Р Е Ш Е Н И Е
№ 260087
гр. Бургас, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17 наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 21.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ
БОБОКОВ
при участието на секретаря Кр. Андонова,
като разгледа НАХД № 4884 по описа на РС
- Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Р.К., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 251а-161/25.09.2020г. на директора на ОД на МВР
- Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл.
209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020г. на
МЗ.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Процесуалния представител е депозирал писмено становище, с което не
възразява по хода и излага съображения по същество. Моли за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител. По делото е
изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 10.04.2020г. на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на
същата дата около 17,40 часа, в гр. Бургас, се е намирала на открито обществено
място – парка в ж. к. "Славейков", седнала на пейка, като била без
поставена защитна маска за лице, с което нарушила въведената в т. 9 от Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г.
на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с което виновно е
нарушила чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването.
Жалбоподателят подписала акта без
възражение и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано такова.
На 25.09.2020 г. било издадено НП, като на
основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, събрани
в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения.
Същественото при производството от
административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата
по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали
е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити
и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се
установи, че в хода на административно - наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав
намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената доказателствена сила.
Съдът
намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания на свидетелите Н. и Т. не се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като АНО не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът
намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. От свидетелските
показания на актосъставителя се установява, че не си спомня нищо като
фактическа обстановка. По тази причина беше разпитана и св.Т., посочена в акта
като очевидец. Същата обаче заяви, че не е била очевидец на нарушението, а само
свидетел на съставяне на АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели,
присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват
такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на
други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3
от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси
на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Актосъставителят
е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Посочения в акта свидетел не е
очевидец, което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата
на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната
процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Дори и да се приеме, че АУАН е изряден
то, съдът намира, че е приложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно
по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен
случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б.
"а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави
на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността
и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии
и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН.
Действително деянието формално осъществява
признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно
нарушение. В конкретния случай обаче се касае до лице, в непосредствена близост
до което не е имало никакви други хора, като се има предвид и мястото, поради
което и липсата на защитна маска реално не е представлявало опасност за никого.
Тя е била сама на пейката и около нея не е имало други лица. В конкретния
случай от горното нарушение не са възникнали каквито и да е вредни последици. Няма
данни да са извършвал други административни нарушения, поради което и съдът
приема, че това е нейна първа противоправна проява. Това следва да бъде
отчетено в нейна полза, като се приеме, че настоящата и проява следва да се
третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе,
настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
За разноските чл. 143 АПК, препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото не се
явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 251а-161/25.09.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, с
което на жалбоподателя Г.Р.К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за
нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. 9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД
-01-197/11.04.2020 г. на МЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР
Бургас да заплати на Г.Р.К., ЕГН **********
сумата от 300лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.