Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 02.07.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 15399 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.05.2019 г. по гр.д. № 72194/14 г., СРС, І ГО, 30 с-в е признал за установено, че М.П.К. - Д., ЕГН **********,*** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** сума в общ размер
на 2943,03 лева, от които: 2587,69лв.-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2011г. до м.04.2013г. и 355, 34 лв.
- законна лихва за забава от 01.07.2011г. до 21.12.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 16.01.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за главница в останалата част от 36,70 лв., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК- 16.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е М.П.К. - Д., ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******сума в общ размер на
456,88 лв., представляващи съдебни разноски и възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата М.П.К. - Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си по делото адвокат С.Х.
от САК и адв. д.ч.от САК, със съдебен адрес:***, партер с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че СРС неправилно е кредитирал приетата по делото ССЕ,
изрично оспорена от нея, че формално е
приел съгласно заключението на СТЕ, че дължимите такси са изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, но вещото лице по
СТЕ изрично е посочило, че делът на сградната инсталация превишава дела на
отопление на имотите, че по делото не е доказан размерът на услугата за дялово
разпределение. По делото е представено копие от договор за извършване на
услугата дялово разпределение за ТЕ от 10.10.2003 г., като същият е сключен за
5 години. Ето защо за периода от 05.2011 г. до 04.2013 г. цените посочени в
него не са приложими за процесния период. Ищецът не е представил и
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, респ.
не е установено изпадането на ответника в забава, поради което е недължима
акцесорната претенция за лихва. Моли да бъде отменено атакуваното решение. Претендира
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по
жалбата.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия е доставил на ответницата топлинна енергия за процесния период, а тя
не е изпълнила задължението си да плати цената в уговорените размери и срокове.
Ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153, ал. 1 на ЗЕ по
отношение на топлоснабден имот - апартамент № 522, няходящ се в гр.
София, ж.к. ********. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.
Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто е
ответницата, била длъжна да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В изпълнение на
разпоредбите на закона - чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ (чл. 1386 ЗЕ), сградата - етажна
собственост, в която се намира имота на ответницата, сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбос“
ЕАД. Така, съгласно чл.155, ал.1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния период били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата /в
която се намира апартамента на ответника/, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с действащите нормативни актове в областта
на топлоснабдяването. Ответницата дължи на ищцовото дружество следните вземания:
сума в общ размер от
2979,73
лева, от които: 2624, 39лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2011г. до м.04.2013г.; 355, 34лв. - законна
лихва за забава от 01.07.2011г. до 21.12.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ТПК - 16.01.2014г. до окончателното изплащане на
сумата. За посочените суми, ищецът
депозирал заявление по чл.410 ГПК срещу ответницата и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, като в определения от закона срок било
постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение и в законоустановения
едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване със сила на
пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответницата му дължи процесиите суми - главница и лихви, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното й
изплащане.
Ответницата
в срока по чл.131 ГПК не е
подала писмен отговор.
Третото лице
помагач е взело становище за основателност на исковете.
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
Като начало решението се обжалва изцяло, но в отхвърлителната
му част липсва правен интерес от обжалване от страна на ответницата.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че всички
развити доводи във въззивната жаллба, като въведени за първи път във въззивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. №
1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения
иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност.“ По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в
процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските,
които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли
заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти.
От представените по делото
писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответницата е титуляр на вещно право на ползване
на топлоснабден имот с абонатен № 183648, апартамент № 52, находящ се в гр.
София, общ. Люлин, ж.к. „*******за периода от м.05.2011г. до м.04.2013г.-
заповед № ЖН-04-М-014 от 21.09.2005г. за настаняване на ответницата в общинско
жилище, представляващо процесния топлоснабден имот, както и подадена от
ответницата до „Т.С.“ ЕАД заявление-декларация за откриване на партида.
Ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, отменен, но действал за
част от процесния период и по смисъла на чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди
нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията
на топломерите в отделните имоти.
По
делото е
било установено, че в конкретния казус е била въведена системата за дялово
разпределение. От заключенията на приетите по делото СТЕ и ССЕ се установява какво
е действителното количество потребена ТЕ и БГВ, както и обстоятелството, че при
отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания. Процесуалният
представител на ответницата е заявил изрично да не се се приема ССЕ, тъй като не са представени
фактурите по делото. Този довод е несъстоятелен, тъй като и след като е установена доставката на
топлоенергия, ответникът/цата дължи заплащането й, без значение дали ищцовото
дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не
са доказани само чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната
страна е получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на
топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от
фактурирането й. В същия смисъл обстоятелството дали делът на сградната инсталация превишава дела на отопление на имотите, не
влияе върху дължимостта на претендираните суми.
Неоснователно
се явява и твърдението, че по делото не е доказан размерът на услугата за
дялово разпределние, тъй като по делото е депозиран договор от 20.06.2011 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ ЕАД за извършване на услугата дялово
разпределение, обхващащ процесния период, както и ценоразпис на дейностите,
включени в минималния пакет на услугата „Дялово разпределение на ТЕ“, от които
се установява цената на услугата за дялово разпределение,
Размерът на главницата и лихвите са правилно определени от съда, като за
последните не намират приложение новите общите
условия, приложими от 03.02.2014г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.05.2019 г. по гр.д.
№ 72194/2014г. на СРС, І ГО, 30 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.