НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260218/2.9.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на първи септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 20941 по описа на Районен съд - Варна за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 95551/ 20.12.2019 год. от „З.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** *,
представлявано от Т. Н. К., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
с искане за постановяване на решение за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000.00 лв.,
представляваща неустойка по договор от 19.12.2014 год. за предоставяне на
техника, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 18126 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 8449/ 04.11.2019 год.
за изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че на 19.12.2014 год. между страните е сключен
договор за покупко – продажба и предоставяне на техника, в изпълнение на който
ищеца предоставил на ответника – едноличен търговец, в стопанисван от последния
търговски обект, кафемашина с мелачка, на стойност 2000 лева. За последното от
страните е съставен приемо – предавателен протокол. Поради неизпълнение от
длъжника, с изявление от 29.07.2019 год., договорът е развален, едностранно и
без предизвестие. Посоченото изявление обективира и покана за изплащане на
неустойка от 2000 лв., равняваща се на стойността на предоставената за ползване
техника, в определен срок. Към датата на депозиране на заявлението, е настъпил и
падежа на задължението за заплащане на неустойката.
Ищцовото дружество се занимава с продажба на кафе,
консумативи и други продукти, като за време на действие на процесния договор на
ответника е предоставена за временно ползване професионална кафемашина,
собственост на ищцовото дружество; поради неизпълнение от страна на потребителя
договорът е прекратен; отправена е покана за връщане на предоставената техника.
Въз основа на договорка между страните, обективирана в чл. 44 от договора от
19.12.2014 г., за ответника е възникнало задължение за заплащане стойността на
предоставената и невърната техника.
Ответникът
– ЕТ „* *, представляван от Т. Н. К., не депозира писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК.
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като съобрази отправеното искане в съдебно заседание, проведено
на 01.09.2020 г., за постановяване на
неприсъствено решение, съобрази следното:
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил
в насроченото открито съдебно
заседание, проведено на 01.09.2020 год. и не е отправил искане делото да се разгледа в негово отсъствие,
поради което и следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.
1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение:
Ответникът е
редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 1 и 3 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 25) и призовката (л. 30) са получени от лицето М. М. – гл. специалист
на ЕТ
„* *.
Същевременно,
предявеният иск е вероятно основателен,
с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.
По изложените
съображения, се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
с което предявения
иск бъде уважен.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в
заповедното производство разноски в общ размер на 240.00 лева, от които: сумата от 40.00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 200.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
настоящото производство разноски в общ размер на 410.00 лева, от които: сумата от 40.00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 370.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ЕТ „* *,
представлявано от Т. Н. К., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, ДЪЛЖИ на „З.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева),
представляваща неустойка по договор от 19.12.2014 год. за предоставяне на
техника, ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане по ч. гр. д. № 18126 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е
издадена Заповед № 8449/ 04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „* *, представлявано от Т. Н.
К., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „З.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 240.00 лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 18126 по описа на Варненски районен съд
за 2019 год., 17 състав,
на основание
чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „* *, представлявано от Т. Н.
К., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „З.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 410.00 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: