Решение по дело №3099/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юли 2018 г. (в сила от 15 септември 2018 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20184430103099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.***, 25.07.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         ***ският районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

         при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 3099 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявен е иск с правно основание  чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

  Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “Т.П.” ЕАД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** против  Б.К.П., в която се твърди че ответникът е потребител на топлинна енергия, поради това че е собственик на топлоснабден имот. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,. по която е образувано ч.гр.д.271/18г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.  Твърди се, че ответникът  е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната топлинна енергия.Твърди се, че ответницата не е заплатил дължимите суми за главница за периода 01.12.2014г.- 30.11.2017г., в срок поради което дължи и лихва за забава.   Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 819,91 лв представляваща главница за периода 01.12.2014г.- 30.11.2017г., както и сумата 148,131 лв представляваща лихва за забава за периода 03.02.2015г.- 01.01.2018г. , както и направените по делото разноски.

 Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК  е представил писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са недопустими, тъй като в  представеното в заповедното производство възражение е посочил изрично кои суми и за кои периоди оспорва, респективно признава. В представения отговор изрично заявява, че признава предявения иск.

 Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

          По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,  с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.

           Не се спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 271/18 по описа на ПлРС . В приложеното по частното дело възражение ответникът изрично е посочил, че оспорва като погасени по давност сумите за главница в размер на 653,348 лв за периода 01.01.2013г.- 31.12.2014г., мораторна лихва в размер на 257,25 лв за периода 04.03.2013г.- 31.12.2014г,и е направил признание, че дължи сумите 718,21 лв главница за периода 01.01.2015г.- 30.11.2017г., както и лихва в размер на 117,98 лв за периода 01.01.2015г.- 01.01.2018.

         По делото не се спори,че ответникът е абонат на ищцовото дружество.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените обективно съединени искове за сумата 718,21 лв главница за периода 01.01.2015г.- 30.11.2017г., както и лихва в размер на 117,98 лв за периода 01.01.2015г.- 01.01.2018. са недопустими, тъй като с оглед изрично направеното признание на дължимите суми в заповедното производство за главница и лихва заповедта за изпълнение е влязла в сила и  ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за тях. По отношение на разликата от 718,21 лв до 819,91 лв за периода 01.12.2014г.- 01.01.2014г и за разликата от 117,98 лв до 148,13 лв за периода 03.02.2015г.-  01.01.2018г. предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на изрично заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска, в рамките на предявеният му размер.          Настоящето решение, с оглед разпоредбата на  чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между страните; страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК

 С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че за  сумата  101,70 лв за периода 01.12.2014г.- 01.01.2014г и за сумата  30,15 лв лихва за забава за периода 03.02.2015г.-  01.01.2018г,предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

         По разноските

         Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото  е представен списък на разноските, от който е видно че ищецът е направил разноски в размер на 6065 лв за държавна такса и 150 лв за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не претендира разноски, с оглед уважената част от иска съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 29,29 лв представляваща направени разноски.

          Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.  В заповедното производство ищецът е направил разноски 34,94 лв за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение. С оглед  на изложеното на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 8,16лв представляваща направени разноски по компенсация в заповедното производство.

        

           По изложените съображения съдът

 

                            Р        Е       Ш        И:

 

        

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че Б.К.П., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на кредитора ***, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от ***, пълномощник – ***сумите, както следва: сумата 101,70 лв представляваща главница за периода 01.12.2014г.- 01.01.2014г и за сумата  30,15 лв  представляваща лихва за забава за периода 03.02.2015г.-  01.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,  за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.271/2018г по описа на ПлРС.

         ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от ***, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ********* против Б.К.П., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК с  петитум да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 718,21 лв главница за периода 01.01.2015г.- 30.11.2017г., както и лихва в размер на 117,98 лв за периода 01.01.2015г.- 01.01.2018., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното и изплащане, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения иск.

         ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Б.К.П., ЕГН **********, адрес: ***   да заплати на *** гр.***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законен представител  ***сумата  29,29 лв представляваща деловодни разноски направени в  исковото производство.

         ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК Б.К.П., ЕГН **********, адрес: ***   да заплати на ***, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********  представлявано от ***сумата 8,16лв представляваща направени разноски по компенсация в заповедното производство.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.    РЕШЕНИЕТО в частта,        с която е прекратено производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалаване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му.

         УКАЗВА , че на осн. чл. 61 ал.2 от ГПК  по време на съдебната ваканция – 15.07-01.09 и официалните празници за страните сроковете спират да текат.          

           

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: