Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1383
гр. П., 17.12.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8914
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против А.В.Б. с искане
да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
в размер на 926.95 лева, представляваща
непогасена главница по сключен с „МИКРО КРЕДИТ“ АД Договор за заем *** № *** – ***., сумата в размер на 124.83 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 23.10.2014г. до 04.06.2015г., сумата в размер на 198 лева, представляваща непогасена цена
на предоставени допълнителни услуги за периода от 23.10.2014г. до 04.06.2015г.,
сумата в размер на 544.50 лева,
представляваща заплатена от „МИКРО КРЕДИТ“ АД застрахователна премия по сключен
между кредитополучателя и „УНИКА ЖИВОТ“ АД договор за застраховка „Защита“,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 26.09.2017г. до окончателно изплащане
на задължението, сумата в размер на 188.46
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора
за заем за периода от 24.10.2014г. до 26.09.2017г. и сумата в размер на 133.04 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата по договора за допълнителни услуги за периода
от 24.10.2014г. до 26.09.2017г., които вземания са прехвърлени от „МИКРО
КРЕДИТ“ АД на ищеца по силата на договор за
цесия, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***. по гр.д. № ***. по описа на
Районен съд – гр. П., която е връчена на длъжника по реда и при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок по
чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адвокат А., оспорва предявените искове по основание и размер. В
подадения отговор се сочи, че ищецът не е материално правно легитимиран да
претендира заплащане на процесните вземания, тъй като А.В.Б. не е надлежно
уведомена за сключеното между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД съглашение за прехвърляне на вземанията по Договор за заем *** № *** – ***. Особеният представител
поддържа, че ищецът не легитимиран да претендира заплащане на застрахователна
премия по сключения между страните по спора Договор за допълнителни услуги, тъй
като ответникът дължи заплащане на застрахователна премия на застрахователя, а
не на застрахователния посредник.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД за сумата в размер на
926.95 лева е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за потребителски кредит с
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, елемент от съдържанието на който да е задължението
на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението
на заемодателя да предостави уговорената парична сума, настъпила изискуемост на
задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени и настъпило
частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на
процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор
– цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240,
ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно
задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила
изискуемост.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 544.50 лева е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен
договор за заем, елемент от съдържанието на който е задължението на
кредитополучателя по Договор за заем ***
№ *** – ***. да заплати на заемодателя заплатена от последния на „УНИКА ЖИВОТ“
АД дължима от заемателя застрахователна премия по сключен между
кредитополучателя и „УНИКА ЖИВОТ“ АД договор за застраховка „Защита“, изплащане
на застрахователната премия, настъпила изискуемост на
задължението, за което се поддържа, че не е изпълнено и настъпило
частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на
процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор
– цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД
е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
наличие на валидно сключен договор, елемент от съдържанието на който е
задължението на ответника да заплати цена на предоставени допълнителни услуги
по сключения договор за кредит, изпълнение на задължението на кредитора за
предоставяне на посочените услуги, тяхната цена и настъпила изискуемост на
задължението на получателя.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
От
представения по делото Договор за заем *** № *** – ***. се установява, че между „МИКРО
КРЕДИТ“ АД и А.В.Б. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което дружеството е предало, като съглашението случи за разписка за получената
сума, на ответника сумата в размер на 1000 лева, която последният се е задължил
да върне на тридесет и шест седмични вноски за периода от 02.10.2014г. до 04.06.2015г.
ведно с възнаградителна лихва за периода на договора в размер на 151.28 лева.
Видно от представения Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем ***
№ *** – ***. ответникът е приел да ползва предоставени от заемодателя
допълнителни услуги по пакет „Комфорт“ срещу възнаграждение за периода на
договора в размер на 216 лева и да сключи съгласно чл. 4.3 от съглашението договор
за застраховка с посредничество на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, като застрахователният
посредник заплати на застрахователното дружество застрахователната премия, а
застрахованият му върне заплатената сума на равни седмични/месечни вноски, а
именно на 36 седмични вноски в размер на 16.50 лева.
Видно от представената застрахователна полица
за застраховка „Защита“ № МС32014***-***. А.В.Б. чрез застрахователен посредник
„МИКРО КРЕДИТ“ АД е сключила договор за застраховка със застрахователна
компания „УНИКА ЖИВОТ“ АД с покрит риск „пакет злополука“ със срок на действие
на съглашението от 19.09.2014г. до 04.06.2015г. Застрахованото лице е приело
застрахователният посредник да заплати на застрахователното дружество
застрахователна премия в размер на 594 лева.
Неоснователни
са доводите на особения представител, че ответникът дължи заплащане на
застрахователна премия на застрахователното дружество, а не на заемодателя по
договора за кредит. От приетото по делото уведомление с изх. №
8425/26.10.2018г. от застрахователна компания „УНИКА ЖИВОТ“ АД се установява,
че застрахователната премия по процесния договор за застраховка е изплатена на
застрахователя еднократно от „МИКРО КРЕДИТ“ АД, като както бе посочено съгласно
чл. 4.3 от Договора за допълнителни услуги А.В.Б. се е задължила да върне на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД заплатената от дружеството застрахователна премия.
От
представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г. ведно с Приложение № 1/22.01.2015г.
към същия се установява, че „МИКРО КРЕДИТ“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията,
произтичащи от Договор за заем *** № *** – ***. Видно от представеното на лист 25
от делото пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора. Във връзка с
изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Решение №
137/02.06.2015г. постановено по гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, III ГО и Решение № 156/30.11.2015г. постановено по т.д. №
2639/2014г. по описа на ВКС, II ТО предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника
прехвърлянето по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Неоснователни са наведените от
особения представител на ответника твърдения, че длъжникът не е уведомен за
настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора. Видно от
представеното по делото уведомление с изх. № УПЦ – С – МКР/*** – 10083618 и
известие за доставяне от 18.12.2017г. ответникът е уведомен за прехвърляне на
процесните вземания чрез адреса посочен от заемателя в процесното съглашение
като адрес за кореспонденция.
Дори
и да се приеме, че представената обратна разписка не удостоверява, че длъжникът
е бил уведомен за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, то съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009г. по
т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. №
1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
/ в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр.
86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от
цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно
уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следва да
бъде посочено, че с Решение № 56/23.02.2018г. по въз.гр.д. № 670/2018г. по
описа на Окръжен съд – гр. П. е прието, че уведомлението за настъпило частно правоприемство
на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при
връчване на исковата молба и приложенията на назначен по реда на чл. 47 ГПК
особен представител.
От
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на
непогасената главница по процесния договор за кредит възлиза на 926.95 лева,
начислената договорна лихва за срока на заемното съглашение възлиза на сумата в
размер на 124.83 лева, непогасената цена на предоставени допълнителни услуги
възлиза на сумата в размер на 198 лева и незаплатената сума за заплатена от
„МИКРО КРЕДИТ“ АД в качеството на застрахователен посредник застрахователна
премия възлиза на 544.50 лева. Вещото лице разяснява, че размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва по сключения договор за
заем за периода от 24.10.2014г. до 26.09.2017г. възлиза на 188.46 лева, а по
сключения договор за допълнителни услуги за посочения период възлиза на 133.04
лева.
Неотносими
към спора са доводите на особения представител, че ответникът не дължи
обезщетение за забава по сключените договори за кредит и допълнителни услуги,
тъй като кредиторът не е уведомил заемателя за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията доколкото от представения по делото погасителен план
и договор за допълнителни услуги се установява, че изискуемостта на вземанията
за главници е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Доколкото е уговорен срок за заплащане на месечните вноски при
забава на която да е от тях заемателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство. Сторените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД разноски в заповедното
производство възлизат общо на 92.32 лева, представляващи
заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 42.32
лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в
размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищеца съдебни разноски в производството по реда на чл.415 ГПК. Сторените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
” АД в настоящото производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в
размер на 527.31 лева, от която сумата в размер на 42.31 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 5 лева внесена
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, сумата в размер на 300
лева внесен депозит за назначаване на особен представител по реда на чл. 47,
ал.6 ГПК, сумата в размер на 80 лева внесен депозит по допусната съдебно –
счетоводна експертиза и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против А.В.Б., ЕГН **********,***,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 926.95
лева, представляваща непогасена главница по сключен с „МИКРО
КРЕДИТ“ АД Договор за заем *** № *** – ***., сумата в размер на 124.83 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 23.10.2014г. до 04.06.2015г., сумата в
размер на 198 лева, представляваща непогасена
цена на предоставени допълнителни услуги за периода от 23.10.2014г. до
04.06.2015г., сумата в размер на 544.50
лева, представляваща заплатена от „МИКРО КРЕДИТ“ АД застрахователна премия
по сключен между кредитополучателя и „УНИКА ЖИВОТ“ АД договор за застраховка
„Защита“, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.09.2017г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата в размер на 188.46 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата по договора за заем за периода от 24.10.2014г. до 26.09.2017г. и
сумата в размер на 133.04 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за допълнителни
услуги за периода от 24.10.2014г. до 26.09.2017г., които вземания са
прехвърлени от „МИКРО КРЕДИТ“ АД на ищеца по силата на договор за цесия, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***. по гр.д. № ***. по описа на
Районен съд – гр. П..
ОСЪЖДА
А.В.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 92.32
лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
А.В.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 527.31 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр. д. № ***. по описа
на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се приложи
заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението:
17.12.2018г.
Съдебен деловодител: