Р Е Ш Е Н И Е
№ 260108
гр. Нови пазар, 05.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1098 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК по чл.92, ал.1 от ГПК с цена на иска 143,37 лв., от страна на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК205680303, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.и пълномощник по делото адв. В.Г.от *АК,съд. адрес:***, против ответницата Л.В.М. ***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че предявява
исковете, като се легитимира като ищец с договор за цесия от ***г., сключен
между нея и „С.Г.Груп“ ООД, което дружество било цесионер по договор за цесия
от ***г., с прехвърлител на вземането „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД. Между кредитора „БТК“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги. На ***г. било подписано допълнително
споразумение, като абонатът избрала да ползва тарифен план VIVACOM Net&Call
НL с месечна абонаментна такса 29,99 лв. с ДДС, като добавила и услуга
+BG&Europe L, с месечна абонаментна такса 17,80 лв. с ДДС. Предоставените
услуги били отчитани по клиентски номер 14147680001. Абонатът употребила и не
заплатила мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца -
юли, август и септември 2017 г. Това обусловило правото на оператора да
прекрати едностранно договора по силата на чл.50 от ОУ във вр. с чл.43, т.1.
Била издадена на ***г. крайна фактура №***,
с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната. Самата сума от 143,37 лв. представлявала сбор от трикратния размер на
месечните абонаментни такси по всеки тарифен план.
Ищецът заявява още, че договорите за цесия породили своите правните последици между страните. Освен качеството на цесионер, ищецът действал и като пълномощник на цедента по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Към исковата молба ищецът приложил уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, с което се уведомила длъжника от името на мобилния оператор за цесията от ***г. и като цедент от ***г. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в РС-Нови пазар било образувано ч.гр.д. №752/2020 г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Така се появил правният интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск, с който моли съдът да признае за установено спрямо ответницата, че дължи 143,37 лв. – главница, представляваща неустойка по договора от ***г. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати направените разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответницата не е намерена на постоянния си и настоящ адрес. На разноски на ищеца ѝ е назначен определения от ШАК особен представител - адв. И.Х. от същата колегия. В депозирания в срок отговор на исковата молба искът е определен като допустим, но неоснователен. Особеният представител счита, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършените цесии, както и че уведомяването не може да бъде валидно, ако е осъществено чрез особен представител на страната. Освен това счита, че уговорената неустойка създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа на справедливост. Мобилният оператор би получил при предсрочно прекратен договор имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя услугата. Затова счита уговорката за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави. С тези аргументи се моли искът да бъде отхвърлен. Не са посочени доказателства и не са направени доказателствени искания.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор относно факта на сключения договор за далекосъобщителни услуги, параметрите на договора и факта на прекратяването му.
По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: месечни сметки №*** от ***г. и №*** от ***г.; кредитна сметка №*** от ***г.; общи условия на договора между БТК АД и абонатите на услуги, продоставяни чрез обществената фиксирана електронна мрежа на дружеството; договор за прехвърляне на вземания от ***г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД; Договор *** от ***г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД; извлечение от приложение №1 към договора за цесия от ***г. по отношение на ответницата; уведомление за цесия; пълномощни; потвърждение за прехвърляне на вземания; декларация от ***г. от ответницата за запознаване и получаване на общи договорени условия на „БТК“ ЕАД за лизинг на устройства и допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от ***г. Приложено е по делото и ч.гр.д. №752/2020 г. по описа на РС – Нови пазар От така представените по делото документи съдът счита за безспорно установено наличието на договорни отношения между страните по делото по повод предоставени от „БТК“ ЕАД на ответницата електронни съобщителни услуги. На ***г. страните са сключили допълнително споразумение към договор за мобилни услуги /неприложен/, с което са договорили нов абонаментен план VIVACOM Net&Call НL с месечна абонаментна такса 29,99 лв. с ДДС и добавена услуга +BG&Europe L, с месечна абонаментна такса 17,80 лв. с ДДС. Срокът на това допълнително споразумение е 24 месеца, дата на изтичане на срока на споразумението е 30.07.2017 г. Посочено е в споразумението, че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока, по искане или вина на абоната, включително и при неплащане на дължими суми, той да дължи неустойка, като максималният й размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти за услугите, без отстъпка. Абонатът и настояща ответница се е съгласила, след изтичане на този минимален 24 месечен срок, ако не е отправила писмено 30 дневно предизвестие за прекратяване на споразумението, то да продължи при същите условия, като след това то може да се прекрати с 30 дневно писмено предизвестие, без да се дължат неустойки. Със споразумението е взето устройство на лизинг, като съществува договореност и по отношение на него, както и ответницата се е съгласила и получила общи условия на „БТК“ ЕАД във връзка със стоки на лизинг на устройства. Декларирала е запознаване и приемане от ОУ на БТК за електронни съобщителни услуги за абонатите на електронни съобщителни услуги.
За периода от ***г. до ***г. ответницата е ползвала услуги, съгласно споразумението. За месеците 7/2017 г., 8/2017 г. и 9/2017 г. не постъпило плащане при ищеца на ползваните услуги.
