РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Пловдив, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20245001000457 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 197/25.04.2024 г. по т.д. № 451/2022 г. на ОС-
Пловдив в неговите части, с които е осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на М.
И. К. сумата над 70 000 лв. до 105 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на М.П. К.а-негова майка, настъпила в резултат
на ПТП, състояло се на 24.01.2022 г., виновно причинено от В.М. И.а като
водач на МПС – лек автомобил „БМВ 320“ с рег. №*********, за който е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата над 70 000 лв. до 105 000 лв., считано от 29.03.2022 г. до
окончателното изплащане, и е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 180 000 лв., част от
вземане с общ заявен размер от 200 000 лв., както и в частта му за разноските.
Обжалвано е и определение № 787/18.06.2024 г., постановено по същото
т.д. № 451/2022 г. на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на
1
адвокат П. К. за изменение на решението в частта за присъденото й адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.
Жалбоподателят „Д.з.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като
неправилно в неговата част, с която дружеството е осъдено да заплати на
ищеца М. И. К. сумата над 70 000 лв. до 105 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговата майка М.П. К.а,
настъпила в резултат на ПТП от 24.01.2022 г., виновно причинено от В.М. И.а
като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 320I“ с рег. №*********, за който е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата над 70 000 лв. до 105 000 лв. от 29.03.2022 г. до окончателното й
изплащане, съответно, и в частта му за разноските, по съображения, изложени
във въззивната жалба с вх. № 17 212/17.05.2024 г. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по тази жалба М. И. К. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 24 606/17.07.2024
г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Д.з.“АД-гр.С. да му заплати сумата
180 000 лв., частично от общия размер на претенцията 200 000 лв., като
дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за
понесени болки и страдания вследствие на смъртта на неговата майка М.П.
К.а, настъпила на 24.01.2022 г. при ПТП по вина на водача В.М. И.а при
управлението от нея на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. №*********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищеца като
увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 29.03.2022 г.
– датата на предявяване на претенцията от увреденото лице до застрахователя.
Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
Жалбоподателят М. И. К. моли решението да бъде отменено като
неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск против
застрахователното дружество „Д.з.“АД-гр.С. за присъждане на сумата над
2
105 000 лв. до предявения размер от 180 000 лв. като частичен иск от 200 000
лв. (или за още 75 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на неговата майка М.П. К.а, настъпила в
резултат на ПТП от 24.01.2022 г., виновно причинено от В.М. И.а като водач
на МПС – лек автомобил „БМВ 320I“ с рег. №*********, за който е сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна
към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата над 105 000 лв. до
180 000 лв. от 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, съответно, и в
частта му за разноските, по съображенията, изложени в подадената въззивна
жалба с вх. № 18 221/28.05.2024 г. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба „Д.з.“АД-гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен
отговор с вх. № 20 084/11.06.2024 г. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Частният жалбоподател адвокат П. К., пълномощник по делото на ищеца
М. И. К., моли определението на окръжния съд от 18.06.2024 г. да бъде
отменено като неправилно по съображенията, изложени в частната жалба с вх.
№ 25 217/23.07.2024 г. Като молител в производството пред окръжния съд
заявява с молба от 28.05.2024 г. искане за изменение на постановеното от
окръжния съд съдебно решение в частта му за разноските, като на адвокат К.
вместо присъденото възнаграждение в размер на 3 600 лв. с ДДС се присъди
такова в размер на 9 494,57 лв. с ДДС.
От ответника по частната жалба „Д.з.“АД-гр.С. не е заявено становище
по нея.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията
и исканията на частния жалбоподател, прецени обстоятелствата по делото и
намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че на 24.01.2022 г. на пътя между П. и К.,
около км.13 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 320“ с рег.
№*********, управляван от В.М. И.а, при което е починала пътничката,
3
пътувала на задната седалка в този автомобил, М.П. К.а, майка на ищеца М.
К.. Не се спори между страните, че вина за причиняването на това ПТП има
водачът на лекия автомобил В. И.а, който е нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на М. К.а, майка на
ищеца М. К.. Не се спори между страните, че за водача на този лек автомобил
е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено
до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция,
представено в копие с исковата молба, получено при дружеството на
29.03.2022 г., както и че преди датата на подаването на исковата молба не е
било изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение за причинените му
неимуществени вреди.
Твърдението на ищеца М. К., заявено в исковата молба от 3.08.2022 г., е,
че неговата майка към момента на ПТП, при което е настъпила и нейната
смърт, е била на 56 години, в работоспособна възраст, дейна и активна,
отговорна и трудолюбива и се е грижила всеотдайно за своето семейство.
Твърди, че като син на починалата е изживял изключително тежко загубата на
своята майка, неочакваната й смърт е била съкрушителна за нето и е
предизвикала у него душевни страдания, много скръб, болка и шок. Твърди,
че отношенията между двамата са били изпълнени с обич, уважение, силна
привързаност и подкрепа и той е лишен завинаги от майчина грижа и любов,
закрила и подкрепа, като загубата на неговата майка е непреодолима трагедия
за него, още повече че той е пряк свидетел на смъртта на майка си. Твърди, че
моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са големи и ще
го съпътстват през целия му живот. Твърди, че загубата на неговата майка се е
отразила негативно на здравословното и емоционалното му състояние.
Претендира затова за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв.
частично от общ размер на претенцията 200 000 лв., като в съдебното
заседание на окръжния съд на 7.03.2024 г. по искане на ищеца е допуснато
увеличение на размера на предявения от него иск на 180 000 лв. частично от
общ размер на претенцията 200 000 лв.
С отговора на исковата молба от 20.10.2022 г. ответното застрахователно
дружество оспорва исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди ведно с лихва по основание и размер. Възразява, че размерът на
4
претенцията в заявения неин пълен размер от 200 000 лв. е необосновано,
прекомерно завишен. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата М. К.а поради нарушение на изискването по
чл. 137а от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колен.
С допълнителната искова молба от 17.11.2022 г. ищецът заявява
становище за неоснователност на твърдението за прекомерност на
претенцията по размер, а също и на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалата поради непоставяне на предпазен колан.
С отговора от 6.12.2022 г. на допълнителната искова молба ответното
застрахователно дружество поддържа заявените свои възражения.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищецът
основателно претендира от ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Съдът при определянето на размера на обезщетението
отчита, че се касае за смърт на родител, което е едно от най-тежките събития в
живота на преживелите сродници, мъката ще остане до края на живота на
ищеца, загубата за него е невъзвратима, между двамата са съществували топли
и близки отношения, живеели са в едно домакинство, подкрепяли са се,
работили са заедно, майката се е грижила за ищеца след смъртта на неговия
баща, тя е била неговата подкрепа. Съдът отчита и обстоятелството, че се
касае за внезапна и неочаквана смърт, както и че ищецът е свидетел на
злополуката, при която смъртта е настъпила, които факти сами по себе си имат
изключително травматично отражения върху психиката му. Затова и съгласно
чл. 52 от ЗЗД съдът определя размер на обезщетението за неимуществени
вреди 150 000 лв., като преценява, че не е доказано по делото ищецът да е
търпял вреди, чийто обем да обосновава соченото в исковата молба
обезщетение от 200 000 лв., предявено като частично в размер на 180 000 лв.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД от починалата. Въз
основа на заключенията на първоначалната и на повторната КСМАТЕ съдът
приема за установено, че ако тялото на пострадалата е било фиксирано към
седалката чрез поставен обезопасителен колан, инерционните сили,
възникнали в момента на удара, не биха могли да преместят тялото в посока и
по начин, че главата да достигне до мястото, където се е ударила в интериорни
части от купето на лекия автомобил, със значителна кинетична енергия на
5
удара. Също въз основа на тези две заключения съдът приема, че по тялото на
починалата няма описани специфични и характерни травматични увреждания,
които да са получени от действието на обезопасителен колан при челен удар.
Съдът посочва, че взимайки предвид установените травматични увреждания,
които е получила починалата, както и тяхната локализация – в челната област
на главата, заключението на експертите е, че тя най-вероятно не е била
фиксирана към седалката от правилно поставен обезопасителен колан, тъй
като е получена тежка черепно-мозъчна травма, при липса на следи от т.нар.
„Синдром на предпазния колан“ като отпечатък от долната лента на колана
под формата на ивичесто кръвонасядане и охлузване по кожата на корема,
коремна травма с разкъсвания на червата от внезапното и силно притискане на
коремните органи между колана и гръбначния стълб, а също така и счупване
на поясни гръбначни прешлени или тежка шийна и гръдна травма.
Кредитирайки заключенията на двете КСМАТЕ, съдът приема, че в нарушение
на нормата на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП починалата К.а е пътувала без поставен
обезопасителен колан, което нарушение е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат – тежката черепно-мозъчна травма, станала причина за
смъртта й. Съдът преценява, че този извод не се променя от изразеното мнение
на вещите лица, че ако тялото на починалата е било фиксирано към седалката
чрез поставен обезопасителен колан главата, която не е била обхваната, ще
опише камшично-маховидно движение, при което е възможно да получи
висока шийна травма, която е животозастрашаваща и при която е възможно да
настъпи смъртен изход. Съдът преценява, че казаното е базирано на
предположения, както са заявили и вещите лица при изслушване на
заключението, поради което не би могло да се обоснове категоричен извод, че
дори с поставен обезопасителен колан леталният изход е щял да настъпи.
Съдът приема за доказан принос на починалата за настъпване на вредите и го
определя на 30%, съобразявайки по-голямата тежест на нарушенията,
допуснати от водача на лекия автомобил, станали причина за ПТП. Затова
съдът приема, че определеното обезщетение от 150 000 лв. следва да се
намали с посочения процент на съпричиняване от страна на починалата, в
резултат на което присъжда обезщетение в размер на 105 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на
застрахователната претенция от ищеца 29.03.2022 г. С решението съдът
определя на адвокат П. К., осъществила представителството на ищеца при
6
условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА в
размер на 3 600 лв. с ДДС. Съдът посочва, че съгласно решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22, посочените в Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери
не са обвързващи за съда, а дължимият размер се преценява от съда с оглед
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че в
случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност – налице е
влязла в сила присъда, което значително ограничава предмета на доказване по
спора, като същевременно основен спорен въпрос по делото се явява
наличието на съпричиняване по повдигнатото от ответника възражение, за
което той носи доказателствена тежест. Затова съдът преценява, че
съответното възнаграждение е в размер на 3 600 лв. с ДДС.
С молба, постъпила в окръжния съд с вх. № 18 225/28.05.2024 г., от
адвокат П. К., пълномощник на ищеца по делото, е заявено искане по реда на
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, като
вместо присъдената сума 3 600 лв. да й бъде присъдена сумата 9 494,57 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА. Претендира се
адвокатското възнаграждение да бъде определено съгласно чл.38,ал.2 от ЗА
във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата в редакцията й към датата на приключване
на устните състезания 7.03.2024 г., при което адвокатското възнаграждение е в
размер на 8 294,57 лв. с ДДС, като съгласно чл.7,ал.9 от Наредбата се прибави
още сумата 1 200 лв. с оглед проведените 6 съдебни заседания по делото,
поради което към адвокатското възнаграждение следва да се присъди
допълнително възнаграждение за четири съдебни заседания или сумата (250
лв. по 4 плюс 20% ДДС) 1 200 лв. Определеният от съда размер е счетен за
нисък. Затова се иска да бъде изменено решението в частта относно
присъденото адвокатско възнаграждение, като се присъди още сумата 5 897,57
лв. с ДДС.
С отговора на молбата, постъпил в съда с вх. № 20 083/11.06.2024 г.,
ответникът по нея „Д.з.“АД-гр.С. изразява становище за нейна
неоснователност и моли тя да бъде оставена без уважение. Позовава се на
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и посочва, че то е
задължително за всички съдилища съгласно чл.633 от ГПК. Посочва
7
разликите в уредбата на адвокатската защита по Закона за адвокатурата и
Закона за правната помощ и разликата във възнагражденията, предвидени в
НЗПП и в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Заявява, че нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА, препращаща към
Наредба №1/2004 г., не съответства на правото на ЕС, поради което не следва
да се прилага. Счита, че спорът не се отличава с фактическа или правна
сложност извън обичайната за тези спорове, като се отчете и че
застрахователното правоотношение не се оспорва, налице е влязла в сила
присъда по отношение на виновния водач, което свежда спора между страните
до справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение.
Посочва, че в константната практика на ВКС е приемано, че адвокатски
възнаграждения следва да се определят по Наредба №1/2004 г. в редакцията й
към датата на сключване на договора за правна помощ, т.е. в редакцията й
преди измененията, обнародвани в ДВ, бр.88/4.11.2022 г.
С определението от 18.06.2024 г. окръжният съд приема, че молбата за
изменение на решението в частта относно разноските за присъденото
адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като при определянето на
размера му съдът е съобразил действителната фактическа и правна сложност
на делото, количеството и вида на извършената работа, за което е изложил
съображения, като е възприел разрешението, дадено с решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22, съответно, не се е ограничил от размерите,
посочени в Наредба №1/2004 г.
С въззивната жалба дружеството-жалбоподател „Д.з.“АД-гр.С. твърди,
че решението е неправилно в неговата част, с която то е осъдено да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 70 000
лв. до 105 000 лв. ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
29.03.2022 г. Твърди, че са неправилни изводите на окръжния съд относно
справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
относно приноса на пострадалото лице за тяхното настъпване. Счита, че
определеният от съда размер на обезщетението от 150 000 лв. е завишен като
неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на
утвърдената съдебна практика по сходни случаи. Счита, че съдът не е отчел и
оценил надлежно съществени обстоятелства от значение за определяне на
размера на обезщетението, а именно, че към датата на ПТП ищецът е бил на
8
36 години, а пострадалата е била на 57 години и макар и да живеят на един
адрес много отдавна ищецът има собствено семейство с виновния за ПТП
водач (над 8 години съгласно свидетелските показания), което говори за
обичайното отчуждаване, самостоятелност и формална близост, които се
развиват с времето, както и че споделената загуба в обкръжението на най-
близките хора се преодолява по-лесно и бързо, а също и че разпитаните
свидетели са близки на ищеца, което индикира заинтересованост по смисъла
на чл. 172 от ГПК. Посочва, че съгласно константната съдебна практика по
приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъдат ценени и
икономическата обстановка в страната към процесния период, както и
стандарта на живот така, че обезщетението да не води до лукс или завишаване
на същия. Счита, че определеният от окръжния съд размер на обезщетението
ведно със законните лихви върху него формират крайна сума, която няма
своята социална и икономическа обосновка и излиза извън обезщетителния
характер на плащането. Заявява, че в случая са доказани обичайни за
родствената връзка отношения между майка на 57 години и син на 36 години,
като определеният от съда размер на обезщетението от 150 000 лв. е дори в
горната граница на присъжданите обезщетения при загуба на единствено дете,
което се приема за възможно най-тежката загуба и от психологическа гледна
точка. Относно приноса на пострадалото лице за настъпването на вредите
счита, че е доказано, че тя е пътувала без поставен обезопасителен колан,
поради което при процесното ПТП е получила летални травми. Счита, че при
отчитане на липсата на каквито и да е сериозни травми у участниците в
процесното ПТП, които са били с поставен предпазен колан, както и на
обстоятелството, че максималната ефективност на предпазния колан е при
челни удари като настоящия, то ако пострадалото лице е ползвало
обезопасителен колан като последица от процесното ПТП би получилосамо
леки телесни повреди, изразяващи се в охлузвания и натъртвания на гръдния
кош от колана. Заявява, че в подкрепа на това твърдение е и обстоятелството,
че според приетата СМЕ констатираните летални травми не би следвало да
могат да настъпят при правилно използван обезопасителен колан, чиято
функция е при ПТП да задържа тялото в стационарно положение, плътно към
седалката, непозволявайки контакт на същото с интериора на купето. Твърди,
че изводът на окръжния съд за принос от 30% от страна на пострадалото лице
9
е неправилен, а този принос е по-голям.
С отговора на тази въззивна жалба ответникът по нея М. К. твърди, че
няма основания решението на окръжния съд да бъде отменено в обжалваната
от застрахователното дружество негова част. Заявено е, че не се сочи от
ответника нито един относим критерий, въз основа на който присъденото
обезщетение да бъде намалено, а точно обратното е видно от доказателствата
по делото и съдебна практика, като е налице основание единствено за
увеличаване на размера на присъденото обезщетение. Посочено е, че към
датата на процесното ПТП установеният лимит е 10 420 000 лв., който лимит
съгласно практиката на ВКС следва да се съобразява като един от критериите,
от значение за определяне на размера на обезщетението и той трябва да следва
увеличаващите се лимити. Посочва, че обстоятелството, че ищецът е бил
пълнолетен към момента на инцидента не означава, че изпитваните от него
болки, страдания и скръб по починалата му майка са по-малки, като двамата
освен че са живеели в едно домакинство, са и работели в една и съща фирма,
ходели са заедно на работа, реално са били постоянно заедно – и на работа, и
вкъщи. Заявено е, че е неоснователно оплакването относно преценката на
свидетелските показания, защото наблюденията на свидетелите са преки, от
много години и непротиворечиви. Относно твърдението, че следва да бъдат
ценени икономическата обстановка в страната към процесния период и
стандарта на живот, е заявено, че икономическата конюнктура в страната и в
света се е променила драстично през последните години поради пандемията от
Ковид-19 и настъпилата глобална финансова криза, които факти са
общоизвестни. Заявено е, че нараства размерът на минималната работна
заплата, налице е изключително висока инфлация в България, особено от
есента на 2021 г. до момента, поради което евентуално присъденото на ищеца
обезщетение следва да бъде съобразено и с инфлацията, защото не е ясно след
колко дълъг период от време ще бъде извършено плащането му и този факт не
може да бъде компенсиран от присъдените лихви, тъй като принципът важи и
за тях. Твърди, че са неоснователни съображенията на дружеството-
жалбоподател и относно наличието на съпричиняване от страна на
починалата, съображения относно липсата на което той е изложил в
подадената от него жалба. Заявява, че неоснователно дружеството-
жалбоподател се позовава на СМЕ за твърдението си, че ако починалата е била
с поставен предпазен колан би получила като последица от процесното ПТП
10
само леки телесни повреди, а констатираните летални травми не би следвало
да могат да настъпят при правилно използван обезопасителен колан. Заявява,
че според обясненията в съдебното заседание на 12.10.2023 г. на вещите лица,
изготвили първоначалната КСМАТЕ, ако починалата е била с колан е нямало
да получи тези травми, но може да получи други тежки травми, от които пак
да умре. Заявява, че по изложените в отговора съображения, както и по
изложените такива в подадената от ищеца въззивна жалба, не е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, още по-малко в твърдения от
ответника обем.
С подадената от ищеца К. въззивна жалба той твърди, че решението е
неправилно в неговите части, с които съдът е определил размера на
обезщетението 150 000 лв., тъй като този размер е занижен, и е приел наличие
на основание за неговото намаляване поради съпричиняване от пострадалата
на вредоносния резултат в обем на 30%, каквото съпричиняване не е налице в
случая. Относно приетото наличие на принос от страна на починалата за
настъпването на вредоносния резултат, защото тя е пътувала без поставен
колан, твърди, че неправилно е съпоставена вината на водача с тази на
пострадалата, която е била само пътник на задна седалка в лекия автомобил и
по никакъв начин не е допринесла за настъпването на инцидента, а вината й да
се определя като почти равна с тази на водача, извършил множество и груби
нарушения на ЗДвП, довели до тежкия инцидент. Твърди, че неправилно
окръжният съд е приел за доказан приноса на пострадалата за настъпване на
вредите и го е определил на 30%, който извод не се променял от заявеното от
вещите лица, че ако тялото на пострадалата е било фиксирано към седалката
чрез поставен колан, то главата, която не е била обхваната от колана, ще
опише камшично-маховидно движение, при което е възможно да се получи
висока шийна травма, която е животозастрашаваща и при която е възможно да
настъпи смъртен изход, тъй като казаното се базирало на предположения,
както били заявили и вещите лица при изслушване на заключението, поради
което не може да се обоснове категоричен извод, че дори с поставен
обезопасителен колан леталният изход е щял да настъпи. Твърди, че съдът
неправилно приема, че доказателствената тежест за установяване на
посочените обстоятелства е на ищеца, а в случая при направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, направено от
ответника, ответникът е следвало при пълно и главно доказване да установи
11
както че починалата е била без правилно поставен колан и именно липсата на
колан е довела до нейната смърт, така и че ако тя е била с колан не би се
стигнало до тежките увреждания и, съответно, настъпилата нейна смърт,
които обстоятелства ответникът не успял да докаже. Заявява, че от изводите
на вещите лица не се установява, че пътничката категорично би оживяла, ако е
пътувала с поставен предпазен колан, още повече че вещите лица са заявили,
че с оглед механизма на настъпване на ПТП и скоростта на движение тя би
получила също тежки увреждания, които да доведат да нейната смърт,
включително и увреждания от самия колан, както и от тялото на пътника до
нея. Счита, че вероятността пострадалата да оживее при поставен предпазен
колан се базира на предположения, а е доказано от събраните по делото
доказателства по категоричен начин, че дори починалата да е била с поставен
предпазен колан, тя не може да бъде защитена от него и би получила също
тежки травми, които да доведат до леталния изход. Заявява, че не може да се
приеме за установено наличието на принос от страна на починалата към
настъпването на вредоносния резултат поради пътуването без поставен
предпазен колан при положение, че не е установено, че при наличието на
поставен колан би бил избегнат леталният изход. Счита, че в хода на делото не
е установено наличието на причинно-следствена връзка между настъпилия
резултат и поведението на М. К.а, което така да е обусловило и предпоставило
настъпването на резултата, че да не настъпи такъв резултат без наличието на
съответното поведение, а напротив, видно е от изводите на вещите лица, че
настъпилият вредоносен резултат не е следствие на поведението на
пострадалата и би настъпил такъв резултат и с наличието на установеното
поведение. Счита, че не може да се приеме съпричиняване, и то в такъв обем,
при положение, че не е категорично доказано превантивното действие на
колана и при наличието само на едни предположения. Заявява, че ответникът
не е успял чрез пълно и главно доказване категорично да установи, че
пострадалата е била без поставен предпазен колан, както и че ако е била с
колан е щяла да получи по-леки телесни увреждания и не би починала, а от
изготвените експертизи става ясно, че при конкретния механизъм на ПТП
поставеният колан не би имал значение. Заявява, че съдът неправилно е приел
и съпричиняването от страна на пострадалата да е в обем от 30%, като в
случая дори и да се приеме, че е налице неин принос, то той е в толкова нисък
обем, че изобщо не следва да се отчита и да се отразява на размера на
12
обезщетението. Счита, че при съпричиняване съдът може да намали
обезщетението съгласно чл. 51 от ЗЗД, т.е. предвидена е възможност, а не
задължение. Счита, и че при определяне на справедлив размер на
обезщетението съдът може да вземе предвид пълния размер на иска от
200 000 лв., предявен частично за сумата 180 000 лв., и дори при отчитане на
прието съпричиняване няма пречка да определи обезщетение в предявения
размер. Счита, на второ място, че окръжният съд неправилно е определил
размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца морални вреди.
Твърди, че от събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е
преживял емоции, болки и страдания, които са над обичайните за подобно
увреждане. Твърди, че съдът не е коментирал личността на загиналата,
споменато е само формално, че тя е била жена в трудоспособна възраст, както
и че тя е била опора за сина си и той е разчитал на нейната подкрепа, двамата
с ищеца са работели в една и съща фирма, ходели са заедно на работа, реално
са били постоянно заедно, в случая възрастта на починалата и на нейния син е
без значение при доказателства, че тя е била изключително деен и ефективен
човек, била е в помощ на цялото семейство. Твърди, че не са отчетени
близките отношения между майката и сина, че те винаги са живеели в едно
домакинство, постоянно взаимно са си помагали, майката се е грижила много
за сина си и е помагала за всичко, той е единствено дете, баща му е починал
преди около 10 години и двамата са останали сами, връзката между тях е била
изключително силна, ищецът е бил съкрушен от загубата на своята майка и
никога няма да преодолее загубата и особено начина, по който настъпва
смъртта й, като от свидетелските показания е видно, че въпреки изминалия
период след инцидента ищецът не може да преодолее загубата, продължава да
страда, посещава често гроба й, почита паметта й. Твърди, че не е отчетено в
достатъчна степен, че ищецът е пътувал в същия лек автомобил по време на
ПТП и е видял майка си непосредствено след инцидента, което е допринесло
още повече за голямата и непреодолима негова мъка от нейната смърт, която е
несвоевременна и напълно неочаквана, поради което е причинила огромен
шок и трагедия. Твърди, че при определянето на обезщетението следва да
бъде съобразена и съдебната практика, както и лимита на застрахователя за
съответната година 10 420 000 лв. и икономическата конюнктура в страната.
Твърди, че въпреки че ищецът е сравнително зрял мъж, той не е прекъснал
връзката си със своя родител, като те са общували ежедневно, разчитали са
13
един на друг, подкрепяли са се, този неочакван инцидент и смъртта на майка
му се е отразила пагубно върху неговото емоционално-психологическо
състояние.
С отговора на тази въззивна жалба от 11.06.2024 г. от застрахователното
дружество е заявено, че тя е неоснователна.
С подадената на 23.07.2024 г. частна жалба против определението на
окръжния съд от 18.06.2024 г. адвокат П. К. като пълномощник на ищеца М. К.
заявява, че изцяло поддържа изложените доводи в молбата по чл. 248 от ГПК.
Твърди, че адвокатското й възнаграждение следва да се присъди съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата към датата
на приключване на устните състезания 21.02.2024 г. Изчислено е, че това
адвокатско възнаграждение е в размер на 9 494,57 лв. с ДДС. Заявено е, че
съдът е приел, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно посочената Наредба съгласно решението на СЕС.
Счита се, че според съда оказаната от процесуалния представител защита в
хипотеза на предоставена безплатна правна помощ и определено от съда
възнаграждение и в хипотезата, когато възнаграждението е реално заплатено
по договор между представляваните лица и пълномощника-адвокат, е
различна, което е неправилно. Заявено е, че по този начин ще се стигне до
положение адвокатите да не желаят да оказват безплатна правна помощ, тъй
като не е ясно колко точно под минимума ще определи съдът че те заслужават
като заплащане за свършената работа и реално хора, които имат нужда от
някакъв вид правна помощ и защита, но не могат да си позволят адвокат,
който да защити правата им, ще бъдат лишени от компетентна правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Няма спор между страните, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между смъртта на М. К.а и настъпилото ПТП на
24.01.2022 г., в което тя е пострадал като пътник в лекия автомобил, чийто
водач е застрахован за вреди при ответното застрахователно дружество, и е
починал. Безспорно е, видно е от приложената присъда от 27.03.2023 г. по
НОХД № 281/2023 г. на ОС-Пловдив, влязла в сила на 12.04.2023 г., че водачът
14
В.М. И.а е призната за виновен в това, че на 24.01.2022 г. на републикански
път II-64 П.-К., кв.13 при управлението на МПС-лек автомобил „BMW 320I“ с
рег. №********* е нарушила правилата за движение по чл.20,ал.1 от ЗДвП –
водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват – и
чл. 20,ал.2,изр.1 от ЗДвП – водачите на ППС са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,…със
състоянието на пътя…, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“, - като се е движила със скорост от 80 км./ч., а
съобразената такава е била 66 км./ч., и по непредпазливост причинила смъртта
на М.П. К.а и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,ал.2 от НК на Я.
И. В., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник, поради което й е наложено наказание. С подадените от двете страни
по спора въззивни жалби с оглед изложените в тях оплаквания, доводи и
искания се оспорва решението на окръжния съд относно размера на
присъденото обезщетение като завишен, съответно, занижен, както и относно
наличието, съответно липсата на съпричиняване от починалата на
вредоносния резултат.
С ППВС № 4/25.05.1961 г. изрично е посочено, че обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увредения вследствие на увреждането, като нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди лица, които са били с починалия в лоши лични
отношения, например родители, изоставили децата си, и обратно, защото е
явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. Няма спор, видно е и от
представеното от ищеца с исковата молба в копие удостоверение за родствени
връзки, че ищецът М. К. е единственото дете-син на М. К.а. Безспорно е, че
ищецът е от кръга на лицата, на които съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г.,
ППВС №5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. по гр.д. № 2/1984 г. се
дължи обезщетение за неимуществени вреди. Видно от показанията на
свидетелите Н.К. И.а и Н.П.З., разпитани в съдебното заседание на окръжния
съд на 8.06.2023 г., М. и синът й са живеели заедно към момента на ПТП,
работели са в една фирма, били в много добри отношения. В случая не се нито
твърди, нито установява от страна на ответника наличие на обстоятелства,
сочещи на влошени лични отношения между починалата и ищеца, поради
което няма основания да се приеме, че той не е търпял неимуществени вреди
15
от смъртта на неговата майка, съответно, че ответното застрахователно
дружество не дължи заплащане на обезщетение за такива техни вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а,ал.1,изр.1 от КЗ, от застрахователя при
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
случаите на смърт на пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото
лице за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.1 от КЗ, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди вследствие на използването на МПС по време на движение,
включително неимуществените вреди вследствие на смърт и лихвите по чл.
