№ 178
гр. Бургас, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от лишения от свобода Г. Г. М. срещу
определение №628 / 28.10.2021 год., постановено по ЧНД №966/2021 год. по
описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на последния за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД №7/2011
год. по описа на БОС.
С жалбата се изразява недоволство от така постановеното определение,
без да се изтъкват конкретни доводи в насока на неговата неправилност.
Заявено е твърдение от осъденото лице, че има близки, които го очакват да се
прибере при тях. Поддържа също, че в рамките на престоя си в затвора се е
разболял, за което се е наложило лечение в болнично заведение към затвора-
Ловеч. Моли да бъде освободен от затвора.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
подадената жалба. Изтъкнато е, че макар да е налице първата предпоставка по
чл.70, ал.1, т.2 от НК, формална по своя характер, за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода М.-фактически изтърпяно повече от
една втора от наложеното му наказание, то поради отсъствие на
доказателства, способстващи извода за настъпила при него трайна,
съзнателна и цялостна положителна промяна в характера и поведението, не
може да се приеме, че са изпълнени законовите условия за предсрочното му
освобождаване.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото,
като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по
1
чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като
такова по чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК, е образувано по молба
на лишения от свобода Г.М. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода,
наложено му с присъда по НОХД №7/2011 год. по описа на БОС.
В рамките на развилия се пред ОС-Бургас процес са събрани всички
допустими и относими доказателства, способстващи изясняването на
релевантните по делото факти и преценката за наличие на основанията по
чл.70 ал.1 от НК за условното предсрочно освобождаване на осъдения М..
Данните по делото установяват, че с присъда по НОХД №7/2011 год. по
описа на БОС, изменена с решение по ВНОХД № 159/2011 г. на АС-Бургас,
оставено в сила с решение по к.д. №2369/11г. на ВКС, Г.М. е признат за
виновен в извършване на три престъпления, а именно по чл. 150, ал.2, вр. ал.1
от НК, по чл. 152, ал.4, т.4, вр. ал.1, т.2 от НК и по чл. 116, ал.1,т.6, вр. чл. 115
от НК, като на основание чл. 23, ал.1 от НК на същия е наложено общо
наказание – лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в законна сила на
15.12.2011 год.
Информацията, съдържаща се в представената пред БОС справка, изх.
№126/19 от 26.10.21г. по описа на ГД „ИН“ Затвор-Бургас за изтърпяно от
осъдения М. наказание лишаване от свобода, свидетелства, че към 28.10.2021
год. /датата на постановяване на атакуваното определение/ последният е
изтърпяла фактически повече от една втора от наложеното наказание, а
именно 11 години, 5 месеца и 21 дни, както и 5 месеца и 23 дни зачетено
време на положен обществено полезен труд. Остатъкът за изтърпяване по
данни от цитираната справка е 8 години и 16 дни. / спр. л.53 от ЧНД №
966/21г. на БОС/. Съобразявайки горните данни, първостепенният съд
правилно е достигнал до извод за формално придобито от осъдения М. право
на условно предсрочно освобождаване.
Формирайки изводите си относно степента на постигнато поправяне на
лишения от свобода М., ОС-Бургас е извършил задълбочен анализ на
комплекса доказателства от кръга по чл. 439а ал.1-2 от ППК /надлежно
приобщени по делото/, свидетелстващи за поведението на осъдения и
резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по време на
изтърпяване на присъдата. При съобразяване с обективираните в
затворническото досие сведения и отразените такива в докладите, касаещи
оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС и постигнатите при изпълнение на
индивидуалния план на присъдата резултати, съдът е достигнал до
обосновано заключение, че същите не способстват категоричност на изводите
за постигнато поправяне, в степен, която да позволява положителна преценка
за изпълнение на целите по чл.36 от НК.
2
Коректно при обсъждането на отразените в докладите за периодична
атестация на лишения от свобода конкретни показатели, свързани с оценката
на риск от рецидив и вреди, съдът е отбелязал, че постигнатата в хода на
поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 68
точки на 56 точки, с оглед на очертаните зони с нужда от въздействие, не
свидетелстват за ефективна корекция на профила на осъдения.
Идентифицираните при М. проблемни зони, свързани с отношението му към
правонарушението, взаимоотношения, образование и обучение,
междуличностни проблеми и умения за мислене от гледна точка на
изведените показатели в оценката на риска от вреди и рецидив, не са
претърпели съществена промяна в положителен аспект. Анализът на данните
от представените доклади сочи, че осъденият М. не осъзнава факторите,
допринесли за извършване на престъплението, като същевременно при него
не се наблюдава категорично заявена мотивация за промяна в поведението.
Впрочем, в потвърждение на горното се явява и заявлението на осъденото
лице, обективирано в протокола от проведено пред ОС-Бургас съдебно
заседание, видно от което последният поддържа твърдение, че няма вина за
убийството, за което е осъден и търпи наказание лишаване от свобода / спр.
л.61-гърба от ЧНД № 966/21г. на БОС/. Видно е по-нататък от наличните по
делото данни, че положителна промяна не е постигната при М. и в зоната
„взаимоотношения“, като е отчетено, че това се дължи на влошените
отношения на последния с родителите му. Дефицити са регистрирани и в
образователния и обучителен процес при М., който макар да посещава
училище, не разширява познавателните си интереси и знания, като
продължава да изпитва големи затруднения в усвояването на преподадения
материал. Изведено е на следващо място като резултат от корекционно-
възпитателната дейност по отношение на М. и слабо развитие на уменията му
за комуникация. Показател за липса на постигнато поправяне по смисъла на
чл.70 от НК е и регистрираният дефицит в зоната умения за мислене, проявен
чрез неспособността на осъдения да разпознава проблемите и да намира
законосъобразен начин за разрешаването им. Според становището на
ресорната администрация, в периода на пребиваването си в затвора, М. не
проявява деструктивно поведение и не допуска нарушения на установените
правила, но също така отсъства развитие в положителна насока по отношение
на целите, заложени в плана на присъдата. Изведена е недостатъчна социална
зрялост при М., като е посочено, че в стандартна и позната за него среда е
самоуверен, но при промяна на обстоятелствата е слабо адаптивен и би могъл
да реагира импулсивно. През годините на изтърпяване на наказанието М. е
награждаван и наказван, включително с наказание „изолиране в наказателна
килия за срок от 14 денонощия“, съгласно заповед № 335/28.05.2015г., като се
установява от данните в затворническото досие, че последното му
дисциплинарно нарушение датира от м. декември 2015г., за което със заповед
№71/26.01.2016г. е наказан с „писмено предупреждение“. Ресурсите, на които
се основава корекционната дейност с лишения от свобода, са преценени като
3
ограничени. Като основни такива за постигане на крайната цел на
наказанието се сочи, че ще се използват стремежа му да изтърпи
безпроблемно наложеното наказание, липсата на зависимости и криминална
история.
Обективна според въззивния съд е и оценката на първата инстанция на
данните, отразени в доклада за пробационен надзор, установяващи, че
осъденият М. няма ясни планове за трудовата си реализация в условията на
живот на свобода. Констатирано е, че същият няма изградени трудови
навици, не притежава умения за какъвто и да е вид трудова дейност. Отразено
е в доклада, че по време на пребиваването му в затвора, М. е бил трудово
ангажиран за кратко време, като е проявил непостоянство към задълженията
си и сам се е отказал от трудова дейност. Същият е заявил намерение при
евентуално освобождаване от затвора да се завърне да живее на адрес в с.Б.,
където живеят майка му и братята му, с които не е в добри отношения и не
получава подкрепата им.
Основавайки се на горните данни, разкриващи резултатите от
корекционната дейност, осъществявана спрямо М., първостепенният съд
основателно е приел, че същите не свидетелстват за реализирано поправяне
на последния в степен, която да изпълни изискването на чл.70 ал.1 от НК за
условното му предсрочно освобождаване. Обосновано съдът е достигнал до
извод, че целите на заложения план на присъдата не са постигнати в
оптималното им измерение, поради което и с оглед отчетените дефицити и
проблемни зони, е необходимо индивидуалната корекционна работа с М. да
продължи.
Съгласно установената съдебна практика – ПВС№7/75 год., изм. с
ПВС№8/87 год., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес. В тази връзка
администрацията на затвора е основното звено, което е ангажирано с това да
наблюдава лишения от свобода и да анализира неговото поведение по време
на престоя в пенитенциарното заведение, като в тази си дейност същата
ползва специален инструментариум, с който по обективни критерии измерва
промяната в личността и поведението на осъдения в периода на
пребиваването му в местата за лишаване от свобода. В този смисъл и
изводите на съда относно наличието или липсата на положителна промяна в
осъдения М. няма как да са базирани на данни, извън съдържащите се такива
в документацията, изготвена от служителите в затвора. В противен случай те
биха били основани на предположения, а не на реални доказателства.
Във връзка с наведеното в жалбата доводи за влошено здравословно
състояние на осъдения, следва да се посочи, че наличните в досието на
4
последния данни не позволяват подобна констатация. Действително,
установява се от приложената медицинска документация, че във връзка с
диагностицирано при М. заболяване – Туберкулоза на белите дробове, същият
е бил настанен за лечение в Затворническа болница – гр.Ловеч за времето от
08.06.2018г. до 27.02.2019г., когато е бил изписан. Издадената от болничното
заведение Епикриза, приложена в досието на осъдения, сочи, че същият се
дехоспитализира излекуван, с препоръки за консултация с пулмолог на 6
месеца за проследяване на белодробното състояние. След датата на изписване
на М. от болничното заведение, не се установява да са проявявани при него
състояния, които да свидетелстват за влошаване на здравословното му
състояние. Поради това и не е налице основание да се приеме, че протеклото
при М. заболяване в периода на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, е фактор, обуславящ различен подход в преценката за наличие на
предпоставки същият да бъде условно предсрочно освободен.
Без основание е и доводът на осъдения, че близките му са в очакване да
бъде освободен от затвора. В тази връзка на първо място следва да се посочи,
че по данни от представените доклади по делото, М. не поддържа добри
отношения със своите близки, не получава подкрепа от тях, а напротив -
взаимоотношения на последния с родителите му са влошени. Отделно от това
е необходимо да се отбележи, че изтъкнатите в горния аспект обстоятелства
от страна на осъдения, съставляват причини от семеен характер и съгласно т.5
от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., същите са неотносими
такива в преценката за наличие на предпоставките по чл.70 ал.1 от НК.
Заявените от осъдения семейни нужди и потребности нямат никакво
отношение към въпроса за неговото поправяне, преследвано като цел на
наложеното му наказание. Поради това и не би могло да се счете, че
очакванията на семейството му да се завърне при тях, както се твърди в
жалбата, има характер на обстоятелство, значимо такова в преценката за
степента на поправянето му в рамките на периода на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
Изхождайки от горното, въззивната инстанция намира, че към
настоящия момент осъденият на лишаване от свобода М. не следва да бъде
условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него
да се продължи работата в условията на затвора за трайна положителна
промяна и постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
По изложените съображения АС-Бургас намира, че атакуваното
определение, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 628/28.10.2021 год., постановено по
ЧНД №966/2021 год. по описа на Окръжен съд – Бургас
5
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6