№ 17933
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110119347 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца С. П. И., с която са предявени срещу
ответника Ц.“ (Ц.) обективно кумулативно съединени искове: конститутивен иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
ищеца, извършено със заповед № .г., подписана от директора на Ц. „Е.“, конститутивен иск
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „Шофьор, той и техническа поддръжка“ и осъдителен иск с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 3000 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие незаконното уволнение за периода от 17.02.2023г. до 17.08.2023г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, както и по предявените със същата искова молба от ищеца С. П. И.
срещу ответника Ц.“ (Ц.) обективно кумулативно съединени искове: конститутивен иск с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, извършено със заповед № .г., подписана от директора на Ц. „П.“,
конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор, той и техническа поддръжка“ и
осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 3000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от
17.02.2023г. до 17.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът С. П. И. твърди, че заемал при ответниците длъжността „Шофьор, той и
техническа поддръжка“ по два безсрочни трудови договора – първият с № .г., сключен с
ответника Ц. „Е.“, на 4-часов работен ден с работно време от 8.30ч. до 12.30ч., а вторият с
ответника Ц. „П.“ с № .г. също на 4-часов работен ден с работно време от 13.00ч. до 17.00ч.
Твърди, че и в двата договора бил уговорен срок за прекратяването им с предизвестие от 30
календарни дни. Поддържа, че в началото на м.февруари 2023г. здравословното му съС.ие се
влошило, поради което на 17.02.2023г. сутринта бил приет за болнично лечение в Н.. За
1
постъпването си в болничното лечение ищецът уведомил директора на Ц. в телефонен
разговор, като директорката на Центъра го помолила да отиде на 17.02.2023г. да занесе
ключовете на служебния автомобил в офиса на центъра. При явяването на ищеца в офиса му
били връчени документи, които същият приел и разписал, без да има възможност да
прегледа поради влошеното си здравословно съС.ие. Впоследствие видял, че му били
връчени два броя заповеди за уволнение, с които били прекратени и двата му трудови
договора, сключени с ответника. Ищецът оспорва прекратяването на трудовите му
правоотношения като незаконосъобразно с доводи, че не било спазено 30-дневното
предизвестие за прекратяване и че прекратяването било извършено по време на започнало
ползване на полагаем се отпуск по болест, за което директорът на Центъра бил надлежно
уведомен преди връчването на двете заповеди, с оглед на което ищецът се ползвал от
закрилата по чл. 333 КТ, която не била преодоляна от работодателя. С оглед изложеното
моли да се признае за незаконно и да се отмени уволнението му, извършено със заповед №
.г. за трудов договор № .г., сключен с Ц. „Е.“, и със заповед № .г. за трудов договор № .г.,
сключен с Ц. „П.“, да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор,
той и техническа поддръжка“ по двата договора и ответникът да му заплати сумата от общо
6000 лв. (по 3000 лв. срещу всеки ответник), представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие незаконното уволнение в размер на 6 брутни работни заплати за периода
от 17.02.2023г. до 17.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответниците „Ц.“ и „Ц.“ са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, които отговори са с идентично съдържание и с които оспорват предявените искове.
Считат исковете за неоснователни, тъй като прекратяването на договора е извършено
законосъобразно на основание чл. 71, ал. 1 КТ
преди изтичане на 6-месечния срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, в които
случаи договорът се прекратява без предизвестие, а работникът/служителят не се ползва от
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Евентуално, считат че дори да би била приложима
закрилата по чл. 333 КТ, задължението за преодоляването й би възникнало единствено в
случай, че работодателят е бил уведомен за издадения в полза на работника болничен лист
преди уволнението, както и че същият ще ползва разрешения му от здравните власти отпуск
и че реално е започнал ползването му като не се явява на работа, за да изпълнява
задълженията си, които обстоятелства в случая не били налице, напротив, към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се е явил на работа и не е заявил, че е
започнал ползването на отпуск поради временна неработоспособност. Твърдят, че
представеният с исковата молба болничен лист е издаден на 24.02.2023г. и входиран при
работодателя на 01.03.2023г., а трудовото правоотношение на ищеца е прекратено преди
тези дати – на 17.02.2023г. Не оспорват, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец (м.01.2023г.) се равнява на сумата от 500 лв. по
всеки договор, но считат, че исковете за заплащане на обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение са неоснователни с оглед неоснователността на исковете
за признаване на уволненията за незаконни и тяхната отмяна. По изложените съображения
молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да им се присъдят
направените по делото разноски.
По исковете на ищеца С. П. И. срещу ответника Ц.“ (Ц.):
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи съществуването на трудово
правоотношение с ответника, възникнало със сключването на трудов договор № .г., който е
бил прекратен с процесната заповед № .г., че е уведомил работодателя за издадения му
болничен лист и че е запознал ползването на отпуск поради временна неработоспособност
преди да му бъде връчена заповедта за уволнение от 17.02.2023г., както и че е останал без
работа за съответния период, за който претендира да му се заплати обезщетение за оставане
без работа вследствие незаконното уволнение, съответно размера на последното получено
брутното трудово възнаграждение преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение – че в
трудовите договори е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, както и
че прекратяването е извършено на твърдяното основание в уговорения между страните срок
2
за изпитване.
С доклада по делото, срещу който страните не са имали възражения, за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор
№ .г., по който ищецът е заемал при ответника Ц. „Е.“ длъжността „Шофьор, той и
техническа поддръжка“, че същото е прекратено с оспорената заповед № .г., както и че
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение по този договор за пълен
отработен месец (м.01.2023г.) се равнява на сумата от 500 лв.
От съдържанието на представения трудов договор № .г. се установява, че в договора
е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, както и срок на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 2 КТ в размер
на 30 дни (чл. 2 от договора).
Установява се, съгласно вписаното в трудовия договор, че ищецът е постъпил на
работа на 21.11.2022г., откогато е започнал да тече 6-месечният изпитателен срок.
С процесната заповед № .г. работодателят Ц. „Е.“ е упражнил потестативното си
право да прекрати с едностранно изявление трудовото правоотношение между страните по
реда на чл. 71, ал. 1 КТ, като страните не спорят, че посочената заповед е връчена на ищеца
лично на 17.02.2023г. съгласно отбелязването на нея.
По делото е представен болничен лист с № ., издаден на 24.02.2023г., съгласно който
ищецът се е намирал в съС.ие на временна неработоспособност за периода от 17.02.2023г. до
24.02.2023г., като същият е входиран при работодателя с рег. № 163 на 01.03.2023г. (л. 37 от
делото).
Представена е и епикриза, издадена от отделение: ОФРМ на вътрешните болести,
съгласно която ищецът е постъпил на лечение в отделението на 17.02.2023г. и е изписан на
24.02.2023г. (л. 13 от делото).
Ищецът е оспорил законността на уволнението с довод, че работодателят не е спазил
30-дневния срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, както и че същият е
прекратен по време на ползване на отпуск поради времена неработоспособност и без да е
преодоляна закрилата по чл. 333 КТ.
В тази връзка следва да се има предвид, че трудовият договор със срок за изпитване,
какъвто е съществувалият между страните, се сключва когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява (чл. 70, ал. 1 КТ), т.е. да се проверят
качествата на работника или служителя за изпълнение на работата, изискващо реално
отработване на посоченото време за изпитване. Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на
срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие.
В случая трудовият договор на ищеца с № .г. е прекратен на 17.02.2023г., когато на
ищеца е връчена процесната заповед за прекратяване на трудовия му договор с № .г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради което прекратяването е извършено в 6-месечния
изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, започнал да тече на 21.11.2022г.,
когато ищецът е постъпил на работа. В този случай работодателят не дължи отправяне на
предизвестие за прекратяване, тъй като използваното основание е такова, при което
предизвестие не се дължи. Поради това е неоснователно възражението на ищеца, че
работодателят не е спазил 30-дневното предизвестие за прекратяване, уговорено в договора,
което щеше да е приложимо, в случай че договорът беше прекратен едностранно от
работодателя след изтичане на изпитателния срок. За пълнота следва да се посочи, че дори в
този случай обаче (какъвто не е разглежданият), работодателят можеше да не изчака
изтичането на срока на предизвестие и да прекрати законосъобразно договора, в който
случай би дължал единствено обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
На следващо място е неоснователен и доводът на ищеца, че трудовият договор е
прекратен по време на ползване на отпуск поради времена неработоспособност и без да е
преодоляна закрилата по чл. 333 КТ
Следва да се посочи, че ползването на такъв отпуск към датата на прекратяването –
17.02.2023г. не е доказано по делото. На първо място, се установи, че болничният лист на
3
ищеца е издаден на 24.02.2023г. и входиран при работодателя на 01.03.2023г. след
прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което не може да се приеме, че
ищецът е изпълнил задължението си да уведоми работодателя за започнало ползване на
отпуск поради временна неработоспособност преди уволнението, нито дори че е спазил
предвидения в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № . от
23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) 2-дневен срок от
издаване на болничния лист за представянето му или уведомяване на работодателя . На
следващо място, установи се, че ищецът се е явил и лично е получил заповедта за
прекратяване на дата, на която се твърди, че е бил в отпуск (17.02.2023г.), като не са събрани
доказателства за твърденията му да е уведомил преди това или на посочената дата
работодателя за наличие на съС.ие на временна неработоспособност, удостоверена по
съответния ред. Нещо повече, дори да беше доказано, че ищецът е бил започнал ползване на
отпуск поради временна неработоспособност, това не би се отразило на законността на
уволнението на посоченото основание, щом прекратяването е извършено в шестмесечния
изпитателен срок. Хипотези в разпоредбата на чл. 333 КТ, които предвиждат предварителна
закрила при уволнение на работник или служител, който е започнал ползването на разрешен
отпуск, се прилагат по отношение на основания за уволнение, различни от основанието по
чл. 71, ал. 1 от КТ, на което е прекратено правоотношението с ищеца.
Поради изложените съображения искът с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № .г., издадена
от ответника Ц. „Е.“, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което предпоставя същия
изход по обусловените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, които,
и без разглеждане на останалите предпоставки от фактическия им състав, се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По исковете на ищеца С. П. И., с която са предявени срещу ответника Ц.“ (Ц.):
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи съществуването на трудово
правоотношение с ответника, възникнало със сключването на трудов договор № .г., който е
бил прекратен с процесната заповед № .г., че е уведомил работодателя за издадения му
болничен лист и че е запознал ползването на отпуск поради временна неработоспособност
преди да му бъде връчена заповедта за уволнение от 17.02.2023г., както и че е останал без
работа за съответния период, за който претендира да му се заплати обезщетение за оставане
без работа вследствие незаконното уволнение, съответно размера на последното получено
брутното трудово възнаграждение преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение – че в
трудовите договори е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, както и
че прекратяването е извършено на твърдяното основание в уговорения между страните срок
за изпитване.
С доклада по делото, срещу който страните не са имали възражения, за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор
№ .г., по който ищецът е заемал при ответника Ц. „П.“ длъжността „Шофьор, той и
техническа поддръжка“, че същото е прекратено с оспорената заповед № .г., както и че
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение по този договор за пълен
отработен месец (м.01.2023г.) се равнява на сумата от 500 лв.
От съдържанието на представения трудов договор № .г. се установява, че в договора
е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, както и срок на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 2 КТ в размер
на 30 дни (чл. 2 от договора).
Установява се, съгласно вписаното в трудовия договор, че ищецът е постъпил на
работа на 21.11.2022г., откогато е започнал да тече 6-месечният изпитателен срок.
С процесната заповед № .г. работодателят Ц. „П.“ е упражнил потестативното си
право да прекрати с едностранно изявление трудовото правоотношение между страните по
реда на чл. 71, ал. 1 КТ, като страните не спорят, че посочената заповед е връчена на ищеца
лично на 17.02.2023г. съгласно отбелязването на нея.
4
По делото е представен болничен лист с № ., издаден на 24.02.2023г., съгласно който
ищецът се е намирал в съС.ие на временна неработоспособност за периода от 17.02.2023г. до
24.02.2023г., като същият е входиран при работодателя с рег. № 145 на 01.03.2023г. (л. 51 от
делото).
Представена е и епикриза, издадена от отделение: ОФРМ на вътрешните болести,
съгласно която ищецът е постъпил на лечение в отделението на 17.02.2023г. и е изписан на
24.02.2023г. (л. 13 от делото).
Ищецът е оспорил законността на уволнението с довод, че работодателят не е спазил
30-дневния срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, както и че същият е
прекратен по време на ползване на отпуск поради времена неработоспособност и без да е
преодоляна закрилата по чл. 333 КТ.
В тази връзка следва да се има предвид, че трудовият договор със срок за изпитване,
какъвто е съществувалият между страните, се сключва когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява (чл. 70, ал. 1 КТ), т.е. да се проверят
качествата на работника или служителя за изпълнение на работата, изискващо реално
отработване на посоченото време за изпитване. Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на
срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие.
В случая трудовият договор на ищеца с № .г. е прекратен на 17.02.2023г., когато на
ищеца е връчена процесната заповед за прекратяване на трудовия му договор с № .г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради което прекратяването е извършено в 6-месечния
изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, започнал да тече на 21.11.2022г.,
когато ищецът е постъпил на работа. В този случай работодателят не дължи отправяне на
предизвестие за прекратяване, тъй като използваното основание е такова, при което
предизвестие не се дължи. Поради това е неоснователно възражението на ищеца, че
работодателят не е спазил 30-дневното предизвестие за прекратяване, уговорено в договора,
което щеше да е приложимо, в случай че договорът беше прекратен едностранно от
работодателя след изтичане на изпитателния срок. За пълнота следва да се посочи, че дори в
този случай обаче (какъвто не е разглежданият), работодателят можеше да не изчака
изтичането на срока на предизвестие и да прекрати законосъобразно договора, в който
случай би дължал единствено обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
На следващо място е неоснователен и доводът на ищеца, че трудовият договор е
прекратен по време на ползване на отпуск поради времена неработоспособност и без да е
преодоляна закрилата по чл. 333 КТ
Следва да се посочи, че ползването на такъв отпуск към датата на прекратяването –
17.02.2023г. не е доказано по делото. На първо място, се установи, че болничният лист на
ищеца е издаден на 24.02.2023г. и входиран при работодателя на 01.03.2023г. след
прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което не може да се приеме, че
ищецът е изпълнил задължението си да уведоми работодателя за започнало ползване на
отпуск поради временна неработоспособност преди уволнението, нито че е спазил
предвидения в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № . от
23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) 2-дневен срок от
издаване на болничния лист за представянето му или уведомяване на работодателя . На
следващо място, установи се, че ищецът се е явил и лично е получил заповедта за
прекратяване на дата, на която се твърди, че е бил в отпуск (17.02.2023г.), като не са събрани
доказателства за твърденията му да е уведомил преди това или на посочената дата
работодателя за наличие на съС.ие на временна неработоспособност, удостоверена по
съответния ред. Нещо повече, дори да беше доказано, че ищецът е бил започнал ползване на
отпуск поради временна неработоспособност, това не би се отразило на законността на
уволнението на посоченото основание, щом прекратяването е извършено в шестмесечния
изпитателен срок. Хипотезите в разпоредбата на чл. 333 КТ, които предвиждат
предварителна закрила при уволнение на работник или служител, който е започнал
ползването на разрешен отпуск, се прилагат по отношение на основания за уволнение,
различни от основанието по чл. 71, ал. 1 от КТ, на което е прекратено правоотношението с
ищеца.
5
Поради изложените съображения искът с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № .г., издадена
от ответника Ц. „П.“, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което предпоставя същия
изход по обусловените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, които,
и без разглеждане на останалите предпоставки от фактическия им състав, се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците, които са претендирали
и доказали извършване на разноски в размер на 800 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение за всеки от ответниците. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно,
тъй като адвокатският хонорар е уговорен за всички предявени искове, и се явява определен
под минимума след събиране на дължимото възнаграждение по всеки от предявените срещу
всеки ответник три иска, изчислено съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 НМРАВ,
като само по първия иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението минималното
възнаграждение е в размер на минималната работна заплата към датата на сключване на
договора за правна защита (780 лв.). Поради изложеното ищецът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от ответниците сторените по делото
разноски в размер на по 800 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С. срещу Ц.“ (Ц.),
БУЛСТАТ ., с адрес: гр. С. обективно кумулативно съединени искове: конститутивен иск с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, извършено със заповед № .г., подписана от директора на Ц. „Е.“,
конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор, той и техническа поддръжка“ и
осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 3000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от
17.02.2023г. до 17.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.04.2023г. до окончателното изплащане на вземанетол
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С. срещу Ц.“ (Ц.),
БУЛСТАТ ., с адрес: гр. С. обективно кумулативно съединени искове: конститутивен иск с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, извършено със заповед № .г., подписана от директора на Ц. „П.“,
конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор, той и техническа поддръжка“ и
осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 3000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от
17.02.2023г. до 17.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати на Ц.“ (Ц.), БУЛСТАТ .,
с адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв., представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати на Ц.“ (Ц.), БУЛСТАТ .,
с адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв., представляваща разноски за
производството.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 02.11.2023г.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7