429,ал.2,т.2 от КЗ. Съгласно нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл.
429,ал.3 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в
това застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Налице са в случая основанията на нормата на чл. 432,ал.1
от КЗ във връзка с горепосочените разпоредби за присъждане на ищеца на
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди. Следва да се прецени
с оглед доводите във въззивните жалби дали присъденият размер е определен
от окръжния съд съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД и дали е налице
основание за приложение на нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, респективно, дали
са основателни оплакванията на жалбоподателите за присъден завишен,
съответно, занижен размер на обезщетението и за неправилно приемане от
окръжния съд на наличието на допринасяне от починалата на вредоносния
резултат, респективно в какъв размер.
Ищецът М. К. е роден на 27.11.1986 г. и към датата на ПТП 24.01.2022 г.,
когато е настъпила смъртта на неговата майка М. К.а (родена на 15.04.1965 г.),
тогава на 56 години и 9 месеца, той е бил на 35 години и 2 месеца. Видно от
16
показанията на свидетелката Н.К. И.а (майка на жената, с която ищецът от
2015 г. живее на съпружески начала), М. основно се грижела изцяло за
семейството си, съпругът й е починал през 2012 г. или 2013 г., двамата с М.
живеели и разчитали изцяло едни на друг, М. се грижела за сина си и снаха си,
била всеотдайна майка, лъчезарна, весела, работлива жена, живеели тримата в
едно домакинство и всеки ден пътували заедно на работа и заедно се
прибирали, били заедно 24 часа, М. имал много добри отношения с майка си,
споделяли си постоянно, свидетелката отишла на мястото на ПТП, М. била
починала, М. бил изпаднал в шок, не бил адекватен, много тежко приел
смъртта на майка си, той все още е така, когато я спомена се затваря и започва
скришно да си поплаква, М. и жена му живеят и сега в къщата на майка му,
животът на М. се променил след смъртта на майка му, преди това бил
усмихнат, лъчезарен, приказлив, а след смъртта й се затворил, не е
предишният, навсякъде в къщата има нейни снимки, тя много му липсва, М.
искала да има внучета, да ги гледа и да помага, М. не е превъзмогнал скръбта
от загубата на майка си, постоянно скърби за нея, ходят на гробищата
постоянно. Видно от показанията на свидетеля Н.П.З., М. била работлива,
последно работили заедно с М., баща му починал преди 9-10 години и майката
се грижела сама за него, живеели са винаги заедно в една къща, М. е
единствено дете, М. и майка му били близки, подкрепяли се, били все заедно,
М. много тъжно изживял смъртта на майка си, продължава да е тъжен, М.
продължава да работи на същото място, където са работели с майка му,
разстройва се, когато става въпрос за майка му, едва ли е превъзмогнал
загубата на майка си. Установява се следователно от свидетелските показания,
че ищецът е преживял тежко тази голяма за него загуба, каквато е смъртта на
неговата майка, защото след смъртта на баща му тя е била единственият му
родител, двамата са живеели през целия си живот заедно, в един дом,
включително и след като той е заживял с жена на съпружески начала,
работели са на едно и също място, били са непрекъснато заедно, споделяли са
непосредствено своето ежедневие и житейските си грижи, поради което със
смъртта й е загубил нейната подкрепа и помощта, която тя му е осигурявала,
независимо от вече по-високата възраст на ищеца и наличието на негово
собствено семейство. Несъмнено е, че тъй като ищецът е пътувал също в
лекия автомобил в момента на ПТП и е станал свидетел на смъртта на своята
майка, за него шокът и мъката са били особено големи. Не се нито твърди,
17
нито установява за постепенното превъзмогване на преживяната мъка ищецът
да е прибягнал до лечение, както и за него да са останали трайни
психологични последици. С оглед вече по-високата възраст на майката и на
ищеца, липсата на родителската подкрепа за ищеца не може да се прецени
като толкова значима и дълготрайна, както е при малките деца и при млади
хора без собствено семейство. Общественото разбиране за справедливост
изисква такава тежка, внезапна, шокираща загуба на майката, с която ищецът
е живеел и работел, но без в случая силното страдание да се отличава с
особени проявления и продължителност и да е дало значително и трайно
отражение върху начина на живот и психичното състояние на ищеца, да бъде
обезщетена надлежно, с определяне на обезщетение, което да е във висок
размер. Взимайки предвид характера на деянието (нарушения на правилата за
движение, поради което е причинен удар по вина на водача на автомобила, в
който пътник е била майката на ищеца, и вследствие на това внезапното
настъпване на смъртта му), степента на увреждането (причинени болка и
страдание от загубата на родител, които са с висок интензитет, но не са извън
обичайната дълготрайност, с оглед и на възрастта на майката и на сина, като те
не са доведи до трайно и необратимо влошаване на начина на живот и на
психологичното състояние на ищеца), последиците от деянието (разрушаване
на семейната връзка на ищеца с неговата майка с негативно отражение върху
живота му занапред), следва да се приеме, че е справедливо при условията на
чл. 52 от ЗЗД обезщетение за ищеца в размер на 150 000 лв., която сума е
съобразена и със социално-икономическата обстановка към 24.01.2022 г.,
когато минималната работна заплата в страната е била 650 лв., а лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите. Окръжният съд е определил
размер на обезщетението за ищеца именно на 150 000 лв., поради което е
неоснователно оплакването на застрахователното дружество-жалбоподател да
не са установени претърпени от ищеца душевни болки и страдания в степен и
интензитет, които с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД да обуславят присъждането
на обезщетение в така определения от окръжния съд размер, както е
неоснователно и оплакването на жалбоподателя-ищец, че този размер на
обезщетението е занижен.
18
Ответното застрахователно дружество претендира както с отговора на
исковата молба, така и с подадената от него въззивна жалба, дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено при условията
на чл. 51,ал.2 от ЗЗД поради съпричиняване от починалата на вредоносния
резултат, тъй като е пътувала като пътник в лекия автомобил на задна седалка
без поставен обезопасителен колан. Приложението на правилото на чл. 51,ал.2
от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна връзка между
вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, поради
което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, -
както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като наличието на
вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (т.7 от
ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да намира
приложение и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване на размера на вредата, поемайки предвидим и
реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го, поради което това
поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат-последица от деликта и затова е
налице съпричиняване, чиято степен подлежи на конкретна за случая
преценка (мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на
деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът определя съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск и при установено
съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г.,
ОСГТК). За да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела, в случая от застрахователното дружество, като изводът за наличие на
19
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, съответно,
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем (в тази насока – решение №
60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г., 1 ТО, ТК). Тъй като
твърдението за наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия представлява твърдение за наличие на
съпричиняване от негова страна на този резултат, то следва да се предяви в
съдебното производство чрез възражение по чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Наличието на
принос на пострадалия следва да бъде надлежно релевирано от ответника чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и този принос следва да е
конкретно посочен – да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен и предполагаем, - съответно, обстоятелствата, които
навежда ответника и на които основава възражението си по чл. 51,ал.2 от ЗЗД
също трябва да са конкретни. С надлежно заявеното от страна на
застрахователното дружество като ответник в производството пред окръжния
съд с отговора на исковата молба защитно възражение за съпричиняване от
починалата М. К.а на вредоносния резултат съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД се
твърди допринасяне от починалата майка на ищеца за настъпването на
вредите, поради което обезщетението следва да се намали, защото тя е
пътувала без поставен обезопасителен колан.
