РЕШЕНИЕ
№ 2917
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110125654 по
описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в
размер на сумите, както следва: 2 544,22 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 267,63 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2020 г.; 42,05
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г.; 9,11 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г., ведно със
законна лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 10.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 55368/2020 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2020
г.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата В. Д. СТ. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....
като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет страницата на
1
продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят
констативни протоколи. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което
претендира и мораторна лихва върху всяка от главниците. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. Д. СТ. е подала отговор на исковата молба
под формата на възражение, с което възразява срещу исканията на ищеца, като счита
вземанията за завишени, тъй като сметките са надписани. Не оспорва, че има задължения
към него, като изразява готовност за заплащането им. В открито съдебно заседание на
16.12.2021 г. заявява, че е заплатила претендираните суми, за което представя доказателства.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки:
облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството
му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
С определение от 09.09.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответницата
В. Д. СТ. е била потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ по отношение на
апартамент № 102, находящ се в ...., както и, че сградата, в която същият се намира, е била
топлоснабдена. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи
се в писмените доказателства по делото - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 146, том I, нот. дело № 98/18.03.2005 г., молба от 18.03.2005 г. на „... за вписване на
законна ипотека и Постановление за налагане на възбрана върху имот по изп. д. № 16/2012 г.
по описа на .... на КЧСИ, видно от които считано от м. Март 2005 г. ответницата С. е
придобила собствеността върху процесния имот, като не се твърди, а и няма данни
впоследствие да са се осъществили други юридически факти, довели до промяна в правата
върху него. Нещо повече, с отговора на исковата молба от нейна страна не е въведено
възражение по отношение на твърденията на ищеца, касаещи качеството на потребител на
топлинна енергия, поради което с оглед действаща нормативна уредба в областта на
енергетиката - чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г., а с това и в рамките на исковия период), съдът приема, че в качеството на собственик
на апартамент № 102, находящ се в ..., за който се отнася исковата претенция, именно В. Д.
СТ. се явява потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди, респ. тя е встъпила в
облигационни отношения с ищцовото дружество, поради което се явява задължено лице за
заплащане на продажната цена за доставената и потребена такава.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
2
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата С. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия от 2016 г.,
респ. да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което
съдът намира, че същата ги е приела. Ето защо, с оглед изложените по-горе съображения, че
в рамките на исковия период тя е била носител на правото на собственост върху процесния
апартамент, съдът приема, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В чл. 139, ал. 1 ЗЕ се предвижда, че разпределението на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост и списък към него, договор № 1680 от
22.11.2001 г., представените индивидуална справка и протокол за извършен отчет от
24.05.2019 г., а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението
по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на
адрес: ...., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач - ....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, отчитан ежемесечно в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Експертът изяснява, че през процесния период в имота на ответницата са начислявани суми
за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление са начислявани по данни от
показанията на 4 броя отоплителни тела с уреди за дялово разпределение, сумите за битово
гореща вода са начислявани по данни от редовен отчет - на база посоченото в 5.2. от
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, а
сумите за сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към горната Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 146 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания,
с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество
топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално
дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка,
касаещи исковия период, вещото лице е достигнало до извод, че общият топломер и
неговите елементи в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки
в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
3
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, съдебно-техническата
експертиза е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 2 528,58 лв., представляваща
сбор между начислените суми по фактури (1 796,32 лв.) и сумите за доплащане от абоната
по изравнителните сметки (732,26 лв.). Ето защо, съдът приема, че въз основа на
заключението по съдебно-техническата по делото са установени по категоричен начин
доставената и потребена в имота топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. се равнява на посочения от ищеца
размер от 42,05 лв., а освен това до такъв извод е достигнало и вещото лице по приетото по
делото без оспорване от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза. Това е
така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между .... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо, съдът
приема, че по делото са установени по категоричен начин извършването на услугата за
дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост и нейната цена в заявения
от ищеца размер от 42,05 лв., както и легитимацията на ищеца да претендира същата.
При това положение, с оглед горните правни изводи относно съществуването на всяко
едно от вземанията за главница за цена на топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение, то следва да бъде разгледано заявеното от ответницата С. правопогасяващо
възражение за плащане на същите, в подкрепа на което тя е ангажирала множество разписки
и платежни бележки. В случая, при внимателно проследяване на последните, както и на
отразените в тях основания за плащане, посочени от платеца, съдът прави извод, че те касаят
погасяването на задължения за цена на топлинна енергия, но за период, различен от
процесния, който обхваща отоплителен сезон м.05.2018 г. – м.04.2019 г., като в този смисъл
са и констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, достигнало до
категоричен извод, че сумите, предмет на настоящата искова претенция, не са били
погасени от ответницата В. Д. СТ..
Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. се явява основателен и следва
да бъде уважен в посочения по-горе размер от 2 528,58 лв., като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 2 544,22 лв., или за размера от 15,64 лв., а предявеният иск за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. се явява
основателен и следва да се уважи изцяло в пълния заявен размер от 42,05 лв.
4
Всяка една от посочените суми следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
10.11.2020 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
приложими към исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Изчислена по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на мораторната
лихва върху главното задължение за цена на топлинна енергия в приетия от съда размер от 2
528,58 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 27.10.2020 г., се равнява
на сумата от 287,27 лв., поради което предявеният акцесорен иск за сумата от 267,63 лв.
също се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявление по чл. 410 от ГПК в съда – 10.11.2020 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 9,11 лв. за
периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват сторените разноски в
производството по ч. гр. дело № 55368/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 106,33 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и 691,23 лв. –
платена държавна такса, депозити за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответницата не се следват разноски, съразмерно с отхвърлената част, тъй като тя не
претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу В. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: г....., кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
5
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. СТ. дължи на ....
сумата от 2 528,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в .....; сумата от 45,02 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от
267,63 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
55368/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 26.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 2 528,58 лв. до пълния предявен размер от 2 544,22 лв., или за размера
от 15,64 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 9,11 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.
ОСЪЖДА В. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на ...., ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 106,33 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 55368/2020 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 691,23 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6