Р Е Ш Е Н И Е
№ 260824
гр.Перник, 26.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти
състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01279 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
подадена от Т.К.П., ЕГН **********, чрез пълномощниците й адвокат Й.Д. и
адвокат М.Д. от САК, съдебен адрес ***
срещу „Гаранционен фонд” ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 с искане да бъде осъден
ответника да заплати на Т.К.П., ЕГН ********** общо сумата в размер на 8431,92лв. /осем хиляди
четиристотин тридесет и един/ лева, както следва 3 355,02 (три хиляди триста
петдесет и пет лева и две ст.) лв. - главница, представляващи обезщетение за
имуществени вреди за периода от 05.03.2016 г. до 13.12.2016 г. , ведно със
законната лихва върху вземането, считано от 01.01.2017 г. до окончателното
изплащане на обезщетението; 2 706,59 (две хиляди седемстотин и шест лева и
петдесет и девет ст.) лв. - главница, представляващи обезщетение за имуществени
вреди за периода от 11.01.2017 г. до 21.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху вземането, считано от 01.01.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението; 2 370,31(две хиляди триста и седемдесет лева и тридесет и една
ст.) - главница, представляващи обезщетение за имуществени вреди за периода от
08.01.2018 г. до 18.06.2018 г., ведно със законната лихва върху вземането,
считано от 01.01.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира разноски по делото, в т. ч. адвокатско възнаграждение.
Предявени са от страна на ищеца искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ.
Ищецът претендира суми в размер на 3 355,02 (три хиляди триста петдесет и пет лева и две ст.) лв. -
главница, представляващи обезщетение за имуществени вреди за периода от
05.03.2016 г. до 13.12.2016 г., ведно със законната лихва върху вземането,
считано от 01.01.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението; 2 706,59 (две хиляди седемстотин и шест лева
и петдесет и девет ст.) лв. - главница, представляващи обезщетение за
имуществени вреди за периода от 11.01.2017 г. до 21.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху вземането, считано от 01.01.2018 г. до окончателното
изплащане на обезщетението;2 370,31 (две хиляди триста и седемдесет лева и
тридесет и една ст.) - главница,
представляващи обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.01.2018 г. до
18.06.2018 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 01.01.2019
г. до окончателното изплащане на обезщетението на пострадалата при ПТП Т.П.. Ищцата твърди, че на 12.03.2011 г., около 22.00 ч., в гр.
Перник, И.И.М. управлявал мотоциклет марка „Хонда" с peг. № **** като на
кръстовището на ул. „Софийско шосе" с изход от път І-6, при посока на
движението към централната градска част, движейки се със скорост около 67.23
км.ч., при извършване на ляв завой изгубил контрол над управлението на
мотоциклета, който се приплъзнал към дясната част на пътното платно и се ударил
в десния бордюр на пътното платно. При този удар от мотоциклета паднала Т.П.,
която пътувала като пътник на мотоциклета. С влязла в сила присъда №
801/27.09.2011 г. по нохд № 1039/2011 г., М. е признат за виновен за извършено
от него престъпление по чл. 343, ал. 3, буква А, вр. ал. 1, буква Б, вр. чл.
342, ал. 1 НК. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила. Следствие на ПТП ищцата излага, че е получила
следните телесни увреждания: тежка телесна повреда, изразяваща се в ***, довела
до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; тежка телесна
повреда, изразяваща се в ***; тежка телесна повреда, изразяваща се в ***, довел
до *** на съществена част от ***; тежка телесна повреда, изразяваща се в ***,
довел до *** на същата, налагаща отстраняване на *** и представляваща реална
опасност от ***; средна телесна повреда, изразяваща се в *** на лявата бедрена
кост, която вече три години и половина не заздравява, поради ***; средна
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на ***, наложило оперативното му
отстраняване; средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на горното и
долно ляво ***; средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на ***;
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично отлепване на *** и
последващото й оперативно отстраняване; средна телесна повреда, изразяваща се
в ***, с последващи усложнения и оперативно отстраняване на ***; средна телесна
повреда, изразяваща се в продължаващи усложнения с *** на ***.