Видно от заключението на КСМАТЕ от 3.10.2023 г., изготвено от вещите
лица д-р М.Б. и инж. С.М., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
12.10.2023 г., от наличната медицинска документация се установява, че по
тялото на починалата М. К.а няма описани специфични и характерни
травматични увреждания, които да са получени от действието на
обезопасителен колан, като се имат предвид и травматичните увреждания,
които е получила починалата при процесното ПТП, както и тяхната тежест и
локализация, а именно в челната област на главата, то тя най-вероятно е била
без правилно поставен обезопасителен колан, М. К. като свидетел в
наказателното производство е казал, че майка му е пътувала на задната
20
седалка след шофьора, спрели по пътя и взели момче, което работи при тях,
той и шофьорът били с колани, но майка му и Я. не си ги били поставили.
Видно от същото заключение, ако починалата при процесното ПТП е била с
правилно поставен предпазен колан, тя не би получила тежката черепно-
мозъчна травма, довела до нейната смърт, а би получила гръдна и коремна
травма от предпазния колан, която травма може да бъде изявена като
ивицовидни охлузвания и кръвонасядания, както и съпроводена със счупване
на ребра в областта на действието на колана, описаните травматични
увреждания от СМЕ на труп са причинени по най-общия механизъм на удар с
или върху тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да
се получат при удар на главата в лявата челна област в горния ръб на предната
седалка и тялото и крайниците в гърба на предната седалка. Видно от същото
заключение, движението на телата при ПТП е било напред в резултат на
ударния процес между автомобилите, второто направление е под действие на
центробежната инерционна сила, която в случая е минимална предвид малката
ротация на автомобила след удара, третото направление е също напред и тя е
под действие на инерционната сила, получена при движението на автомобила
след удара. Видно от обясненията на вещите лица д-р Б. и инж. М. в съдебното
заседание на 12.10.2023 г., на задно място вляво не може да седи човек, защото
пред задно ляво място има поставена автомобилна гума, тя не е от четирите
гуми на автомобила, с които той се е движил, вероятно е поставена там преди
ПТП, ако пострадалата е била с правилно поставен колан тежката черепно-
мозъчна травма не може да се обясни как ще се получи, защото тя не би
достигнала с главата си до предна седалка горе в ръба, където се е ударила и
са се получили двете рани – счупване на черепа и хлътването на костите в
черепната кухина, коланът травмира тялото и през дрехите, скоростта при
удара е висока, ръстът на пострадалата е 158 см., ако е била с колан, който я е
обхванал в областта на кръста, би следвало главата, ако достигне до гърба на
седалката, да я достигне долу, а не горе, и при удара да се получи охлузване
или някаква рана тип „скалп“, но не и счупване с хлътване на черепа. Видно
от същите обяснения, едва ли някой може да каже дали М. ще почине от нещо
друго, факт е, че останалите трима в автомобила са оживели, дори и този,
който е пътувал до нея без колан. Видно от същите обяснения, на въпрос от
нещо друго дали тя може да умре, отговорът е, че сигурно може да умре,
могат да измислят поне 10 хипотези на инерционни травми, при които да
21
почине и с поставен колан (инерционни травми, скъсване на аортата,
наранявания на белите дробове, различни наранявания), но е нямало да
получи тази травма на главата, която е довела до смъртта, ако тя е била с колан
е нямало да получи тази травма, но може да получи други тежки травми, от
които пак да умре, обаче никой не може да каже какво ще стане, няма правило
до каква скорост коланът предпазва от травми, изпитанията на автомобилите
се правят при скорост 64 км./ч. и се оценяват при тази скорост, тук скоростта е
по-голяма от тази и на единия, и на другия автомобил, т.е. налице са много по-
големи инерционни сили, какво ще се случи зависи от тялото, от възрастта на
човека, генетични особености и куп други неща, затова вещите лица казват, че
тя може да получи всякакви травми, смъртоносни и несмъртоносни, но няма
да получи тази, от която е починала, коланите помагат, но те не са панацея,
вероятността да оживееш с колан е по-голяма, но не е 100%, те не могат да
кажат нещо, което е в сферата на предположенията и на вероятностите,
другите в автомобила са живи, което означава, че тези инерционни сили не са
подействали върху тях смъртоносно, при тежки инерционни сили те са
еднакви за всички хора вътре в колата и всички получават такива травми и
умират, ако тя е била с колан е имала по-голям шанс за оживее, вероятността е
по-голяма да оживее при поставен колан, но не на 100%.
Видно от заключението на повторната КСМАТЕ от 1.02.2024 г.,
изготвена от вещите лица д-р Й.Ш. и инж. В.С., приета в съдебното заседание
на окръжния съд на 7.03.2024 г., лекият автомобил е фабрично оборудван с 5
броя предпазни (обезопасителни) колани за всяко място в автомобила, отзад те
са три броя, два странични триточкови и среден двуточков, при движение със
скорост над 65 км./ч. и настъпил челен удар под действието на възникналите
инерционни сили в посока към мястото на сблъсъка и възпиращото действие
на предпазния колан се получават множество травматични увреждания,
обединени в т.нар. „Синдром на предпазния колан“, от наличната медицинска
документация в случая се установява, че по тялото на пострадалата М. К.а
след извършената съдебно-медицинска аутопсия няма установени и описани
характерни (специфични) травматични увреждания, които да са получени от
действието на обезопасителен колан, като се вземат предвид установените
травматични увреждания, както и тяхната тежест и локализация, а именно в
челната област на главата, то тя най-вероятно не е била фиксирана към
седалката от правилно поставен обезопасителен колан – получена е тежка
22
черепно-мозъчна травма при липса на следи от т.нар. „Синдром на предпазния
колан“. Видно от същото заключение, при условията и механизма на
процесното ПТП ако пътничката на задната седалка М. К.а е била с правилно
поставен обезопасителен колан, би съществувала реална опасност да се стигне
до някоя от изброени тежки последици на синдрома на предпазния колан и
животозастрашаващо състояние за пострадалата. Видно от същото
заключение, налице е удар в предните части на двата автомобила
(автомобилен сблъсък), втората фаза е т.нар. човешки сблъсък, при който от
възникналите инерционни сили тялото на пострадалата М. К.а като пътник на
задната седалка на автомобила (без поставен обезопасителен колан) е
получила инерционно движение към точката на сблъсъка в посока напред,
нагоре и леко наляво, тъй като тялото не е било фиксирано към седалката, от
придадената значителна кинетична енергия главата на пострадалата предимно
в лявата челна област се е ударила в твърд тъп или тъпо-ръбест предмет от
интериора на лявата част в купето на автомобила, който може да бъде
колонката между предната и задната врата, рамката на задната врата или
прехода между колонката, задната врата и тавана на автомобила, като са
анализирани данните за раните от аутопсията, от този удар се е получила
тежката черепно-мозъчна травма със счупване на черепния покрив и основа,
както и травматичните увреждания на мозъка на мястото на удара и
противоудара, които са довели до нейната смърт, травматичните увреждания
на мозъка на мястото на противоудара, както и хилусните кръвоизливи в
белите дробове, са израз на т.нар. вътрешен сблъсък при третата фаза на удара,
ако тялото на пострадалата е било фиксирано към седалката чрез поставен
обезопасителен колан посочените инерционни сили, възникнали в момента на
удара, не биха могли да преместят тялото в посочената посока и главата не би
достигнала до мястото, където се е ударила в посочените интериорни части от
купето на автомобила със значителна кинетична енергия на удара. Видно от
същото заключение, предназначението на предпазните колани е в случай на
инцидент да предпазват водача или пътника от нараняване или изпадане от
автомобила, правилно поставеният триточков предпазен колан държи тялото
към седалката и спомага за предотвратяване на удар в твърди интериорни
елементи от салона на автомобила или дори изпадане от автомобила и удари в
странични предмети, предпазният колан не гарантира пълна безопасност за
водача или пътниците при всички възможни случаи на инциденти. Видно от
23
същото заключение, при механизма на процесното ПТП главата ще опише
камшично-маховидно движение, при което главата се придвижва напред, след
което се връща назад и при него е възможно да се получи висока шийна
травма, която може да е със счупване на първи и/или втори шиен прешлен и
контузия на гръбначния мозък на границата с продълговатия мозък, подобна
травма е животозастрашаваща от настъпваща парализа на жизненоважни
мозъчни центрове (дихателен и сърдечносъдов), при което е възможно да
настъпи смъртен изход. Видно от обясненията на вещите лица д-р Ш. и инж.
С. в съдебното заседание на 7.03.2024 г., ударът е бил със значителна
кинетична енергия и въпреки облеклото би трябвало да останат видими следи
по кожата, ако е имало колан, няма как да се определи какво би станало, ако тя
е била с колан, не може да се каже, че тя ще оживее категорично, ако е била с
колан, може да получи редица тежки увреждания от колана, най-вече шийна
травма, има гума зад водача, тя не е от гумите на автомобила, не е свалена от
него, двуточковият колан преминава през пояса долу, ако той е използван не
би се получила черепно-мозъчна травма, не може ако тя е пътувала с колан
човекът до нея, необезопасен, да я удари, да я изблъска странично и тя да си
удари главата високо в страничната рамка, двата автомобила са се ударили
отляво предимно, тялото на пътника на задна седалка ще тръгне
концентрирано напред, нагоре и наляво, ударът е с голяма кинетична енергия
и тя е изхвърчала напред и нагоре и си е ударила главата, защото няма какво
да я задържи, възможно е при тази висока скорост тя (скоростта) да я убие,
дори и с колан.
Установява се следователно от двете заключения на КСМАТЕ по
несъмнен начин с оглед механизма на удара, получените увреждания, липсата
на следи от поставен обезопасителен колан, включително и при отчитане от
вещите лица на данните от показанията на самия ищец като свидетел в
наказателното производство, че починалата е пътувала като пътник в
автомобила без да е поставила обезопасителния колан, както и че при
поставянето му не би настъпила в случая смъртоносната черепно-мозъчна
травма, поради което е налице причинна връзка между нейното поведение и
настъпилия вредоносен резултат. Налице е затова допринасяне от страна на
пострадалата за настъпването на вредите, поради което в случая следва
обезщетението да бъде намалено съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Неоснователно е разбирането на жалбоподателя-ищец, че от обясненията на
24
вещите лица може да се направи извод, че смъртта й би могла да настъпи и
при поставен обезопасителен колан. В случая е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, тъй като е доказано по несъмнен начин
конкретно бездействие на починалата, с което тя обективно е способствала за
вредоносния резултат, като е създала условия за неговото настъпване, като са
събрани категорични доказателства, че удар в главата й не би настъпил при
поставен обезопасителен колан, съответно, не би настъпила поради това и
нейната смърт. Възможно е действително вреди от различен характер,
включително и смърт, да настъпят за пътник в лекия автомобил и при
поставен предпазен колан, но с оглед конкретен механизъм на ПТП, при който
предпазният колан не може да осъществи защитна роля – например, при
страничен удар, при излизане на автомобила от пътя, при ротация на
автомобила, при навлизане (деформиране, хлътване) на части навътре към
мястото на пътника. В случая такъв механизъм не е установен, напротив,
вещите лица са категорични, че при процесния механизъм на ПТП ищцата при
поставен обезопасителен колан е нямало да получи смъртоносната за нея
травма на главата, а изложените от тях възможности за други увреждания са
именно теоретични и затова без правно значение в случая. Установено е също
така с оглед присъдата по НОХД, че другият пътник на задната седалка е
получил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник, а за водача и за ищеца като пътник на
предна седалка с поставен предпазен колан не е установено да имат
увреждания, които обстоятелства в случая също обосновават неоснователност
на теорията на жлабоподателя-ищец за настъпване на възможна друга тежка
смъртоносна травма за починалата. Затова дължимото на ищеца обезщетение
следва да бъде намалено поради наличие на съпричиняване от починалата
негова майка на настъпилия вредоносен резултат поради непоставяне от нея
на предпазен колан като пътник в лекия автомобил. Неоснователно е
следователно оплакването на жалбоподателят-ищец, че не е доказано неговата
починала майка да е допринесла за настъпването на вредоносния резултат,
поради което дължимото й обезщетение да не следва да бъде намалявано.
В случая, видно от двете заключения на КСМАТЕ, водачът на лекия
автомобил, в който е пътувала починалата, В. И.а е управлявала лекия
автомобил „БМВ“ със скорост около 81 км./ч., насрещно се е движил лек
автомобил „Мерцедес“ със скорост около 72 км./ч., водачката И.а е загубила
25
контрол върху управлението на автомобила и той е навлязъл в другата лента,
където е настъпил удара в предната лява част на лекия автомобил „Мерцедес“
и в предната част на лекия автомобил „БМВ“, който удар при тази ситуация е
бил неизбежен, основаната причина за ПТП от техническа гледна точка е, че
И.а е допуснала автомобилът й да навлезе в западната (лява за нея) лента на
платното за движение, когато това не е било безопасно, защото там насрещно
се е движил лекият автомобил „Мерцедес“. Видно от присъдата по НОХД, В.
И.а е призната за виновна и наказана за престъпление, защото е нарушила
правилата за движение по чл.20,ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват – и чл. 20,ал.2,изр.1 от
ЗДвП – водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия,…със състоянието на пътя…, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, - като се е
движила със скорост от 80 км./ч., а съобразената такава е била 66 км./ч.
Несъмнено е, че при спазване на законовите изисквания от водача В. И.а и
недопускане на посочените нарушения до ПТП, до смъртта на майката на
ищеца и до увреда на ищеца не би се стигнало. Починалата М. К.а е пътувала
като пътник в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан в
нарушение на нормата на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП. При спазване на това
изискване на закона тялото (торса) ще бъде задържано от колана, поради което
смъртоносната черепно-мозъчна травма, получена от нея, ще бъде
предотвратена. Налице е следователно поведение на водача на лекия
автомобил В. И.а и поведение на пътничката в него М. К.а, в резултат на които
майката на ищеца е починала и вследствие на това той е претърпял болки и
страдания, поради което от страна на починалата е налице съпричиняване,
като окръжният съд е приел, че то в случая се определя за починалата в размер
на 30%. При съпоставяне на характеристиките на действията на водача и на
починалата пътничка и как те се отразяват върху механизма на настъпването
на смъртта, респективно, на търпените заради тях от ищеца неимуществени
вреди, в случая е несъмнено, че поведението на водача и на пострадалата не са
допринесли по равностоен начин за настъпването на смъртта на майката на
ищеца, тъй като именно поради допускането на нарушенията от страна на
водача е настъпило ПТП и това е довело до смъртта на К.а, поради което
именно приносът на водача е значителен, а с нарушението на починалата като
пътник тя е допринесла за настъпването на нейната смърт и затова нейният
26
принос следва да се определи именно на 30%. Съответно, дължимото на
ищеца обезщетение по реда на чл. 51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде
намалено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 30% поради приноса на
починалата негова майка в такава степен спрямо приноса на виновния водач за
настъпването на претърпените от него неимуществени вреди, при което то
следва да се присъди именно в размер на 105 000 лв., както правилно е
постановил и окръжният съд. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя-застрахователно дружество, че съпричиняването следва да се
определи в размер над приетия от окръжния съд - 30%. Неоснователно е и
оплакването на жалбоподателя-ищец, че приносът следва да се определи в по-
нисък размер от 30%.
Установява се следователно, че и двете въззивни жалби са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а решението следва да бъде
потвърдено във всички обжалвани негови части, включително относно
присъдената законна лихва (относно което присъждане няма заявени
оплаквания) и разноските.
С решението на окръжния съд е присъдена в тежест на ответното
застрахователно дружество и в полза на адвокат П. К. сума за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна
помощ за процесуалното представителство на ищеца по делото – 3 600 лв. с
ДДС. С обжалваното от адвокат К. определение от 18.06.2024 г. в
производството по чл. 248 от ГПК окръжният съд е отказал да измени
решението в тази негова част, като е отхвърлил искането й за присъждане на
още сумата 5 897,57 лв. с ДДС, при което възнаграждението да бъде
определено и присъдено в размер на 9 494,57 лв. с ДДС. Съдът е приел, че
няма основания за определяне на възнаграждението съобразно Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно приетото с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, а
следва да се преценяват вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че в случая е
приложима посочената Наредба, включително в коя нейна редакция. Съдът е
длъжен да се съобрази с решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г.,
съгласно което при определянето и присъждането на адвокатското
27
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като
такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла,
разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални
съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над
националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от
Конституцията на Република България. В определение № 350/15.02.2024 г. на
ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК е посочено, че съгласно това решение на
СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до
увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни
цели“. Със същото определение е посочено, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като
предвидените в посочената Наредба минимални размери, и когато отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При тези обстоятелства
Наредбата може да бъде разглеждана само като ориентир при определянето
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА. Посоченият в чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата базисен размер на
минимално адвокатско възнаграждение при уважен иск за размер 105 000 лв.
от (2 650 лв. плюс 20% или 530 лв.) 3 180 лв. с ДДС следва да се приеме за
ориентир в случая, като определеният 3 600 лв. с ДДС следва да се приеме за
справедлив и достатъчен в случая. Спорът е за присъждане на обезщетение за
търпени неимуществени вреди от смърт на родител при ПТП, дължимо от
застраховател, и несъмнено в случая няма фактическа и правна сложност,
извършената работа е обичайната за този вид дела. Неоснователно е
28
разбирането на частния жалбоподател, че само определяне и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА във високите размери,
посочени в Наредбата, ще стимулира адвокатите да оказват безплатна правна
помощ, а в противен случай хора, които имат нужда от правна помощ, но не
могат да си позволят да ангажират адвокат, на който те да платят адвокатско
възнаграждение, ще бъдат лишени от компетентна правна помощ. Това
становище не е съобразено с възможностите, които Законът за правната
помощ предоставя, като в глава трета „Вид и обхват на правната помощ“ от
него ясно е определено как се предоставя правна помощ, а в глава седма
„Заплащане на правната помощ“ е посочено и как се заплаща правната
помощ. Установява се следователно, че подадената частна жалба е
неоснователна, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
Страните претендират за присъждане на разноски за въззивното
производство. Поради отхвърлянето на двете жалби разноски, съответно, в
полза на всеки един от жалбоподателите и в тежест на ответниците по жалбите
не следва да се присъждат. С оглед отхвърлянето на подадената от
застрахователното дружество въззивна жалба следва да се определи и присъди
при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адвокат П.
К. като пълномощник на ответника по нея М. К. за защитата му срещу нея във
въззивното производство. С оглед липсата на фактическа и правна сложност
на спора във фазата на въззивното съдебно производство и извършената
работа (изготвяне на писмен отговор и на становище за съдебното заседание
без явяване в откритото съдебно заседание на апелативния съд) следва това
възнаграждение да се определи на сумата 1 440 лв. с ДДС (1200 лв. плюс 20%
или 240 лв.). С оглед отхвърлянето на подадената от жалбоподателя-ищец
въззивна жалба следва да се определи и присъди сума за юрисконсултско
възнаграждение на ответното по тази жалба застрахователно дружество. С
оглед извършената от юрисконсулт работа (само изготвяне на писмен отговор
на жалбата) и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора във
фазата на въззивното съдебно производство следва съгласно чл. 78,ал.8 от
ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП това възнаграждение да се
определи на сумата 100 лв. С оглед отхвърлянето на частната жалба разноски
на жалбоподателката не се дължат, а тъй като отговор не е подаден и защита
от юрисконсулт по нея не е осъществена, то на ответното по нея
29
застрахователно дружество не следва да се присъждат разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 787/18.06.2024 г., постановено по т.д.
№ 451/2022 г. на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на
адвокат П. К. за изменение на решението в частта за присъденото й адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/25.04.2024 г. по т.д. № 451/2022 г. на
ОС-Пловдив ВЪВ ВСИЧКИ ОБЖАЛВАНИ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на М. И. К. сумата над 70 000 лв. до
105 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на М.П. К.а-негова майка, настъпила в резултат на ПТП, състояло се на
24.01.2022 г., виновно причинено от В.М. И.а като водач на МПС – лек
автомобил „БМВ 320“ с рег. №*********, за който е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към
датата на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата над 70 000 лв. до
105 000 лв., считано от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане, отхвърлен е
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер над 105 000 лв. до 180 000 лв., част от вземане с общ заявен
размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от
29.03.2022 г. до окончателното изплащане, осъдено е „Д.з.“АД-гр.С. да
заплати на адвокат П. К. сумата 3 600 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца М. И. К.,
осъден е М. И. К. да заплати на „Д.з.“АД-гр.С. деловодни разноски в размер
на 208,33 лв. и сумата 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, осъдено е
„Д.з.“АД-гр.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС-Пловдив сумата 4 200 лв.-дължима за производството ДТ, както и сумата
1 115,33 лв. – изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД-гр.С., бул.“К.А.Д."**, ЕИК ********** да заплати
на адвокат П. Д. К. от САК с адрес на кантората гр.С., ул.“Л."*, ап.* сумата 1
440 лв. с ДДС за възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
30
представителство по спора пред Апелативен съд-Пловдив за защитата на М.
И. К. като ответник по подадената от дружеството въззивна жалба, на
основание чл. 38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН ********** от с. Д.м., община К., област П.
да заплати на „Д.з.“АД-гр.С., бул.“К.А.Д."**, ЕИК ********** сумата 100 лв.
– деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата на
дружеството като ответник по подадената от К. въззивна жалба в
производството по делото пред АС-Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31