Номер 11905.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІ въз. наказателен състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Съдия:Емил С. Банков
като разгледа докладваното от Емил С. Банков Въззивно административно
наказателно дело № 20204400600635 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С решение № 360/10.07.20г.,постановено по АНД № 1275/20г.РС-
Плевен признал подсъдимия И. П. И. , роден на 04.03.1981г. в гр. Плевен,
живее в гр. Плевен, ж.к „***” №***, българин, български гражданин, с
висше образование, шофьор в „***” АД гр. Плевен, неженен, неосъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.02.2019 г. в гр. Плевен на ул.
„***”, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Рено”, модел „Канго”, с регистрационен № ***, и движение на заден
ход, нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП,
както следва:
-Чл.20, ал 2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността , със състоянието на пътя и
на превозното средство , с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението , с конкретните условия на видимост , за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
-Чл.40, ал 2 от ЗДвП: По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
-Чл.116 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Захарина Стефанова
1
Лилова от гр.Плевен с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на втората ходилна кост
на левия крак, довело до трайно (за около месец) затруднено движение на левия крак,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а
от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание глоба в полза на държавата в размер 1000,00 /хиляда/ лева.
Лишил на основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.„б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия И. П. И. от право да управлява МПС за срок от 1
/един/ месец, считано от влизане в сила на решението.
Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия И. П. И. да заплати
направените деловодни разноски в размер на 433,20 лв. по сметка на ОД на МВР – Плевен.
Недоволен от решението, в частта касаеща наказанието „Лишаване от право на
управление на МПС“, е останал защитника на обвиняемия, който го обжалва, като навежда
доводи, че то е неправилно, защото наложеното наказание е явно несправедливо. Моли
въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени решението на
първоинстанционния съд, като отмени налагането на наказанието „Лишаване от право на
управление на МПС“.
Въззивният жалбоподател поддържа депозираната жалба и моли ОС да я уважи.
Представителят на ПОП изразява становище,че въззивната жалба е основателна и
следва да бъде уважена.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид
доводите на страните,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е основателна.
Оплакването на въззивния жалбоподател, че решението на РС е неправилно защото
наложеното се него наказание е явно несправедливо е основателно. По повод това си
оплакване защитникът на обвиняемия развива доводи за прекомерност на наказанието, чрез
налагане и на предвиденото в особената част от НК „Лишаване от право на управление на
МПС“. Безспорно разпоредбата на чл.78а,ал.4 от НК предоставя възможността на прилагане
на такъв вид санкция на усмотрението на съда. За да вземе решение по този въпрос
първоинстанционният съд детайлно и прецизно е съпоставил всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността на извършителя обстоятелства. Въззивната инстанция споделя
почти напълно изводите на предходната с малки изключения. На първо място съвкупната
преценка на доказателствата фактически описва деяние, чиято обществен опасност е
сравнително ниска-става въпрос за инцидент настъпил при бавно извършване на маневра и
съпричиняване от страна на пострадалата. Факт е, че веднага, след като е разбрал за
2
инцидента извършителят е преустановил движението си, отишъл е при пострадалата и й е
помогнал в съответствие с възможностите си. От друга страна деецът също не се отличава с
висока обществена опасност, както е отбелязал и РС. Според настоящата инстанция
основният въпрос, на който следва да се отговори е дали налагането на наказанието
„Лишаване от право на управление на МПС“ е необходимо за постигане на целите на
наказанието, което е причината за започване и приключване на наказателния процес.
Основната от тях е поправянето и превъзпитанието на осъдения. Както бе споменато по-
горе, както предходната, така и настоящата инстанция единодушно приемат, че
извършителят не е лице в висока степен на обществена опасност. Това е видно от
поведението му при причиняване на инцидента и след това-преустановил е движението на
автомобила, след като е разбрал, че е предизвикал ПТП, оказал е помощ на пострадалата,
впоследствие е съдействал за разкриване на обективната истина и заявява готовност да
заплати наложената му глоба. В този ред на мисли не е необходимо спрямо него да се оказва
интензивно въздействие, за да бъде мотивиран положително към обществения ред. Важното
в случая е, че правото на управление на МПС е задължително условие за упражняване на
трудовата му функция. Лишаването му от това право би довело до прекратяване на
трудовото му правоотношение и липса на средства, което ще го постави в невъзможност да
издържа както себе си, така и своето дете. Налага се изводът, че кумулативно наложеното
наказание се явява прекомерна репресия спрямо лице с ниска степен на обществена
опасност, ще му създаде екзистенциални затруднения и ще създаде у него усещане за
социална несправедливост и незачитане на авторитета на органите на държавна власт, т.е.
ще постигне обратен на желания от закона ефект.
С оглед гореизложеното Окръжният съд намира, че въззивната жалба е основателна, а
постановеното от Районния съд решение е неправилно и следва да бъде изменето, като бъде
отменено в частта, с която е наложено наказанието „Лишаване от право на управление на
МПС“.
При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на
съдебния акт въззивната инстанция не констатира нарушения обуславящи отмяна или
изменение на решението на РС извън тези посочени във въззивната жалба, които вече бяха
коментирани.
Воден от горното и на основание чл.337,ал.1,т.5 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 360/10.07.20г., постановено по АНД № 1275/20г. по описа на
РС-Плевен, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която подсъдимия И. П. И. е лишен на
основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.„б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, считано от влизане в
сила на решението.
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 360/10.07.20г., постановено по АНД № 1275/20г. по
описа на РС-Плевен в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4