МОТИВИ
към Присъда № 303/30.05.16г.
по НОХД № 391/2016год.
по описа на СРС
Подсъдимият И.Д.Н.
е предаден на съд за това, че на
17.11.2015г. в гр.С., в условията на повторност и чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот – врата, отнел чужди движими вещи - 8 бр. смесителни
батерии за баня, 7 бр. смесителни батерии за кухня, 2 бр. душ батерии-
комплект, 1 бр. ел.двигател монофазен 1,5 КВт, 2 бр. велосипеди, като всички
вещи са на обща стойност 955 лв. / деветстотин петдесет и пет /, от владението
на Б.Г.Ц. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
като случаят не е маловажен-
-престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 7 във вр.с чл.194 ал.1
и чл.28 ал.1 от НК.
Подс.Н. редовно призован и за принудително довеждане чрез
началник Затвор-Белене, явява се лично и с назначения от досъдебното
производство служебен защитник- адв.П.Н. при САК, която също се явява.
Пострадалият Б.Г.Ц., редовно призован, явява се лично в
съдебно заседание, като заяви, че желае да се възползва от правата си по чл. 84
от НПК и да се конституира в качеството на граждански ищец срещу подсъдимият Н..
Заяви, че предявява граждански иск срещу подс.Н. на стойност 500 лева съобразно
ценовата експертиза по делото, представляващи претърпени имуществени вреди от извършеното
престъпление, в едно със законната лихва от датата на причиняването на
увреждането до окончателното му изплащане.
Съда след като изслуша становищата на страните счете
искането на пострадалият Ц. за своевременно направено и допустимо и го
конституира на осн. чл. 84 от НПК като граждански ищец в процеса и прие за
съвместно разглеждане предявеният от него граждански иск срещу подс.Н..
Представителя на обвинението пледира за осъдителна
присъда, като указва налагане на наказание лишаване от свобода около средния размер,
предвиден в НК за този текст при първоначален строг режим на изтърпяване.
След даване ход на съдебното следствие от страна на
защитата на подс.Н. беше направено искане производството да продължи по реда на
гл.27 от НПК т.е. съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Съда след
като изслуша становището на страните счете искането за недопустимо, тъй като същото
е направено след даване ход на съдебното следствие и обясненията на подсъдимия,
поради което с мотивирано протоколно определение отхвърли искането като
недопустимо.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.Н. се познавал със св.Б.Ц.. От показанията на св.Ц.
е видно, че стопанисвал сергия на пазара в гр.С., където продавал всякаква
железария – нова и втора употреба. Част от стоката св.Ц. съхранявал в шкаф,
който се намирал в самата сергия, а друга част съхранявал в къща, находяща се в
гр.С. по ул.“Шар планина“ № 21. Освен св.Ц. наематели на този имот били също
св.Д.Т. и св.Р.Д..
От ангажираните по делото гласни доказателства е видно,
че на подс.Н. било известно обстоятелството, че св.Ц. складирал част от
стоката, която продавал в къщата по ул.“Шар планина“ в гр.С. На 17.11.2015 г.
около 21.00 ч вечерта подс.Н. отишъл до имота, находящ се на посочения по горе
адрес. От неговите обяснения е видно, че входната врата на имота била стара,
дървена и заключена с катинар. Когато се приближил до вратата подс.Н. дръпнал
едната халка на катинара. В резултат на упражнения физически натиск от негова
страна халката излязла и катинарът останал да виси на другата халка. След това
подс.Н. влязъл в двора на къщата, където видял 2 бр. мъжки велосипеди, с тънки
рамки, единият със скорости, които изнесъл пред къщата. Зад входната врата
имало количка, върху която била поставена щайга съдържаща 15 бр. смесителни
батерии от месинг и 2 бр. големи душ батерии, а срещу тях открил 1 бр.
електромотор. В хода на разследването било установено, че 8 бр. от смесителните
батерии били за баня, а 7 бр. за кухня. Подс.Н. взел така посочените вещи и ги
отнесъл при велосипедите. След това натоварил в багажника на единия от тях
смесителните батерии, отнесъл ги до жилищен блок, находящ се в района на
старата автогара, където ги скрил под една тераса. След това се върнал пеша до
къщата, в която св.Ц. съхранявал стоката си и взел другото колело и
електромотора, които също отнесъл при останалите вещи,, които скрил по- рано. Двете
душ батерии оставил в близост до къщата, като мислел да ги вземе по –късно.
