№ 252
гр. Н., 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100634 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от
които първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването
на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № 297/22г. на НПРС срещу ответника А. Д. С.
от гр. Н., както следва:
1/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 60,88 лв.
представляваща задължения по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „147“;
2/ иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 93,94 лв. за неустойка за
предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „147“;
3/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 68,77 лв.,
представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „685“;
4/ иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 91,72 лв. за неустойка за
предсрочното прекратяване на по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „685“.
Така предявените искове са общо четири, за които се дължат държавни такси от 200
лв.и същите са платени в пълен размер.
1
Исковете са спрямо ответника А. Д. С. от гр. Н., която е уведомена за издадената
заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че по силата на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „147“ от *** г. между ищеца и ответника, при месечна
абонаментна такса от 29,99 лв. за срок от 24 месеца, който след изтичане на срока се
трансформира в безсрочен с месечна вноска от 33,99 лв.
Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал
предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, към
ищеца, за периода от *** г. до *** г., съгласно издадените фактури в общ размер от 60,88лв.
с ДДС.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради
което той е прекратен и е начислена неустойка в размер на 93,94 лв.
Ищецът сочи, че между него и ответника е сключен на *** г. договор за мобилни
услуги за предпочетен номер с последни цифри „685“ за срок от 24 м. при абонаментна такса
от 29,99 лв., който след изтичането на срока се трансформира в безсрочен при месечен
абонаментен план от 33,99 лв.
Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал
предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, към
ищеца, за периода от *** г. до *** г., съгласно издадените фактури в общ размер от 68,77лв.
с ДДС.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради
което той е прекратен и е начислена неустойка в размер на 91,72 лв.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че
вземанията по заповедта за изпълнение за сумите от 60,88 лв. представляваща задължения
по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три
цифри „147“; 93,94 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по договор за
мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“;
68,77 лв., представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „685“; 91,72 лв. за неустойка за предсрочното
прекратяване на по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „685“, съществуват.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и
тези по заповедното.
Ответникът А. Д. С. от гр. Н. не е изпратила писмен отговор по иска. Същия е
2
запознат с неблагоприятните последици от неподаването на писмен отговор.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
297/22г., по което е издадена Заповед за изпълнение № *** г., с която длъжникът А. Д. С. от
гр. Н. е задължена да плати на „Теленор България” ЕАД, сумата от 315,30 лв., от които
185,65 лв. задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и
129,64 лв. задължения за минали периоди, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски от 25 лв.
държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез
залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за
установяване на съществуването им.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
първоначалният заявител „Теленор България“ ЕАД, сега с ново наименование „Йеттел
България“ ЕАД е сключил с ответницата договор за мобилни услуги с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „147“ от *** г., л. 6-12, между ищеца и ответника, при
месечна абонаментна такса от 29,99 лв. при първоначалния срок на договора за 24 месеца,
който след изтичане на срока става с месечна вноска от 33,99 лв.
Между страните по делото е сключен на *** г. договор за мобилни услуги за
предпочетен номер с последни цифри „685“ също за срок от 24 м. при абонаментна такса от
29,99 лв., който след изтичането на първоначалния срок се трансформира в безсрочен при
месечен абонаментен план от 33,99 лв.
Ищецът е представил фактури с №№ *** г. и *** г., с които са начислени
неплатените от ответника задължения. Съгласно приложените към всяка от фактурите
детайлни справки, л. 11 и л. 13, се установява, че във връзка с ползването на мобилен номер,
завършващ на последни три цифри „147“, за периода от *** до *** г. (фактурата на л.12-13)
има неплатени задължения в размер на 24,99лв. без ДДС или с вкл. ДДС в размер на 29,99
лв. (всъщност това е месечната абонаментна такса).
За същия период, по договора за мобилни услуги за предпочетен номер с последни
цифри „685“, неплатените задължения са в размер отново на сумата от 35,47лв. без ДДС или
с вкл. ДДС в размер на 42,56 лв.
Относно извлечението във фактурата за този тел.номер, следва да се посочи, че
абонаментния план при който е сключен договора от *** г. за мобилни услуги за
предпочетен номер с последни цифри „685“ е за срок от 24 м. при абонаментна такса от
29,99 лв., който след изтичането на първоначалния срок се трансформира в безсрочен при
3
месечен абонаментен план от 33,99 лв. Периода, за който е начислена сумата от 35,47 лв. е в
рамките на действие на стандартния абонаментен план от по 29,99 лв., т.к този срок изтича
на 12.03.2022 г., а сумата е за периода от *** г. до ***20 г.
Следователно ищецът неправомерно е начислил по – голяма от действително
дължимата сума за месечни абонаментни такси, вместо сумата от 29,99 лв. е начислил
сумата от 35,47 лв.
Съдът намира, че за посочения период, ответникът е дължал на ищеца за телефон с
последни цифри „685“ за периода от *** г. до ***20 г., сумата от 29,99 лв. с вкл. ДДС,
поради което не се дължи разликата над тази сума до посочения във фактурата размер от
35,47 лв. без ДДС или 42,56 лв.
От втората приложена фактура, която е за периода от *** до *** г. (фактурата на
л.10-11) се установява, че за мобилен номер, завършващ на последни три цифри „147“,
ответникът има задължения в размер на 24,99лв. без ДДС или с вкл. ДДС в размер на 29,99
лв. (всъщност това е месечната абонаментна такса).
За същия период, по договора за мобилни услуги за предпочетен номер с последни
цифри „685“, неплатените задължения са в размер отново на сумата от 24,99лв. без ДДС или
с вкл. ДДС в размер на 29,99 лв., което е отново размерът на месечната абонаментна такса.
Така се установява, че неплатените задължения по договор за мобилни услуги от ***
г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“ за периода от 25.02. до ***
г. е общо 56,05лв. без ДДС или 67,26 лв. с вкл. ДДС, а по Договор за мобилни услуги от ***.
с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“, задължението за периода от
25.02. до *** г. е 49,98 лв. без ДДС или в размер на 59,98 лв. с вкл. ДДС.
С оглед на размера на заявените от ищеца искове по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от
ЗЗД, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на последни три цифри
„147“ от *** г., се установяват задължения за 67,26 лв., но ищецът претендират само
60,88лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи
изцяло, като се признае, че вземането за претендираната и присъдена по заповедното
производство сума съществува.
Относно искът по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД, по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“ *** г. се доказват задължения
в размер на 59,98 лв. лв., но се претендират 68,77 лв., поради което съдът намира, че този
иск, следва да се уважи само за действително доказаната сума от 59,98 лв., и да се отхвърли
за разликата над нея до поискания от ищеца размер от 68,77 лв.
Относно двата иска за неустойки, по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата
от 93,94 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги
4
от *** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“ и по чл. 415 от ГПК
вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 91,72 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване на по
Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри
„685“, съдът установи следното:
Съгласно договор за мобилни услуги от дата *** г. с предпочетен номер завършващ
на последни три цифри „147“, на стр. 8/6, последен абзац л. 8 от ч.гр.д. № 297/22 г., а
относно договор за мобилни услуги от дата ***. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „685“,, на стр. 3/7, л. 19 от ч.гр.д. № 297/22 г., е посочено, че при
прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този
срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти.
В т.12 от заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД,
но не е посочена дата на прекратяването на всеки от договорите. Посочено, е че услугата е
деактивирана на 23.06.2020 г., договорът е прекратен и е начислена неустойка. В исковата
молба и в уточняващата такава по настоящето дело, ищецът също не е посочил дата на
прекратяване на договорите. Деактивирането на услугите не е равнозначно на прекратяване
на договорите.
Съгласно чл. 19б от ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, намиращи се на сайта на дружеството
https://www.yettel.bg/sites/default/files/terms_and_conditions_gsm-
umts_lte_telenor_ver26052017.pdf, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят, съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи
условия. Самото прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на
основание чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена правната възможност
Теленор България ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя,
когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и
т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с
едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените четири хипотези, като
относно посоченото твърдение за неплащане на дължими суми по договорите, приложимо
очевидно е това по б. „г“, когато е нарушил съществено или системно тези Общи условия.
Съгласно чл. 152, т. 23. „Системно нарушение” означава нарушение на задължение по тези
5
Общи условия или по индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в
продължение на 1 (една) година, а съгл. т.24 „Съществено нарушение” означава: 1.
нарушение на което и да е задължение по тези Общи условия или по индивидуален
договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение; или 2. действие или
бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна.
В конкретната хипотеза длъжникът е допуснал неплащане на по 2 месечни
неплатени вноски на абонаментни такси за всеки от телефонните номера за периода от *** г.
до *** г., а самото деактивиране на услугите е станало според посоченото в заявлението на
23.06.2020 г. за периода от 25.04 до 23.06.2020 г. няма начислявани абонаментни такси,
които да подлежат на плащане.
Следователно дори и да е налице неплащане на 2 поредни месечни вноски по
договорите за мобилни услуги, това не представлява основание за прекратяване на
договорите, поради изискуемото според ОУ неплащане на три или повече вноски.
Условията се отнасят за всеки от отделните договори, а не общо за всички. Не се сочи от
ищеца по делото и не се доказва от него наличието на евентуално втората предпоставка за
прекратяване на договорите, „действие или бездействие, с което значително се засягат
правата на другата страна“.
Сериозно засягане на интересите на ищеца не е налице, дори и по отношение на
незначително надвишаващата стандартния абонаментен план за тел.номер с последни цифри
„147“, сума от 6,07 лв. без ДДС и това само по себе си не е било основание за прекратяване
на договора и деактивирането му.
По отношение на самото прекратяване, което бил извършил ищецът, той не твърди и
не сочи, да е извършвал писмено уведомяване на длъжника за извършеното от него
прекратяване на договорите. Съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други
разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване се извършва чрез
един от следните начини: – писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; – по факс; –
чрез електронна поща; – с кратко съобщение (SMS); – чрез повикване към потребителя; –
чрез медиите; – чрез публикация на интернет страницата на Теленор – www.telenor.bg.
Предивд наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване на
договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, то очевидно
самото уведомяване за прекратяването следва да се извърши писмено.
В „индивидуалния договор“ за мобилни услуги и за двата мобилни номера, липсва
разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за
него.
Дата на прекратяване на договорите не се сочи и в самото заявление.
Съдът намира, че сключените между страните по делото договори за мобилни услуги
на описаните предпочетени номера, не са индивидуално сключени договори, а напротив
такива с предварително установени в полза на заявителя клаузи, които дори не
6
кореспондират и с приложимите към тях ОУ. Декларираното съгласие от длъжника, че е
съгласен и с приложимите към съответните договори ОУ не отменя задължението на
доставчика на мобилни услуги да изпълни задълженията си по ОУ, касаещи предсрочното
прекратяване и разваляне на договорите и писменото уведомяване на длъжника за това.
Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени,
разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Поради това, че се касае за писмени договори, то и изявлението за
прекратяването им, респ. едностранното им разваляне, следва да е в писмена форма и да е
достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Претендираните от заявителя
неустойки излизат от своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още
повече, че и на основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят
дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В този
смисъл, посоченото в договорите за мобилни услуги не съответства на посоченото в ОУ към
тях.
В смисъла на гореизложеното, клаузата в договорите за мобилни услуги относно
заплащането на неустойката се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. т.5 и
т. 19, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като: 5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Поради установяването на неравноправност на клаузата относно неустойката за
прекратяване на договорите, също неравноправна се явява посочената във всеки от
договорите добавка към нея, приравнена също на неустойка. Съгласно посоченото в
договорите „в допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора.
Съдът съобрази и това, че стандартните абонаментни такси по двата сключени с
ответницата договори са при цена от 24,99 лв. без ДДС, и с вкл. ДДС от 29,99 лв., при което
и размерът на евентуалните неустойки, в случай, че такива се дължаха на законно основание
би бил 74,97 лв., а не както претендира ищецът съответно 93,94 лв. по първия договор и
91,72 лв. по втория.
Съдът намира, че е налице накърняване на добрите нрави, поради което исковете по
чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за неустойки, равняващи се на тримесечни абонаментни
такси без ДДС, по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „147“ за сумата от 93,94 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване
и по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на последни три
цифри „685“ за сумата от 91,72 лв. за неустойка за предсрочното прекратяване, са
неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло. В този смисъл са и
постановените от въззивните съдилища съдебни актове - Решение № 162 от 2.09.2022 г. на
7
ОС - Л. по в. гр. д. № 239/2022 г., Решение № 796 от 10.06.2022 г. на ОС - П. по в. гр. д. №
1115/2022 г., Решение № 140 от 8.06.2022 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 160/2022 г., Решение №
113 от 19.05.2022 г. на ОС - Ш. по в. гр. д. № 48/2022 г., Решение № 260087/21.04.2021 г. по
в.гр.д. № 63/2021 г.на ОС Ш., Определение № 714 / 08.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 346/2022 на
Окръжен съд – Ш. и Определение № 469/15.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 206/2022 г. на Окръжен
съд – Ш. и мн. др.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
175лв. за държавна такса.
Освен тях ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
360лв.
Ищецът е платил общо 535 лв.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Исковите претенции, за които са направени посочените разноски са в общ размер на
315,31лв., от тях признати от съда за основателни са 120,86 лв. Пропорционално на
уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ размер на 205,07лв.и да се
отхвърлят за разликата до 329,93 лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 25лв. за
ДТ и 360лв. възнаграждение за юрисконсулт. Общо разноски в размер на 385лв.
Претенциите на ищеца следва да се уважат пропорционално на уважените вземания.
Пропорционално на уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ размер на
147,57 лв.и да се отхвърлят за разликата до 385лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
8
чл.79 от ЗЗД, спрямо А. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че вземането на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
за сумата от 60,88 лв. (шестдесет лева осемдесет и осем ст.), неплатени абонаментна такса,
използвани далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от *** г. с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д.
№ 297/22г. на НПРС – 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо А. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че вземането на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
за сумата от 59,98 лв. (петдесет и девет лева деветдесет и осем ст.), неплатени абонаментна
такса, използвани далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от ***. с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д.
№ 297/22г. на НПРС – 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата над установения размер до сумата
от 68,77 лв.
Отхвърля иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу А.
Д. С. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, за установяване съществуването на вземане за
сумата от 93,94 лв. (деветдесет и три лева деветдесет и четири ст.), неустойка за
предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „147“, за което е издадена Заповед за изпълнение
№ *** г. по ч.гр.д. № 297/22г. на НПРС.
Отхвърля иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу А.
Д. С. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, за установяване съществуването на вземане за
сумата от 91,72 лв. (деветдесет и един лева седемдесет и две ст.), неустойка за предсрочното
прекратяване на по Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „685“, за което е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №
297/22г. на НПРС.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Н.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., направените по делото разноски в размер на 205,07лв.
(двеста и пет лева и седем стотинки), като отхвърля искането за разликата до
претендираната сума от 329,93 лв. (триста двадесет и девет лева деветдесет и три ст.)
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, А. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 147,57 лв. (сто четиридесет и седем лева
петдесет и седем ст.), представляваща разноски, направени по заповедното производство по
ч.гр.д. № 297/22г., като отхвърля искането за разликата над присъдения размер до поискания
от 385лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 297/22г.
по описа на НпРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
10