№ 742
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110201251 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
АНТ. СТ. В. против Наказателно Постановление № 22-0819-000015/ 21.01.2022г. на
Началника на група сектор ПП при ОД-МВР-Варна, с което на АНТ. СТ. В. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен
процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата. Изпращат се
писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.09.2016г. лицето П.В закупил л.а. „ Опел Тигра“ с рег. № В 5930 ВА.
Договорът бил нотариално заверен. Същият на основание чл.145 ал.1 от ЗДП имал
задължение в двумесечен срок да регистрира закупеното превозно средство в
съответния сектор „Пътна полиция“, което той не изпълнил. Поради това, на
09.04.2020г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание
чл.143 ал.15 от ЗДП.
Въпреки това, на 01.04.2021г. около 13.38ч. въз.В./ бивша съпруга на П.В/
управлявала описания автомобил, като се движела по пътя от гр.Варна, по бул. „Васил
1
Левски“.
Съставеният акт бил изпратен във ВРП, като с Постановление от 06.01.2022г.
прокурор при ВРП прекратил образуваното наказателно производство.
Въз основа на постановлението на ВРП и на съставения акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел описаната в
него фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.140 ал.1
от ЗДП.За него на жалбоподателя на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление издадено от компетентен органв шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на въз. Николов нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не
е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна
пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин
не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор
„ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи. АУАН
също е съставен от компетентен орган – полицай, оправомощен съгласно същата
заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
2
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със Заповед на
Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от
същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно
лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Въпреки това АНО е решил да образува АНП и да издаде НП. Няма
как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в
управление на нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е осъществено от
субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение –
чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че
въззивника е осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда
формално- непременно да издаде НП. В конкретния случай, видно от материалите по
преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на
съставения АУАН и постановлението на ВРП.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника и за
което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат доказателства за
осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая не следва да намери приложение
и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има
доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от
приложените доказателства, докато в случая това не е така. За да е налице основание за
това, е необходимо да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство
за прекратената регистрация.
3
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за
процесния автомобил. Лицето управлявало автомобила –жалб. В. не е собственик на
автомобила, същата не знае за прекратената регистрация. Необорени по никакъв начин
са твърденията на въззивникът, че по никакъв начин не е бил уведомена за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред от Сектор ПП-
Варна. Автомобилът е собственост на лицето П.В, табелите са били поставени на
автомобила, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито
и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на
жалбоподателя, съответно собственика, или да и е било станало известно по друг повод
и същият да е бил информиран. Поради което няма как да се приеме, че от субективна
страна въззивникът, който в случая не е и собственик на автомобила да е осъществил
състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина,
била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1
от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по скодни казуси.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези
признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства въззивникът виновно да е управлявала служебно дерегистрирано
МПС, напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е
бил служебно дерегистриран.
Не може да се приеме становището на процесуалния представител на полицията
инвокирано в с.з, че преди да започне управление, лицето което ще управлява следва
да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на
мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски
нелогично, преди предприемане на управление да телефонираш например в сектор ПП-
Варна, за да провериш дали автомобилът ти е регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
4
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършила. В
НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо
нарушението от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено. Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е към
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. В конкретния случай производството по делото продължи в
едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези
съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв., определен
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР Варна, тъй като именно
това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя
сторените от него разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0819-000015/ 21.01.2022г. на
Началника на група сектор ПП при ОД-МВР-Варна, с което на АНТ. СТ. В. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на АНТ. СТ. В. сторените от
нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, на осн.
чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
5
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6