Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260009
/ 8.2.2021
г. ,
град Карнобат
В
ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар …………………… МАРИЯНА ТАСЕВА…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ, Гражданско дело номер........795.......по описа за............2020...........година
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от Х.В.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, против Р.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
с
която са предявени иск за развод по чл. 49, ал. 3 от СК, с който се иска
прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, без произнасяне относно вината на съпрузите за прекратяването
му. Предявени са и небрачни искове, за предоставяне ползването на семейното
жилище в с. Чубра, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, иск за предоставяне на
родителските права на общото им дете В.Х. Х. на шест навършени години, като
ищецът претендира да се определи местоживеене на детето при него , а на майкта
да се определи режим на лични отношения, както и иск по чл. 143, ал. 1 от СК,
като се претендира ответницата да заплаща месечна издръжка на детето В* Х* Х. в размер на 160 лева месечно до възникване на
причини за нейното изменяване или
прекратяване , ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на
семейни начала от 2014 г., от което съжителство е родено детето им В.Х. Х. с
ЕГН **********. Страните живеели в
семейното жилище, собственост на родителите на ищеца в с. Чубра и съвместният
им живот протичал нормално. Десет месеца след раждането на детето Васил, съпругата му напуснала семейното жилище и ги
изоставя, като след няколко месеца се прибира отново при ищеца. По късно
страните са сключили граждански брак на 19. 10. 2016 г., за който е съставен
акт за брак № 3 на Община Сунгурларе, Кметство с. Чубра, като след известно
време в началото на 2017 г. ответницата отново напуснала семейното жилище окончателно. Твърди, се че
от момеинта на раздялата ответницата не се е интересувала от общото им дете, не
е предоставяла средства за неговата издръжка. Същата виждала детето инцедентно
за по няколко часа годишно, като последния път е бил шест месеца преди
подаването на исковата молба.
След постъпване
на исковата молба по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК съдът е изпратил препис от
същата на ответницата Р.М.Х., като и е
указал възможността да подаде писмен отговор, изрично е указал съдържанието на
същия, както и възможността да ангажира доказателства. Съдът е указал на
ответника последиците от неподаването на отговор и неявяването в съдебно
заседание. В предвидения преклузивен месечен срок, ответницата не е взела
становище по така предявения брачен иск и съединените с него небрачни
искове. В с. з. редовно призована, същата не се явява и не изпраща представител.
Ищецът се явява лично в съдебно заседание и с
ангажиран процесуален представител. Представя и ангажира доказателства,
поддържа исковата претенция.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е, а и се доказва с представеното от ищецът
удостоверение за сключен граждански брак, че страните са съпрузи, и гражданският
им брак е сключен на 19. 10. 2016г. в с.
Чубра, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, за което е съставен и Акт за граждански
брак № 3 / 19. 10. 2016
г. на Кметство с. Чубра.
От съвместното съжителство преди брака си, страните имат
родено дете В.Х. Х. с ЕГН **********, което към настоящия момент се отглежда
единствено от бащата, което се доказа с гласни доказателствени средства- разпит
на свидетел, както и с представения по делото социален доклад.
От събраните по делото доказателства
се установява, че ответницата е напуснала семейното жилище през 2017 г., като
след раздялата не е давала средства за издръжка на детето. Виждала е детето инцидентно за по
няколко часа годишно, като не се е интересувала за състоянието на детето. Ответницата
живеела с друг мъж, от който очаквала дете. За детето грижи е полагал само
неговият баща, който разполагал с доходи и жилище и е осигурявал нормални
условия за отглеждането му. Бащата от две години живее на семейни начала с
друга жена от която има две деца, с нея отглеждат и детето му от Р.М.Х..
При така установената фактическа обстановка съдът
намира предявеният иск за развод за доказан по основание. Това е така, тъй като
отношенията между съпрузите вече не са поставени на основата на взаимно
уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството. Предвид
изложеното съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от
предвиденото съдържание и е останала да съществува само формално. В подкрепа на
горният извод е фактът, че ответницата е напуснала семейното жилище, оставяйки
съпруга и детето си, без дори да им
съобщи за взетото от нея самостоятелно решение.
По тези
съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК, което обуславя извод за основателност
на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК, при
допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на
брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищецът е заявил
искане съдът да прекрати гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината
за разстройството на брачните отношения. От страна на ответницата също не е
направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът
не следва да разглежда този въпрос и да взема отношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 от СК, при допускане
на развод, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването на единият от тях, ако той е поискал това
и има жилищна нужда. В настоящото съдебно дело се установи, че семейното жилище
е собственост на родителети на ищеца Х., същия е поискал от съда да му
предостави ползването на същото, жилището е било напуснато отдавна от
ответницата Р. М. Х. и тя не е предявила претенции за ползването му. Към момента в жилището живее ищецът заедно с
малолетното си дете, поради което съдът счита, че ползването на семейното
жилище следва да бъде предоставено на ищецът Х.В.Х..
Предвид събраните по делото гласни доказателства и
изградено от съда възприятие при изслушването свидетеля, съдът намира, че
упражняването на родителските права след развода, по отношение на малолетното
дете В.Х. Х., следва да бъдат
предоставени на бащата, при когото бъде определено и местоживеенето на детето.
Това е така, тъй като той е този, която е полагал основно грижи за него след 2017г. и към момента се грижи за него, като
срещите на майката с детето са спорадични и инцидентни.
За да не бъде прекъсната връзката на детето с неговата
майка и с оглед по добрия интерес на детето, което трябва да познава и да има
отношение и с двамата си родители, което би допринесло за неговото хармонично
израстване и развитие като личност, както и за възстановяване на емоционалната
връзка с майката, в случай, че тя пожелае това,
с майката следва да бъде определен режима на лични контакти, а именно всяка
втора и четвърта събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. , както и десет дни през
лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.
В чл. 143, ал. 1 от СК е посочено, че всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
за живот, необходими за развитието на детето.
При присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца, родителите
винаги дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите на
лицата, които имат право на издръжка и които са винаги конкретни и от
възможностите на лицата, които дължат издръжка които пък се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Издръжка следва да е
съобразена с обикновените условия за живот за децата, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите условия, които са от значение за случая. В
тази връзка следва да се има предвид, че възрастта на децата предполага
интензивен растеж, при който непрекъснато трябва да бъдат задоволявани
нарастващите нужди от храна, дрехи, обучение и развлечения. Това е необходимо с
оглед тяхното правилно физическо и умствено развитие. Както бе посочено
по-горе, тези нужди следва да се ограничат до обикновените условия на живот и
обикновените потребности, съобразени със сегашния момент и със стандарта на
живот, който обикновено те са имали.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Считано
от 01. 01. 2020г. минималната работна заплата в страната е в размер на 610
лева, съгласно ПМС № 350 от 19. 12. 2019 г. или размера на минималната издръжка
към момента на подаване на иска е възлизала на 152, 50 лева. От 01. 01. 2021г.
минималната работна заплата в страната е в размер на 650 лв., съгласно
Постановление на МС № 331 от 26. 11. 2020 г. и следователно минималната
издръжка е в размер на 162, 50 или над претендирания от ищецът размер от 160
лв.. Съдът счита, че с оглед ниската възраст на детето, липсата на специални
потребности следва да определи месечната издръжка, която майката да заплаща за
отглеждането на детето Васил в размер до
минималния или в размер на 163 лева.
В исковата молба не е посочено от коя дата претендира
ищецът изплащане на присъдената издръжка. Това обстоятелство не е уточнено и в
съдебно заседание, предвид обстоятелството, че ищцата не е давала каквито и да
било средства за издръжка на детето си, от момента на раздялата през 2017 г.,
което не е оспорено от ответницата, съдът счита, че следва да присъди издръжка
на малолетното дете В.Х. Х. с ЕГН **********
считано от датата на предявяването на иска пред РС- Карнобат- 01. 10.2020 г.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение
и обезщетения за работа.Налице е следователно призната по право изпълнителна
сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което
съдът е оправомощен (и задължен) да се произнесе служебнo.
По разноските:
Както с исковата си молба, така и в проведеното
съдебно заседание ищецът претендира за заплащане на направените разноски в
размер на внесената държавна такса. В чл. 329, ал.1 ГПК изрично е посочено, че
когато няма вина, разноските остават в тежест на всяка от страните, така, както са ги направили. В случая самият
ищец е пожелал съдът да не изследва въпроса и да не се произнася по вината,
поради което така направеното искане за заплащане на разноските следва да бъде
отхвърлено. Двете страни следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса
след допускане на развода, която на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, КбРС определя държавната
такса за развода в размер на 50 лв., която да бъде заплатена от страните по
равно, а именно по 25 лв. за всеки един от съпрузите.
Отделно ответницата следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата по сметка на съда сумата от 234,72 лв. представляваща
държавна такса за иска за издръжка.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК сключения
с Акт № 3 / 19. 10. 2016
г. на Кметство
с.Чубра, Община Сунгурларе граждански брак между Х.В.Х.,
ЕГН ********** и
Р.М.Х.,
ЕГН ********** като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се
произнася относно вината за това дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 от СК, ползването на семейното жилище – жилищна сграда находяща се в
село Чубра, община Сунгурларе на Х.В.Х..
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето В.Х. Х. с ЕГН ********** при неговия баща Х.В.Х.,
ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето В.Х. Х. с ЕГН ********** - на бащата Х.В.Х.
с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на детето В.Х. Х. с ЕГН ********** с неговата майка Р.М.Х., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10ч. до 18ч.
, както и десет дни през лятото, несъвпадащ се годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Р.М.Х., ЕГН **********, да заплаща
месечна издръжка в размер на 163 лева на В.Х. Х. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.В.Х. с ЕГН **********, платима до 5-то число на съответния
месец, считано от 01.10.2020г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване,
ДОПУСКА на
основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената в полза на В.Х. Х. с ЕГН ********** издръжка.
ОСЪЖДА Х.В.Х.
с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд Карнобат сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
допускане на развода.
ОСЪЖДА Р.М.Х.,
ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка
Районен съд Карнобат сумата от 259,72 лева , представляваща държавна такса за
допускане на развода и по иска за издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Х.В.Х. с ЕГН ********** за присъждане на съдебно деловодните
разноски в размер на внесената държавна такса.
Решението, в частта относно допуснатото предварително
изпълнение подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд с частна жалба в
едноседмичен срок, а в останалата си част в двуседмичен срок от датата на
обявяването му.
Районен
съдия: