Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.12.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 277/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са кумулативно
обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за
заплащане на далекосъобщителни услуги, по чл.422 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на лизингови вноски и по
чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост” ., Бизнес Парк София,
сграда 6, действащ чрез пълномощника адв.Ш., против М.Т.С., с адрес: ***, в която се твърди, че на 16.12.2014г. със
Заявление за смяна на собственост предпочетен номер +3598991 88009 бил
прехвърлен от В. Й. Т. на М. Т. С., като на същата дата между С. и „Теленор
България" ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 12 месеца. На 01.12.2015г. между същите
страни било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, с което срокът на договора бил продължен с 24 месеца по програма Резерв 13,99
Коледа 2015 със стандартен месечен абонамент в размер на 13,99 лв. С. не
изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 15,03 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за
отчетен период 15.09.2016г. - 14.01.2017г.
На същата дата -
01.12.2015г и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер
++359*********, мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с М.Т.С. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А5 Black срещу заплащане на
обща лизингова цена от 611,57лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
26,59 лв. По
договора за лизинг С. дължал заплащане на сума в общ размер на 341,00 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
15.10.2016г. -14.01.2017г., както следва:
26,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.10.2016
г. - 14.11.2016 г, начислена във фактура № **********/15.11.2016 г.; 21,92 лв. - остатък от лизингова
вноска след приспадане на предплатени суми при подписването на договора за
мобилни услуги, за отчетен период 15.11.2016 г. - 14.12.2016 г., начислена във
фактура № **********/15.12.2016 г.; 292,49
лв. - сбор от 10 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг и
една лизингова вноска в пълен размер, съгласно чл.1 (3) от Договора за лизинг
за отчетен период 15.12.2016г. - 14.01.2017г. и начислена във фактура №
**********/15.01.2017 г.
На 16.12.2016г.
мобилният оператор отправил писмена покана за доброволно плащане до М.Т.С., с която го уведомил за общата стойност на
задълженията, както и че при неплащане в посочения 10 - дневен срок, ще
настъпят следните последствия: - Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* ще бъде
прекратено, след което използването на съответния мобилен номер няма да бъде
възможно; към общия размер на дълга, ще бъде добавена неустойка за номер
++359*********, поради неизпълнение на задълженията на потребителя като абонат
на мобилни услуги и начислени, съгласно условията и сроковете посочени в
споразумението; в случай, че е закупено устройството на лизинг, всички оставащи
лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми , съгласно условията на
договора за лизинг.
След поканата и в посочения 10 - дневен срок
неизпълнението по горепосоченото споразумение продължило, поради което
мобилният оператор го прекратил, като вследствие на неизпълнението и съгласно
чл.11 от договора начислил неустойка в
размер на 140,28 лв., формирана съгласно същия
чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на споразумението
и начислена във фактура №**********/15.01.2017г.
Горепосочените
задължения били индивидуализирани в следните фактури: 1.фактура
№ **********/15.10.2016г. за отчетен период 15.09.2016 г. - 14.10.2016 г., срок
за плащане - 30.10.2016г., издадена за сумата от 40,58 лв., представляваща неплатена абонаментна такса и
лизингова вноска. Така дължимите суми били, както следва: 13,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********; 26,59
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********; Фактурата
претендират до размера на 1,04 лв., поради извършено частично плащане в размер
39,54 лв., което погасявало напълно задължението за лизингова вноска и част от
задълженията за абонамент до размера на 1,04 лв.
2.фактура № **********/15.11.2016 г. за отчетен период 15.10.2016 г. -
14.11.2016 г срок за плащане - 30.11.2016г., издадена за сумата от 40,58 лв., представляваща неплатена абонаментна такса и лизингова вноска. Така
дължимите суми били, както следва: 13,99 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер ++359*********;
26,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
3. фактура№ **********/15.12.2016 г. за отчетен период 15.11.2016 г. -
14.12.2016 г., срок за плащане - 30.12.2016г., издадена за сумата от 21,92 лв., представляваща остатък от неплатена лизингова
вноска;
4. фактура №**********/15.01.2017 г. за отчетен период 15.12.2016 г. -
14.01.2017г., срок за плащане - 30.01.2017г., издадена за сумата от 432,77лв. Така дължимите суми били: 140,28 лв. неустойка за предпочетен номер
++359*********; 292,49 лв. лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********.
С оглед на гореизложеното на 14.11.2018г. „Теленор
България” ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до Районен съд - гр. Харманли срещу М.Т.С., в което се претендирали
главница в размер 496,31
лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. №
1165/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Харманли. Издадена била заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това,
на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниквал
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу нея.
Моли за постановяване
на съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Теленор България” ЕАД, ЕИК . има следните вземания срещу М.Т.С., а именно: суми в общ размер на 496,31 лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и
тридесет и една стотинки), от които 15.03 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси,
341 лв. – неплатени лизингови вноски и 140.28 лв. – неустойка, дължими по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника М.С. чрез особения му представител адв.И.Н., в който се
сочи, че не приема по основание и размер предявения иск, ведно със законната лихва
и разноските по делото. С исковата молба като доказателство ищецът прилагал
покана за доброволно плащане и фактури, адресирани до М.Т.С. на адрес: с.
Константиново, п.к.., а не на адреса, посочен
в сключените договори гр. Симеоновград, ул. „П. Евтимий" № .. Между страните не била постигната и конкретна
уговорка относно начина на връчване на кореспонденцията между тях, не били
уговорени правила относно предпоставките, при които кредиторът можел да счита,
че опитът му за връчване представлявал полагане на дължима грижа и не обвързано
изрично неуспешният опит за връчване с конкретни последици за получаващата
страна. В тази насока счита, че не било достигнало до знанието на
лизингополучателя, че той не бил валидно уведомен от лизингодателя за покана за
доброволно плащане и фактурите. В настоящото производство ответникът М.Т.С. се
представлявал от назначения от съда особен представител, след
провеждане на процедура по чл.47 от ГПК, поради
което до фактическо връчване на покана за доброволно плащане и фактури не се
било стигнало и предаването им на процесуалния представител назначен от съда, а
не упълномощен от страната, не можело да се приравни на надлежно уведомяване на
длъжника.
Възразява срещу размера на
регламентираната и уредена в чл. 11 ал.2 от Общите условия на Договор за
лизинг, неустойка в размер на 140.28 лева, като прекомерна и поради накърняване
на добрите нрави. Така, както е уговорена
неустойката била предназначена да санкционира лизингополучателя за виновно
неспазване на договорно задължение. Това задължение имало вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектирало пряко върху главното задължение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между „Теленор България” ЕАД и ответника М.С. е
сключен договор за мобилни услуги от 16.12.2014г. с предпочетен номер ++359********* за срок от 12 месеца. На 01.12.2015г. между страните е сключено Допълнително споразумение към този
договор, с което
срокът му бил продължен с 24 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 13,99 лв.
На същата дата 01.12.2015г. ищецът, като лизингодател, сключил с отв.М.Т.С. - лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А5 Black срещу заплащане на
обща лизингова цена от 611,57лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
26,59 лв. Съгл.
чл.4 от договора с подписаването на договора ответникът потвърждава, че ищецът
му е предал устройството.
Горепосочените обстоятелства се
потвърждават от приетите като доказателства договор за мобилни услуги от 16.12.2014г. с предпочетен номер ++359*********,
допълнително споразумение към договора от 01.12.2015г. и договор за лизинг от
01.12.2015г., запис на заповед от 01.12.2015г., Общи условия на „Теленор България” ЕАД.
Приложено е ч. гр. д. №1165/2018 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за
изпълнение № 701/19.11.2018г. срещу длъжника С. за сумата от 496.31 лв. – главница, дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, договор за лизинг към него и
доп.споразумения към тях, ведно със законната лихва от 16.11.2018г. до
изплащане на вземането и разноски в размер на общо 385 лв. Доколкото заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с
дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил
установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията
си по заповедта.
