Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 25.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета
Христова като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 3099 по описа
за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “Т.П.” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** против Б.К.П., в която се
твърди че ответникът е потребител на топлинна енергия, поради това че е
собственик на топлоснабден имот. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,. по която е образувано
ч.гр.д.271/18г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която
ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната топлинна енергия.Твърди се, че ответницата не е заплатил
дължимите суми за главница за периода 01.12.2014г.- 30.11.2017г., в срок поради
което дължи и лихва за забава. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 819,91
лв представляваща главница за периода 01.12.2014г.- 30.11.2017г., както и
сумата 148,131 лв представляваща лихва за забава за периода 03.02.2015г.-
01.01.2018г. , както и направените по делото разноски.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК е представил
писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са недопустими, тъй като
в представеното в заповедното
производство възражение е посочил изрично кои суми и за кои периоди оспорва,
респективно признава. В представения отговор изрично заявява, че признава
предявения иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 271/18 по описа на ПлРС . В приложеното
по частното дело възражение ответникът изрично е посочил, че оспорва като
погасени по давност сумите за главница в размер на 653,348 лв за периода
01.01.2013г.- 31.12.2014г., мораторна лихва в размер на 257,25 лв за периода 04.03.2013г.-
31.12.2014г,и е направил признание, че дължи сумите 718,21 лв главница за
периода 01.01.2015г.- 30.11.2017г., както и лихва в размер на 117,98 лв за
периода 01.01.2015г.- 01.01.2018.
По делото
не се спори,че ответникът е абонат на ищцовото дружество.
С оглед на изложеното
съдът намира, че предявените обективно съединени искове за сумата 718,21 лв
главница за периода 01.01.2015г.- 30.11.2017г., както и лихва в размер на
117,98 лв за периода 01.01.2015г.- 01.01.2018. са недопустими, тъй като с оглед
изрично направеното признание на дължимите суми в заповедното производство за
главница и лихва заповедта за изпълнение е влязла в сила и ищецът може да се снабди с изпълнителен лист
за тях. По отношение на разликата от 718,21 лв до 819,91 лв за периода
01.12.2014г.- 01.01.2014г и за разликата от 117,98 лв до 148,13 лв за периода
03.02.2015г.- 01.01.2018г. предявените
искове са допустими и следва да бъдат разгледани. Съдът намира, че са налице предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на изрично заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на
иска, в рамките на предявеният му размер. Настоящето
решение, с оглед разпоредбата на чл.237,
ал.2 от ГПК, се постановява въз основа на направеното от ответника признание на
иска, в с.з., поради което същото не следва да се мотивира по същество.
Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, същото произтича
от договорни отношения между страните; страната, направила признанието може да
се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК
С оглед направеното признание на иска, съдът
намира, че за сумата 101,70 лв за периода 01.12.2014г.- 01.01.2014г и за сумата 30,15 лв лихва за забава за периода
03.02.2015г.- 01.01.2018г,предявения иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По
разноските
Ищецът
е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е представен списък на разноските,
от който е видно че ищецът е направил разноски в размер на 6065 лв за държавна
такса и 150 лв за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не претендира
разноски, с оглед уважената част от иска съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 29,29 лв представляваща направени
разноски.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на
ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В заповедното производство ищецът е направил
разноски 34,94 лв за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед на изложеното на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата 8,16лв представляваща направени разноски по компенсация в заповедното
производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че Б.К.П., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на
кредитора ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от ***, пълномощник – ***сумите, както следва: сумата 101,70 лв
представляваща главница за периода 01.12.2014г.- 01.01.2014г и за сумата 30,15 лв представляваща лихва за забава за периода
03.02.2015г.- 01.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр.д.271/2018г по описа на ПлРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от ***, със седалище и адрес на управление *** ЕИК
********* против Б.К.П., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК с петитум да се признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 718,21 лв главница за периода 01.01.2015г.-
30.11.2017г., както и лихва в размер на 117,98 лв за периода 01.01.2015г.-
01.01.2018., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението до окончателното и изплащане, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения
иск.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Б.К.П., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на *** гр.***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от законен представител ***сумата 29,29 лв представляваща деловодни разноски
направени в исковото производство.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК Б.К.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ***, със седалище и адрес на
управление *** ЕИК *********
представлявано от ***сумата 8,16лв представляваща направени разноски
по компенсация в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба. РЕШЕНИЕТО в частта, с
която е прекратено производството по делото има характер на определение и
подлежи на обжалаване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му.
УКАЗВА
, че на осн. чл. 61 ал.2 от ГПК по време
на съдебната ваканция – 15.07-01.09 и официалните празници за страните
сроковете спират да текат.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: