Решение по дело №3035/2018 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№         /04.12.2018 година, гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3035 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 226, вр. чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на С.В.П. *** против Ревизионен акт /РА/ № Р-18-1401653-091-001/17.05.2016 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи (ТД на НАП) гр. Варна, потвърден с Решение (Р) № 302/09.09.2016 година на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (“ОДОП“) гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи („ЦУ” на НАП”). Жалбоподателят твърди, че РА е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че със заповедта за възлагане на ревизия не е определен краен срок за извършването и което опорочава извършените, след изтичане на определения в закона срок, процесуални действия. Твърди, че РА е необоснован, т.к. изводите на органите не съответстват на събраните доказателства. Твърди, че органите неправилно са определили началното салдо. Позовава се на изтекла погасителна давност за установените задължения за 2007 и 2008 година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени РА. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 30.10.2017 год. излага подробните си съображения.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като неоснователна. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :

РА № Р-18-1401653-091-001/17.05.2016 година (л. 365 от административната преписка /АП/), издаден от органи по приходите при ТД гр. Варна на НАП, не е връчен редовно на жалбоподателката. Обжалван е по административен ред с жалба вх. № 7015/07.07.2016 година (л. 372 от АП), входирана в Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП на 19.07.2016 година. С Р № 302/09.09.2016 година, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил РА, с който са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2008, 2009 и 2010 година в общ размер на 24 007,48 лева и лихви за забава в общ размер на 14 980,98 лева. Препис от решението на директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на жалбоподателя на 27.09.2016 година (л. 10 от дело № 2833/2016 година), поради което с подаване на жалбата на 11.10.2016 година чрез куриер, е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.

Ревизията на С.В.П. обхваща задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2007 – 31.12.2010 година и е започнала е със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1301076/15.03.2013 година (л. 17 от дело 2833/2016 година), издадена от С.К.П., началник сактор “Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД гр. Варна на НАП, определена да издава такива заповеди със Заповед № Д-12/04.01.2010 година (л.69 от АП) на заместник директора на ТД гр. Варна на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ -7/04.01.2010 година, в качеството му на орган по приходите. Определените да извършат ревизията са Г.В.К. и С.П.С.. Ревизионното производство е приключило с издаването на РА № *********/23.09.2013 година, с който са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2008, 2009 и 2010 година и лихви в общ размер на 11 760,11 лева. С Решение № 789/08.04.2014 година директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е отменил РА и е върнал преписката на органите по приходите за изпълнение на дадените указания. Със ЗВР № 1401653/09.05.2014 година (л. 1 от АП), издадена от С.К.П., орган по чл. 112 от ДОПК е определен екип за извършване на ревизията – Д. Б.К. и М.К.Р.. С Решение № Р-18-1401653-098-01/17.09.2014 година (л. 6 от АП) заместник-директорът на ТД гр. Варна на НАП, оправомощен от директора на ТД гр. Варна на НАП, е иззел ревизията от С.К.П.. В заповедта не е посочено кой е оправомощения орган по чл. 112 от ДОПК. С Решение № Р-18-1401653-098-02/19.09.2014 година (л. 7 от АП) Д. В. И., началник отдел, оправомощена със Заповед № Д-1231 от 15.09.2014 година (л.111 от делото) от директора на ТД гр. Варна на НАП е възложила извършването на ревизията на М.Х.П.. Със Заповед от 06.10.2014 година (л.8 от АП) е изменена ЗВР от 09.05.2014 година. Заповедта е издадена от Д.Б.К., орган по чл. 112 от ДОПК. Ревизията е възложена на М.Х.П. и М.К.Р.. Със Заповед № 3.242/01.07.2014 година (л. 16 от делото) С.К.П. е преназначена на длъжността директор на офис. Със Заповед № 3-227/07.04.2015 година (л. 17 от делото) служебното и правоотношение е прекратено, поради придобиване на право на пенсия.

Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 1.01.2013 година, ревизионният акт се издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията. Според чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. В ал. 2 на разпоредбата е посочено кои са лицата, които имат право да възлагат извършването на ревизия: 1. органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Ревизионното производство е започнало със заповедта от 15.03.2014 година, арг. чл. 155, ал. 6 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Анализът на чл. 7, ал. 3 от ДОПК налага извод, че възможността за изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на друг е предвидена само при конкретни хипотези, изчерпателно посочени в нея - на отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, за разлика от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ДПК (отм.), която не е въвежда изрични изисквания за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос или данъчна преписка от по-горестоящия данъчен орган и възлагане правомощията по издаване на съответните актове на друг равен по степен данъчен орган.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК има за цел осигуряване на обективност, безпристрастност и законосъобразност при издаване на ревизионните актове, поради което изземване решаването на конкретната преписка от първоначално определения възложител на и ръководител на ревизия следва да се приеме, като съществено процесуално нарушение довело до издаване на акта от некомпетентен орган. Актът, при липса на компетентност на издалия го орган, е нищожен.

В конкретния случая, след отмяната на РА, е издадена ЗВР (09.05.2014 година), с която са определени ревизиращи органи, различни от определените със заповедта от 15.03.2013 година. Ответникът не е представил решения за изземване на ревизията, респ. доказателства за наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 3 от ДОПК по отношение на тези органи. Отделно от това, при липсата на предпоставките по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, с решение за изземване от 17.09.2014 година, ревизията е иззета от С.П., като орган по чл. 112 от ДОПК. В заповедта не е посочено на кого се възлага ревизията, но видно от Заповед за изменение на ЗВР от 06.10.2014 година, като орган по чл. 112 от ДОПК е действала Д.Б.К., определена със заповедта от 09.05.2914 година за ръководител на ревизията. С решение за изземване от 19.09.2014 година ревизията е иззета и е възложена на М.Х.П.. Не е посочено от кого е иззета ревизията, но става ясно, че е иззета от Д.Б.К.. В двете решения за изземване не са посочени конкретни причини за изземването. От представената заповед от 01.07.2014 година е видно, че С.К.П. е преназначена на длъжността началник на офис, т.е. причината е, че лицето заема друга длъжност. Д.Б.К. също заема друга длъжност – началник сектор „Ревизии“, видно от заповед за изменение на ЗВР от 06.10.2014 година. В случая преназначаването на възложителя и ръководителя на ревизията на други длъжности не представлява основание за изземване. Новите длъжности на лицата са длъжности по чл. 7, т. 4 от Закона за Националната агенция по приходи. Те могат да бъдат определени и за възложители на ревизии и за лица, които могат да издават актове по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Допуснатото нарушение на реда и начина за изземване на ревизията е съществено, т.к. нарушава основни принципи, гарантиращи правото на защита на ревизираното лице. 

Предвид горното съдът намира, че оспорения акт следва да бъде прогласен за нищожен.

На жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените пред инстанцииите съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 705 лева, от които : 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, 685 лева -  възнаграждение по Съдебно-счетоводната експертиза; 500 лева – изплатено възнаграждение за един адвокат; 5 лева – заплатена държавна такса за образуване на касационно дело и 500 лева – изплатено адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА Ревизионен акт № Р-18-1401653-091-001 от 17.05.2016 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи гр. Варна, потвърден с Решение № 302/09.09.2016 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи, с който са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица в общ размер на 24 007,48 лева за периода 2008, 2009 и 2010 година и лихви в общ размер на 14 980,98 лева по жалбата на С.В.П., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.В.П., ЕГН ********** *** сумата от 1 705 (хиляда седемстотин и пет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

СЪДИЯ: