№ 212
гр. Ловеч, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500406 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 278/ 29.06.2022 година на Ловешкия районен съд по
гражданско дело № 411/ 2022 година по описа на същия съд, с което е признато за
установено по отношение на С. М. П., ЕГН **********, с адрес: с О., ул.
„Македонска“, че Б. Д. Ц., EГН **********, с адрес: град У., ул. „Х.Б.“ № 25, има
вземане в размер на 800 лева за връщане на платена цена по предварителен договор от
16.10.2018 година, ведно със законната лихва от 06.01.2022 година до изплащането, за
което е издадена Заповед № 5 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
06.01.2022 година по ч.гр.д. № 7/ 2022 година на РС – Ловеч. Присъдени са и
сторените разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 6662/ 26.07.2022 година от С. М. П., ЕГН
**********, от с. О., Община У., Област Ловеч, против Решение № 278/ 29.06.2022 г.
на Ловешкия районен съд по гр.дело № 411/ 2022 г. по описа на същия съд. Посочва, че
съдът е неправилно е осъдил да заплати сумата от 800 лева, тъй като твърди, че е
получила от него само сумата от общо триста лева – първо 200 лева, а после още 100
1
лева. Твърди, че е била подведена от него да подпише предварителния договор, като я
уверил, че това е разписка за дадените в заем суми. Посочва, че е инвалид по болест –
катаракта и пр., не вижда, но се подписала тъй като били братовчеди и му имала
доверие. Моли да бъде отсъдено по закон.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично, поддържа въззивната жалба и
моли да бъде уважена.
За въззиваемия се явява адв. П.К., която оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 411/
2022 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните,
преценени по отделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за
установено следното:
На 16.10.2018 година между страните по делото е сключен предварителен
договор за продажба, по силата на който С. П. продава на Б. Ц. два недвижими имота,
съответно за 660 лева и за 140 лева. В договора е отбелязано, че сумата от 660 лева е
получена при подписването на предварителния договора, а 140 лева при заверяване на
договора при Нотариус или в Община У..
Представена е разписка от 31.10.2018 година за заплащането на сумата от 140
лева.
По повод подадено от Б. Д. Ц. заявление по реда на чл. 410 от ГПК Ловешкият
районен съд е издал Заповед № 5/ 06.01.2022 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7/ 2022 година по описа на същия съд, по
която е разпоредено длъжникът С. М. П., да заплати на кредитора Б. Д. Ц., сумата от
800 лева, както разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лева – адв.
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от С. П. ,поради което с
разпореждане № 256/ 09.02.2022 година на основание чл. 415, ал.1 т.1 от ГПК е дадено
указание на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл.
415 от ГПК Б. Д. Ц. е представил доказателство за предявяване на иск по чл. 422 от
ГПК.
Пред първоинстанционния съд П. е заявила, че е получила само сумата от 300
лева, но признава, че подписа и на двата документа е неин.
Във въззивното производство посочва, че тя е написала разписката от 31.10.2018
година. Отново посочва, че е получила само сумата от 200 лева, не повече от 300 лева.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1,пр.второ от ГПК, вр. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД – иск
за съществуване на вземането, като платено на отпаднало основание, предмет на ч.гр.д.
2
№ 7/ 2020 година по описа на Ловешия районен съд, за което е издадена Заповед № 5/
06.01.2022 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието
на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство
ч.гр.д. № 7/ 2020 година по описа на Ловешкия районен съд, от които е видно, че
длъжникът е уведомен за издадената заповед на 17.01.2022 г.. В срока по чл. 414, ал.2
от ГПК на 08.02.2022г. е подал възражение. Ищецът е получил разпореждане № 256/
09.02.2022 година на 14.02.2022 година и е предявил иска си на 09.03.2022 година, т.е.
в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което същият е допустим.
Ищецът-въззиваем основава своето вземане на получена цена на недвижими
имоти по предварителен договор от 16.10.2018 година, който не е сключен, поради
това, че се касае за съсобствени имоти, от които не може да се формира размерът,
предмет на предварителния договор.
При условията на чл. 154 от ГПК ищецът следва при условията на пълно главно
доказване да установи фактите, от които черпи своите права.
В конкретния случай безспорно от приложените по делото писмени доказателства
– договор и разписка се установява, че ответника – въззивник в настоящото
производство е получил претендираната сума от 800 лева.
Недоказано е възражението й, че сумата е по-малка от посоченото в приложените
писмени доказателства.
В отговора на исковата молба е посочено, че не е изтекъл срокът за обявяване на
договора за окончателен, но настоящият състав приема, че с подаването на исковата
молба предварителният договор е развален извънсъдебно, поради, което се дължи
връщане на даденото по договора.
При тези съображения е налице хипотезата на чл. 55, ал.1,пр.3 от ЗЗД – плащане
на отпаднало основание, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът дължи на
ответника разноски за настоящата инстанция 300 лева за адв. възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278/ 29.06.2022 година на Ловешкия районен съд
по гражданско дело № 411/ 2022 година по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН **********, от с. О., Община У., Област Ловеч, да
заплати на Б. Д. Ц., EГН **********, с адрес: град У., ул. „Х.Б.“ № 25, на основание
чл.78 от ГПК, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4