След това подс.Н. посетил хранителен магазин, купил си бира, която консумирал и
в рамките на около половин час си почивал на пейките в градината до паметника
на „31-ви полк“. След това отново се върнал до посочената по горе къща, за да
вземе двете душ батерии, но установил, че ги няма. Предвид това подс.Н. се
прибрал в дома си. На следващия ден около 09.00 ч той отишъл жилищния блок в
района на старата автогара, където предната вечер скрил част от взетите вещи и
констатирал, че двата велосипеда и електромотора липсвали. Там открил
единствено смесителните батерии, които взел и се отправил към пункт за
изкупуване на вторични суровини. По пътя бил пресрещнат от полицейски патрул,
като служителите му извършили проверка. На въпроса откъде има смесителните батерии
подс.Н. отговорил, че ги взел от св.Ц.. Подс.Н. *** за изясняване на случая.
На 18.11.2015 г. сутринта около 07.30 ч св.Ц. отишъл до
къщата, за да вземе стока, която да продава на пазара. От неговите показания е
видно, че едната халка на катинара на входната врата била извадена, а той висял
заключен на другата. Входната врата била отворена и пред нея имало струпани
хора и полицейски служители. Св.Ц. отишъл до мястото, където съхранявал стоката
си и констатирал липсата на изброените по горе вещи. Св.Т. и св.Д. не
установили липса на стока. В показанията си двамата потвърждават, че едната от
халките на катинара била измъкната, за
което св.Д. сезирал полицейските органи. На място пристигнал полицейски патрул
в лицето на св.С. и колегата му И.Г.. Св.С. заявява, че заедно с колегата си
установили, че в къщата било проникнато чрез изваждане халката на катинара
прикрепена към входната врата, а св.Ц. установил липсата на стока / вещи /.
С протокол за доброволно предаване от 18.11.2015 г. подс.Н.
върнал взетите от св.Цевтков 15 бр.смесителни батерии. Срещу разписка
посочените вещи били върнати на св.Б.Ц..
От заключението на изготвената по делото ценова експертиза
е видно, че общата стойност на процесните вещи – 15 бр. смесителни батерии, от
които 8 бр. смесителни батерии за баня, 7 бр. смесителни батерии за кухня, 2 бр.
душ батерия – комплект, 1 бр. ел. двигател монофазен 1.5кв, 2 бр. велосипеди, е
в размер на 955.00 лв. От тази сума подс.Н. е възстановил описаните по-горе
вещи, предадени от него чрез протокол за доброволно предаване, чиято стойност
възлизала на 455 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: признаването
на вината на подсъдимият Н. чрез обясненията си, депозираните показания на
свидетелите, заключението на съдебно-ценовата експертиза, както и от приетите
като надлежно доказателство по делото материали по ДП № 1886 ЗМ 736/2015 год.
по описа на РУ на МВР- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият Н. е осъществил всички съставомерни признаци на престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 7 във вр.с чл. 194 ал.1 и
чл.28 ал. 1 от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението “кражба“ са
обществените отношения, свързани с правото на собственост. Предмет на
престъплението е чужда движима вещ, която има определена стойност, в случая 15
бр. смесителни батерии, от които 8 бр. смесителни батерии за баня, 7 бр.
смесителни батерии за кухня, 2 бр. душ батерия – комплект, 1 бр. ел. двигател
монофазен 1.5кв, 2 бр. велосипеди на обща стойност 955 лева, видно от
съдебно-ценовата експертиза по делото.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по
отнемане на чуждата движима вещ, посредством които деецът е прекъснал
фактическата власт върху нея и е установил свое владение, без знанието и
съгласието на владелеца й- подсъдимият е прекъснал владението върху
вещите от страна на техният владелец, установил е свое владение върху отнетото имущество, получил е възможността да се
ползва и разпорежда с него по своя воля. Кражбата е завършена,
когато деецът прекъсне досегашното владение на вещта и установи свое владение,
без да е необходимо това владение да е дълготрайно, нито деецът да е успял да
укрие вещта, да се е разпоредил с нея като със своя или да е обезпечил някаква
полза от отнемането й. Изпълнителното деяние на
кражбата е довършено с отнемането на посочените по-горе вещи от
владението на пострадалото лице. Подсъдимият е установил свое владение върху
отнетото имущество, получил е възможността да се ползва и разпорежда с него
като със свое по своя воля. Изпълнителното деяние е довършено. Престъпното деяние, за което е привлечен в качеството на обвиняем подс.Н.
в настоящия процес не е маловажен случай. Това деяние не представлява по- ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на кражби, вредните
последици не са незначителни, тъй като е извършил
престъплението в условията на повторност, след като е бил осъждан
за друго такова престъпление. Това обстоятелство е видно от приложеното и
прието като доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс.Н.,
съобразно което същия е осъждан както следва:
През периода 1995 г. – 2007 г. с влезли в сила
съдебни актове на РС – Т. и РС – С., подс.Н. е бил признаван за виновен за
извършени престъпления по смисъла на чл.195 и чл.196 от НК, като съдът му е
налагал наказания по вид „лишаване от свобода“ в различен размер, с приложение
разпоредбите на чл.66 НК и при ефективно изтърпяване.
С присъда постановена по НОХД № 9/2008 г. по описа на РС
– Т. в сила от 06.03.2008 г. подс.Н. бил признат за виновен за извършено
престъпление по смисъла на чл.196, ал.1 т.2
вр. с чл.195, ал.1 т.3 и 4 вр. с
чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1 б.“б“ НК, поради което съдът му наложил
наказание по вид „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м. при първоначален строг
режим на изтърпяване. Със същата присъда на осн. чл.25-23 НК съдът извършил
групиране на наложените му наказания по НОХД № 153/95 г. на РС – Т., и НОХД №
63/96 г. на РС – Т., като определил едно общо наказание от 1г. и 6 м ЛС при първоначален общ
режим. На осн. & 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г.съдът постановил
отделно изтърпяване на наказанията ЛС наложени на подс.Н. по НОХД № 183/98 г. и
363/98 г. по описа на РС – С. – ЛС общо за срок от 8 г. и 7 м. На осн.чл.25, ал.2 НК
съдът приспаднал изтърпяното изцяло или отчасти наказания. От съдържанието на
справката за съдимост на подс.Н. е видно, че на 25.03.2008 г. е
изтърпяно наказанието по НОХД № 9/08 г. на РС – Т. Определеното общо наказание по НОХД № 153/95
г. на РС – Т., и НОХД № 63/96 г. на РС – Т. от 1г. и 6 м ЛС е изтърпяно от
19.09.1996 г. до 19.12.1997 г. в дисцип – Я. Наказанията по НОХД № 183/98
г. и 363/98 г. по описа на РС – С. са изтърпени по отделно на осн.чл.26 НК за периода 26.06.98 г. –
21.10.2005 г. в затвора – Л.
Със съдебен акт / споразумение/ по НОХД № 140/2012 г. по
описа на РС – С. в сила от 21.06.2012 г. подс.Н. бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл.196, ал.1 т-2 НК вр. с чл.195, ал.1 т.3 НК поради
което съдът му наложил наказание по вид ЛС за срок от 10 м при първоначален строг
режим на изтърпяване. От справката за съдимост се констатира, че така наложеното
наказание било изтърпяно на 01.03.2013 г.
От справката касаеща неговото съдебно минало е видно, че
срокът визиран по чл.30 от НК е изтекъл по отношение на наложените му наказания
по НОХД № 9/08 г. на РС – Т., НОХД № 153/95 г. на РС – Т., и НОХД № 63/96 г. на
РС – Т., НОХД № 183/98 г. и 363/98 г. по
описа на РС – С., тъй като са изтърпени до 21.10.2009 г. С оглед на това
същите не следва да бъдат взети под внимание при квалификацията на деянието
предмет на разследване по настоящото дело.
Отново от справката за съдимост на подс.Н. е видно, че
наказанието наложено му по НОХД № 140/2012 г. по описа на РС – С. е изтърпяно
на 01.03.2013 г. Същото макар и при ефективно изтърпяване като размер е
по-малко от 1 година, т.е. не са налице предпоставките на чл.29 НК. Това от
своя страна формира извода, че деянието извършено от него и предмет на
разследване по настоящото дело следва да се квалифицира съобразно разпоредбите
на чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.28 НК, тъй като по отношение на този съдебен акт
срокът визиран в разпоредбата на чл.30 ал.1 НК не е изтекъл. Следователно
налага се извода, че подс.Н. е действал в условията на повторност, след като
през 2012 г.
е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Събраните
доказателства относно съдебното минало на подс.Н., механизмът на извършване на
деянието и престъпният резултат, формират извода, че случаят не е маловажен.
