да се тълкуват в полза на потребителя.
Неравноправните клаузи
според чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни освен ако са уговорени
индивидуално.
В тази връзка е нужно да
се спомене, че законодателят с текста на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП е посочил, че
тежестта за доказване на това, че дадена уговорка е ИНДИВИДУАЛНА е
в патримониума на търговеца или доставчика твърдящ това
обстоятелство, т.е. изключване на извод за нищожност поради неравноправност на
дадена клауза по договор с потребител е възможно само при възражение от страна
на търговеца, че същата е индивидуално уговорена и ангажиране на доказателства
в тази насока. Твърдения в тази насока по делото от страна на ищеца липсват.
От изложеното по- горе
съдържание на договора за кредит е видно, че за първата година от същия
страните са определили фиксирана лихва от 7, 35 %, а за следващите са договорили плаващ
лихвен процент за 6 месечни депозити в евро за Еврозоната публикуван
на страницата Euribor на Reuters плюс фиксирана надбавка от
2, 45 пункта, но не по- малко от 7, 35 %.
От изложеното на първо
место следва заключение, че лихвения процент за времето след първата година на
кредита зависи от 6 м. Euribor и фиксирана
надбавка. Euribor от своя страна се определя се от Европейската
банкова федерация в Брюксел, която представлява интересите на 3000 кредитни
институции в страните-членки на Евросъюза, обявява се ежедневно в 11 часа
централноевропейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен
пазар за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца. Това води до извод, че в
случая договорената възнаградителна лихва не зависи от едностранната
воля на доставчика на финансови услуги страна по договора за кредит.От друга
страна не може да се говори и за липса на яснота при определянето му. Това
изключва възможността да приеме неравноправност на договорката определяща
размера на възнаградителната лихва като сбор между 6
м. Euribor и надбавката от 2, 45 %.
Не така стоят нещата
досежно предвиждането, че дължимата възнаградителна лихва обаче не
може да бъде по- малка от 7, 35 %. С нея за ПАС се създава едно
привилегировано, положение на банката по отношение на кредитополучателите
потребители. Те така нямат възможност да се възползват от промяната на 6
м. Euribor в посока намаляване, а следва да търпят последиците от
неговото увеличаване. Това води до логичен извод, че не може да се говори за добросъвестност
в поведението на банката при подписване на договора и създава условие за едно
ЯВНО И ЗНАЧИТЕЛНО неравновесие между правата и задълженията на търговеца от
една страна и потребителя от друга. Това пък автоматично налага извод за
неравноправност на тази договорка и прави същата нищожна.
Нищожността й от своя
страна води до извод, че в отношенията между
страните възнаградителната лихва след първата година е равна на 6
м. Euribor + надбавката от 2, 45 пункта. Именно при тази лихва следва
да се определят задълженията на кредитополучателя , респ. солидарния длъжник за
погасяване на кредита на 140 равни месечни погасителни вноски от датата на
усвояването, но не по-късо от 24.11.2019 г.
Това влияе и при
определяне размера на дължимата наказателна лихва при забавено плащане на
главницата. По повод направеното от ответниците възражение за
нищожност на същата поради противоречие с добрите нрави следва да се посочи, че
неустойката според чл. 92 от ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Това сочи, че с уговарянето на такава цели да се упражни натиск върху
длъжника да изпълнява в срок задълженията си под страх от плащане на нещо
повече от реално дължимото, т.е. има обезпечителна функция. Тя има
и обезщетителна функция, т.е. предназначена е да покрие вредите,
които изправната страна търпи от неизпълнения на задължението от страна на
длъжника. Уговорената от страните неустойка може да е в по- голям размер от
реално претърпените вреди, като в тези случаи се говори и за НАКАЗАТЕЛНА
функция на неустойката. Тази възможност разбира се не следва да
се абсолютизира, т.е. не може да се създава възможност с договорки от този
тип едната страна да се обогатява прекомерно за сметка на другата.
В случая уговорената
наказателна лихва неустойка е равна на
дължимата възнаградителна такава на годишна база плюс надбавка от 10
пункта. Начисляването й е предвидено от датата на забавата до изплащането на
съответната просрочена сума.
Следва да се посочи, че
срокът, за който е предвидено да се начислява неустойката е съобразен с
нейната обезщетителна функция, за която стана реч и по- горе и не
може да бъде основание за извод, че с него се накърняват добрите нрави.
Процесната неустойка
е мораторна по характер и дължимостта й е обусловена от
неизпълнението в срок на едно парично задължение. По тази причина според ПАС
при преценката за това дали размерът й накърнява добрите нрави следва да се
изхожда от размера на законно презумираните вреди за забавено изпълнение
на едно парично задължение.
Според чл. 86 от ЗЗД при
липса на друга уговорка при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Тя според ПМС №100 от 29.05.2012 г. е равна на основния лихвен процент за
съответната валута увеличен с 10 %. Това води до извод, че в свободните
отношения между страните е логично наказателната лихва/неустойката/ да се
определя като сбор между дължимата договорна лихва увеличена с 10 %.
Така е сторено
в процесния случай и за нищожност поради противоречите с добрите
нрави не може да се говори.
За определяне на
дължимите плащания по договора с оглед възможността да се приеме нищожност на
уговорката лихвата да пада под 7, 35 %, при настоящето разглеждане на делото на
вещото лице бяха поставени редица въпроси свързани с размера на задълженията
на ответницитие при условие, че възнаградителната лихва се
определя като сбор от 6 м. Euribor + надбавката от 2, 45 пункта.
Най-точен отговор за
размера на същите се даде в приетото в последното заседание по делото проведено
на 10.06.2022 г. допълнително заключение.
Така от се вижда,
че при изключване на ограничението за падане
на възнаградителната лихва под 7, 35 % имаме надвнесени плащания
за възнаградителна лихва, с които биха се погасили дължимите
погасителни анюитетни вноски изцяло до 26.10.2015 г. и част от
вноската за 24.11.2015 г. От нея се погасяват 322, 64 евро и остават дължими
90, 26 евро за главница.
Съответно за времето до
подаване на заявлението за незабавно изпълнение наред с тази сума от 90, 26
евро са падежирали и дължими вноски за главница в размер на
5 280, 23 евро/виж таблица 3 от заключението/, които не са били платени.
За времето след подаване
на заявлението ,т.е. предявяване на иска по чл. 422 от ГПК с оглед текста на
чл. 422, ал.1 от ГПК до 24.11.2019 г./крайният срок за погасяване на кредита/
са падежирали още 36 вноски в общ размер от 17 599, 75 евро.
Така общо дължимата сума за главница се равнява на 22 879, 98 евро.
По отношение на
дължимата възнаградителна лихва за посочения в ИМ
период 26.05.2014 г. до 22.07.2016 г. следва да се посочи, че от приетото
в заседанието на 10.06.2022 г. доп. заключение е видно, че същата е погасена за
времето до 24.11.2015 г./ виж таблица 1 от заключението/. Така такава е дължима
за времето от 24.11.2015 г. до 22.07.2016 г. и е в размер на 1082, 68 евро /виж
табл. 2 от заключението/.
Наказателната лихва се
претендира по делото за периода от 25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.
Размерът на същата според споменатото вече допълнително заключение на вещото
лице съобразен с възможността възнаградителната лихва да пада под 7,
35 % е равен на 2 252, 65 евро/таблица № 6/.
Това води до извод, че
към момента на постановяване на решението дължимата
по процесиня договор главница е равна на 22 879, 98 евро,
от които 5 280, 23 евро са били падежирани към момента на
предявяване на иска, а останалите са станали изискуеми за времето от
предявяването му на 24.11.2016 г. до изтичане крайния срок на кредита на
24.11.2019 г.
Дължи се също възнаградителна лихва
в размер на 1082, 68 евро за времето от 24.11.2015 г. до 22.07.2016
г. , както и наказателната лихва за периода от 25.03.2014 г.
до 23.11.2016 г. в размер на 2 252, 65 евро.
С исковата молба се
претендира и годишна комисионна за управление за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Тя
видно от казаното по- горе е в размер на 0,25 % върху непогасената част от
кредита в началото на всеки годишен период.
Той е 24 число на месец
април. В случая по делото имаме данни за размера на непогасената част от кредита
към тези моменти за 2014, 2015 и 2016 г./виж колона 3 от приложение № 2 на стр.
101 от наст. дело/ Тук обаче при определяне на комисионната за 2014 и 2015
г. съдът намали посочените в това приложение непадежирани главници за
съответната дата с надвнесената още към март на 2014 г. сума в размер на
9 362, 71 евро.
Така общия размер на
неплатената комисионна става 159, 05 евро.
По повод на горните
изводи ПАС намира за необходимо да посочи, че е без значение обстоятелството,
че към момента горните задължения не са в тези размери по причина, че
плащанията са извършени в рамките на започналото принудително изпълнение на
база издадения изпълнителен лист в заповедното производство и с оглед приетото
в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се вземат предвид при
постановяване на настоящето решение.
С иска се търсят и 264
лв. разноски за връчване на поканите, които при липсата на редовност на същото
не следва да се присъждат.
Тук е нужно да се
посочи, че съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че
от разкритата при ответника, респ. в ТБ „М.Ю.“ АД разпл. сметка е
следвало да се погасяват само задълженията по процесния кредит, а не
и тези по сключен между същите страни договор от 26.07.2008 г. за сумата от
65 000 евро.
Това на първо место е така
по причина, че никъде по делото не се установи кредитополучателят, респ.
солидарният длъжник да са извършвали вноски по сметката с нареждане с тях да се
погасяват задължения по процесния кредит и въпреки това банката да е
погасявали тези по другия.Даже напротив в приетата пред първата инстанция
експертиза е посочено, че ако във вносната бележка има основание за плащане
същото се изпълнявало стриктно от банката.
Съдът не счита и че
задължението по- настоящия кредит е по обременително при условие, че дължимата
по другия договор за кредит лихва е по- голяма от тази по процесния, като
по- голям е и размера на отпуснатия кредит. Наред с това по отношение на
договорките по другия договор видно от представените по настоящето дело решения
на ПОС, ПАС и ВКС следва извод, че със СПН са разрешени въпросите за наличието
на действителен договор за кредит от 26.07.2008 г., усвояването на отпусната в
кредит сума от Т., както и липсата на неравноправни клаузи по същия.
Последното от своя
страна прави неоснователно и направеното от Т. възражение за прихващане на
исковата сума със нейно вземане от 63 900 евро породено от това, че
отпусната в кредит сума не е усвоена от Д.Т. , а от трето лице.
Така на база изложеното
следва извод, че предявеният от „П.“ АД иск по чл. 422, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение
на Д. И.Т., ЕГН ********** и М.Й.М., ЕГН **********, че в
полза на банката съществува вземане против тях в
качеството им на солидарни длъжници произтичащо от
договор № 314-83 от 13.03.2008 г. за ипотечен банков
кредит „Домът“ е основателен за следните суми:
- 22 879,
98 евро представляващи главница по договора за ипотечен банков
кредит, от които 5 280, 23 евро са били падежирани към момента
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 24.11.2016 г., а останалите са
станали изискуеми за времето от подаването му на 24.11.2016 г. до изтичане
крайния срок на кредита на 24.11.2019 г.,
- 1082, 68 евро,
представляващи просрочена договорна лихва, дължима за периода
от 24.11.2015 г. до 22.07.2016 г.,
- 2 252,
65 евро, представляващи наказателна лихва,
дължима съгласно т. 6.2 от Раздел
Трети от договора за ипотечен банков кредит за времето от
25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.,
- 159, 05 евро, представляваща
комисионни за управление дължими по договора за
кредит за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Съответно искът на
Банката против двамата ответници следва да се отхвърли, за следното:
- 8 126, 43
евро представляващи главница по договора за ипотечен банков
кредит,
- 2 940, 99 евро,
представляващи просрочена договорна лихва, дължима за периода
от 24.11.2015 г. до 22.07.2016 г.,
- 1 892,
57 евро, представляващи наказателна лихва,
дължима съгласно т. 6.2 от Раздел
Трети от договора за ипотечен банков кредит за времето от
25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.,
- 74, 25 евро,
представляващи комисионни за управление дължими по договора за
кредит за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и
- 264 лв.,
представляващи разноски за връчването на нотариалните покани.
Не точно в този смисъл е
решението на ПОС, което налага отмяната му в частта, която съдът счита, че
исковете са неоснователни и постановяване на друго за уважаването им. То
съответно следва да се потвърди в частта отхвърлящо исковете до пълния им
размер.
На страните с оглед чл.
78 от ГПК следва да се присъдят по съразмерност и направените от тях разноски
за производствата пред всички инстанции.
Така на банката се
дължат такива в общ размер от 4 909, 72 лв., от които 1932, 89
лв. са тези по съразмерност направени в заповедното производство, а
2 9776, 83 лв. тези направени за производствата пред ПОС, ПАС и ВКС.
От страните физически
лица разноски е правила само Д.И.Т.. На нея се дължат такива по съразмерност за
производствата пред ПОС, ПАС и ВКС в общ размер от 343 лв.
Водим от това
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от
П.О.С. по т. дело № 237/2017 решение, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „П.“ АД иск
по чл. 422, ал.1 ГПК да се признае за установено по
отношение на Д. И.Т., ЕГН ********** и М.Й.М., ЕГН
**********, че в полза на банката съществува
вземане против тях в качеството им
на солидарни длъжници произтичащо от
договор № 314-83 от 13.03.2008 г. за ипотечен банков
кредит „Домът“, както следва:
- 8 126, 43
евро представляващи главница по договора за ипотечен банков
кредит,
- 2 940, 99 евро,
представляващи просрочена договорна лихва, дължима за периода
от 24.11.2015 г. до 22.07.2016 г.,
- 1 892,
57 евро, представляващи наказателна лихва,
дължима съгласно т. 6.2 от Раздел
Трети от договора за ипотечен банков кредит за времето от
25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.,
- 74, 25 евро,
представляващи комисионни за управление дължими по договора за
кредит за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и
- 264 лв.,
представляващи разноски за връчването на нотариалните покани,
за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч. гр.дело № 15915/ 2016 г. по описа на ПРС.
ОТМЕНЯ постановеното от
П.О.С. по т. дело № 237/2017 решение, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „П.“ АД иск
по чл. 422, ал.1 ГПК да се признае за установено по
отношение на Д. И.Т., ЕГН ********** и М.Й.М., ЕГН
**********, че в полза на банката съществува вземане против
тях в качеството им
на солидарни длъжници произтичащо от
договор № 314-83 от 13.03.2008 г. за ипотечен банков
кредит „Домът“, както следва:
- 22 879, 98
евро представляващи главница по договора за ипотечен банков
кредит, от които 5 280, 23 евро са били падежирани към момента
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 24.11.2016 г., а останалите са
станали изискуеми за времето от подаването му на 24.11.2016 г. до изтичане
крайния срок на кредита на 24.11.2019 г.
- 1082, 68 евро, представляващи просрочена
договорна лихва, дължима за периода от 24.11.2015 г. до 22.07.2016
г.,
- 2 252,
65 евро, представляващи наказателна лихва,
дължима съгласно т. 6.2 от Раздел
Трети от договора за ипотечен банков кредит за времето от
25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.,
- 159, 05 евро,
представляваща комисионни за управление дължими по договора за
кредит за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че
искът на „П.“ АД иск по чл. 422, ал.1 ГПК да
се признае за установено по отношение
на Д. И.Т., ЕГН ********** и М.Й.М., ЕГН **********, че в
полза на банката съществува вземане против тях в
качеството им на солидарни длъжници произтичащо от
договор № 314-83 от 13.03.2008 г. за ипотечен банков кредит
„Домът“ е основателен за следните суми:
- 22 879,
98 евро представляващи главница по договора за ипотечен банков
кредит, от които 5 280, 23 евро са били падежирани към момента
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 24.11.2016 г., а останалите са
станали изискуеми за времето от подаването му на 24.11.2016 г. до изтичане
крайния срок на кредита на 24.11.2019 г.
- 1082, 68 евро,
представляващи просрочена договорна лихва, дължима за периода
от 24.11.2015 г. до 22.07.2016 г.,
- 2 252,
65 евро, представляващи наказателна лихва,
дължима съгласно т. 6.2 от Раздел
Трети от договора за ипотечен банков кредит за времето от
25.03.2014 г. до 23.11.2016 г.,
- 159, 05 евро,
представляваща комисионни за управление дължими по договора за
кредит за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.,
за които
вземания е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч. гр.дело № 15915/ 2016 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Д. И.Т.,
ЕГН ********** и М.Й.М., ЕГН ********** да заплатят на „П.“ АД, ЕИК ..., гр. С.
разноски по съразмерност в общ размер от 4 909, 72 лв., от които
1932, 89 лв. са тези по съразмерност направени в заповедното
производство, а 2 9776, 83 лв. тези направени за производствата пред ПОС, ПАС и
ВКС.
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК ...,
гр. С. да заплати на Д. И.Т., ЕГН **********
разноски съразмерност за производствата пред ПОС, ПАС и ВКС в общ размер
от 343 лв.
Решението подлежи на
обжалване в месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.