С договор за цесия от ***г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като цедент и „С.Г.Груп“ ООД, като цесионер, цедентът се е задължил периодично да прехвърля на цесионера вземания, произтичащи от договори, описани в приложение №1 срещу определена цена, като е прехвърлено и вземането спрямо ответницата. След това с договор за цесия от ***г. „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило вземания на настоящия ищец, описани в Приложение №1 към договора за цесия, сред които и вземането спрямо ответницата. Цесионерите и по двата договора са се задължили да уведомят длъжниците, чиито вземания се прехвърлят за факта на цесиите.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото доказателства. Въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Без съмнение ответницата и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са били в договорни отношение по повод ползвани от ответницата електронни съобщителни услуги. По този договор от страна на ответницата е налице неизпълнение, доколкото тя не е извършила три поредни месечни плащания, което е породило правото от нея да бъде претендирана неустойка, съобразно клаузите по договора и общите условия на БТК. С исковата молба се претендира неустойка по сключеното споразумение от ***г. поради предсрочното му прекратяване, в размер на 143,37 лева, която сборна сума представлява три месечни абонаментни такси по 29,99 лв. с ДДС по абонаментен план VIVACOM Net&Call НL и три месечни абонаментни такси 17,80 лв. с ДДС по абонаментен план добавена услуга Net&Call НL. Съгласно клаузите на сключеното между страните споразумение, при прекратяването му преди изтичането на уговорения между страните срок, по искани или вина на абоната, включително и при неплащане на дължими суми, той дължи неустойка на „БТК“ ЕАД, в размер на всички месечни абонаментни цени, включително и тези за допълнителни услуги, за с които договорът се прекратява, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок. Неустойката обаче в максимален размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти за услугите. Следователно условие, за да възникне вземането за неустойка е договорът, в случая допълнителното споразумение от ***г. да е прекратено по вина на ответницата. В настоящия случай съдът счита, че е налице такова прекратяване. Липсват данни за отправено предизвестие към ответницата за прекратяването, но фактът на прекратения договор не е спорен между страните. Предвид това съдът счита, че претенцията за неустойка е доказана по основание и размер. Също така съдът счита за доказан факта на договорите за цесия. Същите са породили своите правни последици между страните. В случая ищецът е действал и като пълномощник на цедента по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Приложено е уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, с което е уведомена ответницата от името на мобилния оператор за цесията от ***г. и като цедент от ***г. Затова съдът приема, че настоящият ищец е придобил правата върху претендираните вземания. Относно уведомяването на ответницата за извършената цесия следва да се има предвид следното: Няма данни уведомлението, изпратено от ответницата да е било получено от нея. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и връчено му чрез назначен особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Предвид това съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответницата, изразено в отговора на исковата молба, че цесиите не пораждат правното си действие след като са съобщени на ответницата с предявяване на исковата молба и то чрез особения й представител.
Предвид
гореизложеното и приемайки предявената претенция за неустойка за основателна и
доказана, съдът счита, че следва да признае за установено, че ответницата дължи
на ищцовата страна сумата общо от 143,37 лв., представлявала сбор от две
претендирани неустойки, всяка в трикратния размер на месечните абонаменти, за
предсрочно прекратяване на споразумението по вина на абоната.
По отношение на разноските: При този изход на делото принципно на ищцовото дружество се дължат направените разноски, както в настоящото производство, така и в заповедното. Но при направена служебна проверка в деловодната програма на съда се установява, че ищцовата страна - заявител в заповедното производство, вече е предявила претенции /заявление по чл.410 от ГПК/ спрямо същата ответница на същото основание – споразумение от ***г., сключено с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, по което е било образувано ч.гр. д. №630/2020 г., по което е издадена заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми за главница и мораторна лихва. Присъдени са също и разноски –заплатена от заявителя държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 180 лв. По това, първо по време дело, не е претендирана сума за неустойка по договора. В подаденото до съда заявление по чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №752/2020 г. на НпРС искането е за присъждане само на неустойка, но и за заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 180 лв., платено на основание договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че претендирането в отделно производство на сумата за неустойка, подчинена на същия договор, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №630/2020 г. на НПРС, е допустимо и изцяло от волята на заявителя зависи дали да претендира всичките си вземания със завеждане на едно производство, или с отделни. Всъщност в случая по първото дело заявителят е петендирал част от вземанията си по договора, но това не е посочено изрично от него. Съдът констатира обаче, че този подход за претендиране на вземания /в отделни производства/ заявителят е приложил в множество случаи, което превръща поведението му в практика, която очевидно не се дължи на пропуск, а е целенасочено избран подход. Процедирайки по този начин заявителят претендира още веднъж разноски, което води до неоснователно натоварване на задълженията на длъжника, тъй като повторно от него се претендират разноски. Предвид това съдът счита, че относно искането за разноски /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №752/2020 г. на НпРС, претенцията следва да се отхвърли, тъй като вече са присъдени в пълен размер и повторното им присъждане би довело до облагодетелстване на ищеца и увреждане на ответницата и този подход на заявителя /ищец/ би представлявал не начин за упражняване на права, а за злоупотреба с права. Ето защо, искането за присъждане на направени разноски в заповедното производство от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли, като бъдат присъдени само направените в настоящото установително производство разноски от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.В.М. с ЕГН:********** *** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК205680303, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.и пълномощник по делото адв. В.Г.от *АК,съд. адрес:*** сумата общо от 143,37 лв. /сто четиридесет и три лева и тридесет и седем ст./, представляваща сбор от две неустойки, всяка в трикратен размер на месечните абонаменти по договор – споразумение от ***г., сключено между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Л.В.М..
ОСЪЖДА Л.В.М. с ЕГН:********** ***
да заплати на„ЮБЦ“ ЕООД, с
ЕИК205680303, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Триадица,
бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.и пълномощник по
делото адв. В.Г.от *АК,съд. адрес:***, направи по настойщото дело разноски от 25 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна
такса и 180 лв. /сто и осемдесет
лева/ адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК205680303, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.и пълномощник по делото адв. В.Г.от *АК,съд. адрес:***, за присъждане на разноски по ч.гр.д. №752/2020 г. на НпРС от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: