Присъда по дело №1707/2015 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 01.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, * състав, в открито съдебно заседание на първи август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. И.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.М.

2. Д.Е.

 

при участието на секретаря Т. В. и в присъствието на прокурор Р. С., като разгледа, докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д. № 1707 по описа за 2015 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.Г.С., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА в това, че от неустановена дата на м. 09.2013 г. до 30.07.2014 г., в гр.*, е ръководила организирана престъпна група с участници Т.М.Г. и С.И.С., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159а, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 1 НК.   

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.Г.С., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата през м.януари 2014г. в гр. * набрала и на неустановена дата през м.март 2014г. в гр.*, кв. „*“, ул. „*“ №*, ет.* приела бременната жена – Х.М.Д. с цел продажба на роденото на ***г. от нея дете – В. Д. Д., независимо от съгласието ѝ, като деянието „набиране“ е извършено чрез обещаване на облага, поради което и на осн. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.54 ал.1 от НК, СЪДЪТ ѝ НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ ГОДИНИ и 6 /шест/ МЕСЕЦА, при първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване и наказание „ГЛОБА“ в размер на 25000 /двадесет и пет хиляди/ лв.

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.Г.С., със снета по делото самоличност за НЕВИНОВНА за това да е осъществила деянието „набиране“ на бременната жена Х.М.Д. до края на инкриминирания период, а именно до 14.04.2014г. и в съучастие като съизвършител с подсъдимите Т.М.Г. и С.И.С., а деянието „приемане“ да е извършила в съучастие като съизвършител с подсъдимата Т.М.Г. и че е осъществила престъплението в изпълнение на решение на ОПГ, поради което и на осн. чл.304 от НПК съдът Я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.159г вр. чл.20 ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.Г.С., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата през м.април 2014г. в гр. * набрала и през същия период приела в гр.*, кв. *, ул.* № *, ет.*, бременната жена – С.Й.Й., с цел продажба на нероденото ѝ дете, независимо от съгласието ѝ, като деянието „набиране“ е извършено чрез обещаване на облага, поради което и на осн. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, пр.1 и пр.4 вр. ал.2, т.6, пр.1 вр. чл.54 ал.1 НК, СЪДЪТ ѝ НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ ГОДИНИ и 6 /шест/ МЕСЕЦА, при първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване и наказание „ГЛОБА“ в размер на 25000 /двадесет и пет хиляди/ лв.

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.Г.С., със снета по делото самоличност за НЕВИНОВНА за това да е осъществила деянието „набиране“ на бременната жена С.Й.Й. през първоначално посочения период в повдигнатото й обвинение, а именно през м.март 2014г. и в периода от началото на м.май 2014г. до 30.07.2014г. и в съучастие като съизвършител с подсъдимата Т.М.Г., както и че е осъществила престъплението в изпълнение на решение на ОПГ, поради което и на осн. чл.304 от НПК съдът Я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.159г вр. чл.20 ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.Г.С., със снета по делото самоличност, за НЕВИНОВНА в това, че през м.септември 2013г. в гр. *, в съучастие като съизвършител с Т.М.Г., с цел имотна облага, направила опит да склони родител В.К.К., чрез обещание за имотна облага да даде съгласие за осиновяването на детето си – Т. В. К., родена на ***г., като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини, а именно поради отказа на В.К. да даде детето си за осиновяване, поради което и на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.182а, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

На осн. чл.23 ал.1 от НК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ подсъдимата Ц.Г.С. да изтърпи едно от двете горепосочени наказания в размер на най-тежкото такова, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ ГОДИНИ и 6 /шест/ МЕСЕЦА, при първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване.

На осн. чл.59 ал.1 от НК СЪДЪТ ПРИСПАДА от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ срока на първоначалното задържане и срока на изтърпяване на мярката за неотклонение „Домашен арест“ за периода от 30.07.2014г. до 07.08.2014г.

На осн. чл.23 ал.3 от НК СЪДЪТ ПРИСЪЕДИНЯВА към горепосоченото наказание по отношение на подсъдимата Ц.Г.С. изцяло наказанието „ГЛОБА“ в размер на 25000 /двадесет и пет хиляди/ лв.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата С.И.С., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА за това, че от неустановена дата на м. 09.2013г. до 30.07.2014г. в гр. *, участвала в организирана престъпна група с ръководител Ц.Г.С. и участник Т.М.Г., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159а, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години поради което и на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 НК.  

ПРИЗНАВА подсъдимата С.И.С., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА за това, че в периода от м.01.2014г. до 14.04.2014г., в гр. *, в съучастие като съизвършител с Т.М.Г. и с Ц.Г.С., набрала бременната жена – Х.М.Д., с цел продажба на роденото на ***г. от нея дете – В. Д. Д., независимо от съгласието ѝ, като деянието е извършено чрез обещаване на облага и в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител Ц.Г.С. и участници Т.М.Г. и С.И.С., поради което и на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.159г. вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, пр.1, вр.с ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.  

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.М.Г., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА за това, че от неустановена дата на м. 09.2013г. до 30.07.2014г. в гр. *, участвала в организирана престъпна група с ръководител Ц.Г.С. и участник С.И.С., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159а, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.2 от НК.  

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.М.Г., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА за това, че в периода м.01.2014г. – 14.04.2014г. в гр. *, в съучастие като съизвършител с Ц.Г.С. и със С.И.С., набрала бременна жена – Х.М.Д. и в съучастие като съизвършител с подсъдимата Ц.Г.С. на неустановена дата през м.март 2014г. в гр.*, кв.*, ул.* №*, ет.*, я приела с цел продажба на роденото на ***г. от нея дете – В.Д. Д., независимо от съгласието на пострадалата Х.М.Д., като деянието „набиране“ е извършено чрез обещаване на облага и престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител Ц.Г.С. и участници Т.М.Г. и С.И.С., поради което и на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.159г. вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр.с ал.2, т.6, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.    

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.М.Г., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА за това, че в периода м.03.2014г. – 30.07.2014г. в гр. *, в съучастие като съизвършител с Ц.Г.С., набрала бременна жена – С.Й.Й., с цел продажба на нероденото ѝ дете и на неустановена дата през м.април 2014г. в гр. *, кв.*, ул.*№ *, ет.*, я е приела, независимо от съгласието ѝ, като деянието „набиране“ е извършено чрез обещаване на облага и престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител Ц.Г.С. и участници Т.М.Г. и С.И.С., поради което и на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.159г. вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр.с ал.2, т.6, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.   

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.М.Г., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА за това, че през м.09.2013г. в гр. *, в съучастие като съизвършител с Ц.Г.С., с цел имотна облага, направила опит да склони родител В.К.К., чрез обещание за имотна облага да даде съгласие за осиновяването на детето си – Т.В. К., родена на ***г., като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини, а именно поради отказа на В.К. да даде детето си за осиновяване, поради което на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.182а, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.  

 

На осн. чл.189 ал.3 от НПК СЪДЪТ ОСЪЖДА подсъдимата Ц.Г.С. със снета по делото самоличност и ЕГН: ********** да заплати направените деловодни разноски в размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лв.

 

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА на подсъдимата Т.М.Г. с ЕГН ********** ВРЪЩАНЕ на иззети вещи, а именно мобилен телефон марка „Ел Джи” и мобилен телефон марка „Самсунг“.

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА на подсъдимата Ц.Г.С. със снета по делото самоличност и ЕГН: ********** ВРЪЩАНЕ на иззети вещи, а именно мобилен телефон марка „Нокиа“- 2бр., 1бр. телефон марка „Сименс“ и 1 бр. кутийка, съдържаща 2 бр. карти памет.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

МОТИВИ към присъда № 27/01.08.2017год., постановена по НОХД № 1707/15год. по описа на СпНС

 

           Подсъдимите Ц.Г.С., С.И.С. и Т.М.Г. са предадени на съд по внесен от СП обвинителен акт за извършен от тях престъпления против обществения ред и спокойствие и престъпления против личността.В хода на проведеното съдебно следствие и по реда на чл.287 НПК е допуснато изменение на така повдигнатите обвинения, като престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са както следва :

           Подсъдимата Цв.С. :

           -За това, че за периода неустановена дата месец 09.13г.-30.07.14г. в гр.София е ръководила организирана престъпна група с участници Т.М.Г. и С.И.С., като групата е създадена с цел извършване на престъпления по чл.159а ал.3 вр. ал.1 и ал.2 НК – престъпление по чл.321 ал.1 НК

            -За това, че за периода м.01.14г.-14.04.14г.в гр.София в съучастие, като съизвършител с Т.М.Г. и С.И.С., набрала бременна жена Х.М.Д. и в съучастие с подс.Т.М.Г., като съизвършител, приела горепосочената бременна жена Хр.Д. в къща, находяща се в гр.София кв.xx на неустановена дата през м.03.14г., като и двете деяния са извършени с цел продажба на роденото на ххх дете В.Д.Д., независимо от съгласието на пострадалата Хр.Д., и деянието „набиране“ е извършено чрез обещаване на облага, а именно получаване на парична сума в размер на 500лв. месечно и престъплението е извършено в изпълнение решение на ОПГ (посочена по-горе) – престъпление по чл.159г вр.чл.159а ал.3 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 вр.ал.2 т.6 пр.2 вр.чл.20 ал.2 НК

           -За това, че за периода м.03.14г.-30.07.14г. в гр.София в съучастие, като съизвършител с Т.М.Г., набрала бременна жена С.Й.Й. с цел продажба на нероденото й дете и я е приела в къща, находяща се в гр.София, кв.Xxxна неустановена дата през м.04.14г., независимо от съгласието на пострадалата С.Й., като деянието „набиране“ е извършено чрез обещаване на облага и престъплението е извършено в изпълнение решение на ОПГ (посочена по-горе) – престъпление по чл.159г вр.чл.159а ал.3 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 вр.ал.2 т.6 пр.1 вр.чл.20 ал.2 НК

           -За това, че през м.09.13г. гр.София в съучастие, като съизвършител с Т.М.Г., с цел имотна облага направила опит да склони родител В.К.К., чрез обещание за имотна облага, да даде съгласие за осиновяване на детето си Т.В.К., родена на ххх., като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини, а именно поради отказа на В. К. да даде детето си за осиновяване – престъпление по чл.182а ал.1вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК

 

            Подсъдимата Сн.С.:

            -За това, че през периода неустановена дата мес.09.13г.-30.07.14г. в гр.София е участвала в ОПГ с ръководител Цв.С. и участник Т.Г., като групата е създадена с цел извършване на престъпления по чл.159а ал.3 вр.ал.1 и ал.2 НК – престъпление по чл.321 ал.2 НК.

            -За това, че в периода м.01.14г.-14.04.14г.в гр.София в съучастие, като съизвършител с Т.М.Г. и Ц.Г.С., набрала бременна жена Х.М.Д. с цел продажба на роденото на ххх дете В.Д.Д., независимо от съгласието на пострадалата Хр.Д., като деянието е извършено чрез обещаване на облага, а именно получаване на парична сума в размер на 500лв. месечно и в извършено в изпълнение решение на ОПГ (посочена по-горе) – престъпление по чл.159г вр.чл.159а ал.3 вр.ал.1 пр.1 вр.ал.2 т.6 вр.чл.20 ал.2 НК

 

            Подсъдимата Т.Г.:

            -За това, че през периода мес.09.13г.-30.07.14г. в гр.София е участвала в ОПГ с ръководител Цв.С. и участник Сн.С., като групата е създадена с цел извършване на престъпления по чл.159а ал.3 вр. ал.1 и ал.2 НК – престъпление по чл.321 ал.2 НК

            -За това, че за периода м.01.14г.-14.04.14г.в гр.София в съучастие, като съизвършител с Ц.Г.С. и С.И.С., набрала бременна жена Х.М.Д. и в съучастие с подс.Ц.Г.С., като съизвършител, приела горепосочената бременна жена Хр.Д. в къща, находяща се в гр. София кв.Xxxна неустановена дата през м.03.14г., като и двете деяния са извършени с цел продажба на роденото на ххх дете В.Д.Д., независимо от съгласието на пострадалата Хр.Д., и деянието „набиране“ е извършено чрез обещаване на облага, а именно получаване на парична сума в размер на 500лв. месечно и престъплението е извършено в изпълнение решение на ОПГ (посочена по-горе) – престъпление по чл.159г вр.чл.159а ал.3 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 вр.ал.2 т.6 пр.2 вр.чл.20 ал.2 НК

-За това, че за периода м.03.14г.-30.07.14г. в гр.София в съучастие, като съизвършител с Ц.Г.С., набрала бременна жена С.Й.Й. с цел продажба на нероденото й дете и я е приела в къща, находяща се в гр.София, кв.Xxxна неустановена дата през м.04.14г., независимо от съгласието на пострадалата С.Й., като деянието „набиране“ е извършено чрез обещаване на облага и престъплението е извършено в изпълнение решение на ОПГ (посочена по-горе) – престъпление по чл.159г вр.чл.159а ал.3 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 вр.ал.2 т.6 пр.1 вр.чл.20 ал.2 НК.

-За това, че през м.09.13г. гр.София в съучастие, като съизвършител с Ц.Г.С., с цел имотна облага направила опит да склони родител В.К.К., чрез обещание за имотна облага, да даде съгласие за осиновяване на детето си Т.В.К., родена на ххх., като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини, а именно поради отказа на В.К. да даде детето си за осиновяване – престъпление по чл.182а ал.1вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК

            Така депозирания обвинителен акт съдържа както подробно фактологическо описание на конкретната престъпна деятелност на всяка една от подсъдимите, свързана с формирането на престъпното сдружение и с осъществявани конкретни престъпни действия, целени от ОПГ, така и подробни правни доводи в подкрепа на повдигнатото обвинение.Същото се поддържа в с.з. от участващия по делото прокурор, според който в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства касателно реализирана престъпна дейност от страна на подсъдимите и то за всяко едно от вменените им престъпления, поради което отправя искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание ЛСВ по вид и около средния и дори над средния законов размер с ефективно изтърпяване.Прокурорът също така отправя искане за налагане на всяка една от трите подсъдими на кумулативно предвиденото за престъпленията по чл.159г НК и за престъплението по чл.182а ал.1 НК наказание глоба съответно в минимален размер от 20 000лв. за престъпленията против личността и в размер на 2 000лв. за престъплението против брака и семейството.Според участващия по делото прокурор, при постановяване на осъдителна присъда и след налагане на наказание на подсъдимите за всяко едно от вменените им престъпления по отделно, следва да се определи за изтърпяване едно общо наказание в размер на най-тежкото такова и към същото да се присъедини наказанието глоба, тъй като са налице условията по чл.23 ал.1 НК.

        В хода на съдебните прения всеки един от защитниците на трите подсъдими пледират за постановяване на оправдателна присъда за всяко едно от вменените на техните подзащитни престъпления.

В тази връзка адв.М., защитник на подс.Цв.С., навежда данни за липса на доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение и изразява мнение, че обвинението се гради най-вече на доказателства, събрани в нарушение на законноустановения процесуален ред и поради това, същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.Направен бе обстоен анализ на всеки един доказателствен източник и се отбеляза съответното допуснато от разследващите органи процесуално нарушение, което според адв. М. е толкова съществено, че опорочава процесуалната годност на доказателствено средство.В хода на съдебните прения се направи и съпоставка на всички обстоятелства, съдържащи се в гласните доказателства, като защитата наблегна и заостри вниманието на решаващия съдебен състав изключително върху показанията на трите пострадали свидетелки Хр.И., Св.Й. и В.К. и техните личностнови характеристики, като лица с нисък интелектуален капацитет и морал и лица, стоящи на „най-долното ниво на социалната йерархия“, които характеристики са противопоставими на тези на подс.Цв. С. – лице с висше образование и изградена морална и социална обществена позиция. Защитата не оспорва факта на действително извършени от страна на подс.С. действия по приемане в дома си на редица млади хора, повечето от които изЛ.т от домовете за сираци, като обаче тези й действия са мотивирани от желание за оказване на помощ, а не от определени користни цели и поради това, тази й деятелност не представлява престъпна такава.   

            Адвокат Д., защитник на подс.Сн.С., също ангажира становище за недоказаност на предявените обвинения.Анализирайки доказателствения материал по делото, той излага съображения за недостоверност на показанията на една голяма част от разпитаните свидетели и съображения за липса на доказателствена годност на част от писмените доказателства  (има се предвид най-вече иззетата електронна кореспонденция), тъй като същите не са изготвени по съответния законов ред.Според защитата, няма доказателства за създадена обективна трайна връзка между трите подсъдими и няма постигнато необходимо съгласие за единни бъдещи действия в насока постигане на предварително набелязаните цели, респ. няма доказателства за съществуване на ОПГ по см. на закона.Този извод се допълва с довода, че на подс.Сн.С. е вменено само едно престъпление по чл.159г вр.чл.159а ал.3 НК, което престъпление е от категорията на целените такива, с оглед текстовото съдържание на обвинителната диспозиция по чл.321 ал.2 НК, и респ. позовавайки се на чл.93 т.20 НК, адв.Д. изгражда защитна теза за липса на ОПГ, доколкото липсва съставомерния елемент за обединяване волите на субектите за повече от едно престъпление.Касателно престъплението против личността защитата отново излага становище за липса на доказателства и за извършване на всички действия от страна на подсъдимата в качеството й на адвокат на свидетелите С.Б., Ст.Б., М.Р. и Т.Т.. 

             В подкрепа на искането за постановяване на оправдателна присъда адв.К., защитник на подс.Т.Г., също подлага на анализ събраните по делото доказателства, коментирайки липсата на категорични такива относно реалното формиране на престъпна група и относно действително извършени от подсъдимата активни действия, запълващи съставомерните изпълнителни деяния.Излагат се съображения за липса на доказана връзка между подс.Т.Г. и останалите подсъдими по делото и липса на взаимоотношения между тях в насока реализиране на сочените от държавното обвинение вторични престъпления.    

             Самите подсъдими в хода на съдебните прения и в предоставената им последна дума не се признават за виновни и поддържат изцяло становището на своите защитници.В тази вр. подс.Т.Г. е изключително лаконична.По-обстойни са другите две подсъдими – съответно подс.Сн.С. навежда данни за извършване на действия само и единствено в качеството й на адвокат, оказващ правна помощ на част от свидетелите, а подс.Цв.С. излага твърдения за развиване на широкоспектърна социална дейност, в частност оказване на подкрепа и приемане в дома си на много млади хора, ръководена от състрадание и обич.

             Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди в изпълнение на чл.13 и чл.14 НПК заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимата Цв.С. е родена на ***г. в гр.П, българска гражданка, с висше образование, доктор на науките, разведена, неосъждана и живуща ***.

            Подсъдимата Сн.С. е родена на ***г.в гр.С, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана и живуща ***.

            Подсъдимата Т.Г. е родена на ***г.в гр.Л,българска гражданка,с начално образование, неомъжена, неосъждана и живуща ***.

            Подсъдимите Т.Г. и Цв.С. се познавали от преди началния момент на инкриминирания времеви период, т.е. от преди м.09.13г.Те се запознали във вр. с осъществяваната от подс.Цв.С. социално-благотворителна дейност – тя често посещавала различни домове за изоставени деца в страната и оказвала активна помощ на тези деца, които живеели в домовете и които по една или друга причина се налагало да ги напуснат, като дори приютявала такива деца в дома си.Именно извършвайки горната дейност, подс.Цв.С. на неустановена по делото дата посетила Дома за деца, лишени от родителски грижи „А.Златаров“ в гр.Враца и по време на това си посещение се запознала с подс.Т.Г., научавайки фактите, че е бременна, че се налага да напусне Дома и че няма къде да живее.Поради тази причина, подс.С. *** подс.Т.Г. и започнала да я води на периодични медицински прегледи за проследяване на бременността й.Подсъдимата Т.Г. останала да живее в дома на подс.Цв.С. и след раждането на сина си М.Т.Г., който дори в едни последващ момент, на неустановена по делото дата, бил осиновен от подс.С. в условията на непълно осиновяване.Двете подсъдими продължили да живеят на горепосочения адрес в течение на целия инкриминиран времеви период.

            Подсъдимата Цв.С. се запознала и със св.Й.С. много преди периода на вмененото й престъпление по чл.321 ал.1 НК.Те се запознали през 2007г. и поддържали близки отношения.Свидетелката Й.С. дори знаела за осъщественото от подс.С. непълно осиновяване на роденото от подс.Т.Г. дете.

Към инкриминирания период, а и много преди това, подс.Сн.С. упражнявала професията на адвокат и преимуществено се занимавала с осиновявания.Тя познавала и адв. Ж.М., която през 2012г. дала телефонния й номер на св.Т..Последната се свързала с подс.С., която през 2013г. се запознала с нея и със съпруга й св.М. Р., като двамата свидетели в този момент живеели в чужбина – САЩ и Бразилия. Свидетелят М.Р. бил американски гражданин и на 20.06.13г. я упълномощил да предприеме действия за установяване на притежавано от него българско гражданство и да го представлява в тази връзка пред всички държавни институции.На 21.06.13г. бил сключен и договор № х за правна помощ, по силата на който св.Т. упълномощила подс. С. да й окаже юридическа помощ за вписване в регистъра за осиновяванията и за извършване на всички други действия, свързани с това.Между двете била постигната договорка за изплащане на парично възнаграждение едва след успешното осиновяване на дете от свидетелката.След като св.Т. била вписана в регистъра за осиновяване въз основа на Заповед от 12.11.13г. и именно поради тази причина, нейната сестра св.Й.С. я запознала през 2013г. с подс.С. с цел обмЯ. на информация във вр. с желаното от св.Т. осиновяване.Подсъдимата и св.Т. *** лични срещи и разговори на тема „процедурите за осиновяване“, а в периодите на пребиваване на свидетелката в чужбина поддържали контакт и общували посредством електронна кореспонденция.Именно посредством св.Т. подсъдимите С. и С. се запознали на неустановена по делото дата в периода края на 2013г.- началото на 2014г. Обединени от извършваната от тях дейност – съответно практикувана адвокатска професия и извършвана юридическа работа преимуществено по осиновявания за подс.С. и осъществявана експертна и благотворителна работа в областта на т.нар. уязвими групи, в частност деца без родителска грижа и самотни майки, за подс.С., двете продължили да поддържат активна връзка, да си оказват взаимна помощ и да обменят информация.

            През периода м.04.2012г.-28.07.2013г. св.В.Кживеела на квартира в с. К, обл.София, заедно с лицето ТНМи неговия брат.На датата 28.07.13г. тя родила своето дете Т.В.К. и след изписването й от болницата отишла да живее в дома на своите родители, тъй като Т.М., който по нейни думи бил биологичен баща на детето, отказал категорично да се грижи за него.От този момент до края на инкриминирания времеви период 30.07.14г. свидетелката живеела в с. К.Тя познавала подсъдимите С. и Г. от преди този период, но точната дата на тяхното запознанство не е установена по делото – познавала първата от двете горепосочени подсъдими от 2009г.- 2010г., а втората от преди това, „когато тя беше бременна“.Двете подсъдими и св.В.К. поддържали определени взаимоотношения – подс.Г. посещава дома й в с.К и разговаряли, а подс.С. дори й оказвала парична помощ.Около два месеца след раждането на детето ТК. подс.Г. посетила за кратко дома на св.К., а на другия ден в телефонен разговор й казала, че подс.С. желае да се срещне с нея и по този повод двете си определили среща.В изпълнение на тази уговорка и на неустановена по делото конкретна дата през м.09.13г. подс.Г. и св.К. се срещнали и двете заедно посетили офиса на подс.С. ***.Подсъдимата С. тогава за първи път видяла бебето.В проведения там разговор последната казала на св.К., че е узнала за желанието й да остави детето си и да не го отглежда, но я посъветвала да не прави това, тъй като условията в домовете за изоставени деца са лоши.Обсъждайки тази тема в хода на проведения разговор, подс.С. казала на св.К. „ако все пак съм решила да си оставя детето ... ако искам може да ми помогне, да намери хора да осиновят детето ми и тези хора ще се погрижат и за мен“.Свидетелката К. категорично отказала така отправеното й предложение и същото повече не било подновявано и обсъждано с подс. С..

            Свидетелката Хр.И. сключила граждански брак със св.Д.Д. на 09.01.11г. и приела да носи фамилното име Д..Двамата живеели в гр.Ди имали две деца.На 10.06.13г. св.Хр.И. напуснала семейното жилище и се установила да живее в с.К.при приятеля си Д. М..През м.09.2013г. тя взела двугодишния си син и отишла да живее в с.К  ул.„Г.Бенковски“ № 40, където живеела на квартира нейната майка св. Ст.И. и св.И.Д..Имотът им бил отдаден под наем от лице на име М.Имотът представлявал голямо дворно пространство с построени в него две отделни къщи, които били отдадени под наем от горепосоченото лице на различни лица – едната къща била двуетажна и в нея, в отделни жилищни помещения, живеели съответно св.Л.К. и съпругът й, а другата стая живеели свидетелите Хр.И., Ст.И. и И. Д., а другата къща била на 4 етажа и бира обитавана от много хора, чиято самоличност не се установи по делото.Свидетелката Л.К. била близка приятелка със св.К., която често й гостувала.Непосредствено след като св.Хр.И. се преместила да живее в с. К, тя казала на своята майка св.Ст.И., че е бременна и двете заедно обсъдили възможността за направа на аборт.Дори предприели необходимите за това действия – събрали 220лв. и отишли на лекар, който обаче им отказал да направи аборт, тъй като бременността била напреднала.На неустановена по безспорен начин дата през м.01.14г. св. К. посетила св.Л.К. и докато двете били заедно, срещнали св.Хр.И., която лично им споделила, че е бременна и че желае „да остави детето на държавата“. Свидетелките Л.К. и К. обсъждали по между си това решение на св.Хр. И. и докато първата от тях изразила становище, че това е лично решение на самата пострадала, то св.К. предприела определени действия.Тя позвънила на подс. С., тъй като знаела за регулярните й посещения в Домовете за деца, лишени от родителски грижи, разказала й всичко и отправила искане по възможност подсъдимата да посъветва в тази вр. св.Хр.И..Подобна информация досежно личността на подс. С. и осъществяваната от нея дейност св.К. споделила и със свидетелките Хр.И. и Ст.И., като дори им казала, че подсъдимата помага на бременни жени в неравностойно положение и можела да ги свърже със семейства, които не могат да имат деца.Отново на неустановена по делото дата през м.01.2014г. свидетелките К., Л. К. и Хр.И., транспортирани от св.И.Д., отишли на посещение в дома на подс.С. ***.Към този момент последната била създала на първия етаж от жилищната сграда частна детска градина, в която работела подс.Г..Свидетелят И. Д. изчакал в колата, а трите горепосочени свидетелки влезли в имота.Свидетелката К. запознала другите две свидетелки с подсъдимите.Свидетелките Л.К. и Хр.И. разгледали детската градина, докато през това време св.К. разговаряла с подс.С..След това последната разговаряла лично и със св.Хр.И. – тя й предложила „да ме запознае с нейна позната, която иска да има дете ... искаше да ме запознае, за да осинови детето тази жена ... предложи ми едно семейство от чужбина“, като предложението касаело семейството на свидетелите Т. и Р..Свидетелката Хр. И., която вече не можела да абортира, се съгласила.След срещата тя се прибрала в къщи и уведомила майка си за проведения разговор и за изразеното от нея съгласие.От този момент свидетелката поддържала чести контакти с подсъдимите С. и Г., като при една тяхна съвместна среща на неустановена дата, подс.С. я запознала с подс. С., която й обяснила, че трябва да се разведе, за да може да се извърши осиновяването. Впоследствие възникнали определени проблеми, свързани с получаването на българско гражданство от страна на св.Р. и с факта на валиден към този момент граждански брак между св.Хр.И. и св.Д., поради което свидетелите Т. и Р. се отказали от осиновяването.Именно това обстоятелство, станало повод за нова среща през м.01.14г. между подсъдимата и св.Хр.И. – подс.С. й предложила „друго семейство от България, което е съгласно да й даде между 5 и 6 хиляди лева, след като роди и даде детето“.Пострадалата свидетелка се съгласила осиновяването да бъде извършено от това друго семейство, а не от свидетелите Т. и Р..Това „друго семейство“ били свидетелите Ст.Б. и С.Б..Последните не можели да имат свои биологични деца и поради тази причина искали да си осиновят дете.През м.11.13г. те се запознали с подс. С., която им била препоръчана, като адвокат-специалист по осиновяванията.На първата проведена среща с горните двама свидетели, подсъдимата подробно им обяснила за видовете осиновявания (пълно и непълно) и законно предвидената процедура за това.В кратък период след тази първа среща, но отново на неустановена по делото дата през м.01.14г., подс.С. запознала св.Б. и с подс.С., представяйки я за жена, осиновила в условията на непълно осиновяване дете.Срещата се провела в офиса на подс. С. *** с обсъждана тематика развиваната хуманитарна дейност от нея и извършеното осиновяване на детето на подс.Г..От този момент подс.С. вече притежавала знание за желанието на семейство Б.и да осиновят дете.Междувременно възникнали горепосочените трудности с плануваното осиновяване от страна на свидетелите Т. и Р. на нероденото все още дете на св.Хр.И. и поради тази причина подс.С. провела втора среща със св.Б. и й разказала за св.Хр.И. - за това, че е бременна и че няма да може да се грижи за детето, като й предложила да осинови това дете.Свидетелката Б. се съгласила и едва след това й съгласие подс.С. провела разговор и със св.Хр.И., параметрите на който разговор се посочиха по-горе. Свидетелката Хр.И. уведомявала майка си св.Ст.И. за всичко случващо се. Последната обаче, без да разубеждава дъщеря си, изразила желание лично да се срещне с подс.С., за да разбере „всички подробности около това осиновяване“, тъй като „по разказите на дъщеря ми не можех да вляза в час“.С тази цел тя посетила офиса на подсъдимата, като била придружавана от свидетелите Хр.И. и И.Д.. Подсъдимата им казала, че „всичко е законно … полуосиновяване се прави“.Тя се обадила на подс.С., която дошла по-късно на срещата, представила се за адвокат и отново обяснила всичко на свидетелите, като предложила на св.Хр.И. да й помогне за развода със св.Д.Д., тъй като „по закон дори детето да не е от съпруга й, след раждането ще носи неговото име и не може без неговото съгласие да прави каквото и да е“.Подсъдимата С. и св.Хр.И. се уговорили да посетят лично св.Д. в гр.Ди да разговарят с него.На неустановена по делото дата през м.02.14г. двете заедно действително отишли до дома на св.Д. и разговаряли с него – разговаряли за възможността нероденото дете на св.Хр.И. да бъде осиновено, за което обаче било необходимо съгласието на св.Д., като подс.С. изрично казала „ако искаш някакви пари, съгласи се да се осинови това дете … поне някаква сума пари ще ти дадат“.На тази среща свидетелят не дал категоричен отогвор, но в последствие получил телефонно обаждане от св. Ст.Б., която лично му предложила пари в замяна на неговото съгласие за осиновяване и тогава той й поискал сумата от 2000-2500лв.Известно време след това подс.С. уредила лична среща между семейство Б и св.Д., която среща се провела в гр. София ж.к.„х“ на неустановена дата.На тази среща говорели за нуждата на св.Д. от парични средства и той действително получил такава помощ от семейство Б в размер на 500лв. и то в присъствието на подс.С., като с тези пари той си купил пералня.По-късно, през лятото на 2014г. свидетелят получил още пари – св.С.Б. му дал още 500лв., които били предоставяни на св.Д. на части и реалното им получаване ставало при нарочни срещи между свидетелите или в дома на св.Д. или при явяването му в СГС във вр. с делото за осиновяване на детето В.Д.

Свидетелят И.Д. също започнал да иска пари от подс.С..На неустановена дата в началото на 2014г., след гореописаното посещение, той отишъл отново в офиса й с молба за предоставяне на парична сума, тъй като бил затруднен и не можел да си плати наема.При това посещение подсъдимата му дала 100лв.Той дори й звънял още два пъти с горната молба, но безрезултатно.  

Всички горепосочени обстоятелства, свързани с постигната договорка за предоставяне на нероденото дете на семейство Б., св.Хр.И. укрила от св. К..Последната узнала за това в личен разговор със св.И.Д., който й се обадил по телефон на два пъти с думите „ние няма да продаваме това дете ... само кажи на Ц.“.Този телефонен разговор провокирал св.К. да се обади на 18.03.14г.в 20.46ч. на Националната телефонна линия 116 111 и представяйки се с името М.И., разказала, че една нейна „комшийка“ на име Х., която е бременна, е „решила да си продава детето“.Свидетелката внесла и уточнение за лицето, което помага и „посредничи“ в тази връзка – тя казала, че не познава „купувачите“, а само жената, която ще я свърже с тях, тъй като преди време същата тази жена й е предложила и на нея самата да „купи“ нейното дете и също така тази жена е осиновила дете на нейна приятелка (визирала подсъдимите С. и Г.).В този телефонен сигнал св.К. заявила, че била подала и предходен такъв до Отдел „Закрила на детето“ относно извършено от св.Ст.И. физическо насилие върху детето Ал.Д..Този първи по ред сигнал бил подаден в края на м.01.14г. от св.К., която на тази дата била отишла на гости на своята приятелка св.Л.К. и двете заедно видяли, че св.Ст.И. „му бие главата в стената“. Постъпилата информация била предадена на 8-мо РУП гр.София за проверка – в тази връзка полицейски служители посетили дома на св.Хр.И. в с.К и провели разговор с нея и със свидетелите Ст. И. и И.Д..За първия от двата сигнала бил изготвен и социален доклад от 18.02.14г.    

Междувременно, след постигане на договорката за вземане и осиновяване на нероденото дете на св.Хр.И., св.Ст.Б. започнала да й оказва помощ – изпратила й чрез подс.С. дрехи и й предоставила пари за необходимите ежемесечни медицински прегледи.Първият преглед бил извършен в Окръжна болница в гр.София, а последващите периодични такива в САГБАЛ „Д-р Щерев“ гр.София, по настояване на св.Б., която се лекувала в това болнично заведение до 13.01.14г.Именно в клиника „Щерев“ за първи път се срещнали свидетелките Ст.Б. и Хр.И., които до този момент поддържали контакт изключително чрез подс.С..При тази лична среща св.Б. уведомила св.Хр. И. за желанието си да осинови нероденото й дете, като се разбрали семейство Бда заплатят престоя й в медицинско заведение по време на раждането, а след това да й дават по 500лв. месечно.Свидетелката Б. по предложение на подс.С. започнала дори ежеседмично да предоставя парична сума от 70лв. на св.Хр.И. – тя получавала парите или чрез подс.С. или чрез таксиметров шофьор, който за целта идвал до дома й в с. К и това продължило през целия месец февруари 2014г.

По предложение на подс.С., през м.03.14г. св.Хр.И. напуснала дома на своята майка в с.К и отишла да живее в дома й, находящ се в гр.София ул. „х.Това обстоятелство било укрито от св.К. и дори от св. Ст.И., на които лично подс.С. казала, че пострадалата е настанена да живее в Център за временно настаняване.Докато живеела в дома на подс.С., пострадалата продължила периодично да получава парични суми за посрещане на личните си нужди. Съвместно с подс.Г., тя посещавала и професионален курс, а в дома на подс. С. извършвала и определена домакинска работа – миене на съдове, пране и др.На 14.04.14г. тя позвънила на подсъдимата и й казала, че започва да ражда, а последната от своя страна позвънила на св.Ст.Б. и й предала тази информация.Свидетелката Ст.Б. незабавно се срещнала с пострадалата и я придружила до клиника „Вита“, където същия ден родила дъщеря си В.Д.Д..На 16.04.14г. свидетелите Ст.Б. и С. Б. заплатили сумата от 1 900лв. за престоя в горното медицинско заведение и за оказаната медицинска помощ във вр. с раждането.Веднага след изписването на 16.04.14г. (свидетелката и бебето реално били освободени от болницата на тази дата, а формално по документи са изписани на 17.04.14г.) детето било взето от семейство Би отведено в техния дом, а св.Хр.И. се върнала в дома на подс.С., където престояла за кратко и през м.05.14г. се върнала да живвее в с.К..В началото на м.05.14г. заедно със св.Ст. Б.,*** и се снабдила с Акт за раждане на детето, който дала на св.Б..През м.04.14г. тя продължила да получава парични суми от бъдещите осиновители – първоначално получила лично 100лв., а в последствие св.Ст. Б. давала пари на подс.С., която й ги препредавала.На 07.05.14г. свидетелите Хр.И. и Ст.Б. посетили клон на Уникредит Булбанк в гр.София, където била открита б. сметка на пострадалата и й извадили дебитна карта.Семейство Бвнасяли пари в сметката на пострадалата, а през лятото на 2014г. й дали и пари за море, като общата сума, която получила от тях св.Хр. И. след раждането възЛ.ла на 3 500лв.

След раждането на детето, подс.С. започнала да подготвя необходимите документи за задвижване на процедурата за осиновяване, като в тази връзка често се виждала с подс.С. и със св.Ст.Б..Подсъдимата С. лично изготвила препоръка за семейство Б., а подс.С. съставила изискуемите по чл.89 ал.1 т.1 и т.2 СК декларации, съгласно които свидетелите Хр.И. и Д.Д. дали съгласие за осиновяване на детето В. Д. в условията на непълно осиновяване, а свидетелите Ст.Б. и С.Б. изразили съгласие да осиновят това дете.Декларациите били подписани от горните свидетели пред нотариус, което обстоятелство било удостоверено от същия.Лично св.Б. отишъл до дома на св.Д., взел го и го транспортирал до нотариалната кантора, като след подписване на декларацията дори му дал определена парична сума.Молбата за осиновяване и всички необходими документи били подадени в СГС на 04.06.14г., като производството по образуваното по този повод гр.д. № 7799/14г. било прекратено в с.з. на 18.07.14г., поради оттегляне на процесната молба.В последствие на 19.09.14г. било заведено ново гр.д. № 14309/14г. с идентичен предмет, а именно осиновяване на детето В.Д. от семейство Бв условията на непълно осиновяване. Искането било подкрепено с идентични документи, като били изготвени нови декларации от рожденните родители и от бъдещите осиновители и същите били подписани пред Нотариус на 21.11.14г.По силата на съдебно решение № 1468/27.02.15г. на СГС, влязло в законна сила на 07.03.15г., било допуснато непълно осиновяване на детето В.Д. от свидетелите Ст.Б. и С.Б..

Преди всички гореописани събития, а именно през лятото на 2013г. св.Хр.И. случайно се запознала със св.Св.Й..През втората половина на 2013г. тази последна свидетелка живеела на квартира в гр.София ж.к.„х х“, заедно с приятеля си В.И.Г., от когото забременяла.Тъй като той не желаел да се грижи за бебето, двамата се скарали и на неустановена дата в периода м.12.13г. – м.01.14г. св.Св. Й. напуснала горепосоченото жилище.Същия този ден тя се запознала със св.И. Г. на пазара в кв.„хх“.Тя му споделила, че е бременна и няма къде да живее и свидетелят я поканил да живеят заедно в обитаваното от него защитено жилище в гр.София.Там двамата живеели в рамките на около 4 месеца, след което се наложило да напуснат, тъй като срокът на договора за ползване на жилището изтекъл.На неустановена дата в края на м.03.14г., кратко време преди да изтече срокът за ползване на защитеното жилище, св.Св.Й. се обадила на св.Хр.И. и я попитала дали може да им помогне, докато си намерят друга квартира.От своя страна св.Хр.И., която към този момент все още била бременна и живеела в дома на подс.С., поканила св.Й. да я посети, което последната действително направила.Двете разговаряли и св.Хр.И. й разказала, че след „като роди, ще даде детето си на друго семейство и ще получи пари за това“ и че „всяка седмица получава пари – по 70лв. от семейството, което ще вземе детето“.По това време подс.С. се прибрала в къщи и св.Хр.И. я запознала със св.Й., която малко след това си тръгнала.На следващия ден през м.04.14г., по покана на св.Хр.И., св. Й. отново посетила дома на подсъдимата.Трите разговаряли и св.Й. споделила, че няма възможност да се грижи за нероденото си дете и ще го остави за отглеждане в дом за деца, лишени от родителски грижи.Тогава подс.С. й предложила да намери семейство, което да вземе детето и да се грижи за него, като в замяна на това свидетелката ще получи определена парична сума и всяка седмица от бременността ще получава пари, „както получава пари и Х.“.Свидетелката Й. се съгласила.Подсъдимата С. успяла да се свърже и да разговаря и със св.Т. – разказала й за св.Й., която е забременяла от своя приятел, и която нямала желание да гледа детето след раждането. Свидетелката Т., която преди това отказала да осинови детето на св.Хр.И., тъй като последната била омъжена, пожелала да осинови детето на св.Й. и казала това на подс.С., като изразила и готовност да заплаща периодично парична сума на пострадалата, да поеме всички разходи за медицинско обслужване, а след раждането и след вземането на бебето, да й предостави още пари.Със знанието и активното участие на подс.С. бил съставен „план на действие“ във вр. с осиновяването на детето – съгласно този „план“, св.Й. трябвало да роди детето си в частна клиника, св.М.Работил от своя страна трябвало да припознае това дете и именно той трябвало да бъде вписан за баща на същото в Акта за раждане, след което пострадалата трябвало да подпише декларация за отказ от родителски права, а св.Т. да осинови детето.

За да може да осъществява ефективен контрол въру св.Й., която била изключително емоционална и податлива на влияние, и за да не се откаже същата от вече взетото решение да даде нероденото си дете на свидетелите Т. и Р., на които искала да осигури дете за осиновяване, подс.С. през м.04.14г. я поканила да живее в дома й, находящ се на горепосочения адрес гр.София ул.„ххх. Свидетелката Й. приела и това предложение и още същия ден се настанили в дома на подсъдимата, където няколко дена по-късно дошъл и св.И.Г..Тогава пострадалата се запознала и с подс.Г. и след изписването на св.Хр.И. от болницата след раждането на детето, трите изЛ.ли заедно на няколко пъти и заедно отпразнували и Великденските празници.Подсъдимата С. полагала грижи за св.Й. през целия й престой в нейния дом, като дори пострадалата лично й споделила желанието си да се запознае с бъдещите осиновители.Тази молба била препредадена от подс.С. на св. Т., която обаче категорично отказала.Тя изпратила подаръци на св.Й., а на подс. С. пращала периодично парични суми за посрещане на различни нужди на пострадалата, включая и за медицински прегледи.На 19.05.14г. горната подсъдима помолила св.Ст.Б. да уреди преглед на св.Й. на „онзи сложния скенер“ 4D за прединплантационна диагностика в клиника „Щерев“, тъй като се очаквало св.Т. да пристигне в България.Последната, придружавана от св.Р., на неустановена дата през втората половина на м.05.14г. действително се прибрала в страната.На 21.05.14г. се провела лична среща между тях и подсъдимите С. и С., по време на която среща обсъждали определени парични проблеми, свързани както със заплащане на медицинските прегледи на св.Й., така и на предоставяните от подс.С. адвокатски услуги.На срещата били планувани и бъдещите им действия за успешното осиновяване на детето на пострадалата след неговото раждане и по този повод се предприели и конкретни действия във вр. с процедурата за признаване на българско гражданство на св.Р..На 22.05.14г. се провела лична среща между семейство Б и свидетелите Т. и М.Р., а на 25.05.14г. – среща само между свидетелките Т. и Ст.Б., която била взела със себе си и детето В...На 26.05.14г. св.Ст.Б. уведомила подс.С., че е успяла да запише св.Й. за преглед на 4D скенер при д-р И. на 28.05.14г. и за микробиологично изследване при д-р А. на 30.05.14г.

Свидетелите Т. и М.Работил не успели да осиновят детето на св.Й., тъй като на 30.07.14г. се провела полицейска операция по образуваното ДП и подсъдимите били задържани.Към тази дата горепосочената свидетелка все още живеела в дома на подс. С. и непосредствено след това се преместила в гр.П., където родила своето дете, настанено за отглеждане в приемно семейство.

 

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

            Гласните доказателства, разкриващи съотносими фактически обстоятелства са показанията на свидетелите Хр.И., Св.Й., В.К., Д.Д., И.Г., Ст.Б., С.Б., Т.Т., М.Р., Л.К., Ст.И., И.Д., Й. С., М.В., К.С., Л.Х., Н.Х.,М.С, М.Г., И. И., Я.М., А.Л., Д.Б., Цв.Т., Л.Н., М.Н., К. А., Ж.М., Ст.Й., В.Т., Е.М. и М.Т., преценени за валиден доказателствен източник.За такъв се възприемат и обясненията на подсъдимите Цв.С. и Т.Г., дадени в хода на съдебното следствие.

            Формално събраните по делото гласни доказателства могат да се разделят на няколко групи – съответно първата група включва показанията на пострадалите свидетелки В. К., С.Й. и Хр.И., втората група включва свидетелите, които са близки родственици и приятели на пострадалите лица, а именно Ст.И., И.Д., Л. К., И.Г. и Д.Д., третата група е т.нар. за целите на настоящото изложение „група на осиновителите“ и техни близки познати и родственици и касае показанията на свидетелите Ст.Б., С.Б., Т.Т., М.Р., Й.С., Я.М., Цв. Т. и А.Л., четвъртата група свидетели са тези, които познават самите подсъдими, и в тази група са свидетелите Ж.М., И.И., М.Г., М.С., К.С. и Л.Х., а петата група включа всички останали свидетели М.В., Н.Х., Д.Б., Л.Н., М.Н., К.А, Ст.Й., В.Т., Е. М. и М.Т..

            Показанията на трите пострадали свидетелки представляват валиден доказателствен източник и като такъв те подлежат на анализ за достоверност.Всяка една от тях излага редица конкретни фактически обстоятелства, съотносими към процесния спор.Придържайки се към хронологията на събитията, трябва да се отбележи, че св.К. първа се запознава с подсъдимите С. и Г., а подс.С. никога не е виждала и не е чувала името й.В тази вр. тя твърди „познавам подсъдимите Ц. и Т., а другата жена не съм я виждала и не я познавам.С.И.С. не съм чувала това име“. Свидетелката дори уточнява времето на запознанство с горните две подсъдими – „отдавна познавам Т. – от когато тя беше бременна, от преди раждането на моята дъщеря я познавам ... Ц. ... познавах 3-4 години от преди това“(л.166), като изрично е визирана датата на раждане на детето Т.В.К., дъщеря на свидетелката, а именно 28.07.13г.Въпреки че свидетелката не познава лично подс.С., тя нееднократно възприема думи на подс.С. за „адвокатката“ – „Ц. ми каза, че има позната адвокатка и ще заведем дело ... дело за бащинство ... но не съм виждала адвокатката“ (л.168). Досежно горните обстоятелства не се спори между процесните страни, поради което съдът приема анализираните гласни доказателства за истинни и достоверни.Нещо повече – самата подс.С. в дадени частични обяснения потвърждава факта на познанство със св. К. от преди началото на инкриминиирания за престъплението по чл.321 ал.1 НК период, респ. тя заявява „познавам В. от много години“ (л.171).

Свидетелката К. навежда данни, съотносими както за престъплението по чл.182а ал.1 НК, така и за двете процесни престъпления против личността по чл.159а ал.3 вр.ал.1 НК.Касателно първото от тях тя излага следната фактология: „дъщеря ми беше на 2 месеца, когато Т. ме посети ... на другия ден ми звънна и ми каза, че Ц. иска да види детето ... определихме среща и Т. ме заведе в офиса на Ц. ... Ц. ... ми каза, че е разбрала от Т., че искам да си оставя детето ... тя ми каза, че ако искам, може да ми помогне, да намери хора да осиновят детето ми и тези хора ще се погрижат и за мен“ (л.166 гръб).В тази им част свидетелските показания носят конкретна информация за време, място и обективирано поведение от подсъдимите С. и Г. – касае се за два месеца след раждането на детето ТК., т.е. за м.09.13г., касае за „офиса на Ц.“, находящ се в гр.София ул.„ххх (точния адрес се установява от други гласни доказателства и от приложените по делото писмени доказателствени източници) и се касае за осъществено еднолично активно поведение от страна на подс.С., реализирано посредством отправено словесно предложение „да намери хора да осиновят детето ми и тези хора ще се погрижат и за мен“, като в същото време деятелността на подс.Г. точно в този ден се изразява само и единствено в придружаване на св.К. до „офиса на Ц.“ и дори липсват данни за присъствието й по време на горецитирания разговор.Тук отново следва да се подчертае, че самата подс.С. в дадените от нея частични обяснения непосредствено след разпита на св.К. не оспорва всички гореизложени факти.Т.напр. тя не оспорва факта на действително проведена в офиса й среща със свидетелката, като обаче оспорва датата и обсъжданата тематика – твърди, че срещата е в края на м.08.13г. и че са говорили за желанието на св.К. „да си остави детето“, като подсъдимата разказва и за оказаната от нея морална и материална подкрепа на свидетелката, но отрича факта на отправяне на инкриминираното предложение.С цел преодоляване на противоречията в коментираните гласни доказателства съдът на осн.чл.143 ал.1 НПК допусна очна ставка между св.К. и подс.С., по време на която първата от тях продължи да бъде последователна и непоколебима в показанията си, а в описаната от втората от тях фактология се наблюдават определени несъответствия.При очната ставка свидетелката отрича наличието на проблеми със своята майка относно отглеждането на детето й Ти отрича да е споделяла подобна информация с когото и да било, а подсъдимата заяви факта на личното й уведомяване от страна на самата св. К. за „проблеми с майка си ... майка й я гони от вкъщи и има проблеми с нея по повод детето“(л.172), за което обстоятелство тя въобще не навежда никакви данни в дадените преди това обяснения.Да, действително именно в дадените частични обяснения подс.С. заявява „казах „В., майка ти сега е емоционална, ако искаш, аз ще поговоря с нея“, но тези й думи и то отново според обясненията й, са провокирани не от получена от самата свидетелка информация за отношенията й с нейната майка, а от такава, споделена й от подс.Г., която е разговаряла по телефон с майката на свидетелката „първо се обади майката на В., която с крясъци е заявила, че няма да гледа детето.“, а св. К. лично е казала само, че „бащата не иска детето и не знае какво да прави“.Т.е. докато показанията на св.К. по време на проведената очна ставка напълно съответстват на тези, дадени преди това в самостоятелното й свидетелско изложение, то обясненията на подсъдимата, дадени в условията на очна ставка, не се припокриват с предходните й такива.Нещо повече – по делото не се събраха никакви доказателства за наличие на влошени отношения между горната свидетелка и нейната майка.     

Разбира се, обясненията на подс.С., като самостоятелен доказателствен източник, ще бъдат анализирани подробно по-долу в настоящите мотиви, но тук съдът само и единствено подчертава, че фактите в тези обяснения намират известна опора само и единствено в обясненията, дадени от подс.Г. (като в обясненията на тези две подсъдими се наблюдават и съществени разминавания), а показанията на св.К. в тази им част се подкрепят и от друго доказателствено средство, в случая от диск, съдържащ аудио запис на подаден на 18.03.14г. сигнал по Националната телефонна линия за деца 116 111.Същият съдържа запис на телефонно обаждане от св.К., представила се с името М.И., която подава сигнал за св.Хр.И. и описвайки тези факти, заявява, че на нея също й е предлагано „да си даде детето“ и то от жена, която „сега иска да вземе другото дете ... преди време тази жена е осиновила детето на моя приятелка“.Съпоставяйки фактите по делото, се заключава, че в това телефонно обаждане св.К. визира подс.С. – именно тя е осиновила детето на подс.Г. и именно тя няколко месеца по-рано отправя на свидетелката горецитираното предложение.Не е за пренебрегване и датата на телефонния сигнал – 18.03.14г., която дата е значително приближена към датата на самото предложение, („два месеца след раждането на детето ТК.“), респ. м.09.13г.Към датата на телефонния сигнал свидетелката разполага с адекватен и пресен спомен за реализираните събития, като следва да се отчете и обективността на този доказателствен източник – касае се за аудио запис на точните употребени от свидетелката думи.В същото време дадените по делото показания от св.К. се ползват с изискуемата конкретика и точност на пресъздадените събития.Тя не отрича и заявеното от подсъдимите С. и Г. обстоятелство, че по време на проведената среща „Ц. ... каза, ако все пак съм решила да си оставя детето, не ме съветва да го правя, тъй като не са подходящи условията в домовете ... тя даде пари на детето ми ... мисля, че ми даде 50лв.“(л.166), като дори в синтезиран вид описва техните взаимоотношения „Ц. ... ми е давала нееднократно пари след раждането на Т... през 2013г.-2014г. ми е помагала“, което е показател за липсата на изградено у св.К. лично негативно отношение, а от там и показател за обективност на дадените по настоящото дело показания. Т.е. решаващият съдебен състав дава вяра и кретира горните показания на свидетелката.

Както вече се отбеляза, св.К. излага определена фактология и относно процесните престъпления против личността на свидетелките Хр.И. и Св.Й., като дадените в тази вр. показания за първата от тях са много по-подробни и детайлизирани. Свидетелката К. *** и е близка приятелка със св.Л.К., към която ползвала обръщението „Л.“.Последната също също живее в с.К ул. „ххх, където в началото на 2014г. живеят на квартира и свидетелите Хр.И., Ст.И. и И.Д..Даденото от св.К. описание на имота е изключително точно - „Л. и М са мъж и жена, на Л. й викат Л. – те живеят в друга стая под наем в същата къща, в която под наем живее Х. и нейното семейство ... там живеят много хора ... имотът представлява двор с две къщи – едната е къща на 4 етажа, а другата къща е на 2 етажа.Л. и М., и Х. със семейството си живеят в къщата на два етажа“(л.174).Свидетелката К. заявява и следните факти „познавам Х. ... тя беше бременна по Коледа на 2013г. или януари на 2014г. ... моя приятелка живееше с тях на един адрес ... и от там познавам Х. и майка й“.Досежно начина на узнаване за бременността на пострадалата и за решението й да не се грижи за детето св. К. излага няколко версии.Първоначално тя твърди „майка й ми каза, че ще оставят детето в дом“, а последстващите й думи са „Х. … каза, че иска да си остави детето“.Дори по време на допусната очна ставка между свидетелките К. и Хр.И., първата е категорична „майката на Х. ми каза, че Х. е бременна и иска да остави детето ... по този начин разбрах, че Х. е бременна“(л.174).В тази вр. и хода на ДП свидетелката също дава показания, които се ползват с процесуална годност, тъй като са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК – „Т. ми беше дошла на гости.Там, където Л. живееше, на квартира имаше момиче – Х. ... Т. я попита дали е бременна, а тя каза, че е бременна и ще даде детето за осиновяване“ (т.1, л.108).Т.е. излагат се различни факти относно самоличността на лицето, от което свидетелката узнава горното обстоятелство, и различни факти относно съпътстваща обстановка.Това разминаване, което съдът отдава на изминалия значителен времеви период, е преодоляно посредством даденото от св.Л.К. описание на реализираните събития и съдът се позовава именно на това описание, доколкото последното се твърди и от св.К. в една от цитираните по-горе версии, а именно че коментираните факти относно момента на узнаване за бременността на св.Хр.И. са осъществени в присъствието и на двете свидетелки Л. К. и К. и в обитавания от първата дом.Показанията на св.Л.К. ще бъдат анализирани подробно по-долу в настоящите мотиви, като тук съдът ще си позволи само и единствено да подчертае тези, свързани с момента на узнаване за бременността на св. Хр.И..В тази вр. св.К. заявява „един ден дойде В. при мен на гости ... навън, на двора се видяхме с Х..Тогава Х. каза и на мен и на В., че е бременна.Тя каза, че иска да остави детето на държавата“(л.253).Т.е. една от изложените от св.К. версии за личното й уведомяване от св.Хр.И. за нейната бременност, която версия е описана по-горе, се потвърждава и от св.К., при което се заключава за наличие на два отделни доказателствени източника с идентична информация.Позовавайки се на количествения принцип, съдът приема за достоверен и действителен факта на узнаване от двете горепосочени свидетелки за бременността на св.Хр.И. и нейното нежелание да се грижи за детето, след раждането, по едно и също време, на едно и също място и при идентична фактическа обстановка, т.е. в двора на обитаваната от нея къща.Тук е необходимо да се посочи, че св.К. говори за присъствие в този момент и на подс.Г., а св.Л.К. въобще не споменава това име и само в тази част се различават показанията на двете свидетелки.Това несъответствие съдът отдава на обективираната лична деятелност и известно вмешателство в реализираните събития от страна на тези две свидетелки – съответно св.Л.К. е само и единствено един страничен наблюдател, а св.К. проявява определена активност и лично запознава пострадалата с подсъдимите С. и Г. и поради това по настоящем желанието й да се дистанцира от тези минали събития е изключително осезаемо и се долавя дори в поведението й по време на провежданите разпити.Тук съдът има предвид факта, че нееднократно свидетелката описва определени обстоятелства, а в последствие и особено по време на провеждани очни ставки заявява лаконично „не помня“ (всички тези факти ще бъдат изложени подробно по-долу в мотивите на съда), но те са признак за желанието й да се дистанцира от миналите събития.В контекстта на горното и досежно направения извод за афишираното нежелание на св. К. за лична намеса и обвързаност, а от там дори и за съхраняване на личната си безопасност съдът дебело подчертава и факта на подаване от нейна страна на телефонен сигнал по Националната телефонна линия за деца 116 111, представяйки се с лъжливо име, като и този факт, който е безспорно доказан ще бъде коментиран по-долу.При всички горепосочени доводи и касателно момента и обстановката, съпътстваща узнаването от св. К. за бременността на св.Хр.И., решаващият съдебен състав приема за безпристрастни и обективни показанията на св.Л.К..Разбира се, тук е мястото да се отбележи, че и самата пострадала дава описание на тези събития, но показанията й в тази насока се оценяват по-скоро за лични изводи и умозаключения, базирани на конкретен факт, като подробен анализ на същите ще бъде направен по-долу в настоящото изложение.

Досежно последвалите събития показанията на св.К. са по-точни и прецизни.Тя е категорична, че след като узнава за бременността на пострадалата и мотивирана от нежеланието й да гледа детето, провежда личен разговор с нея и св.Ст. И., като „казах, че имам позната която може да поговори с нея“.Свидетелката К. описва и последващите си действия - „звъннах на Ц. и й казах за Х. – казах, че има едно момиче, което иска да си даде детето за осиновяване и да поговори с нея ... когато те се срещнаха с Ц., бяхме аз, Х. и Л. ... запознаха се с Ц. и Т., размениха си телефоните ... това се случи може би в края на 2013г. или началото на 2014г.“(л.167).От горните показания се установява самоличността на лицата, присъствали на срещата, и как е протекла самата среща, като се дава и времеви ориентир за същата.Повече конкретика относно съотносими по делото факти се съдържат в показанията на св. К., дадени по реда на чл.223 НПК и приобщени чрез прочит към доказателствената съвкупност.В тези показания свидетелката внася уточнение за мястото на срещата и за проведения разговор – „на Х. показахме къде живее Ц..Това е в центъра, срещу Военна болница.Отидохме там и аз присъствах на срещата между Ц. и Х., като с нас беше и Л..Ц. попита Х. в кой месец е, дали бащата има някакви претенции към детето.Дали е омъжена, дали има други деца.Каза, че ще й помогне да намери детска градина за другите й 2 деца ... те си размениха телефоните ... срещата беше ... края на 2013г. или началото на 2014 г.“(т.1, л.108).Извличаната допълнителна информация от тези показания е свързана с мястото на срещата, а именно дома на подс.С., и обсъжданата тематика, като доколкото описаните от св.К. факти са резултат на личните й впечатления, то съдът приема същите за достоверни.Тези показания носят характеристиките на преки доказателствени средства, поради което като такива се ползват с висока степен на доказателствена тежест.Нещо повече – горните факти изцяло се припокриват с показанията на свидетелите Л.К., Хр.И. и Ст.И..

В показанията на св.К. се съдържат и други факти, които следва да бъдат коментирани.Тя заявява „обади ми се мъжът на майката на Х. една вечер и ми каза, че са говорили с Ц. и Т., че се отказват да си дадат детето на тях ... той пак ми се обади, не помня дали беше същия ден, помня че съм говорила с него по телефона два пъти.Той ми каза „ние няма да продаваме това дете ... кажи на Ц.““.Тук следва да се подчертае, че показанията на св.К. не са добре хронологически подредени – описвайки първия телефонен разговор, тя продължава с описание на съвместното й със свидетелките Хр. И. и Л.К. посещение в дома на подс.С. (първият разговор не може да е преди посещението, тъй като именно при посещението пострадалата се запознава с подс. С.), а после отново се връща на телефонния разговор и разказва за втори такъв с „мъжа на майката на Х.“ (т.е. със св.И.Д.).Независимо от това обаче, св. К. е категорична за факта на проведени два телефонни разговора с това лице, като дори допуска същите да са в рамките на един ден и не е за пренебрегване категоричното уточнение „този разговор става след срещата на Х., Ц. и Т.“, респ. налице е определен времеви ориентир за последователността на събитията.Тук е мястото да се подчертае и то съвсем лаконично, че св.И.Д. отрича да е провеждал такива телефонни разговори.Въпреки това, съдът приема горните факти за действителни и респ. дава вяра в тази насока на показанията на св.К..Този извод се налага от събраните по делото безспорни доказателства за последващото обективирано от свидетелката поведение, изразено в подаване на сигнал по Националната телефонна линия за деца 116 111 на 18.03.14г.Тя самата признава този факт, а текстовото съдържание на самия сигнал е записано на диск, предявен на процесните страни в хода на съдебното следствие. Свидетелката твърди „по повод този разговор ... аз обадих на тел.112 ... предадох разговора ни и че е споменал за продажба на дете.Съобщих за кое дете става дума, но не помня дали съм споменала името на Х..Имената на Т. и на Ц. не съм споменавала“ (л. 167).В тази им част гласните доказателства съответстват на самия телефонен сигнал, чието съдържание се установява по категоричен начин от прослушания аудио запис.Същият е прослушан в с.з. в присъствието на самата свидетелка, която го потвърждава, „аз подадох телефонния сигнал и разпознавам гласа си“ и която добавя „сигналът беше ... че майката на Х. и мъжът, с който майка й е живяла, са искали пари за бебето на Х. ... чувала съм, че хората, които ще свържат Х. и нейните родители с купувачите на бебето са подсъдимите Ц. и Т. /Т./.“ (л.390). Разбира се, по време на този разпит св. К. твърди „не помня кой го беше казал това, че са искали пари“, но тя стеснява кръга от лица с думите си „не помня дали ми го е казвал И. или майката на Х.“, а като се имат предвид и горецитираните й показания относно проведените два телефонни разговора, провокирали този й сигнал, се заключава, че това е именно св.И.Д.. Последният отрича този факт, но според съда, тези му показания са лъжливи, а съображенията за това ще се изложат по-долу в мотивите.Разбира се, съдът отчита и показанията на св.К., дадени в условията на допусната очна ставка със св.И. Д., като тя признава факта на провеждани телефонни разговори с този свидетел, но „говорихме си общи приказки“ и в края на очната ставка излага факта на непровеждане на разговори с него относно нероденото дете на св.Хр.И., т.е. отрича първоначалните си показания.Необходимо е да се подчертае, че това последно твърдение свидетелката прави непосредствено след прослушване на аудиозаписа на подадения от нея телефонен сигнал, след като веднъж под формата на самостоятелно свободно изложение го е потвърдила и след като в началото на очната ставка и отново в тази насока само заявява „не помня“ (л.391). Всички тези различни твърдения на горната свидетелка съдът отдава на факта, че тя е разпитана многократно и продължително, което е напълно възможно да доведе до нейното объркване.Нещо повече – на същата бе разяснено правото й по чл.121 ал.1 НПК, като тя нито веднъж не се позова на него, но при този последен разпит тя се възползва от правото си по чл.122 ал.2 НПК и ползваше услугите на адвокат, което обстоятелство не е за пренебрегване. Също така не е за пренебрегване и личното изявление на свидетелката „при подаване на сигнала се представих с чуждо име, за да нямам после разправии с И. – мисля, че така се казва свидетелят, ... който беше съпруг на майката на Х.“ и после добавя „не познавам добре И., но знам, че е избухлив, тъй като съм го виждала как се кара с жена си и със съседите“ (л.390). Т.е. св.К. изпитва известна боязън от св.И.Д., изградена на базата на лични възприятия за неговото поведение, осъществявано дори и към близки родственици (неговата съпруга), които обстоятелства обясняват нейния по-подробен и прям изказ по време на самостоятелния й разпит, в сравнение с този, използван по време на очната ставка със свидетеля.Горните факти относно подадения телефонен сигнал и относно реализираните непосредствено преди това събития са описани от св.К. и в хода на ДП при проведен разпит по чл.223 НПК, като съдът нееднократно вече подчерта процесуалната валидност на същия.В тази вр. и при този по-ранен етап от развитие на наказателното производство свидетелката излага следните факти: „И. е мъж на майката на Х., обади ми се пролетта на 2014г. ... обади се и каза, че детето няма да се даде на Ц. и че аз няма да взема нищо, никакви пари ... аз звъннах на Т ... тя ми каза, че Х. ще ражда в частна болница ... каза, че детето ще го вземат някакви хора в България, които нямат деца и ще плащат на Х. някакви пари всеки месец.Според Т, Ц. е уредила тази среща“(т.1, л.108).Съпоставяйки показанията от ДП с тези по настоящото дело, се наблюдава абсолютно съответствие в частта досежно проведен телефонен разговор със св.И.Д. и досежно съдържанието на самия разговор, като обаче е налице и изрично посочен времеви момент, а именно „пролетта на 2014г.“.Налице е и дадено описание на други съпътстващи факти – провокирана от горното телефонно обаждане, свидетелката провежда и разговор с подс.Г., от която лично узнава още подробности относно нероденото дете на пострадалата „ще го вземат някакви хора ... и ще плащат на Х. някакви пари“ и относно реализираната в тази насока деятелност на подс.С. „Ц. е уредила тази среща“.Тези факти се извличат и от редица други доказателствени източници, а и съдът отчита, че същите свидетелката узнава от подс. Г., която живее заедно с подс.С. и е в близки отношения с нея, а това от своя страна създава обективни условия за възприемане на реализираните събития.Показанията на св.К. от ДП, подобно на тези от съдебното производство, носят информация и за подадения в последствие телефонен сигнал – „след това звъннах на 112 и им казах, че Х. смята да си продаде детето ... звъннах веднага след разговора с Т.“.Т.е. налице е пълно припокриване в заявените обстоятелства, включая и този „от съображения за сигурност се представих с други имена“. Тук обаче свидетелката внася едно допълнително уточнение, „Не искам да имам разправии с Ц. и проблеми с нея“, докато в с.з. в тази вр. се твърди „при подаване на сигнала се представих с чуждо име, за да нямам после разправии с И.“.Да, налице е определено разминаване, но пък от друга страна е безспорно доказано наличието на изградена у свидетелката мотивация за прикриване на истинската й самоличност и този факт в случая се преценява от решаващия съдебен състав за правно-значим.

Според съда, възприетият и изложен нееднократно извод за достоверност на показанията на св.К. се подкрепя от установеното съответствие на всички съдържащи се в тях факти, така както са описани и в хода на ДП и в хода на съдебното следствие.Такова припокриване се констатира досежно даденото описание на проведена случайна среща с подс.Г. и св.Хр.М. в района на ВМА и досежно обстоятелства, свързани с даваните от свидетелката показания.В тази вр. съдът подчертава показанията й от с.з. „след срещата с Ц. съм срещала Х. веднъж на ВМА, в едно кафе, бяха двете с Т. ... Х. още беше бременна ... Х. каза, че живее при Ц.“(л.167) и показанията й от ДП „бях на зъболекар във Военна болница, там срещнах  Х. и Т..Бяха на кафето отпред.Те ми казаха, че Х. живеела при Т.“, като е визиран и период на тези събития, а именно „една седмица по-късно“, след датата на подаване на телефонния сигнал от 18.03.14г.Т.е. наблюдава се пълно съответствие в описаните факти, които в основната си част се потвърждават и от св.Хр.И. – по време на допусната очна ставка тя твърди „имаше такава среща.Аз и Т. бяхме там и после дойде и В. ... за какво сме си говорели не помня“ (л.174).

Както се посочи по-горе св.К. дава показания и относно обстоятелства, съпътстващи нейните разпити, които се оценяват за значими, с оглед дължимата от съда преценка за достоверност.Свидетелката заявява, че първият й разпит е проведен „след като се обадих на тел.112“, като „дойдоха в къщи двама полицаи ... те казаха, че не са дошли за личната ми карта, а по повод Ц. и Т. ... казах, че ги познавам и те ме разпитваха, писаха разни неща ... и това беше ... след това, един ден лятото в 06.00ч. дойдоха в къщи ... заведоха ме мисля в ДАНС, разпитаха ме там и ме доведоха тука в този съд, пак да ме разпитват“(л.167) и в заключение тя добавя „не съм лъгала нито в ДАНС, нито пред съдията“.Съдът оценява категоричността в изказа на свидетелката и оценява фактологическото съответствие във всичките й показания, като описаните от нея факти се извличат и от други доказателствени източници.При тези съображения съдът приема всички коментирани по-горе показания на св.К. за истинни и достоверни.

По настоящото дело св.К. излага и кратки факти относно св.Св.Й. и присъствието й в дома на подс.С. – „виждала съм едно бременно момиче, но не помня дали е след като Х. е родила или преди това ... това момиче беше с Т., вече беше в напреднала бременност и аз я питах за пола на детето и й предложих количка и дрешки за бебето, но тя каза, че не иска, защото е решила да го остави ... името С.Й. не ми говори нищо“(л.167 гръб), но по-късно в същото с.з. св.К. вижда лично св.Св. Й. и заявява „не съм 100 % сигурна, но мисля, че това беше момичето, което видях в дома на Ц., че беше бремнно, когато я посетих, и на това момиче предложих количка и дрехи“(л.169 гръб).Да, действително в изказа на свидетелката липсва категоричност относно самоличността на „бременното момиче“, но е налице категоричност относно факта на присъствие на такова момиче в дома на подс.С. и категоричност относно изразеното от това момиче становище за взето вече решение „да остави“ нероденото си дете.Тази категоричност в последствие е разколебана – на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 НПК са приобщени към доказателствената маса показанията на св.К. от ДП в частта „сега в къщата на Ц. живее друго бременно момиче ... когато говорих с нея, тя ми каза, че ще си гледа детето, но може би така са й казали да ми казва“, респ. налице са различни показания за един и същи факт и именно по този повод св.К. твърди „не помня точно какво ми е казала това момиче ... по-скоро мисля, че ми каза, че ще остави детето си“. Тази несигурност в показанията следва да бъде отчетена от съда, като вероятното допускане и вероятното осъществяване на определен факт не представлява доказателство по делото.Не се приемат за доказателство по делото и изложените пред разследващия орган думи със следното съдържание „може би така са й казали да ми казва“ – тези думи представляват личен извод на свидетелката, като тук съдът ще си позволи да подчертае извличания от ВДС-те факт на действително предприети от подс.С. мерки за укриване на определени обстоятелства от св.К..Т.е. в заключение и относно цитираните по-горе показания досежно св.Й. съдът приема за безспорно установен само и единствено факта на нейното реално пребиваване в дома на подс.С. за определен период, през който период е била бременна.  

Показанията на пострадалата свидетелка Хр.И. също допринасят за изясняване на фактическата обстановка.Тя навежда данни за своето семейно състояние и местопребиваване преди инкриминираните дати за процесното престъпление по чл.159а ал.3 вр.ал.1 НК - „живеех при приятелия ми в К., който се казва Д. М., а мъжът ми е Д.Д. ... дати не помня, но се разделихме с мъжа ми малко преди да отида да живея с Д. М. ... когато се разделих с мъжа ми, бях 2-3 месец бременна ... имам две деца“ (л.84).Досежно тези факти не се спори между процесните страни, а и те се извличат от други гласни доказателства, напр. от показанията на св.Д.Д..

В своето свидетелско изложение и под формата на свободен разказ св.Хр.И. изнася следната фактология : „В. ... ме запозна с Ц.Г. ... не помня датата, това стана преди да родя В...Аз нямах къде да живея и се обадих на Ц. дали може да ме приюти ... В. ми даде телефонен номер на Ц..В. ми каза, че Ц. помага на такива жени – бременни, социално слаби.Ц. се съгласи.Не помня колко време стоях при нея, това беше преди да родя ... Ц. ... просто ми помагаше.Даваше ми по 10-15лв. ... така минаха няколко месеца“(л.83).Тези показания носят определена информация, която обаче не е достатъчно конкретна.Т.напр. св.Хр.И. признава, че познава подс.С. от преди раждането на детето В.Д. на 14.04.14г., но не помни точна дата, и твърди, че се запознава с нея чрез св.К. с уточнението „В. ми даде телефонен номер“.Досежно това последно обстоятелство относно начина на запознаване с подс.С. показанията на самата пострадала са вътрешно противоречиви и не съответстват на тези на свидетелките К. и Л. К., които разказват за проведена лична среща и тези показания са цитирани по-горе. Тук съдът отбелязва наведените в последствие данни от самата пострадала – „В. ... ми предложи за помощ Ц. и същия ден отидохме вечерта в дома на Ц. с втория ми баща ... И. и там В. ме запозна с Ц.“(л.84).Т.е. св.Хр.И. за много кратко време излага две съвсем различни версии относно начина на запознанство с подс.С. и доколкото тази втора версия се съдържа и в показанията на свидетелките К. и Л.К., а така също и в показанията на св.Ст.И. (които ще бъдат анализирани по-долу), то съдът приема за действителна именно тази втора версия.Нещо повече – тази втора версия е описана от самата пострадала и в дадените от нея по реда на чл.223 НПК показания.Тук съдът отваря една скоба и отбелязва, че проверката за достоверност на гласните доказателства винаги се предхожда от проверка за тяхната процесуална годност.В тази вр. по делото се направи изрично искане от защитата за изключване от доказателствената маса на показанията на свидетелките Хр.И. и Ст. И., дадени по реда на чл.223 НПК, с мотив, че тези показания са дадени пред един и същи съдебен състав и е налице припокриване в часовия диапазон на провеждане на разпита, което от своя страна създава съмнение за фактическото провеждане на разпитите.При направена служебна справка се установява, че действително горните две свидетелки са разпитани на 30.07.14г. от XIV състав на СпНС при образувани две отделни ЧНД и действително е налице известно припокриване във времето на провеждане на разпитите. Съдът отбелязва още, че самите съдебни протоколи са абсолютно издържани от формална страна и притежават всички законноизискуеми по чл.129 ал.1 и ал.2 НПК реквизити.В същото време се отчита, че фактът на реално проведен разпит на свидетелките Хр.И. и Ст.И. се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – самата св.Хр. И. след прочит на тези показания заявява „поддържам показанията“ и нееднокартно използва изразите „когато ме разпитваха ...“ , „това, което ми прочетохте“, които изрази са показател за действително проведен разпит пред съдия, а и този извод косвено се подкрепя от обстоятелството, изложено отново от горната свидетелка, която разказвайки за посещение на полицаи в дома й в деня на разпита, заявява „дойдоха с кола и ни отведоха – мен, майка ми и малката ми сестра“(л.86 гръб).При горните доказателства решаващият съдебен състав приема за доказан факта на проведени по реда на чл.223 НПК два отделни разпита на свидетелките Хр.И. и Ст.И. на една и съща дата, като известното часово припокриване на тези ПСД се отдава на техническа грешка, която не е съществена и респ. не влияе върху процесуалната годност на извършените следствени действия.Показанията на двете свидетелки са приобщени към доказателствата по делото посредством техния прочит и тази им валидност предопределя и задължението на съда за подробен анализ на същите.В показанията от ДП пострадалата дава описание на обстоятелствата, свързани със запознанството й с подс.С. - „една вечер В.викна майка ми да говорят за детето и тя да ни запознаела с една жена – Ц. ... В.обясни, че Ц. намира семейства, които не могат да имат деца и предложи да ме запознае с Ц., за да намери семейство за детето ... попита дали искам да отидем да ме запознае с жената.Отидохме аз, баща ми и В.. Отидохме в дома на Ц. с колата на баща ми, тя живее до ВМА ... синът й живее там заедно с момиче на име Т. ... Т. има син – М. Баща ми ... ни чакаше в колата.Горе се запознах с Ц.“(т.1, л.115).Т.е. касае се за лично запознаство на св.Хр.И. с подсъдимите С. и Г. при посещение в дома им посредством активното участие на св.К., която придружава пострадалата.Тези показания изцяло се поддържат от свидетелката след прочита им – „поддържам показанията в цялост.Намирам разлика в това, което казах сега и това, което ми прочетохте.Казала съм истината тогава ... не знам защо сега казвам нещо друго, сигурно от страх“ (л.88 гръб).Т.е. свидетелката, въпреки че не обяснява поведението си в с.з., признава обстоятелството на дадени неверни показания в началото на своето изложение.Тя излага и следното признание: „баща ми ме закара до дома на Ц..Баща ми седеше долу.Майка ми не е идвала.Качих се с В“.С идентично съдържание се ползват и показанията на св.Хр.И., дадени в условията на допусната очна ставка между нея и св.К. – „В. ме запозна с Ц. и Т.. Лично отидох при Ц. ... В. не ми е давала телефонния № на Ц.“ (л. 174).Първото, което съдът намира за необходимо да отбележи, е това, че очната ставка е проведена няколко месеца след с.з., в което е разпитана пострадалата и това обстоятелство обяснява липсата на спомен в този последващ момент за всички реализирани събития, „не помня вече подробности във връзка със запознанството ми с Ц.“(л.174), като следва да се подчертаят и думите „за В. не помня, но помня, че тогава бях с втория ми баща“ – факт изрично заявен при първия разпит.На второ място следва да се посочи, че подобно на приобщените показания от ДП и на тези по настоящото дело, св.Хр.И. и по време на проведената очна ставка не сочи конкретна дата на запознанството си с подсъдимите С. и Г..Независимо от тези фактически непълноти, съдът взема предвид, че в случая пострадалата навежда данни за събития, реализирани при личното й присъствие и участие.Съдът също така взема предвид съответствието на нейните показания с тези на св. К. (друг участник в събитията), поради което дава вяра на показанията на св.Хр. И. в коментираната им част, респ. приема за достоверен факта на осъществено лично запознанство между нея и подсъдимите С. и Г., извършено в дома на първата от тях и в присъствието на св.К..

Дадените в с.з. показания на св.Хр.И. не се ползват с точна хронологична подредба на описаните събития и детайлност на реализираните факти.След като навежда кратки данни за начина си на запознанство с подсъдимите С. и Г. и кратки данни за раждането на дъщеря си В.Д., тя отново се „връща“ на реализираните преди това факти и описва същите.В тази вр. твърди „бяхме на квартира в К с майка ми и с втория ми баща.В. се познаваше с комшийте ... често им ходеше на гости.С майка ми си говорехме, че няма как да гледам детето и че искам да го оставя в дом.В. ни чу, докато си разговаряхме.Тя беше дошла по някакъв повод в къщи и ми предложи за помощ Ц. и същия ден отидохме вечерта в дома на Ц.“(л.84).Тъй като в свидетелското изложение липсват конкретни дати, то следва много прецизно да се проследи последователността на описаните събития.Т.е. безспорен е фактът, че св.К. узнава за бременността на св.Хр.И. преди трите подсъдими, но следва да се уточни кога и при какви обстоятелства.Известно уточнение в тази насока има в показанията на свидетелката, приобщени към доказателствената съвкупност на осн. чл.281 ал.1 т.1 НПК – „в началото на 2014г. живеех в кв.К ... не живеехме сами.Имаше още едно семейство – мъж, жена и дете – М и Т. се казваха.А с В.се запознах в К, тя идваше при Т. ... с В. се запознахме, тъй като тя чу мой разговор с майка ми, в който аз казах, че искам да си оставя детето в дом.Бях бременна в четвърти-пети месец ... бях разделена със съпруга си“(т.1, л.115).В тези показания се сочи конкретен период, а именно началото на 2014г.Този период се стеснява, доколкото се излагат и обстоятелства, даващи определен времеви ориентир – „бях бременна четвърти-пети месец ... бях разделена със съпруга си“ и имайки предвид датата на раждане на детето В.Д. 14.04.14г., то се заключава, че гореописаните факти са осъществени през м.01.14г., време изрично посочено и от св.К. (л.166 гръб) и време, през което пострадалата е „бременна четвърти-пети месец“.В последствие в хода на допуснатата очна ставка св.Хр.И. отново сочи периода на местопребиваване в с.К, като разширява същия в сравнение с горните показания и говори за „2013г.-2014г.“ и отново заявява обстоятелството на съвместно обитаване на един имот със семейството „Т. и М“(л.174).Съдът приема, че тук се касае за объркване на св.Хр.И. относно името на нейната съседка – говори за „Т.“, но видно от останалите гласни доказателства става дума за св.Л.К. („Л.)“, която именно е съпруга на М..Според съда, това объркване не е съществено такова и поради това не влияе върху преценката за достоверност на свидетелските показания.При проведената очна ставка св.Хр.И. също така твърди „майка ми е казала на В., че съм бременна, но кога, как и къде й го е казала не знам ... мисля, че аз и майка ми си бяхме в къщи и си говорехме, че искам да оставя детето и в този момент В. беше там и е чула.В. беше сама тогава.Т. не беше с нея“(л.174 гръб). Съпоставяйки тези показания на пострадалата с първоначалните й такива, се установява разминаване в заявените факти – по време на самостоятелния разпит по настоящото дело и по време на разпита по ДП свидетелката разказва за проведен между нея и майка й разговор, който разговор е лично възприет от св.К., а в условията на очна ставка навежда данни за самостоятелна и то еднолична деятелност на св.Ст.И. (майка на пострадалата) по уведомяване на св. К. за бременността й, като свидетелката само допуска възможността за научаване на горното, поради определено стечение на обстоятелствата („мисля, че ... говорехме ... и в този момент В. ... е чула“) – в тази им последна част показанията на св.Хр.И. не носят характеристиките на такива по см. на чл.117 НПК, тъй като съдържат личен извод и лично съждение на свидетелката, а не пресъздават конкретен факт от обективната действителност.Нещо повече – показанията на св.Хр.И. в тази им част противоречат и на показанията на нейната майка св.Ст.И., за която се твърди, че лично участва в описаните събития.В подкрепа на извода за недостоверност на показанията на св. Хр.И. в обсъжданата част следва да се отбележат и думите й „на 11.06.14г. ... Ц. ме викна.Бяха С. и Ц. в колата ... Ц. каза, че са я викали в полицията по повод детето ... каза ми да не казвам какво що е, ако ме викнат и мен ... казаха да не казвам истината, да не разказвам за детето какво е станало“(т.1, л.117) и тези показания се поддържат в с.з. „истина е, че на 11.06.14г.Ц. ми каза да не казвам истината и да не разказвам за детето“(л.88 гръб).За прецизност на доказателствения анализ съдът отново подчертава категоричното потвърждение от страна на св.Хр.И. и то в цялост на дадените от нея показания по ДП, „потвърждавам казаното в цялост ... казала съм истината тогава ...“.Тази нейна категоричност обаче не променя извода на съда за недостоверност на показанията в частта относно момента на узнаване за нейната бременност от св. К. и относно самоличността на лицето, което я уведомява за това.Както вече се отбеляза по-горе, една част от тези показания представляват личен извод на свидетеля и поради това не следва да се ценят за доказателство по делото, а друга част от показанията „майка ми е казала на В. ...“ са с неясен произход – в тази част се описва факт, на който св.Хр.И. не е присъствала, като остава неизяснен източника на тази информация, необходим за съпоставка и преценка.

На следващо място св.Хр.И. навежда данни за провежданите с подс.С. разговори – „споделяла съм какво искам да правя с детето, че искам да го оставя в дом ... да го гледат и да ходя да си го виждам от време на време и да си го взема, когато събера пари“, като изрично отрича да й е предлагана от подсъдимата „помощ да намери дом“ за детето (л.84).Тук прави впечатление липсата на упоменаване на дата на провеждане на този разговор.Прави впечатление и вътрешното разминаване в заявените от свидетелката факти – в своето първоначално изложение тя твърди „познавам С.Б. от отдавна ... преди раждането и той ми сподели, че не можели да имат дете и аз реших, тъй като нямам къде да живея ... да им го дам за осиновяване“(л.84), като след това изявление се дават и горните показания в насока „детето ... да го оставя в дом ... да го гледат ... и да си го взема, когато събера пари“.Двете изложени хипотези обаче са взаимоизключващи се.Нещо повече – в производството по чл.223 НПК св.Хр.И. дава съвсем различно описание, като на първо място съдът отбелязва показанията й „за първи път видях мъжа на С., след като родих … не го познавам, не сме контактували“(т.1, л.117).Тези факти напълно противоречат на първоначално посочените „познавам С.Б. отдавна “.Относно съдържанието на проведения с подс.С. разговор при тяхната първа среща, на ДП свидетелката твърди „горе се запознах с Ц. и ми каза, че ще намери хора за осиновяване и да бъда спокойна ... Ц. ми каза, че е разбрала, че аз искам да си оставя детето в дом и след това ми предложи да ме запознае с нейна позната, която иска да има дете, но не може да има деца. Искаше да ме запознае, за да осинови детето тази жена ... предложи ми едно семейство от чужбина“ (т.1, л.115).В тези показания се съдържат данни за тематиката на проведения разговор, за участващите в разговора лица, за момента и мястото на провеждане на самия разговор – установява се, че разговорът е между св.Хр.И. и подс.С., като е отправено от последната конкретно предложение и то насочено лично към пострадалата „ще намери хора за осиновяване … предложи да ме запознае с нейна позната … за да осинови детето тази жена“.Разговорът е проведен в дома на подсъдимата и в деня на запознанството й с горната свидетелка, а именно в гр.София ул.„ххх на неустановена по безспорен начин дата през м.01.14г., който извод се налага при проследяване на описаните от св.Хр. И. факти – разказвайки за начина на запознанство с подс.С., навежда данни за посещение в нейния дом, употребявайки думите „горе се запознах с Ц.“.Тук съдът изрично подчертава и конкретиката в предложението на подсъдимата касателно самоличността на бъдещите осиновители, а именно говори за „едно семейство от чужбина“. При преценката за достоверност на цитираните показания съдът отчита тази конкретика и потвърждението им пред настоящия съдебен състав – „истина е това за първата среща и за семейството от чужбина“ (л.88 гръб), което потвърждение още повече обвързва времево факта на първата среща с факта на отправяне на процесното предложение.Отчита също така, че пресъздадените факти са резултат от непосредствените лични впечатления на свидетелката, респ. нейните показания представляват пряко доказателство, което като такова се ползва с висока степен на доказателствена тежест.Необходимо е също така да се отбележи, че показанията на св.Хр.И. намират доказателствена опора и в други доказателствени източници – напр. фактът на посещение в дома на подс.С. се потвърждава и от свидетелите К., Л.К., Ст.И. и И.Д., а фактът на предприети в последствие конкретни действия в насока осиновяване на детето В.Д. подкрепя по един косвен, но категоричен начин обстоятелството на действително проведен разговор с горното съдържание и обстоятелството на дадено от пострадалата съгласие за това.При тези съображения съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Хр. И. в коментираната част.За изчерпателност на мотивите следва да се изтъкне, че в своето първоначално свидетелско изложение пострадалата въобще не разказва за такова отправеното й от подс.С. предложение.Както се посочи по-горе, тя заявява формирано решение за „дадох после детето на С. и С. … аз реших, тъй като нямам къде да живея … да им го дам за осиновяване“, за което решение твърди, че уведомява подсъдимата и именно поради това решение „дори й казах, че не е необходимо да ми помага с каквото и да било“(л.84 гръб).Съдът вече изтъкна, че всички тези първоначални показания са вътрешно противоречиви – при налично решение за даване на детето за отглеждане от семейство Бсе явява безпредметно и излишно решението „искам да го оставя в дом … и да ходя да си го виждам от време на време и да си го взема, като събера пари“, при наличие на горното решение и липса на необходимост за оказване на помощ от самата подсъдима логически необяснимо се явява и описаното поведение „обадих се на Ц. дали може да ме приюти, тъй като нямах къде да живея“.Т.е. първоначалните показания на св.Хр.И., дадени по настоящото дело, се оценяват за голословни твърдения, които не само че не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, но изцяло противоречат на същите и противоречат и на показанията на самата свидетелка, дадени в хода на ДП.От друга страна тези последни показания, дадени по реда на чл.223 НПК и приобщени към доказателствената маса, са последователни, логически издържани и кореспондират по съдържание с другите доказателства по делото.

На следващо място от показанията на св.Хр.И. се извличат данни и относно реализираните в последствие събития.Свидетелката описва обективираното от трите подсъдими поведение.В тази вр. тя признава факта на пребиваване в дома на подс.С. през известен период от време и разказва за деятелността на същата в този период – „не помня датата, това стана преди да родя В.… и се обадих на Ц. дали може да ме приюти, тъй като нямах къде да живея.В. ми даде телефонен номер на Ц. … Ц. се съгласи.Не помня колко време стоях при нея … даваше ми по 10-15лв. … Ц. ме хранеше, предостави ми покрив.Така минаха няколко месеца, родих детето и си заминах“(л.83 гръб).В последствие свидетелката внася и уточнение за повода, довел до пренасянето й в дома на подсъдимата „бях се скарала с майка ми“ и уточнение относно времевия момент „пренесох се при нея след няколко дена“ след запознанството им, като добавя „постоянно си контактуваме със С.Б. и в момента, в който отидох да живея при Ц., аз вече се бях разбрала с него да му дам детето … още не бях родила, когато се запознах с жена му, но към този момент аз вече живеех при Ц.“(л.84 гръб).Т.е. макар и да липсва пълна конкретика относно точния период на пребиваване в дома на подс. С. и относно точната дата на запознанство със св.Ст.Б., в горните показания се съдържа определена информация в тази насока – пострадалата се премества в дома на подсъдимата много скоро след тяхното запознанство, по нейни твърдения едва „няколко дена“ след това, като остава да живее в този дом „няколко месеца“ (изразът „месеца“ е употребен в множествено число) и в този контекст като се вземат предвид думите й „родих детето и си заминах“ и се вземе предвид датата на раждане 14.04.14г., се заключава, че св.Хр. И. живее в дома на подс.С. поне два месеца и то последните два месеца от бременността, но с точност времевият период се установява след пълен анализ на всички събрани доказателства.Изложените показания в частта относно поддържан контакт със св.С. Б. се оценяват за неверни такива, с оглед направеното на ДП признание„за първи път видях мъжа на С., след като родих … не го познавам, не сме контактували“. Доколкото е неверен този основен факт, то за такъв се приема и фактът „в момента, в който отидох да живея при Ц., аз вече се бях разбрала с него да му дам детето“.Съдът приема за доказано обстоятелството, че в периода на своята бременност св.Хр.И. не познава лично св.С.Б., но познава св.Ст.Б..Видно от горните показания, пострадалата се запознава с тази свидетелка едва след като се премества в дома на подсъдимата, но липсват данни кога, къде и как се запознават двете свидетелки. Свидетелката Хр.И. разказва и за деятелността на св.Ст.Б. – „водела ме е на прегледи … Ц. вече не ми даваше пари … такива дребни суми, джобни пари С. ми ги даваше“.

Всички горецитирани показания, свързани с преместването в дома на подс.С. и с решението за даване на бъдещето дете за отглеждане от семейство Бсе отричат от самата св.Хр.И. след прочита на дадените от нея в хода на ДП показания.В тези показания тя излага следната фактология за реализираните събития след датата на запознанството си с подс.С., като за прецизност и проследяване на хронологията съдът ще преповтори някои вече посочени по-горе факти: „Ц. … предложи ми едно семейство от чужбина … хората видяха, че имам брак с мъжа ми и се отказаха … след това ме запознаха със С., още преди да ме запознае, ме уведоми за нея.С. каза, че иска да осинови дете и ме питаха искам ли да оставя детето - С. и Ц. си контактуваха … Ц. говори с нея по телефона и после ми предаваше какво са си говорили … след това започнаха да ми дават по 70лв. на ръка.Всеки петък … носеше ми ги един таксиметров шофьор.Тогава още живеех в кв.К … тези пари ги даваха на Ц. и тя ми ги даваше на мен или пък таксиметровия шофьор ми ги носеше на мен … таксиметровият шофьор ми даваше пари от четвъртия или петия месец на бременността“(т.1 л.115-116).В с.з. свидетелката потвърждава тези показания и отрича дадените такива в с.з. – „казала съм истината тогава … не знам защо сега казвам нещо друго, сигурно от страх … със С. ме запозна Ц.С. и това е истина.Това, което съм казала за получаваните пари по 70лв. и това, че ми ги носеше таксиметров шофьор, също е истина“. Т.е. установява се фактология, различаваща се в определени детайли от първоначално описаната такав – предложението, отправено от подс.С. към пострадалата, първоначално касае „едно семейство от чужбина“, което се отказва и то поради точно определена причина, а именно „имам брак … и се отказаха, защото е трудно да се осинови дете от брак“.Тук следва да се отчете, че св.Хр.И. не познава „семейството“ и единственият човек, от който може да получи горната информация, е подс.С. – изводът е категоричен, макар че се гради на косвени доказателства, тъй като в показанията на пострадалата липсва пряко изявление в този смисъл, но в същото време доказателствата сочат, че единственият човек, познавал към този момент както това „семейство от чужбина“, така и самата пострадала е именно подс. С..При анализ. на горните показания на св.Хр.И. от ДП следва да се подчертае и следното: след запознанството си с подс.С. и след първоначалното отправяне на инкриминираното предложение настъпва промяна в един от параметрите на това предложение, предложението не е оттеглено изцяло, а само са променени бъдещите осиновители и „семейството от чужбина“ е заменено със семейство Б., като за това изрично е уведомена пострадалата от самата подсъдима и то преди личното запознанство на св.Хр.И. със св.Ст.Б. – „след това ме запозна със С., още преди да ме запознае ме уведоми за нея“, без да се пояснява вложения в израза „ме уведоми за нея“ смисъл, но единствените допирни точки между участващите лица, в случая подс.С. и свидетелките Хр.И. и Ст.Б., е нероденото дете, което първата от двете горепосочени свидетелки не желае, а втората от тях желае, но поради медицински причини не може да има дете.Както вече нееднократно се отбеляза, показанията на пострадалата са много „разхвърляни“ и не следват прецизно хронологията на реализираните събития, което се отдава на ниското й по степен образование и социална среда.След като описва осъществените факти, включая и след като описва обстоятелствата, съпътстващи раждането на детето В.Д., свидетелката отново се връща на предходни събития –„Ц. не ми казваше в началото за колко пари ще мога да дам детето, а по-късно ми каза, че ще мога да получа 5-6 хиляди лева“(т.1, л.116).Тези показания са изключително показателни и налагат извода, че при първоначално отправеното от подс.С. предложение за осигуряване на семейство, което да осинови детето на свидетелката, е упомената възможността за заплащане, но не е конкретизирана точната сума.Показател за желанието на св.Хр.И. да получи определена парична сума са както думите й „исках да им дам детето да го гледат, не да им го подаря“(л.84 гръб), така и последващите й обективирани действия по действително приемане на сумата от 70лв. всяка седмица, а дори и действията по изискване на такава сума, което се установява от приложените ВДС.Съдът заключава, че между свидетелката и подсъдимата подробно е коментирана възможността за заплащане – действително пострадалата не упоменава в кой точно момент е определена сумата от 5-6 хиляди лева и в тази насока само ползва словосъчетанието „по-късно“, но тя пояснява „в тези пари не се включваха разходите за раждането на детето в болницата … отделно от това бяха по седемдесетте лева седмично … след раждането щях да получа 5-6 хиляди лева“ (т.1, л. 116).Т.е. констатират се детайли в отправеното и прието предложение касателно размера на паричната сума и касателно периодичността на заплащане.Именно доказателствата за моментта на периодичното ежеседмично заплащане на сумата от 70лв. спомагат за изясняване на времевия момент за постигане на договореност в тази насока.Свидетелката Хр. И. разказвайки за запознанството си със св.Ст.Б., твърди „след това започнаха да ми дават по 70лв. на ръка.Всеки петък … носеше ми ги един таксиметров шофьор.Тогава още живеех в кв.К … таксиметровият шофьор ми даваше парите от четвъртия или петия месец на бременността ми“(т.1, л.116).Т.е. пострадалата започва реално да получава парични суми след запознанството си със св.Ст.Б., (в показанията се ползва изразът „след това“), който факт на първо място е логичен, тъй като първото „семейство от чужбина“ се отказва и поради това до реално даване на парични суми от тяхна страна не се стига, и който факт на действително изплащане на парични суми на второ място предопределя обсъждането на тези параметри преди действителното им осъществяване, т.е. обсъждана е възможността за получаване на парични суми преди реалното получаване на такива.Тук следва да се вземе предвид и изрично заявеното от свидетелката обстоятелство „живеех в кв. К“ и обвързването на факта на получаване на парични суми с периода на бременността, „четвъртия или петия месец на бременността ми“, респ. договорката в тази насока е постигната още към момента на запознанство между св.Хр.И. и подс. С., а в последствие са уточнени само конкретните суми, начина и момента на предаването им.Тези фактически изводи на съда изцяло се базират на дадените от пострадалата показания по реда на чл.223 НПК, които показания се приемат за достоверни и истинни и в тази вр. съдът препраща към изложените по-горе мотиви, а именно свидетелката изцяло потвърждава тези показания, включително и в частта им „на 11.06.14г. … Ц. каза … да не казвам истината, да не разказвам за детето какво е станало“.Нещо повече – направените фактически изводи от съда за времевия момент на обсъждане на възможността за получаване на парична сума директно се потвърждава от думите на самата свидетелка „аз знаех, че ще получа пари, за да си дам детето – това ми го каза Ц. още преди да реша да дам детето“(л.88 гръб).Тук пострадалата е изключително пряма в изказа си и от тези й показания се извлича фактът на действително предложена й парична сума от подс.С. и то „преди да реша да дам детето“, респ. още при тяхното запознанство през м.01.14г., когато подсъдимата й отправя предложението за осиновяване.  

При горните съображения за достоверност на показанията на св.Хр.И., дадени в хода на ДП, съдът не кредитира и първоначално изложената от нея по настоящото дело фактология относно преместването й в дома на подс.С..Тук съвсем лаконично съдът ще припомни цитираните по-горе показания „аз … се обадих на Ц. дали може да ме приюти … Ц. се съгласи“(л.83 гръб).Тези показания се отричат от св.Хр.И. и тя навежда различни данни „Ц. ми се обади с предложение да отида при нея.Не й се обадих аз“(л.88 гръб), като повече подробности се съдържат в показанията от ДП. Пострадалата твърди „аз бях в осмия месец, когато започнах да живея при Ц..Това беше през март 2014г. … работих като проститутка и затова се скарах с нашите … като се скарахме, за няколко дни отидох на работата си да живея.Това е турския паркинг „хх“ … там седях 3 дни най-много, после Ц. ми звънна, разказах й за положението си и тя ми предложи да живея с тях.Съгласих се … тя ми прати същия таксиметров шофьор, който ми носеше парите … той ме взе и ме закара до офиса на Ц., да я вземем“(т.1, л. 116).Показанията носят информация за момента на преместване в дома на подс.С., в случая м.03.14г., за повода и за конкретния начин на реализиране на горните действия, а именно лично подсъдимата се обажда на свидетелката и лично й предлага да се премести да живее в нейния дом, което предложение е прието и веднага осъществено.При преценката за достоверност на показанията съдът се ръководи не само от лаконичното им потвърждение в с.з., но и от съдържащата се в тях конкретиката.Конкретика се установява в цялостното описание – такава е налична за момента на провеждане на телефонния разговор с подсъдимата и местонахождението на свидетелката в този момент, за начина на придвижване (от паркинга до офиса на подсъдимата и след това до дома й), за физическото описание на таксиметровия шофьор „висок, с кестенява коса, 180см-190см, около 30 и няколко години, бял, нормално тяло – не много дебел, с очила, когато кара“ и за даденото описание на местонахождението на офиса на подсъдимата, „намира се на Попа“.

Свидетелката Хр.И. сочи и някои други аспекти от поведението на подс. С..Т.напр. тя разказва за съвместното им посещение при нейния съпруг св.Д.Д. - „бях бременна, отидохме до Д, където живее мъжът ми.Мисля, че аз я помолих да дойде с мен.Целта на отиването ми беше, аз да се сдобря с моя съпруг, за да си живея с него. Разговаряхме дори по въпроса да се съберем и да си гледаме детето, но … не се съгласи … Ц. предложи този разговор.Ц. ми предлагаше да отида аз да видя двете си деца. Съпругът ми не ми даде да видя децата … Ц. влезе в къщата и разговаря сама с бившия ми съпруг … говореха за това, за да се сдобрим, по-точно предполагам, че са говорели на тази тема … след това той излезе и крещеше … каза, че няма да ме прибере обратно, тъй като не съм майка и съм си изоставила децата“ (л.90 гръб).Като се изключи частта, съдържаща предположение на свидетелката за тематиката на проведения между подс. С. и св.Д.Д. разговор във вътрешността на дома му, в останалата си част показанията допринасят за изясняване на обективната истина.В тази вр. се установява факта на действително проведена среща в гр.Д между горните лица с обсъждане на възможността „да се сдобря с моя съпруг, за да си живея с него“, но безрезултатно.В същото време и с оглед други гласни доказателства, в частност показанията на свидетелите Ст. И. и Д.Д., се констатира и обстоятелството на воден разговор при същата тази среща и на друга тематика, а именно обсъждане на необходимостта от даване на изрично съгласие от св.Д.Д. за осиновяване на детето на св.Хр.И. след раждането.В контекстта на горното съдът само и единствено подчертава, че единият разговор не изключва другия и доколкото св.Д.Д. твърди провеждането на разговор и на двете горрепосочени теми, то съдът приема горецитираните показания на св.Хр.И. за истинни и достоверни, но за фактически непълни.В контекстта на посочения по-горе разговор със св.Д.Д. „да се сдобря с моя съпруг, за да си живея с него“ следва да се отбележи, че разговори с подобна тематика са водени между пострадалата и подс.С. – „докато бях в къщата на Ц., сме говорили за това какво е да съм майка … Ц. е подкрепила Т. да задържи детето си.Това го знам от Ц.“(л.91),респ. установява се не само обсъжданата тема, но и периода на провеждане на тези разговори, а именно „докато бях в къщата на Ц.“.Свидетелката не отрича факта на оказана й през този период всяческа помощ от подс.С., която дори я записва на „курс по английски език“ и не й налага определени забрани, напр. „имало е случай да отсъствам по цяла нощ … не ми е забранявала да се виждам с никой, нито ми е забранявала да излизам във време, което аз пожелая“(л.91). Подобни факти се извличат и от приобщените към доказателствената съвкупност ВДС (които ще бъдат анализирани по-долу в настоящите мотиви), поради което съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Хр.И. в тази им част, но с едно единствено уточнение – от отразеното във ВДС съдържание на проконтролираните телефонни разговори се установява обстоятелството на целенасочено укриване от св.К. на факта на местопребиваване на пострадалата в дома на подс.С., респ. действително не е налагана забрана, ограничаваща кръга от лица, с които св.Хр.И. да се вижда и контактува, изключая обаче св.К..  

Свидетелката Хр.И. навежда и много лаконични данни за проведена среща между подс.С. и свидетелите Ст.И. и И.Д. – „вярно е, че съм идвала с моите родители, с майка ми и баща ми в офиса на Ц.“(л.90 гръб), като от тези кратки показания се извличат данни само и единствено за мястото на срещата и самоличността на присъствалите лица, а именно офиса на подс.С. *** 5 и освен нея на срещата присъстват свидетелите Хр.И., Ст.И. и И.Д.. Липсват обаче подробности относно времевия момент на провеждане на срещата и обсъжданата тематика.Таква частични данни в последствие се заявяват от самата пострадала, но те касаят други провеждани от свидетелите Ст.И. и И.Д. разговори с подс. С..В тази вр. св.Хр.И. твърди „Чувала съм разговори по телефона между майка ми и Ц..Не зная за какво точно са си говорили, но съм ги чувала, че те са искали пари от Ц..Аз съм чувала, че майка ми и вторият ми баща са искали да изнудват Ц. за пари.Така говореше вторият ми баща, че е звънял на Ц. да ѝ иска пари“ (л.90 гръб).В тези показания отново липсва конкретика за точния времеви момент на описаните събития – единственият извод, който съдът може да направи в тази насока, е този, че разговорите са проведени след датата на запознанство на пострадалата с подс.С., което обаче не е достатъчно.Тук отново следва да се подчертае и изключително непрецизния и неточен изказ на свидетелката, която едновременно говори в множествено число („но съм ги чувала, че те са искали пари … са искали да изнудват Ц.“) и в същото време говори за действие, извършено от едно лице, напр. телефонен разговор на нейната майка или напр.„говореше вторият ми баща“.Прави впечатление също така заявен конкретен факт, свързан със св.И.Д. -„така говореше вторият ми баща, че е звънял на Ц. да й иска пари“, като непосредствено преди това заявеният конкретен факт е обвързан с афиширано общо намерение и то с неясен произход „аз съм чувала, че майка ми и вторият ми баща са искали да изнудват Ц. за пари“.В подкрепа на неясните се твърдения свидетелката излага и един конкретен факт „знам за един път, че Ц. е давала пари на втория ми баща, да си плати наема“ – тук отново няма посочен изричен времеви момент и не се сочи източникът на тази информация, но св.И.Д. я потвърждава, поради което съдът дава вяра на дадените в тази вр. показания.                 

Свидетелката Хр.И. навежда данни и за подсъдимите Г. и Сн.С. – съответно за първата от тях твърди „познавам Т..С нея ме запозна В..Т. живееше в този момент при Ц.“, а за втората заявява „познавам … С. … ходила съм с Ц. и Т. един-два пъти на кафе и тогава съм се зпознала със С..Те двете ме запознаха с нея“ (т.е. първо се запознава с подсъдимите С. и Г., а след това с подс.С.), като се добавят и няколко отрицателни факта досежно подс.С., а именно „със С. не съм говорила“ за решението за отглеждане на детето от семейство Би „не съм я видяла, мисля че не“ на делото за осиновяване в СГС (л.85).Разказвайки за деятелността на подс.С. след преместването си в нейния дом, св.Хр.И. отново навежда данни за подс.С. – „с адвокатката се запознах чрез Ц..Те контактуваха с нея за детето, да каже как седят нещата, даже ме викнаха един път да попълвам една декларация.Срещата беше в кв.Люлин, в едно заведение.Бях с майка ми, сестра ми, адвокатката и Ц..Не знам имената на адвокатката.Знам, че се казва С.“ (т.1, л.116).Показанията носят информация за начина на запознанство на пострадалата с подс.С., а именно „чрез Ц.“, което се потвърждава в с.з., „Истина е, че Ц. ме запозна с адвокатката … това е С.“ (л.88 гръб).Съдът отчита съответствието в тези свидетелски показания, които се ползват и за базови, с оглед установяване момента на това запознанство – самата свидетелка не сочи конкретна дата, но пояснението за начина запознаване с подс.С. посредством активното участие на подс. С. води до заключението за осъществяване на същото в момент, следващ момента на запознанство на пострадалата с подс.С., а от там и в момент, следващ факта на отправяне на инкриминираното предложение за осиновяване на бъдещето дете.Разбира се, необходимо е изрично да се посочи, че на ДП св.Хр.И. дава определено физическо описание на подс.С. – „на 40 и нещо, 180см.-190см. е висока, слаба, с дълга до кръста коса, тъмно кафява коса – кестенява, не много тъмна, много слаба“.Това описание частично се припокрива с физическото описание на подс.С., изключая само ръста на същата – според представеното копие на л.к., тя е висока 154см., т.е. значително по-ниска от даденото от свидетелката описание.Въпреки това, последната разпознава подс.С. и заявява в с.з. „казала съм така, защото тогава толкова съм преценила, че е висока“(л.89).Съдът дава вяра на горните показания относно действителното запознанство на пострадалата с подс.С. и то по описания начин, независимо от незначителното разминаване, касаещо един единствен физически белег на подсъдимата (в случая нейния ръст), като това разминаване се отдава на индивидуалните способности на св.Хр.И. да възприема, запомня и възпроизвежда факти.Фактът на познанство между горните две лица се извлича и от други събрани по делото доказателства, напр. показанията на св.Ст.И. и ВДС-те, изготвени в резултат на експлоатираните СРС.Т.е. досежно едно и също обстоятелство са налични няколко отделни доказателствени източника, което засилва тяхната степен на достоверност. В горецитираните показания на св.Хр.И. освен фактът на запознанство с подс.С. се съдържа и описание на още едно конкретно обстоятелство, изразено в присъствие на „адвокатката“ на нарочна среща, проведена в заведение, находящо се в гр.София ж.к. „хх“, и касаеща „попълване на една декларация“.В случая по безспорен и категоричен начин се установява само и единствено присъствието на подс.С. на тази среща, но не и нейната конкретна дейност.В тази насока липсва подробна информация - свидетелката се задоволява да каже само „контактуваха с нея за детето, да каже как седят нещата“, без обаче необходимото пояснение за какво е търсена подсъдимата и съответно какво съдействие „за детето“ оказва.Тази непълнота е отстранена, с оглед следващите показания на св.Хр.И. – „адвокатката С ми даваше конкретни указания за детето.Каза, че е трудно да го осиновят, защото имам брак … трябва да се разведа и тогава за това искат да се разведа, за да могат да го осиновят, защото мъжът ми трябва да присъства, да каже, че дава да го осиновят … С беше запозната с целия случай – какво ще правим … тя е звъняла на Ц., за С. не знам … виждала съм се 2-3 пъти с адвокатката. Вторият път беше в офиса на Ц., по същия повод, да ми каже, че няма как да осинови детето, заради брака ми.Имаше проблем със съпруга ми, доколкото разбрах от адвокатката … той е изнудвал С. за пари … адвокатката ми каза, че са му давали пари.“(т.1, л. 116 гръб).Т.е. съдът гради извод за осъществяван директен, макар и инцидентен, контакт между подс.С. и св.Хр.И. (само два пъти, наред с много по-честия контакт, който взаимно поддържат подсъдимите С. и С.), като деятелността на подсъдимата се изразява в даване на указания с конкретно съдържание „да се разведа“ и то при ясно поставена цел „за да могат да го осиновят“.

Досежно подс.Г. показанията на св.Хр.И. са изключително кратки. Освен горните данни относно запознанството си с нея и освен личното заключение „Т. не е никъде в цялата схема“, свидетелката заявява „Т. не ме е придружава никъде и не сме говорили с нея за детето ми.Не съм чувала разговори между Ц. и Т. за моята В..“(л.88 гръб).По своите характеристики всички горепосочени факти представляват отрицателни такива, като към тях следва изрично да се подчертае, че описвайки своя първоначален разговор с подс.С. по време на запознанството си с нея и описвайки начина на предаването от тази подсъдимата на сумите от 70лв., пострадалата нито един път не заяви присъствие на подс.Г. на някое от тези събития.     

 Свидетелката Хр.И. навежда конкретни данни и за живеещите в дома на подс. С. лица и за реализираните в деня на раждането събития.Тя изброява лицата „В, И., Т., М … К“ с пояснението „това са лица, които идваха в къщата на Ц..Т. и М са Т. и синът й.И. е на С. приятеля, той идваше в къщата.К не беше бременна.В го познавам, но не сме се засичали с него.Спал е на горния етаж.Забравила съм кой е Г“(л.91 гръб).Т.е. дома на подс.С. е посещаван от много лица, на които тя оказва помощ.

Събраните по делото доказателства относно датата 14.04.14г., деня на раждане на детето В.Д., и относно реализираните след това събития са със следното съдържание: „аз бях с моята приятелка С.Й.Й. … С.Тя ме придружи до родилното … когато родих В.., бях омъжена за Д.С.Д. и В.се записа на неговото име.Ц. не е идвала при мен в болницата.Откакто родих детето, не съм имала повече контакти с Ц..Дадох после детето на С. и С.“ (л.83 гръб), като в хода на своето изложение и относно деня на раждането св.Хр.И. внася и пояснението „С.Й. ме заведе.Бяхме навън, на улицата, в автобуса, когато ме хванаха болките.Обадихме се на „Бърза помощ“.Дойде „Бърза помощ“ и ме откараха в болницата“(л.85).В тези показания веднага прави впечатление смесването на имената на свидетелките С.Б. и С.Й. – първоначално се заявява факта на съвместно пребиваване с лицето С.Й. в момента на започване на раждането, като именно това лице я придружава до родилното, а по-късно се говори за лицето С.Й., като доколкото се употребяват в множествено число изразите „бяхме … обадихме се“, то се заключава за съвместност на описаните действия и то между пострадалата и лицето „С.Й.“,т.е. говори за св.С.Й.. Реализираните в деня на раждането събития най-добре могат да се проследят от приложените ВДС, които ще бъдат анализирани по-долу в мотивите, като тук съдът само отбелязва наличното разминаване в доказателствата, съдържащи се във ВДС и съдържащи се в показанията на св.Хр.И..Разминаването не е пълно, а частично такова и касае само определени факти – напр. касае самоличността на лицето, откарало пострадалата до болницата и поддържаните след това контакти между нея и подс.С..Разминаване се установява и относно изявлението на св.Хр.И. „С. … ми каза, че се е обадила на сем.Б.“.Всички тези показания на пострадалата не само, че не съответстват на приложените по делото ВДС, но не съответстват и на описаната от нея в хода на ДП фактология.В производството по реда на чл.223 НПК тя заявява „като тръгнах да раждам … беше към обяд, бях навън с една приятелка –С.Й.Й. … започнаха контракциите, обадих се на Ц. и тя ми каза, ако има такси, да го хвана и, че С. ще ме чака пред къщата на Ц. … като отидохме пред Ц., качих се да си взема нужните неща … и слязох долу … заедно с мен беше и С..С. беше сама, с малка кола … качихме се в колата … те ме успокояваха, защото ме болеше.Отидохме в болницата … С. беше с мен през цялото раждане.Ц. беше на работа … в болница „Вита“ до Подуяне родих“ (т.1, л.116).Т.е. установява се, че действително към момента на започване на родилните болки пострадалата е придружавана от св.Св.Й., но в последствие не звънят на „Бърза помощ“, а лично св.Хр.И. се обажда на подс. С. и я уведомява за състоянието си, като последната й дава конкретни указания – да се придвижи с такси до дома й, да си вземе „нещата“, след което св.Ст.Б. ще я откара до болницата.След прочита на показанията свидетелката изцяло потвърждава същите, а и идентични факти се съдържат и във ВДС, поради което съдът приема горните доказателства за достоверни и истинни.От тук натам не се констатира такова фрапиращо несъответствие между показанията на св.Хр.И., дадени по настоящото дело и тези, дадени на ДП (по-скоро същата не си спомня определени факти, което е логично, с оглед изминалия времеви период, и не е толкова изчерпателна и прецизна в даденото описание).За реализираните след това събития, свързани с фактическото даване на роденото дете на сем.Б., тя уточнява конкретния момент „след като излязох от болницата, в деня на изписването“, а за отпочната процедура за осиновяване и за развилите се в тази вр. взаимоотношения със сем.Бзаявява „поддържах контакти, докато осиновяването не приключи и те ми казаха, че мога да си я виждам от време на време … викаха ме в социалните в Люлин … като разбраха, че детето е при С. и С.“, като лаконично твърди „не съм подписвала документи“ с уточнението за подписване на такива документи „при социалните … подписах, че съм съгласна детето да е при Б..Някои документи не съм ги чела, други документи съм чела“(л.85 гръб).В тези първоначални показания свидетелката отрича факта на посещение на дома на подс.С. след раждането и отрича и факта на получени парични суми от семейство Б..Съвсем различни обстоятелства обаче тя описва на ДП – „след раждането щях да получа 5-6 хиляди лева … когато ме изписаха с детето, първия месец не ми превеждаха пари, а след това започнаха да ми превеждат, някой път по 200лв., някой път по 500лв. … превеждаха ми парите по карта … на „Уникредит булбанк“.С. ми каза, че ще ми изкара карта, за да не ми дава парите на ръка … С. и Ц. ми бяха казали, че ще ми дават парите малко по малко, а не цялата сума … всеки месец на петнадесето число по толкова, колкото те решат.Детето отиде при осиновителите, когато ме изписаха … на 16-ти или 17-ти април … след като ни изписаха … аз и С. се прибрахме при Ц. … бях още 1-2 дни при Ц. и после отидох при един приятел да живея“, като свидетелката дори сочи и конкретния номер на дебитната карта, чийто титуляр на сметката е тя (т.1, л. 116). За някои от горните факти са налични и други по делото доказателства, напр. за факта на открита на името на св.Хр.И.б. сметка и ползвана дебитна карта са налични и писмени доказателства, а за реалното осъществяване на този факт посредством активното съдействие на св.Ст.Б. съдът черпи данни и от приложените ВДС.Т.е. отново за едни и същи обстоятелства са налични няколко отделни и самостоятелни доказателствени източника.Горните показания на пострадалата обаче са единственият източник на данни за това, че именно „С. и Ц. ми бяха казали, че ще ми дават парите малко по малко … всеки месец на петнадесето число по толкова, колкото те решат“.Независимо от това, съответствието между гласни и писмени доказателства относно част от горепосочените факти индиректно подкрепя извода за достоверност на показанията и в частта, за която липсва друг доказателствен източник.От друга страна св.Хр.И. е пряк участник в описаните събития, тя лично контактува с подс.С. и със св.Ст.Б., поради което показанията й в тази част представляват преки доказателства, ползващи се с висока степен на доказателствена сила.

Разказвайки за реализираните след раждането на детето В.Д. събития, св. Хр.И. навежда данни и процедурата по осиновяване и за осъщественото в тази вр. поведение от подс.С..По настоящото дело тя дава следните показания: „не зная кой е подготвял документите.Мен ме викаха само в съда да потвърдя, че искам те да гледат детето … при тези явявания не съм виждала в залата С.“(л.85).Дадените в хода на ДП показания са подробни – „срещнах се със С. на Съдебната палата – аз, адвокатката и С. бяхме, мисля че на 16.06.2014г.Отидоме в едно кафе … говорихме, че ако съдията ме пита нещо, трябва да си мълча, само ако ме пита нещо, да отговарям и да кажа всичко, което знам … делото беше за осиновяване.Те обясниха, че няма как да стане, защото имам брак и трябвало да се напише декларация … аз написах, че не мога да гледам детето, нямам пари и условия … това ми каза да напиша адвокатката С … в залата адвокатката нещо се караше със съдията … ние ги чакахме навън, тогава тя ни прати в Люлин“(т.1, л. 117).Като се изключат някои лишени от смисъл изрази и взаимоизключващи се ситуации (напр. „ако съдията ме пита нещо, трябва да си мълча, само ако ме пита нещо, да отговарям и да кажа всичко, което знам“), то в останалата си част горните показания носят определена фактическа конкретика – дата на среща, повод за срещата, участващи лица, развитие и последици от проведеното заседание по делото за осиновяване.Описаната фактология кореспондира с тази, съдържаща се в други доказателствени източници (ВДС, гр.д.№ 7799/14г. по описа на СГС и показания на свидетелите С.Б. и Ст.Б.), поради което съдът дава вяра на горните показания на св.Хр.И..След прочита на показанията й от ДП свидетелката си припомня определени обстоятелства „има подписани декларации, но не мога да кажа колко пъти съм подписвала такива декларации.Май не съм чела тези декларации.Когато съм го подписвала, мисля, че съм била със С. и С. … не помня къде подписа декларациите … не помня дали някой ми е казал какво пише в декларациите … не помня кой ми е дал декларациите, за да ги подпиша.Помня това, че не съм ги чела … аз попълних втората декларация по собствено желание и никой не ме е карал“ (л.89 гръб и л.90), като за тази „втора декларация“ от м.11.14г. твърди „никакви пари не съм взимала“.Тук единствените, заявени с категоричност, факти са тези на действително подписани от пострадалата декларации, които са прочетени от нея, и отрицателният факт на неполучаване на парична сума при подписването на „втората декларация“.Свидетелката Хр. И. заявява с категоричност и факт, свързан с вида осиновяване на детето В.Д. – „знаех, че няма да е напълно осиновена, но че ще се борят да е напълно осиновена“, като уточнява и източника на тази информация „това ми го каза С.“.

На последно място при доказателствения анализ на показанията на св.Хр.И. следва да се посочат тези относно взаимоотношенията на св.Св.Й. с подс.С., а именно „аз още живеех при Ц. и С. ме помоли да остане да спи при мен. С. не беше говорила за това с Ц. … те двете не се познаваха … първо отказах на С. с обещание, че ще питам и ще я уведомя и след 2-3 дена … говорих с Ц. и тя се съгласи С. да дойде да живее в дома й за няколко дена“, като по това време св.Й. е бременна „в началните месеци.Това тя го сподели с мен, но дори не беше сигурна дали е бременна“(л.86).Идентична информация, макар и детайлно по-разширена, носят и показанията на св.Хр.И. от ДП – „със С.Й. сме много добри приятелки … познаваме се от 8-9 години … една вечер С. ми се обади и каза, че няма къде да спи.Аз тогава още живеех при Ц..Попитах Ц. дали може тя да дойде за няколко дни и тя се съгласи, защото и С. е бременна.Й. остана да спи в стаята на Ц..С. имаше уговорка с Ц. за хората от чужбина.Ц. е намерила тези хора.С. не ги познава хората … С. ми е казвала, че взима пари, но не знам колко … уговорката е, като роди да дойдат хората и да го вземат, както при мен.Да й изкарат карта и да й превеждат пари“(т.1, л.117).Във вр. с тези показания единственото направено от свидетелката уточнение е в насока „показанията, които ми прочетохте за С.Й. и Ц., че са имали уговорка за даване на детето на С., аз потвърждавам … с уточнението, че това го знам от С. и не знам дали е истина.От Ц.С. лично не съм чула нищо за продаване на дете“(л.89).От горните показания съдът извлича с категоричност факта на познанство между свидетелките Хр. И. и Св.Й., което познанство датира от преди инкриминирания период.Установява се категорично и факта на познанство между подс.С. и св.Св.Й., които се запознават чрез св.Хр.И. – липсата на дом провокира разговор между свидетелките Й. и Хр.И., който разговор е препредаден от последната от тях на подс.С. и тя вече от своя страна се съгласява св.Й. да живее в дома й.Т.е. заключава се, че преместването в дома на подс.С. е обсъдено между нея и св.Хр.И. и едва след това с даденото от страна на подсъдимата съгласие е запозната и св.Й. – по-различна фактология се извлича от ВДС и съдът, позовавайки се на обективния характер на доказателствения способ СРС, приема за действително реализирани фактите, съдържащи се във ВДС.Не могат обаче да бъдат пренебрегнати горните показания на св.Хр.И. и поради това и с оглед анализ на всички доказателствени средства, по отделно и в тяната съвкупност, съдебният състав приема за доказан проведения разговор между свидетелката и подс.С., като обаче именно този разговор провокира провеждането на последващ телефонен такъв, но вече между св.Й. и подсъдимата, като именно последната предлага лично на св.Й. да живее в дома й.Съдът приема за показателни и употребените от подс.С. думи по време на разговора й със св.Хр.И. „защото и С. е бременна“ – посредством лексико-систематическо тълкуване и проследявайки смисъла на ползваните изрази „Попитах Ц. дали може тя да дойде за няколко дни и тя се съгласи, защото и С. е бременна“, съдът приема, че тези думи са изречени от подс.С. и тези думи са белег за изградената у подсъдимата мотивация да приеме в дома си св.Й.. Разказвайки за начина на запознанство на подсъдимата и св.Й., св.Хр.И. не сочи конкретна дата, а същата отново се извлича на базата на дадения времеви ориентир „аз тогава още живеех при Ц.“ – свидетелката живее в дома на подс.С. от неустановена дата през м.03.14г. до неустановена дата в края на втората деседневка на м.04.14г., респ. в рамките на този времеви период св.Й. се запознава с подсъдимата и се премества да живее в дома й.Ползвайки само и единствено горецитираните показания съдът не може да стесни повече този период, но това е възможно, с оглед други събрани по делото доказателства (показанията на свидетелите Св.Й. и И.Г. и изготвените ВДС). Видно от описаната фактология, между подс.С. и св.Св.Й. се постига определена „уговорка“, като точният момент на постигане на тази договорка отново се изяснява от други събрани по делото доказателства, а не от показанията на пострадалата.В последните „уговорката“ е конкретизирана като „хората от чужбина … С. … взима пари … уговорката е, като роди да дойдат хората и да го вземат, както при мен“.Т.е. категорично се заявява факта на постигната договорка и то между горепосочените лица подс.С. и св. Й., като параметрите на тази договорка не са много добре пресъздадени – става ясно, че договорката включва „хората от чужбина“, които след като роди св.Й. ще „дойдат … да го вземат“, като съпоставката и непрекъснатият паралел, който свидетелката прави със самата себе си, употребата на израза „както при мен“ и обвързването на тези бъдещи действия с момента на раждане води до заключението, че става въпрос за детето, което ще роди св.Й. (детето ще „дойдат … да го вземат“).Между другото този извод се налага и при анализ на думите на св.Хр.И. от с.з., като тук изказът й е по-прецизен – „С. … и Ц. … са имали уговорка за даване на детето на С.“ с уточнението, че източник на тази информация за св.Хр.И. е самата св.Св.Й..Т.е. независимо от непрецизния изказ на св.Хр.И., дадените от нея в цялост показания досежно взаимоотношенията между св.Й. и подс.С. са еднопосочни, последователни и взаимоподдържащи се, поради което съдът дава вяра и кредитира същите.

Последната свидетелка, включена в оформената за целите на настоящото изложение първа група свидетели, т.нар. група на пострадалите, е св.Св.Й..Подобно на показанията на св.Хр.И., и показанията на св.Й. не са хронологически подредени, но въпреки това тя излага обстоятелства, свързани с личния й живот преди преместването й в дома на подс.С. – „живеех на друго място, но имах проблеми с бащата на детето … живеех с бащата на детето.С него нямах брак … той се казва Владимир Г. Игнатов, но за третото име не съм сигурна … живеех в кв.„Хаджи Димитър“ … когато дойдох при Ц., той ме беше изхвърлил на улицата и съм спала в една кола.И. ме прибра една нощ в защитено жилище, в което той живееше … заради това, че И. ме прие в жилището, го изгониха и заради това и двамата се оказахме на улицата“(л.127 и л.128 гръб). Свидетелката е категорична относно факта на съвместно съжителство с бащата на детето в един предходен период, категорична е относно факта на влошаване на техните взаимоотношения с пояснението „бащата каза, че детето е пречка“, категорична е и относно факта „спала съм в една кола“ (без времево уточнение) и относно факта на краткото си пребиваване в жилището на св.И.Г., като проследявайки нейните показания съдът не може да установи с категоричност последователността на двете последни събития.Тук следва да се посочи, че в тази насока по-прецизни и детайлни са показанията на самия св.И. Г. и доколкото повечето от горните обстоятелства се описват и от него самия, то съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Й. в тази им част.

Свидетелката Св.Й. твърди, че не познава подс.С., но признава факта на познанство със св.Хр.И. и с подсъдимите С. и Г., като разказва за начина на това запознанство и дава описание на тяхната деятелност.Пострадалата заявява „познавам Ц. и Т. … другата подсъдима не я познавам … познавам и лице на име Х.М. … от преди това я познавам.С Ц. и Т. ме запозна Х. … Х. ме запозна с една от двете подсъдими, май, но не помня с коя от двете … Х. тогава живееше в София и беше  в напреднала бременност … аз тогава също бях бременна … това беше през 2014г. … май бях тогава в четвъртия месец“ (л. 126 гръб). Касателно фактора времеви момент на описаните събития се подчертава следното – пострадалата сочи конкретна година, а именно 2014г. с пояснението „Х. тогава живееше в София и беше в напреднала бременност“ и „май бях в четвъртия месец“.Тук е наложителна една препратка към показанията на св.Хр.И., от които се извлича обстоятелството на преместване в гр.София в дома на подс.С. през м.03.14г. Наложително е да се вземат предвид и последващите твърдения на св.Й. „родих в Пловдив … там прекарах м.август и м.септември на 2014г.“.Да, действително свидетелката не сочи конкретна дата на раждане, а само конкретно място, но горните показания са достатъчни за направа на заключението, че тя ражда именно през м.09.14г., а това от своя страна налага извода, че четвъртият месец на бременността й е м.04.14г., към който момент и св.Хр.И. ***.Т.е. през м.04.14г. св.Й. се запознава с „една от двете подсъдими“ С. или Г. и касателно самоличността на лицето, с което тя се запознава, показанията й не са категорични, „не помня с коя от двете“.Такава категоричност обаче се наблюдава в последствие в хода на свидетелското й изложение, където тя нееднократно свързва определени факти именно с личността на подс.С. и в тази насока напр. заявява „чрез Хриси стигнах до Ц.“(л.127) и „до тогава не бях чувала за Ц.“(л.129).

Свидетелката Й. признава и следния факт: „живяла съм в дома на Ц.С..Когато отидох да живея там, аз знаех вече, че съм бременна … Х. също живееше там … и Т. също живееше там.Аз живях при Ц. два месеца – до м.08.2014г. … чрез Х стигнах до Ц.“(л.127).Освен признанието за действително пребиваване в дома на подс.С., показанията съдържат и информация относно самоличността на лицата, живеещи в този дом, като кръгът на тези лица се разширява „докато живеех в дома на Ц., помня, че отсядаха и други хора – помня К.В.Г., който идваше на гости“(л.129) и в тази вр. е налице пълно съответствие между показанията на св.Й. и тези на св.Хр.И..В горецитираните показания св. Й. сочи конкретен период на живеене в дома на подсъдимата, а именно „два месеца – до м.08.2014г.“ – заявява се продължителността на този период и неговия краен момент, като в контекстта на тези времеви параметри се извежда началния такъв, в случая това е м.06.14г. При това положение и съпоставяйки горните твърдения за момента на запознанство с подс. С. и момента на настаняване в нейния дом, се налага определен фактически извод за хронологията на събитията – пострадалата първоначално се запознава с подсъдимата през м.04.14г. и едва два месеца след това (по данни от св.Й.) се премества в дома й.Този фактически извод в основните си линии е житейски логичен (логично е запознанството с даден човек да предхожда настаняването в неговия дом), но съдът дебело подчертава, че горецитираните показания относно продължителността на пребиваване на св.Й. в дома на подс.С., а от там и началният момент на това местоживеене, не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.В тази вр. съдът отново отчита показанията на св.Хр.И., която също живее в дома на подсъдимата до края на втората десетдневка на м.04.14г. (тук съдът препраща към доказателствения анализ на нейните показания) и която, разполагайки с лични впечатления, твърди „Й. остана да спи в стаята на Ц.“, респ. налице е известно „застъпване“ в периода на пребиваване на двете горепосочени свидетелки в дома на подс.С., а това води до заключението за настаняване на св.Й. в дома на подсъдимата през м.04.14г.Идентичен извод се налага и с оглед показанията на св.И. Г. и с оглед съдържанието на приобщените към доказателствената маса ВДС, които ще бъдат обсъдени по-долу.Нещо повече – в последствие в хода на своето свидетелско изложение самата пострадала дава различни показания относно този начален времеви момент.Разказвайки за конкретния начин на формиране на идеята за преместване в дома на подс.С. и за конкретно реализираните в тази насока събития, тя заявява следното: „Х. ми предложи да отида да живея при Ц., а не аз.Х. ми каза, че ще попита Ц. дали мога да живея там … не помня как точно станаха нещата, но помня, че се пренесох при Ц. 2-3 дни след разговора с Х.“(л.127 гръб).Тук пострадалата споменава за „разговор с Х.“, съдържащ предложение „да отида да живея при Ц.“, като не се сочи конкретна дата на този разговор, но се прави уточнението „пренесох се при Ц 2-3 дни след разговора“ и се добавя факта „преди това не бях виждала Ц.“.Т.е. констатираното вътрешно противоречие в показанията на св.Й. е свързано както с хронологията на събитията, така и с началния времеви момент на настаняване в дома на подс.С. – докато по-горе, тя описва осъществено първоначално запознанство с подсъдимата и настаняване в дома й няколко месеца след това, сега се твърди едновременност на тези две обстоятелства, а именно пострадалата се запознава с подсъдимата в момента на настаняване в дома й.Неяснотата в горните факти е отстранена след прочита на показанията на св.Й., дадени на ДП пред разследващ орган. Тези показания се ползват с процесуална годност, доколкото са приобщени към доказателствената маса по процесуалния ред на чл.281 ал.7 вр.ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК и поради това следва да бъдат подложени на преценка за достоверност.В същите пострадалата заяявява: „познавам Т.Г., която се представя като Т., от Х. … тя ме запозна с Т. през месец април 2014г. … Х.М. ме запозна и с Ц., Ц..Това стана през месец март на 2014година.Х. ми звънна и ме покани на гости в дом, в близост до Военна медицинска академия.Там тя живееше при въпросната Ц. … като отидох тогава на срещата, в къщата бяхме само аз и Х., малко след това дойде Ц..Х. ме запозна с нея … аз до тогава не познавах Ц..Ц. се прибра, докато бях там и Х. ни запозна … след като обядвахме, аз поседях още малко и си тръгнахме“(т.1, л.71).Описаната фактология носи необходимата конкретика – сочат се конкретни лица и конкретни дати, а именно св.Й. действително се запознава с подсъдимите С. и Г. посредством активното участие на св.Хр.И., като с първата от двете горепосочени подсъдими се запознава през м.03.14г. в нейния дом, находящ се „в близост до Военна медицинска академия“, а с втората през м.04.14г.Пострадалата навежда и подробни данни относно тематиката на проведения със св.Хр.И. разговор – „Х. ми разказа, че като роди, ще даде детето на друго семейство и ще получи пари за това.Каза ми, че всяка седмица получава пари – по 70 лв.от семейството, което ще вземе детето … не ми каза колко пари ще вземе, след като роди детето и го даде на семейството … каза, че ще седи там – при Ц., докато роди, че след като роди, ще се изнесе от Ц.“, като изрично е уточнен и отрицателния факт „не сме говорили за бременността ми“(т.1, л.71). Показанията относно св.Хр.И. и нейното намерение да „даде детето на друго семейство и ще получи пари за това“ кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включя и с показанията на самата св.Хр.И., поради което съдът изцяло кредитира същите.Не е за пренебрегване също така, че дори в своите първоначални показания по настоящото дело св.Й. излага подобна фактология – „знаех, че Х. ще си дава детето, след като го роди … да го гледат други хора.Това го научих лично от Х. … това ми го каза в първите месеци на бременността … чувала съм за С. и С. Б..Аз се запознах с тези хора.Х. ме запозна с тях и ми каза,че това са хората, на които ще си даде детето … когато се запознахме с Б., на Х. й личеше, че е бременна … когато Х. ми каза, че иска да си даде детето точно на С. и С. Б., тя не живееше при Ц.“(л.126 гръб).Цитираните показания са значими в насока доказване изграденото у св.Хр.И. желание „да си даде детето“ на „други хора“ и то към момент на „първите месеци на бременността“ с последващата конкретизация „С. и С. Б… са хората, на които ще си даде детето“, като тази конкретизация е направена в момент, когато „Х. … не живееше при Ц.“.В контекстта на тази фактология съдът отчита и изявлението на св.Й. за източника на тази информация, а именно „това го научих лично от Х.“.Конкретиката в показанията и изричното посочване на източника на данни правят свидетелските показания съпоставими с други доказателствени източници и тъй като в редица такива се съдържат идентични факти, то съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Й. в тази им част.

От друга страна, горецитираните показания от ДП на св.Й. досежно момента и начина на запознанство с подсъдимите С. и Г. също се припокриват с други доказателства по делото, а една част от заявените факти, напр. момента на запознанство с подс.С. дори е и аналитично изводим от първоначалните показания на пострадалата, дадени по настоящото дело.Не е за пренебрегване също така и обстоятелството на пълно потвърждение на тези показания от страна на самата св.Й., „вярно е и това, че Х. ме запозна с Т. през април 2014г. … вярно е това … че съм се запознала с Ц. през м.03.14г. в дома й, като бях отишла там да пия кафе с Х.“(л.131).Тук съдът следва да подчертае следното: в хода на съдебното производство от страна на защитата с цел дискредитиране на показанията от ДП се отправят въпроси към свидетелката за обясняване значението на определени думи и изрази, които са вписани в протокола за разпит на ДП, т.напр. подобен въпрос е задеден за израза „торс“, като свидетелката заявява „думата „торс“ не знам какво означава“(л.129).Да, действително такава дума фигурира в протокола за разпит, и да, действително пострадалата не притежава знание за значението и смисловото й съдържание.Въпреки това съдът отчита категоричността в изказа на свидетелката при изложената на ДП фактология и воден от всички гореизложени съображения, приема описаните обстоятелства за истинни и достоверни.Т.е. приема за доказан по безспорен начин факта на запознанство през м.03.14г. на пострадалата с подс.С., като преди този момент тя узнава и то лично от св.Хр.И. намерението й да си „даде детето“.

В показанията на св.Й. се съдържа и информация касателно намерението й за бъдещето на нероденото дете и касателно момента на формиране на това намерение.В тази вр. първоначално по настоящото дело тя заявява „аз самата съм мислила какво ще правя с детето си.Не съм искала съвет от никого.Реших, че ще оставя детето.Бях решила да си оставя детето на хора, но не бях решила да го давам на конкретни хора.Когато взех това решение, аз не познавах още Ц. и Т..Аз това решение го взех много бързо, след като разбрах, че съм бременна – бях още в началните месеци на бременността“(л.127).Показанията са показателни за липса на изградено намерение у свидетелката за полагане на лични грижи за детето, което намерение тя притежава в един ранен момент, „началните месеци на бременността“ и дори още „не познавах Ц. и Т.“, респ. горното намерение е формирано още преди м.03.14г., доколкото този момент е най-ранният такъв на запознанство с една от двете подсъдими.В последствие и в подкрепа на тези си показания свидетелката твърди „първо се обадих на социалните в София и те ме пратиха при социалните в Пловдив … отидох лично в Пловдив … и ме приеха и аз останах да живея в Пловдив“(л.127).Тези твърдения на пострадалата се приемат за голословни такива, независимо от доказания факт, че през м.08.14г. тя действително заминава за гр.Пловдив, където ражда своето дете.В тази вр. и в контекстта на извода за голословност на показанията в частта „първо се обадих на социалните в София и те ме пратиха при социалните в Пловдив“следва да се подчертае, че горните показания на св.Й. за поддържана връзка със „социалните в София“ остават един изолиран доказателствен източник, неподкрепен с други доказателства.В същото време както самата свидетелка, така и св.И.Г. навеждат съвсем различни данни.Да, пострадалата е изгонена от бащата на детето си от обитавания от тях дом, и да, тя действително е бездомна в един момент, но към същия този момент тя все още не е формирала намерение „да си оставя детето на хора“.Този последен израз съдът приема буквално, а явно и самата свидетелка го употребява в буквален смисъл, доколкото в предходен разпит (този на ДП) прави разграничение между възможността „да си оставя детето на хора“ и възможността да „го оставя в дом“ и ползва и двете словесни формолировки в изказа си.Т.е. видно от събраните по делото доказателства, такова конкретно намерение „да си оставя детето на хора“ пострадалата изгражда в един по-късен момент и конкретни данни в тази насока тя навежда само на ДП, а не и в хода на проведеното съдебно следствие.На ДП св.Й., след като разказва за деня на запознанство с подс.С., заявява „на следващия ден Х. ми се обади и ме покани отново на гости в дома на Ц. … аз отидох.Там бяха и двете – Х. и Ц..Започнахме да говорим.В хода на разговора аз казах, че нямам възможност да се грижа за детето, след като се роди и ще го оставя в дом.Ц. ми каза, защо ще го оставям в дом, да не съм луда. Предложи ми да намери жена, на която да дам детето си, след като го родя.Тя ми каза, че ще получа пари за това, също така, че ако се съглася, ще получавам пари всяка седмица, както получава пари и Х., че ще се поемат разноските по раждането.Аз се съгласих“(т.1, л. 71).Проследявайки показания на пострадалата, следва да се отбележи, че същите отново не съдържат конкретна дата, а само се говори за „следващия ден“, респ. деня след запознанството й с подс.С., което както вече се посочи по-горе, според свидетелката е през м.03.14г. – доколкото липсва пълна конкретика за деня на запознанство, то са възможни две хипотези, съответно може да се заключи, че запознанството е в последния ден на м.03.14г. и този „следващ ден“ вече се явява през м.04.14г. или запознанството не е в последния ден на м.03.14г., поради което и „следващия ден“ все още е през м.03.14г.Тази празнота в свидетелските показания е запълнена от показанията на св.И.Г. и от данните, извличани от ВДС – зенят на посещението е през м.04.14г.На следващо място съдът подчертава, че горецитираните показания носят информация за мястото на провеждане на разговора, за съдържанието на същия и за самоличността на участващите в него лица.В тази вр. се установява, че разговорът се състои в „дома на Ц.“ и е проведен между подс. С. и свидетелките Й. и Хр.И., като се навеждат данни само и единствено за разменените реплики между първите две лица, а поведението на св.Хр.И. се описва, като „Х. нищо не ми е казвала и не ми е влияела на решението“(т.1, л.71). Свидетелката Св.Й. пресъздава отправеното от подс.С. към нея предложение, като параметрите на същото не се извеждат от контекстта на употребените думи, а са ясно и точно посочени - „да намери жена, на която да дам детето си ... ще получа пари за това“. Пострадалата е категорична и относно факта на изразено от нея съгласие и приемане на отправеното предложение и то още в същия ден – „аз се съгласих“.Тук отново следва да се подчертае, че дадените свидетелски показания представляват преки доказателства, тъй като са резултат от личните непосредствени възприятия на свидетелката.В същото време последната излага горната фактология в разпит, проведен на дата, отстояща изключително близко към датата на инкриминирания разговор, което от своя страна презумира наличието на спомен за съдържанието на този разговор. Също така съдът отбелязва, че пострадалата изцяло потвърждава горните факти – „вярно е и това, което съм разказала, че на следващия ден Х. отново ми се обади, аз отидох в дома на Ц. и там бяха Х. и Ц., и Ц. ми предложи да ми намери жена, на която да дам детето си след като родя и за това ще получа пари“, като дори се добавят и нови факти, „не съм давала телефонния си номер на Ц..Х. ми имаше телефонния номер.Х. не ми е казвала дали е дала телефонния ми номер на Ц.“(л.131).Т.е. пълното потвърждение на показанията от ДП, които се разширяват с нови факти, е признак за тяхната достоверност.

Между процесните страни не се спори относно обстоятелството на действително настаняване на св.Й. в дома на подс.С., като частично събраните в тази насока доказателства са изложени по-горе.Тук съдът отново припомня само направеното от пострадалата признание „живяла съм в дома на Ц. ... не помня как точно станаха нещата, но помня че се пренесох при Ц. 2-3 дни след разговора с Х. “(л.127). Отново следва да се припомни липсата на упомената конкретна дата, като единственият времеви ориентир са думите „2-3 дни след разговора с Х.“.Т.е. съдът гради извод само за последователността на събитията – първоначално се провежда разговор между свидетелките Й. и И. със съдържание „Х. ми предложи да отида да живея при Ц. ... Х. ми каза, че ще попита Ц. дали мога да живея там“(л.127) и именно след този разговор св.Й. се премества в дома на подсъдимата.Фактът на действително проведен между подс.С. и св.Хр.И. разговор с горното съдържание не се описва от св.Й., но за такъв разговор упоменава св.Хр.И. „първо отказах на С. с обещание, че ще питам и ще я уведомя и след 2-3 дена … говорих с Ц. и тя се съгласи С. да дойде да живее в дома й за няколко дена“ – тези показания са анализирани по-горе, като тук съдът отбелязва съответствието в сочения и от двете свидетелки период на „2-3 дена“, но това е единственото такова фактологическо припокриване.В останалата си част относно реализираните събития за начина на обсъждане и договаряне на възможността за настаняване на св.Й. в дома на подсъдимата гласните доказателства не се припокриват – св.Хр.И. твърди, че св.Й. в проведен телефонен разговор отправя молба „да остане да спи при мен“, което провокира последващ разговор с подс.С., а според самата св.Й., „случайно се видяхме с Х.“(л.127 гръб) и респ. в тази насока твърди проведен личен, а не телефонен разговор.Тук разбира се, следва да се отбележат показанията на св.Й. от ДП – „в началото на лятото, края на месец май- началото на юли, не мога да кажа с точност, Ц. ми предложи да отида да живея при нея в къщата.Това ми го предложи Ц. по телефона … аз се съгласих и се прместих“(т.1 л.71-72) Описва се лична деятелност на подсъдимата, обективирана посредством телефонен разговор и отправено ясно предложение „да отида да живея при нея в къщата“, като предложението е времево обвързано с „началото на лятото, края на месец май-началото на юли“.Това описание намира известно фактологическо съответствие в показания на св.Й., дадени по настоящото дело и цитирани по-горе, а именно „живях при Ц. два месеца – до м.08.14г.“, което отново препраща към м.06.14г.и „началото на лятото“.Това обаче, което прави впечатление е изрично изложения в с.з. факт „когато отидох да живея при Ц., Х. също живееше там“(л.127), а този факт от една страна не се обвързва времево с „началото на лятото“, а от друга страна напълно съответства на показанията на св. Хр. И. „след раждането се връщах при Ц.“(л.88 гръб) и „родих … като ни изписаха … аз и С. се прибрахме при Ц..С. също живее при Ц. … след като родих, бях още 1-2 дни при Ц. и после отидох при един приятел да живея“(т.1, л.117). Свидетелката Хр.И. ражда на 14.04.14г. и с оглед горните й показания, се заключава, че след тази дата тя живее в дома на подс.С. още за съвсем кратко време, като именно през това кратко време двете пострадали се засичат в дома на подсъдимата и те са единодушни за този факт.Вземайки предвид това последно обстоятелсто и вземайки предвид горецитираните показания на св.Й., съдът гради следния извод – пострадалата е категорична относно конкретни факти от обективната действителност, в случая относно факта на преместване в дома на подс.С., като към този момент там живее и св.Хр. И., но показанията й относно точния времеви момент на реализиране на горните събития не се ползват с такава категоричност, което се установява от ползваните изрази „в началото на лятото … не мога да кажа с точност“.Тук разбира се, съдът следва да отчете и твърденията на св.Й., изложени след прочита на показанията й от ДП – „когато отидох да живея в дома на Ц., Х. още не беше родила“, като дори е необходимо да се отчете и описанието на направеното разпределение на стаите в дома на подсъдимата, „аз спях в една стая с Ц., а Х. спеше сама в другата стая“(л.131).Т.е. твърденията на свидетелката не са голословни, а се подкрепят с конкретни обстоятелства относно ползването на жилищните помещения.За прецизност и изчерпателност на настоящото изложение съдът подчертава и показанията на свидетелката от ДП – „след като се преместих при Ц., в къщата освен Ц. и аз, бяха още Т., сина на Ц. – Л и сина на Т. - М“(т.1, л.72), респ. в тези последни показания, за разлика от предходните такива, въобще не се говори за св.Хр.И..Също така е необходимо изрично да се отбележат и показанията на св.Й. от ДП в частта „аз се съгласих и се преместих. Предварително знаех от Х., че вече е родила“.Т.е. свидетелката едновременно заявява няколко факта, които на пръв поглед се явяват противоречиви такива – тя е категорична относно изразеното съгласие и приемане на предложението на подс.С. за настаняване в нейния дом, като изброява останалите живеещи там лица, в кръга на които на моменти включва, а на моменти изключва св.Хр.И..Тази ситуация има само едно единствено логично обяснение, а именно св.Й. се премества окончателно в дома на подс.С. точно в деня, в който св.Хр.И. ражда (преди това само е преспивала там, но все още не се е настанила трайно и това съответства на ВДС), респ. св.Хр.И. в този момент все още живее в дома на подсъдимата, въпреки че реално пребивава в болницата, но това е само едно временно състояние.Тази житейска ситуация придава една привидна противоречивост в показанията на св.Й., която, поради социалната си среда и ниското по степен образование, притежава ограничен словесен капацитет и това се отразява на нейния изказ и хаотичното фактическо описание в свидетелския й разказ.Базирайки се всички гореанализирани показания на пострадалата, съдът гради извод за нейното действително настаняване в дома на подс С. през м.04.14г. и то в резултат на лично отправено й от подсъдимата предложение за това, като в този дом за кратък период от време живее съвместно с другата пострадала Хр.И..

На следващо място в показанията на св.Й. се съдържа и информация относно факта на раждане на детето В.Д. и свързаните с това събития.В тази вр. тя твърди „аз не съм придружавала Х. до болницата, в която ще ражда, но бях с нея, когато започнаха болките й.Бяхме навън.Х. се обади тогава на някой.Аз бях до нея, когато се обади, но не разбрах, с кого говори по телефона.След като Х. роди, аз ходих до болницата, да я видя“(л.126 гръб).Пострадалата е изключително лаконична в описанието на горните факти и съвсем схематично сочи факта на започване на процеса на раждане и проведен непосредствено след това телефонен разговор, чието съдържание тя не уточнява. Обстоятелството на присъствие на св.Й. до св.Хр.И. в момента на започване на родилните болки се потвърждава и от самата св.Хр.И., видно от цитираните й по-горе показания.Т.е. налице са два отделни доказателствени източника за един и същ факт, поради което съдът приема свидителските показания в тази им част за истинни и достоверни.От тук натам показанията на свидетелките Й. и И. са взаимно противоречиви, тъй като първата от тях заявява факта на проведен от св.Хр.И. телефонен разговор, а втората твърди, че телефонният разговор е проведен от св.Й., която именно уведомява последователно подс.С. и семейство Бза започналото раждане.Разбира се, само една от двете свидетелки казва истината и това е св.Й., доколкото в резултат на експлоатираните СРС се установяват обстоятелства, абсолютно идентични на заявените от нея.Неверните показания на св.Хр.И. се отдават на специфичното й физическо и психологическо състояние в момента на започване на родилните болки.За момента на раждане на детето на св.Хр.И. показанията на св.Й. от ДП, приобщени към доказателствената маса на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК, са още по-кратки – тези показания бяха вече цитирани по-горе, но съдът отново ще ги преповтори, „предварително знаех от Х., че вече е родила, детето е момиче и че е добре“.Съпоставяйки тези показания с горните такива, се заключава, че показанията по настоящото дело и тези от ДП отразяват различни времеви моменти – пред съда пострадалата описва факти и събития, предхождащи момента на раждането (това са факти, свързани със започване на родилните болки и извършени непосредствено след това действия от св.Хр.И.), а на ДП се навеждат данни за приключилото раждане (свидетелката се задоволява само декларативно да заяви този факт).Тази липса на хронологическа подредба, последователност и логическа обвързаност на описаните факти се отдава на ниския интелектуален капацитет на свидетелката, което обаче не влияе върху достоверността на нейните показания.  

От показанията на св.Й. се извличат и данни относно обективираното от подс. С. поведение през периода, през който свидетелката живее в нейния дом.В тази насока пострадалата заявява „ходила съм до болницата с подс.Ц., но това стана след като отидох да живея при нея … не знам дали е плащано на доктора, аз не съм давала пари … докато живеех при Ц., от време на време и аз готвех.Ходила съм на пазар … Ц. ми даваше пари да пазарувам … Х не работеше, докато беше бременна, но имаше пари.Не съм виждала Ц. или Т. да дават пари на Х..Х. не ми е казвала Ц. или Т. да й дават пари.Ц. и Т. на мен са ми давали пари да си имам – 50лв.Ц. ми даваше парите и не ми е искала да й ги връщам.Ц. не ми казваше защо ми дава тези пари … даваше ми по 50лв.да изкарам четири-пет дена … с Ц. сме говорили за бебето, което трябва да родя, че ще се дава.Те ме убеждаваха да не давам детето … Т. не ми е помагала с нищо и с нея въобще не съм говорила за бебето … докато живеех с Ц., тя настояваше да се запознае с бащата на детето … искаше да говори с него да си остана да живея при него, заедно с детето … Ц. ми даде пари, за да отида при вуйна ми на село … дори сме говорили, че мога да гледам детето при вуйна ми … Х. беше родила, когато аз заминах при вуйна ми … И. беше влюбен в мен и ми предлагаше да гледаме заедно детето … Ц. каза, че ще ни помогне, ако решим … Ц. ме учеше да готвя и чистя … не ми е давала Ц. пари, без да върша никаква работа“(л.127-129).От този свидетелски разказ на първо място се извличат данни за поведението на подс.Г. – действително пострадалата неколкократно употребява името „Т.“ и то при описание на съвместна дейност или при липса на такава съвместна дейност (напр.„не съм виждала Ц. или Т. …“ или „Ц. и Т. на мен са ми давали пари“), като наред с тези твърдения се прави и уточнението „Т. не ми е помагала с нищо и с нея въобще не съм говорила за бебето“.Пострадалата не навежда никакви данни за провеждани разговори с подс.Г., а също така не описва и никаква нейна самостоятелна деятелност. Единственият положителен факт, съдържащ се в свидетелските показания, е този, че „Ц. и Т. на мен са ми давали пари“, но следва да се има предвид, че много по-често се описва такова еднолично поведение на подс.С. („Ц. ми даваше парите и не ми е искала да й ги връщам.Ц. не ми казваше защо ми дава тези пари“).Позовавайки се на количествения принцип, съдът приема, че именно подс.С. предоставя парични суми на св.Й., а поведението на подс.Г. се изразява само в обикновено присъствие.На второ място от горецитираните показания освен деятелността на подс.С. по периодично предоставяне на парични суми на пострадалата, се установява и друга деятелността на подс.С., развивана по отношение на св.Й. – установява се възлагането на определена домакинска работа (готвене, чистене, пазаруване), установява се факта на полагане на грижи за безпроблемното протичане на бременността на свидетелката и се установява и факта на провеждани разговори с нея относно евентуалното отглеждане на детето от нея самата било то съвместно с биологичния баща, било то съвместно със св.И. Г..Всички тези факти, изложени от св.Й., съдът приема за реални такива.Т.е. приема се за доказано обстоятелството на извършване на цялата гореописана деятелност от подс.С..Към тези й обаче реални фактически действия трябва да се добавят и някои други, за които говори пострадалата на ДП, а именно „след като отидох в дома на Ц., тя ми каза, че всеки понеделник ще получавам по 50лв.Трябваше да живея при нея, за да може да ми се наблюдава бременността и всичко да е наред с бебето, понеже така изисква семейството, което ще вземе детето след това“(т.1, л.72).Тук се описва едно изразено от подсъдимата лично обещание за бъдещи действия, състоящи се във „всеки понеделник ще получавам по 50лв.“.Описва се и водещата цел, провокирала отправянето на предложение за настаняване в дома на подсъдимата – „за да може да ми се наблюдава бременността и всичко да е наред с бебето“, като дори се прави уточнението „така изисква семейството, което ще вземе детето след това“.Свидетелката не сочи кое лице я уведомява за тази водеща цел, но именно това последно уточнение е показател за авторството на изразените думи – самата пострадалата не познава „семейството“, за което говори, но връзката между нея и това „семейство“ се прави от подс.С. и този факт най-добре се извлича от ВДС-те по делото.В същото време подсъдимата лично отправя предложението „да отида да живея при нея в къщата“, а това предложение се явява следствие и резултат от „изискването на семейството“ за „наблюдение на бременността“.При тези съображения съдът приема, че подс.С. е лицето, което лично обосновава пред пострадалата поведението си по отправяне на процесното предложение с желанието на „семейството“ за „наблюдение на бременността и всичко да е наред с бебето“.От последващите показания на св.Й. от ДП се установява и реалният факт на действително периодично получаване на сумата от 50лв. - „Тези петдесет лева, които получавах всеки понеделник, са докато родя, за да имам за себе си за храна.Ц. не ми е казвала кой дава тези пари … тези петдесет лева всеки понеделник, както бе уговорката, ми ги даваше тя лично“.Пострадалата също така внася и допълнителна информация, значима по делото и свързана със самоличността на „семейството“ – „Ц. ми каза, че семейството, което ще вземат детето ми, след като родя, се казват Т и М … не ми е казвала от къде са Т и М, а и аз не съм ги виждала.Знам за тях от Ц., че са българи, но от къде са не знам“(т.1, л.72).Т.е. „семейството“-бъдещи осиновители са достатъчно добре индивидуализирани и то лично от подс.С., което е още един обективен показател за поддържана връзка с тях от самата подсъдима и което се оценява за показател за деятелността на същата – докато в началния момент на отправяне на предложението „да дам детето си, след като го родя“ подсъдимата говори пред свидетелката само за една „жена“, то в последствие след изричното съгласие на пострадалата да приеме предложението самоличността на тази „жена“, а и на нейния съпруг е разкрита и то отново от самата подсъдима.Съдът не може да пренебрегне конкретиката в горните свидетелски показания.Не може да се пренебрегне и категоричното им потвърждение „не съм излъгала полицаите. Вярно е това, че тези 50лв. са си за мен, за да се грижа за мен и за храна … Т и М – Т.Д. Т и М.С.Р. съм ги чувала тези имена. Вярно е, че Ц. ми каза, че Т и М ще вземат детето ми“(л.131).Т.е. не само се потвърждават имената на „семейството“, но се потвърждава и целта „ще вземат детето ми“. Тук съдът е длъжен да отчете известното разминаване между свидетелските показания и действителната самоличност на лицето „Таня“, чийто точни имена са Т.Д.Т. (разминаването касае само фамилното име), като това се отдава на индивидуалните личностнови характеристики на свидетелката да възприема, запомня и възпроизвежда факти. При последващия проведен разпит обаче свидетелката не потвърждава изцяло описаните по-горе факти.В с.з. на 19.05.16г. тя започва много несигурно своето изложение „среща между мен, Ц. и Х. не си спомням да е имало“ и тази липса на спомен е заменена с категоричното твърдение „не е имало въобще разговор, при който да ми е предлагано да си дам детето срещу пари.Живяла съм при Ц. малко, в крайните месеци на бременността.Отидох при нея, защото нямаше къде да отида.Това, което съм казала, че Ц. ще ми дава всеки понеделник по 50лв., докато живея при нея, е вярно.Получавах през седмица пари, по 50лв., Ц. ми ги даваше тези пари … тези 50лв. ми ги даваха просто така, без да ми обясняват защо ми ги дават … Т и М.съм чувала такива имена … лично не съм виждала тези хора“(л.202 гръб).При този разпит свидетелката признава някои обстоятелства, а други отрича – признава обстоятелството на възприемане на имената „Т. и М.“ и обстоятелството на пребиваване в дома на подс.С. (но само поради причината „защото нямаше къде да отида“), но отрича факта на отправено й предложение „да си дам детето срещу пари“.Тези показания на пострадалата обаче не разколебават всички изложени по-горе изводи на съда.Тези показания се отдават най-вече на психичното състояние на свидетелката, което е подробно описано в допуснатата от съда КСППЕ. Последната дава заключение, че св.Й. нито по настоящем, нито към инкриминирания период страда от разстройство на съзнанието и същинско психично заболяване психоза, а има ниско интелектуално развитие и задоволителни когнитивни процеси, позволяващи правилна ориентация във фактическата обстановка.Според вещите лица, свидетелката може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от обективната действителност  и ако желае, може да дава достоверни показания.В тази вр. следва да се посочи и направеното в с.з. уточнение – вещите лица са единодушни, че тя се намира в едно несигурно състояние, страхува се да не сгреши в своите отговори, поддава се на внушения и най-вече при нея се наблюдава конфликт на лоялност, изразен в това, че за нея се грижат за първи път в живота й и поради това, тя се притеснява от задаваните въпроси и от евентуалната възможност да навреди на хората, които са й помагали.Това особено психично състояние на пострадалата се отразява изключително много на поведението й по време на проведените разпити, които са съпътствани с чести паузи на мълчание и плач.Вещите лица пресъздават и мнението на свидетелката за състоянието й по време на разпитите в ДАНС и в съда – „Й. ни каза, че в ДАНС също е била стресната.Думата „притискане“ тя може да не я прилага в този смисъл, в който ние го имаме“ и „тя самата каза, че се е чувствала притисната от адвокатите“. Отчитайки заключението по КСППЕ и направеното уточнение в с.з., съдът приема, че независимо от особеното психично състояние на св.Й., нейните показания се ползват със свидетелска годност, като за най-обективни в цялост следва да се приемат тези, дадени на ДП, тъй като на съдебното следствие, тя „се е чувствала притисната от адвокатите“.          

Формално оформената втора група свидетели включва лицата, които са близки родственици и приятели на горните три пострадали.В случая това са свидетелите Ст. И., И.Д., Л.К., Д.Д. и И.Г., като показанията на първите четирима касаят св.Хр.И., а тези на св.И.Г. касаят св.Й..

Свидетелката Ст.И. не е разпитана лично в хода на проведеното съдебно следствие, тъй като е починала.Нейните показания от ДП обаче са приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281 ал.1 т.4 пр.2 НПК и поради това се ползват с доказателствена годност.Свидетелката Ст.И. е майка на св.Хр. И. и поради тази им близка родствена връзка притежава информация за редица релевантни по случая факти.Тя твърди, че пострадалата „омъжена е за Дани … дойде при мен в кв.К … ул.„ххх.Края на септември, началото на октомври 2013г. беше вече бременна.Беше вече разделена със съпруга си.Известно време беше живяла с настоящия си приятел … когато разбрах, че Х. е бременна … обмисляхме варианта да направи аборт … събрахме 220лв. за аборт, но лекарката отказа да направи аборт, защото дъщеря ми беше в четвъртия месец“(т.1, л.112).Горните факти се потвърждават от самата св. Хр.И., а и досежно същите не се спори между процесните страни.На следващо място св.Ст.И. навежда данни за начина на запознанство между пострадалата и подс. С. – „с Ц. не помня точно кога се запознахме, но първата ни среща беше след Нова година ... запозна ни В. ... В. беше приятелка на моя съседка, тя е разбрала, че Х. е бременна и че след като не може да направи аборт, ще остави детето“ (т.1, л.112).Тук свидетелката е категорична относно няколко факта – относно факта на действително запознанство с подс.С. („се запознахме“ - дори говори в множествено число, но няма конкретика кои точно лица визира), относно факта на реализирано активно поведение от страна на св.К. при това запознанство и относно факта на налично у тази последна свидетелка знание досежно бременността на св. И. и нейното намерение да „остави детето“.Прави впечатление липсвата на уточнение за начина на придобиване на това знание и отчитайки тази липса, съдът още веднъж гради заключение, че св.К. не узнава намерението на пострадалата И. да „остави детето“ от св.Ст.И. – извод, който съдът изрично подчертава, доколкото св. К. и св.Хр.И. навеждат различни данни, анализирани по-горе в настоящите мотиви и приети за недостоверни.В контекстта на този извод следва, разбира се, да се вземат предвид и показанията „В. беше приеятелка на моя съседка“, което е една препратка към показанията на св.Л.К., съседка на св.Ст.И..

В хода на своето изложение св.Ст.И. навежда данни и за последвалите събития. Тя твърди „Ц. каза, че има някаква нейна позната, която може да запознае с Х., помагала на бременни жени, които са в неравностойно положение и подсигурявала живота на детето.Тя можела да свърже Х. със семейства, които не могат да имат деца.Първоначално ни казаха, че всичко е законно и че доста момичета са минали през това, дори и на нея преди това й е било предложено, но се е отказала в последния момент“.Показанията не са достатъчно прецизни и точни касателно авторството на описаните думи – свидетелският разказ започва с израза „Ц. каза“, респ. има се предвид пресъздаване на думи на самата подс.С., но проследявайки съдържанието на предоставената информация от „Ц.“, се заключава, че тази информация се отнася и касае именно подс.С., но думите не са изречени от нея, а от св.К.. Красноречив показател за това е на първо място обстоятелството, че към този момент нито св.Ст.И., нито св.Хр.И. познават лично подсъдимата и съответно все още не са разговаряли с нея (те се запознават с нея по-късно, а към този начален момент само получават информация за нея и за дейността й).На второ място е необходимо да се изтъкне, че буквалният прочит на горните показания описва фактология по изразено от подс.С. лично пред свидетелките желание да ги запознае с „нейна позната“, която „помалага на бременни жени ... и подсигурявала живота на детето“ и дори „на нея ... й е било предложено, но се е отказала“ –фактът на оказване на помощ на бременни жени в неравностойно положение е съотносим именно към професионалната деятелност на подсъдимата, за която от друга страна липсват по делото всякакви данни да е била бременна в период, близък до инкриминирания такъв, и поради това не би могло да й е отправяно каквото и да било предложение в тази насока (а такива данни са налични за св.К.).Т.е. невъзможно е влагането на буквален смисъл в цитираните показания.При това положение и по пътя на изключване на възможните хипотези се достига до извода, че св.Ст.И., употребявайки думите „Ц. каза“, има предвид св.К., за която разказва непосредствено преди това, която познава към този момент подс.С. и на която „преди това й е било предложено, но се е отказала“ да бъде „подсигурен живота“ на детето й (факти, намиращи доказателствена опора в показанията на св.К.).Обърканият изказ на св.Ст. И. се отдава на социалната й среда и на ниското й по степен образование (видно от протокола за разпит, тя има основно образование) – обстоятелства, които правят възможна ситуацията на даване на непрецизни показания.Нещо повече – самата свидетелка в последствие заявява „Това ми го каза Вики“, като с това уточнение се преодолява неточността в описаната фактология.След като именно св.К. уведомява св.Ст. И. за възможността подс.С. да им окаже помощ с горните параметри, помощ „на бременни жени ... и подсигурявала живота на детето“, то свидетелката се съгласява и в тази й част показанията са достатъчно ясни „ние се съгласихме“, като дори се прави уточнението „не е ставало дума за плащания“.

Свидетелката Ст.И. разказва и за проведените с подс.С. срещи, като спазва определена хронология – „на първата среща, която беше уговорена, исках да присъствам, но В.каза, че няма нужда ... те ще отидат и ще запознаят Х. и Ц., ще й обясни кой какво трябва да направи.Съседката ми - Л. беше с тях на срещата.Дъщеря ми, В.и Л. отидоха.Мъжа ми ги закара с колата ... закара ги в дома на Ц. ... мъжът ми не е присъствал на срещата ... разбрах, че е имало някакво семейство българи, които живеят в чужбина и искат да си осиновят дете и че Х. ще даде детето, те щяли да поемат всички разходи покрай раждането ... това семейство беше от Бразилия, оказа се, че там не признават такова осиновяване“(т.1, л.112-113).В показанията се съдържа конкретика касателно редица значими факти – касателно факта на действително проведена среща между свидетелките К., Л.К. и Хр.И. и подс.С. и то в дома на последната, касателно начина на придвижване до дома на подсъдимата и касателно съдържанието на проведения разговор.Именно по време на този разговор пострадала получава информация за „някакво семейство българи, които живеят в чужбина и искат да си осиновят дете“, като тази информация и препратката „това семейство беше от Бразилия“ свързва „семейството българи“ със свидетелите Т.Т. и М.Р..Съдът приема, че горната информация е дадена от подс.С., с която именно е срещата (а и това се потвърждава от св.Хр.И.) и информацията е изложена под формата на предложение (което отново се потвърждава от самата пострадала), а и този извод се налага, с оглед твърденията „Х. ще даде детето, те щяли да поемат всички разходи покрай раждането“. Т.е. дори св.Ст.И. описва изразено от св.Хр.И. съгласие за приемане на отправеното й предложение.Това състояние на отправено и респ. прието предложение се ползва с известна времева трайност и то до момента, в който „оказа се, че там не признават такова осиновяване“, респ. правено е проучване за бъдещата успешна реаЛ.ция на желанието на „семейството българи ... да си осиновят дете“.

Показанията на св.Ст.И. продължават с описание на фактите „Ц. предложи друго семейство от България, което е съгласно да й даде между 5 и 6 хиляди лева, след като роди и даде детето.Също семейството пое всички прегледи и разноски след раждането.Те бяха дали пари на Ц. за първия преглед, отидоха първо в Окръжна болница, после отидоха в частна клиника, защото С. била притеснена.Аз не я познавам и не съм я виждала никога.Това го знам от дъщеря ми, тя ми споделяше какво са правили.След това в частна клиника „Вита“ са отишли … всичко е поето от семейството“(т.1, л.113).Употребата на израза „Ц. предложи“ е показател за второ отправено от подс.С. към пострадалата предложение със съдържание „друго семейство … което е съгласно да й даде между 5 и 6 хиляди лева, след като роди и даде детето“, респ. предложението е идентично на предходното такова и се изразява в това да „даде детето“, идентична е и договорката за поемане на всички разходи покрай раждането, като е уточнена сумата „между 5 и 6 хиляди лева“, платима от „семейството“ в полза на св.Хр.И. след раждането, и е променено само „семейството“.Според горните показания, това „друго семейство“ е от България, като дори се конкретизира един от членовете му, а именно „С.“ и това насочва към свидетелите С. и С. Б..Последните действително приемат за отглеждане детето на пострадалата непосредствено след раждането му и дори в последствие го осиновяват, поради което съдът приема дадените в тази им част от св.Ст.И. показания за достоверни.Тук следва да се подчертае, че самата свидетелка не присъства на проведената среща и на постигнатата договорка, но тя черпи изложените данни от първоизточник, в случая от св.Хр.И..Може да се каже, че дори и самата подс.С. е източник на информация за св.Ст.И., тъй като преповтаря пред нея отправеното предложение по време на проведена лична среща - „срещата беше в офиса на Ц., защото аз исках да разбера всички подробности около това осиновяване … офиса се намира на Графа и Славейков, където минава трамвай 20.Тя ми каза, че имала агенция и подпомага изпаднали жени.Приятелят ми и Х. присъстваха на тази среща.Приятелят ми е И.К.Д. … тогава все още ставаше дума за семейството от чужбина … тя обясни, че всичко е законно, че всичко е нотариално заверено.Полуосиновяване се прави.В България това било законно … семейството е поискало да даде 5-6 хиляди лева на Х., за да може да се подпомогне финансово.Така ми бе обяснено след това. Единственото, което трябваше да направи е, като роди детето да им го даде“ (т.1, л.113).Личното преповтаряне от страна на подс.С. пред св.Ст.И. на отправеното предложение е още една гаранция за достоверност на дадените показания.Този фактологически извод се подкрепя и от изложената конкретика и направеното описание на съпътстващите обстоятелства.Тук се има предвид уточнението за провеждане на срещата в „офиса на Ц.“ с посочване на неговото местонахождение „на Графа и Славейков, където минава трамвай 20“ и изричното твърдение, че „приятелят ми и Х. присъстваха на тази среща“.Необходимо е да се подчертае, че самата свидетелка не визира точна дата на срещата, но в тази вр. заявява „тогава все още ставаше дума за семейството от чужбина“, което е един ориентир за провеждане на срещата през м.01.14г. и то след като пострадалата Хр.И. вече е изразила съгласието за приемане на предложението.От значение по делото е да се изложат и следните показания на св.Ст.И. и то отново, свързани с коментираната среща, а именно „в офиса на Ц. не е присъствал адвокат на тази среща.Тя каза, че ще ни запознае, обади се и извика адвокатката да дойде, да ни обясни как се процедира … и след 30 минути разходка, ние се върнахме в офиса на Ц. и след това дойде адвокатката, не знам как се казва … тя ни обясни същото, което и Ц. ни обясни. Можела да помогне на Х. с развода и обясни, че Х. има брак и по закон дори детето да не е на съпруга й, след раждането ще носи неговото име и не може без негово съгласие да прави каквото и да е. Трябвало да се говори със съпруга на Х., да му обяснят какво е положението и да му искат разрешение“.Установява се присъствие на още едно лице по време на проведената среща с уточнение за професията и пола на това лице, в случая „адвокатка“.Установява се и конкретното обективирано от това лице поведение по словесно разясняване на процедурата по осиновяване и изразена готовност за оказване на юридическа помощ за развод на св.Хр. И. и нейния съпруг – „обясни същото … обясни, че Х. има брак и … детето … ще носи неговото име“.Свидетелката е категорична относно обсъждането на необходимостта „да се говори със съпруга на Х. … и да му искат разрешение“, но не уточнява автора на това изявление и независимо, че горното е свързано с правната страна на плануваното бъдещо осиновяване, то без изрично уточнение в тази насока, съдът не може да приеме, че автор на същото е подс.С., която е адвокат по професия.С тези последни уточнения показанията на св.Ст.И. в коментираната част се оценяват за преки доказателства, тъй като са резултат от нейните лични впечатления.Именно поради това, съдът дава вяра и кредитира тези показания, като съдържащите се в тях факти се потвърждават и от свидетелите Хр.И. и И.Д..Тук следва да се посочи, че в края на своето изложение свидетелката лаконично заявява „адвокатката не е давала указания в мое присъствие“(т.1, л.114).Според съда, тези показания не противоречат на горните такива за деятелността на подс.С., тъй като направеното описание на разяснената от нея процедура за осиновяване не съдържа данни за никакви дадени конкретни указания, а по същество са по-скоро информативни.От друга страна, непосредствено след горните показания „адвокатката не е давала указания в мое присъствие“ св.Ст.И. заявява „единствено ми беше казано от Ц. да не говорим за този случай където и да било“. Т.е. съдът приема, че свидетелката обвързва двете твърдения (липсата на указания от „адвокатката“ и това от „Ц. да не говорим за този случай“) и има предвид, че подс. С. (за разлика от подс.С.) не е давала указания за „мълчание“ във вр. с осъществяваните действия по договорено между св.Хр.И. и семейство Б„даване на детето“.

Свидетелката Ст.И. разказва и за действително проведен разговор със св.Д. Д., съпруг на св.Хр.И..В тази вр. тя заявява „след което се бяха разбрали с Х. да си уговори среща със съпруга си, да отидат в Д, да разговарят с него … те не искаха пак да ме вземат с тях, разговаряли са с него, обяснили са му какво трябва да направи и той се е съгласил.Адвокатката не е присъствала, били са само Ц. и Х..“(т.1, л.113).Видно от свидетелските показания, срещата е проведена в гр. Д и са присъствали само подс.С. и свидетелите Хр.И. и Д.Д..След като св.Ст.И. лаконично пресъздава развитието на тази среща, „разговаряли са … той се е съгласил“, навежда повече подробности – „казала е, че Х. иска да даде детето на някакви нейни много близки приятели, но не му е казала, че Х. ще вземе някакви пари.След 1-2 дни той се е обадил на Ц. и казал, че иска да му се дадат пари, за да се съгласи той да извърши тази процедура … Ц. му е казала, че трябва да говори със семейството … те са се съгласили и са казали, че може да му дадат пари и на него, но не знам каква сума“(т.1, л.113).На базата на това описание съдът заключава, че независимо от личното присъствие на св.Хр.И. на самата среща, то разговорът е проведен между подс.С. и св.Д.Д., като именно подсъдимата го уведомява „че Х. иска да си даде детето на някакви нейни много близки приятели“.Заключава се също така, че в момента на срещата св.Д.Д. не изразява никакво категорично становище, а едва „след 1-2 дни той се е обадил на Ц.“ и изразява съгласието си „да се извърши процедурата“, но отправя и едно условие, „да му се дадат пари“, което условие е прието от свидетелите Ст. Б. и С.Б..

Според св.Ст.И., „Ц. е говорила със семейството да се дават някакви пари на Х., за да се издържа докато е бременна“.В тези си показания свидетелката говори за деятелност на подс.С., но не се уточнява източника на тази информация – нито се сочи лицето, което я уведомява за разговора с горната тематика, нито се заявява лично присъствие на самата свидетелка по време на провеждане на този разговор (а и не следва да се забравят твърденията „С. … аз не я познавам и не съм я виждала никога“, което изключва личното присъствие при разговора).При тези съображения съдът приема горното изявление за лично мнение на свидетелката, а не за показания по см. на чл.117 НПК и поради това същите следва да бъдат изключени от доказателствената маса. Конкретни факти от обективната действителност обаче се съдържат в последващите показания на св.Ст.И. – „всяка седмица таксиметров шофьор й носеше пари … тя ми е казвала, че й дават някой път 70лв., някой път 100лева … не знам как се казва таксиметровия шофьор от фирма „ОК СуперТранс“ … никога не съм го виждала.Виждала съм самото такси да идва да я взема … с Ц. двете са ходили в болницата … самите пари, доколкото знам, са ги давали семейството, което искаше да осинови детето, това семейство е от гр. София … това продължи 3-4 пъти, 3 седмици със сигурност“(т.1, л.113).Свидетелката описва факта на ежеседмично получавани от пострадалата парични суми, който факт тя възприема лично и прави изрично уточнение в тази насока относно начина на предаване на парите, а именно „всяка седмица таксиметров шофьор й носеше пари“.Тя описва и обективирана от подс.С. деятелност по придружаване на св.Хр.И. до болнично заведение, което бе конкретизирано по-горе, „отидоха първо в Окръжна болница, после отидоха в частна клиника“.Т.е. обстоятелството на извършвани периодични медицински прегледи за проследяване бременността на пострадалата се заявява неколкократно от св.Ст.И. и тази последователност в показанията й се приема, като показател за достоверност.В същото време свидетелката внася ново уточнение досежно „семейството, което искаше да осинови детето“, говорейки „това семейство е от гр.София“.

Разказвайки за реализираните събития, св.Ст.И. заявява и следното „Х. живя при мен до осмия месец и аз не знам поради каква причина си тръгна.Вечерта си легнахме и на сутринта Х. я нямаше … това беше края на февруари – началото на март.Първоначално имах информация, че е била при нейна приятелка в кв.Христо Ботев. След това един път се опитах да разговарям с Ц. дали има информация за Х. и тя ми каза, че всичко е наред и че е настанена в някакъв дом за бременни жени … и ще бъде там, докато роди.След това разбрах, че това не е било така, защото Х. е живяла при Ц. до самото раждане“(т.1, л.113).Налице са гласни доказателства относно поведението на св.Хр.И. и то в периода „края на февруари-началото на март“ по напускане на обитавания от нея дом в кв.К.Свидетелките Хр.И. и Ст.И. до този момент живеят заедно и съвсем логично е втората от тях да притежава знание за горния факт.Свидетелката Ст.И. описва и своята собствена деятелност по проявена загриженост за дъщеря си и издирване на същата – да, тя не уточнява източника на първоначалната информация „че е била при нейна приятелка“, но в последствие сочи обстоятелството на проведен разговор в тази вр. с подс.С., която „ми каза, че всичко е наред и че е настанена в някакъв дом за бременни жени“.Тук съдът подчертава, че горните свидетелски показания са единственият доказателствен източник за факта на проведен разговор с горната тематика между св.Ст.И. и подс.С. и респ. при доказателствения анализ е неприложим метода на съпоставка и сравнение с цел установяване на достоверност.Въпреки това, не е за пренебрегване обстоятелството, че абсолютно идентични твърдения (за настаняване на пострадалата в дом за бременни жени), излага подсъдимата и пред св.К. при отправено от нея запитване за местонахождението на св.Хр.И., респ. тази идентичност в информацията и още повече идентичността и относно източника на информацията не може да бъде пренебрегната и на тази база съдът гради извод за истинност на показанията на св.Ст.И. в коментираната част.Тази свидетелка прави и изявлението „разбрах, че … Х. е живяла при Ц. до самото раждане“, което изявление съдът не приема за голословно такова, тъй като фактът на действително пребиваване на пострадалата в дома на подсъдимата се извлича от редица други доказателствени източници.

На последно място св.Ст.И. описва и събития, реализирани след раждането на детето В.Д. – „не съм присъствала на раждането … като се видях с Х., тя ми каза, че е дала детето на семейството да го гледат, още след като е родила, след като са ги изписали … Х. е казвала, че пак хората, на които е дала детето, са платили раждането … около 1900лв. … присъствали са на раждането.Тогава Х. за първи път се е видяла със семейството“.Досежно първия заявен факт на неприсъствие на св.Ст.И. на самото раждане не се спори между процесните страни.От значение е обаче да се подчертае категоричността в изказа на свидетелката относно факта „Х. … е дала детето на семейството … след като са ги изписали“, респ.установява се с точност момента на вземане на детето от семейство Б., като това свидетелката узнава лично от самата пострадала, която е участник в събитията.Свидетелката Ст.И. навежда подробни данни и относно получените в последствие парични суми от св.Хр.И. – „когато трябваше да дойде за акта за раждане, й изкараха картата.Х. ходи с жената – С. … двете са изкарали картата, по която да й превежда С. пари.Първата преведена сума, мисля че беше малко преди рождения й ден – 500лв. … докато се виждахме с Х., имаше около 3 или 4 превода … между 200 и 300 лева, между 5 и 10 дена“.Тези факти на действително получавани от пострадалата парични суми, включая и посредством Б.превод се извличат и от редица други писмени и гласни доказателства (показания на свидетелите Хр. И. и Ст.Б., ВДС и писмени документи от банка Уникредит Булбанк), поради което съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Ст.И..

Имената на свидетелите Ив.Д. и Л.К. често се споменават от свидетелите, чийто показания са анализирани по-горе.Тези двама свидетели познават пострадалата Хр.И. и съвместно с нея обитават един и същ имот.С такова съдържание се ползват показанията им – съответно на св.Л.К. *** хх при М, който ми беше хазаин ... имотът представлява двор с три къщи ... в една от тези къщи живееше и Х.М. с майка си и на майка й мъжа й“(л.253) и на св.И.Д. „в началото на 2014г. живеех в К със С. и с моето дете ... къщата ... беше под наем ... хазаин беше М ... в двора има две къщи, едната е на два етажа – аз живеех в тази къща ... в другата къща също живееха наематели“ (л.299).Да, наблюдава се определено разминаване в горните показания, но само относно броя на къщите в имота и това обстоятелство не е съществено.Двамата свидетели са единодушни досежно факта на обитаване на един и същ имот, като разбира се, необходимо е да отчетат и твърденията на св.И.Д. „Л.Д.К. не ми говори нищо това име“, но в последствие добавя „познавам Л., в една къща живеехме.Тя малко позаеква ... с Л. сме приятели, защото с мъжа й сме приятели, Мариян се казва мъжа на Л.“ (л.300), които характеристични данни кореспондират с тези на самата св.Л.К. „аз ... заеквам ... на мен ми казват Л.“(л.253) и с данните, изложени от св.К. „Л. и М те са мъж и жена, на Л. й викат Л.“.Т.е. макар св.И.Д. да не притежава знание за точната и пълна самоличност на св.Л.К., то той я познава и визира именно нея. Показанията на свидетелите И.Д. и Л.К. са еднопосочни касателно факта на пребиваване на св.Хр.И. в техния дом, а относно бременността й първият свидетел заявява „Х., мисля, че беше бременна, не помня“, а втората свидетелка е категорична „Х. ... имаше едно момченце ... не й личеше, че е бременна.Разбрах обаче лично от нея, че е бременна ... един ден дойде В. при мен на гости ... на двора се видяхме с Х..Тогава Х. каза на мен и на В., че е бременна.Тя каза, че иска да остави детето на държавата“(л.253).Тези показания на св.Л.К. са цитирани по-горе в настоящите мотиви в контекстта на възприетия от съда извод за фактологическо припокриване с една от описаните от св.К. версии за момента на узнаване за бременността на св.Хр.И. и намерението й да „остави детето на държавата“.Тук съдът отново ще подчертае категоричността в изказа на св.Л.К., която категоричност се оценява за признак за достоверност на описаните факти.Позовавайки се както на показанията на тази свидетелка, така и на тези на свидетелите К., Хр.И. и Ст.И. решаващият съдебен състав приема, че пострадалата лично уведомява свидетелите К. и К. за своята бременност и за намерението си да не полага лично грижи за детето.

Показанията на свидетелите Л.К. и И.Д. се ползват за доказателство и относно реализираните в последствие събития.Свидетелката Л.К. заявява „минаха около два-три дена след това и В. ми предложи да отида на гости на госпожата (сочи подс.С.) ... отидохме аз, В. и Х. ... тогава видях за първи път подсъдимата.Тя тогава знам, че си е говорила с В. ... аз отидох да разгледам помещенията с децата и Х. беше с мен ... В. ми каза, че са си говорили общи приказки ... до дома на подс.С. ... отидохме с колата на приятеля на майката на Х.“(л.253).Тези гласни доказателства се ползват за такива относно факта на посещение на дома на подс.С. от свидетелките К., К. и Хр.И. и относно реализираното от всяка една от тях и от самата подсъдима поведение по време на това посещение, а именно свидетелките К. и Хр.И. разглеждат детската градина, а св.К. разговаря с подс.С..Т.е. не се навеждат никакви данни за проведен разговор между подсъдимата и пострадалата, но тази липса е запълнена от показанията на свидетелите К., Хр.И. и Ст.И., които не само потвърждават този факт, но и описват с подробности тематиката на разговора, като разбира се, се отчита обстоятелството на лично присъствие на разговора от страна на св.Хр.И., която в последствие го пресъздава на св.Ст.И..В контекстта на горецитираните показания на св.Л.К. е необходимо да се подчертае и липсата на конкретна дата на реализиране на горните събития, свързани с посещението в дома на подс.С..В тази вр. следва да се има предвид нейното цялостно изложение – в началото тя разпознава подсъдимите С. и Г. и заявява „виждала съм две от подсъдимите ... моето дете е родено на 19.09.13г. и аз съм виждала тези две подсъдими може би, когато детенцето ми беше на около 4 месеца“ (л.252), респ. касае се за м.01.14г.Фактите, описани от св.К., се съдържат и в показанията на св.И.Д., който визирайки свидетелките К. и Хр.И., заявява „един ден с колата ги закарах двете до дома на Ц. – те ме помолиха ... след час и половина-два ги прибрах в К“, а в последствие, говорейки за подс.Г. добавя „това момиче съм го виждал, когато закарах с колата Х. и В. до къщата на Ц..Там ги посрещна това момиче.Аз отидох с колага, свалих ги и си тръгнах и след около два часа отидох да си ги взема“(л.300 гръб).Показанията съдържат лаконична информация за действията на подс.Г. и на свидетелите И.Д., В.К. и Хр.И., а именно действително св.Д. превозва другите две свидетелки до дома на подс.С., където са посрещнати от подс.Г. и където свидетелките престояват около два часа.Тези факти не се припокриват изцяло с описаните по-горе от св.Л. К., според която, тя също придружава свидетелките К. и Хр.И. и престоят им в дома на подс.С. не е два часа, а е значително по-кратък.За изясняване на обективната истина съдът следва да посочи и показанията на св.И.Д., дадени по ДП и приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК, а именно „не мога да посоча точната дата, но бе през периода, в който Х. живееше в къщи, а именно в началото на 2014г. тя дойде с една нейна приятелка В. ... и ме помолиха да ги закарам до центъра на гр.София, като ми казаха, че трябва да отидат до жена с малко име Ц. ... закарах ги до една къща ... в района на ВМА. Двете слязоха, а аз останах да ги чакам в автомобила ... двете се забавиха около половин час, след което ги върнах обратно“(т.1, л.93).По повод тези показания и пред настоящия съдебен състав свидетелят внася следното пояснение – „това за закарването до центъра на София, при Ц., е вярно ... карах един „Форд“ тогава ... като ги закарах ... ги оставих двете и отидох да си върша моята работа.Не съм ги чакал, там нямаше къде да спра ... когато ходихме до къщата на Ц., там излезе едно момиченце и ни посрещна, после разбрах, че това е Т.“ (л.302).Почти идентични са и обстоятелства, описани от св.И.Д. по време на проведената очна ставка със св.К., „Х. и В. ме помолиха да ги закарам ... не ми казаха с кого имат среща.Закарах ги до там и ги оставих ... после те ми се обадиха да отида да ги взема“(л.391 гръб).Т.е. показанията са последователни относно факта на превозване на свидетелките Хр.И. и К. до дома на подс.С. *** в началото на 2014г., като за разлика от първоначалните показания по делото, където се говори за престой от „около два часа“, то по ДП се говори за „около половин час“, което повече се доближава до показанията на св.Л.К..Прави впечатление и заявения първоначално факт „останах да ги чакам в автомобила“, който факт е отречен в последствие „не съм ги чакал“, а по време на очната ставка направената в тази вр. промяна е в насока „закарах ги до там и ги оставих ... после те ми се обадиха да отида да ги взема“.В контекстта на горното съдът заключава, че св.И.Д. променя частично своите показания, но тази промяна касае само определени детайли, а не и основния значим по делото факт на действително превозване на пострадалата и на св.К. до дома на подс.С., като дебело се подчертава и пояснението в очната ставка „не помня дали с нас е имало трето лице, освен В. и Х.“, като на тази липса на спомен е противопоставимо категоричното изявление на св.Л.К. „отидохме аз, В. и Х.“ и това на св. Ст.И. „съседката ми – Л. беше с тях на срещата“.Т.е. съдът приема, че св.Л.К. също придружава другите две свидетелки К. и Хр.И. до дома на подс. С. през м.01.14г.

Показанията на свидетелите Л.К. и И.Д. се ползват и с още допирни точки.Те навеждат данни относно подаден телефонен сигнал за нанесен побой върху сина на св.Хр.И. – А..В тази вр. св.Л.К. заявява „лично съм подала сигнал за насилие над детето на Х. ... аз чух и видях как му бие главата в стената ... подадох сигнала веднага ... че майката на Х. бие малкото дете ... аз не се обадих по телефона, защото заеквам, но дадох моя телефон и моите имена на В. тя да се обади вместо мен ... В. се обади в мое присъствие – подаде сигнал, че бият детето и след десетина минути дойде полиция“(л.253).Този факт изцяло се потвърждава от св.И.Д. „зная, че Л. и В. са подали сигнал до полицията ... за това ни разпитваха със С., ходихме до 08 РУП ... от районното ми казаха, че от къщата е дошъл сигнала и тъй като там бяха само Л. и В., значи те са го подали“(л.300 гръб).В горните показания се установява пълно съответствие и въпреки че те не касаят факти, включени в предмета на доказване, съдът ги подчертава, с оглед заключението за присъствие на свидетелите Л. К. и И.Д. по едно и също време на едно и също място и тяхната осведоменост и то от първо лице за редица факти, включая и за такива, съотносими към процесния спор.

Съдът приема за необходимо да отбележи и следните показания на св.Л.К.: „В. не ми е споделяла, че е говорила с Х. за бебето.В. веднъж ми каза, че не е хубаво да си дава Х. детето, а да си го гледа и аз й казах, че Х. е достатъчно голяма да реши ... В. не ми е казвала ... и не знам дали В. се е обаждала на полицията, извън този случай, за който Ви разказах ... доколкото знам, В. никога не е искала да си остави детето“(л.253 и л.254).Горните факти са показателни за личното отношение и ангажираност на св.К. относно намерението на св.Хр.И. „да си дава детето“ и относно желанието на самата св. К. да се грижи за своето собствено дете, което напълно съответства на дадените в тази насока показания от св.К..

От своя страна св.И.Д., който за известно време живее заедно с пострадалата Хр.И., притежава информираност за повече факти, свързани с нея.Той заявява „на среща между С., Х. и подс.Ц. не съм присъствал категорично.Ходил съм пред офиса на Ц., но не си спомням да съм вЛ.л в офиса.Видял съм я само Ц., но не съм разговарял с нея.От Ц. съм взимал пари на заем.Това беше между двете срещи. Помолих Ц. за 100лв. на заем, трябваше да покрия една сметка и после ги върнах ... представих се, че Х. живее при нас и сигурно за това ми помогна жената“(л.300).В показанията се съдържат както няколко конкретни факта, така и лични изводи и умозаключения на свидетеля и за такива се приемат именно последните му думи, свързани с личната мотивация на подс.С. да му предостави в заем сумата от 100лв. – „сигурно за това ми помогна жената“, което е едно предположение и не представлява свидетелски показания по см.на чл.117 НПК.Описаните положителни факти са тези на посещение на офиса на подсъдимата от страна на свидетелите Ст.И., Хр.И. и И. Д. с уточнението за липса на категоричност относно вЛ.нето на последния във вътрешността на офиса („не си спомням да съм вЛ.л“), като самата подсъдима му дава в заем 100лв. и то поради това, че свидетелят я уведомява, че „Х. живее при нас“, което се оценява за едно повърхностно обяснение, лишено от житейска логика.Тези факти обаче не се ползват с необходимата детайлност и точност – напр. липсва уточнение на причината за посещението в офиса на подс.С. от горните трима свидетели и на тематиката на проведения разговор и липсва уточнение на времевия момент на реализиране на описаните събития (тези на посещение на офиса на подсъдимата и на дадения от нея паричен заем). Относно времевия момент лицето се задоволява само с изявлението „това беше между двете срещи“, което обаче не е достатъчно ясно и точно – този израз се употребява при описанието на получения паричен заем, а в същото време в цялостното свидетелско изложение се говори само за две срещи, тази в дома на подс.С. и тази в нейния офис, но поради липсата на прецизност в словесния изказ и поради това, че св.И.Д. при посещението на дома на подсъдимата през м.01.14г. не се среща лично с нея, съдът не може да гради извод за получаване на паричния заем именно между тези два момента.Описаната обаче от горния свидетел фактология по ДП е по-ясна и конкретна – „в края на месец март аз, С. и Х. бяхме в центъра на гр.София. Тогава Ц. се обади на Х. по телефона и й каза, че трябва да се видят.С. пожела да отиде заедно с нея ... решихме да отидем всички заедно ... Х. ми каза къде е адреса на офиса ... мисля, че бе на ул.„А. К.“ ... на срещата присъствахме ние тримата, Ц., която виждах тогава за първи път и малко след това дойде още една жена, която се представи, като адвокат.По време на срещата Ц. обясняваше на Х. ... че може да й намери семейство, което да се грижи за бебето ... адвокатката каза, че ще осигури всички необходими документи по отношение на осиновяването ... не си спомням какво повече си говориха, но бе в рамките на 15-20 минути.След това си тръгнахме ... Ц. видях още два пъти след гореописаната среща.Първия път отидох до офиса й, за да взема 100лв. на заем и след около три дни й се обадих, за да й върна парите.Говорил съм с нея по телефон два пъти ... мисля, че бе в края на март месец 2014г.“(т.1, л.93).Тук свидетелят е много по-обстоятелствен – уточнява кога, как и къде се провеждат срещите с подс.С..Той говори за три лични срещи с подсъдимата в края на м.03.14г., първата от които е проведена по повод телефонно обаждане от страна на подсъдимата към пострадалата, респ. изводим е и фактът на притежание от страна на подс. С. на телефонния номер на св.Хр.И..Свидетелят И.Д. е категоричен също така, че не само придружава свидетелките Ст.И. и Хр.И. до офиса на подс. С., но и че лично присъства на срещата и възприема изречените от последната думи „може да й намери семейство, което да се грижи за бебето“, като на срещата присъства и „адвокатка“, която „ще осигури всички необходими документи по отношение на осиновяването“.Необходимо е да се посочи, че прочитът на показанията предизвика определен спомен у св.И.Д., който заявява „помня, че сме се качвали в офиса на Ц. и имаше една жена.От къде да знам, че е адвокат?Тя не се представи“, като кратко време след това излага различни факти „в края на м.март сме били в офиса на Ц. и имаше една жена, която се представи за адвокатка“ (л.302).Показателни обаче за неговото процесуално поведение са и думите му, изречени непосредствено след това, а именно „имаше някаква среща, но не помня кога беше“ – респ. в рамките на две последователни изречения свидетелят излага две коренно различни версии, съответно на провеждане на среща в края на м.март и на липса на спомен за датата на срещата, което поведение се оценява от съда, като стремеж за прикриване на реално възникналите факти.От друга страна и относно обсъжданата по време на срещата тематика свидетелят заявява „седнахме на столове и Х. и Ц. си говореха за нещо, но не съм ги чул ... аз не слушах какво си говорят, като дойде някаква жена и аз излязох във фоайето ... и ги изчаках да излезнат и си тръгнахме с Х..Не знам какво са си говорили ... пред мен нищо не е коментирано за това дете, поне аз не съм чул ... жената, която дойде в офиса на Ц., съм я видял за около 5-10 мин.По-точно аз излязох веднага при идването на тази жена ... значи за по-малко от 5-10 мин., може би около 2 мин.“(л.302).В контекстта на тези показания съдът заключава, че св.И.Д. потвърждава факта на личното си присъствие по време на срещата (с това съдържание се ползва израза „седнахме на столовете и Х. и Ц. си говореха“), но поради липсата на спомен, не потвърждава обсъжданата тематика („пред мен нищо не е коментирано за това дете, поне аз не съм чул“).При това положение съдът дава приоритет на показанията от ДП, тъй като същите са дадени на дата, значително по-приближена до тази, коментирана в показанията (в случая м.03.14), в сравнение с датата на с.з.Описаната от св.И. Д. фактология относно проведената среща в офиса на подс.С. се припокрива частично с тази, съдържаща се в показанията на св.Ст.И..Наблюдават се обаче и определени различия, свързани най-вече с начина на протичане на самата среща – според св. И.Д., на срещата присъстват подсъдимите С. и С., като се обсъжда темата за осиновяване на бъдещото дете на пострадалата от хора, осигурени от подс. С., а според св.Ст.И., първоначално на срещата присъства само подс.С., а не и „адвокатката“, която идва много по-късно и в присъствието на която се обсъжда само необходимостта от съгласие на св.Д.Д. за осиновяване на детето, „обясни, че … по закон дори детето да не е от съпруга й … не може без негово съгласие да се прави каквото и да е“.Този фактически нюанс относно поведението на подс.С. следва да бъде изяснен, доколкото са налице двама свидетели, навеждащи различни данни.Позовавайки се на гореизложения извод за констатиран стремеж у св.И.Д. за прикриване на определени детайли, съдът дава вяра на показанията на св.Ст.И. за проведената среща в офиса на подс.С. и най-вече за обективираната от подс.С. деятелност – последната действително идва много по-късно на срещата, не възприема изречените в нейно отсъствие думи от подс.С. и единствените реални действия на подс.С. се изразяват в дадена правна консултация за нуждата от съгласие от страна на св.Д.Д. за осиновяване на бъдещото дете на св.Хр.И..        

Показанията на св.Д.Д. също съдържат редица значими по делото обстоятелства. Този свидетел е съпруг на св.Хр.И. към инкриминирания времеви период и разказва за тяхното запознанство и за съвместния им живот – „през 2009г. се запознах с Х. на Централна гара в София.Знам, че тогава е живяла с мъж Стойко и от него имаше едно момиченце … не го гледаше тя, а е при баща си …когато Х. беше с мен, тя си седеше в къщи, а аз работех … в „Закрилата“ ми казаха, че проституира … детето, което носеше Х. … знам, че не е от мен, защото … не съм имал в този период никакви интимни отношения“(л.218).Тези обстоятелства съдът отбелязва за прецизност и фактологическа яснота, въпреки че нито един от тях не е времево обвързан с изследвания инкриминиран времеви период и поради това не е включен и в предмета на доказване.

Свидетелят Д.Д. познава визуално подс.С., но в с.з. я назовава с името Т. и именно за нея разказва следното: „Х. … беше моя жена … един ден дойдоха с Т. в Д… точната дата на това посещение не помня, но Х. беше в напреднала бременност … аз разговарях с тях … предложиха ми пари.Аз тогава се запознах с тази жена, която придружаваше Х. и тя ми се представи като Т. … Х. си траеше … повече говореше другата жена, която ми каза, ако искаш някакви пари, съгласи си да се осинови това дете, но аз отказах.Аз не исках отначало нищо.Жената ми каза поне някаква сума пари ще ти дадат семейство Бза детето.Тя после ми спомена за семейство Б..На тази среща не сме говорили за семейство Б., само ми казаха, че едно семейство иска да осинови детето и дали съм съгласен и дори мога да взема пари за това“(л.217 гръб).Свидетелят е категоричен, че познава подс.С. (макар и под друго име) и описва нейното поведение – посещение в дома в гр.Ди отправено словесно предложение за даване на съгласие за осиновяване срещу парично възнаграждение, като макар и да не сочи точна дата, дава определен времеви ориентир, „Х. беше в напреднала бременност“.Свидетелят е последователен в своите показания.В хода на съдебното следствие той нееднократно разказва за тази първа среща с подс.С., като прави впечатление липсата на противоречие в даденото от него описание.Свидетелят заявява „Х. и тази жена дойдоха около 22.30ч. … не беше зимно време, не беше студено, доколкото си спомням“(л.218) и след това добавя „когато Х. дойде с тази жена, която ми се представи за Т., не сме разговаряли въобще да се съберем с Х. и да си гледаме детето, което тя ще роди.Т. не е убеждавала нито мен, нито Х. да се съберем … не съм разбрал каква е тази жена, тя каза, че е приятелка на Х. … помня, че когато Х. дойде с тази жена, аз не ги пуснах в къщата … по-късно поканих в къщата си само тази жена … тази жена искаше да дам възможност на Х. да види децата си, но беше много късно и аз за това отказах.По-точно аз на тази първа среща въобще не съм канил тази жена … вътре … на тази първа среща аз разговарях с тази жена, но на стълбището на къщата и Х. беше до нея.Тогава запознах тази жена с майка си, но това също стана на входната врата … говорихме с Т. за това, че Х. е бременна, говорихме за осиновяване на детето … на тази първа среща тази жена ми каза, че може финансово да ми помогне за децата … помня разговора с тази жена Т., че ако аз не се съглася да се разведа, детето ще остане в дом.Аз тогава не исках да се развеждам с Х. и го казах това на тази жена ... на тази среща в Дтази жена ми даде телефонния си номер“(л.218-219).В показанията се констатират редица конкретни факти – освен пресъздаването на проведения с подс.С. разговор, свидетелят излага данни относно точното местонахождение на участниците по време на този разговор и други съпътстващи обстоятелства (напр. запознанството с неговата майка), което се оценява от съда, като показател за достоверност.Този извод не се променя дори и при отчитане на показанията на свидетеля от ДП, които показания са приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК и чл.281 ал.1 т.2 НПК и поради това се ползват с доказателствена годност.Първоначално пред разследващия орган св.Д.Д. заявява „не ми е известно лице с имена Т. /Т./ Г..Познавам лице с имена Ц.С..Други имена не й знам.Не я познавам лично.Тя дойде в Д., в дома ми, заедно с Х.М.. Това бе месец февруари 2014 година.“(т.1, л.68).Т.е. отново се излага факта на посещение в дома на свидетеля от страна на св.Хр.И. и от страна на още едно лице, което обаче този път се индивидуализира като Ц.С., а не като „Т.“ и изрично се заявява отрицателния факт на „не ми е известно лице с имена Т. /Т./ Г.“.Изрично се заявява и времето на описаното посещение, а именно м.02.14г.Тези показания са повод за направеното в с.з. уточнение „мисля, че това е датата, която прочетохте, на тази първа среща ... такова нещо ... че не познавам лице – Т.Г., но познавам Ц.С., не съм казал.Аз познавам Т. и ви я посочих днес в залата.Мисля, че когато ме разпитваше служителят от ДАНС употреби имената Т.Г. и Ц.С., но аз и пред него казах, че не познавам Ц., а познавам Т., но не знам дали е Г..“(л.220 гръб).При това уточнение свидетелят потвърждава датата на проведената среща, макар и с известно колебание.В своето изложение той продължава да твърди, че „познавам Т. и ви я посочих днес в залата ... казах, че не познавам Ц., а познавам Т.“, а в тази вр. като се отчете употребата само на собствените първи имена на лицата, за които навежда данни, то се заключава, че действително свидетелят не притежава знание за пълната самоличност на тези лица.Според съда, въпросът дали св.Д.Д. дава истинни показания за самоличността на подс.С. не е толкова значим, тъй като не касае предмета на доказване (държавното обвинение твърди, че подсъдимата е въздействала върху волята на пострадалата Хр.И., а не върху тази на Д.).Този въпрос е единствено важен, с оглед преценката за достоверност на цялостните му показания.Тук съдът подчертава и още едно негово пояснение – „жената се представи като Т., а чак в Градски съд, тя каза, че се казва Ц.“ (л.221).Отново прави впечатление ползването на първото собствено име и се уточнява момента на узнаване на истинската самоличност на подсъдимата от страна на свидетеля, който дори ползва, като обръщение, личното й име при провежданите телефонни разговори, видно от изготвените ВДС. На фона на тези показания съдът взема предвид и направеното самопризнание от страна на подс.С., „истина е, че ние посетихме дома на св.Д., заедно с Х., в Драгоман“ (л.221).Т.е. относно този факт не се спори между процесните страни.С оглед обясненията на подсъдимата, спорни остават само конкретните обстоятелства, при които е проведен разговорът и тематиката на същия, но и това различие е преодоляно съобразно съдържанието на ВДС, които ще бъдат анализирани по-долу в настоящите мотиви.Тук съдът само и единствено подчертава, че приема за достоверни показанията на св.Д. относно факта на „говорихме за осиновяване на детето … тази жена ми каза, че може финансово да ми помогне за децата … помня разговора с тази жена Т., че ако аз не се съглася да се разведа, детето ще остане в дом“.Тези данни намират доказателствена опора и в показанията на св.Ст.И., според която при проведената в офиса на подс.С. среща и според дадената от подс.С. правна консултация за необходимост от съгласие на св.Д. за осиновяването, „разговаряли са с него, обяснили са му какво трябва да направи и той се е съгласил ... били са само Ц. и Х.“. Т.е. налице е припокриване и съответствие в показанията на свидетелите Д. и Ст. И. за обсъжданата по време на срещата тематика, като единственото несъответствие касае момента на даване на съгласие от страна на свидетеля за осиновяването – от горните показания на св.Ст.И., се извежда факта на дадено съгласие веднага в момента на провеждане на разговора, но е необходимо да се отчете, че тази свидетелка не е присъствала на самия разговор, а разказът на св.Д. е от първо лице и той е очевидец на тези събития. Т.е. неговите показания се оценяват за пряко доказателство, което като такова се ползва с по-голяма доказателствена сила в сравнение с тези на св.Ст.И..Нещо повече – св.Д. действително взема решение да даде съгласие за осиновяване на детето на пострадалата, но в един по-късен момент и едва след този момент св.Ст.И. научава за проведения разговор и даденото от него съгласие, като точно на тази причина се отдават горните й показания.Относно причината за даване на съгласие за осиновяване, относно момента на вземане на това решение и относно начина на уведомяване на подс.С. за това св. Д. твърди следното: „после се съветвах с моята адвокатка ... й казах, че ми предлагат пари и тя каза, че жена ми сигурно ще вземе и да искам някакви пари и аз ... след тази среща с адвокатката, С.Б. се свърза с мен по телефона.Тя също ми предложи някакви пари, за да се съглася с осиновяването и каза „кажи сума“ и аз казах 2 хил. лв. или 2500лв.“(л.217 гръб).Фактът на поддържана телефонна комуникация между свидетелите Д., Ст.Б. и С.Б. и фактът на действително искана от първия от тях парична сума и съответно предоставена му такава от другите двама свидетели се съдържа и в показанията на семейство Би в приобщените по делото ВДС, респ. налице са няколко отделни доказателствени източници за едно и също обстоятелство, поради което съдът дава вяра и кредитира горецитираните показания на св.Д..Последният дори уточнява начина, мястото и времето на предоставяне на исканата от него парична сума – „след това имах още една среща с това лице, което знам като Т..Срещата стана в Люлин през 2014г., лятото, мисля, че детето на Х. още не беше родено.Т. ми звънна за тази среща … отидохме в Люлин, в едно заведение и те ми дадоха 500лв.На тази среща беше Т., която Ви показах днес, и още две жени,Х. не беше … другите две жени съм ги виждал само тогава … една от тези две жени извади и ми даде 500лв. … с тези 500лв. си купих пералня. Тия 500лв. ми ги дадоха, защото тогава говорихме за осиновяването на детето на Х. … преди това се бяхме разбрали със С. за 2000-2500лв. за осиновяване на детето.От тези пари аз получих само 1000лв. … 500лв. на тази среща и после още 500лв. на части от по 20-30лв. … даваше ми ги тези пари на С. мъжа й – С.Б..Той идваше в къщи да ми дава парите, срещал съм с него и в СГС във връзка с делото за осиновяване на детето, тогава също се е случвало да ми дава пари.Когато говорих със С.Б. по телефона, след разговора по телефона дойдоха двамата и С. и С. в къщата ми в Д., тогава се запознах с тях лично“(л.217-218).Тук отново се наблюдава конкретика във фактите – уточнява се мястото на срещата, начина на провеждане на същата, присъстващите лица, поетапното даване на парични суми от страна на семейство Би изричното посочване на причината за предоставяне на тези парични суми, а именно „за осиновяване на детето“.Досежно датата на провеждане на самата среща свидетелят се задоволява да кажа само „през 2014г. лятото, мисля, че детето на Х. още не беше родено“ – т.е. няма точна дата, а само определен времеви ориентир и то заявен колебливо („мисля, че …“), но в тази вр. се отчита, че детето на св.Хр.И. е родено на 14.04.14г., а от ВДС се установява, че св.Д. действително получава паричната сума от 500лв. преди тази дата.Разбира се, съдът е длъжен да отчете един детайл, свързан със самоличността на лицето, предоставило 500лв. на св.Д. – твърди се, че на срещата освен свидетелят, присъства и подс.С. („Т., която Ви показах днес“)  „и още две жени … една от тези две жени извади и ми даде 500лв.“, като се пояснява „другите две жени съм ги виждал само тогава“.Имайки предвид това последно категорично твърдение и имайки предвид обстоятелството, че св.Д. вижда нееднократно св.Ст.Б., то следва да се заключи, че паричната сума от 500лв. не е предоставена от св.Ст.Б., а от лице с неустановена по делото самоличност, което в с.з. дори не е разпознато в лицето на подсъдимите С. и Г..Независимо от този детайл обаче, съдът приема за правно-значима причината, довела до това плащане – „преди това се бяхме разбрали със С. за 2000-2500лв. за осиновяване на детето“.За правно-значим се оценява и фактът, че срещата в ж.к.Люлин е проведена с активното участие на подс.С., чието поведение не се изразява само в едно обикновено присъствие на тази среща, а именно тя се обажда на св.Д., уведомява го за времето и мястото на срещата и го придружава на същата.В горецитираните показания се съдържат и данни относно обективираната деятелност на семейство Б., които лично се запознават със св.Д., посещавайки го в дома му в гр.Драгоман, и които в течение на времето му предоставят още парични суми.

Свидетелят Д. навежда още данни и подробности за взаимоотношенията си с подс.С. – „жената, която аз знам като Т., никога не ми е давала пари, от началото само намекна за сума пари … на тази среща в Драгоман, тази жена ми даде телефонния си номер, случвало се е да се обаждам … звънях и си говорехме за Х., говорихме за осиновяването на детето и тя ми каза по телефона за С., че иска да го осинови детето на Х..Помня, че съм разговарял с тази жена и съм казвал, че Х. не е добра и да не се занимава с нея.Питал съм тази жена дали дава пари на Х. и тя каза, че й помагат финансово за храна и за такива работи“(л.219).Т.е. св.Д. поддържа телефонна връзка с подс.С., която лично го уведомява за желанието на св.С.Б. да осинови детето на св.Хр.И. и която лично признава факта на предоставяни от нея парични суми на пострадалата „за храна и такива работи“.Тук отново съдът подчертава наличието на регистрирани във ВДС телефонни разговори между св.Д. и подс.С., които ще бъдат анализирани по-долу в мотивите, като се отбелязва само, че разговорите са с тематика, идентична на заявената от самия свидетел.Т.е. налице е съответствие между неговите показания и ВДС.

Свидетелят Д. разпознава подписаните от него три декларации, приложени по гр.д. № 14309/14г. по описа на СГС, и в тази вр. твърди следното: „първата декларация … съм я подписал на 20.05.14г. … ходихме при нотариус за декларацията и до там ме заведе С.Б..Не ми е давал пари, за да подпиша, тогава даже не сме и чели, подписахме пред нотариус, каза, че е заверка за В.., която трябва да се осинови … получих пари от С. и С. след като подписах декларацията … подписът на втората декларация също е лично мой … на 21.11.14г. и е подписана пред нотариус.С.Б. ме заведе и за тази декларация … Х. мисля, че също подписа декларация за осиновяване“(л.219 гръб), а досежно третата декларация по гр.д.№ 14309/14г. л.254 той заявява „съдържанието … е писано от мен в нейната основна част, но в долната част виждам текст, който не е писан от мен.Аз съм се подписал на частта, която съм изготвил лично.Диктуваше ми една служителка към отдел „Закрила на детето“ в гр.Д… датата 05.08.14г. е вярна … тази декларация е написах, тъй като ме извика началника на „Закрила на детето“ в Драгоман.Каза ми да напиша, че това дете не е от мен … обадиха се от София от Люлин от „Закрила на детето“ … явявал съм се в СРС и в съдебната палата във връзка с това дете … доколкото си спомням казах, че това дете е от мене.С. и С. ми бяха казали така да кажа, че детето е мое“ (л.220).Самите декларации са приложени към горното гр.д. и са приобщени, като доказателство по настоящото НОХД, поради което ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите. Тук съдът само и единствено отбелязва, че между процесните страни не се спори относно действителното наличие на такива декларации и относно датите на тяхното подписване, като съобразно последните, същите са изготвени след инкриминирания период.Обстоятелството на подписване на тези декларации се отбелязва само с цел по-голяма фактологическа изчерпателност в насока изясняване поведението на семейство Б при реализация на инкриминираните престъпни деяния.

Последен свидетел, включен в оформената за целите на настоящото изложение втора група свидетели е св.И.Г..Той познава подсъдимите С. и Г., „познавам Ц.С. … Т.Г. … познавам ги от две години“, респ. познава двете подсъдими от 2014г.Свидетелят разказва и за запознанството си със св.Св.Й. *** 2012г.Бях в защитено жилище … познавам С.Й.Й.,*** … запознахме се … тя ми каза, че е бременна в четвъртия месец … приятелят на С. беше в България и живееха в „хх“ на квартира … той я остави една вечер и тя нямаше къде да спи.Запознахме се точно тогава и й казах да дойде при мен в защитеното жилище.Живяхме 4 месеца там, после ни свърши договора“(л.221 гръб).Съдът приема за достоверни тези показания, тъй като кореспондират с тези на пострадалата Й., изключая сочения времеви момент.Свидетелят не споменава точна дата на описаните събития, а единственият визиран времеви ориентир е този, че към момента на запознанство със св.Й., тя е в четвъртия месец от бременността и след още 4 месеца изтича договорът за ползване на защитеното жилище.В тази вр. ако се вземе предвид факта на раждане на детето на св.Й. през м.09.14г., би се достинал до извода за запознанство на тези двама свидетели през м.04.14г. и съответно през м.08.14г. те напускат защитеното жилище.Това обаче противоречи на всички останали събрании по делото доказателства, включая и на последващите такива на самия св.И.Г. „останахме в жилището на Ц. 5-6 месеца … живях до края на м.08.14г.“(т.е. би трябвало да са се настанили през м.02.-м.03.14г.) и „настанихме се при Ц. някъде по Великденските празници“, а Великден през тази календарна година е на 20.04.14г.

 Свидетелят И.Г. навежда данни и за поддържаните от св.Св.Й. връзки със св.Хр.И. – „тя познаваше Х. и я попита дали има познат, при който да отидем да живеем … и Х. каза да отидем отидем у тях при Ц.“.Отидохме … жилището на Ц. се намира на ул.ххх.Само Х. беше тогава в жилището и я помолихме да попита собственичката да живеем там.Ц. си дойде по-късно.Запознахме с нея и тя се съгласи“(л.221 гръб).Свидетелят разказва само за една единствена и то съвместна среща между него и св.Й., от една страна, и св.Хр.И. и подс.С., от друга страна, която среща се провежда в дома на подсъдимата и се обсъжда възможността за настаняването им в този дом.В същото време свидетелките Й. и Хр.И. навеждат данни за проведени две последователни срещи в дома на подсъдимата, като на нито една от тези срещи не присъства св.И.Г. – според горните две свидетелки, първата среща е само между тях двете, като св.Хр.И. поема ангажимент да разговаря с подс.С., а на втората среща освен тези две свидетелки присъства и самата подсъдима.Т.е. позовавайки се на количествения принцип, съдът приема за достоверни фактите, описани от свидетелките Й. и Хр.И., а не тези, изложени от св.И.Г., но само и единствено в частта относно броя на срещите и относно неговото лично присъствие на същите.Горецитираните показанията на последния се отдават на неговата лична заинтересованост за намиране на жилище и информираност в тази насока, респ. св.Й. го уведомява своевременно за даденото от подс.С. съгласие за настаняването им в дома й.В същото време съдът отдава значение на детайлите в свидетелските показания – свидетелките Хр.И. и Св. Й. разказват за поредността на събитията, изразена в проведени две срещи и едва след това настаняване в дома на подсъдимата, а св.И.Г. отъждествява тези две обстоятелства – „Ц. си дойде … запознахме се … тя се съгласи … останахме в жилището на Ц.“, като въпреки това в последствие добавя „настанихме се при Ц. някъде по Великденските празници.Аз тогава се запознах с Ц. и Т.“ (л.222).Това последно уточнение внася яснота във фактите – св.Г. говори за едновременно запознаване с подсъдимите С. и Г. и то в момент на настаняване в дома на първата от тях, а не в определен предходен момент на провеждане на разговор, на който нито един от разпитаните свидетели не твърди да е присъствала подс.Г..Т.е. дори това последващо пояснение на св.И.Г. подкрепя описаната от свидетелките Й. и Хр. И. фактология.

Свидетелят И.Г. навежда данни за извършваната от него деятелност в периода на пребиваване в дома на подс.С., но тъй като това не е включено в предмета на доказване лаконично ще се отбележат само показанията му „помагах в къщи, чистех двора … разхождах кучето … Ц. … ми даваше пари … Ц. ме заведе на доктор … Ц. плати прегледа“.Този свидетел разказва и за поведението на св.Й. в този период и за отношението на останалите обитатели на къщата към нея – „аз бях предложил на С. заедно с нея да гледаме детето, но тя каза, че не иска, каза, че ще го остави това дете.След като роди в Пловдив по телефона ми каза, че иска да го остави … не е търсила хора, на които да го даде за осиновяване, беше решила да го остави в дом“(л.221 гръб), като с оглед съдържанието на изложените факти, се заключава, че същите касаят по-скоро периода на пребиваване на пострадалата в гр.Пловдив.За релевантни и съотносими към процесния спор обаче се оценяват следните показания: „всички и Ц., и Х., и Т. я убеждаваха да гледа детето … но С. беше непреклонна“, т.е. пострадалата има изградено категорично решение да не се грижи за детето след раждането, което решение съдът приема за налично такова още към момента на настаняване в дома на подс.С., въпреки че свидетелят не уточнява времевия период – той обаче употребява в своя разказ имената на подсъдимите С. и Г. и на св.Хр.И., което е достатъчен показател, че заявеният факт е времево обвързан именно в периода на пребиваване на пострадалата в дома на подсъдимата.Друго описано от св.Г. обстоятелство, свързано със св.Й. е следното: „случвало се е С да излиза сама през нощта … имало е случаи, където я е нямало по няколко дена, но после се е прибирала … Ц. даде пари на С да отиде в Садовец, тя ходе на село да види вуйна си и се върна … Ц. искаше да се запознае с приятеля на С … да приказват за детето … и да се съберат, това го казваше лично Ц. и аз съм го чул“(л.222 гръб).Тези показания са показателни за поведението на св.Й., а и са красноречиви за поведението на подс.С., възприемано от околните, като тук съдът дебело подчертава, че касае само и единствено възприеманото й от околните поведение, доколкото по отношение на пострадалата и то в лични разговори тя обективира съвсем различно отношение, което най-красноречиво се установява от приложените ВДС.

На последно място в контекстта на обсъжданите показания на св.И.Г. се подчертават тези, касаещи свидетелките Хр.И. и В.К..В тази вр. той заявява „с Х. се запознах, когато отидохме със С. в дома на Ц. … Х. не си спомням дали е била бременна, докато живеехме в дома на Ц. … Х. и С. проституираха … познавам В.К., с нея ме запозна Х. … в едно кафене … по това време вече живеех в дома на Ц. … Х. и В. си говориха женски работи, имаше скандали.В. … я тормозеше по телефона за пари.Виждал съм на два три пъти В. удряше Х., включително и на тази среща пред казиното на кафето“(л.222 гръб).Съдът приема за достоверни горните показания само в първата им част, а не и тази, свързана с описаните словесни пререкания и физически стълкновения между свидетелките К. и Хр.И. – твърди се лично участие на двете свидетелки, но нито една от тях не потвърждава горните факти по време на проведената очна ставка; съответно св.Хр. И. заявява „В. не е скачала да ме бие и не сме се карали на тази среща, но доколкото си спомням се скарахме с нея на друга среща … но само се скарахме, не сме се били“, а св.В.К. твърди „не съм се скарала на Х. и да съм скачала да я бия“(л.174 гръб).Т.е. горните показания на св.И.Г. остават един изолиран доказателствен източник и поради това съдът не кредитира същите. Този свидетел излага и няколко отрицателни факта – „С. и С. Б. не съм чувал.Т.Т. и М.Р. не съм чувал тези имена“(л.222).Въпреки че се касае за отрицателни факти, съдът приема за необходимо да ги отбележи, доколкото обстоятелството на невъзприемане на тези имена от страна на свидетеля, който живее в дома на подс.С., е показател за пазената конфиденциалност от нейна страна.           

Свидетелите Ст.Б. и С.Б. са преки участници в редица събития, изследвани по настоящото дело.Свидетелката Ст.Б. навежда данни досежно начина си на запознанство с трите подсъдими – „имахме дълги опити да имаме собствено дете и поради здравословни проблеми решихме, че е по-добре да не е биологично наше дете и чрез общи познати ни беше препоръчана адв.С. … на моя най-добра приятелка … чрез техни познати, които са доволни от адв.С. (свидетелката сочи подс.С.С.) се запознахме с нея.Запознахме се м.02.-м.03.14г.Правя уточнение, че не е било 2014г., било е в края на 2013г., защото детето ми е родено м.04.14г. … спомням си всичко много ясно.Запознахме се с адв.С., след като познатите ми ми дадоха телефона, аз звъннах и си уговорихме среща … първата ни среща беше ден-два след като ми дадоха телефона … отидох първия път сама … имаше последваща среща и тогава бяхме със съпруга ми.При първата среща, но не помня дата, ми бяха разяснени какви са възможностите за осиновяване … след срещата с нея, се срещнах със съпруга ми.Разказах му как е протекла срещата … адвокатката ми обясни, че има няколко вида осиновявания и след това ни обясни, че ще ни запознае със социален работник, така ни беше казано, в случая с Ц.С.“(л.434 гръб). Свидетелката пояснява причината, провокирала я да потърси адвокатска помощ, а именно наличие на определени здравословни проблеми, поради които „се бяхме насочили към осиновяване“, а това се потвърждава и от св.С.Б. – „искахме да осиновим дете“. В горецитираните показания св.Ст.Б. описва и начина си на запознанство с подс.С., която към този момент е практикуващ адвокат и се занимава предимно с осиновявания и която й е препоръчана „чрез познати, които са доволни от адв.С.“.От своя страна св. Б. е по-конкретен в даденото описание – „жена ми каза, че е говорила с някаква козметичка, осиновила дете.Тя работеше в салона на Яна и ни даде телефона на адвокатката“ (л.441).Узнавайки телефонния номер на подс.С., св.Ст.Б. провежда с нея телефонен разговор и много скоро след това, „ден-два след като ми дадоха телефона“ двете се срещат лично и според свидетелката, на тази първа среща не присъства св.С.Б.. Последният обаче изрично заявява присъствието си на тази среща – „жена ми направи среща в кантората, може би на следващия ден, нямаше и седмица се срещнахме с адвокатката, отидохме в кантората, аз бях със съпругата ми.Кантората се намира до Съдебната палата от страната на „Позитано“ … срещнахме се с тази жена (сочи адв.С.) С се казва.Тя ни обясни какви документи трябва да си извадим, каква е процедурата и това е“(л.441 гръб). Т.е. св.С.Б., за разлика от св.Ст.Б. навежда данни само за една единствена среща с подс.С. с обсъждана тема процедурата за осиновяване на дете.Хипотезата на проведена лична среща на св.Ст.Б. с подсъдимата също е изключена -свидетелката в горните си показания излага твърдение за изрично уведомяване на съпруга си за такава среща, „разказах му как е протекла срещата“, а подобни факти не се описват от св.Б..При това положение и доколкото единственото съответствие в показанията на тези двама свидетели е това на осъществена от тях съвместна среща с подс.С. в нейната кантора, то съдът приема за достоверен само и единствено този факт, както и производния такъв относно обсъжданата по време на срещата тематика за процедурата за осиновяване.

Съдът е длъжен да подчертае, че досежно описаните събития в горецитираните показания на св.Ст.Б. се съдържат два различни времеви периода – първоначално се твърди „запознахме се м.02.-м.03.14г.“, но веднага след това се уточнява „не е било 2014г., било е в края на 2013г.“.С цел установяване точния момент на запознанство на св.Ст.Б. с подсъдимите С. и С. към доказателствената съвкупност и на осн.чл.281 ал.1 т.1 НПК са приобщени нейните показания от ДП, дадени по реда на чл.223 НПК – за запознанството си с подс.С. тя твърди „това стана в края на февруари месец 2014г.“, а за запознанството си с подс.С. „в началото на март 2014г. се запознах с Ц.С.“(т.1, л.104-105).Т.е. на ДП свидетелката ползва един диференциран подход – пояснява момента на запознанство с всяка една от двете горепосочени подсъдими по отделно, докато в хода на съдебното следствие този подход липсва, макар да е запазена основната фактологическа линия на запознанство първоначално с подс.С., посредством която скоро след това се запознава и с подс.С..Тук обаче следва да се посочи, че отричайки тези показания и отричайки момента на запознанство да е станал през м.02.14г. и през м.03.14г., св.Ст.Б. дава едно логично обяснение – „било е в края на 2013г., защото детето ми е родено м.04.14г.“(л.434 гръб), а след прочита на показанията от ДП казва „би трябвало да не е тогава, а по-рано, защото детето е родено м.04.2014г., а към тази дата вече познавах от поне 5-6 месеца Ц. и С.“(л.441).Т.е. свидетелката не излага едни голословни твърдения, а обвързва датата на запознанство с двете подсъдими с един много личен и значим за нея факт на раждане на детето В.., респ. даденото от нея пояснения се ползва с житейска логика, поради което съдът дава вяра и кредитира тези показания в насока запознанство с подсъдимите в края на 2013г., като запознанството с подс.С. предхожда това с подс.С..Нещо повече – в своето изложение свидетелката разказва за събития, реализирани преди периода м.02.-м.03.14г., което още повече подсилва горния извод (а тези конкретни факти ще бъдат своевременно отбелязвани от съда).Тук е от значение да се подчертае, че св.С.Б. също излага идентични факти – „през 2013г. стана това нещо … през 2013г. се запознахме с адвокатката, може би есента“(л.441). Досежно запознанството с третата подсъдима Т.Г. единствените наведени от св.Ст.Б. данни са „много по-късно видях Т. и се запознах с нея, не тогава“(л.435) – т.е. не се сочи конкретна дата, но в контекстта на горните показания се извлича факта на действително запознанство на св.Ст.Б. с подс.Г., но на много по-късен етап.

Както вече се посочи по-горе, св.Ст.Б. първоначално се запознава в края на 2013г. с подс.С., посредством която се запознава с подс.С., а това от своя страна налага извода, че двете подсъдими към този момент се познават по между си.Начинът на запознанство с подс.С. е описан по следния начин: „адвокатката … ни обясни, че ще ни запознае със социален работник, така ни беше казано, в случая с Ц.С. и след първите две срещи с адвокатката се срещнахме и с Ц.“ – тук са налични данни за действително краткия период между запознанството с всяка една от подсъдимите поотделно, в случая се касае за „след първите две срещи с адвокатката“, но не трябва да се забравя горния извод за проведена само една единствена среща с подс.С..Също така свидетелката пояснява „адвокатката каза, че едно осиновяване минава винаги със социалните служби“, което изискване действително е правно регламентирано и това изявление на „адвокатката“ се оценява по-скоро за правна консултация относно юридическата процедура за осиновяване на дете.В показанията на св.Б. се съдържат и съотносими факти относно подс.С., но за да не бъде извадено от контекстта определено обстоятелство, съдът намира за необходимо да цитира следните думи на свидетелката: „ние живеем в Люлин … не знаехме къде работи Ц..С. ни я предложи … съгласихме се да се срещнем с този социален работник“(л.435).Тук прави впечатление употребата на множествено число в свидетелския разказ („съгласихме се …“),като проследявайки смислово даденото описание се заключава, че това не е самоцелно и не може да се отдаде на грешка в изказа, а самата свидетелка при употребата на първо лице множествено число има предвид себе си и съпруга си св.С.Б. – има предвид, че подс.С. в личен разговор с тях им предлага запознанство със „социален работник … в случая с Ц.С.“.Този извод обаче не намира доказателствена опора в показанията на св.С.Б., който въобще не навежда подобни факти на отправено от подсъдимата предложение за запознанство със социален работник и поради това горните показания на св.Ст.Б. остават един изолиран доказателствен източник.Нещо повече – установява се вътрешно противоречие в показанията на самата свидетелка, която в началото говори за „отидох първия път сама в кантората й. Имаше последваща среща и тогава бяхме със съпруга ми“(л.434 гръб), а в последствие след като описва и запознанството си с подс.С., заявява „съпругът ми се запозна и с двете на по-късен етап“(л.435).Т.е. св.Ст.Б. излага различни твърдения за едно и също обстоятелство, като въпреки че й и е разяснена наказателната отговорност по чл.290 НК и правото й по чл.119 НПК, то тя не се позовава открито на това си право, а дава различни показания.Този извод се подчертава, доколкото се констатират и други противоречия в показанията на св.Ст.Б., а това от своя страна допринася за крайното заключение за преобладаващ у нея стремеж за прикриване на обективната истина.Свидетелката Ст.Б. продължава разказа си по следния начин: „на друга среща вече бяхме аз, с адвоката и Ц.С..Уговорихме тази среща, но мисля, че не беше в кантората, не си спомням къде стана.Не помня дата, но нещата се случваха последователно и не в голям период едно от друго.На срещата с Ц., … С. и аз, съпругът ми не е присъствал.Ц. се представи, каза къде работи, беше ми обяснено, че и тя лично е осиновила дете … че се занимава с хуманни дейности … не каза, че е социален работник … говорихме за това как се случват нещата по осиновяването … в последствие те двете ми казаха, че имат жена, която е в голямо затруднение, бременна и не от нейния приятел и не може да се грижи за бебето … Ц. й помага.Това стана на друга среща, на която съпругът ми пак не е бил … не мога да си спомня дали в началото е казано името, но ми обясниха, че е приятелка на Теодора … казаха, че бременната … не иска да го гледа това дете и иска да го даде в дом.Тази бременна живееше с майка си и втория си баща … всичко това е комплексна информация, казвали са ми го Ц. и С.“(л.435).В показанията се съдържа фактология за лично запознанство между свидетелката и подс. С., на което не присъства св.Б., за проведен между тях опознавателен разговор, за повторна среща и уведомяване на свидетелката и то от страна на двете подсъдими С. и С. за „жена, която е … бременна … не иска да го гледа това дете и иска да го даде в дом“.Непосредствено след това обаче св.Ст.Б. прави съвсем различно изявление „всички факти за бременната ми ги каза Ц.С. … Ц. ми каза, че има проблем и аз помогнах … установи се, че … ще оставят детето за отглеждане – това ми го каза Ц. преди да се запозная с Х.“(л.435).Т.е. различието в показанията касае самоличността на лицето, уведомило св.Ст.Б. за бременното момиче и нежеланието му да се грижи за бъдещото дете – дали това са двете горепосочени подсъдими, които съвместно й предоставят тази информация, както се твърди в началото, или това е само подс.С., както се твърди по-късно.Отговор на този въпрос се съдържа в показанията „не на всички срещи с Ц. е присъствала С..Не помня тогава дали е присъствала С..Ц. ми го каза това“ – заключава се за действително провеждани съвместни срещи на свидетелката с подсъдимите С. и С. (провеждането на каквито в течение на времето се извежда и от приложените ВДС), но специално цялата информация относно пострадалата Хр.И. е сведена до знанието на свидетелката от подс.С. и това се извежда от категоричното изявление „Ц. ми го каза това“.В тази вр. св.Ст.Б. дава и повече подрочбности – „ние изказахме желание, че можем да помагаме на бременната и Ц. каза, че ако искаме да е законно, имаме възможност да осиновим детето чрез непълно осиновяване и тогава ни обясни, че има малки разлики“(л.435).При тези данни се заключава, че след първоначалното уведомяване на св.Ст. Б. за бременността на пострадалата и съпътстващите я проблеми, тази свидетелка разговаря със съпруга си св.С.Б., двамата решават да помогнат и едва след това подс. С. им предлага да осиновят детето и то чрез непълно осиновяване, като лично им обяснява „че има малки разлики“.Междудругото досежно този последен факт отново се наблюдава вътрешно противоречие в показанията на св.Ст.Б., която в началото заявява, че именно подс.С. й обяснява „че има няколко вида осиновявания“, а тук твърди, че това обяснение и в частност „малките разлики“ е направено от подс.С.. Поредното вътрешно противоречие и несъответствие в показанията на свидетелката са показател за недостоверност на направеното фактологическо описание.

Касателно всички гореизложени факти, свързани с начина на запознанство на семейство Б с подс.С. и с начина на узнаване от тяхна страна за бременността на св.Хр.И. показания дава и св.С.Б..Той дава следното описание: „след това жена ми ми каза, че има едно момиче … било бременно и да осиновим детето … седмица до месец след като се видяхме с адвокатката, тогава ми го каза това, още през 2013г.Нейна позната, на жена ми, й казала за това бременно момиче, след това се съгласихме да осиновим детето, полуосиновяване – разликата е, че като е пълно осиновяване, детето наследява само мен и жена ми, а при полуосиновяването, детето наследява и двете двойки родители“(л.441 гръб). Тези показания не носят фактологическа пълнота и най-вече липсва пояснение за самоличността на лицето, дало горната информация за бременното момиче на св.Ст. Б..Това лице се уточнява само като „позната на жена ми“, което не е достатъчно за изграждане на извод, че се касае за подс.С..В същото време и изхождайки от конкретиката в горните показания, се налага изводът, че бременното момиче, за което говори св.Б., не е св.Хр.И. (макар и да има допирни точки – напр.„момиче, което … имала две деца, с мъжа си не се разбирала“).Имайки предвид конкретиката в показанията и най-вече заявения период „през 2013г.“ и „нейна позната, на жена ми, й казала за това бременно момиче“, съдът заключава, че свидетелят не визира пострадалата Хр.И., която видно от събраните по делото и анализирани по-горе гласни доказателства, се запознава с подс.С. в началото на 2014г. и до този момент дори прави опит за аборт, респ. до началото на 2014г. тя все още не е взела решение за даване на съгласие за осиновяване на бъдещото й дете.От друга страна, единствените общи познати на св.Хр. И. и семейство Бе именно подс.С., а както вече се подчерта, пострадалата се запознава с нея едва в началото на 2014г., а не в края на 2013г., както твърди св.Б..Именно поради тези доказани факти, решаващият съдебен състав не може да приеме, че св.Б. визира в горните си показания пострадалата Хр.И..Дори косвена подкрепа този извод намира и в даденото от него обяснение за разликата между пълно и непълно осиновяване – семейството на св.Хр.И. не разполага с материални ценности, които евентуално биха били предмет на наследяване, а именно това мотивира свидетелят да приеме „полуосиновяване“.От тук натам този свидетел заявява и следното: „взехме телефон от адвокатката, след което адвокатката се обади на жена ми и каза за някакво момиче, което е бременно и не може да си гледа детето, след което ние се срещнахме с другата жена (сочи подс.С.) в къща с детска градина и Х живееше при нея“(л.441 гръб).Според тези показания, подс.С., а не подс.С., уведомява семейство Б за „бременното момиче“ и невъзможността му да отглежда детето, което води до среща с подс.С. в нейния дом, където живее и самата пострадала.Отново се установяват противоречия между показанията на св.Б. и тези на св.Ст.Б..Противоречията са свързани със самоличността на лицето, което ги уведомява за бременността на пострадалата и желанието й „да остави детето“ – дали това е подс.С. или подс.С..Противоречия се констатират и с други гласни доказателства – съобразно показанията на свидетелите Хр. И., Ст.И. и дори тези на И.Д., пострадалата се премества да живее в дома на подс.С. на неустановена дата през м.03.14г., а известно време преди тази дата тя вече е изразила съгласие детето да бъде осиновено точно от семейство Б..За преодоляване на противоречията не спомагат и показанията на св.Б. от ДП, прочетени на осн.чл.281 ал.1 т.1 НПК.Според тези показания, „Теодора е довела бременната жена, която се казва Кристина, мисля … не можела да си гледа детето, обясниха ни, че можем да станем полуосиновители.Адвокатката ми го обясни“, но непосредствено след това се внася уточнението „понеже аз не присъствах на срещите с адвокатката, жена ми присъства.Знаех, че адвокатката иска само 500лв. хонорара си.Жена ми каза, че никой нищо не иска, освен 5000лв. на бременната да дадем.Първоначално й дадохме 1500лв. след като роди и после по 500лева всеки месец, в продължение на 6-7 месеца, докато не стана сумата 5 000лв.“(т.1, л. 121).Тук отново се поддържа версията за обективирано поведение на „адвокатката“ по уведомяване на семейство Бза възможността да „станем полуосиновители“, но в последствие се уточнява, че тези данни не са резултат от личните впечатления на свидетеля, а са му препредадени от неговата съпруга св.Ст.Б., която въобще не заявява подобно нещо, а както се цитира по-горе, твърди „Ц. ми го каза това … Ц. каза, че ако искаме да е законно, имаме възможност да осиновим детето чрез непълно осиновяване“. Самият св.С.Б. също не поддържа изцяло дадените на ДП показания – „поддържам това, че Теодора е довела бременната Х..Това го знам от жена ми и от Ц. … не знам дали Сн.С. е знаела за това … парите, които сме давали на Х., на мен жена ми ми каза, че трябва да й дадем 5000лв.“(л.444).Подобна парична договореност обаче не се твърди от св.Ст.Б. и поради това съдът още веднъж подчертава извода за наличие на редица противоречия в показанията на свидетелите С.Б. и Ст.Б..Противоречията са съществени такива, тъй като касаят редица релевантни по случая факти, но съдът следва да отчете и последващите показания на св.Б., които не съответстват на тези, цитирани по-горе.Той заявява „адвокатката ни свърза с тази жена (сочи Ц.).Адвокатката ни запозна с Ц. през 2013г. и тя, Ц. после лично ни каза, че има позната, която е бременна, не си искала детето.Ц. ни запозна с Х..Запознанството стана в една болница, адвокатката я нямаше там … идеята беше Хриситна да отиде на преглед, аз трябваше да отида да ги взема и тогава се запознахме.Срещата с Х. се осъществи със съдействието на Ц..Х. беше с Ц..Там беше запознанството, в клиника „Щерев“(л.441 гръб).Свидетелят описва конкретни факти от обективната действителност, макар и да не сочи точни дати, като тези показания се различават от горните такива не само относно самоличността на лицето, запознало ги с „бременното момиче“, но и относно мястото на запознанство – твърди се за клиника „Щерев“, за разлика от горните показания, в които говори за „къща с детска градина“.Свидетелят също така не навежда никакви данни относно причината, довела до запознанството му с пострадалата.В тази насока показанията на св.Ст.Б. са по-детайлни.Тя заявява, че след като узнава за бременността на св.Хр. И. „ние предложихме да се грижим за бременната и после и за детето – искахме да го вземем и да го отглеждаме при нас … и това го казах и пред С. и пред Ц..След това се запознахме с Х. Д. – аз предложих … да отиде на консултация с гинеколог и се запознахме в клиника „Щерев“, тъй като там бяха моите лекуващи лекари и там се запознах за първи път с Х..Предложението за прегледа … го казах на Ц. и тя го предаде на Х. и там бяхме трите – Х., аз и Ц. – това стана, когато тя беше в напреднала бременност, предполагам, че е била в 7 месец … вече познавах Ц. от известно време преди това.Х. каза, че … е съгласна ние да й помагаме“(л.435 гръб).В показанията се съдържат редица съотносими по делото факти, а именно факт, свързан с изразено от семейство Б съгласие за отглеждане на детето на пострадалата и факт, свързан с проведен по настояване на св.Ст.Б. медицински преглед на св.Хр.И. в клиника „Щерев“, където тя се запознава лично със семейство Би досежно това последно обстоятелство вече е налице пълно припокриване в показанията на свидетелите С.Б. и Ст.Б.. Необходимо е обаче да се подчертае липсата на точна дата на горните събития, като св.Ст.Б. дава само определен времеви ориентир – „Х. … беше в напреднала бременност“, изразява едно предположение „предполагам, че е било в 7 месец“ и с категоричност твърди „вече познавах Ц. от известно време преди това“.В контекстта на горното предположение и изхождайки от датата на раждане на детето В.14.04.14г., би могло да се заключи, че медицинският преглед и запознанството на семейство Б с пострадалата се осъществява през м.01.14г.Според съда, показанията на св.Ст.Б. „настоявах … да отиде на консултация … в клиника „Щерев“, тъй като там бяха моите лекуващи лекари“ също допринасят за изясняване на времевия момент на запознанство на пострадалата със семейство Б– видно от тези показания, св.Ст. Б. също посещава специалист-гинеколог в тази клиника, а съобразно дадена от такъв медицински специалист препоръка, приложена по гр.д. 7799/14г. на СГС и приобщена към доказателствената маса и по настоящото дело, св.Ст.Б. е била пациент в клиника „Щерев“ за периода 10.04.13г.-13.01.14г.Отчитайки горните писмени и гласни доказателства, се заключава, че медицинският преглед на пострадалата е осъществен в момент, в който св. Ст.Б. все още е била пациент на клиника „Щерев“, респ. това следва да е станало през м.01.14г., но не по-късно от 13.01.14г. и съответно нейното запознанство със семейство Бсъщо се осъществява в тези времеви рамки.Разбира се, тук съдът отбелязва и наличния по делото медицински документ от Клиника „Щерев“, съдържащ резултати от проведени на 05.03.14г. изследвания на св.Хр.И. (т.1, л.118), но проведеното на тази дата изследване не изключва и предхождащо го такова, извършено през м.01.14г. – за първото по време изследване са налични гласни доказателства, а за второто изследване са събрани писмени доказателства.Досежно датата на запознанство с пострадалата св.С.Б. по-долу в своето изложение заявава „малко повече от три-четири месеца преди да се роди В.., се запознахме с Х.“(л.442), като тези данни също връщат периода в началото на 2014г., което само по себе си подкрепя направения от съда извод в тази насока.

Интерес представляват и следните показания на св.Ст.Б.: „Х. беше наясно, че бихме се грижили за детето, ако то дойде при нас веднага след самото раждане - каза, че Ц. й е казала.Тя каза, че е съгласна“(л.435 гръб).Т.е. налице е постигната договорка между семейство Би пострадалата с горното съдържание, като за постигане на тази договорка активно участие взема и подс.С..

Съдът приема, че горният извод за лично запознанство на семейство Бсъс св. Хр.И. се подкрепя по косвен начин и от останалите събрани по делото фактически данни.След срещата в клиника „Щерев“св.Ст.Б. дава следното описание на реализираните събития, „предвид напредналата бременност, беше получила предложение от Ц. да живее при нея, за да може да е под наблюдение.За това предложение разбрах и от двете – и от Х., и от Ц., аз не съм присъствала на тази уговорка. Адвокатката също не е била и не знам дали е знаела“(л.435 гръб).Т.е. още към момента на прегледа в клиника „Щерев“ през м.01.14г. пострадалата получава предложение и то от подс. С. да се пренесе да живее в дома й, като за това предложение подс.С. не притежава знание.В горните показания обаче не се съдържат данни за приемане на предложението от страна на пострадалата, а съобразно останалите свидетелски показания, в частност тези на свидетелите Хр.И., Ст.И. и И.Д. това предложение е прието чак през м.03.14г.Този фактологически извод се потвърждава и от св.С.Б., който още на ДП изразява своето знание, че „бременната жена живееше при Ц. срещу ВМА“, но също така заявява „след първия преглед на Кристина аз й поръчах такси и тя си замина, аз останах с Ц. и след това я закарах с моето такси до къщата й на ул.Крива река“, което е показател, че към този момент пострадалата и подсъдимата не живеят заедно, а св.Хр.И. се премества в нейния дом в един по-късен момент, следващ първоначалния преглед в клиника „Щерев“.Също така св.Ст.Б. разказва за своето обективирано поведение по отношение на св.Хр.И. – „купувах витамини за Х., дадохме пари на Ц. да купи медикаменти за Х. … не сме се виждали след това толкова редовно, но имахме грижа Х. да получава пари, да има спокоен живот, това го договорихме с Ц.С., не знам дали адв.С. е знаела … Ц. ни предложи да даваме пари, тъй като Х. ще има нужди … разбрахме се седмично да даваме пари за Х., но не сме договаряли предварително условия за тези пари, на кой ще се дават и в какъв размер … понякога сме се виждали лично с Х. и лично сме й давали пари – било аз, съпругът ми и братът на съпруга ми, според това кой има възможност да отиде … имало е и случаи, когато съм давала пари на Ц. да ги даде на Х.. Помня случай за едни 100лв., дадох ги в офиса на Ц., тези пари бяха за това да се грижи Ц. за Х. и бебето“(л.435 гръб).Наведените данни за оказвана финансова помощ на св.Хр.И. посредством периодично предоставяне на парични суми се съдържат и в показанията на св.Б., според когото „на Х. … и финансово сме й помагали, това беше наша идея и до ден днешен й помагаме“.Досежно основният факт на действително предоставяни парични суми на пострадалата свидетелите Ст.Б. и С. Б. дават еднопосочни показания, но се установява поредното различие относно инициатора на тези техни действия – според св.Б., „това беше наша идея“, а според св. Ст.Б., „Ц. ни предложи да даваме пари, тъй като Х. ще има нужди“, като в показанията на тази последна свидетелка отново се наблюдава употребата на първо лице множествено число и съответно се говори за отправяне от страна на подс.С. на горното предложение едновременно към двамата свидетели.Това разминаване в показанията на свидетелите Ст.Б. и С.Б. дебело се подчертава, доколкото именно поредното им фактологическо несъответствие налага извода за прикриване на факти и то такива, свързани със собственото им поведение, осъществявано през инкриминирания времеви период – тук например съдът отбелязва доказания факт, съдържащ се в показанията на св.Хр. И., на ежеседмично предоставяни й от семейство Б парични суми. Обстоятелството на нейното местоживеене на различни места в периода от тяхното запознанство до раждането на детето също се потвърждава от св.С.Б. – „Х. живееше в К и при Ц..Х. каза, че няма удобства да живее в К и за това се е преместила при Ц. … но не зная чия е идеята да се премести при Ц.“(л.442).Т.е. свидетелят притежава знание за основния факт, като относно същия и реалното преместване на пострадалата в дома на подс.С. дори не се спори между процесните страни, но този свидетел не разполага с информация досежно всички съпътстващи обстоятелствени детайли, включително и досежно самоличността на инициатора.

Свидетелите Ст.Б. и С.Б. не отричат факта на провеждани срещи със св. Д., за когото притежават знание, че е съпруг на св.Хр.И..В тази вр. св.Ст.Б. заявява „знаехме, че Х. е омъжена … и че трябва да има съгласието на нейния съпруг – С. каза, че се иска това съгласие и да говорим с Х. и мъжа й“(л.437).Тук се описва поведението на подс.С., което се преценява от съда само и единствено като дадена юридическа консултация, но липсва посочена точна дата.За установяване момента на даване на правната консултация не спомагат дори и показанията „след първите една, две срещи с адв.С. се видяхме чак след раждането“(л.436 гръб).Т.е. съдът не може да изгради категоричен извод дали описаното от свидетелката поведение на подс.С. е реализирано преди раждането (при първите им „една, две срещи“) или след това.Това, което прави впечатление е изложеното обстоятелство „да говорим с Х. и мъжа й“, респ. тези конкретни думи са изречени от подсъдимата, едва след като семейство Бсе запознават с пострадалата.Тук, разбира се следва да се отчетат отново показанията на св.Ст. И. за дадена в нейно присъствие идентична правна консултация от подс.С., след която консултация се осъществява през м.02.14г. посещението на подс.С. и св.Хр. И. в дома на св.Д. и кратко време след това той дори се запознава със семейство Б..Т.е. на базата на цялостен доказателствен анализ съдът гради извод, че горната правна консултация е дадена от подс.С. на неустановена дата през първите два месеца на 2014г.От тук натам св.Ст.Б. разказва за взаимоотношенията си със св.Д., реализирани след раждането на детето В.– „разбрах, че съпругът трябва да подпише документ още в болницата, потърсих го … връзката с Д. я държеше Ц., С. не знам дали го познаваше.Аз поисках личен контакт с него, казах на Ц. и тя ми даде телефона му.Аз ходих в Д и там се запознах с него … Дани тогава поиска единствено … да му подарим пералня – на тази среща С. и Ц. ги нямаше.Той си избра пералнята … беше отишъл в магазина и си беше я избрал и ние я купихме, не сме ходили с него в магазина, но нямам спомен как точно станаха нещата … с Д. съм се срещала и в София по повод документите … на тези срещи са били и адвокатката и Ц. … всеки един от тях – Д. и Х. – общо са подписали две декларации … имали сме много срещи с тях двамата … от първото заседание за осиновяване и след това по повод другите дела, за да си вземем детето до 04.02.15г.“(л.437).От тези показания се извлича факта на осъществено лично запознанство на св.Ст.Б. със св.Д. и то след раждането на детето, след датата 14.04.14г., като подробно се описва начина на това запознанство – същото се извършва посредством активното участие на подс.С., следва лично посещение на св.Ст.Б. в дома на св.Д., който в този момент отправя искане към нея за закупуване на пералня и семейство Б удоволетворяват това му искане по описания по-горе начин.По-различна е версията на св.С.Б. – „със съпруга на Х., един месец, след като се запознах с Х. се запознах с него – Д.Д.. Ц. ни свърза с телефони, направи ни среща в Люлин.Д. дойде в Люлин, мисля че Ц. ми уреди срещата с него.Запознахме се“(л.442 гръб).Веднага прави впечатление времевия момент на запознанство на св.Б. със св.Д., а именно „един месец след като се запознах с Х.“ – не се уточнява дали се касае за период преди или след раждането на детето, а се говори само за „един месец“ и в тази вр. като се имат предвид показанията на св.Д. за запознанство със семейство Бмного скоро след посещението на подс.С. в дома му през м.02.14г., то горните показания служат за отправна точка не само относно момента на запознанство на семейство Б със св. Д., но и относно тяхното запознанство със самата пострадала, респ. действително последното се осъществява през м.01.14г. (какъвто извод е отбелязан по-горе в мотивите). Свидетелят Б. разказва за първата си среща със св.Д. и по негови твърдения на тази среща не присъства съпругата му св.Ст.Б. и самата среща се осъществява със съдействието на подс.С. в ж.к.Люлин.Отчитайки различните версии на свидетелите Ст.Б. и С.Б. за запознанството им със св.Д., съдът заключава, че всеки един от тях се запознава по отделно със св.Д..Този извод остава резонен дори и след прочита на показанията на св.С.Б. от ДП - „Д.Д. го познавам, той е бащата на детето. Трябваше да се подпише, за да изпишат детето и после го взех да го закарам при нотариус, да се откаже от детето“(т.1, л.121).В тези показания св.С.Б. описва конкретни факти от обективната действителност, свързани с необходимостта от личен подпис на св.Д. за изписване на детето от МЦ Вита и осъществяван превоз до нотариус, но не дава никакви подробности досежно момента на запознанството си със св.Д. (не се уточнява време, място и начин), а само се задоволява лаконично да посочи „Д.Д. го познавам“. Разбира се, необходимо е да се посочи, че показанията на сидетелите Ст.Б. и С.Б. противоречат на показанията на св.Д., според когото запознанството му с тях се осъществява действително в дома му в гр.Драгоман, но се запознава едновременно и с двамата.Позовавайки се на многото констатирани несъответствия между показанията на свидетелите Ст.Б. и С.Б. (дори и вътрешни такива) и позовавайки се на противоречията на техните показания с другите събрани по делото доказателства, съдът приема за достоверна версията на св.Д. за запознанството му с тях.В контекстта на доказателствения анализ на описаната от св.Ст.Б. фактология за закупуване на пералня на св.Д. е необходимо да се посочи, че този факт, но с по-различни детайлни подробности се съдържа и в показанията на св.Б., според когото „купихме му пералня … той беше с един негов приятел, дадохме му пари и той си купи пералня, не искахме да се разкарваме по магазините“(л.442 гръб), а на ДП твърди „аз дадох пари на Д., когато отидохме в тях … и му дадохме 500лв.“.Т.е. и св.Ст.Б., и св.С.Б. потвърждават основния факт, но показанията им се различават в детайлите, като първата свидетелка заявява осъществено лично действие по закупуване на сочената вещ, а св.Б. заявява факта на предоставена парична сума с цел закупуване на пералня.Прави впечатление употребата в изказа и на двамата свидетели на термини в първо лице множествено число, което предполага взаимност на действията и поради това още по-нелогично се явява констатираното противоречие.Изложеното от св.Б. описание частично съответства на това на св.Д., който обаче е по-конкретен и изчерпателен в изложението си – уточнява момента, мястото (в ж.к.Люлин), присъстващите лица и размера на предоставената му парична сума, поради което съдът дава вяра и кредитира неговите показания в тази им част, а не тези на свидетелите Ст.Б. и С.Б..Последният (подобно на св.Д.) също говори за среща в „Люлин“, но с различни реализирани по време на тази среща събития.В тази насока съдът отбелязва обясненията на подс.С., дадени непосредствено след разпита на св.Д., а именно „присъствах на тази среща в Люлин … имаше такава среща“.Т.е. самата подсъдима потвърждава изложените от св.Д. факти на действително предоставена му и то на среща в ж.к.Люлин парична сума от 500лв. с цел закупуване на пералня.От друга страна този свидетел говори само за една единствена среща в ж.к.Люлин и имайки предвид това и фактологическото съотвествие на неговите показания с останалите събрани по делото доказателства, съдът приема, че на територията на ж.к.Люлин е осъществена само една среща с негово участие и на тази среща не е присъствал св.Б.. Последният на ДП излага и други обстоятелства и тъй като тези му показания са приобщени към доказателствената маса, респ. ползват се с доказателствена годност, то следва да бъдат подложени и на анализ за достоверност.Свидетелят заявява „после му дадохме още 1000лв., за да подпише документите.Тези документи ги беше подготвила адвокатката“(т.1, л.121-122). Описва се конкретно действие, но не се уточнява кога, къде и при какви обстоятелства е предоставена на св.Д. паричната сума от 1000лв. В същото време в началото на своето свидетелско изложение св.С.Б. твърди „друго не сме му давали“, изключая парите за пералнята, а в последствие признава „давали сме тези хиляда лева, жена ми ги е дала, аз не съм бил на тази среща.Знам, че са се видели някъде, да му даде парите, за да подпише документите.Не знам какво е трябвало да подпише“, като въпреки това незнание, заявява „тези документи ги беше подготвила адвокатката“(л.444).Т.е. св.Б. отрича дадените на ДП показания, по-скоро отрича своето лично участие в действието по предоставяне на сумата от 1000лв. на св.Д. и говори за такова, реализирано от св.Ст.Б., която обаче въобще не навежда подобни данни за давани на св.Д. парични суми.Т.е. показанията на св.Б. не намират опора в показанията на св.Б..От друга страна св. Д. заявява предоставяни му в течение на времето парични суми от по 20-30лв. от св. Б. и съдът дава вяра на тези показания, мотивирайки се отново с извода за фактическо съответствие между неговите показания и останалите събрани по делото доказателства.         

Свидетелите Ст.Б. и С.Б. дават показания и за реализираните в последствие събития, като за разлика от гореизложените обстоятелства, тук прави впечатление пълния синхрон и фактологическо съответствие.Те навеждат конкретни данни относно обстоятелства, реализирани в деня на раждането.В тази вр. св.Ст.Б. заявява „Ц. ми се обади на 14.04.14г., каза, че тя е заета, на Х са изтекли водите и ще ражда.Попитах къде се намира тя и че ще я взема … взех Х. от центъра, от Орлов мост, не бях със съпруга си … отидохме с Х. в болница „Вита“  … аз препоръчах МЦ Вита … аз бях постоянно с нея в родилна зала, бях от първата минута на раждането на В...Х. седя три дни и след това ги изписаха … ние платихме престоя на Х. и бебето … след изписването, ние взехме детето, а пък Х се прибраха с Ц. в дома й“(л.436).Горните факти напълно съответстват на заявените такива от св.С.Б. – „В.се роди на 14.04.14 … на мен ми се обади лично жена ми и аз отидох в болницата … ние платихме раждането на бебето … като изписаха детето, дойдохме си в къщи в Люлин“ (л.442).От тук натам показанията на св.Ст.Б. са по-подробни и тя разполага с по-пълна информация относно осъществените обстоятелства.Според нея, „след раждането имахме разговори с Ц., доколкото на Х трябва да й се дадат пари да продължи живота си, но аз … не бях склонна да давам пари на трети лица … направихме б. сметка в Уникредит Булбанк, мога да й помагам като й превеждам пари по сметка … имаше такъв превод … извадихме с Х акт за раждане на детето, ходихме в община Оборище … имахме идея да наемем жилище и Х. да съжителства с нас … Ц. предложи Х. да живее при нея и за това не наехме жилище“.Т.е. описва се деятелност само и единствено на подс.С..Свидетелката Ст.Б. навежда данни и относно процедурата по осиновяване на детето В.– „подготвихме документите за осиновяването … предприехме стъпки за входиране на документите в СГС … каквото ни беше казано от адв.С., това подготвихме … първото дело мина кошмарно … нито един социален работник в Люлин не е уведомен за това наше желание“.Свидетелят С.Б. лаконично потвърждава горните факти - „тръгнахме да осиновяваме детето, насрочиха дата за делото. Жена ми се занимаваше … аз не съм ходил на това дело, бях в чужбина юли 2014г. Жена ми каза, че не е минало делото и съдийката казала, че трябва да е пълно осиновяване, че не е хубаво за детето.Ние сме говорили само за полуосиновяване, това искахме и адв.С. ни го обясни … подадохме документи и започна ново дело“(л.442).В описаната фактология се наблюдава пълно припокриване, а и същата съответства на съдържанието на приложените ВДС. Общият признак в горецитираните показания е това, че двамата свидетели разказват за събития, реализирани след инкриминирания времеви период и поради това съдът ги отбелязва, но не гради определени правни изводи върху тях.

Свидетелите Ст.Б. и С.Б. навеждат данни и за други участници в настоящия наказателен процес, а именно за свидетелите Св.Й., Т.Т. и М. Р..Двамата свидетели твърдят следното: съответно св.С.Б. – „имаше една приятелка на Х., викаха й С., аз съм говорил със С., тя също беше бременна … за Сиса знам, че нямаше къде да живее и беше отишла да живее при Ц.“(л.442), а св. Ст.Б. –„С.Й. е приятелка на Хриси.Запознала съм се с нея при раждането на В.., тъй като тя беше на изписването.Това момиче беше бременно тогава … нейният приятел не искаше детето и знаех, че и тя иска и нейното дете някой да го отглежда.Разбрах в последствие, че мъж на име М. и една жена, чието име не помня и живееха в САЩ, М. лично съм го виждала … искаха да осиновят детето на С.. Виждала съм се с тях по повод това, че вече отглеждахме детето на Х и им разказахме за проблемите.Ц. провокира тази среща, тя ни запозна … Ц. не помня да е присъствала.Срещнахме се … с М. и жена му“(л.436 гръб).Видно е, че показанията на св.Ст.Б. са по-подробни в сравнение с тези на св.С.Б., но и двамата са категорични, че св.Св.Й. е приятелка на св.Хр.И., присъства при изписването й след раждането на детето В.и в този момент самата св.Св.Й. също е бременна, като според св.Б., тя живее в дома на подс.С., а според св.Ст.Б., тя има изградено вече решение „и нейното дете някой да го отглежда“ и дори в тази вр. са предприети вече определени „стъпки“, а именно „мъж на име М. и една жена, чието име не помня и живееха в САЩ … искаха да осиновят детето на С.“.Видно от показанията на св.Ст.Б., и тук подс.С. извършва определена активна деятелност – в случая именно тя „провокира“ среща между св.Ст.Б. и свидетелите М. Р. и Т.Т. с обсъждана тематика „проблемите“ при осиновяването.

Свидетелите Т.Т. и М.Р. признават факта на познанство с подсъдимите С. и С., като в тази вр. съответно св.Т. заявява „познавам Ц. и С. … другата жена в залата не я познавам.Не съм чувала името Т.Г. … С., тя ми беше адвокат … от 2013 я познавам … познавам и Ц. – някой ни запозна, мисля че по електроне път, аз се интересувах от осиновители и контактувах с такива хора, които са осиновители … някой просто ми предложи нейния имейл … сестра ми не си спомням дали ми е предложила този контакт.Това беше преди четири години.Не помня точно кога се запознах с Ц. … Ц. я познавам, след като вече познавах С. … запознах се със С. през 2013г., май или юни месец … възможно е адв. Момчева да ми е дала контакта с адв.С.“(л.418 гръб), а св.Р. твърди „познавам Ц. и С. … от преди три години – с адв.С. се запознах първо, бях със съпругата си … С. е била препоръчана на жена ми … Ц. я познавам също от преди три години … моята съпруга разбра, че Ц. има осиновено дете“(л.419 гръб). Видно от тези показания, св.Т. първа се запознава с двете подсъдими, в случая още през 2013г., като първо се запознава с подс.С., а след това и с подс.С., а св. Р. – „от преди три години“, т.е. от 2014г.Свидетелката Т. не уточнява начина си на запознанство с подсъдимите – досежно подс.С. само заявява, че я познава в качеството на адвокат, а досежно подс.С. твърди „някой ни запозна“ и допуска възможността за запознанство „по електронен път“, доколкото „някой просто ми предложи нейния имейл“ и в тази вр. добавя „сестра ми не си спомням дали ми е предложила този контакт“. „Необходимо е да се посочи, че в последствие самата свидетелка пояснява и факта на подписано от нея пълномощно на адв.С. на 21.06.13г., като именно тази дата е начална такава на тяхното запознанство, а за краен момент на поддържане на връзки с двете подсъдими се сочи „след 2015г. не съм поддържала контакт с нито една от двете подсъдими … не съм си разменяла с никоя от тях имейли, телефонни номера“(л.419 гръб).В тази последна част на свидетелските показания се заявява един отрицателен факт и доколкото същият смислово и в контекстта на цялостното обстоятелствено изложение е обвързан с периода „след 2015г.“, то съдът го приема за достоверен такъв, респ. дава вяра на твърдението на непредоставени от свидетелката на двете подсъдими на телефонни номера и имейли след 2015г.(въпреки че в предходен момент, а именно през 2014г. са налице доказателства по делото за поддържана между тях телефонна комуникация, което предполага и разменени телефонни номера и тези доказателства, в случая ВДС ще се оббсъдят по-долу в мотивите).  

Свидетелите Т. и Р. навеждат подробни данни относно взаимоотношенията си с подсъдимите С. и С..Според св.Т., „С. … подготвя моето кандидатстване за кандидат осиновител … подготви всичко по процедурата. Виждали сме се служебно.Тя подаде документи за гражданството на моя съпруг … виждали сме се, като клиент и адвокат.Имах намерение да осиновим дете българче.Отидохме в социалната служба в Лозенец, подадохме документи и след това тя ни насочваше какво още трябва да подготвим.Ние живеехме в САЩ, но често идваме вече и в България … аз бях регистрирана като кандидат осиновител … до осиновяване не се стигна.Не ми предложиха две години дете и с това приключиха контактите ни с адв.С..Повече не сме се виждали“.Даденото фактологическо описание е изключително лаконично и лишено от конкретика – няма конкретни дати и места на провежданите срещи „като клиент и адвокат“, не се и уточняват по брой и съдържание документите, подготвяни от подс.С..Известна конкретика се наблюдава в думите „вписването в регистъра на осиновителите беше през есента – след м.09.13г.Веднага щом се опитахме да подадем документи 2013г. пролетта, тогава разбрах, че съпругът има проблем с българското гражданство.Ние сме женени в Лос Анжелис през 2010г. … съпругът ми има свидетелство за раждане от София и ЕГН и се оказа, че е руски гражданин … и чак тогава, през 2013г., разбрах че той не е български гражданин.При съставяне на акта за граждански брак … ни помогна С.С. – имам предвид това за легализацията“(л.419).Така описаните от св.Т. факти се потвърждават и от св.Р. – „със съпругата си … посетихме С., защото тя ми помагаше с българското гражданство и защото тя се занимава с осиновяване на дете.Искахме да осиновим дете … само за тези две неща сме я търсили … когато започнахме да правим постъпки за осиновяване на дете и тогава разбрах, че нямам българско гражданство“(л.419 гръб).Т.е. взаимоотношенията на свидетелите Т. и Р. с подс.С. действително имат характер само на такива „клиент - адвокат“, като подсъдимата им предоставя правна помощ в две насока – в насока подготовка на документи и вписване в регистъра за осиновяванията и в насока признаване на българско гражданство на св. Р..Съдът приема за необходимо да упомене и следните показания: „не сме плащали адвокатски хонорар.Уговорката беше, когато си осиновим дете, тогава адв.С. да си получи възнаграждението.По отношение на гражданството на съпруга ми, не си спомням, но най-вероятно не сме платили хонорар на адв.С.“(л.419) – по данни от св.Т. и „аз не съм плащал на адв.С. за тези услуги.Не съм сигурен дали съпругата ми е заплатила“ (л.420)– по данни от св.Р..Тук отново се наблюдава пълно припокриване и съответствие в заявените факти, поради което съдът ги приема за истинни и достоверни.

За изясняване на обективната истина следва да се споменат и показания свидетелите Т. и Р. касателно подс.С..Свидетелката Т. заявява „веднъж сме се виждали с Ц. в нейния офис и си говорихме за процедурата по осиновяване … когато се видях с Ц., аз вече бях регистрирана, като кандидат осиновител“(л.418 гръб) и този последен факт е изключително показателен и се приема за правно-значим – свидетелката е вписана в регистъра „есента – след м.09.13г.“ и именно след това, на неустановена по безспорен начин дата, но отново през 2013г. се среща с подс.С., която познава именно от този момент, от „преди четири години“.За разлика от лаконичните показания на св.Т., тези на св.Р. са по-подробни, „моята съпруга разбра, че Ц. има осиновено дете.Как е разбрала, аз не зная.Срещах се с Ц. само веднъж и говорихме как е осиновила детето си.Аз бях със съпругата ми и С. беше с нас на тази среща с Ц..Срещата се проведе, доколкото си спомням, в офиса на Ц.“ (л.419 гръб).Единствените „допирни точки“ в горецитираните показания на двамата свидетели е мястото на провеждане на срещата с подс.С. и тематиката на проведения разговор, а именно нейния офис с обсъждане на „процедурата по осиновяване“. Според св.Р. обаче, срещата е съвместна такава и на нея присъстват четири лица – той, съпругата му св.Т. и подсъдимите С. и С..Доколкото подобни факти не се излагат от св.Т., то съдът не може да изведе категоричното заключение, че двамата свидетели говорят за една и съща среща.Нещо повече – от приложените по делото ВДС се установява обстоятелството на провеждани и то самостоятелни срещи между св. Т. и подс.С., което е още един довод, че в горните свидетелски показания се описват две различни срещи, респ. показанията на св.Т., че само „веднъж сме се виждали с Ц.“ не са истинни.

В оформената за целите на настоящото изложение трета група свидетели освен свидетелите Ст.Б., С.Б., Т.Т. и М.Р. са включени и свидетелите Й. С., Я.М., Цв.Т. и А.Л., които са техни близки родствени и познати.

Свидетелката Й.С. е сестра на св.Т. и също познава подсъдимите С.С. – „познавам Ц.С. … може би от около 10 години … тя е бизнес дама и работи по проекти … познавам С.С.“(л.417 гръб).Т.е. тази свидетелка познава подс.С. от преди инкриминирания период и е категорична, че „контактът на сестра ми с Ц. аз съм го направила“, но не уточнява кога и по какъв начин, „не съм ги запознала лично, сигурно съм намерила телефона на Ц. и съм го дала на сестра ми, не помня по какъв начин съм ги свързала … свързах Ц. със сестра ми, защото сестра ми беше официален осиновител и аз знам, че Ц. отглежда дете … което е осиновено, за да обменят опит“(л.417 гръб).Тук се установява определен времеви ориентир на описаните събития – „сестра ми беше официален осиновител“, респ. след вписването на св.Т. в регистъра на осиновителите през м.09.13г. тя се запознава с подс.С..Отчитайки както горните показания, така и тези на св.Т. (анализирани по-горе) относно момента на запознанство с подсъдимите С. и С., се заключава, че св.Т., търсейки адвокат специалист по осиновяванията, се запознава м.06.13г. първоначално с подс.С., а по-късно в края на 2013г. се запознава и с подс.С. посредством съдействието на св.Й.С..Доколкото точно в този момент, края на 2013г., единственото лице, което познава и двете подсъдими е именно св.Т., то съдът приема, че тя запознава и двете подсъдими по между им, тъй като усилията им са обединени от една обща цел – да окажат съдействие на свидетелката при реаЛ.ция на желанието й да осинови дете, съответно подс.С. й помага с конкретни правни действия и консултации, а подс. С., базирайки се на личния си опит при осиновяванията, й помага със съвети в контекстта на проблемите, свързани с отглеждането на осиновено дете.Свидетелката Й. С. навежда данни и за деятелността на двете подсъдими – „С.С. … е адвокат и ме е консултирала по процедурата на моята сестра Т. …по-точно за М. … той има проблем да има българско гражданство … сестра ми с Ц. … не зная дали са се виждали лично.Сестра ми не е споделяла да се е срещала с Ц., нито за личен разговор“(л.417 гръб).Тук се заявяват няколко факта – положителният факт на проведена лична среща между св.Й.С. и подс.С. с цел правна консултация във вр. с проблема на св.Р. за получаване на българско гражданство и отрицателният факт на неуведомяване на самата свидетелка от страна на нейната сестра св.Т. относно провеждани от последната лични срещи и разговори с подс.С..Този отрицателен факт се опровергава, с оглед показанията на св.Й.С. от ДП, приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК – „за последен път се видях с Ц. преди около 3-4 месеца ... възможно е тази среща да бе и преди около 2 месеца.Тогава сестра ми Т.Т. ме бе помолила да дам на Ц. 50лв., не мога да кажа защо“(т.6,л.66).Относно личните си взаимоотношения с подс. С. в последствие свидетелката заявява „периодът е вярно записан … виждала съм се с нея или един или два пъти … Ц. е идвала в дома ми. Никакъв конкретен повод не е имало за нейното идване … не помня да сме говорили за сестра ми и М. и за това, че искат да осиновяват дете.Не си спомням … за тези 50лв., които е трябвало да дам на Ц. от сестра ми“(л.418).Налице е частично категорично потвърждение на показанията от ДП и е налице и липса на спомен за конкретни обстоятелства, което е обяснимо, с оглед заболяването на свидетелката, „страдам от синдром на Хашимото и ми е трудно да се концентрирам“.Въпреки това, съдът дава вяра на първоначалните показания на св.Й.С., не само поради това, че са дадени в момент, значително приближен към изследвания инкриминиран период, но и защото описаните на ДП факти се извличат и от съдържанието на ВДС, в частност от съдържанието на провежданите между свидетелката и подс.С. телефонни разговори.  

Свидетелите Я.М., Цв.Т. и А.Л. са познати на семейство Би разполагат с информация за определени обстоятелства, като разказът на първата от трите горепосочени свидетелки е по-подробен в сравнение с този на останалите две.В цялост показанията на св.Я.М. носят много противоречива фактология, несъответстваща на нито един друг доказателствен източник и поради това съдът само ще маркира по-важните моменти – „познавам семейство Б… от 2012г.-2013г. … познавам и Х. и Д. Донкови – виждала съм се с тях и съм пила кафе заедно с Х. и С. … Х. имаше един момент, в който живееше в дома н С..Когато пихме кафе, Х. не беше бременна … след като се роди В.., тя и нейната майка Х. живееха в дома на С. … на четиредесетия ден след раждането на В.имаше празненство … към този момент Х. и В.живееха в С. … коментираше се и през време на бременността, че С. и С. искат да осиновят дете, не конкретно В.., а по принцип дете и после след раждането на В.., искаха да осиновят нея … познавам Х. може би от първия или втория месец от бременността й.Тези срещи на кафета … съвместни със С. и Х. са били в този период … знам, че С. е участвал по някакъв начин за запознанството на Х. и Д. …аз съм посещавала дома на С. и Х. живееше там, бебето още не беше се родило … никога не съм виждала никой от подсъдимите … С. не е давала пари на Х. да осинови детето й – питала съм директно С. за това и тя ми е отговорила, че под никаква форма не е давала пари“ (л.499-л.500).Тук се заявяват редица обстоятелства, свързани с поведението на свидетелите Ст.Б., С.Б., Хр.И. и Д.Д., но нито един от тези последни свидетели не излага подобна фактология – нито един от тях не твърди, че именно св.Б. запознава свидетелите Хр.И. и Д., напротив моментът на запознанство на св.Д. със семейство Бе точно установен (м.02.14г.) и към този момент свидетелите Хр.И. и Д. вече дори са женени; нито един от горните четирима свидетели не твърди, че пострадалата е живяла в дома на семейство Бнито преди, нито след раждането на детето В..; нито един от горните свидетели дори не твърди, че семейство Б са познавали св.Хр.И. от 2013г., от преди бременността й.Показанията на св.Я.М. не само противоречат на останалите събрани по делото доказателства, но са и вътрешно противоречиви – първоначално тя заявява „когато пихме кафе, Х. не беше бременна“, а след това в хода на своя разказ заявява „познавам Х. може би от първия или втория месец от бременността й“.Поради всичко гореизложено, съдът не дава вяра и не кредитира показанията на св.Я.М. – приема същите за цялостно неверни, изключая частта „С. не е давала пари на Х. да осинови детето й – питала съм директно С. за това и тя ми е отговорила, че под никаква форма не е давала пари“, тъй като за този твърдян личен разговор показанията на св. Я.М. са единственият доказателствен източник (на св.Ст.Б. въобще не е задаван подобен въпрос), респ. съдът приема, че действително св.Ст.Б. отрича пред св. Я.М. факта на предоставяни парични суми на пострадалата (отричането на този факт обаче нне се приравнява на неговата пълна липса).

Свидетелките А.Л. и Цв.Т. навеждат данни само и единствено за факти, осъществени след инкриминирания времеви период – съответно св.А.Л. заявява „познавам сем.Б… явявала съм се по дело … по повод детето, което осиновиха … няколко пъти съм ходила в дома на Б… В.беше … на две годинки.Преди да стана свидетел по тези дела, аз не съм посещавала дома на сем.Б… Х. е идвала два-три пъти, защото се срещаха пред магазина и … съм я виждала.Не съм виждала Х. да посещава дома на Б.“(л.501), а св.Цв.Т. е изключително лаконична „познавам С. и С. … Х.,мисля че е биологична майка на В.… виждала съм я само на делото за осиновяване“(л.504 гръб).Т.е. нито една от горните две свидетелки не разполага със знание за конкретни факти относно взаимоотношенията между семейство Би пострадалата Хр.И. към инкриминирания период, а беглата информация, която пресъздават, с нищо не допринася за изясняване на обективната истина.

Четвъртата група свидетели включва Ж.М., И.И., М.Г., М. С., К.С. и Л.Х., чиито показания са обединени от това, че тези свидетели познават някоя от подсъдимите и навеждат данни за деятелността на същите, дори и през инкриминирания времеви период, която обаче деятелност не обективира инкриминираната такава.Свидетелите М.С., М.Г., И.И., К.С. и Л.Х. познават подс.С. (а някои от тях познават и другите две подсъдими) и преимуществено описват развиваната от нея широкоспектърна социална дейност и тъй като същата не е включена в предмета на доказване, то съдът ще пресъздаде лаконично показанията им в тази вр.Свидетелката М.С. твърди „познавам подс.Цв.С. … познавам и Т. … Т. живее при Ц. от преди да роди – мисля, че от 2007г. … за периода 2010г.-2015г.Ц. се занимава активно със социална и милосърдна дейност … знам, че има частично осиновяване на детето на Т. от Ц. … Ц. е повлияла положително на … Т., Г и … И – може би има и други, но аз тези тримата познавам  … имаше конференция … 2014г. … пролетта, но не си спомням точно … говорих с Ц. … тя ми каза, че има момиче, за което се притеснява и трябва да му се помогне – не си спомням името на момичето … не мога да кажа дали е казала, че това момиче ще остане у тях да живее … Х.М.Д., С., В., не съм чувала тези имена … не съм виждала в дома на Ц. бременни момичета.През 2013г.-2014г., може би два пъти съм ходила в дома на Ц.“(л.453-л.454).Извън данните за активна социална дейност на подс.С., св.С. описва факти, осъществени през пролетта на 2014г. и изразени в познанство на подсъдимата с „момиче, за което се притеснява“, но тъй като липсва повече конкретика, съдът не може да установи по аналитичен път самоличността на това момиче.

Свидетелят М.Г. също познава подс.С. и то „над 12-13 години“, като „2008г.-2009г. … Ц. … започна да отделя голямо внимание на деца изоставени, благотворителност … в дома на Ц. е „Аврамов дом“ … вЛ.т всякакви хора … виждал съм бременни момичета в дома на Ц..Виждал съм една друга С. … тя живееше в дома на Ц., дойде там с едно момче И. … С. нямаше къде да живее, това го научих от нея лично … разбрах, че е бременна, защото й личеше бременността … имаше и една Х. – Ц. ги убеждаваше да си гледат децата, да не ги изоставят и да не ги дават в домове … аз съм виждал заедно С. и Х., по едно и също време в дома на Ц..Х. също беше бременна, нея я докара една В., която се представяше за братовчедка на Х. … аз съм присъствал, когато мъжът на Х. се обажда на Ц. и й иска пари“(л.455).Показанията описват деятелността на подс. С. и атмосферата в нейния дом, в който живеят и „С. и Х. по едно и също време“, като подсъдимата „ги убеждаваше да си гледат децата“.Подобни показания относно давани от подсъдимата съвети с горната насоченост, но само и единствено касателно пострадалата Й. (а не и към Хр.И.), дава напр. и св.И.Г..Т.е. налице са два отделни доказателствени източника с почти идентично съдържание, което е показател за достоверност.Прави впечатление обаче, че нито един от разпитаните по делото свидетели, включая и подсъдимите Г. и С. в своите обяснения не излагат факта на посещение на техния дом от св.Г..В същото време прави впечатление в показанията и твърдяното обстоятелство на едновременно присъствие в дома на подс.С. на свидетелките Хр.И. и Св.Й., като и двете са бременни по това време.В тази вр. от гласните доказателства, анализирани по-горе (в частност показанията на свидетелите Хр. И., Св.Й. и И.Г.), се установява, че единственият момент на едновременно присъствие в дома на подсъдимата и на двете и то бременни свидетелки е моментът на провеждане на разговор (първоначално между тях двете, а в последствие и с участието на подсъдимата) с обсъждане на възможността св.Й. да остане да живее в дома на подс. С., като на този разговор не присъства св.Г..Т.е. той не въприема лично фактите, за които говори, въпреки че използваните от него изрази са в първо лице единствено число и поради всичко гореизложено, съдът приема, че тези факти са му преразказани от друго трето лице.     

Свидетелят Г. навежда и още конкретни данни „имаше един случай, който стана преди да познавам Х. … в офиса на Ц. … дойде един господин, който поиска от Ц. 100лв. … аз чувах разговора … той … започна да разправя, че неговата дъщеря ще има дете, което ще е със сини очи и на него му трябват 5000лв. … тя му даде 100лв. … след време В. се обади на Ц. и аз присъствах на това обаждане и тя започна да говори, че е невъзможно Х. повече да седи при баща си и майка си, защото това дете е от доведения ѝ баща … аз не познавах Х. тогава … мъжът каза на Ц. да намери богата жена, която да вземе детето на Х. да го осинови. В. също каза, че вторият баща на Х. е баща на детето й … когато видях Х., тогава ми разказа Ц., че това е момичето, чийто баща иска 100лв.“(л.455 гръб). Тези показания също не се потвърждават от нито един друг доказателствен източник.В случая се описва деятелност на свидетелите В.К. и И.Д., като нито един от тях не потвърждава осъществяването на подобно поведение в цялост.Тук обаче е необходим един детайлизиран подход в доказателствения анализ.На първо място се отбелязва, че св.И.Д. също описва факта на посещение на офиса на подс.С. и искани й 100лв., но на заем и е върнал същите, като този свидетел въобще не излага обстоятелството на отправено от него към подсъдимата предложение „да намери богата жена, която да вземе детето на Х. да го осинови“.Нещо повече – подобно обстоятелство не се установява и в контекстта на цялостното хронологично развитие на съотносимите събития, доказани по безспорен начин в хода на проведеното съдебно следствие.Съдът има предвид, че инкриминираното предложение от страна на подс. С. към пострадалата Хр.И. е направено още през м.01.14г., а с родителите на същата подсъдимата се запознава едва след това.Т.е. това е линията на развитие на събития – подсъдимата се запознава първо с пострадалата, отправя й престъпното предложение, което е прието и след това, в един по-късен момент се запознава със свидетелите Ст.И. и И. Д., които в този момент вече притежават знание за самото предложение и неговите параметри, респ. след като св.Хр.И. е приела предложението, то безпредметно и излишно се явява отправянето на предложение от страна на св.И.Д. към нея самата „да намери богата жена, която да вземе детето на Х. да го осинови“ (тъй като именно това включва самото предложение).На следващо място и в контекстта на горецитираните показания на св.М.Г. съдът подчертава, че наведените данни за възприет от него телефонен разговор между подс.С. и св.К. с изказано от последната мнение, че е „невъзможно Х. повече да седи при баща си и майка си, защото това дете е от доведения й баща“ не се възприемат също за достоверни.В случая отново изказът на свидетеля е от първо лице единствено число, като обаче се говори за личен телефонен разговор между две точно определени лица (но без участието на самия свидетел) и не се уточнява по какъв начин този свидетел възприема изречените думи – в тази вр. той твърди „аз присъствах на това обаждане“, но това съвсем не е достатъчно и според съда, е необходимо да се уточни напр. дали свидетелят лично вижда дисплея на телефона с изписано име на лицето, с което разговаря подсъдимата, необходимо е например да се поясни дали телефонният разговор е проведен при ползване на високоговорител или свидетелят е бил близо до подсъдимата и е възприемал не само нейните думи, но и думите на другото лице-комуникатор.Липсата на изрично пояснения в горния смисъл, от една страна, и от друга – показанията на св.К., която отрича провеждането на такъв телефонен разговор, са достатъчни доводи в подкрепа на извода за недостоверност на горните показания на св.Г..В случая св.К. заявява един отрицателен факт и поради това е достатъчно простото му твърдение, тъй като отрицателен факт не се доказва, а защитата се позовава на показанията на св.Г., който изразява един положителен факт, но липсват подробности и допълнителни пояснения за същия.Тези последни съображения съдът подчертава в отговор на развитите от адв. М. в хода на съдебните прения доводи за личността на пострадалите и в частност на св.К., която не се отличава с високи морални принципи и поради това показанията й, според него, са лъжливи такива.Тази защитна линия не се оценява от решаващия съдебен състав за правдоподобна и основателна.Нещо повече – самият св.Г. дава оценка за личността на св. К., позовавайки се на конкретни факти, а именно „В. съм я виждал 2-3 пъти … не мога да я опиша … В. познава Т. … Т. става поръчител на В., която е хитруша, после Т. изплаща все още заема на В. … за задълженията, разбрах го от Ц. и Т.“(л.456).Т.е. свидетелят пресъздава факти, узнати лично от подсъдимите С. и Г. и тяхното мнение за свидетелката рефлектира и върху неговото лично мнение – той вижда св. К. само „2-3 пъти“ и дори не помни физическите й белези, „не мога да я опиша“, но за това кратко време (2-3 срещи с неустановено времетраене) успява да добие впечатление за нейната личност, „В. … е хитруша“.В същото време фактът на изплащане от страна на подс.Г. на кредит, взет от св.К., също не се възприема за такъв, който би мотивирал свидетелката да даде неверни показания.По-скоро житейски логична и правдива е обратната хипотеза – подс.Г. е мотивирана да „очерни“ свидетелката.

Свидетелят М.Г. описва и други съотносими факти – „С.С. …я познавам … над 20 години … не съм я виждал от 1991г. и преди две години я видях за пръв път в офиса на Ц. … те тогава се запознаха с Ц. – това мисля, че стана 2014г. Аз бях свидетел на тяхното запознанство … към края на 2014г. се запознаха двете … когато задържаха Ц. … С. и Ц. се запознаха преди „тази работа“- може би три или четири месеца преди това“(л.456).Свидетелят е категоричен, че познава и подс. С. от преди инкриминирания времеви период, не я е виждал дълго време и през 2014г. случайно я вижда и то пред офиса на подс.С., като именно тогава двете подсъдими се запознават и то в негово присъствие, доколкото се твърди „аз бях свидетел на тяхното запознанство“.Съдът не може да приеме за достоверни горните показания в частта за запознанство на подсъдимите С. и С. в сочения от свидетеля момент.Защо? Тук отново се установява вътрешно противоречие в показанията на св.Г. – след като в горните показания той описва случайната си среща с подс.С. и то „в офиса на Ц.“, в последствие заявява „виждал съм С. да излиза, когато аз влизам в офиса – това е било един път, само се разминахме, казахме си две-три реплики и това е.Не разбрах защо е идвала, а и повече не съм я виждал там“(л.456).Последните думи на свидетеля „това е било един път … повече не съм я виждал там“ са показателни, говори се за една единствена среща с подс.С..Т.е. нееднократно се описва една и съща среща между подс.С. и свидетеля и докато при първото описание се твърди, че в този момент „се запознаха с Ц.“ и „аз бях свидетел на тяхното запознанство“ и то в офиса на подс.С., то при второто описание са изнесени данните „само се разминахме, казахме си две-три реплики и това е“ и въобще не се споменава за запознанството на подсъдимите С. и С.. Изложената различна фактологическа обстановка е признак за неистинност и недостоверност на показанията.Този извод се подкрепя и от сочените от свидетеля различни времеви моменти на описаните от него събития – първоначално твърди, че „С. … преди две години я видях за пръв път в офиса на Ц.“, респ. касае се за 2015г., след това уточнява „към края на 2014г. се запознаха двете“, а после заявява „С. и Ц. се запознаха преди „тази работа“ - може би три или четири месеца“ преди задържането им, в случая м.03.14г. или м.04.14г., тъй като подс.С. е задържана на 30.07.14г.Т.е. свидетелят сочи няколко различни дати и това различие се отдава на неистинските му твърдения, които съответно водят и до объркването му.Нещо повече – нито една от заявените три различни дати не е достоверна такава, доколкото от доказателствата по делото се установява, че към всяка една от тези дати двете подсъдими вече се познават, тъй като те реално се запознават в края на 2013г.

На последно място св.М.Г. излага много пестеливи по съдържание данни, касаещи взаимоотношенията между трите подсъдими.В тази вр. той твърди „не съм чувал Ц. да дава указания на С..Т. и Ц. живеят заедно – Ц. казва на Т. „моля те, отиди и вземи храна на кучетата, трябва да купиш нещо, защото аз нямам време“(л.456 гръб).Свидетелят разказва за действително поставяни от подс.С. в тежест на подс.Г. определени задачи, като в случая правно-значимо се явява съдържанието на тези задачи – „вземи храна на кучетата, трябва да купиш нещо“ и начина на тяхното свеждане до знанието на подс.Г., а именно подс.С. употребява израза „моля те …“.

Свидетелят И.И. също познава подсъдимите С. и Г. и свидетелките Хр.И. и Св.Й..В тази вр. неговите показания носят следното съдържание: „познавам Ц.С. … аз живях в къщата на Ц. … живях четири години, от 2010г. до 2014г. или 2015г. … в дома на Ц. по времето, когато живях там, имаше и други хора … Сиси и Х. живееха там.Познавам ги, имаше едно момче с тях – И. … Ц., при нея първо беше Х. бременна, преди Сиси. В. е довела Х., но нямам спомен да познавам В..Това ми е известно от разговори със Сиси … и от И. знам това … Х. … Ц. се опитваше да й обясни, че е по-добре да си задържи детето, да го отгледа … Х. … искаше да даде детето в дом - това съм го чувал от Ц. … Ц. не е убеждавала И. и Сиси да живеят заедно, като двойка.Сиси, И. и Ц. говориха за детето на Сиси ... Ц. я убеждаваше да запази това дете“(л.457 гръб).Изхождайки от обстоятелството на съвместно пребиваване в едно и също жилище с подсъдимите С. и Г. и с пострадалите Хр.И. и Св.Й., съдът заключава, че св.И.И. разполага с лични впечатления касателно описаните по-горе факти.Той лично присъства на разговори, по време на които подс.С. убеждава свидетелките Хр.И. и Св.Й. да отглеждат децата си и съдът дава вяра на тези му твърдения, но дебело се подчертава, че тези разговори са провеждани в присъствието на повече лица, а не са уединени такива само между подсъдимата и съответната пострадала.В горецитираните показания се съдържа факта на поетапно настаняване на свидетелките Хр.И. и Св.Й. в дома на подсъдимата, „при нея първо беше Х. бременна, преди Сиси“, което обстоятелство противоречи на показанията на св.М.Г. „аз съм виждал заедно Сиси и Х., по едно и също време в дома на Ц..Х. също беше бременна“.Това противоречие се оценява за още един довод в подкрепа на изложения по-горе извод за недостоверност на показанията на св.Г..В допълнение съдът подчертава, че този последен свидетел посещава дома на подс.С., а св.И.И. живее в този дом и това му позволява да възприеме правилно и обективно реализираните факти, а той е категоричен „първо беше Х. бременна, преди Сиси“.Свидетелят И.И. дава и много бегли показания за останалите две подсъдими – „С.С. не ми е познато като име.Виждал съм тази жена (сочи подс.С.) … на първото разлеждане на делото за мярката.Посещавал съм офиса на Ц. ... и не съм виждал тази жена там.Не съм и чувал името й да се споменава от Ц. или Т. … Ц. указания, заповеди или нареждания по отношение на Т. не съм чувал да дава. Чувал съм да каже на Т. „Хайде да сготвиш нещо“ … но друго не съм чувал“(л.458). Именно ежедневното присъствие на свидетеля в дома на подсъдимата благоприятства възприемането на описаните факти, които са показателни за взаимоотношенията между подсъдимите С. и Г..

Свидетелят К.С. също познава подс.С. от преди инкриминирания период и навежда данни за извършваната от нея благотворителна и социална дейност – „познавам Т.Г. и Ц..Т. не я познавам много добре, виждал съм я няколко пъти в дома на Ц. … Ц. … познавам я, може би, от 2011г.-2012г. … помага на хора … Л.Т. я познавам.Тя е англичанка от с.Добрич … един ден (не помня дата) тя дойде … каза, че в Англия сурогатното майчинство струва 100 хил.лв. … търсеше сурогатна майка в България … казах на Л. … че имам позната Ц., която има осиновено дете и я насочих към нея … обадих се на Ц. и казах мога ли да дам телефона да се свърже с теб и дали може да й помогне за „ин витро“ … Ц. ми каза „дай ми телефона“ … Л. от тогава не съм я виждал“ (л.352).На осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК са приобщени към доказателствата и следните показания на св.С.: „след това се видях с Л. … и ми каза, че са се чули с Ц.“(т.1, л.86).Самият свидетел не помни този последен факт, „имам блед спомен … че може би са се свързали, но не помня да имам конкретно потвърждение от някоя от двете“(л.352 гръб).Наведените данни касаят много епизодично поведение на подс.С., като липсват подробности и дори липсва и конкретна дата.

Подробности липсват и в показанията на свидетелите Л.Х. и Н.Х., които са съпрузи и именно св.Л.Х. е лицето „Л.Т.“, за което говори и св. С..Тази свидетелка разказва за начина си на запознанство през 2014г. със св. С., когото нарича „Кусьо“ и като изключим тези подробности, които са ирелевантни за процесния спор, съдът отбелязва следното: „искахме да осиновим дете … на тази тема за осиновяването говорих и с Кусьо“, като тези данни намират известна доказателствена опора в показанията на св.Н.Х. „не познавам С. лично, но съм чувал за него от съпругата ми.Знам само за някакъв крем за кожата й.Това стана преди 2-3 години, но не си спомням … преди искахме да осиновим дете … но не стана“(л.433 гръб). Единственото обстоятелство, относно което не се припокриват изцяло показанията на двамата свидетели е темата на разговори между свидетелите С. и Л.Х. – тази последна свидетелка твърди, че обсъждат не само кожния й проблем, но и желанието й за осиновяване на дете и тъй като тя е пряк очевидец, то съдът дава вяра на нейните показания.В последствие св.Л.Х. добавя „К. … не ми е говорил за жена на име Ц., той каза, че познава човек, който може да помогне за състоянието на моята кожа … по-късно същия ден една дама ми се обади … когато се чух по телефона с жената Ц., тя просто каза„Аз ще дойда да ви видя“.Два разговора бяха с тази жена“ (л.432-л.433).С повече конкретика се ползват показанията на св.Л.Х. от ДП, които са приобщени към доказателствената маса на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК и поради това се ползват с доказателствена годност, предопределяща задължението на съда за преценка за достоверност.В свидетелския разказ се установява конкретика за момента на провеждане на разговорите с подс.С. – говорейки за познанството си със св.С., свидетелката заявява „преди около месец ... отидох в дома му ... след няколко дена той ми прати съобщение на мобилния ми телефон за жена на име Ц. с телефонния й номер ... аз се обадих ... и ми се обади жена, която се представи за Ц.“(т.6, л.62).Т.е. разговорът е проведен на неустановена дата през м.06.14г. или началото на м.07.14г.От значение е тематиката на проведения разговор и в случая се твърди обсъждане на кожен проблем на свидетелката, което обаче противоречи на съдържанието на приложените по делото ВДС. Последните отразяват телефонната комуникация на подс.С., включая и разговора й със св.Л.Х. и позовавайки се на обективния характер на тези доказателствени средства, съдът приема горните свидетелски показания за недостоверни.                     

По делото са разпитани и свидетелките Д.Б. и Ж.М..Последната заявява „познавам С.С. … Т. познавам от 2012г., когато … отидох за лечение в Бразилия … съпругът на Т. го познавам от 2013г. или 2014г., когато бяха в България … знам, че те бяха в България, поради желание за осиновяване … по време на престоя ми в Бразилия Т. ми сподели за желанието им да осиновят дете … и ме попита дали бих препоръчала адвокат … дадох телефонния номер на колегата С. на Т. през 2012г.“(л.526).Заявеният от св.Момчева период на предоставяне на св. Т. на телефонния номер на подс.С. предхожда значително момента на запознанство на подсъдимата със св.Т. (последната говори за м.06.13г.), но доколкото показанията на св.Момчева са единственият доказателствен източник за описаните от нея факти, то същите са несъпоставими с други такива.При това положение съдът приема, че действително св.Момчева още през 2012г. осъществява връзката между подс.С. и св. Т., които обаче се срещат лично чак през м.06.13г.

Показанията на св.Д.Б. са изключително съсредоточени относно реализираната законова процедура във вр. с осиновяване на детето В.от семейство Б., съсредоточени са относно събития, осъществени след инкриминирания период и поради това същите не са включени в предмета на доказване съгл.чл.102 НПК.Съдът само ще маркира определени факти.Свидетелката Б. заема през 2014г. длъжността Началник отдел „Закрила на детето“-Люлин и в тази вр.„известен ми е случай с дете В..“ и разказва за хода на самото съдебно дело, за настаняване на детето В.в приемно семейство и за посещенията на семейство Б през този период в дома на приемното семейство, като всички тези обстоятелства, според съда, е излишно да бъдат пресъздавани.Свидетелката Б. навежда данни и за извършено от нея лично посещение в дома на семейство Бна датата 30.07.14г., която дата се сочи от държавното обвинение за крайна такава на вмененото на трите подсъдими престъпление против обществения ред и спокойствие. Именно поради това, съдът приема за неоходимо да отбележи някои факти, свързани с горната дата.В тази вр. свиделката разказва за посещението си в дома на семейство Б „ДАНС ни уведомиха да се явим на адреса … обясниха, че има образувано следствие … на място взехме решение да изведем детето … в службата написахме заповедта … междувременно съставихме протокол, с който оставихме детето при бабата.Заповедта за настаняване на детето е връчена … за целта ходихме вечерта на същия ден до дома на сем. Б… те се прибраха, връчихме заповедта и на същия ден взехме детето“(л.503). Въпреки че горните факти са свързани с участници в настоящото наказателно производство, в случая със свидетелите Ст.Б. и С.Б., то тези факти не допринасят за изясняване на обективната истина.              

Свидетелката М.В. е акушер-гинеколог и дава показания за раждането на детето В.– „раждането е протекло нормално ... това го знам от документацията ... а не защото си спомням подробности ... не си спомням името на тази моя пациентка ... пациентката дойде в болница „Вита“(л.298).Необходимо е да се отчетат и подробните данни, изложени от свидетелката в хода на ДП и приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК – относно пострадалата Хр.И. свидетелката заявява „на същата съм извършила два прегледа ... единият е бил на 25.03.14г., а другият на 11.04.14г. Същата е родила при мен на 14.04.14г. ... на 17.04.14г ... е била изписана“, а относно пострадалата Св.Й. твърди „на 25.07.14г. съм извършила преглед на тази пациентка. Това като дата е скоро и си я спомням ... сигурна съм, че в кабинета влезна сама и никой не присъстваше на прегледа“(т.5, л.3-л.4).Съдът дава вяра на тези показания, доколкото преимуществено същите съответстват на останалите събрани по делото доказателства (в частта досежно св.Хр.И.), доколкото в частта досежно св.Св.Й. е налице конкретен спомен и доколкото горните показания са базирани на изготвената за целта медицинска документация – самата св.М.В. уточнява, „след направена от мен справка по мобилния ми телефон в болница „Вита“ мога да кажа следното ...“, а в с.з. твърди „мъжът, който ме разпитваше, ме помоли да се обадя  ... в болница „Вита“ ... аз се обадих ... пресъздадох информацията, която получих по телефона“(л.298).Съдът не приема, че начинът на провеждане на разпита на св.М.В. по ДП, опорочава същия – да, свидетелката получава информация по телефон и я пресъздава пред разследващия орган, но също така тя е категорична „това, което ми е направено като справка в компютъра и съм го заявила, е със сигурност така“, т.е. свидетелката не е лишена от правото си на избор и на свободно пресъздаване на фактически обстоятелства, тя е убедена в достоверността на получената по телефон информация и именно за това я и описва.

В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите  Л.Н., М.Н., К.А., Ст.Й., В.Т., Е.М. и М.Т..Общото между всички горепосочени свидетели е обстоятелството на използването им за поемни лица в хода на разследването, което обаче не представлява пречка за техния разпит съгл.разп.на чл.118 НПК.

Свидетелите Л.Н., М.Н. и К.А. работят във фирма НЕТ ИНФО и присъстват при извършване на ПСД по задържане и изземване на електронна поща на подс. С..Техните показания съдържат данни касателно начина на осъществяване на ПСД. Свидетелката М.Н. дава следното описание: „предостави се настолен компютър, където се провери пощата и бяха запечатани данните … това сваляне на информация, доколкото си спомням, е върху диск, самото действие или е извършено от служителите на ДАНС или от колегата А. … не съм видяла да е свалена същата информация и на хартиен носител … аз не виждах монитора, какво точно се сваля и се записва на диска … казаха името на пощата … не съм видяла точно, че тази поща са отворили … всички изземвания се случват в двете конферентни зали … компютърът стои в дъното на залата, на масата.Мониторът е обърнат към служителя, който работеше, а аз съм от другата страна от към гърба на монитора.М. седеше до мен, беше в същата позиция – виждаше само гърба на монитора … К. седеше от страната на служителя на ДАНС с лице към монитора, доколкото си спомням“(л.505 гръб).Описанието е идентично с това на св.М.Н. – „аз не гледам в монитора, само ни казват името на пощата … не съм виждала на монитора абсолютно нищо какво изземват“(л.506).Подробни са и показанията на св.К.А., който по-скоро излага принципни данни за начина на извършване на ПСД, а не такива, свързани с конкретния случай „при изземване колежките ми не стоят постоянно и неотлъчно в залата, но в конкретния случай не помня дали са били непрекъснато … не помня конкретния случай … обикновено сравнявам протокола и това, което става на монитора … при изземването първо се вЛ. в подсистема … която не е самата електронна поща, пуска се търсене … с конкретното й име … след което се установява под какъв номер се води тази пощенска кутия … след което се изтеглят писмата … не се е случвало служителите на ДАНС да разпечатват пощата на хартия … чисто физически действието се извършва в една малка стая … мониторът е насочен в едната посока и не могат да застанат десет човека пред монитора, двама човека - могат“(л.506-л.507).Т.е. св.К.А. описва по-скоро от техническа страна механизма на извършване на ПСД „задържане и изземване на елекпронна поща“ и не заявява името на конкретната електронна поща, а в тази вр. препраща към съставения за целта протокол и то отново без категорична конкретика („обикновено сравнявам протокола и това, което става на монитора“), като за съотносими по настоящото дело се приемат показанията му „не могат да застанат десет човека пред монитора, двама човека - могат“.

От своя страна свидетелките Е.М. и М.Т. присъстват, като поемни лица, на ПСД по претърсване и изземване от дома на подс.С. и на ПСД по задържане и изземване на ползваната от нея електронна поща.Показанията на двете свидетелки са сходни по съдържание.Всяка една от тях описва факта на действително извършено определено действие по разследването, но показанията им са лишени от пълна и изчерпателна конкретика – съответно св.М. заявява „трябваше да присъствам на обиск на дома на подс.С. и в офиса, в който работи ... с моята колежка М.Т. ... ни заведоха в частна детска градина ... другите служители ... чакаха ни на двора и всички влязохме заедно в сградата и обиколихме всички помещения ... не си спомням да са извличали информация от компютри ... подписахме протокола ... на това, което сме видели, но нямам спомен“(л.527), а св.Т. твърди „ всички влязохме в къщата и започна обиск ... компютър не помня дали е имало ... след това отидохме в офиса на дамата, на която беше къщата, тя беше там ... там седяхме до една масичка и един господин правеше нещо в сървърното помещение ... сървърът беше в друга стая ... ние с Е. и дамата седяхме в една друга стая ... а полицаите бяха в сървърното помещение и правеха нещо“(л.528).Видно от гласните доказателства, при извършеното ПСД в дома на подс.С. е спазена законовата процедура, но при извършеното ПСД в офиса на същата е допуснато нарушение.

Конкретиката, съдържаща се в показанията на свидетелите Л.Н., М.Н., К.А., М.Т. и Е.М. е достатъчна за направа на извод за допуснато нарушение на императивните процесуални правила при извършване на действието по разследването.Нарушено е основното правило на чл.137 ал.1 НПК за извършване на ПСД в присъствието на поемни лица – законът не визира само физическото им присъствие на мястото на осъществяване на конкретното ПСД, а смисълът на горната разпоредба е поемните лица лично да възприемат всяко едно действие на разследващия орган, тъй като само и единствено по този начин могат да реализират и правата си по чл.137 ал.4 НПК (напр. не биха могли да правят възражения или да искат поправки на протокола, ако лично не са констатирали всяко едно действие).В случая поемните лица не възприемат лично, пряко и непосредствено коя точно електронна поща се изземва, (първите трима свидетели виждат само „гърба на монитора“, а последните две свидетелки въобще не се намират помещението, в което се осъществява действието, „седяхме в една друга стая ... а полицаите бяха в сървърното помещение и правеха нещо“).Всеки един от тези свидетели се е „доверил“ на разследващия орган, а това съответно опорочава извършеното действие по разследването, а от там опорочава и иззетия доказателствен материал.Отчитайки и показанията „не се е случвало служителите на ДАНС да разпечатват пощата на хартия“, съдът гради заключение и за допуснато нарушение на нормата на чл.163 ал.7 вр. чл.135 НПК, изискваща записването на компютърни информационни данни и върху хартиен носител.В тази вр. следва да се посочи, че така иззетите данни за електронната кореспонденция на подс.С., а и тази на подс.С. действително са разпечатани на хартиен носител, но от в.л.Н.Х., тъй като такава е поставената задача на назначената на ДП компютърно-техническа експертиза (КТЕ – т.5).

Свидетелите Ст.Й. и В.Т. също участват по ДП, като поемни лица и в това си процесуално качество присъстват на действието по „разпечатване на носител, изготвен по реда на чл.163 ал.7 НПК“ (т.6 л.9).В тази вр. и двете горепосочени свидетелки не описват никакви конкретни факти – съответно св.Ст.Й. заявява „за конкретен случай от 2014г. не си спомням“, а св.В.Т. „много пъти съм била поемно лице.Не мога да си спомня конкретни действия през 2014г.“.

В хода на съдебното следствие подсъдимите Цв.С. и Т.Г. дават обяснения, които представляват гласно доказателствено средство и като такова следва да бъде анализирано.Подсъдимата С. се възползва от правото си по чл.115 ал.3 НПК и нееднократно даде обяснения по делото.Тя нееднократно потвърди факта на лично познанство както с подсъдимите С. и Г., така и с трите пострадали свидетелки. Досежно св.К. заявява „познавам В. от много години“ и в тази вр. обясненията на подсъдимата кореспондират с показанията на св.К..В останалата им част обаче, досежно развитието на техните взаимоотношения към инкриминираните дати се установяват съществени фактологически различия.Самата подсъдима твърди “първо се обади майката на В., която с крясъци заявила, че няма да гледа детето – В. е поискала да ме види ... тя дойде в офиса ... края на август 2013г. ... и каза, че иска да си остави детето ... каза, че бащата не иска детето ... аз веднага се обадих на познати да й помогнем, обадих се на Г.С. ... те започнаха да я посещават и да й носят памперси и храна“(л.171), а в последствие по време на проведената очна ставка със св. К. се внася уточнението „В. ми е казала, че има проблеми с майка си ... аз не познавам майката ... и не съм разговаряла с нея по телефона.Т. я е чувала“(л.172 гръб). При съпоставка на обясненията на подс.С. с тези на подс.Г. се установяват някои различия в описаните факти.Видно от горните обяснения, майката на св. К. се обажда на подс.Г. и я уведомява, че „В. ... няма да гледа детето“, а самата свидетелка въобще не е казвала подобно нещо, а само е „поискала да ме види“.Подсъдимата Г. обаче заявява „на В. майката и ми каза, че В. вече е родила и иска да ме чуе и предаде телефона на В. и В.почна да се оплаква и ми каза, че не иска това дете ... след това ми поиска 50лв. на заем ... и тя ме помоли да отидем до Ц. до офиса и да поиска от нея пари.Отидохме до офиса на Ц. на другия ден ... заедно отидохме.Тя беше с детето ... каза ... че е решила да го остави“(л.175).Т.е. различието е свързано със самоличността на лицето, уведомило подс.Г. за решението на пострадалата да не отглежда детето си – според подс.С., това е „майката на В.“, а според подс.Г., това е самата пострадала В.К..Тъй като обясненията на подсъдимите С. и Г. относно горните факти е изключително лаконично и въпреки това кратко описание се установява противоречие, то единственият безспорен доказателствен източник в тази насока остават показанията на св.К., анализирани по-горе в мотивите.Тук съдът само и единствено подчертава тези показания в частта им „Ц. ... ми каза, че е разбрала от Т., че искам да си оставя детето“, т.е. източникът на информация за подс.С. са именно думите на подс.Г., поради което и горното противоречие в обясненията на двете подсъдими се преценява за още по-фрапиращо.

На следващо място подсъдимите С. и Г. дават обяснения и за запознанството си със св.Хр.И. и за отношенията си с нея.Подсъдимата Г. твърди „помня един случай ... В. дойде с една кола, в която имаше и един мъж, и Х. и Л. ... В.каза това е моята първа братовчедка Х. ... В. разказваше, че трябва да й помогнем на Х. ... тя не иска това дете ... казахме, че трябва да си поеме отговорността ... Ц. също беше на тази среща“(л.175 гръб). Подсъдимата С. също разказва за запознанството си със св.Хр.И. – „В. доведе Х..Това беше преди Нова година, дойдоха с Л..Т. също беше там, това се случи в къщи ... представи Х. за своя братовчедка ... беше настойчива, че трябва да й се помогне ... след това я доведе още веднъж ... тя се обаждаше нееднократно ... беше непрекъснат натиск да се помогне на Х., да се помогне да се осинови детето“(л.171 гръб).В края на съдебното следствие подс.С. дава идентични обяснения (л.554).Т.е. налице е съответствие в обясненията на двете подсъдими.Тези обяснения в частта относно представянето на пострадалата за „братовчедка“ на св.К. и относно съдържанието на проведения разговор противоречат на показанията на свидетелките К. и Хр.И., които говорят за отправено от подс.С. предложение „ще намери хора за осиновяване ...“ (според самата пострадала).Подчертава се и отрицателният факт, изложен от двете горепосочени свидетелки при проведената очна ставка, а именно „В. никога не ме е представяла за своя братовчедка“ (св.Хр.И. л.174 гръб), което се потвърждава и от св.К. „не съм я представяла за своя братовчедка“.Т.е. налице са еднопосочни данни, изразени от лица, непритежаващи никакъв личен интерес от изхода на делото (за разлика от самите подсъдими) и поради това съдът дава вяра на свидетелските показания.Необходимо е да се посочи и направеното от подс.С. пояснение в последните дадени по делото обяснения „В. ми доведе и Х., и С. и И.“(л.553 гръб).В случая при употребата на името „С.“ най-вероятно се касае за грешка в изказа и подобна грешка се наблюдава и в последствие в думите „С., И., Х. и Т. ходеха на един курс“(л.554 гръб) – при споменаването на тези факти подсъдимата има предвид св.С.Й., а не С.Б..Като се изключи тази неточност, прави впечатление, че подс.С. значително разширява кръга на лицата, доведени й от св.К. – докато в първоначалните обяснение се говори само за св.Хр.И., то тук вече се включват и още две лица, какъвто факт обаче не се извлича от нито едно друго доказателствено средство.   

Обясненията на подсъдимите носят фактическо съдържание и касателно последващото развитие на взаимоотношенията им с пострадалата. Подсъдимата Г. излага епизодични данни – „в едно кафене, в близост до ВМА, аз бях там с Х. ... още не беше родила ... В. направо дойде и почна да се кара на Х. за някакви пари ... Х. дължала пари на вуйчото на В., който е наемодател на Х. ... тогава В. ме помоли да остане да спи в нас ... В. спа три нощи в дома ми, защото си има проблеми с майка си“(л.175 гръб).Тези обяснения отново се опровергават от показанията на свидетелките Хр.И. и К., дадени в условията на очна ставка – според първата от тях, „В. не е скачала да ме бие и не сме се карали на тази среща“, а според втората, „не съм се скарала на Х.“.В контекстта на обясненията на подс.Г., че „тогава ... В. спа три нощи в дома ми, защото си има проблеми с майка си“ е необходимо е да се подчертае и изложения от св. Хр.И. при очната ставка факт „докато аз съм била там, В. не е идвала да пресписа там и не знам за такъв случай“.Т.е. обясненията на подсъдимата носят невярна информация не само за основния факт на преспиване на св.К. в дома им, но и за съпътстващия го такъв „защото си има проблеми с майка си“, което от своя страна е и още един показател за липсата на намерение на св.К. да не полага грижи за своето дете, поради „проблеми с майка си“ (каквато е защитната теза на двете подсъдими).

Обясненията на подс.С. досежно св.Хр.И. са по-подробни в сравнение с тези на подс.Г..Първоначално се излага следната фактология: „бащата на Х. ... дойде в офиса да ми иска пари на заем.Те се разправяха по между си, защото Х. и семейството й живееха в някакъв човек, който ми се обади, че му дължат наем ... В. каза, че му е дала телефона ми“(л.171).Анализирайки смисловото съдържание на обясненията и по-точно „бащата ... дойде в офиса ... те се разправяха по между си“ се заключава, че в момента на отправяне на искането за паричен заем в офиса на подсъдимата присъства не само св.И.Д., но и св.Хр.И., а тези свидетели не заявяват подобен факт – да, св.И.Д. признава обстоятелството на взет паричен заем от подсъдимата, но не заявява присъствието на пострадалата на тази среща, като този факт се извлича и от показанията на последната „чувала съм, че майка ми и вторият ми баща са искали да изнудват Ц. за пари.Така говореше втория ми баща, че е звънял на Ц. ... Ц. е давала пари на втория ми баща да си плати наема“(л.90 гръб).Относно съдържащия се във втората част на горецитираните обяснения факт на предоставяне от страна на св.К. на телефонния номер на подсъдимата отново липсва съответствие с други доказателства по делото – според св.К., „на никого не съм давала телефонния № на Ц.“(л.173).Следва да се посочи, че съдържащият се в тези първоначални обяснения факт на посещение на офиса на подс.С. от пострадалата и св.И.Д. се описва отново и в обясненията, дадени при приключване на съдебното следствие, но с известно различие в детайлите – „Х. ... дойде с майка си, за да говорим за това, че не иска да остави детето си в дом“ (а преди това се навеждат данни за нежеланието на пострадалата да отглежда детето и поради това трябва „да се помогне да се осинови детето, защото иначе ще отиде в дом“-л.171 гръб), като обясненията продължават в насока „аз обещах, че ще говоря с г-н Г.С.... и аз говорих ... говорила съм и с И. ... в офиса ми ... искаха пари на заем“(л.554-555).Като се абстрахираме от обстоятелството, че твърдяния разговор с „г-н Г.С.“ не се съдържа в първоначалните обяснения (а се споменава за проведен разговор с това лице във вр. със св. К.), то тук е налице признание за проведена среща в офиса на подсъдимата, но само и единствено със свидетелките Хр.И. и Ст.И., а не и със св.И.Д., като темата на разговор не е „дължимия наем“, а бъдещето на нероденото дете, като за лична среща със св.И.Д. и дадени му пари на заем се споменава по-късно, но не се говори за присъствие на свидетелките Ст.И. и Хр.И. на тази среща.Т.е. налице е вътрешно противоречие в обясненията на подсъдимата.В последствие подс.С. заявява „С. един ден ми се обади и каза, че Х. е изчезнала ... Х. беше в напреднала бременност ... аз се обадих на Х., тя  ... ме помоли да дойде да преспи няколко дни у нас и аз се съгласих – тя беше вече в 9 месец на бременността ... или април или края на март ... решихме тя да остане в къщи до раждането ... защото от нея чух, че й се предлага да отиде да живее при семейство Б... не знаех какво искат Бот Х., знаех ... Х., че иска да задържи детето“(л.554).Тук се съдържа описание на факта на настаняване на пострадалата в дома на подс.С., което се потвърждава и от свидетелите Хр.И. и Ст.И., като тази последна свидетелка дори потвърждава факта на проведен телефонен разговор с подсъдимата, но с пояснението „един път се опитах да разговарям с Ц. дали има информация за Х. и тя ми каза ... че е настанена в някакъв дом за бременни жени“.Т.е. налице е частично разминаване в гласните доказателства, като съдът дава вяра на свидетелските показания, респ. приема, че действително подсъдимата съзнателно дава на св.Ст.И. невярна информация за местонахождението на св.Хр.И..Имайки предвид този факт и личното обяснение на подсъдимата за мотивацията й за приемане на пострадалата в дома си „защото от нея чух, че й се предлага да отиде да живее при семейство Б.“ (което не се заявява нито от св.Хр. И., нито от семейство Б.), се заключава за формираното у нея намерение да ограничи контакта на пострадалата с нейните близки родственици.Подсъдимата заявява още един неверен факт – „не знаех какво искат Бот Х.“, а от приобщените ВДС се установява пълната информираност на подс.С. относно развитието на взаимоотношенията им с пострадалата и относно тяхната взаимна договореност за осиновяване на детето след раждането му.Разказът на подсъдимата продължава с описание на факта на познанство със св.Д.Д., като в тази вр. между процесните страни се спори само и единствено относно тематиката на проведения разговор и поради това ще се посочат само тези обяснения – „обясних, че ако той не приеме Х. или не даде съгласие за осиновяване детето ... ще бъде записано на негово име ... ако не го иска това дете, то ще бъде в дом ... въобще не съм говорила с него за пари“(л.221).Т.е. все пак е обсъждана възможността за „осиновяване“, а и подобни са показанията на св.Д. с допълнението „предложиха ми пари ... говореше другата жена, която ми каза, ако искаш някакви пари, съгласи се да се осинови това дете“(л.217).Обсъждайки показанията на св.Д., съдът е приел същите за достоверни, като тук отново подчертава този извод, базирайки се на фактологическото съответствие между неговите показания и другите събрани по делото доказателства, а за разлика от тях обясненията на подсъдимата носят много неверни данни, противоречащи на тези, извличани от останалите доказателствени източници.

Установява се разминаване (дори и вътрешно такова) в описаните от подс.С. факти относно взаимоотношенията й със св.Св.Й..В тази вр. тя твърди „Х ... ме попита дали можем да приберем И. и С ... Х. доведе С преди Великден“ (а по-горе се говори, че „В. ми доведе и Х., и С. и И.“) и в последствие лаконично се изразява факта „аз й дадох пари да отиде при вуйна си и да пита дали може да си гледа там детето“(л.555), а от приложените по делото ВДС се извлича съвсем различна информация за проведения в тази вр. разговор.Т.е. горните обяснения в тяхната цялост съдържат редица неверни обстоятелства и поради това се преценяват за защитна версия на подс.С., която се стреми да оправдае собственото си неправомерно поведение.

На последно място в контекстта на обясненията на подс.С. съдът подчертава и  тези, свързани със запознанството й с подс.С. и със свидетелите Т.Т. и М. Р., а именно „познавам адв.С. от началото на 2014г.Обадих й се по повод случая с В. ... по повод исковата молба за бащинство и тя я написа ... Т. я познавам от сестра й ... само веднъж се срещнах с нея и съпругът й – през 2014г., пролетта“(л.555).Тук подс.С. не пояснява по какъв точно начин се запознава с подс. С. и то „началото на 2014г.“, като досежно сочения период прави впечатление пояснението „обадих й се по повод случая с В.“ – във вр. с тези данни съдът отбелязва, че детето на св.К. е родено на 28.07.13г., а в първоначалните си обяснения подс.С. говори за проведена с нея среща „края на август 2013г.“ и обсъждане на „затрудненото й положение“ и вземайки предвид именно тези дати и изразеното от подсъдимата желание да помогне на свидетелката, се установява един значително дълъг период от м.08.13г. до „началото на 2014г.“, през който подсъдимата не е предприела тези така желани от нея действия за правно съдействие на пострадалата и това се приема за нелогично и недостоверно.

По делото са изслушани и съответно приети за доказателство заключенията по няколко допуснати още на ДП Съдебно-технически експертизи.Въпреки това повечето от тези експертизи трябва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.Защо? Две от компютърно-техническите експертизи (т.5, л.7-л.9 и т.7, л.6-л.8) и Допълнителната КТЕ (т.9) касаят изследване на оптични носители, съдържащи иззетата електронна поща на св.Ст. Б. и на подсъдимите С. и С. – съответно оптични носители Verbatin с №№ хх и хх съдържат електронната поща на св.Ст.Б., оптични носители формат DVD-R, марка НР и №№ хх, хх и хх касаят електронната поща на подс.С., а оптичен носител      ххх електронната поща на подс.С..Самите оптични носители, като веществени доказателствени средства, са изготвени в момент на осъществяване на ПСД по задържане и изземване на електронна поща, а видно от гласните доказателства, в частност показанията на свидетелите Л.Н., М.Н., К.А., Е.М. и М. Т. (поемни лица) се установи допуснато нарушение при реаЛ.ция на действието по разследването, извършено по отношение на двете горепосочени подсъдими и в тази вр. съдът препраща към изложените по-горе мотиви.Опорочаването на самото ПСД влече за последица и опорочаване на събраните в резултат на същото доказателства и изготвените доказателствени средства.Нещо повече – касателно ПСД по задържане и изземване на електронна поща на подс.С. е допуснато и още едно съществено нарушение, което ще бъде коментирано по-долу, в частта относно доказателствения анализ на съставените писмени доказателствени средства.Т.е. само и единствено оптичните носители, изготвени при изземване на електронната поща на св.Ст.Б., се ползват с доказателствена годност. Същите са обект на експертно изследване с дадено заключение за липса на информация и данни, относими към поставения въпрос, в случая липса на данни за осъществявана електронна кореспонденция между ползваната от св.Ст.Б. електронна поща и тази на подсъдимите С. и С. (т.7, л.7-л.8 и т.9, л.3).

Изготвената КТЕ досежно иззетите от дома на подс.С. и от дома на свидетелите Ст.Б. и С.Б. конкретни движими вещи следва да се цени за годен доказателствен способ (т.7, л.15-л.23), доколкото с доказателствена годност се ползват и веществените доказателства, обект на експертизата.В случая се касае за изследване на флаш памет и 5 бр. преносими компютри, като установеното съдържание на всяка една вещ по отделно е отразено в отделни приложения към експертизата – в тях се съдържа обемен снимков материал, непопълнени бланки на документи и документи, свързани с осъществявани от св.Ст.Б. туроператорска дейност.На базата на даденото заключение не се извеждат съотносими по делото факти, включени в предмета на доказване.

Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства изцяло кореспондират с писмените такива.Последните са приобщени по делото по реда и условията на чл.283 НПК и могат да се ползват за доказателствен източник.В хода на ДП е извършено действие по разпознаване, вписано в нарочни протоколи от 31.07.14г. (т.1, л.89 и л.95).Самите протоколи са издържани от формална страна и поради това се ползват с доказателствена сила касателно вписаните в тях фактически обстоятелства – в случая свидетелите И.Д. и Ст.И. разпознават подс.С., като „адвокатката“, за която дават показания.С оглед съдържанието на самите протоколи, се установява реализиране на горното ПСД от компетентен разследващ орган и то при спазване на изискването по чл.170 НПК.Т.е. спазена е процедурата както преди, така и по време на осъществяване на конкретното действие по разследването.

В кръга на писмените доказателства средства, ценени от съда, са включени и редица Протоколи за извършени ПСД по претърсване и изземване и обиск (т.І, л.14, л.19, л.22, л.26 и л.32).Съдът изрично подчертава, че тези протоколи са изготвени от разследващ орган по см. на чл.411в ал.2 НПК в кръга на компетенцията му, притежават законноизискуемите реквизити и отразеното в тях действие по разследването е извършено при спазване на регламентираната в чл.161 ал.1 и чл.164 ал.1 НПК процедура, поради което същите притежават годна доказателствена сила касателно вписаните в тях факти.Следва да се отбележи, че в Протокол от 30.07.14г. за претърсване на жилището на свидетелите Ст. Б. и С.Б. е вписан факта на доброволно предоставяне на редица движими вещи, респ. в случая се касае за действие по доброволно предаване на ВД, поради което излишно се явява даденото от СпНС предварително разрешение.Във всички горепосочени протоколи се уточняват и конкретизират по вид и количество иззетите движими вещи (част от същите в последствие в хода на ДП са върнати на техните собственици) – тук съдът подчертава, че иззетите вещи касаят множество мобилни телефони и СИМ карти, респ. касае се за вещи, ползвани от подсъдимите при тяхната комуникация, включая и такава с пострадалите лица.

По образуваното ДП са приложени и 3 бр. Протоколи от 30.07.14г., отразяващи действието по задържане и изземване на електронна поща, съответно на св.Ст.Б. и на подсъдимите С. и С..Всяко едно от тези действия по разследването е извършено при дадено предварително разрешение по чл.165 ал.5 вр.ал.2 НПК.Два от изготвените за целта протокола, а именно тези относно задържането и изземването на електронна поща на св.Ст.Б. и на подс.С. се ползват с формална пълнота – съдържат всички законно изискуеми реквизити.В тези два протокола за задържане и изземване на електронна поща изрично е вписана последователността на конкретните действия, като е конкретизиран и оптичния носител, посредством който се изземва информацията от електронната поща. Доколкото по отношение на протокола досежно електронната поща на св.Ст.Б. липсват други доказателства, свързани с реализирания доказателствен способ, то съдът приема, че същият завършва именно с вписаното в протокола последно действие – записване на информацията върху определен оптичен носител.

Досежно Протоколът за задържане и изземване на електронната поща на подс. С. и въпреки горния извод за спазване на предвидените формални законови изисквания съдът препраща към показанията на свидетелите Л.Н., М.Н. и К.А., от които се извличат данни относно механизма на извършване на ПСД – установи се, че поемните лица не са присъствали на самото действие, респ. последното е извършено в нарушение на постановените императивни правила и поради това събраните в резултат на този доказателствен способ данни не се ползват с доказателствена годност.Т.е. задържаната и иззета електронна поща на подс.С., записана на конкретизирания в протокола оптичен носител, не представлява годно доказателство и като такова не следва да бъде ценено по същество на процесния спор.

Протоколът относно задържането и изземването на електронна поща, ползвана от подс.С.(т.1, л.46), не е изготвен съгласно установения законов ред и не е издържан от формална страна.В случая съдът има предвид, че в същия не е посочено името на лицето, осъществило ПСД, не е вписано името на разследващия орган.Съгласно нормата на чл.128 НПК, всяко действие по разследването следва да е отразено в нарочен протокол, съдържащ определените в чл.129 НПК реквизити, в кръга на които е включена и самоличността на участващите лица. Невписването на името на лицето, извършило ПСД, не позволява да се установи качеството на същото това лице на разследващ орган и то по см.на чл.411в ал.2 НПК.Съдът не може да направи категоричния извод за събиране на доказателства от компетентен орган.Т.е. Протоколът от 30.07.14г. за задържане и изземване на електронната поща на подс.С. не се ползва с доказателствена годност и поради това следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност, респ. същият не притежава предвидената в чл.131 НПК доказателствена сила и не може да се ползва за доказателствено средство за извършеното действие и за събраните доказателства – иззетата информация е записано на 3 бр. оптични носители, които не се оценяват за годно доказателствено средство, поради допуснатия пропуск при осъществяване на доказателствения способ.  

По делото са налични и много писмени доказателства, събрани по установения в НПК процесуален ред – изискани са от разследващия орган и то по настоящото ДП.Тук се имат предвид изключително многото на брой писма от различни Б.и институции, като в хода на проведеното съдебно следствие в тази вр. е изискана и актуална информация и съдът ще посочи само и единствено тези писмени документи, носещи конкретна информация относно подсъдимите или относно други участници в наказателното производство.В тази вр. се установява, че св.Хр.И. притежава Б.и сметки в Инвестбанк (за получаване на социални помощи), в банка Пиреос и в УникКредит Булбанк, като сметката е открита на 07.05.14г.(т.3, л.37).Свидетелката Ст.Б. има Б.и сметки в банка Пиреос, в банка ДСК, в ЦКБ, в Първа инвестиционна банка, в СИБАНК и в УниКредит Булбанк (има четири активни Бсметки), в която банка и св.Т.Т. притежава шест активни Б.и сметки.Трите подсъдими притежават Б.и сметки както следва: съответно подс.С. има Бсметки в Инвестбанк, в банка ДСК, в Първа инвестиционна банка, в Юробанк България и в УниКредит Булбанк, подс.С. – в банка ДСК, в СИБАНК и в УникКредит Булбанк (открити след инкриминирания период), а подс.Г. – има сметка само в банка ДСК.Тук съдът подчертава, че по делото е предоставена информация за наличности, движение и операции по сметката на подс.Г. и в тази информация няма данни за наложен запор (т.5, л.130-131), което обстоятелство изрично се отбелязва, тъй като подобни твърдения изнесе самата подсъдима в дадените от нея обяснения, респ. обясненията на подс. Г. не се потвърждават от събраните писмените доказателства.   

В хода на ДП е спазена законовата процедура за разкриване на б. тайна. На базата на дадено на 30.07.14г.съдебно разрешение от СРС за разкриване на обстоятелства, представляващи б. тайна по см. на чл.62 ал.2 от Закона за кредитните институции, относно определени Б.и сметки на свидетелите Хр.И., Ст.Б. и Т.Т. и подсъдимите С. и Г. е изискана подробна информация за движението по тези сметки.В писмо на банка УниКредит Булбанк и приложено към него извлечение се съдържа факта на открита на 07.05.14г. на името на св.Хр.И.б. сметка, като още на следващия ден 08.05.14г. е внесена първата парична сума от 200лв. от лицето Мирослав Б., а в последствие на датите 13.05.14г., 26.05.14г., 03.06.14г. и 10.06.14г. св.Ст.Б. внася парични суми в общ размер от 1 000лв.(т.4, л.75-76).Налични са и данни за движението по Б.те сметки на свидетелките Ст.Б. и Т.Т., като в тази вр. съдът подчертава, че в така изисканите справки не фигурира обстоятелството на извършени Бпреводи от тези свидетелки в полза на някоя от трите подсъдими.

Като годни писмени доказателства следва да се ценят и представените от Болница „Вита“ медицински документи, съдържащи данни за проследяване бременността на свидетелките Хр.И. и Св.Й. и раждане на детето В.Д. (т.6, л.125-153). Писмените доказателства напълно кореспондират с гласните такива – установява се по безспорен начин факта на провеждани по отношение на св.Хр.И. два медицински прегледа (на 23.03.14г. и на 11.04.14г.), раждане на 14.04.14г. и изписване на 17.04.14г., а по отношение на св.Св.Й. е проведен един медицински преглед на 25.07.14г.Следва да се подчертае и наличието на други документи, издавани от Болница „Вита“ и свързани с медицинските изследвания на св.Хр.И. и роденото от нея дете В.Д. (т.11, л.19-л.45).Съдът обаче при дължимата доказателствена преценка изключва тези документи от доказателствения материал, тъй като липсват данни досежно начина им на приобщаване – няма данни относно лицето, което предава и съответно което приема тези документи и то по настоящото ДП, респ. не може да се прецени дали действието по приемане на документите е извършено от разследващия орган.В хода на съдебното следствие също са събрани писмени доказателства във вр. с извършваните медицински прегледи на св.Хр.И. и раждането на детето (л.106-л.125) – преимуществено тези документи са идентични с тези, приложени още на ДП и поради това е безпредметно повторното обсъждане на съдържанието им.Съдът отбелязва само документа за направено на 16.04.14г. плащане – представен е дневен финансов бон за сумата от 1900лв., заплатена в брой за медицински услуги, но не се съдържат данни относно самоличността на лицето, извършило плащането.    

В кориците на ДП са приложени и два броя молби до СГС от подс.С., в качеството й на процесуален представител на свидетелите Ст.Б. и С.Б. и една препоръка от подс.С. в полза на горепосочените свидетели (т.4, л.122-128) – по делото обаче липсват данни от кое лице са изискани тези писмени доказателства, а съгл. нормата на чл.107 ал.1 НПК само и единствено органите на ДП могат да събират доказателства, ползващи се с процесуална доказателствена годност.Именно поради това, горните писмени документи следва да се изключат от доказателствената маса.Да, действително по ДП е налично и писмо от СГС, отразяващо действието на образуваното на 04.06.14г. и прекратено на 26.07.14г. гр.д. № 7799/14г. с предмет допускане на непълно осиновяване на детето В.Д.Д., но в това писмо не се сочи факта на изпращане на двете горепосочени молби и препоръката на подс.С..Тези последни документи обаче са приобщени към доказателствената съвкупност в последствие в хода на проведеното съдебно следствие – настоящият съдебен състав изиска в цялост гр.д. с №№ 7799/14г. и 14309/14г. по описа на СГС и съответно приобщи към доказателствата всички писмени документи, съдържащи се по тези дела.Тук от значение е да се спомене Удостоверението за раждане на детето В.Д. с вписана дата на раждане 14.04.14г. и родители свидетелите Хр.И. и Д.Д..От значение е да се отбележат и декларациите, подписани от горните двама свидетели и от свидетелите Ст.Б. и С. Банков, като декларацията на първата от тях е подписана на 16.05.14г., а останалите трима свидетели подписват декларациите си на 20.05.14г.Съгласно тези декларации и на осн.чл.89 ал.1 т.2 СК свидетелите Хр.И. и Д.Д. дават съгласие детето В.Д. да бъде осиновено от семейство Б., а последните в писмен декларативен вид изразяват съгласието си за осиновяване.Същите тези декларации са представени в последствие и по гр. д. № 14309/14г. на СГС, образувано на 19.09.14г., с предмет отново молбата на свидетелите Ст.Б. и С.Б.за осиновяване.Към исковата молба са приложени и няколко препоръки, една от които е от д-р Т.Т.и според същата, св.Ст.Б. е била пациент на клиника „Щерев“ за периода 10.04.13г.-13.01.14г.По гр.д.№ 14309/14г. са приложени и редица други писмени документи, много от които са несъотносими към процесния спор – за такива се преценяват множеството медицински документи на свидетелите Ст.Б. и С. Б.и на детето В.Д., документите за липса на водени срещу тях наказателни производства, документите за сключен граждански брак и за получаван от тях доход.За несъотносими се преценяват и документите, издавани след инкриминирания период от Дирекция Социално подпомагане – ОЗД Люлин и съдържащи данни за настаняване на детето В.Д. в приемно семейство, за дадени предписания на това приемно семейство във вр. с отглеждане на детето, т.нар. план за грижа във вр. плануваните мерки за отглеждане на детето, доклади от приемното семейство за проведените срещи с детето в този период, за битовите условия в дома на семейство Би мотивите им за осиновяване, изразени пред социалните работници.По гр.дело са налични и документи, съдържащи факти, събрани като доказателства и по настоящото дело – имат се предвид Заповед от 30.07.14г. за настаняване на детето В.Д. в професионално приемно семейство (отменена с Реш.№ 198/15г. на АС София град) и Приемо-предавателен протокол от 31.07.14г. за предаване на детето (в тази вр. показания дава и св.Б.).Към гр.д. е приложено и Реш. от 04.02.15г. на СРС за настаняване на детето В.Д. в семейството на свидетелите Ст.Б. и С.Б. (факт, за който говорят и самите свидетели).

В кръга на писмените доказателства, предявени на процесните страни, са включени и редица документи, изискани в хода на проведеното съдебно следствие и ползващи се с доказателствена годност.В тази вр. се отбелязват подписаните от свидетелите Т. и Р. пълномощни на подс.С. – съответно пълномощното от св.М.Р. е подписано на 20.06.13г. с предоставени права по извършване на действия за установяване наличие на българско гражданство, а пълномощното от св.Т. е подписано на 21.06.13г. с предмет юридическа помощ за вписване в регистъра за осиновяване.Видно от Заповеди на ДСП-Лозенец с №№ ЗД-ЗД 22/205/12.11.13г. и ЗД-ЗД 22/177/12.11.15г.(л.319-л. 320), св.Т. действително е била вписана в регистъра на осиновяващите при условия на пълно осиновяване за срок от две години.Датите на горните пълномощни, тяхното съдържание и съдържанието на двете заповеди на ДСП кореспонидрат със заявените от самите свидетели факти относно момента на запознанството им с подс.С. и относно характера на техните взаимоотношения.   

Характеристиките на писмено доказателство притежава и представената в с.з. искова молба от 25.07.14г.(л.164) с правно основание чл.69 СК и предмет установяване на бащинство на детето Т.В.К., родена на 28.07.13г.Исковата молба е подписана от св.К., в качеството й на ищец, а като ответник е посочено лицето ТНМ..Самата искова молба е предмет на изложение в събраните по делото гласни доказателства и в приобщените ВДС, като между процесните страни не се спори, че същата е изготвена от подс.С. по настояване на подс.С..  

По настоящото дело са приложени и документи, удостоверяващи факта на подавани до различни институции сигнали за децата на св.Хр.И..Такъв сигнал е подаден относно малолетния А. Д. Д., син на горната свидетелка, на 28.11.13г. от св.Л. К. (л.155).По този повод в 08 РУП-СДВР е образувана преписка рег.№ 39262/13 за малолетно дете в риск и в изготвеното за целите на настоящото наказателно производство уведомително писмо (л.142) се сочи факта на посещение на адрес от страна на полицейските служители и установени лоши битови условия.Полицейската проверка е последвана от такава, извършена на 07.02.14г. от служители на ДСП-Младост (л.144), като са отразени данни касателно предаване на детето Ал.Д. на неговия баща св.Д.Д. на 08.02.14г.     

Касателно детето В.Д. също са подавани сигнали и приетите в тази вр. документи носят характеристиките на писмени доказателства.Първият сигнал е подаден на 06.02.14г. от инспектор ИДПС при 8 РУП-СДВР до ДСП-Младост и в съставения за целта формуляр за приемане на устен сигнал (л.102) е отразено намерението на св.Хр.И. да изостави детето след раждането.Идентични данни съдържа и изготвения социален доклад (л.103), като тук съдът подчертава, че още към този момент, а именно началото на м.02.14г. у пострадалата е формирано намерение за неполагане на грижи за детето – такова съдържание носи съставения доклад.Вторият сигнал относно детето В.Д. е заведен в ДСП-Младост с вх.№ ЗД 92-82/21.03.14г. Сигналът е подаден на Националната телефонна линия 116 111 на 18.03.14г. и е препратен в писмена форма на ДСП-Младост (л.100) – изрично е отразен факта на подаване на сигнала от лице, представило се с имената М.И. и разказващо за жена, бременна в деветия месец „Х. ... чиито родители възнамеряват да продадат детето й след раждането“. Направен е аудио запис на подадения телефонен сигнал и изготвеният в тази вр. диск е изискан от разследващия орган (т.11, л.62).Последният е предявен на процесните страни в хода на съдебното следствие и при прослушването му се установяват по-различни факти, в сравнение с тези, посочени в писмото за препращане на сигнала до ДСП, и по-точно в цитираната част „чиито родители възнамеряват да продадат детето й“. Съдът има предвид, че при личното и непосредствено прослушване на телефонния сигнал се говори за „една моя бивша приятелка, комшийка е решила да си продава детето ... не самата бременна жена, а хората, при които живее, майка й и приятеля на майка й, искат пари за детето“, т.е. касае се за лично решение на бременната жена (споменава се и името й Х.), а не за такова на нейните родители, които само се възползват от създавалата се ситуация и обективират користното си желание.В последствие в сигнала се излагат и данни „не познавам купувачите ... познавам хората, които ще я свържат“, като се уточнява, че става дума за „жена“ и „виждала съм жената ... моето дете беше бебе и ... тази жена ... каза така ... имам много добра позната извън България, която иска бебе ... и ще ти осигури живота на тебе ... и сега същата тази жена се опитва по същия начин да направи с другото бебе“.Не се уточнява самоличността на „жената“, но се твърди, че преди време е осиновила дете и по настоящем живее в гр.София.На тази доказателствена база съдът извлича определена информация касателно самоличността на „жената“, за която се споменава в сигнала, и касателно деятелността й, свързана с отправено преди това предложение към лицето, подаващо сигнала, да си „даде“ детето на друга жена, „извън България ... и ще ти осигури живота“.В хода на съдебното следствие и с оглед показанията на св.К., се установи, че именно тя подава сигнала, визирайки подс.С., която й отправя горното предложение в момент, когато „моето дете беше бебе“, и която „се опитва по същия начин да направи с другото бебе“, респ. към датата на сигнала подобно предложение вече е отправено към св.Хр.И..Последната към датата на подаване на сигнала 18.03.14г. все още живее в с.К и такъв факт се заявява директно в подадения сигнал.Тук съдът отбелязва, че в своята цялост горните факти се потвърждават от показанията на св.К..Да, действително последната подава в сигнала неверна информация относно самоличността си и заявява, че не знае името на „жената“, за която говори, а в с.з. излага обратни твърдения, на познанство с подс.С. и то от преди инкриминирания период.Тези неверни изявления в телефонния сигнал и стремежът за запазване на анонимност намират логично обяснение в многократно повторените думи „не искам да се замесвам“.Т.е. между описаните в сигнала факти и тези, съдържащи се в показанията на св.К., се наблюдава несъответствие само и единствено относно момента на запознанството й с подс.С., но това несъответствие се приема за незначително и като такова не влияе на извода за достоверност на описаните факти.            

На последно място в кръга на писмените доказателства са включени и представените по делото характеристики и препоръки за подсъдимите С. и С. (л.544-л.549 и л.664-671)- като изключим конкретните факти за определени лица, включая и пострадалите Хр.И. и Св.Й., съдържащи се в една от препоръките (л.664 – процесуално недопустим е опитът за заместването на един вид доказателствени средства с друг, в случая гласни показания да се инкорпорират в писмен вид), то в останалата си част горните писмени доказателства съдържат положителни характеристични данни за двете подсъдими.

Изготвените ВДС в резултат на използваните специални разузнавателни средства притежават годна доказателствена сила, предопределена от спазване на законовата процедура, свързана с искането и получаването на разрешение за това.В изготвените и предявени на процесните страни ВДС се съдържат както данни за провеждани чести телефонни разговори между подсъдимите С. и С., така и такива за поддържана телефонна комуникация между подс.С., от една страна, и от друга пострадалите Хр.И.,Св.Й. и К. и много от останали свидетели по делото.Проследявайки хронологично проведените разговори, съдът отбелязва следното: През м.04.14г. подс.С. познава св.Ст.Б. и доказателство за това са разменените между тях съобщения на 03.04.14г., а ползваното от свидетелката обръщение „Ц.“ е признак за близките им отношения (т.3, №№ 1-3).В същото време от последвалото съобщение, изпратено от подсъдимата на св.Хр.И. с текст „Х ще се прибираш ли? Ако не Т. да легне на леглото“ се заключава, че към датата 03.04.14г. свидетелката вече живее в дома на подсъдимата.Последната обаче укрива този факт от св.К. и в тази вр. й заявява „Х ... добре е ... още е там на тва място, дет сме я настанили за майки. Временно настаняване“(т.3, р-р 20 и р-р 21).На датата 09.04.14г. пострадалата все още живее в дома на подс.С., която все още не желае св.К. да научи този факт – в личен разговор със св.Хр.И. подсъдимата й казва „В.в момента ще отиде във къщи ... да знаеш и да не се вестяваш още поне два часа ... на нея не й казваме“(т.3, р-р 22).

Както се отбеляза по-горе, подобен разговор подс.С. провежда и със св.Д. и обяснявайки му за местонахождението на пострадалата в специален център за бременни, заявява „еми като не иска при тяхните сеа ... нещо се скараха ... пък и социалните взеха нещо да я притесняват много“(т.3, р-р 21).Т.е. самата свидетелка уведомява подсъдимата за факта на неколкократни посещения на служителите от ДСП в дома й в с.К, който факт нея лично не я „притеснява“ (видно от показанията й).Т.е.горецитираните думи на подс. С. не са истина и поради това, съдът приема, че фактът на посещения на служители от ДСП по-скоро „притеснява“ самата подсъдима.Тя активно се занимава със социална дейност и притежава знание за правомощията на социалните служители, които биха предприели мерки в насока формиране на желание у свидетелката за отглеждане на детето (в този смисъл е и социалния доклад – л.104) и поради това обективира действия за отдалечаване на пострадалата от средата й, приема я в дома си и укрива този факт от близките й.Нещо повече – дори самата подсъдима не притежава знание за конкретното местонахождението на специализирани домове за подпомагане на бременни жени, а след като няма това знание, то тя съответно и не предприема действия за настаняване на пострадалата в такъв дом. Показателен в тази насока е проведения от нея телефонен разговор на 28.04.14г. – самата подсъдима заявява „аз се казвам Ц.С. … разказах Ви за едно ромско момиче … че живее при мен … сега се натъкнах на един такъв случай … пак едно бездомно бременно момиче и не зная има ли някъде, някакъв приют за такива момичета“(т.3, р-р 70).В разговора се съдържа направено лично от подсъдимата признание на факта на действително пребиваване в нейния дом в един минал момент на „едно ромско момиче“ (визира се св.Хр. И.), съдържа се и признание на факта, че към момента на разговора подсъдимата вече познава друго „бездомно бременно момиче“ (визира се св.Св.Й.).В резултат на проведения разговор подс.С. получава подробна информация за наличието на организация „Майка и бебе“ към Столична община и за процедурата за настаняване, но въпреки това по делото няма никакви данни за предприети от нея конкретни мерки в тази насока.    

От приобщените към доказателствената маса ВДС се извличат и безспорни данни относно конкретната деятелност на подс.С..Тя присъства при получаването от страна на св.Д. на паричната сума от 500лв. – в разговор от 08.04.14г. свидетелят й споделя „пералнята тука само пере-е“, а след това й задава въпрос „ти нали беше кога ми дадоха петстотинте?“ и подсъдимата отговаря положително „ахъ“(т.3, р-р 21).Разговорът е показателен в няколко насоки – потвърждават се показанията на св.Д. за предоставена му парична сума и последващо лично закупуване на пералня, като съответно се опровергават показанията на св.Ст.Б., че тя и съпругът й св.С.Б.не са дали пари в брой, а са закупили пералня на св.Д..В същото време трябва да се отчете и датата на разговора – към тази дата свидетелят не само вече притежава знание за решението на пострадалата да даде за осиновяване детето, но и самият той вече е изразил съгласие за съдействие в тази насока, респ. изразил е волята си даде съгласие за осиновяването, което също се приема за едно потвърждение на описаната в свидетелския му разказ фактология.

Приобщените по делото ВДС носят много информация за датата 14.04.14г., когато св. Хр.И. ражда детето В.Д..Тук съдът отбелязва, че самата свидетелка, която в този момент е със св.Св.Й., първоначално се обажда на подсъдимата и я уведомява за започващото раждане, а подс.С. след това се обажда и препредава тази информация на св.Ст.Б. – т.3, р-р.34.Т.е. касателно горните събития и последователността им показанията на свидетелките Хр.И. и Св.Й. съответстват на ВДС.   

По-горе в мотивите частично се цитира проведен между подс.С. и св.Хр.И. телефонен разговор, като тук съдът приема за необходимо да подчертае друга част на този разговор.На датата 09.04.14г. подсъдимата изисква от пострадалата да не се прибира „поне два часа“, тъй като св.К. ще посети дома им, на което свидетелката отговаря „Добре ... аз съм тука със С.“(т.3, р-р 22) – прави впечатление липсата на проявен интерес от страна на подсъдимата за това коя е „С.“, което навежда на извода, че тя вече я познава към датата 09.04.14г.Нещо повече – на 14.04.14г. именно подсъдимата звъни на св.Й., респ. притежава нейния телефонен номер.Между двете се провежда следния разговор:

„Ц.: ... кво шъ та правим тебе, ти както искаш да си тръгваш ...

Жена: Да, Ц., аз сега по принцип няма къде да отида ... Мисла да си ходя на село за една-две сдемици

...

Ц.: ако искаш, иди се малко, обаче да знаеш, че тука много скоро ще уредим нещата.Обаче ти тряя много хубаво да си помислиш, мила, какво искаш да правиш ... но пък от друга страна, разбери, че тва също ти е шанс на тебе ...“, след което подсъдимата и свидетелката започват да говорят за приятеля на св.Й. и тя заявява бъдещите си намерения :

„Еми, събираме се, обаче няма да го гледаме дитето.Тва е, аз съм го решила твърдо ... викам: „шъ го, шъ го-о давам“ и тва е ... няма къде да го гледам и си иска-а разходи ... ако-о остане тва със тия неща хора, направо си зимам ъ един апартамент...

...

Ц.: Тва е ... иначе ше се натъжавате, щото като не можете да се погрижете за тия деца, се натъжавате повече ...

...

Ц.: ... ти няма къде сега да спиш ли днеска?

Жена: Да

Ц.: ... освен да дойдеш у нас, няма кво да се разправяме, ще спиш при мене в стаята“(т.3, р-р 42)

Горният разговор съдържа данни за редица съотносими по делото факти.На първо място се установява, че към датата на разговора 14.04.14г. св.Й. вече има формирано окончателно решение да не отглежда лично бъдещото си дете – „аз съм го решила твърдо ... викам: „шъ го, шъ го-о давам“ и тва е ... ако-о остане тва със тия неща хора“.Т.е. решението не само е свързано с липса на желание за полагане на лични грижи, но е свързано с точно определени хора, „тия хора“, на които „шъ го-о давам“, като този изказ е показател за предхождащо обсъждане на горното решение.На второ място следва да се отчете и реакцията на подс.С. – самият факт на споделяне от страна на свидетелката на взетото решение със самата подсъдима се определя за признак, че последната притежава знание за „тия хора“ и че именно с нея пострадалата обсъжда преди това бъдещето на своето дете и дори подсъдимата я поощрява „като не можете да се погрижете за тия деца, се натъжавате повече“ На следващо място правят впечатление и думите на подс.С., изречени още в началото на разговора „кво шъ та правим тебе, ти както искаш да си тръгваш“ – т.е. св.Й. е пребивавала в дома й, заедно със св.Хр.И. и тъй като последната е свързващия елемент между тях двете, а към датата на разговора тя вече е родила и се намира в болница, то св. Й. изпитва несигурност относно възможността да остане в дома на подсъдимата.Дори и репликата „ще спиш при мене в стаята“ е показател за наличното у св.Й. знание за разположението на помещенията в дома на подсъдимата.Тук съдът отново препраща към горепосочения телефонен разговор (т.3, р-р 70), по време на който подс.С. получава конкретни данни за организацията „Майка и бебе“, но въпреки това тя не коментира тази възможност със св.Св.Й. и не осъществява никакви действия за настаняването й в такъв специализиран дом.Досежно деятелността на подс.С. относно пострадалата Й. съдът подчертава и още един разговор, проведен между самата подсъдима и св.Ст.Б., като в този разговор подс.С. на първо място прави признание за лично познанство със св.Т., наричайки я „тази жена Т, от Бразилия“, а в последствие прави следното изявление „има едни емоционални моменти ... С е значително по емоционална ... и въпросът е ... ако тя не е така в специално наблюдение ... да не й носят бебето ... това момиче тръгне ли да го гушка и да го кърми, значи смятай че ... може заради едни такива дреболии да се, да се обърне колата“(т.3, р-р 84).Разговорът е от дата 22.05.14г. и към тази дата св. Й. вече е взела решение да не отглежда лично детето си, но поради емоционалното й състояние, подсъдимата има опасения „да не се обърне колата“, респ. пострадалата да не промени своето решение, ако види детето след раждането и именно поради това полага усилия да ограничи тази възможност.

На датата 14.04.14г. е проведен и още един телефонен разговор между подс.С. и св.Ст.Б., който разговор също е проконтролиран чрез разрешените СРС.Говорейки за раждането на детето В.Д., подсъдимата заявява „тряа да се видим, щот тряа да обсъдим плана ... имам някои идеи ... във връзка с тва, което говорих с нея и нейната приятелка“ (т.3, р-р 44). Т.е. подсъдимата съзнателно и преднамерено планува действията си относно пострадалите Хр.И. и Св.Й..Признак за това е последващото й поведение. Тя отправя покана към св.Хр.И. да остане да живее в дома й след изписването от болницата – „аз ти предлагам сега като излезеш няколко дни докато се осефериш ... да останеш тея няколко дни“(т.3, р-р 45).Признак за това е и разговорът й със св.Д. – „малкото бебенце ... се роди ... то се записва на твое име ... след това-а шъ се, про-процедурата както ти я обяснявахме ... хората шъ се видят с тебе ... С. и мъжа й ... трая да минете при нотариус“(т.3, р-р 46).

Фактът на предоставяне на парични суми от страна на семейство Б на св.Хр. И. се коментира в проконтролираните телефонни разговори между подс.С. и св. Ст.Б. - „Ц.: … Вие, на таз девойка много ли пари й дадохте? Тя просто изчезна

…

Св.Б.: сто лева й дадох … неподготвени бяхме … ще й звънна тея дни, за да мога да й дам още парички … ако се видим с теб, съответно ще ти дам на теб още да й дадеш“, като в хода на този разговор подс.С. заявява „сега ще я видим другата девойка … тя е по-миличка … по-чувствителна … дано да спасим и другото хлапенце“(т.3, р-р 56), респ. обсъжда се и св.Хр.И., и св.Св.Й..В проведените в последствие разговори (т.3, р-р 66) се установява обстоятелството на действително проведена лична среща между св.Ст.Б. и подсъдимата, която веднага на следващия ден се свързва с пострадалата Хр.И. чрез СМС и й съобщава: „Хриси … имам да ти давам едни парички“(т.3, р-р 67).Т.е. парите са решаващ фактор при мотивиране на пострадалата да даде съгласие за осиновяване на детето и до момента на постановяване на съдебно решение в тази вр. периодично й се предоставят парични суми.Дори подс.С. и св.Ст.Б. вземат общо решение за откриване на б. сметка на името на св.Хр.И. и предприемат конкретни действия – св.Ст. Б. заявява „мислех да я заведа ... до банката ... за картите дето си говорихме ... да открием на нейно име“(т.3, р-р 76).Предварително е обсъждана тази възможност, „дето говорихме“.В последващ разговор свидетелката уведомява подсъдимата „ние сме свършили работата със Х.Аз съм взела акта за раждане ... отворихме сметка във „Булбанк“ ... всеки месец ... на петнайсто число автоматично от мойта сметка да отиват петстотин лева на месец към нейната ... така, че ... аз няма да ги преведа всичките накуп“(т.3, р-р 77).Разговорът е проведен на 07.05.14г. и тази дата фигурира в писмата от УниКредит Булбанк, като такава на откриване на б. сметка на името на св.Хр.И..Т.е. налице е съответствие на фактите, съдържащи се в писмените доказателства и във ВДС, като от последните се установява и конкретната деятелност на св.Ст.Б. в тази вр., а и тази на подс.С., с която предварително е обсъдена възможността за Бпреводи. Последният израз в горецитирания разговор „няма да ги преведа всичките накуп“ е признак и за постигната с пострадалата договорка за изплащане от страна на семейство Бна определена парична сума, за размера на която гласните доказателства и ВДС дават информация – според свидетелките Хр.И. и Ст.И. сумата е в размер на 5 000лв., а във ВДС се съдържат данни за сумата от 500лв. месечно (без да се уточнява за колко месеца става дума, като са давани и пари в брой), а това от своя страна подкрепя гласните доказателства по делото.     

Подсъдимата С. е свързващото звено между пострадалата Хр.И. и семейство Б., като тя получава своевременно информация за всичко, свързано с детето В.Д..С подобно съдържание се ползват и думите на св.Ст.Б. – „тва момче много ме дразни Д. … той ми се обажда … пак … защото иска парите“(т.3, р-р 61). Свидетелката Б. споделя проблема с подс.С. и търси помощ и съдействие от нея и то в насока бъдещото осиновяване на детето В.Д..Тази цел ръководи всичките им действия – не само такива, предхождащи раждането на детето, но и такива след това.Те се стремят да ограничат кръга от лица, с които общува пострадалата и които биха променили решението й за даване на съгласие за осиновяването и този извод се налага с оглед изпратеното от подсъдимата на св.Ст.Б. съобщение „Х живее в момента в К.... а това е твърде близо до К“(т.3, № 71).

От приобщените към доказателствената съвкупност ВДС се извличат данни и за взаимоотношенията между подсъдимите С. и С..Показателен е разговор, проведен между тях на 17.05.14г.: подс.С. заявява „вчера се виждах и със Станиславка ... нейното утре ще ... се концентрирам да го пиша.И нали, да го сондирам с тебе

...

подс.С.: моля ти се, тея ново двайсе.Майката на девойката  ... заплашвала, че щяла да я издъни, а, защото не й давала пари ...

...

подс.С.: ... Аз тряа ти кажа, че ... основна роля ще ти дам, точно кат човек, който се занимава с подпомагане на-а.Мисля така да пиша ... за да може нещата да ги навържа

подс.С.: Но ... С. и Хриси са се запознали в болницата ...

подс.С.: А-а да, така ще го потвърдим ... и да се видим, като съм написала сурово ... фактологията да я до-о, доизкусуриме ... тая С. ... какво може да я издъни, че е земала пари.Нищо не мое да каже друго, пък ние ще твърдим, че са за проследяване на бременността ... Хриси не е ли при теб в момента? ... тва щях да пиша, че живее при теб

...

подс.С.:  ... не е такава версията изобщо

подс.С.: а каква е версията ...

...

подс.С.: Ми, какво е ... аз съм й дала условия ... дори съм й предложила къде да я насочат, тя ако иска да си остави детето ... тоест, ако иска да си го гледа детето, искам да кажа ... обаче тя ... не иска ... тя си е зела решението ... ще го измислим“(т.3, р-р 80).Двете подсъдими обсъждат създалата се ситуация на пребиваване на св.Хр.И. и роденото от нея дете В.Д. на различни места и каква фактология да изложат в исковата молба за осиновяването, като и двете са съгласни, че трябват да „доизкусурят фактологията“, да изложат неверния факт на запознанство на свидетелките Ст.Б. и Хр.И. в болница, неверния факт на получавани от последната парични суми „за проследяване на бременността“ и неверния факт на създадени от подс.С. условия, в това число „дори съм й предложила къде да я насочат“, за да може пострадалата лично да отглежда своето дете.Този разговор е показателен за общите и съвместни действия, извършвани от двете подсъдими в насока бъдещото осиновяване на детето В.Д..       

Подсъдимите С. и С., съвместно със св.Ст.Б., провеждат лични периодични срещи до момента на провеждане на с.з. по образуваното гр.д. за осиновяване на детето и продължават да обсъждат и планират действията си.Такива срещи са проведени на 03.07.14г. и 18.07.14г. и подробно са отразени в изготвените ВДС.

Подсъдимите С. и С. извършват съвместни действия и относно постигане на бъдещо осиновяване на детето на св.Й. от свидетелите Т. и Р..В разговор от 25.05.14г. подс.С. споделя на подс.С., че свидетелите Т. и Ст.Б. са се видели и са разговаряли помежду си.Самата св.Т. потвърждава това пред подс.С., като между тях се провежда разговор със следното съдържание: „св.Т.: заведи момичето да го прегледат ... аз съм й приготвила ... някакви подаръци ... и паричките, както се разбрахме с тебе за, нали остава хиляда лева ...

подс.С.: ще ти ги отчитам, за какво ще се използват“

От тази част на разговора се установява обстоятелството на предхождащо обсъждане между двете горепосочени лица на необходимостта от предоставяне на парични суми („както се бяхме разбрали“), което се потвърждава и от последващите думи на свидетелката „частната клиника ще ни струва над две хиляди и петстотин лева ... оттам ще отпаднат така сумата, която тя ще получи след раждането“, а дори и от думите на подсъдимата „определили сме една сума, защото искам тези деца да имат подкрепа ... аз нямам никакъв интерес“, а в последващ разговор подс.С. е изключително директна в изказа си – „извинявай много, ама най-евтиното ромско бебе струва шест хиляди евра ... майката трябва да получи кръгло пет ... част от тях предварително ... и част след тва“.Т.е. св.Й. ще се откаже от родителските си права в замяна на определена парична сума и това е обсъждано между подсъдимата и св.Т..

В последствие подс.С. предава на св.Т. молбата на пострадалата Й. да се запознае с нея, но последната отказва и разговорът продължава в насока: „св.Т.: ... аз съм й написала ... че и благодаря ... дето иска да си даде бебенцето на нас ... и се разбрахме, че не може да е в държавна клиника раждането ... за да си има тя отделна стая

...

подс.С.: ... има доста неща, които след това със нея трябва да се ... имах предвид разни документи ... тя трябва да отиде да го вземе лично ... говорим за акт за раждане

св.Т.: Ами нали таткото се припозна ... така че той може да получи акта за раждане ... бебето да се роди със нащо име ... изобщо процедурата е много по-лесна при нас ... таткото припознава, отива, взима си бебето“(т.3, р-р 87).

Свидетелката Т. внася допълнителна яснота относно договорената „процедура“ – „тя трябва просто да ми остави една декларация, че нали аз да го осиновя от М.“(т.3, р-р 91).Горепосочените данни налагат извод за предварително обмислен и съгласуван между св.Т. и подсъдимите С. и С. план – след като св.Й. роди и доколкото тя няма законен съпруг, св.Р. припознава детето по една опростена процедура в съответната Община и дори той лично получава акта за раждане на детето, а св.Й. след това подписва декларация за отказ от родителски права с цел детето да бъде осиновено именно от св.Т..

Съдът намира за необходимо да отбележи и още някои реплики на св.Т. и подс. С. – съответно последната заявява „тогава текна тоя поток от жени бременни към мене“, а свидетелката споделя „ония случаи не ставаха за нас“(т.3, р-р 91).Следва да се отчете употребеното от свидетелката множествено число „ония случаи“ и именно в този събраните гласни доказателства намират доказателствена опора – има се предвид факта, че свидетелките К. и Хр.И. говорят за отправено им от подс.С. предложение за отдаване на децата си на жена от чужбина, дори с уточнието, че става дума за Бразилия, където именно преимуществено пребивава св.Т., а горните думи на последната са потвърждение на този извод.        

Подсъдимата С. много добре съзнава неправомерността на действията си и в тази насока показателни са определени нейни думи, отразени в изготвените ВДС.Т.напр. в телефонен разговор със св.Д. тя изрично го предупреждава „само да знаеш, ако някой нещо те пита – нищо не знаеш“(т.3, р-р 21).

Досежно наличието на користна цел, ръководеща действията на подсъдимите С. и С. съдът подчертава и следния разговор между тях: „подс.С.: ... до сега една стотинка не съм получила за нищо ... винаги съм смятала, че осиновяванията ... не трябва да са свързани с пари“, на което подс.С. отговаря „ми как бе, а времето?“(т.3, р-р 85).Т.е. подс.С. не се стреми към имотна облага, докато такъв стремеж прозира в поведението на подс.С..Този разговор внася яснота и относно начина на запознанство между двете горепосочени подсъдими, като говорейки за св.Т., подс.С. заявява „в крайна сметка аз познавам ... тебе от чрез нея ... тя ме накара да ти се обадя“.Т.е. св.Т. познава двете подсъдими по отделно и именно тя ги свързва една с друга.      

Подсъдимата Г. притежава знание за взаимоотношенията между подс. С. и свидетелите Хр.И., Ст.Б. и С.Б. и в тази вр. следва да се има предвид проведен на 16.05.14г. разговор, в който самата подсъдима заявява „Ц. ... току що разбрах нещо и да ти го кажа ... на Х. майка й е казала, че щяла да я издъни за бебето, щото Х. не й дава пари“(т.3, р-р 79).  

 

От правна страна:

Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Досежно процесните престъпления по чл.321 ал.1 и чл.321 ал.2 НК:

Събраните доказателства не доказват по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подс.С. на престъпния състав по чл.321 ал.1 НК, а за подсъдимите С. и Г. престъпния състав на чл.321 ал.2 НК.Съгласно горните разпоредби наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и респ. реализирало действия по ръководство на престъпна група – за подс.С. и действия по участие в ОПГ за подсъдимите С. и Г..Съобразно доказателствената обезпеченост, съдът приема за недоказано авторството на визираните по-горе престъпления против реда и общественото спокойствие, предмет на повдигнатото обвинение.  

За да се установи извършването на този вид престъпление, което съобразно систематичното му място в особената част на НК е насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с нормалния обществен живот, тъй като създава предпоставки за престъпна дейност, е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл.321 НК форми на изпълнително деяние, а така също и функционирането на престъпно сдружение съобразно легалната дефиниция на чл.93 т.20 НК - трайно структурирано сдружение от три или повече лица с цел съгласувано извършване на престъпления, наказуеми с ЛСВ повече от три години.Следва изрично да се посочи, че престъплението по чл.321 НК се ползва със специфики, свързани с наличието на предварителна престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие.В тази вр. се подчертава изграденото вътрешно убеждение на съдебния състав за неизвършване от страна на подс.С. на съставомерното изпълнително деяние по чл.321 ал.1 НК, заключено в действието “ръководи” ОПГ, което се ползва със самостоятелни характеристики.Характерно за изпълнителното деяние е, че законът не уточнява конкретните обективни действия на дееца, а ползва едно родово понятие.Т.е. с всяко едно действие на субекта на престъплението, свързано с управление, контролиране и даване на насоки се осъществява изпълнителното деяние по ръководене на ОПГ.Последното би могло да се реализира само чрез едно активно поведение, обективирано посредством даване на нареждания и възлагане на конкретни или общи указания и задачи, подчинени на общата и то предварително дефинирана цел.

В контекстта на всичко гореизложено липсват категорични доказателства по делото.Да, доказва се, че действително подс.С. познава подсъдимите С. и Г., като последната я познава от преди инкриминирания времеви период (по данни от св.М.С. още от 2007г.), а познанството й с подс.С. датира от края на 2013г., но точната дата не се установи в хода на съдебното следствие, а за начален момент на престъплението е визиран м.09.13г.Събрани са доказателства, че подсъдимите С. и С. се запознават посредством св.Т., но не се доказа по категоричен и безспорен начин, че се познават от м.09.13г., а още по-малко, че към м.09.13г. двете вече обединяват усилията си за извършване на престъпна деятелност.Т.е. в тази насока, касателно началния момент на инкриминирания времеви период не са ангажирани  доказателства, а доказателствената тежест в процеса принадлежи на държавното обвинение.

Доказателствена опора липсва и по отношение на изпълнителното деяние, което както се посочи по-горе, се осъществява посредством една активна деятелност, изразена в даване на заповеди и указания.Тези заповеди и указания трябва не само да изхождат от подс. С., но и да са насочени към другите две подсъдими, сочени за членове на престъпното сдружение, и да носят съдържание, свързано с осъществяваната от групата дейност и целените вторични престъпления.В случая нито от събраните гласни доказателства, нито от приобщените ВДС се установява факта на даване на определени заповеди от подс.С. към подс.С..Свидетелят М.Г. е категоричен – „не съм чувал Ц. да дава указания на С.“.В същото време в показанията на свидетелите Ст.И., Хр. И. и И.Д. се съдържат данни за поведението на подс.С. по словесно разясняване на законовите регламенти относно бащинството на детето В.при наличие на сключен граждански брак между свидетелите Хр.И. и Д.Д., чието съгласие е наложително при едно бъдещо осиновяване – това поведение обаче на подс.С., която е адвокат по професия, се оценява само и единствено за правна консултация, която дори липсват данни да е дадена по изричното настояване на подс.С..Да, действително последната й се обажда и я поканва да присъства на срещата с горните свидетели, но няма доказателства за дадени предварителни инструкции от подс.С. към подс.С. за даване на правна консултация и то точно с това съдържание.

Двете подсъдими поддържат зачестена телефонна комуникация (през периода м.04.14г.-м.07.14г., съвпадащ с периода на ползване на СРС) и обсъждат теми, свързани с осиновяването на детето В.Д. и предстоящото осиновяване на детето на св. Й., но разговорите се водят на равнопоставено ниво – нито подс.С. отправя определени изисквания към подс.С. и то с императивност на изказа, нито подс.С. отчита дейността си пред подс.С..Наблюдава се стремеж у двете подсъдими за синхронизиране на действията им и в тази насока например е показателен проведен между тях телефонен разговор на 17.05.14г. (т.3, р-р 80), цитиран по-горе – подсъдимите обсъждат съдържанието на исковата молба за осиновяване на детето В.Д., коментират възможните „версии“ и този коментар приключва с израза „ще го измислим“.Т.е. не се поставят от страна на подс.С. конкретни указания за изпълнение от подс.С., а се установява една равнопоставеност в отношенията им.Липсва йерархичност, характерна за ръководството по см. на чл.321 ал.1 НК.

В хода на проведеното съдебно следствие не се събраха и доказателства и за това, че в рамките на инкриминирания времеви период подс.С. дава на подс.Г. заповеди и указания, насочени към твърдяната от държавното обвинение вторична престъпна деятелност.Единствените доказателства в тази насока са показанията на свидетелите М. Г. и И.И. – според първия от тях, „Ц. казва на Т. „моля те, отиди и вземи храна на кучетата, трябва да купиш нещо, защото аз нямам време“, а според втория свидетел, „Ц. указания, заповеди или нареждания по отношение на Т. не съм чувал да дава.Чувал съм да каже на Т. „Хайде да сготвиш нещо“ … но друго не съм чувал“.Т.е. действително са поставяни от подс.С. в тежест на подс.Г. определени задачи, но в случая правно-значимо се явява съдържанието на тези задачи, свързано с ежедневието и бита на подсъдимите, а не с престъпления по чл.159а ал.3 НК. Разбира се, съдът е длъжен да отчете и начина на уведомяване на подс.Г. за тези задачи, длъжен е отчете по какъв начин задачите се свеждат до знанието на подс.Г. – в случая и видно от доказателствата, подс.С. употребява израза „моля те …“, което е признак за липса на императивност в изказа й, респ. поставяните за изпълнение задачи не се приравняват на заповеди и нареждания.Тук е необходимо да се посочи, че подс.Г. притежава знание за редица аспекти в осъществяваната от подс.С. деятелност – тя притежава знание за дейността й по подпомагане на пострадалите Хр.И. и Св.Й. и то в насока бъдещо осиновяване на техните деца и показател в тази вр. е телефонният разговор, в който подс.Г. уведомява подс.С., че „на Х. майка й е казала, че щяла да я издъни за бебето, щото Х. не й дава пари“.Този разговор обаче и дори цялата информираност на подс.Г. за деятелността на подс.С. не е достатъчен за обосновка на крайния извод за извършено от нея престъпление по чл.321 ал.2 НК.На първо място, съдът определя горния телефонен разговор за инцидентен такъв и на второ място – телефонното обаждане на подс.Г. е осъществено по нейна собствена инициатива, а не по изрично предварително настояване от страна на подс.С. и то в качеството й на лице, ръководещо действията на подс.Г. и изискващо отчетност в тази насока.Т.е. липсват доказателства за предварително дадено от подс.С. нареждане към подс.Г. за уведомяването й във вр. с всички обстоятелства, касаещи пострадалите свидетелки.

Липсата на доказателства касателно осъществяване от страна на подс.С. на изпълнителното деяние по чл.321 ал.1 НК по ръководство на ОПГ рефлектира и върху извода за липса на доказателства относно авторството и изпълнителното деяние по членство в ОПГ по см. на чл.321 ал.2 НК за подсъдимите С. и Г..Доколкото не се доказа отправянето на заповеди и нареждания от страна на подс.С. по отношение на другите две подсъдими, то не се доказа и наличието на подчинение от тяхна страна на нейната воля. Характерно за деянието по чл.321 ал.2 НК е, че законът изисква съпричастност към определена обща и то престъпна деятелност на няколко лица, включени в състава на групата, изисква се активно поведение, било то изразено посредством изрично волеизявление на лицето и даване на съгласие за включване в групата, било то посредством едно мълчаливо съгласие, но обективирано чрез конглудентни действия, подпомагащи групата в предварително набелязаната цел.В случая и с оглед приетото от съда за доказано от фактическа страна, се налага изводът за нереализиране от страна на подсъдимите С. и Г. на действия в горния смисъл.Липсват доказателства за осъществявани съвместни действия между двете горепосочени подсъдими и за поддържането на устойчиви връзки между тях – в нито един доказателствен източник не се съдържат данни за провеждани разговори между подсъдимите С. и Г. и координиране на действията им, като дори липсват данни за препредаване на определена информация между тях посредством други лица и то в насока набира на бременни жени с цел продажба на децата им.Т.е. не се доказа извършване от подсъдимите С. и Г. на съставомерното деяние по чл.321 ал.2 НК.

            От обективна страна съдът намира за необходимо да изложи и следните правни изводи, свързани с характеристиките на ОПГ, визирани в чл.93 т.20 НК:  Съгласно легалното определение, ОПГ представлява не само формация на група от хора, но следва те да са организационно обвързани и да имат взаимна връзка, възникваща на базата на общо съгласие за извършване на престъпления, дадено въз основа на информиран избор.В конкретния случай не се ангажираха доказателства за наличие на организационна връзка между всички участници в групата – има се предвид липсата на доказателства относно личното познанството между подсъдимите С. и Г. през целия инкриминиран период и липсата на доказателства относно поддържани между тях определени планирани и трайни отношения, насочени към създаване на благоприятни условия за извършване на пресътпления по чл.159а ал.3 НК.Чисто теоретично за съществуването на ОПГ не е задължително условие всички участници в престъпното сдружение да се познават лично, но законът изисква поне всеки един от тях да притежава знание за съпричастността и деятелността и на други лица в насока постигане на предварително дефинираните престъпни цели.Подобно знание у подсъдимите С. и Г. съответно за поведението на всяка една от тях не се доказа по настоящото дело.Епизодичната и инцидентна деятелност на подс. Г. се отдава на факта, подс.С. й оказва помощ във всяко едно отношение – помогнала й е още през 2007г., приела я е да живее в дома си, създала й е условия за работа и професионална ориентация и дори нейното биологично дете е осиновено от подс.С.. Т.е. дейността на подс.Г. е мотивирана от чувството й на благодарност към подс. С., а не от желание и стремеж за подпомагане на престъпната й дейност.Правно-значимият обаче в случая факт е този, че деятелонстта на подс.Г. е изключително инцидентна и непланирана.Т.е. съобразно доказателствата по делото, тя следва да се изключи от престъпното сдружение, а това от своя страна нарушава визирания в чл.93 т.20 НК количествен критерий.

            При горните доводи и с оглед активното обективирано поведение на подсъдимите С. и С., които осъществяват взаимни и то координирани действия, насочени към осиновяване на децата на свидетелките Хр.И. и Св.Й. съдът следва да прецени наличието на извършено престъпление по чл.321 ал.6 НК, което е самостоятелно такова и то от категорията на първичните престъпления по отношение на целените престъпления по чл.159а ал.3 НК.Съгласно тази законова норма, криминализирано е поведението по предварителен сговор между две и повече лица за извършване на престъпления в страната или чужбина, наказуеми с наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които престъпления се цели набавянето на имотна облага.Сговарянето по см. на чл.321 ал.6 НК трябва да е насочено към постигане на точно определени цели, които са кумулативно определени - законът включва в престъпния състав както целта по извършване на точно определени престъпления, така и целта по набавяне на имотна облага. В случая съдът приема, че не се доказа извършването от двете горепосочени подсъдими на дейност по предварително сговаряне и то със сочените инкриминирани намерения.Липсват доказателства за проведен между тях разговор в насока обединяване и координиране на действията им с цел извършване на престъпления по чл.159а ал.3 НК.Въпреки това подсъдимите С. и С. се възползват от създалата се ситуация, както я нарича самата подс.С. в един от разговорите между тях „бум на бременни“– през м.01.14г. те виждат възможност да осигурят дом и родителска грижа на детето на св.Хр.И. и действително обединяват усилията си в тази насока, но едва след разговора на свидетелката с подс.С. и след като пострадалата приема отправеното й предложение и дава съгласие нейното дете да бъде осиновено, респ. едва след като по отношение на горната свидетелка вече е извършено едно от престъпните деяния по чл.159а ал.3 вр. ал.1 пр.1 и пр.4 НК.Тук дебело следва да се подчертае, че държавното обвинение не представи доказателства за налично у подс.С. предварително знание за този разговор, чрез който подс.С. обективира престъпното деяние, респ. не са представени доказателства за знание у тази подсъдима досежно факта на набиране по см.на чл.159а ал.3 вр.ал.1 НК на бременна свидетелка.Подсъдимата С. узнава за това едва в един по-късен момент, по-точно тя узнава само обстоятелството на дадено съгласие от страна на пострадалата за осиновяване на нейното дете, но не знае за факта на обещани й и предоставяни в последствие парични суми и поради това не може да се приеме налично знание, че става дума за продажба съгл. чл.159а ал.3 НК.Т.е. подс.С. се включва в горната деятелност и действително подпомага подс. С. в усилията й за създаване на подходящи условия за осиновяване на детето на св.Хр.И., но едва след като престъпното деяние по набиране на пострадалата вече е осъществено.Съобразно доказателствата по делото, подобни изводи се налагат и относно инкриминираното деяние по приемане на св.Хр.И. в дома на подс.С. през м.03.14г. – доказва се знание у подс.С. за това обстоятелство, но отново едва след осъществяване на деянието, а не и преди това, а още по-малко се доказа, че подс.С. обсъжда предварително това с подс.С. и съответно иска съдействие й.От друга страна следва дебело да се подчертае, че към момента на започване на активни действия и от двете подсъдими касателно подпомагане осиновяването на детето на св.Хр.И. те въобще не притежават знание за св.Св.Й., нямат знание за „бум на бременни“.Това обстоятелство е необходимо да се отчете, тъй като чл.321 ал.6 НК говори за „престъпления“ и поставя изискването за повече от едно целени вторични престъпления.Да, действително двете подсъдими извършват активни действия и относно подпомагане осиновяването на детето на св.Св.Й. – подс.С. я набира и я приема в дома си с цел създаване на предпоставки за безпроблемното и успешно бъдещо  осиновяване, като тя заедно с подс. С. обмислят всички действия в тази насока и създават „план“ (след раждането детето да бъде припознато от св.Р., а св.Й. да се откаже от родителските си права и същите да получи св.Т.), но те не са обсъждали по между си предварително възможността за осъществяване на подобни действия по отношение на бременни жени и то още преди да започнат да извършват такива действия досежно св.Хр.И., тъй като само и единствено по този начин вторичните престъпления по чл.159а ал.3 НК стават повече от едно и съответно запълват една от инкриминираните цели по чл.321 ал.6 НК, а именно сговаряне за извършване на „престъпления“.Действията и на двете подсъдими не са резултат от предварително и изначално формирани у тях престъпни намерения.

            По делото липсват и доказателства касателно втората предвидена в чл.321 ал.6 НК съставомерна цел – набавяне на имотна облага, която също следва да е предварителна такава и да е формирана още към момента на престъпното сговаряне.Тази цел следва да е налична такава по отношение на всички субекти, участващи в престъпния сговор.В тази вр. съдът подчертава думите на подс.С., изречени по отношение св.Т. „до сега една стотинка не съм получила за нищо ... винаги съм смятала, че осиновяванията ... не трябва да са свързани с пари“, на което подс. С. отговаря „ми как бе, а времето?“.Т.е. докато първата от двете подсъдими не преследва имотна облага, то такъв стремеж е наличен във втората от тях.Да, действително подс.С. получава от семейство Бопределено парично възнаграждение, но същото е свързано с предоставените от нея адвокатски услуги по образуваното гр.д. за осиновяване на детето В.Д., а не е обвързано с формирането на воля и решение у пострадалата за отказ от родителски права, респ. не е обвързано с престъпление по чл.159а ал.3 НК.

            При всички гореизложени мотиви решаващият съдебен състав приема, че поведението на подс.С. не запълва от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.321 ал.1 НК и на чл.321 ал.6 НК, а това на подсъдимите С. и Г. – състава на чл.321 ал.2 НК, а за подс.С. и чл.321 ал.6 НК.

 

            Досежно престъплението по чл.182а ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК:

            Престъплението е вменено на подсъдимите С. и Г. и според държавното обвинение е извършено в условията на съизвършителство по см.на чл.20 ал.2 НК.Тук отново субект на престъплението може да е всяко едно наказателно-отговорно физическо лице, осъществило изпълнителното деяние.В тази вр. липсват доказателства за авторството на деянието и за всички изискуеми съставомерни елементи.

            При възприетите от съда за доказани фактически обстоятелства, към  инкриминираната дата, а именно неустановена по безспорен начин дата през м.09.13г. св. К. притежава качеството на родител – детето й ТК. е родено на 28.07.13г.Безспорно е доказан и фактът, че на тази дата свидетелката се вижда с подсъдимите С. ***, което населено място е въздигнато в инкриминирано такова.Обективираната обаче от двете подсъдими деятелност е различна – подс.Г. само и единствено придружава св.К. до офиса на подс.С.,***, а подс.С. провежда с нея разговор, по време на който отправя предложение „Ц. ... ми каза, че ако искам, може да ми помогне, да намери хора да осиновят детето ми и тези хора ще се погрижат и за мен“.С оглед събраните доказателства, подс.Г. не присъства на самия разговор, респ. не само не осъществява с личните си действия съставомерното изпълнително деяние, а и не присъства при реализация на същото.Т.е. тя не притежава качеството на извършител по см.на чл.20 ал.2 НК. Тук е необходимо да се изтъкне и липсата на доказателства относно налично предварително знание у подс.Г. за реализираните от подс.С. действия – не се доказа, че придружавайки св.К., подс.Г. предварително е уведомена от подс. С. за предстоящите й действия.Т.е. поведението на първата от тях обективно благоприятства поведението на втората, но подс.Г. не съзнава това, респ. тя не е извършила процесното престъпление нито от обективна, нито от субективна страна.

            Подсъдимата С. обаче с горните си действия от обективна страна извършва съставомерното деяние по склоняване на родител да даде съгласие за осиновяване на детето си.В случая посредством една активно поведение, обективирано чрез словесно предложение, е реализирано изпълнителното деяние по чл.182а ал.1 НК.Самото предложение е изключително ясно и конкретно по съдържание – „ако искам … да намери хора да осиновят детето ми и тези хора ще се погрижат и за мен“.Изисква се съгласието на св.К., като родител на детето ТК., като параметрите на предложението включват осиновяване на детето в замяна на „тези хора ще се погрижат и за мен“.В тази последна част доколкото се касае за едно бъдещо действие по оказване на „грижа“ и за самата свидетелка, то се заключава за наличие на елемента обещание за имотна облага, като именно по този съставомерен начин е реализирано деянието по склоняване.Т.е. съдът приема, че подс. С. с личните си действия самостоятелно осъществява изпълнителното деяние по чл. 182а ал.1 НК.При реаЛ.ция на това си поведение обаче подсъдимата не е ръководена от цел по набавяне на имотна облага за себе си.Целта е водеща такава и е включена в престъпния състав.По делото обаче липсват доказателства в тази насока.Не се доказа по изискуемия безспорен и категоричен начин възможността за облагодетелстване на самата подсъдима от тези й действия – нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от съдържанието на другите доказателствени източници се извличат данни за евентуалното бъдещо получаване на имотна облага от подс.С. при склоняване на св.К. да даде съгласие за осиновяване на детето й.Инкриминираната цел за имотно облагодетелстване представлява елемент от обективанта страна на престъплението, който обективен елемент рефлектира и върху субективната страна – изисква се наличие на пряк умисъл не само в насока съзнаване на същността и последиците от инкриминираните действия за самото дете, като част от определено семейство, но и съзнание за последиците, които биха възникнали за самия деец, респ. за неговото облагодетелстване в резултат на престъплението.Липсата на доказателства за всички съставомерни елементи мотивират съда за постановяване на оправдателна присъда досежно подсъдимите С. и Г. за вмененото им престъпление по чл.182а ал.1 НК.

 

            Досежно процесните престъпления против личността:

            Предмет на разглеждане по настоящото дело са и отделни престъпления против личността на различни лица, в случая свидетелките Хр.И. и Св.Й., и независимо от фактологическата и правна еднотипност на престъпните елементи, то се касае за отделни престъпления, а това налага и детайлизиран правен анализ на всяко едно от тях.

            От обективна страна касателно престъплението против личността на св.Хр.И.:

            Това престъпление, при различни форми на изпълнителното деяние, е включено в обвинението, повдигнато и на трите подсъдими.И на трите подсъдими, в качеството на съизвършители, е вменено престъпление, обективирано през м.01.14г. посредством изпълнителното деяние по набиране на пострадалата Хр.И., а на подсъдимите С. и Г. е вменено и престъпление по приемане на горната свидетелка, като и двете деяния са осъществени с цел продажба на детето й, родено на 14.04.14г.

            За субект на престъплението по чл.159а ал.3 НК е въздигнато всяко едно наказателно-отговорно лице, което осъществява съставомерното изпълнително деяние.Съобразно събраните по делото доказателства, само и единствено подс.С. през м.01.14г. разговаря с пострадалата за родителските права върху нероденото й дете и именно тя успява да я убеди да вземе решение за отказ от тези права и осиновяване на детето, като в замяна св. Хр.И. ще получи определена парична сума.Видно от доказателствата, именно подс.С. в последствие отправя и предложение към пострадалата да се премести в дома й .Т.е. именно подс.С. е автор на престъплението, а не и подсъдимите С. и Г..

            От обективна страна: Престъплението по чл.159а ал.3 вр.ал.1 пр.1 НК се осъществява посредством изпълнителното деяние по набиране на бременна жена с цел продажба на детето.Законът предвижда реализация на едно активно поведение, без да конкретизира в подробности същото.Изисква се действие от страна на дееца, което действие може да бъде обективирано посредством най-различни способи и в тази вр. ТР № 2/09г. на ВКС, позовавайки се лексическото тълкуване на понятието „набира“, извлича действия по привличане, вербуване, уговаряне, убеждаване или склоняване на отделно лице. Инкриминираните деяния по чл.159а ал.1 НК, включая и тези по набиране и приемане, предмет на изследване по настоящото дело, са съставомерни само при извършването им с наличие на точно определена специална цел, една от които е правно регламентирана в отделна разпоредба и е въздигната в отделно по-тежко наказуемо престъпление.Съгласно чл.159а ал.3 НК, престъпната цел се изразява в продажба на детето на пострадалата.Законът изисква тази цел да е изначална – да е налична и ясно формирана към момента на отпочване реализацията на изпълнителното деяние, да определя поведението на дееца и да обуславя и ръководи неговите действия.Доколкото в състава на чл.159а ал.3 НК за пострадало лице е определена бременната жена, то законово е определен и моментът на извършване на престъплението – същото може да бъде извършено във всеки един момент от бременността.

            В конкретния случай и с оглед събраните по делото доказателства, подс.С. използва способа за вербално осъществяване на изпълнителното деяние по набиране на св. Хр.И., която към м.01.14г. е бременна с четвъртото си дете.На неустановена дата през горния период подс.С. провежда разговор с пострадалата в своя дом, находящ се в гр. София, ул.ххх.Разговорът е с обсъждана тематика бъдещото дете на свидетелката и при доказателствения анализ се установява, че по време на същия подс. С. „каза, че ще намери хора за осиновяване и да бъда спокойна ... предложи да ме запознае с нейна позната, която иска да има дете, но не може да има деца ... предложи ми едно семейство от чужбина“.За изясняване параметрите на отправеното предложение е необходимо да се вземат предвид и други доказани факти, а именно „някакво семейство българи, които живеят в чужбина и искат да си осиновят дете и че Х. ще даде детето, те щяли да поемат всички разходи покрай раждането ... това семейство беше от Бразилия“. Автор на самото предложение е подс.С., а същото е отправено към св.Хр.И. с цел психическо въздействие върху волята й – видно от доказателствената основа, последната желае да остави детето си за отглеждане в Дом за деца, лишени от родителски грижи, и именно това цели да промени подсъдимата с процесното предложение, цели да създаде у нея мотивация за съгласие за бъдещо осиновяване на детето.Такова съдържание носи и самото предложение - за „осиновяване на детето“, респ. касае се за отказ от родителски права, като „семейството“ ще поеме всички разходи за раждането.Тук от значение е да се отбележи както заявения от самата свидетелка факт „Ц. не ми казваше в началото за колко пари ще мога да дам детето, а по-късно ми каза, че ще мога да получа 5-6 хиляди лева“, така и думите й „аз знаех, че ще получа пари, за да си дам детето – това ми го каза Ц. още преди да реша да дам детето“ и „исках да им дам детето да го гледат, не да им го подаря“.При тези доказани факти се налага изводът, че отправеното от подс.С. предложение включва не само горните параметри на осигуряване на семейство, което да осинови детето на пострадалата, но и упоменаване на възможността за заплащане на определена парична сума, която обаче не е конкретизирана по размер в този начален момент.Доказан факт е и този, че св.Хр.И. приема предложението на подсъдимата, но мотивирана от желанието си „исках да им дам детето да го гледат, не да им го подаря“, което й желание се наблюдава при всички нейни последващи действия по реално получаване на парични суми и дори изискването на такива.Т.е. още към момента на този първоначален разговор през м.01.14г. пострадалата е убедена от подс.С. и приема отправеното й предложение.Волята на св. Хр.И. е сломена и тя взема решение за отказ от родителски права след раждането на своето дете в замяна на получаване на парични средства, което се отъждествява с продажба на детето, а последната се осъществява с активното участие на подс.С..Именно по горния начин е реализирано изпълнителното деяние по набиране на бременната Хр.И.. Деянието е осъществено чрез обещание за облага – предложението включва и възможност за получаване на парични средства в един бъдещ момент и това мотивира свидетелката да приеме същото.Т.е. събрани са доказателства за наличие на квалифициращия елемент по чл.159а ал.2 т. пр.1 НК.

            Необходимо е да се отбележи, че поведението на жертвата за въвличането й в трафика на хора е правно ирелевантно , но само и единствено касателно наказателната отговорност на дееца.Според съдебният състав обаче, изразеното съгласие от пострадалия е от значение за момента на реализиране на престъплението.Тук се налагат определени теоретични уточнения.Самият закон криминализира деянието по набиране с предвидените специални цели.В тази вр. и в цитираното по-горе ТР № 2/09г. на ВКС се прави едно лексическо тълкуване на понятието и съпоставка с логиката на явлението трафик на хора, като се сочат и то в диспозитивната, задължителна част на решението конкретни действия, запълващи понятието набиране.Както вече се изтъкна, за такива приемат действията по привличане и уговаряне, които носят смисловото съдържание по убеждаване на определено лице за съпричастност към една бъдеща дейност.Т.е. създава се вътрешна мотивация у пострадалия за присъединяване към определено начинание, като е без значение фактът на реално извършване на това бъдещо начинание.Последното е въздигнвато от закона само в цел на действието по набиране и респ. не е задължително тазип цел да е осъществена или дори да са предприети определени действия за осъществяването й.Необходимо е целта да бъде ясна и точна.Пострадалият трябва реално да е убеден, че следва да предприема действия за постигане на тази цел.Според съда, набирането  приключва с момента на реално създаване на воля в пострадалия за присъединяване и включване в целената бъдеща деятелност, като това не прави престъплението по 159а НК резултатно такова, доколкото формирането на воля и решение у пострадалия е една мисловна дейност, която няма обективен материален израз.В случая с факта на приемане от страна на св.Хр.И. на инкриминираното предложение съставомерното деяние по набиране се явява извършено.Всички последващи водени разговори между нея и подс.С. се оценяват само за такива, свързани с уточняване на определени детайли.Самата свидетелка е набрана още при първоначалния разговор с подсъдимата през м.01.14г.Тя е поставена в ситуация, при която вече е уговорена и убедена да извърши действия за постигане на престъпната цел (да даде детето си за осиновяване срещу определена парична сума), като настъпилата в последствие промяна в един от обсъдените първоначално детайли, с която промяна свидетелката също се съгласява, не представлява извършено ново престъпление по чл.159а ал.3 вр.ал.1 НК, респ. не представлява ново набиране.За ново престъпление по чл.159а ал.3 НК би могло да се говори само в хипотезата на отказ от страна на пострадалата от извършване на действия, за които вече веднъж е дала съгласие – т.е. ако тя откаже да даде детето си за осиновяване и се наложи отново да бъде убеждавана и склонявана за това, то тогава може да се говории за извършване на друго престъпление от същия вид.Според съда, тези теоретични разсъждения са наложителни, с оглед конкретната фактология по случая.Има се предвид обстоятелството на последваща промяна на един от параметрите на отправеното престъпно предложение, която обаче промяна не касае същността на това предложение.Видно от доказателствата по делото, „семейството от чужбина“ се отказва, но то е заменено със семейство Б– тук се ценят показанията на св.Хр.И. „Ц. … предложи ми едно семейство от чужбина … хората видяха, че имам брак с мъжа ми и се отказаха … след това ме запознаха със С. … С. каза, че иска да осинови дете и ме питаха искам ли да оставя детето“ и показанията на св.Ст.И. „Ц. предложи друго семейство от България, което е съгласно да й даде между 5 и 6 хиляди лева, след като роди и даде детето“.Т.е. промяната отново се извършва с активното участие на подс.С., която тук вече просто продължава да поддържа у пострадалата създаденото вече състояние на убеденост и уговореност.

Всички горни съображения рефлектират и върху правните доводи относно инкриминираната дата.Сщата не е установена с точност – липсват доказателства досежно конкретната дата на отправяне на инкриминираното предложение от страна на подс. С..Тази дата съвпада с момента на запознанство на подсъдимата със св.Хр.И. в дома на първата от тях и съобразно гласните доказателства, този момент датира през м.01.14г.Поради това съдът призна подс.С. за виновна в извършено през м.01.14г. в гр.София престъпление по набиране на св.Хр.И. с цел продажба на детето й, като я призна за невиновна в осъществяване на деянието набиране до края на сочения от държавното обвинение инкриминиран времеви период, а именно до 14.04.14г. Датата 14.04.14г. е датата на раждане на детето В.Д., чиято продажба е цел на престъплението по чл.159а ал.3 НК.Датата на раждане на детето представлява само още една стъпка за постигане на целта (налице е годен обект на уговорената сделка по продажба – колкото и грубо на звучи).Много обаче преди тази дата е извършено самото престъпление. Същото е извършено в момента на осъществяване на изпълнителното деяние и в момента на настъпването на всички останали съставомерни елементи, включая и постигане на състояние на убеденост на пострадалата, което е обективирано посредством приемане на престъпното предложение.В случая деянието е извършено на неустановена дата през м.01.14г. и на същата тази дата пострадалата вече е набрана.Както се изложи по-горе, всички последващи действия на подс.С. в насока обсъждане на определени детайли за успешната реаЛ.ция на договореното вече осиновяване представляват такива по поддържане състоянието на убеденост у пострадалата, а не и действия по реализиране на съставомерното изпълнително деяние. 

            При горните доводи съдът приема, че през м.01.14г. подс.С. лично и самостоятелно убеждава бременната св.Хр.И. да продаде детето си и тя е единственият извършител на престъплението, респ. липсва съизвършителство по см.на чл.20 ал.2 НК.Тук дебело следва да се подчертае доказания факт на неприсъствие на подсъдимите С. и Г. на инкриминираното място по време на извършване на съставомерното изпълнително деяние.Както се отбеляза по-горе, процесното предложение е отправено от подс.С. в нейния дом.В този момент подс.Г. физически също пребивава на този адрес, но това съвсем не е достатъчно, с оглед вмененото й в условията на съизвършителство престъпление. Подсъдимата Г. не извършва никакви действия по склоняване, убеждаване и уговаряне на пострадалата да приеме отправеното й от подс. С. предложение, респ. тя не извършва действия по набиране.Красноречив в тази насока е доказания факт „Т. … не сме говорили с нея за детето“.Нещо повече – липсват доказателства дори за налично у подс.Г. знание досежно обетивираната от подс. С. деятелност.Т.е. подс.Г. не е извършител на изпълнителното деяние по набиране и не е автор на вмененото й престъпление в тази вр. против личността св.Хр.И..

            Досежно подс.С. също не се ангажираха безспорни доказателства в хода на съдебното следствие за осъществена престъпна деятелност по чл.159а ал.3 НК. С оглед гласните доказателства и с оглед съдържанието на приобщените ВДС, се установява с категоричност фактът на познанство между подсъдимата и пострадалата, но това запознанство не датира към инкриминирания времеви период, а следващо такова.В тази вр. е достатъчно да се отчетат показанията на св.Хр.И. „познавам … С. … ходила съм с Ц. и Т. един-два пъти на кафе и тогава съм се зпознала със С..Те двете ме запознаха с нея“ .Т.е. свидетелката се запознава с подс.С. чрез другите две подсъдими и то извън дома на подс.С., а доколкото запознанството с последната се осъществява на инкриминираното място и на инкриминираната дата, то логичен е горният извод – към момента на запознанство с подс.С. пострадалата свидетелка вече е набрана.Съобразно мотивната част на ТР № 2/09г. на ВКС, личното познанство между дееца и жертвата на трафик не е определящ и задължителен фактор, но в случая се отчита обстоятелството на неизвършване на никакви действия от страна на подс.С. нито за склоняване на неограничен кръг непознати за нея бременни жени, нито за убеждаване на св.Хр.И. по приемане на предложението за отказ от родителски права в полза на друго семейство, което желае да осинови детето.Т.е. не се доказват осъществени действия по набиране по см.на чл.159а ал.3 вр.ал.1 пр.1 НК.Доказателствата в тази насока са категорични – пострадалата заявява „със С. не съм говорила“ за решението за отглеждане на детето от семейство Б..Тук съдът, разбира се, отчита доказаното обстоятелство, че именно подс.С. запознава подс.С. със семейство Б..Отчита и доказаното обстоятелство, че преди това двете подсъдими се запознават чрез св.Т., която е „жената от чужбина“, включена в първоначалното предложение.Обединяващ признак между св.Т. и св.Ст. Б. е желанието им за осиновяване на дете, което именно е предложено на пострадалата. Въпреки горното обаче, подс.С. със собственото си поведение не въздейства върху волята на св.Хр.И. и не извършва никакви непосредствени действия за формиране на решение у същата за отказ от родителски права.Подсъдимата С. обективира определена лична деятелност по отношение на пострадалата едва след като тя приема отправеното й от подс.С. предложение – според доказателствата, двете подсъдими „контактуваха ... за детето“, като подс.С. „да каже как седят нещата, даже ме викнаха един път да попълвам една декларация ... Снежа ми даваше конкретни указания за детето. Каза, че е трудно да го осиновят, защото имам брак … трябва да се разведа и тогава за това искат да се разведа, за да могат да го осиновят, защото мъжът ми трябва да присъства, да каже, че дава да го осиновят … Снежа беше запозната с целия случай – какво ще правим … тя е звъняла на Ц.“.Горното поведение на подс.С. е активно такова и носи характеристиките на юридическа консултация – действително съгл. презумпцията по чл.32 СК, съпругът на майката е баща на детето, и действително законът изисква неговото съгласие за осиновяване на това дете.С тази консултация подсъдимата се поставя в услуга на семейство Б(като бъдещи осиновители) и на св.Хр.И., тъй като им разяснява
законовата процедура във вр. с осиновяването, но дори необходимостта от такава консултация е признак за вече дадено съгласие от страна на пострадалата за отказ от родителски права, респ. за дадено съгласие за включване в целената от престъплението по чл.159а ал.3 НК бъдеща деятелност.Доказаното поведение на подс.С. благоприятства и подпомага горните свидетели, но не и извършителя на престъплението, в случая подс. С..

Тук следва да се спомене още един доказан факт - подс.С. не присъства по време на извършване на инкриминираното деяние и не се доказа наличие на знание от нейна страна за всички включени в престъпното предложение параметри, в това число и обстоятелството на обещано заплащане на определена парична сума на св.Хр.И.;  не се доказа фактът на лично предаване на такива суми от страна на подсъдимата в полза на пострадалата и дори не се доказа личното присъствие на подсъдимата в такива моменти. Всички доказани в хода на съдебното следствие разговори на тема предоставяне на парични суми на св.Хр.И. се водят от подс.С..Т.е. подс.С. не притежава знание за преследваната съставомерна цел по чл.159а ал.3 НК, а именно продажба на детето.Тя дори не знае за какви точно бъдещи действия е набрана пострадалата (има се предвид незнание за факта на целена продажба, а не просто безвъзмезден отказ от родителски права), а това само по себе си е още един довод за признаване подс.С. за невиновна в извършване на вмененото й престъпление против личността на св.Хр.И..

 Във вмененото на подсъдимите С. и Г. престъпление против личността на св.Хр.И. е включено и изпълнителното деяние приемане на пострадалата с визираната в закона престъпна цел.Съществуването на две форми на изпълнително деяние придава усложненост на основния състав, без да е налице усложнена престъпна дейност, както е при съставните или двуактните престъпления.Деянието по приемане се обективира посредством активни действия по прибиране и допускане на определено лице (в случая жертвата) на определено място.Показанията на пострадалата в тази насока се ползват за доказателствена основа, съдържаща данни за реализираната деятелност – „Ц. ми се обади с предложение да отида при нея.Не й се обадих аз“и „аз бях в осмия месец, когато започнах да живея при Ц..Това беше през март 2014г.“.Т.е. подс.С. през м.03.14г. извършва лични действия, отново обективирани посредством словесно отправено предложение за настаняване на пострадалата в дома й, находящ се в гр.ххх. Поканата е приета и пострадалата действително се премества да живее в дома на подсъдимата.Самият факт на отправяне на горното предложение е признак за желанието на дееца да допусне в дома си свидетелката.Видно от събраните доказателства, подс.С. е собственик на имота, находящ се на горепосочения адрес.В това си качество тя притежава правомощие да се разпорежда със същия и нейна лична и самостоятелна е преценката кое лице да допусне в дома си.В тази вр. се отбелязва доказания факт, че именно под.С. преценява и взема решения да приеме в дома си различни хора – всички лица, за които се говори в гласните доказателства (К, И., Г и т.н.) са приети в дома й само и единствено след изрично дадено от нея съгласие, а касателно пострадалата Хр.И. следва да се оцени и обстоятелството, че самото предложение не е провокирано от друго лице, а е резултат от личната инициатива на подс.С..Последната, приемайки в дома си св.Хр.И., отново преследва съставомерната цел по чл.159а ал.3 НК, а именно продажба на детето – съобразно доказателствения анализ, подсъдимата желае да отдалечи свидетелката от нейните близки родственици и от средата й, като не е за подценяване обстоятелството на извършени проверки от социалните служби, установяващи факта на нежелание на жертвата да отглежда бъдещото си дете, а тяхната намеса би могла да осуети преследваната цел.

Подсъдимата Г. към м.03.14г. живее в дома на подс.С., съвпадащ с инкриминираното място.Фактът обаче на местоживеене в този дом не й придава качеството на извършител на деянието.Подсъдимата Г. не осъществява никакви фактически действия по приемане на св.Хр.И. – нито словесно подкрепя горецитираното предложение на подс.С., нито извършва някакви други действия (напр. такива по простото отключване на входната врата или създаване на определени битови удобства за бременната свидетелка).Т.е. подс.Г. не е реализира изпълнителното деяние и не е автор на процесното престъпление.Тя просто мълчаливо приема решенията на подс. С., която собственик на дома, и се съгласява с последиците от тези решения, което обаче не запълва от обективна страна престъпния състав по чл.159а ал.3 вр.ал.1 пр.4 НК. Именно поради това съдът постанови оправдателбна присъда за това престъпление по отношение на подс.Г..

От обективна страна касателно престъплението против личността на св.Св.Й.:

Досежно това престъпление отново следва да се имат предвид изложените по-горе (в частта за св.Хр.И.) теоретични положения относно престъплението трафик на хора.Тук съобразявайки конкретиката по делото, съдът подчертава наличието на безспорни и категорични доказателства за извършване на престъплението и то в двете процесни форми на изпълнителното деяние от подс.С..Деянието по набиране е реализирано през м.04.14.г. и то отново чрез отправено от подсъдимата към свидетелката предложение със съдържание „Ц. ми каза, защо ще го оставям в дом, да не съм луда.Предложи ми да намери жена, на която да дам детето си, след като го родя ... каза, че ще получа пари за това, също така, че ако се съглася, ще получавам пари всяка седмица, както получава пари и Х., че ще се поемат разноските по раждането.Аз се съгласих“.Параметрите на предложението са изложени ясно и точно – изразяване на съгласие за отказ от родителски права с цел осиновяване детето от друго семейство, като в замяна на това съгласие свидетелката ще получи парични средства. Така отправеното предложение напълно се отъждествява с уговорка за бъдеща продажба на детето, като пострадалата е мотивирана чрез обещание за имуществена облага – т.е. налице са обективните елементи на чл.159а ал.3 вр. ал.1 пр.4 вр.ал.2 т.6 пр.1 НК.Волята на последната е сломена, тя е убедена да приеме отправеното предложение, респ. св.Й. към момента на този разговор е набрана и то в резултат на поведението на подс.С..

В хода на съдебното следствие се доказа и извършена през м.04.14г. активна деятелност от подс. С. по приемане на св.Й. – „Ц. ми предложи да отида да живея при нея в къщата.Това ми го предложи Ц. по телефона … аз се съгласих и се прместих“.Т.е. отново се установява извършване на деянието посредством словесна деятелност, като предложението е ясно и недвусмислено – „да живея при нея в къщата“. Деянието отново е осъществено с престъпната цел по чл.159а ал.3 НК и в тази насока следва да се отчетат доказателствата (в частност ВДС) за изграден „план за действие“ след раждането на детето и доказателствата за положени усилия от подс.С. да ограничи кръга от лица, с които се вижда пострадалата – дори в тази вр. и с оглед лабилното емоционално състояние на свидетелката се обсъжда възможността за осигуряване на самостоятелна стая в болницата след раждане на детето.Т.е. дори и при деянието по приемане подсъдимата се ръководи от съставомерната цел по чл.159а ал.3 НК и при тези съображение съдът приема, че и това й деяние е съставомерно такова, а не представлява действия по оказване на помощ на пострадалата, която е бременна и няма къде да живее, както се твърди от защитата.Горният извод се потвърждава и от факта, че подс.С. узнава конкретното местонахождение на специални домове за бременни жени (Дом Майка и бебе) и процедурата за настаняване, но не предприема никакви конкретни мерки в тазип насока.    

И двете престъпни деяние са извършени в гр.София и на неустановена по безспорен начин дата през м.04.14г. – касателно инкриминирания момент се отчитат в цялост гласните доказателства за провеждане на цитирания по-горе първоначален разговор между подс. С. и св.Й. и последващо настаняване на пострадалата в дома на подсъдимата в рамките на около 2-3 дни и то преди Великденските празници.Свидетелката Й. е набрана по см. на закона още през м.04.14г.Т.е. престъпното деяние по набиране не е извършено в рамките на целия посочен от държавното обвинение инкриминиран период м.03.14г.-30.07.14г.В подкрепа на този извод съдът отбелязва и следното: самото престъпление може да бъде извършено при различна форма на изпълнително деяние, възможно е и усложнение в престъпната дейност посредством осъществяване на повече от едно от деянията, като в тази последна хипотеза и при наличие на деянието набиране, то същото винаги предхожда останалите деяния, в частност по конкретния случай деянието по набиране предхожда деянието по приемане.Видно от събраните по делото доказателства,  по безспорен и и изискуемия по чл.303 ал.2 НПК категоричен начин е доказано деянието по приемане на пострадалата през м.04.14г. и дори само поради това, чисто теоретично не би могло деянието по набиране и то със същата преследвана съставомерна цел по чл.159а ал.3 НК да е осъществено след момента на приемане.Съобразявайки последните теоретични положения и съобразявайки и доказателствата по делото за извършване на деянието по набиране (а и това по приемане) през м.04.14г., съдът призна подс.С. за невиновна да е извършила горното престъпно деяние в останалата част на процесния инкриминиран период, а именно през м.03.14г. и през останалата част на периода от началото на м.05.14г. до 30.07.14г. (получава се определено „разкъсване“ на периода в диспозитивната част на присъдата).

В случая се касае за лична и самостоятелна деятелност на подс.С..Т.е. само тя извършва и двете форми на визираното изпълнително деяние.Липсват доказателства за реализирано поведение от страна на подс.Г. по набиране – тази подсъдима не въздейства върху волята на св.Й., която е категорична „Т. не ми е помагала с нищо и с нея въобще не съм говорила за бебето“.Подобно на престъплението против личността на св.Хр.И., и тук подс.Г. нито присъства при отправяне на престъпното предложение, нито дори притежава изначално знание за него.Подсъдимата Г. не извършва и никакви реални действия по приемане на св.Й. и в тази вр. правните мотиви са идентични с гореизложените такива – тя не е собственик на имота, находящ се в гр.София, ххх и не създава никакви битови удобства за пребиваването на пострадалата в този имот.Т.е. подс.Г. не извършва съставомерните изпълнителни деяния и не е автор на вмененото й престъпление.  

На последно място от обективна страна и за двете процесни престъпления против пострадалите Хр.И. и Св.Й. съдът отбелязва липсата на доказателства за извършването им в условията на чл.159г НК, а именно в изпълнение решение на ОПГ с ръководител подс.С. и участници подсъдимите С. и Г..Видно от горните мотиви, решаващият съдебен състав не приема за доказано наличието на ОПГ по см.на чл.93 т.20 НК и поради това в тази вр. и касателно процесните вторични пресътпления съдът постанови оправдателна присъда.

 

От субективна страна за процесните престъпления против личността:

Доколкото по отношение на подсъдимите С. и Г. съдът не приема наличие на доказателства относно обективните съставомерни елементи, то е безпредметно да се обсъжда субективната страна на престъплението.

Досежно подс.С.: Престъпленията против личността на свидетелките Хр.И. и Св.Й. са осъществени в условията на пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала обществено-опасния им характер, предвиждала е общественоопасните им последици и е желала настъпването на същите.Прекият умисъл на вина е наличен по отношение на всеки един от съставомерните елементи – подс.С. съзнава, че на инкриминираните дати извършва действия по убеждаване на двете пострадали, които са бременни в този момент, да вземат решение за извършване на бъдещи неправомерни действия – да продадат децата си.Тя притежава знание за тяхното намерение да оставят децата си в Дом за деца, лишени от родителски грижи, и полага усилия да промени това им намерение.Не е за пренебрегване обстоятелството на отправяне на изключително директни предложения с ясно и недвусмислено съдържание – да дадат децата си за осиновяване, като в замяна получат парични средства.Прямотата и директността в изказа на подсъдимата са красноречив белег за инкриминираното й намерение, а именно да сломи волята на двете пострадали и да ги убеди да дадат съгласие за постигане на преследваната престъпна цел, посредством обещание за парични средства. Прекият умисъл е наличен и при реаЛ.ция на деянието по приемане – подс.С. напълно съзнава извършването на тези си действия само и единствено с цел отдалечаване на свидетелките Хр.И. и Св.Й. от техните близки и ограничаване на кръга от лица, които биха им въздействали за промяна на вече взетото от тях решение за включване в целената бъдеща деятелност.В същото време подсъдимата притежава и съзнание за престъпния характер на действията си – нееднократно в провеждани телефонни разговори тя предупреждава лицата, с които говори (напр.св. Д.), да не разпространяват и да не споделят с никого за договорената възможност за бъдещо осиновяване на децата.В телефонни разговори и по повод молбата за осиновяване на детето В.Д. тя обсъжда „версията“, която да се впише в тази молба.В телефонни разговори със св.Т. подс.С. коментира и „плана за действие“ във вр. с бъдещото осиновяване на детето на св.Й. – говори се за припознаване на детето от св. Р., като подсъдимата много добре знае, че биологичният баща на детето не е този свидетел.За обективен израз на прекия умисъл в действията на подсъдимата се приема и различието в поведението, обективирано лично пред пострадалите и това, обективирано в присъствието на други лица – в присъствието на други лица, освен свидетелките Хр.И. и Св.Й., подсъдимата дава съвети на последните да се грижат за децата си, но в личен разговор с тях тя продължава да поддържа становището за осиновяване на тези деца и то при определените от нея условия.

 

По наказанието:

При решаване на въпроса за реализиране на наказателната отговорност на подс. С. за извършени от нея престъпления по чл.159а ал.3 вр.ал.2 т.6 пр.1 вр.ал.1 пр.1 и пр.4 НК съдебният състав определи размера на наказанието и за двете процесни престъпления съобразно разп. на чл.54 НК.Материалната норма на чл.159а ал.3 НК предвижда две кумулативни наказания – съответно ЛСВ за срок от 3 до 15 години и глоба от 20 000лв. до 50 000лв., респ. определени са два отделни вида наказания, като в тази вр. законът не предоставя възможност за преценка на решаващия съд.Такава възможност е налична само и единствено относно размера на наказанието глоба и срока на наказанието ЛСВ. В конкретния случай на първо място се съобрази високата степен на обществена опасност на двете престъпления, но тъй като това обстоятелство е отчетено и от самия законодател при определяне на границите на предвиденото наказание, то горното се взе предвид само в насока вложени усилия при реализиране на престъпното деяние при наличие на квалифициращ съставомерен елемент и при наличие на две форми на изпълнително деяние, като това са единствените отегчаващи вината обстоятелства.Смекчаващите вината обстоятелства са по-многобройни.В тази насока съдът отчита чистото съдебно минало на подс.С. – същата не е осъждана и дори няма заведени криминалистични регистрации, респ. процесните престъпления са първите й противоправни деяния.Отчете се възрастта на подсъдимата и добрите й характеристични данни.Отчете се и развиваната от нея широкоспектърна социална и благотворителна деяност.Касателно размера на наказанието глоба и съобразно разп. на чл.47 ал.1 НК се взе предвид и имотното състояние на подсъдимата (видно от справките от Агенцията по вписванията и от Б.те институции) и семейните й задължения (по настоящем има един пълнолетен син и един непълнолетен, осиновен в условия на непълно осиновяване).Именно поради това съдът наложи на подс.С. наказание около минималния предвиден законов размер – съответно ЛСВ за срок от 3 години и 6 месеца и глоба в размер на 25 000лв., за всяко едно от процесните престъпления против личността.На осн.чл.23 ал.1 НК съдът определи за изтърпяване едно общо наказание измежду двете отделни такива и то отново за горния срок – 3 години и 6 месеца ЛСВ при ПОР на изтърпяване, като на осн.чл.59 ал.1 НК се приспадна срока на първоначално задържане на подсъдимата и срока на изтърпяване на МН Домашен арест.На осн.чл.23 ал.3 НК към наказанието ЛСВ съдът присъедини изцяло и наказанието глоба в размер на 25 000лв.

При горния изход на делото и постановена осъдителна присъда за подс.С. на осн.чл.189 ал.3 НПК съдът присъдени в тежест на същата и направените деловодни разноски в размер на 580 лв.

По отношение на подс.Г. е постановена изцяло оправдателна присъда и поради това съдът й върна иззетите от нея движими вещи – мобилен телефон „Ел Джи“ и мобилен телефон „Самсунг“.

            Съдебният състав постанови и връщане на подс.С. на иззетите й движими пвещи – 2 бр. мобилни телефони марка „Нокиа“, 1 брой мобилен телефон марка „Сименс“ и 1 кутийка с 2 бр. карти памет.Тук съдът дължи едно пояснение – действително се доказа извършване на някои от престъпните деяния (напр. деянието по приемане) посредством отправено предложение по телефон и последващо фактическо приемане, но не се ангажираха доказателства за ползване от страна на подсъдимата точно тези телефони, респ. съдът не може да ги приеме за вещи по см. на чл.53 ал.1 б.„а“ НК, послужили при извършване на умишлено престъпление.

 

                При горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

                                               

               

 

                                          

                                                                                        СЪДИЯ :