Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 13 с-в в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при участието
на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7734 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Искът
е предявен от П.М.С., ЕГН **********,*** чрез адв. Е.В. против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за осъждането на последната да заплати претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди в размер на 103 800 лв., от които
96 000 лв. неимуществени вреди и 7 800 лв. имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 04.06.2020г., произтичащи от водено срещу него
наказателно производство, по което същия се явява оправдан с влязла в сила
присъда на наказателния съд.
Ищецът
твърди, че на 23.03.2012г. Специализираната прокуратура е образувала ДП №
Б-12/2012 на ГД-БОП-МВР, преномерирано на ДП №137/2013 на ГД „НП“,
преномерирано на ДП №46/2015 на ГД-БОП-МВР, по което му е било повдигнато
обвинение в квалифициран рекет по чл.213а, ал.3, т.3, пр.2 вр. с ал.2, т.4 от НК/наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода/ и обвинение в участие в
организирана престъпна група по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК/наказание
от 3 до 10 години лишаване от свобода/. Впоследствие с влязла в сила на 04.06.2020г.
Присъда от 15.11.2017г. по НОХД № 171/2016 г. на СпНС и Въззивна присъда №
12/10.04.2019г. по ВНОХД № 99/2018г. по описа на АСпНС, като делото е
приключило окончателно с Решение № 50/04.06.2020г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД №
125/20 ищецът П.С. е оправдан на всички инстанции.
Твърди,
че спрямо него са налице незаконосъобразни действия от страна на ответника
изразяващи се в образуване на досъдебно производство, повдигане и предявяване
на обвинение, внасяне на обвинителен акт в съда, поддържане на обвинението пред
първоинстанционния съд и протестирането на оправдателната присъда, респ. на
въззивната присъда, в резултат на което се развило въззивно, съответно
касационно производство. На следващо място поради констатирани от съдилищата
пропуски на прокуратурата се стигало до многократни прекратявания на съдебното
производство и връщане на делото за отстраняване на тежки процесуални
нарушения. Последното обстоятелство било констатирано в мотивите на ВКС, според
който съдебното производство е прекратявано 3 пъти и делото е връщано на СпП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза.
Според
ищеца общата продължителност на воденото срещу него наказателно производство
възлиза на 8 години, 2 месеца и 12 дни, като вредите/имуществени и
неимуществени/, които търпи датират от 26.04.2012г. до постановяването на
окончателното решение на ВКС. В тази връзка излага, че продължителността на
производството нарушава правото му на справедлив процес проведен в разумен
срок. Той твърди, че към цитираната дата, видно от публикации в медийното
пространство, е имало арести на негови колеги, служители в „С.Е.“ ЕООД, в която
фирма той работел по трудов договор на щатна длъжност „Инкасатор“. Поради
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ на част от колегите му,
ищецът, в продължение на месеци, изпитвал опасения, че във всеки един момент
той също може да бъде задържан от органите на реда, въпреки че бил изцяло
наясно със своята невинност. Оповестяването на дружеството, в което работел,
както и имената на неговите колеги в медийното пространство, от страна на
прокуратурата, създало изключителни неудобства за ищеца в професионален и личен
план, тъй като му се налагало непрестанно да отговаря на въпроси относно
воденото наказателно производство срещу него и колегите му.
Твърди,
че дадената медийна гласност на случая е довела до уронване на авторитета му и
допълнителни негативни изживявания, включително до дистанциране на част от
обкръжението му. Вследствие на водения наказателен процес семейните му и
роднински отношения били поставени под изключително напрежение, което довело до
емоционална реакция от негова страна изразяваща се в чувство на душевен
дискомфорт, гняв, безсилие и възмущение. В резултат на всичко се твърди, че
общото му душевно състояние било влошено, като изпитвал потиснатост, лошо
настроение, била намалена работоспособност му, както и била влошена
комуникацията с хората около него. Всичко това рефлектирало и върху бизнеса му,
тъй като някои ключови клиенти започнали да странят от него и да го избягват –
не отговаряли на телефонните му повиквания и имейлите му. Излага също и че му е
извършена полицейска регистрация. Справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди ищецът оценява на 96 000 лв., ведно със законната
лихва от 04.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като претендира
същите да му бъдат заплатени.
Освен
претърпените неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно
производство, ищецът твърди че е претърпял и имуществени такива изразяващи се в
направени от него разноски за пътуване по маршрута Варна/където работи и живее/
до София /където следвало да се явява за съдебни заседания и ПСД/ и обратно.
Броят на пътуванията, които П.С. твърди, че е осъществил с личните си
автомобили ФОРД МОНДЕО и ФОРД ФИЕСТА е 28 пъти за явяване в съдебни
заседания/общо за трите инстанции по делото/ и 2 пъти за извършване на ПСД в
ГДБОП. Твърдените от него разноски по пътуването той изчислява на общо
7 800 лв., ведно със законната лихва от 04.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, от които 4 800 лв. разходи за гориво при изразходвани
2 400 литра със средна цена за литър гориво за периода от 2.00 лв., и
3 000 лв. овехтяване на личните му автомобили, които е ползвал за пътуванията.
Претендира
да му бъдат заплатени и направените по делото разноски.
Ответникът
– ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в подадения отговор на исковата молба
оспорва искът по основание и размер.
Твърди,
че исковата претенция е неоснователна и недоказана поради липса на представени
от ищеца доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
претърпените от него вреди и участието му като обвиняем в наказателното
производство.
На
следващо място се излага, че продължителността на воденото срещу ищеца
наказателно дело не е 8 години, 2 месеца и 12 дни/както той твърди/, а е
по-кратка. Това обстоятелство се обосновава с твърдението, че първоначално ДП
било образувано срещу колеги на П.С., и съответно за периода от образуването на
ДП до предявяването на обвинение или извършването на някакви действия по
разследване срещу него не следва да се носи отговорност за вреди.
Излага
се също, че липсват каквито и да е доказателства срещу ищеца да е прилагана
мярка за неотклонение „задържане под стража“ или каквато и да е друга форма на
принуда.
На
следващо място се оспорва и че Прокуратурата следва да бъде ангажирана с
отговорност за извършената на ищеца полицейска регистрация, доколкото това е
правомощие на МВР.
Искът
се оспорва и по размер, като се твърди че търсената сума е прекомерна и не
съответства на критерия за справедливост дефиниран в чл.52 от ЗЗД.Оспорва се и
доводът на ищеца, че при определяне размера на обезщетението следва да се
отчете нарушеното му право на справедлив процес в разумен срок. Излага се, че
това е самостоятелно основание за иск по чл.2б от ЗДОВ, но дори и при предявен
такъв той би бил недопустим поради липса на доказателства за изчерпване на
възможността по чл.8 от ЗДОВ.
Според
ответника неоснователна и недоказана се явява и претенцията за претърпените
имуществени вреди, тъй като не са ангажирани никакви доказателства, че
твърдените разходи са реално направени.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, съобразно събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
От
приетия като доказателство по делото Констативен протокол с Изх. № РС-20-187 от
12.10.2020г. издаден от Инспекторат към ВСС се установяват следните факти:
На
23.03.2012г. е образувано ДП № Б-12/2012г. по описа на ГД БОП, пр .пр. №
389/2012г. на СП срещу неизвестни извършители за престъпление по чл.321, ал.3,
вр. ал.2 от НК.На 11.04.2012г. и 23.04.2012г. служители на ГДБОП са извършили
оперативно-издирвателни дейности по установяване на адрес и мобилни телефони на
7 лица, сред които и ищеца П.С..Със съдебно определение от 23.04.2012г. СпНС е
разрешил извършването на ПСД – обиск и изземване на вещи от П.С., като същите
са извършени на 24.04.2012г.
На
24.04.2012г. са повдигнати първите обвинения и са задържани няколко лица, сред
които П.С. не фигурира.
Срещу
П.С. на 17.12.2012г. са повдигнати обвинения за престъпления по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.143, ал.1, пр.1 от НК.
На
16.04.2013г. СП е внесла първия обвинителен акт в СпНС, въз основа на който е
образувано НОХД № 550/2013г. по описа на СпНС, 12 състав.
С
разпореждане от 30.04.2013г. съдът е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на СП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
С
постановление от 28.06.2013г. наблюдаващия прокурор превъзлага разследването на
разследващ полицай от ГД „НП“, където разследването е заведено под нов номер –
ДП 137/2013г. по описа на ГД „НП“, пр. пр. № 389/2012г. по описа на СП.
На
29.07.2013г. на П.С. са предявени нови обвинения.
С
постановление от 15.08.2013г. наблюдаващият прокурор частично е оттеглил
обвиненията спрямо П.С. по чл. 321, ал.3, пр.3 от НК и това по чл.143, ал.1 от НК.
На
12.11.2013г. СП внася новия обвинителен акт в СпНС срещу обвиняемите лица, сред
които е и ищеца, въз основа на който на 13.11.2013г. е образувано НОХД №
1453/2013г. по описа на СпНС, 12 състав.
С
разпореждане от 20.11.2013г. съдът е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на СП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Делото е върнато на СП на 03.02.2014г.
На
06.06.2014г. на П.С. са предявени нови обвинения, на която дата той е и
разпитван.
С
постановление от 07.07.2014г. СП частично е прекратила наказателното
производство спрямо П.С. за престъпленията по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с
ал.2 от НК и чл.213а, ал.3, т.3 от НК. Цитираното постановление в последствие е
било отменено от САП с постановление от 12.02.2015г., като последното е било
потвърдено с постановление от 05.03.2015г. на ВКП.
Чрез
постановление от 23.03.2015г. наблюдаващия прокурор превъзлага разследването на
ГД БОП, като ДП производство е преименувано на ДП № 46/2015г. по описа на ГД
БОП, пр. пр. 389/2012г. по описа на СП.
На
07.09.2015г. СП е внесла обвинителен акт в СпНС, въз основа на който на
08.09.2015г. е образувано НОХД № 1115/2015г. по описа на СпНС, 12 състав.
С
разпореждане от 10.09.2015г. съдът отново е прекратил съдебното производство и
е върнал делото на СП за отстраняване на нарушения на процесуалните правила.
На
22.01.2016г. СП е внесла нов обвинителен акт в СпНС, въз основа на който е
образувано НОХД № 171/2016г. по описа на СпНС, 12 състав.
От
приложена Справка за съдимост от 03.02.2016г. се установява, че към посочената
дата П.С. не е бил осъждан.
Видно
от ПРИСЪДА от 15.11.2017г. на СпНС, 12 състав, по НОХД № 171 по описа на СпНС
за 2016г. ищецът П.С. е признат за невинен по повдигнатите му обвинения по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 НК и чл.213а, ал.3, т.3, пр.2, алт.3 вр. с
ал.2, т.4 вр. с ал.1 НК. Постановената Присъда, в частта в която П.С. е признат
за невинен, е потвърдена с ПРИСЪДА № 12 от 10.04.2019г. на АСпНС, първи
въззивен състав, постановена по ВНОХД №99 по описа на АСпНС за 2018г., както и
от РЕШЕНИЕ № 50 от 04.06.2020г. на ВКС, първо нак. отд. по н.д. № 125 по описа
за 2020г./всички приложени по делото – л.10-31 по делото/. Присъдата е влязла в
сила от 04.06.2020г.
От
приложените снимки от електронни публикации на страниците на Апелативна
специализирана прокуратура, Нова телевизия и „Фрог нюз“ се установява, че
воденото наказателно производство е получило медийна гласност, като публично са
оповестени имената на С.С., Я. В.,К.В., М.Д., А.А., както и на фирмата „С.Е.“.
Сред цитираните в статиите имена не фигурира името на ищеца П.С..
От
приложена Справка за съдимост от 15.06.2020г. се установява, че към посочената
дата П.С. не е бил осъждан.
Видно
от Констативен протокол на инспектората към ВСС, общата продължителност на
воденото наказателно производство е 8 години, 2 месеца и 11 дни, като
продължителността на периода, в който П.С. е участник в него е 7 години, 5
месеца и 17 дни/от17.12.2012г. – датата на повдигането на обвинение спрямо него
– до 04.06.2020г. –дата на влизане в сила на оправдателната присъда/.
Според
констатациите на инспектората към ВСС, П.С. е спазвал добро процесуално
поведение, като последният не се е явил в 2 съдебни заседания – на
05.02.2016г./нередовно призован/ и на 24.02.2016г. /редовно призован/, а
неговият защитник не се е явил на 10.08.2016г.. Неявяването им не е била
единствената причина за отлагане на съдебните заседания. Общо проведените в
първа инстанция съдебни заседания са 22 /на 2 ищецът не се явява/, тези във
въззивна инстанция са 6 /явил се на всички/, а в касационна инстанция е
проведено 1 съдебно заседание /ищецът се явява/. Общо съдебните заседания, на
които П.С. се е явил в съдебна фаза са 27.
Видно
от приложената справка от ТР се установява, че П.С. е управител и едноличен
собственик на капитала на ТД „Ф.А.“ ЕООД.
От
приложено Уверение № 1-79574/2016-03-15 от Икономически университет – Варна се
установява, че П.С. е записан за летен
семестър на учебната 2015-2016г. в посочения университет. Към цитираната учебна
година е бил 1-ви курс на обучение по специалност „Икономика и търговия“.
От
заключението на вещото лице по изслушаната АТЕ,
което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, безпротиворечиво и
добросъвестно дадено се установява, че:
За
твърдените от ищеца 35 броя пътувания, които е осъществил от по маршрута
Варна-София-Варна за явяване пред органите по разследване и съда, общо
изминатото разстояние е 30 660 км./по 876 км. на курс/. Общо разходваните
средства за 35-те броя пътувания възлиза на 4 318, 37 лв., като сумата е
изчислена при съобразяване със средната цена на горивото за съответния на
пътуването период, изминатото разстояние, както и техническите специфики за
разход на гориво в градски и извънградски условия на двата автомобила, които
ищецът твърди че е използвал за пътуванията.
При
съобразяване със всички възможни разноски, които ищецът би могъл да извърши за
поддръжката на превозното средство за изминатия период, вещото лице изчислява,
че той би следвало да е направил разходи в размер на 962, 52 лв.
Общата
стойност на направените разноски за гориво, поддръжка, ремонт и експлоатация на
превозното средство вещото лице изчислява на 5 280, 89 лв./гориво –
4 318,37 лв. и 962,52 лв. поддръжка на МПС/.
Вещото
лице е извършило и алтернативно изчисление на цената на 35 броя пътувания по
маршрута Варна-София-Варна с автобус, като общата сума възлиза на 1 890,00
лв.
По
делото са изслушани показанията на св. Ю.К./приятел на ищеца/, от които се
установява, че воденото срещу П.С. наказателно производство се отразило
неблагоприятно на последния, като той се затворил в себе си, спрял да общува с
много хора, както и много хора се били отдръпнали от него. Наказателното
преследване рефлектирало и върху семейството му – от две години ищецът не
живеел със съпругата си. Свидетелят не е наясно доколко наказателното дело е
причина за раздялата им, но твърди че съпругата на П.С. споделяла на неговата,
че им е било трудно. В периода на производството ищецът имал и много сериозни
финансови проблеми, които били пряко свързани с обвинението, тъй като той имал
фирма, от която много партньори се отдръпнали поради свързването му с
осъществяване на нелегална дейност. Свидетелят споделя също, че П.С. е
осъществявал пътуванията си до София, във връзка с воденото производство, с
личния си автомобил ФОРД МОНДЕО, който впоследствие продал/поради финансовите
трудности/ и закупил ФОРД ФИЕСТА. Свидетелят твърди, че неведнъж се е случвало семейството
му да помага финансово на семейството на П.С., вкл. и покривайки разходите за
гориво. Свидетелят твърди, че дори след края на наказателното преследване П.С. е
неспокоен психически, несигурен в действията си, мнителен и притеснен нещо да
не се случи.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗОДОВ.
За
да бъде искът приет за основателен трябва да е налице следния фактически
състав: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение за извършване на
престъпление от частен характер, същият следва да е оправдан с влязла в сила присъда
на наказателния съд, да са налице претърпени вреди – имуществени и/или
неимуществени, между претърпените вреди и незаконното обвинение да е налице
причинно-следствена връзка.
На
първо място следва да бъде обсъдено направеното от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ възражение за липса на пасивна процесуална легитимация от нея за времето
от внасяне на обвинителния акт в съда до връщане на делото на органите на
ПРОКУРАТУРАТА, както и за фазата на съдебното следствие.
Безспорно
в настоящото производство пасивната легитимация следва да принадлежи на
ПРОКУРАТУРАТА, тъй като тя е органът повдигнал и поддържал обвинението в 3-те
съдебни инстанции, а също така с поведението си е основен виновник за
прекратяването на делото и връщането му обратно на досъдебната фаза, тъй като
тя на 3 пъти е допускала съществени нарушения на относимия процесуален закон,
които се явяват процесуална пречка за допускане до съдебно разглеждане.
По
предявената претенция за претърпени неимуществени вреди в размер на 96 000
лв., настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна поради
следното:
В
хода на делото бе прието за установено и доказано, че на ищеца П.С. са били
повдигнати обвинения по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 НК и чл.213а, ал.3,
т.3, пр.2, алт.3 вр. с ал.2, т.4 вр. с ал.1 НК, като същия е признат за невинен
с влязла в сила на 04.06.2020г. ПРИСЪДА от 15.11.2017г. на СпНС, 12 състав, по
НОХД № 171 по описа на СпНС за 2016г.
Според
трайната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав напълно споделя,
повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй
като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице,
както и неговите авторитет и достойнство - Решение № 204 от 26.10.2020 г. по
гр. д. № 4605 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
В
тежест на ищеца е да докаже, в случай че са налице, неимуществените вреди
надхвърлящи обичайните неблагоприятни последици, които той е претърпял
вследствие на незаконосъобразното обвинение, и причинно-следствената връзка
между тях и незаконосъобразното обвинение.
Твърдението
на ищеца, че е бил публично злепоставен поради разгласяването в медийното
пространство на факти и обстоятелства за воденото от прокуратурата разследване
са неоснователни. В хода на доказване по делото бе установено, че името на П.С.
не фигурира сред разгласената от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ информация
относно лицата срещу които са повдигнати обвинения. Въпреки, че името на дружеството,
в което той твърди, че е работил/липсват представени доказателства/, е медийно
разгласено, това обстоятелство не е в състояние да доведе/а и не е доказано/ до
прякото злепоставяне на ищеца пред неограничен кръг от хора, тъй като между фирмата
на неговия работодател и неговото име не би могло да се направи пряка
функционална връзка.
На
следващо място неоснователна и недоказана се явява и твърдяната неимуществена
вреда, изразяваща се в оттеглянето на ключови партньори от управляваното и
стопанисвано от ищеца търговско дружество/„Ф.А.“ ЕООД/, поради свързването му с
предявените обвинения в престъпление. В хода по доказване не бяха ангажирани
доказателства установяващи размера на претърпяната вреда, а също и причинната
връзка между нея и незаконното обвинение. На следващо място, дори и да са
налице подобни вреди, те не са от категорията на неимуществените, а още
по-малко са вреди претърпени лично от ищеца.
Неоснователна
се явява и въведената от ищеца претенция за претърпяна неимуществена вреда
вследствие на притесненията, които той е изпитал поради наложената мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на част от колегите му, тъй като той в
продължение на месеци е бил в очакване тя да бъде приложена и спрямо него/да
бъде задържан/. Правното очакване за реализиране на предвидена в НПК мярка по
принуда не може да съставлява претърпяна вреда. Това становище на настоящия
съдебен състав се подкрепя със следните аргументи: правното очакване на
субектите е част от тяхната вътрешна нагласа, относно вероятността и начина, по
който би се реализирал един ЮФ във времето и пространството, и като такова то
не е в състояние да повлияе на обективната действителност по такъв начин, че тя
да бъде изменена/правната последица реално да настъпи, досежно ЮФ да бъде
осъществен/. По общо правило правните очаквания са ирелевантни факти, тъй като,
както се посочи, те представляват вътрешна нагласа, представа на субекта за
реализирането на един или друг факт от действителността, и в това си качество
съставляват неосъществен все още ЮФ, който може и да не получи реализация. Посочените
аргументи потвърждават правната ирелевантност на правното очакване като ЮФ,
който да е в състояние да получи някаква юридическа значимост/правно значение
има единствено външно изразената, обективираната, воля на субектите/. Поради
гореизложеното, очакването което П.С. е имал, а именно да му бъде наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“ не може да съставлява претърпяна
от него неимуществена вреда, тъй като то не съставлява проявен в обективната
действителност ЮФ, а неправомерно поведение може да съставлява единствено
осъществено действие.
В
съответствие с въведения критерий за справедливост, по чл.52 от ЗЗД, при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав счита, че еквивалентната парична оценка на претърпените от П.С. вреди
възлиза на 9 000 лв.
поради следното:
Както
бе установено в хода на доказване по делото първото действие на органите по
разследването, с което е засегната правната сфера на ищеца/извършения обиск и
изземване/ е осъществено на 24.04.2012г.
Воденото
срещу П.С. наказателно производство е продължило 7 години, 5 месеца и 17 дни,
считано от 17.12.2012г. /датата на повдигането на обвинение спрямо него/ до
04.06.2020г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда/, като същото е
било прекратявано и връщано на органите на прокуратурата 3 пъти поради
съществени процесуални нарушения извършени от органите по разследването. Според
константната практика на ВКС, „когато като основание на иска по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период на
наказателното преследване, а съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ установи
допуснато нарушение на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, това предполага по-висок
размер на обезщетението“ -Решение № 40 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 2683 / 2019
г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. Въпреки направените в
Констативен протокол на Инспектората към ВСС изводи, че наказателното
производство е било осъществено в разумен срок, настоящият съдебен състав не
споделя това мнение. Обстоятелството, че делото е било прекратявано и връщано 3
пъти на СпП неизменно е довело до удължаване на необходимото време за
разглеждане и решаване на производството.
До това положение се е стигнало поради проявена небрежност от страна на
органите на прокуратурата, тъй като и трите пъти делото е прекратявано и
връщано за отстраняване на съществени процесуални нарушения допуснати в хода на
ДП. Поради изложените факти на ищеца се е наложило в по-продължителен от
необходимото период да търпи неблагоприятните последици от воденото срещу него
наказателно производство. Следва да се отчете и че чрез добросъвестното си
процесуално поведение в хода на разглеждането на обвинението пред съда, ищецът
не е допринесъл за неразумно дългия срок на производството. Той не се е явил на
2 от общо 29 проведени о.с.з., а неговия процесуален представител не се явява
на 1 от тях, като неявяването им не е била единствената причина за отлагане на
заседанията.
При
определяне на справедливия размер на паричното обезщетение следва да се отчете
и обстоятелството, че срещу П.С. са били повдигнати две обвинения, като и двете
са били за извършване на тежко престъпление по смисъла на чл.93, ал.1, т.7 от НК/ предвиденото наказание е наказание
лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна/.
На
следващо място, от дадените свидетелски показания бяха потвърдени въведените от
ищеца твърдения за влошеното му емоционално състояние вследствие на
повдигнатите му обвинения.
При
преценката за справедливо обезщетение е взета предвид също и личността на ищеца,
който не е осъждан, срещу него не са водени други наказателни производства,
семеен, родител, към 2015-2016г. е записал висше образование и се занимава с
обществено полезна дейност – управител и собственик на капитала на ТД.
Поради
гореизложеното настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение на
претърпените от П.С. неимуществени вреди сумата от 9 000лв.
В
останалата част до претендирания размер от 96 000 лв. претенцията е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По
предявената претенция за претърпени имуществени вреди в размер на 7 800 лв.,
настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна
до размер от 5280 лв.
Действително в хода на доказване по делото не бяха представени конкретни посмени доказателства установяващи, че
твърдените пътни разноски са реално осъществени.За тях е
категоричен обаче св.
Ю.К. и съдът кредитира
показанията му относно тези факти. По делото е установено,че ищецът е живеел в
гр.Варна и на 35 пъти е присъствал на съдебни заседания в съд в гр.София. Логично
е да се приеме,че му се е налагало да пътува за тези заседания,а според
свидетеля това е ставало с автомобил,при което разходите на ищеца според
изчисленията на експертизата са 5280 лв.,в който размер претенцията следва да
бъде уважена ,а над този размер отхвърлена като неоснователна.
Върху общия размер на обезщетението-14280 лв. следва да се начисли и
законова лихва считано от 04.06.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
С
оглед изхода на делото на ищеца се следват 14% от направените
в настоящото производство разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК, т.е. сумата от 282 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на П.М.С., ЕГН **********,*** чрез адв. Е.В. на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 9 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
от 5280 лв.-обезщетение за имуществени такива от незаконно обвинение в
престъпления
по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 НК
и чл.213а, ал.3, т.3, пр.2, алт.3 вр. с ал.2, т.4 вр. с ал.1 НК , за които е оправлан с влязла в сила на 04.06.2020 г. присъда
от 15.11.2017 г. по НОХД № 171/2016 г. на СпНС , ведно
със законната лихва върху тези суми
считано от 04.06.2020 г.
до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над уважения до претендирания размер за неимуществените вреди от 96 000 лв. и за имуществените над уважения до претендирания размер от 7 800 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на П.М.С., ЕГН ********** чрез адв. Е.В. направените в хода на
настоящото производство разноски в размер на 282 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: