№ 105
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20235001000042 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №127 от 23.05.2022 г.,постановено по т.д.№1117/2021 г. по описа на
Окръжен съд-С.З.,е осъден ,, Г.“ - гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. ,,Г.И.“ № 2 да заплати на Г. Х. Я. с ЕГН **********от гр. С.З., ул. ,,С.“ № 33, ет. 2,
ап. 7 сумата от 40 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило на 16.09.2019 г. ПТП, ведно със
законната лихва от 18.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е осъден ,, Г.“ - гр. С., ЕИК ***, да заплати на АД ,,Г. И М.“,
ЕИК *** сумата от 2 076 лева с ДДС, представляваща адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ,а в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт е осъден да заплати сумата от 1 600 лв. за държавна такса, както и сумата от 201 лева
за възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда.
С решение №347 от 30.11.2022 г.,постановено по т.д.№1117/2021 г. по описа на ОС-
С.З.,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №127 относно
изписване на годината на постановяване на решението-вместо 2012 г. /както е грешно
изписано в посоченото решение/,да се чете:“решение №127/23.05.2022 г.“Посоченото
решение за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано в законния срок и е
1
влязло в законна сила.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на Г.,БУЛСТАТ
***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Г.И.“№2,ет.4,подадена чрез
пълномощника му адв. С. М.,с която решение №127 от 23.05.2022 г.,постановено по т.д.
№1117/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,се обжалва изцяло.Жалбоподателят счита,че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и поради необоснованост.Според него,неправилно съдът е приел,че е налице
хипотезата на чл.557,ал.1,т.1 от КЗ,тъй като ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване,че ПТП е причинено по вина на неидентифицирано МПС,респ. от
неизвестен водач.Също така,жалбоподателят смята,че не е доказано процесното ПТП да е
реализирано по твърдения в исковата молба начин и че не се е доказало да е налице виновно
противоправно поведение от страна на неизвестен водач.Посочва още,че в нарушение на
чл.235,ал.2 ГПК съдът е приел за доказан твърдения от ищеца механизъм на ПТП и по-
конкретно обстоятелството,че ПТП е било причинено от неизвестен водач на
неидентифицирано МПСВ този контекст жалбоподателят поддържа и аргумента,че съдът
неправилно е кредитирал показанията на свидетелите по отношение на механизма на
ПТП.Подробни доводи за това излага в т.5-та от въззивната жалба.Позовава се и на
нарушение от съда на чл.202 ГПК по отношение на изготвените по делото експертизи и на
чл.45 от ЗЗД.Аргументи за това излага в т.7-ма и т.8-ма от въззивната жалба.И още
твърди,че решението на първата инстанция е постановено в нарушение на чл.557,ал.1,т.1 от
КЗ по съображения,изложени в т.9-та от жалбата.Наред с това счита,че същото решение е
постановено и в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД предвид обстоятелството,че е прието за
неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване,без да са посочени
каквито и да било мотиви и аргументи,от които да стане ясно защо съдът е приел това.По
отношение на определения размер на обезщетението жалбоподателят поддържа,че
решението е постановено в противоречие с чл.52 от ЗЗД и със задължителната практика на
ВС,излагайки доводи в т.11 от жалбата си,а в т.12-та от същата развива довода за
неправилност на решението поради неговата необоснованост.
И на база изложените в жалбата аргументи,жалбоподателят Г. моли да бъде
постановено решение,с което да бъде отменено обжалваното решение на Старозагорския
окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно и при разрешаване на спора по същество
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.Евентуално,в
случай че съдът приеме иска за основателен,жалбоподателят моли да бъде уважено изяло
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и да се намали
размера на присъденото обезщетение съобразно приноса на ищеца.Моли да се присъдят
сторените от него разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Г. Х. Я. е подал в законния срок писмен отговор на въззивната
жалба,чрез пълномощника си адв. К. Г..В отговора взема становище,че оспорва изцяло
подадената от Г. въззивна жалба като неоснователна.Поддържа,че в обжалваното решение
съдът е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства
2
изводи,относно осъществяването на фактическия състав на предявения иск и наличието на
генералния деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД,както и предпоставки за пасивна процесуална
легитимация на ответника.Счита,че първоинстанционният съд правилно е приложил
установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил адекватно
обезщетение,което отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат
и съответства на степента на търпените от пострадалия неимуществени вреди.Заявява,че в
подадената въззивна жалба са изложени твърдения,които не кореспондират със събрания
пред първоинстанционния съд доказателствен материал.Подробни доводи срещу
поддържаните в жалбата оспорвания въззиваемият развива в отговора си.Моли въз основа на
тях жалбата да се остави без уважение,а обжалваното с нея решение-да се потвърди.Моли да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по
чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден
съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на
правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението
кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в тази връзка-че със същото решение първоинстанционният съд се
е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият иск счита за
допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Искът,по който ОС-С.З. се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен по т.д.
№№1117/2021 г. по описа на същия съд от Г. Х. Я. срещу Г. за заплащане на сумата от 40
000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
3
вреди,изразяващи се в болки и страдания,в резултат на ПТП,настъпило на 16.09.2019 г. в
гр.С.З. и причинено от водач на неизвестен автомобил,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 18.03.2020 г.-деня,следващ датата,на която за ответното дружество е
изтекъл 3-месечния срок за доброволно произнасяне по щетата,до окончателното изплащане
на дължимото обезщетение.За яснота следва да се посочи,че искът първоначално е предявен
като частичен-за заплащане на сумата от 26 000 лв. като част от сума в пълен размер от 40
000 лв.,но в хода на първоинстанционното производство е поискано от ищеца и допуснато
от съда /с определение от 11.04.2022 г./ увеличение на иска до пълния размер от 40 000 лв.
По повод на предявения иск ищецът Г. Я. е изложил твърдения,че на 16.09.2019 г.
около 07:30 ч., в гр. С.З., на кръстовището между бул. „С.“ и ул. „О.“ е настъпило пътно -
транспортно произшествие, при което ищецът пострадал и по случая е бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № **/17.09.2019 г., по описа на
ОДМВР - С.З., видно от който, виновния за произшествието водач е напуснал
местопроизшествието и към настоящия момент не е установен.Твърди още,че по случая са
били образувани ДП № 1228 ЗМ-255/2020 г., по описа на РУ на МВР - С.З., съответно пр.пр.
№ 5625/2020 г., по описа на РП - С.З..Описва и механизма,при който е настъпило
процесното ПТП,твърдейки че на горната дата и на посоченото кръстовище в гр.С.З. ищецът
е пресичал пътното платно на зелен сигнал на светофара за пешеходците,като в същия
момент неизвестен автомобил, отнемайки предимството му,го блъснал и след това напуснал
/избягал/ от местопроизшествието,а вследствие на злополуката ищецът
пострадал,получавайки значителни телесни повреди.В продължение на това ищецът
твърди,че непосредствено след пътния инцидент е бил откаран по спешност в УМБАЛ „П.“
АД - С.З., където е приет за лечение в „Клиника по ортопедия и травматология“. След
извършени му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че
вследствие на процесното ПТП, за ищеца са налице следните травматични увреждания:
- Прекъсване на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната ръка;
- Разкъсно-контузна рана на дясната ръка и лявото бедро;
-Увредено и замърсено кожно ламбо по гърба на дясната длан;
-Мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието;
-Мекотъканна травма на главата.
Предвид увреждането в областта на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната
ръка, на 17.09.2019 г. ищецът бил подложен на оперативна интервенция, при която му било
извършено прикрепване на разгъвачното сухожилие. С цел да се обездвижи оперираният
пръст и за да зарасне правилно сухожилието била поставена гипсова лонгета на дясната
ръка, която последният трябвало да носи за период от 20 дни. Престоят на ищеца в
болничното заведение продължил до 25.09.2019г., когато последният бил изписан и
продължил лечението си в домашни условия.
На 09.07.2020 г. и поради все още неотшумели болки и ограничени движения в
областта на втори пръст на дясната ръка,ищецът Я. потърсил лекарска помощ от специалист
4
ортопед-травматолог-д-р В.В.,който издал амбулаторен лист № 430 и в него описал,че за
ищеца вследствие на претърпелия пътен инцидент са налице следните оплаквания и
симптоми: посттравматична артроза на други стави; травма на дясна длан; наличие на
зараснала вторично рана по дорзалната повърхност на дясна длан; ограничение в обема на
движение на втори пръст, по отношение на флексия и екстензия в интерфалангеалните
стави“; фрактура на дистална и базата на средна фаланга на 2 -ри пръст с вторично
обусловена посттравматична деформация.
След това,на 09.09.2020 г. ищецът посетил съдебен лекар, който му извършил
освидетелстване, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 359, в което
съдебният лекар описал всички белези и травматични увреждания, претърпени от ищеца
вследствие на процесния пътен инцидент. Съдебният лекар констатирал, че описаните
увреждания били причинени от действието на твърд, тъп предмет и можели да бъдат
получени при автомобилна травма, по начина, времето и при обстоятелствата описани по -
горе. Причинено било трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението на дясната
ръка (средна телесна повреда), което се дължало на прекъсването на сухожилие на трети
пръст на ръката.
Лечебно-възстановителният период за Г. Я. продължил за период от около 3 месеца.
Първият един месец след катастрофата ищецът изпитвал силни и поС.но проявяващи се
болки, поради което му се налагало да приема болкоуспокояващи медикаменти. Предвид
обстоятелството, че на дясната ръка на ищеца била поставена гипсова лонгета (шина) и
същата била обездвижена, последният не можел да се обслужва сам, което налагало
денонощно да ангажира близките си, които да му помагат за извършване на битовите му и
хигиенни нужди. Г. Я. не можел сам да си приготви храна, да се изкъпе и трудно се обличал
и събличал без чужда помощ.
В резултат на преживяното ПТП, здравословното съС.ие на ищеца се влошило, което
дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, ищецът имал оплаквания
от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на
съня и вниманието.
Наред с горното,в исковата молба се твърди,че в изпълнение на разпоредбата на чл.
380, ал.1 КЗ на 17.12.2019 г. ищецът подал молба до Г. за образуване на щета по доброволен
ред и по повод на молбата била образувана преписка по щета № 19210444/17.12.2019 г., по
която на 12.03.2020 г. получил писмо с изх. № 2401-822, с което ответното дружество
отказало да изплати по доброволен ред застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди.С оглед на това ищецът е заявил,че на основание чл. 558, ал. 5
от КЗ има правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди пряко от ответника Г..
Ответникът Г.-гр.С.,с БУЛСТАТ ***,е подал в законния срок писмен отговор на
исковата молба,с който е оспорил изцяло предявения иск-по основание и размер.Заявил е
възражението,че не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се
установи наличието на твърдяното от ищеца основание за наличието на предпоставката на
5
чл. 557, ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането - „неидентифицирано моторно превозно
средство“, даваща му право да претендира изплащане на обезщетение от Г..Потвърдил е,че
от страна на Ф. е постановен отказ за изплащане на обезщетение на ищеца,като посочва,че
причина за това е,че ищецът не е представил изисканите от Г. писмени доказателства, а
именно: Протокол за оглед на местопроизшествието, АТЕ и СМЕ, изготвени в ДП,
удостоверение за банкова сметка или нотариално заверено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 558, ал. 6 от КЗ-документи,непредставени и с исковата молба, като
същите доказателства не представя и с исковата молба.Заявил е още,че ищецът е подал
жалба до РП-С.З. повече от една година след инцидента,когато вече не биха могли да бъдат
извършени никакви разследващи и издирвателни действия от страна на прокуратурата и
разследващите органи.
Наред с горното,ответникът е заявил в отговора си,че не са представени и липсват
доказателства за наличието на фактическия състав на риска "Гражданска отговорност", с
оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и
обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване
поведението на пострадалия. Посочил е,че констативният протокол, в частта относно
механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстваш
официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително
изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-
издател, поради което съшият няма и материална доказателствена сила за настоящия
съд,още повече,че е съставен единствено по данни на пострадалия.Подобни твърдения
ответникът е изложил и за представеното от ищеца постановление за спиране на
НП,считайки,че съдържащите се в него правни и фактически изводи на прокурора не
обвързват съда относно механизъм, причини и обстоятелства за ПТП,като намира,че в тази
част документът е диспозитивен и там липсва информация,тъй като издателят на
постановлението не предава своите преки възприятия от настъпването на
местопроизшествието и не е очевидец на същото, а описва чужди такива.
Ответникът е заявил още,че липсват доказателства за процесното ПТП, същото не е
запазено, липсват следи, веществени доказателства, свидетели-очевидци, както и записи от
охранителни видеокамери, а данни за такова има само от ищеца.Оспорил е твърдението на
ищеца,че причината за настъпване на вредоносния резултат е поведението на неизвестния
водач, управлявал неидентифицирано МПС.Заявил е,че причина за произшествието е
самият пострадал Г. Х. Я., който поставил в опасност живота и здравето си, като навлязъл на
пътното платно, независимо, че се е движил по пешеходна пътека, без да се съобрази със
скоростта и разС.ието на приближаващото го МПС, след като пресякъл южната лента на
бул. „С.“’ когато вече светел зелен светофар за МПС, и е продължил движението си най-
вероятно на червено, което е първопричина за настъпване на ПТП - нарушения на чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДВП, чл. 113, ал. 2 от ЗДВП и чл. 114, ал.1 и 2 ЗДВП.
Наред с горното,ответникът е заявил в отговора на ИМ,че травматичните
увреждания, получени от пострадалия пешеходец са от спъване и падане от собствен ръст и
6
досег със земята,а не са вследствие на удар от МПС,като липсват доказателства за удар и
травматична увреда по тялото на ищеца, липсва информация къде се е осъществил
първоначален контакт с МПС, станало причина за уврежданията- контузии, охлузвания и
т.н.Ответникът е оспорил и наличието на причинна връзка на претендираните увреждания,
представляващи счупване на външната и средната фаланга на втори пръст на дясната ръка,
мозъчно сътресение и кръвонасядане на главата,с процесното ПТП.
При условие на евентуалност,в случай,че съдът приеме за доказаното наличието на
ПТП от 16.09.2019г., при което ищецът Г. Я. да е получил счупване на външната и средната
фаланга на втори пръст на дясната ръка, мозъчно сътресение и кръвонасядане на
главата,ответникът е заявил,че прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.Основал е това възражение на твърденията,че ищецът като пешеходец е
пресичал на обозначено за целта място- пешеходна пътека, в населено място, без да се
огледа и съобрази с разС.ието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение
(чл.113 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП) и промяната на зеления сигнал на светофара.В тази връзка е
изложил и твърдения,че в случая, с оглед добрата видимост на пътния участък,пострадалият
е следвало да спре и да изчака новото светване на зеления сигнал на светофарната уредба и
след това да продължи движението си по пешеходната пътека, можел е да възприеме
движещите се в периметъра на пътя му коли, да направи преценка на обстановката като
изчака преминаването им и едва тогава да предприеме пресичане, но е предпочел да се
ползва от това,че е на пешеходна пътека. Цитира съдебна практика в този смисъл.
Поддържа, че посоченото нарушение безспорно се намира в пряка и причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът е заявил още,че оспорва исковата претенция,понеже получените от
ищеца увреждания не са в резултат на процесното ПТП,а от падане на ищеца и падане на
имена и съприкосновението му със земята.Заявил е,че счита иска за неоснователен и
неотносим към процесното ПТП,а оттам и за недопустим срещу Г.,тъй като липсва елемент
от фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“,а именно виновно и
противоправно поведение на неизвестния извършител.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба,с която е оспорил изцяло
възраженията на ответното дружество,съдържащи се в отговора на исковата молба.Счита, че
следва да се обърне внимание на обстоятелството, че ищецът е пресичал на кръстовище
регулирано със светофарна уредба и на маркирана пешеходна пътека, като същият е блъснат
от неустановения лек автомобил по средата на пътното платно. В тази връзка цитира
съдебна практика,съобразно която не може да бъде вменено съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, а напротив вината за пътния инцидент е изцяло на водача
на неустановения лек автомобил. Твърди се, че същият при движението си не е съобразил
поведението си с уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и е станал
причина за настъпване на процесното ПТП.
Ответникът е подал отговор на допълнителната ИМ,с който е заявил,че поддържа
всички възражения,направени с отговора на ИМ,включително възражението за
7
съпричиняване на вредоносния резултат.
С обжалваното решение предявеният иск е приет за доказан по основание и размер и
е уважен изцяло,в пълния му предявен размер от 40 000 лв.,ведно със законната лихва от
18.03.2020 г. до окончателното плащане на главницата.
С оглед изложените в отговора на ответника възражения срещу иска,които се
поддържат и в настоящата инстанция,а и предвид съдържащите се във въззивната му жалба
оплаквания срещу първоинстанционното решение,основните спорни въпроси както пред
първата,така и пред настоящата инстанция са тези за настъпването и реализирането на
твърдяното от ищеца ПТП от неустановен водач,на неустановено МПС,съответно за
наличието на такова МПС,с което да е бил причинен процесният инцидент и което да
обуславя отговорността на ответника-жалбоподател Г. по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ.Спорно в
този контекст е и наличието на причинно-следствена връзка между предявените за
обезщетяване неимуществени вреди и твърдяното от ищеца деяние.Според ответника-
жалбоподател са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд,че по
делото се е доказало реализирането на ПТП от неустановен водач,на неустановено МПС на
датата 19.03.2019 г. и че вследствие на такова ПТП са били причинени на ищеца Г. Я.
сочените от него телесни увреждания,респективно-че описаните от него неимуществени
вреди са в причинна връзка с твърдяното от него ПТП.Въззивната инстанция дължи
самостоятелна преценка на тези основни спорни между страните въпроси,след
самостоятелна преценка и на събраните в тази насока доказателства.И в тази връзка
въззивният съд приема следното:
От изготвените по първоинстанционното дело съдебно-медицински експертизи-
първоначална и повторна,взели предвид и наличната по същото дело медицинска
документация,се установява с категоричност,че на 16.09.2019 г. ищецът Г. Я. е бил приет в
Център за спешна медицинска помощ на УМБАЛ-С.З.,където е бил прегледан и в крайна
сметка,са били констатирани телесни увреждания по него,изразяващи се в
следното:разкъсноконтузна рана на дясна ръка;лезия на екстензорното сухожилие на втори
пръст на дясната ръка;незначимо разместена вътреставна фрактура на базата на средната
фаланга на втори пръст на дясната ръка;разкъсноконтузна рана и подкожен хематом в
проксимална трета на ляво бедро;мозъчно сътресение и екстракраниален /подкожен/
хематом вдясно фронтално /в областта на челото/.Относно наличието на тези увреждания по
ищеца и датата на получаването им не се спори между страните по делото,но е спорна
причината за настъпването им.В това отношение и двете изготвени по първоинстанционното
дело автотехнически експертизи-първоначална и повторна,дават заключение,че същите
увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при
автомобилна травма,по начина,времето и при обстоятелствата,описани в изготвения
констативен протокол за пострадали лица с ПТП и в материалите по досъдебното
производство №1228 ЗМ 255/2020 г. по описа на ОД на МВР-С.З..Двете автотехнически
експертизи не се разминават и в заключението си,че твърдяното от ищеца ПТП,вследствие
на което същият е получил горните увреждания,е настъпило на 16.09.2019 г.,около 7:30 часа
8
в гр.С.З.,на кръстовището между бул.“С.“ и ул.“О.“,като при пресичане на
кръстовището,организирано със светофарна уредба,движейки се като пешеходец в посока от
юг на север,ищецът Г. Я.,е бил блъснат от неизвестен лек автомобил,който се е движил в
посока от север на юг и на кръстовището с бул. „С.“ е предприел завиване наляво.Мястото
на удара,както сочат вещите лица,е било в средната пътна лента на бул.“С.“.При удара,както
сочат вещите лица,са контактували предна лява странична част на автомобила с лявото
бедро на ищеца-пешеходец.В резултат на удара,пешеходецът се е завъртял наляво около
вертикалната си ос и е паднал по лице върху терена,а автомобилът е преминал със задно
ляво колело през дясната му ръка-в областта на пръстите.В резултат на това ПТП
пострадалият Я. е получил травматични увреждания на лявото бедри,главата и дясната
ръка.Едни от основните възражения на ответника срещу предявения иск са,че
констатираните увреждания по тялото на ищеца не са в резултат на ПТП и не се дължат на
контакт /съприкосновение/ на тялото му с МПС /лек автомобил/,а са последица от падането
на ищеца и съприкосновението му със замята от собствен ръст.Тези възражения са
неоснователни и не се доказват.Напротив,от заключението на повторната СМЕ-за,изготвено
от вещото лице д-р Д.Х.,както и от дадените от него обяснения в съдебното заседание на
11.04.2022 г.,става ясно,че макар и някои от получените от ищеца травми,като мозъчното
сътресение и разкъсноконтузната рана по главата,да е възможно да се получат при
изолирано падане на ищеца от собствен ръст и съприкосновението със земята след такова
падане,то други от травматичните му увреждания изключват възникването им по този
начин,а се дължат категорично на съприкосновение с автомобил.В крайна сметка,вещото
лице заключава,че комбинацията и степента на тежест на получените от ищеца увреждания
изключват възникването им след изолирано падане от собствен ръст и съприкосновението
му със земята.В тази насока вещото лице е конкретизирало при дадените от него обяснения
в съдебно заседание,че нараняването на лявото бедро на ищеца е на ниво тазобедрена
става,а това,според вещото лице,е място,което не може да бъде травмирано само от падане
от собствен ръст до степен на получаване на хематом /какъвто се е бил образувал на същото
бедро/ и това е мястото на първичното съприкосновение между МПС и пострадалия.Този
хематом,както посочва вещото лице,е категорично вследствие на удара и не може да бъде
получен само от падане.Наред с това,вещото лице Х.,чието заключение няма съществени
разлики с това на вещото лице д-р С.,изготвило първата СМЕ-за по първоинстанционното
дело,заявява че увреждането на дясната ръка и пръсти на ищеца са получени от преминаване
на МПС през ръката на пострадалия.В тази връзка д-р Х. уточнява,че при падане от
собствен ръст е почти задължително кожното ламбо да бъде с основа към тялото,а
обратното,както е в процесния случай,кожното ламбо е с основа към пръстите и такъв
механизъм на откъсване на кожата и увреда не може да се получи от падане от собствен
ръст,а е резултат от преминаване на автомобил върху ръката.Според вещото лице,ако беше
от падане,е трябвало откъсването на кожата да бъде в обратна посока,трябвало е от пръстите
да бъде откъснато и да бъде с основа към китката.
Вследствие на гореизложеното настоящият съд,подобно на
първоинстанционния,счита за неоснователни коментираните възражения на ответника и
9
намира за доказана причинно-следствената връзка между твърдяните и установени по
делото телесни увреждания на ищеца и соченото от него ПТП,настъпило на 16.09.2019 г. и
причинено от неизвестен водач на неидентифицирано МПС.От техническа гладна
точка,както се сочи в първото заключение на автотехническата експертиза,изготвено от
вещото лице инж. Т.П.,правилно е,когато кръстовището се регулира с пътен светофар,както
е било в случая,водачът на ППС да пропусне пешеходците,които все още се намират на
пешеходната пътека.Подобен извод прави и вещото лице инж. С.Н.,изготвил повторната
автотехническа експертиза.В случая обаче,както заключават вещите лица,причините за
настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на
водача на МПС,който не е пропуснал движещия се по пешеходната пътека
пешеходец.Технически правилно и е задължение на всеки водач на ППС да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците,особено към старите хора и още е технически правилно при
приближаване към пешеходна пътека водачът на ППС да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или
спре.И още,както се сочи в първото заключение,е правилно от техническа гледна точка
водачите на завиващите ППС да пропуснат пешеходците.а в случая поведението на водача
на неизвестния автомобил е предпоставка за настъпването на ПТП.В допълнение на това
становище,вещото лице инж. С.Н. заключава,че водачът на неизвестния автомобил е
предприел маневра „ляв завой“ и се е движил по дъгата на завоя без да възприема пътната
обстановка на достатъчно разС.ие пред и втрани от автомобила,като това му поведение е
предпоставка за настъпването на ПТП.
В обобщение,по изложените аргументи,въззивният съд намира за доказано ищцовото
твърдение,че на 16.09.2019 г. в гр.С.З. е настъпило ПТП,причинено противоправно и
виновно от неустановен водач,на неустановено МПС,в резултат на което на ищеца са
причинени описаните по-горе травматични увреждания.В тази връзка въззивният съд счита
за правилно позоваването на първоинстанционния съд в обжалваното решение на
разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,съгласно която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие,длъжни са да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.В случая водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП като
спре преди мястото на удара,но това очевидно не е направено,като се имат предвид
установените по делото вредоносни последици и доказаните травматични увреждания на
ищеца,за част от които се установи,че категорично се дължат на удар от МПС,респ. От
преминаване на автомобил върху дясната ръка на ищеца.Ето защо се налага и извода,че е
налице противоправно деяние, осъществено от страна на неустановен водач, напуснал
мястото на ПТП, и от неидентифицирано МПС,както правилно е прието и в атакуваното
съдебно решение.
Освен горното,по делото се установяват и търпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на получените при горното ПТП телесни увреждания,които вреди ще се
10
коментират в настоящото решение по-подробно във връзка с определяне справедливия
размер на обезщетението,но тук следва да се посочи,че предвид наличието на такива вреди и
с оглед установения фактически състав на противоправно причиняване на твърдяното от
ищеца непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД от неизвестен водач на
неидентифицирано МПС,се налага крайния извод,направен и в обжалваното решение,че в
случая са налице предпоставките на чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника-настоящ жалбоподател Г.-С. за заплащане на ищеца на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП.С други думи,предявеният
иск е доказан по своето основание и правилно е приет като такъв с обжалваното решение.
В контекста на гореизложеното следва да се отчете,че е налице и заявено от страна на
ищеца искане пред ответника по смисъла на чл.558,ал.5 от КЗ за заплащане на
обезщетение,по което ответникът се е произнесъл с отказ и съответно на това е налице
правен интерес у ищеца да предяви претенцията си за обезщетението по съдебен ред,както е
и направил с предявения по първоинстанционното дело осъдителен иск.
Що се касае до преценката за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди,то тази преценка,както е трайно прието в съдебната практика,следва да се основава на
принципа на справедливостта,прокламиран от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Съгласно ППВС
№4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а е
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,които
решаващият съд следва да прецени в тяхната съвкупност при определяне на размера на
обезщетението.В този контекст при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е
нужно да се отчетат вида и степента на травматичните увреждания,причинени на ищеца
вследствие на процесното ПТП,претърпените от него болки и страдания вследствие на тези
увреждания,периода на възстановяването му от същите увреждания,неговата
възраст,причинените му неудобства и дискомфорт при социалните му контакти и
обслужването на ежедневните лични нужди по времето на оздравителния и
възстановителния период от уврежданията,социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на непозволеното увреждане-м. март 2019 г.
На първо място в хронологичен аспект,при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди,настоящият съд отчита описаните по-горе и установени по делото
травматични увреждания от процесното ПТП,настъпило на 10.03.2019 г.Отчита и техният
вид,степен на засягане на физическото здраве на ищеца и възстановителния период от всяко
от тези увреждания.В това отношение,както е видно от първата СМЕ-за,полученото от
ищеца мозъчно сътресение,съгласно описанието му в медицинската документация,е в лека
степен и представлява лека телесна увреда,а наред с това мекотъканната травма на главата
също е лека телесна увреда с период на възстановяване до 15 дни.Разкъсноконтузната рана
по гърба на дясната ръка също е лека телесна увреда с период на възстановяване 14-21
дни,както и получената разкъсноконтузна рана на лявото бедро,която отново е с период на
възстановяване до 15 дни.Разкъсването на екстензорното сухожилие на 3-ти пръст,лекувано
оперативно с директен шев и последваща имобилизация с гипсова лонгета за 21 дни и
11
период на рехабилитация около 30-45 дни /след снемане на шината/ е средна телесна увреда
с общ период на възстановяване от 60-75 дни,както се сочи от вещото лице д-р М.С..Освен
това,съдът съобразява и периода на хоспитализация на ищеца вследствие на получените
телесни наранявания от процесното ПТП,продължил за времето от датата на
произшествието-19.03.2019 г. до датата 25.09.2019 г.Следва да се вземат предвид и
създадените на ищеца неудобства и затруднения в резултат на телесните травми,като в тази
насока от показанията на разпитаната по първоинстанционното дело свидетелка М.К.-внучка
на ищеца,че след прибирането на ищеца от болницата,същият първоначално за около един
месец,е имал нужда от чужда помощ при хранене и тоалет,като такава му е оказвала
неговата съпруга /баба на свидетелката/,понеже през този период ищецът не е можел сам да
се обслужва с дясната си ръка.След месец съС.ието му било значително по-добро,но ръката
продължавала да му пречи в ежедневието и той не можел да я ползва както преди /без
свидетелката да уточнява в какво се изразяват пречките и продължаващите затруднения в
ползването на травмираната ръка/.Същата дава и показания,че след инцидента ищецът е
станал по-затворен и вече избягвал да излиза сам и се страхувал да пресича сам,като преди
това поС.но се събирал с приятели,а след инцидента-не.Според заключението на повторната
СМЕ-за,към момента на изготвянето й /с дата на изготвяне-16.01.2022 г./,оздравителния и
възстановителния период на телесните увреждания на ищеца са приключили,като е налице
ограничение в движенията на проксималната интерфалангеална става на втори пръст с
дефицит в екстензията 30 градуса и във флексията 55 градуса,както и дефицит във
флексията на дистална интерфалангеална става на същия пръст 50 градуса.Наличното
ограничение в движенията е дефинитивно,както сочи в.л. д-р Х.,и не се очаква да се подобри
с течение на времето,ако не се извърши оперативна интервенция-в случая ендопротезиране
на ПИС,която обаче не гарантира добър или отличен резултат.
От друга страна,при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът взема предвид,че като последица от увреждането на дясната ръка ищецът е посочил в
исковата молба наличието на посттравматична артроза,но по делото не се доказва последния
здравословен проблем да има връзка с посоченото травматично увреждане.Напротив,от
заключението на в.л. д-р С. става ясно,че описаните в амбулаторен лист №430 от 09.07.2020
г. поттравматични артрозни промени в проксимална интерфалангеална става /ИФС/ на 2-ри
пръст,не могат категорично да се свържат с травмите от 16.09.2019 г.,тъй като артрозни
изменения показват на рентгенографиите и другите малки стави на пръстите,макар и в по-
лека степен.
Що се отнася до даденото и в заключенията и на двете СМЕ-зи мнение,че при
промени на времето,климата,влажността и физическо натоварване на ищеца е възможно
травмираните области да създадат дискомфорт,физически затруднения и засилване на
болковата симптоматика,то настоящият съд намира,че тази възможност не следва да се
отчита при определяне размера на обезщетението,тъй е само една вероятност,без да има
конкретни данни за реално породени и търпени от ищеца физически затруднения и засилена
болкова симптоматика в травмираните области при настъпване на промени в климата и
12
физическото натоварване на ищеца /като изключим само коментираното по-горе
ограничение в движенията на втори пръст на дясната ръка на ищеца/.
При така изяснените правнозначими факти,имащи отношение към определяне
размера на дължимото на ищеца обезщетение за търпените от него неимуществени вреди
вследствие на процесния пътен инцидент,настоящият съд счита,че справедливото по
смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение в случая следва да бъде определено на сумата от 25
000 лв.За определяне на обезщетение в посочения размер съдът взе предвид възрастта на
пострадалия към момента на пътния инцидент-74 г.,вида и характера на получените от него
травматични увреждания при инцидента,периода на възстановяване,създадените му
затруднения и времето на същите през оздравителния период,степента на търпените от
ищеца физически болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания,факта на
приключил възстановителен период на травмите с изключение на останалите известни
затруднения в движението на втори пръст от дясната ръка,както и ипородените у ищеца
негативни психически усещания вследствие на произшествието,сочени от разпитаната по
делото свидетелка,но наред с това и неустановеното твърдяно от ищеца артрозно изменение
в увредената дясна ръка.При определяне размера на обезщетението,съдът взе предвид и
социално-икономическите условия в страната към момента на процесния пътен инцидент.
Въз основа на гореприетото,апелативният съд счита,че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено като неправилно в частта,в която предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.558,ал.5 във вр. с чл.557,ал.1,т.1 от КЗ е уважен над сумата от 25
000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази
разлика,считано от датата 18.03.2020 г. до окончателното плащане.
Окончателният размер на дължимото обезщетение следва да се определи и съобразно
преценката относно основателността на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,което се поддържа от ответника-
жалбоподател и пред въззивната инстанция,като се излагат и доводи за неправилна преценка
на първоинстанционния съд относно приетия от съда извод за неоснователността на същото
възражение.Това възражение е основано на твърденията,че ищецът като пешеходец е
пресичал на обозначеното за целта място- пешеходна пътека, в населено място,но без да се
огледа и съобрази с разС.ието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение
(чл.113 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП) и промяната на зеления сигнал на светофара.В тази връзка е
изложил и твърдения,че в случая, с оглед добрата видимост на пътния участък,пострадалият
е следвало да спре и да изчака новото светване на зеления сигнал на светофарната уредба и
след това да продължи движението си по пешеходната пътека, можел е да възприеме
движещите се в периметъра на пътя му коли, да направи преценка на обстановката като
изчака преминаването им и едва тогава да предприеме пресичане, но е предпочел да се
ползва от това,че е на пешеходна пътека.Ответникът обаче не е подкрепил тези си
твърдения с каквито и да било доказателства и по делото няма данни за твърдяното от него
поведение на ищеца по време на настъпването на процесния пътен инцидент.Няма никакви
данни ищецът да е предприел просичане на пешеходната пътека без да се огледа и съобрази
13
разС.ието на приближаващото МПС и скоростта му на движение,нито пък има
данни,обосноваващи извод за породена от фактическа страна необходимост ищецът да спре
и изчака преминаването на автомобилите в участъка на предприетото от него пресичане и
едва тогава да продължи движението си като пешеходец.С оглед на това въззивният съд
счита за неоснователно поддържаното от ответника-жалбоподател възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,а предвид това и определения като
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на намаляване на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Вследствие на всичко изложено по-горе се налага крайният извод,че
първоинстанционното решение подлежи на отмяна като неправилно само в частта,с която
предявеният иск е уважен за разликата над сумата от 25 000 лв. до пълния присъден /и
претендиран/ размер от 40 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от
18.03.2020 г. до окончателното плащане,като вместо това за същата разлика искът следва да
се отхвърли като неоснователен /ведно със законната лихва върху нея/.А в частта,с която
същият осъдителен иск е уважен до размера от 25 000 лв.,ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от посочената дата-18.03.2020 г. до окончателното й
изплащане,първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да се потвърди в
тази му част.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед частичната основателност на разгледаната въззивна жалба,касателно частта
от първоинстанционното решение,в която е присъдено обезщетение за сумата над 25 000 лв.
до 40 000 лв.,въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни
разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.-част от платената ДТ по въззивната
жалба,съответстваща на уважената част от жалбата.
От друга страна,с оглед частичната неоснователност на въззивната
жалба,жалбоподателят Г. следва да бъде осъден да заплати на Адвакатско дружество „Г. и
М.“,упълномощено да представлява въззиваемия пред настоящата инстанция,сумата от 3180
лв. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата,определено като размер на основание чл.7,ал.2,т.3 от действащата редакция на
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,ведно с
начислен ДДС /предвид представеното доказателства за наличната регистрация на
адвокатското дружество по ЗДДС.Такова възнаграждение се дължи на посоченото
адвокатско дружество предвид осъществената от него /чрез управителя на дружеството адв.
К. Г./ и уговорена в представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г.
безплатна адвокатска защита на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. на въззиваемия Г. Я. пред
всички съдебни инстанции по повод на неговата претенция за получаване на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП,настъпило на 16.09.2019 г.
По разноските за първата инстанция:
14
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта,с която ответникът Г. е осъден да заплати на АД „Г. и М.“
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца за разликата
над сумата от 1536 лв. до присъдения размер от 2076 лв.В тази връзка следва да се
отбележи,че дължимият размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от
адвокатското дружество безплатна адв. защита на ищеца пред първата инстанция се
определя съобразно чл.7,ал.2,т.4 от посочената наредба в действащата й към момента на
постановяване на първоинстанционното решение редакция,като заедно с това
възнаграждението включва и ДДС предвид данните за регистрацията на същото по
ЗДДС.При определяне размера на адв. възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. за първата
инстанция се съобразява и уважената част от иска.
Отново с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта,с която ответникът Г. е осъден да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса за разликата над сумата
от 1000 лв. до сумата от 1600 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №127 от 23.05.2022 г.,постановено по т.д.№1117/2021 г. по описа
на Окръжен съд-С.З.,в частта,с която е осъден ответника Г. - гр. С., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ,,Г.И.“ № 2 да заплати на ищеца Г. Х. Я. с ЕГН ********** от
гр. С.З., ул. ,,С.“ № 33, ет. 2, ап. 7 обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в
болки и страдания от нанесени травми вследствие на настъпилото на 16.09.2019 г. ПТП,за
разликата над сумата от 25 000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв.,ведно със законната
лихва върху тази разлика,считано от датата 18.03.2020 г. до окончателното й изплащане,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Х. Я. с ЕГН ********** против Г.
- гр. С., ЕИК *** осъдителен иск по чл.558,ал.5 във вр. с чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца вследствие на настъпило на
16.09.2019 г. в гр. С.З. ПТП,причинено от неизвестен водач на неидентифицирано МПС, за
разликата над сумата от 25 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №127 от 23.05.2022 г.,постановено по т.д.№1117/2021 г.
по описа на Окръжен съд-С.З.,в частта,с която е осъден ответника Г. - гр. С., ЕИК *** да
заплати на ищеца Г. Х. Я. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми вследствие на настъпилото на
16.09.2019 г. ПТП,до размера на сумата от 25 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата 18.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №127 от 23.05.2022 г.,постановено по т.д.№1117/2021 г. по описа
15
на Окръжен съд-С.З.,и в частта,с която Г. - гр. С., ЕИК *** е осъден да заплати на АД ,,Г. И
М.“, ЕИК *** адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 1536 лв. до присъдения
размер от 2 076 лева,както и в частта,с която Г.-С. е осъден да заплати в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт държавна такса над сумата от 1000 лв. до сумата от 1600 лв.
ОСЪЖДА Г. - гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ,,Г.И.“
№ 2 да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ с код по БУЛСТАТ ***,със седалище и
адрес на управление:гр.С.,район К.,бул.“М.“№10,вх.2,ет.1,ап.12,сумата от 3180 лв. /три
хиляди сто и осемдесет лева/,представляваща адвокатско възнаграждение /с включен ДДС/
по чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска
защита на въззиваемия Г. Х. Я. по възз. т.д.№42/2023 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА Г. Х. Я. с ЕГН ********** с адрес:гр.С.З.,ул.“Св. О.“№33,ет.2,ап.7 да
заплати на Г. гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ,,Г.И.“ № 2
сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16