За постигане своите намерения подс.Н. е повредил преграда
здраво направена за защита на имот, като чрез упражняване на физически натиск е
отстранил халка на катинар, поради което е налице и квалифициращия елемент,
съобразно нормата на чл.195 ал.1 т.3 от НК.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.1 от НК - деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и е имал
намерението противозаконно да присвои чуждите вещи, видно от поведението му
преди, по време и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността
на поведението си, но е искал и настъпването на последиците от него. Подсъдимият е извършил деянието като наказателно отговорно лица.
Предвиждал е неизбежното причиняване на престъпния резултат и съзнателно се е
насочил към причиняването на престъпните последици. Подсъдимият е участвал в
горепосочената поредица от действия и в резултат на тях е установил свое владение върху вещите, прекъсвайки
фактическата власт на предишният владелец върху предмета на престъплението.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на
правните норми регламентиращи
обществените отношения, свързани с правото на собственост, ниското
правосъзнание на подсъдимият и стремежът му към облагодетелстване по лек и престъпен начин.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият Н.
съдът прецени, като отегчаващи вината обстоятелства голямата обществена
опасност на конкретно извършеното от него и многократните му осъждания. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема признаването на вината,
направените самопризнания, изразеното съжаление за постъпката си в съдебно
заседание от подсъдимият и съдействието му по време на наказателното
производство.
При определяне на наказанието си съдът не констатира
наличието на многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
от типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи разпоредбата
на чл.55 от НК.
Водим от горното и при прилагане на условията на чл.54 от НК, като съобрази обществената опасност на подсъдимият Н. и извършеното от
него, подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от
значение за индивидуализиране на наказателната му отговорност, както и липсата
на такива, които да препятстват реализирането на тази отговорност, съдът
определи наказанието при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства –
“лишаване от свобода” за срок от 2 / две
/ години при първоначален СТРОГ режим
на изтърпяване на наказанието, което следва да бъде изтърпяно в затворническо
заведение тип „Затвор”.
Това наказание съда наложи на подсъдимият Н., тъй като
същият е многократно осъждан, щетите от престъплението са достатъчно високи и не
са били възстановени. Личността на деецът се характеризира с по-
висока степен на обществена опасност. Той е осъждан за извършени не малко на
брой кражби, представляващи тежки умишлени престъпления против собствеността,
както и за други умишлени престъпления. Инкриминираното деяние е извършено след
поредната присъда за умишлено престъпление от страна на подс.Н.. На следващо
място, механизмът на извършване на престъплението сочи на по-висока степен на
обществена опасност на самото деяние. Подсъдимият е извършил престъплението
предумишлено и в тъмната част на денонощието. Той предварително е бил мотивиран
и имал за цел да отнеме вещите от пострадалият, следователно и
въз основа на тези обстоятелства съда наложи наказание над минимален размер
т.е. 2 години лишаване от свобода, тъй като не са налице предпоставките за
прилагане нормата на чл.55 от НК и е явно, че превенцията спрямо подс.Н. чрез
налаганите му досега наказания не е изиграла своето предупредително и възпиращо
въздействие, а поведението му е останало все същото.
С установените по представеният от съда начин действия на
подсъдимия той е увредил по недопустим начин имотното състояние на пострадалият
Ц., причинил му е имуществени вреди, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД
би следвало да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай
подлежат имуществените и неимуществените вреди на пострадалият от извършеното
спрямо него престъпление. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия
за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните имуществени вреди
най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 500 лева за
невъзстановените имуществени вреди относно постр. лице Б.Ц.. При определяне на
размера на одобрения от съда граждански иск се взе в предвид размера на
имуществените вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и
обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат и др.
Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то
то е напълно основателно, тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването когато дееца е известен
още тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Подсъдимият Н. следва да понесе и разноските по делото
представляващи възнаграждения на вещи лица в размер на 122,36 / сто двадесет и
два лева и 36 ст. / лева като ги заплати по сметка на ОД на МВР-Силистра за
направени по време на досъдебното производство разноски и сумата от 20 лева по
сметка на СРС за направени по време на съдебното производство разноски, поради
което съда го осъди да заплати тази сума.
На основание чл.309 от НПК съдът с оглед събраните по
делото доказателства относно обществената опасност на деянието и деецът и така
наложеното му наказание потвърди взетата спрямо подс.Н. мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе
своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/ М.
ХРИСТОВ /