От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника за неплатени
абонаментни такси по договора за мобилни услуги от 16.12.2014г. и
допълнителното споразумение към него възлиза на 15.03 лв., дължими общо по
фактури №№**********/15.10.2016г. и **********/15.11.2016г., а размерът на
неплатените лизингови вноски по договор за лизинг от 01.12.2015г. е 341 лв.,
дължими общо по фактури №№**********/15.11.2016г., **********/15.12.2016г.,
**********/15.01.2017г. Вещото лице е установило, че размерът на неустойката по
договора за мобилни услуги възлиза на 140.24 лв. Тези изводи се подкрепят и от
представените заверени преписи от горепосочените фактури.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са
допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 1165/2018г. по
описа на РС-Харманли,
по което има издадена срещу ответника Заповед № 701/19.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от
496.31 лв. – главница, дължима по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359., договор за лизинг към него и
доп.споразумения към тях, ведно със законната лихва от 16.11.2018г. до
изплащане на вземането и разноски в размер на общо 385 лв. Исковете по
чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното
възникване
на задължението на ответника, размера на същото и основанието
за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване плащане в уговорения срок на
дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От събраните по делото
доказателства (договор за мобилни услуги от 16.12.2014г. с предпочетен номер +35989., допълнително
споразумение към договора от 01.12.2015г.) се
установява, че действително отв.М.С. е сключил с ищеца „Теленор
България” ЕАД договор
за мобилни услуги от 16.12.2014г. с предпочетен номер +35989., ведно
с допълнително споразумение към него от 01.12.2015г., като първоначално срокът
на договора е бил 12 месеца, а впоследствие с допълнителното споразумение е бил продължен с 24 месеца, със стандартен месечен абонамент в размер на 13,99
лв.
Също така от представения по
делото договор за лизинг от 01.12.2015г. и запис на заповед от
същата дата се установява, че ищецът, като
лизингодател, е сключил с отв.М.Т.С., като лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка „SAMSUNG Galaxy А5 Black” срещу заплащане на обща лизингова цена от 611,57лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
26,59 лв. С подписването на договора се потвърждава, че ответникът
е получил мобилното устройство, предмет на договора, т.е. доказва се, че ищецът
е изрядната страна по този договор, изпълнила задълженията си по него.
Ищецът претендира главница в общ
размер на 496,31 лв., дължима по договор за мобилни услуги от 16.12.2014г., допълнително споразумение към него от 01.12.2015г. и
договор за лизинг от 01.12.2015г. От
неоспореното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът има непогасени задължения спрямо ищеца, възлизащи в
размер на 15.03 лв. за неплатени
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 16.12.2014г. и допълнителното
споразумение към него, дължими общо по фактури №№**********/15.10.2016г. и
**********/15.11.2016г., и в размер на 341 лв. за неплатените лизингови вноски
по договор за лизинг от 01.12.2015г., дължими общо по фактури
№№**********/15.11.2016г., **********/15.12.2016г., **********/15.01.2017г.,
всички фактури с настъпил падеж към датата на заявлението по чл.410 ГПК.
Липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на ответника. В тежест на ответника бе да докаже плащане на
претендираните суми. Подобни твърдения и доказателства в тази насока не са
ангажирани от ответника, поради което исковете за горепосочените суми от 15.03
лв. – неплатени абонаментни такси и 341 лв. – неплатени лизингови вноски като
основателни следва да се уважат, доколкото падежът по горепосочените фактури е
настъпил, т.е. вземанията са изискуеми, а плащане не е последвало от страна на
ответника. От своя страна неплатените лизингови вноски са дължими и съгласно
предвиденото в чл.12 ал.2 от ОУ на договора за лизинг, според който месечните
лизнгови вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги. Безспорно в случая се установи, че ответникът има
неизпълнени задължения по договора за мобилни услуги, вследствие на което и съгласно
предвиденото в Общите Условия на „Теленор
България” ЕАД, договора за мобилни услиги (чл.11) и допълнително
споразумение към него (раздел четвърти, т.4) е прекратен предсрочно и
едностранно от страна на ищеца процесния договор за мобилни услуги. Това
обосновава и предсрочната изискуемост на всички неизплатени до края на срока на
договора лизингови вноски в размер на 341 лв. Гореизложеното обосновава
уважаването на исковете по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на далекосъобщителни услуги в размер на 15.03 лв. и по чл.422 от ГПК, вр.
чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на
лизингови вноски в общ размер на 341
лв. като доказани по основание и размер.
Като законна последица и
доколкото е отправено такова искане следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
С горепосочения договор за мобилни услиги
(чл.11) и допълнително споразумение към него (раздел четвърти, т.4) страните са
уговорили още и че при прекратяване на договора през първоначалния срок по вина
на потребителя, физическите лица дължат неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на
срока. С оглед неизпълнение на задълженията на ответника и съгласно
предвиденото в Общите Условия на „Теленор
България” ЕАД, договора за мобилни услиги (чл.11) и допълнително
споразумение към него (раздел четвърти, т.4) е прекратен предсрочно и
едностранно от страна на ищеца процесния договор за мобилни услуги,
като
на основание клаузите на договора и допълнително
споразумение към него е начислена неустойка в размер на сумите от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до края
на първоначално уговорения между страните срок на договора, възлизаща общо на 140.28 лв.
По отношение на
иска за неустойка по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД следва да се посочи, че
принципно липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на осн. чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да
включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по
волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е
също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент – т.3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености
на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер
на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Т.е. уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Тук следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността
на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото, както е в случая. В този смисъл:
Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение №
229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Следователно и доколкото в случая преценката за
нищожността на клаузата за неустойка следва да се направи към момента на
сключване на договора, а не към настоящия момент, то имайки предвид всичко
изложено до тук, следва да се приеме, че процесната неустойка по договор за мобилни услуги от 16.12.2014г. е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Това обуславя отхвърляне на
иска за неустойка за сумата от общо 140.28
лв. като неоснователен.
По
разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част
на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния
иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и съответно на уважените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер
на 276.18
лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото
исково производство разноски също съответно на уважените искове в размер на
общо 555.95 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен
представител и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и на основание чл.422
от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника М.Т.С., ЕГН:********** с адрес: *** съществуването на вземанията на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда ., представляван
от изпълнителния директор Д. К. К., действащ чрез пълномощника адв.Ш., за сумата от 15.03 лв. – неплатени абонаментни
такси по договор за мобилни услуги от 16.12.2014г. и
допълнителното споразумение към него от 01.12.2015г., дължими общо по фактури
№№**********/15.10.2016г. и **********/15.11.2016г., и за сумата от 341 лв. - неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 01.12.2015г., дължими общо по фактури
№№**********/15.11.2016г., **********/15.12.2016г., **********/15.01.2017г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от подаване на заявлението на 16.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 701/19.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1165/2018г. по описа на PC- Харманли.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” .,
Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от изпълнителния директор Д. Кр. К.,
действащ чрез пълномощника адв.Ш., против ответника М.Т.С., ЕГН:********** с адрес: *** иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92
от ЗЗД за
установяване по отношение на ответника М.Т.С. съществуването на вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД за сумата от 140.28 лв. – неустойка, дължима по договор за мобилни
услуги от 16.12.2014г., допълнителното споразумение към него от 01.12.2015г. и
фактура №**********/15.01.2017г., за която сума е
издадена Заповед № 701/19.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1165/2018г.
по описа на PC- Харманли, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответника М.Т.С.,
ЕГН:********** с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост” ., Бизнес Парк София, сграда 6, представляван
от изпълнителния директор Джейсън Кристос Кинг, действащ чрез пълномощника адв.Ш., разноските по настоящото
дело в размер на общо 555.95 лв. за държавна такса, възнаграждения
за вещо лице и особен представител, както и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника М.Т.С., ЕГН:********** с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” .,
Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от изпълнителния директор Джейсън
Кристос Кинг, действащ чрез пълномощника адв.Ш., разноските по ч.гр.д.№ 1165/2018г. по
описа на PC- Харманли в размер на 276.18 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ:
|
|