Сочи, че към датата на ПТП - 12.03.2011
г. по отношение на мотоциклет марка „Хонда" с peг. № *** не е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност", поради което пасивно
легитимиран да отговаря за причинените й вреди е Гаранционния Фонд. С Решение №
2853 от 18.04.2013 г., постановено по гр. дело № 2220/2013г., СГС е осъдил
Гаранционния Фонд да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер
на 200 000 лв. С влязло в сила решение № 2183 от 27.11.2013 г. на САС по гр.
дело № 2497/2013 г. по описа на САС, 7състав, е потвърдено решението на СГС. Тъй като
присъденото обезщетение по гр. дело № 2220/2012 г. по описа на СГС обхваща
неимуществените вреди, които ищцата е търпяла за периода от настъпване на ПТП
до приключването на устните състезания пред първоинстанционния съд, то тези
болки и страдания, които ищцата търпи от 21.03.2013 г. насам не са обхванати от
обезщетението, което й е присъдено и изплатено. Ето защо доверителната ми
предяви нова доброволна претенция, а впоследствие и искова молба пред СГС за
обезщетение на търпените от нея неимуществени вреди за периода от 21.03.2013 г.
до 17.04.2014 г., като бе образувано гр.д. № 12270/2014 г. по описа на СГС,
1-16 с-в. С Решение от 29.05.2017 г., СГС осъди Гаранционен фонд да заплати на
доверител- ката ми сумата от 50 000,00 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, под формата на ексцес, дължими за периода 21.03.2013 г. до
08.08.2014 г. Така постановеното решение е обжалвано пред САС и по повод него е
образувано гр.д. № 4719/2017 г.
С Решение №
1279/23.05.2018 г., САС потвърди решението, постановено от СГС.
В исковата молба се поддържа, че към
настоящия момент, ищцата търпи нови болки и страдания. Подложена е на нови и
допълнителни инвазивни и неинвазивни манипулации, поради влошаване на
здравословното й състояние - ***, *** на вътрешни органи, довели до влошаване
на жизнените й функции. Поради това й състояние, се налага постоянно да се
набавят нови медикаменти и медицински консумативи, без които поддържането
на жизнените й функции е немислимо.
Освен това във
всеки един ден от живота си Т.П. търпи неописуеми болки и страдания, които не
се повлияват от приеманите от нея болкоуспокояващи. От повече от седем години
тя приема най-различни болкоуспокояващи медикаменти, които са довели до
различни алергични реакции от страна на организма й. Това налага честата им
замяна с други медикаменти, като следва да се има предвид, че някои от тях
изобщо не повлияват на болките, които тя търпи, тъй като организмът й е привикнал
към тях.
Също така към
настоящия момент тя е прикована на легло
и не може да се движи и да се грижи сама за себе си, следователно е
неработоспособна. С оглед на това всичките разходи за медицински консумативи,
медикаменти и услуги се явяват непосилни за нея.
Ищцата сочи, че е заявила претенцията си за заплащане на обезщетение пред
Гаранционен фонд с молба с вх. № 24-01-452/11/14.03.2018г. за обезщетяване на
имуществени вреди, които е претърпяла следствие на ПТП. Въпреки това, с писмо с
изх. № 24-01-452/11/29.03.2018г. ответникът я е уведомил, че отказва
изплащането на обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е депозирал писмен отговор с който оспорва
предявеният иск като неоснователен, тъй като Гаранционен фонд вече е обезщетил нанесените на Т.П.
за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП от 12.03.2011 г.. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Счита, че претендираните от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в
закупуване на нови лекарства от 05.03.2016 г до 18.08.2018, не представляват
разходи, свързани с „влошаване на здравословното състояние” в сравнение със
състоянието, при което е било определено обезщетение за неимуществени вреди.
При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
което състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение.
В открито съдебно заседание от разстояние ищеца
редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната
искова претенция, като в първото по делото заседание е направил изричното
уточнение, че исковата претенция е единствено и само за имуществени вреди за
закопувани лекарства за периода от 05.03.2016г. до 18.06.2018г., като в
петитума са разбити по периоди за яснота и пригледност за лихвите. В
действителност имало в лошаване на здравословното състояние на ищцата но това
не било в предмета на исковата молба. Моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени
направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Счита за неоснователно възражението на ответника за настъпила погасителна
давност с оглед съдебната практика и разпоредбата на чл., 378, ал. 4 от КЗ били
категорични, че давност при ексцес тече
от датата на влошаване на здравословното състояние. Претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответника, в открито съдебно заседание от разстояние, редовно призован се представляват от надлежно
упълномощен представител, който оспорва предявената искова претенция при
подробно изложени съображение изложение в отговора. Сочи че
претендираните разходи не са от ексцес а са свързани с първоначалното решение.
Претендира разноски за внесен депозит за вещо лице 300.00лв. и 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от ГПК
Третото – лице помагач, конституирано на страната на ответника редовно призован, не се явява, представител не
изпраща.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Не се
спори по факта, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, се
установява, че по повод търпените от Т.П. вреди в следствие на ПТП –
12.03.2011г., за което И.И.М. е бил признат за виновен с Присъда №
801/27.09.2011г. по НОХД 1039/2011г. е бил предявен иск пред СГС. По предявени
иск е било образувано гр.д. № 2220/2012 г. по описа на СГС, 12 с-в, по което с
Решение № 2853 от 18.04.2013 г., СГС осъдил Гаранционен фонд да заплати на пострадалата
сумата от 200 000,00 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
търпените от нея неимуществени вреди, тъй като виновното лице не е управлявала
моторното превозно средство без валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. С Решение № 2183 от 27.11.2013 г., Софийският Апелативен Съд е потвърди
изцяло Решение № 2853, постановено от СГС, което като не е обжалвано е влязло в
законна сила. В последствие с Решение №
3724 от 29.05.2017г., постановено по гр.дело № 12270/2014г. по описа на СГС,
І-во ГО, 16-и състав, потвърдено с Решение № 1279 от 05/23/2018 г. по гр. дело
№ 4719 / 2015 година САС, Гаранционен фонд е бил осъден да заплати на
пострадалата сумата от 50 000.00 лв. представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, в резултат на влошаване на здравето, вследствие увреждания, причинени в резултат
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.03.2011г., под формата на
ексцес, дължими за периода 21.03.2013 г. до 08.08.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.04.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен.
С молба
вх. № 24–01–452/11 от 25.03.2016г. Т.К.П. е поискала от Гаранционен фонд с
оглед продължаващото й лечение да и бъдат изплатени разходи за периода от 05.03.2016
г. –21.03.2016г. на обща стойност 610.47 лв.
С молба
вх. № 24–01–452/11 от 01.11.2016г. Т.К.П. е поискала от Гаранционен фонд с
оглед продължаващото й лечение да и бъдат изплатени разходи за периода от
11.02.2014 г. –22.10.2016г. на обща стойност 2 115.64 лв.
С молба
вх. № 24–01–452/11 от 14.03.2018г. Т.К.П. е поискала от Гаранционен фонд с
оглед продължаващото й лечение да и бъдат изплатени разходи за периода от
16.02.2017 г. –23.02.2018г. на обща стойност 2 667.63 лв.
С писмо
изх. № 24–014–454/11/29.03.2018г. Гаранционен фонд след като разгледал
депозираната молба от Т.К.П. я е уведомил, че отказва изплащане на обезщетение по
щета рег. № 210230/08.11.2021г., за неимуществени вреди тъй като е изтекла
предвидената в чл. 197 от КТ ( отм.) вр. с чл. 110 от ЗЗД и чл. 378, ал. 2 от КЗ пет годишна погасителна давност.
От
приетото като неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р К.С. специалист по ортопедия
и травматология се установява, видно от приложените документи по делото, че вследствие
на ПТП – 12.03.2011г. ищцата, като пасажер на мотоциклет, е получила следните
увреждания: тежка телесна повреда, изразяваща се в ***. довела до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота; тежка телесна повреда,
изразяваща се в ***; тежка телесна повреда, изразяваща се в ***. довел до ***
на съществена част от ***; тежка телесна повреда, изразяваща се в ***, довел до
*** на същата, налагаща отстраняване на *** и представляваща реална опасност от
***; средна телесна повреда, изразяваща се в *** на лявата бедрена кост, която
вече три години и половина не заздравява, поради ***: средна телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на ***, наложило оперативното му отстраняване;
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на горното и.долно ляво, ***;
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на ***; средна телесна
повреда, изразяваща се в травматично отлепване на *** и последващото й
оперативно отстраняване; средна телесна повреда, изразяваща се в *** на
увредените меки тъкани, с последващи усложнения и оперативно отстраняване на ***;
средна телесна повреда, изразяваща се в продължаващи усложнения с *** на ***.
След
първоначално проведеното лечение, ищцата е провела последващи оперативни
лечения в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" ЕАД, на датите както следва: 12.06.2013
г. - отваряне и изрязване на нежизнените тъкани, 17.09.2013 г. - отваряне и
частично изрязване на нежизнената кост, 26.02.2014 г.- освобождаване на
срастванията на тъканите и поставяне на антибиотичен цимент, 16.07.2014г. -
изваждане на металния пирон, изрязване на ***, поставяне на пирон на
„Ендер" и антибиотичен цимент. 20.10.2014 г. - изрязване на фистулата и
отваряне на ***, изваждане на металните импланти, изваждане на бедрената глава
и поставяне на спейсър, 23.06.2015 г. - изваждане на спейсъра и поставяне на
изкуствена ***, 08.07.2015г. - ревизия на раната, освобождаване на
срастванията, измиване, дренаж. 04.08.2015г. - наместване на изкълчената
изкуствена става и поставяне на противоротационен ботуш.
В
момента на прегледа вещото лице е констатирало, че ищцата е в тежко състояние,
прикована на специално ортопедично легло и антидекубитален дюшек, без
възможност за самостоятелно придвижване и самообслужване, изцяло зависима от
майка й, която я обслужвала.
С оглед
на което вещото лице е констатирало, че по делото няма приложена документация,
за новонастъпили увреждания в здравословния статус на ищцата Т.К., за периода
от 05.03.2016 г до момента; по делото няма приложена документация, за промяна
на здравословното състояние на ищцата за периода след 05.03.2016г., което да се
намира в причинна връзка е първоначалното увреждане; от анализа на приложените
по делото финансови документи, може да се направи следния извод: приложените
фактури са напълно относими към лечението на уврежданията на ищеца, получени
при процесното ПТП, с изключение на: Фактура № **********/22.04.2016г. и
Фактура №**********/26.11.2016г. са за медикаменти за лечение на УНГ
заболявания. Фактура № **********/16.05.2016г. е за медикаменти за лечение на
очни заболявания. Фактура №**********/21.12.2017г. и Фактура
№**********/21.12.2017г. са закупуване на белодробен инхалатор и спрей за
инхалатор; за периода 05.03.2016г. до 12.03.2016г., от представени по делото фактури
за разходи по проведеното лечение на ищцата: 1. Фактура № **********/05.
03.2016г. и фискален бон на стойност 74.70лв 2. Фактура №
**********/05.03.2016г. и фискален бон на стойност 165.01лв. 3. Фактура №
**********/07.03.2016г. и фискален бон на стойност 11.51лв. 4. Фактура №
**********/07.03.2016г. и фискален бон на стойност 149.50лв. Обща стойност на
фактурите за периода е в размер на
сумата от 400.72лв.
Изготвената
експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са
задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за
евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен
това експертизата кореспондира с приложената по делото медицинска документация
– амбулаторни листове и епикриза, не е оспорена от страните в производството, а
вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание, поради
което съдът формира и фактическите си изводи относно здравословното състояние
на ищцата, както и стойността на разходите за лечение въз основа на
заключението на вещото лице.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Изхождайки
от обстоятелствената част на исковата молба претендираните в настоящото
производство вреди са в следствие на влошаване на здравословното състояние на
ищцата – нови болки и страдания, чрез прилагане на нови и допълнителни
манипулации поради влошаване на здравословното й състояние – ***, гноен
остеомиелит, възпаление на вътрешни органи, довели до влошаване на жизнените й
функции, настъпило за периода от 05.03.2016г. - 13.12.2016г. и
08.01.2018г.-18.06.2018г. за
11.01.2017г.-21.12.2017г. с оглед направеното в първото по делото
заседание уточнение, че исковата претенция е само за имуществените вреди,
настоящия съдебен състав приема, че ищцата претендира обезщетение за ексцес с
оглед предвиденото законодателят с разпоредбата ал.1 на чл.51 ЗЗД пълно
обезщетяване на понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици
за пострадалия. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили,
така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена
последица от деликта – т.1 на ППВС № 4/1968 год.
С оглед задължителната практика на Върховен
касационен съд постановена по реда на чл. 290 от ГПК и обективирана в Решение №
196 / 12.06.2011г. по гр. д. № 3648/16 г. на III г.о., че при ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания,
което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят
към вече обезщетените. Настоящия състав приема, че тъй като по отношение на първоначално
претърпените вреди има влязла в сила присъда на наказателния съд, с която на
виновния водач е признат за виновен и му е наложено наказание за настъпилото
пътно – транспортно произшествие, предвид разпоредбата на чл.300 ГПК при
събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника Гаранционен фонд за
търпените от ищцата вреди в резултат на процесното ПТП, а именно: наличие на
увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
противоправното поведение и вината на водача И.И.М. както и
причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата имуществени
и неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични
увреждания. .
По
делото с оглед дадения отговор на исковата молба, е въведен спор относно въпросът
налице ли са неудовлетворени вреди, които не са били предмет на вече
обезщетените, като с оглед направеното уточнение в първото по делото заседание
е за периода 05.03.2016 – 18.06.2018г. само за имуществените вреди относно
закупувани лекарства за поддържащо лечение. С оглед постановените решения на
гражданския съд относно размера на обезщетение на вредите, настоящият съд е
обвързан на основание чл. 297 ГПК, от влезлите в законна сила съдебни решения
по гр.д. № 2220/2012 г. по описа на СГС и гр.дело № 12270/2014г. по описа на
СГС. От мотивите на които безспорно се установява, че по време на болничното
лечение в УММБАСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, ищцата е оперирана на следните дати:
12.06.2013 г. - отваряне и изрязване на нежизнените тъкани, 17.09.2013 г. - отваряне и частично изрязване
на нежизнената кост, 26.02.2014 г.- освобождаване на срастванията на тъканите и
поставяне на антибиотичен цимент, 16.07.2014г - изваждане на металния пирон,
изрязване на ***, поставяне на пирон на „Ендер“ и антибиотичен цимент,
20.10.2014 г - изрязване на фистулата и отваряне на ***, изваждане на металните
импланти, изваждане на бедрената глава и поставяне на спейсър, 23.06.2015 г. -
изваждане на спейсъра и поставяне на изкуствена ***, 08.07.2015г - ревизия на
раната, освобождаване на срастванията, измиване, дренаж, 8. 04.08.2015 г - наместване
на изкълчената изкуствена става и поставяне на противоротационен ботуш. В момента на прегледа ищцата е в тежко
състояние, прикована на специално ортопедично легло и антидекубитален дюшек,без
възможност за самостоятелно придвижване и самообслужване, изцяло зависима от
майка й, която я обслужва. Пълно възстановяване на здравословното състояние на
ищцата отпреди ПТП е невъзможно. С труден и с неясен край са и последващите
реконструктивни пластични и хирургични операции. Пострадалата е трудно поддаваща
се на лечение, защото са настъпили усложнения - прояви на паретична чревна
непроходимост и психични промени. Според заключението, след 21.03.2013г.,
лечението на пострадала за получените травми при процесното ПТП е продължило,
защото здравословното й състояние не се е възстановило, а инфекциозния процес е
продължил развитието си. От тази дата до 04.08.2015 г. тя е оперирана 7 пъти и
като осма операция е извършено наместване на изкуствената *** поради изкълчването
й. Установеното през 2012 г. възпаление на лявата бедрена кост е довело до
образуване на фистула, инфекция на *** и е наложило извършване на няколко
операции - смяна на металните импланти и на края изваждане на бедрената глава и
поставяне на изкуствена *** на 23.06.2015 г. Здравословното състояние на ищцата
понастоящем не е възстановено. Предстоят й нови, хирургични и пластични
операции. С оглед характера, степента и местоположението на травматичните й
увреди, давността на получаването им, проведеното лечение и сегашното й
състояние прогнозата за здравословното състояние на пострадалата е
неблагоприятна. В мотивите на постановените решения по отношение на влошеното
здравословно състояние на ищцата, никъде не са описани обезщетяване на бъдещи имуществен вреди за заплащане на продължаващо
медикаментозно лечение, усложнения на здравето на
ищцата и претърпените с тези усложнения болки и страдания са настъпили
допълнително и неочаквано и не са били предвидени от СМЕ и съответно съобразени
от съда при определяне размера на първоначалното и последващото обезщетение,
поради което следва да се приеме, че същите обезщетяват настъпилите и проявили
се до този момента такива.
Кредитирайки
заключението на вещото лице и приетите и неоспорени от страните писмени
доказателства, съдът приема, че стойността на разходите за лечение на ищцата се
изчислява въз основа на стойността на представените фактури с изключение на Фактура
№ **********/22.04.2016г. на стойност 19.80лв. и Фактура
№**********/26.11.2016г. на стойност 12.85лв са за
медикаменти за лечение на УНГ заболявания. Фактура № **********/16.05.2016г. е
за медикаменти за лечение на очни заболявания на стойност 91.73лв. Фактура
№**********/21.12.2017г. на стойност 134.00 лв. и Фактура
№**********/21.12.2017г. са закупуване на белодробен инхалатор и спрей за
инхалатор на стойност 18.14лв. или по претенция от 25.03.2016г. следва да бъде
присъдена сумата от 610.47лв., по претенция от 01.11.2016г. сумата
представляваща разликата от 2 115.64 лв.
– 32.65лв. = 2 082.99лв. ; по претенцията от 14.03.2018г. сумата
представляваща разликата от 2667.63 лв. - 152.14 лв. =
2 515.49 лв., като за разликата над посочения размер до претендирания исковата
претенция, следва да бъде отхвърлена като неоснователна с оглед направеното
уточнение имащо характер на изменение на основанието на исковата претенция в
първото по делото заседание.
Съгласно
чл. 558, ал. 1 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл. 497 от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице като срокът за
произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от
датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 КЗ (определение № 893 от
20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.). В настоящия случая
ищецът е сезирал Гаранционния фонд с претенция за заплащане на обезщетение на 25.03.2016
г. и 01.11.2016г. и 14.03.2018г., а Гаранционният фонд не се е произнесъл по
подадената молба. Съобразявайки посочената разпоредба съдът изчисли, че
тримесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, изтича съответно
на 25.06.2016г.; 01.02.2017. г.,; 14.06.2018г. съдът намира, че лихвата за
забава върху уважения размер на обезщетението за имуществени вреди се дължи
считано от посочените дати до окончателното изплащане на сумата, но доколкото и
ищецът е предявил претенцията за лихви считано от .01.01.2017г. 01.01.2018г. о
01.01.2019г. следва да бъдат присъдени от посочените дати, тъй като в противен
случай съдът би се произнесъл свръх петитум.
По
отношение на направеното в настоящото производство възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните ищцата имуществените вреди,
съдът след като взе предвид тълкувателното разрешение дадено с ТР 1/2014 от
23.12.2015 год. по т.д. 1/2014 на ОС ТК на ВКС, а именно „Давността по прекия
иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по
застраховка “Гражданска отговорност”- за заплащане на обезщетение при ексцес
започва да тече от деня на проявяване на вредата.“, счита същото за
неоснователно, тъй като независимо кога се проявява вредата– в момента на
извършване на деянието, или след него, едва от деня на нейната проява за
третото лице възниква правото да иска
обезщетяването и в границите на чл. 51 ЗЗД. Затова от този момент започва да
тече и погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за
обезщетяване вредите от ексцес.
С оглед
изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски на чл.78 от ГПК
право на разноски имат ищцата съразмерно на уважената част от иска, същата не
доказва реално сторени разноски с оглед освобождаването й от внасянето им на
осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, а в представения договор за правна защита е
посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което възстановяването на направени
такива не й се дължат.
Съгласно
трайната практика на ВКС изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл.38,ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни
за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл уговорката за
„безплатна правна помощ“ е искане за упражняване на правото по чл.38, ал.2 ЗА,
тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се
определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 в рамките на
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изложеното обуславя извода за възлагане в тежест на ответника
Гаранционен фонд да заплати на адв. М. Д. от САК с адрес.*** възнаграждение за
оказаната в настоящото производство безплатна адвокатска помощ, изчислено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от посочената Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., тъй като
исковата претенция е с определен общ материален интерес от 8 431.92 лв. адвокатското
възнаграждение възлиза в размер на сумата от
820.23 лв. което с оглед изхода на спора се дължи съразмерно на
уважената част на иска или в размер на 506.71 лв. /Петстотин и шест лв. и 71
ст./, тъй като е недопустимо на насрещната страна да е възложено задължение за
заплащане на адвокатско възнаграждение в пълен минимално определен размер по горецитираната
наредба, без да се държи сметка, че задължението за разноски се определя по чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК трябва да заплати дължимите държавни такси в
размер общо на 337.28 лв./Триста тридесет и седем лв. и 28 ст.,.
Ответникът
претендира и доказва сторени разноски в настоящото производството, за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. и внесен депозит за вещото
лице в размер на 300.00 лв. поради което на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК има правно
на разноски съразмерно на отхвърлената част на иска, а именно в размер на
сумата от 172.01 лв. /Сто седемдесет и два лв. и 1 ст./
По
изложените съображения съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София
1000, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата
от 610.00 лв. /шестстотин и десет лева/
представляваща обезщетение за ексцес от ПТП настъпило 12.03.2011г., изразяващо
се в допълнително заплащане на жизненоважни медикаменти претендирано с
претенция за заплащане на обезщетение от 25.03.2016 г., в едно със законната
лихва, считано от 01.01.2017г. до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 3 355.02 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София
1000, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата
от 2 082.99лв. /дв хиляди осемдесет
и два лева и 99ст/ представляваща обезщетение за ексцес от ПТП настъпило
12.03.2011г., изразяващо се в допълнително заплащане на жизненоважни
медикаменти претендирано с претенция за заплащане на обезщетение от 01.11.2016
г., в едно със законната лихва, считано от 01.01.2018г. до окончателното
заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 2 706.59 лв., като
недоказан.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София
1000, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата
от 2 515.49лв. /две хиляди петстотин и петнадесет
лева и 49 ст./ представляваща обезщетение за ексцес от ПТП
настъпило 12.03.2011г., изразяващо се в допълнително заплащане на жизненоважни
медикаменти претендирано с претенция за заплащане на обезщетение от 13.03.2018
г., в едно със законната лихва, считано от 01.01.2019г. до окончателното
заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 2 370.31 лв., като
недоказан.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София
1000, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М.Д. от САК, съдебен адрес *** сумата от 506.71
лв./ Петстотин и шест лв. и 71 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Перник сумата 168.64 лв. /Сто шестдесет
и осем лв. и 64 ст. / представляваща държавна такса за уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
Т.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4
сумата от 172.01 лв. / Сто
седемдесет и два лв. и 1 ст./ представляваща сторени разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО се постанови при
участието на трето лице помагач И.И.М.,
ЕГН: **********,***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: В.А.