Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63
гр. Асеновград, 19.04.2016 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и първи март през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря А.И., като разгледа НАХД № 166 по описа на Асеновградския
районен съд – ІІ н.с. за 2016 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-0239-000908/ 23.09.2015 г.,
издадено от Началника на РУП-
Асеновград Светлозар Венциславов
Масурски , с което на Р.Т.Т. с ЕГН:**********
*** , са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - Глоба
в размер на 1000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС”за срок от 12
месеца за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
2.
На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП -
“Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.;
3. На
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДвП - “Глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
На
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети
общо 10 контролни точки.
Жалбоподателят
Р.Т. редовно призован не се явява в съдебно
заседание , но се представлява от пълномощник в лицето на адв. М. В депозираната жалба и в съдебно заседание се
прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се навеждат
твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , касаещи
задължителното му съдържание.
Въззиваемата страна РУП-Асеновград редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
С
акт за установяване на административно нарушение от 12.09.2015 г. е било констатирано, че на
същата дата около 04,36 часа в гр. *** на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ жалбоподателят
Т. е управлявал лек автомобил "***,
след употреба на алкохол. Същият е бил изпробван с техническо средство , което
отчело наличие на алкохол 1,52 промила . Водача е пожелал да даде кръвна проба.
Бил му е издаден талон за медицинско изследване . Освен това при проверката от
контролните органи се установило ,че същият не носи СУМПС, както и контролния
талон към СУМПС. За констатираните нарушения на водача Р.Т. бил съставен АУАН, като акта бил съставен в
присъствието на нарушителя, който го
подписал .В графата за възражения отразил , че няма възражения , но ще
даде кръвна проба. Допълнителни възражения не били подадени в тридневния срок
по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. По-късно водача Т. се явил в болнично заведение и дал
кръвна проба , в резултат на което била изготвена химическа експертиза , от
която е установено ,че същият е бил с концентрация на алкохол в кръвта ,към
момента на изземването на пробата 1 ,12 промила.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл.
42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и с
останалите доказателства по делото. Въз
основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено
и обжалваното наказателно постановление в което за констатираните нарушения
и на горепосочените основания на Т. са
наложени съответните административни наказания .
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по
отношение на отделните правни основания
и наложените въз основа на тях административни наказания съдът констатира
следното:
По
отношение на първото описано нарушение НП не съответсва на изискванията на чл.
57 ал.1 т.5 от ЗАНН,тъй като в същото е налице непълно и неточно описание на
нарушението и на обстоятелствата при което то е извършено, като в конкретния
случай не са посочени всички факти представляващи елементи от неговия обективен
състав. Това е така защото конкретното нарушението за което е санкциониран
жалбоподателя се състои в управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
от 1,12 промила установени с химическа експертиза. В НП обаче никъде не е
посочена действителната съставомерна концентрация реализираща от обективна страна
състава на нарушението. Санкционната
разпоредба на чл. 174 ал.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва водач , който управлява моторно превозно средство,
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух. Видно от текста на разпоредбата е ,че в нея са предвидени два
алтернативни и самостоятелно достатъчни способа за надлежното установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, а именно медицинско изследване и/или техническо средство. Конкретния начин на използване на всеки от
двата способа за установяване на употреба на алкохол е регламентиран в НАРЕДБА
№ 30 от 27 юни 2001г. , която обаче
урежда технически конкретния ред за установяване на употребата на
алкохол от водачите на МПС , но не въвежда задължителни процесуални правила за административното им
санкциониране, които се посочени
директно в закона. Когато обаче водача е
дал кръвна проба, както е в случая
определящ от гледна точка на
състава на нарушението е резултата от химическото изследване , който дерогира
показанията на техническото средство. В случая именно той е следвало да бъде
посочен в НП при описанието на нарушението , а липсата му води до липса на
описание и непълен фактически състав . В тази връзка е недопустимо само препращането
към Постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство , в което е коментирано
какъв е резултата от химическата експертиза. Самото постановление не е доказателствено
средство , а е акт в който се коментират
доказателствата. В този смисъл и съобразно изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване на доказателствата от които се извличат елементите от състава
на нарушението е необходимо към административно-наказателната преписка да се приложи и съответния протокол за
медицинско изследване , както и протокола за химическа експертиза , тъй като
именно чрез тях се доказва извършването на нарушението в конкретните параметри
. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже наличието на всички
елементи от състава на описаното нарушение и доколкото в тази насока липсват и
не са приложени доказателства , както и изобщо не са посочени при описанието на
нарушението е налице допълнителен порок в съдържанието му. Коментираните недостатъци
на НП съставляват съществени нарушения на процесуалните правила ,тъй като
засягат неговите основни и задължителни реквизити, поради което и пряко рефлектират
върху правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е
обвинен и съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Същите
са самостоятелни и достатъчни основания за неговата отмяна в тази му част.
По отношение на нарушенията описани в т.
2 и т.3 от НК ,
извършването им е надлежно установено, въз основа на събраните
доказателства - констатациите отразени в съставеният АУАН, ползващи се с
презумптивна доказателствена сила съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП ,
потвърдени и с гласни доказателства събрани посредством разпита в качеството на
свидетел на актосъставителя. Същите правилно са квалифицирани и описани и адекватно съотнесени към
съотвестващите им санкционни разпоредби
в които е предвиденото наказание
глоба в размер на 10 лв. Ето защо като е наложил санкцията именно в този размер за
всяко от нарушенията административно-наказващият орган правилно е приложил закона.
Тъй като в тази част НП е законосъобразно , обосновано и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 15-0239-000908/ 23.09.2015 г., издадено от
Началника на РУП- Асеновград Светлозар Венциславов Масурски , срещу Р.Т.Т.
с ЕГН:********** *** , като го:
ОТМЕНЯ
в частта по т.1, в която на основание чл.
174 ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание - Глоба в размер на 1000 лв. и “Лишаване от право да
управлява МПС”за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. и
ПОТВЪРЖДАВА в
частта по : т.2 в която на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по
чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. и в частта по
т. 3.
в която на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по
чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: